Лекс Фридман, готиният учен

дек. 27, 2022 | Истории

Лекс Фридман, готиният учен

27 декември 2022 | Истории

Суховат младеж с тънка вратовръзка и безупречен костюм седи зад микрофона, а насреща му се редуват хора като Мъск, Зукърбърг, Кание Уест, Виталик Бутерин, Ноам Чомски, Джарон Лание, също и водещи учени от света на изкуствения интелект, с които си говори на един език.

Лекс Фридман е един от най-популярните подкастъри през последната година, въпреки че по професия е учен, изследовател на изкуствения интелект, преподавател в Масачузетския технологичен институт.

Роден и израснал в Москва, с еврейско-украински произход, днес той казва, че е американец, говори английски без акцент. И това не му пречи да обвинява новата си родина за всички войни, които води по света така, както обвинява и предишната си.

Лекс е повече от интересна птица заради успехите си като учен и подкастър (някои биха казали журналист). Ето какво още си струва да научим от неговата прелюбопитна история.

Лекс Фридман

Iron man

„Най-реалистичният разговор между два робота“, гласи най-харесваният коментар под последното гостуване на Илон Мъск при Лекс Фридман. И наистина, с типичния профил на техничари, двамата си говорят с равен тон, водещият е изтупан в класическия си костюм, какъвто в София можеш да видиш основно при младежите, раздаващи мормонска литература.

И все пак, както си бъбрят роботите, Илон разказва, че макар да не е религиозен, е стоял, паднал на колене, молейки се първата мисия на SpaceX успешно да заведе хора на Международната космическа станция.

Интересно е, че неотдавна Мъск обеща именно при него да обясни пълно гледната си точка за Twitter, след като прословутият референдум определи той да напусне поста си начело. (После Мъск изпрати брат си Кимбал, но суматохата лесно обяснява защо.) А Лекс се оплака, че веднага след това са започнали атаки и срещу него – като например да подправят информацията за биографията му в „Уитипедия“.

Лекс не е журналист, но успява да предразположи, да остави събеседника си да говори. А другото му впечатляващо умение е да представя теми като изкуствения интелект, сложни и с много специализирани знания, с профилирани, като ги разказва едновременно научно издържано и на достъпен език.

Той може да няма огромната популярност на своя колега и приятел Джо Роган, с когото взаимно си гостуват често, но прави нещо много важно – показва, че и в света на дигиталното съдържание има място за популярно представяне на наука, за интелигентни разговори.

 

Лекс Фридман

Лекс като ученик в Русия

 

По костюмите посрещат

Как така се казва Лекс, а идва от славянския свят? Е, да, името му, разбира се, е Александър и е роден през 1983-а в мъничкото руско градче Чкаловск.

Александър Фридман, чували сте това име? Да, така се казва един от най-големите физици на ХХ век. През 20-те той създава теорията за разширяващата се Вселена, потвърдена от Хъбъл, който получава доста повече от славата.

Старият Фридман се сражава в Първата световна война, а след руската революция е ръководител на завод за самолети. Умира през медения си месец от тиф.

Наистина, името е популярно, Александър Фридман е и бащата на Лекс, който също е водещ учен, само че в областта на плазмената физика. Не е ставало дума има ли нещо общо с изследователя отпреди век, или просто има съвпадение на имената.

Но пък е повече от любопитен епизодът от подкаста, в който бащата и синът Фридман си говорят за теоретична физика, за Чернобил, за живота на емигранта. Достолепният физик дори външно прилича на Айнщайн, за разлика от сина си говори с тежък руски акцент, даже често, когато не успява да намери мисълта си, минава на родния си език.

Всеки път, като е развълнуван, си сипва и отпива от шишето пред него… да, вода е в случая, учени са все пак.

 

Лекс Фридман

С приятеля му Джо Роган

 

Когато се каляваше стоманата

В същия епизод Лекс разказва за идването си Америка, че то му се струва ужасна идея. Макар че пристига само на 13, в Русия е заобиколен от деца с неговите интереси – физика, математика, докато отвън океана попада в обикновено училище.

Както пък отвръща баща му, има значение и че са евреи по произход. Та този народ през цялата си история е свикнал да се справя с подобни неща, да се мести, да оцелява. И цитира на руски стихове от песен на Висоцки – „когато на смърт отиват, пеят. Най-страшният час в боя е този, когато очакваш атаката“.

Обсъждат и дядото на Лекс, който участва във Втората световна война като снайперист в земите на днешна Украйна.

Бащата е световен учен в своята област, подкастърът има и брат – Грег, който пък е начело на стартъп, занимаващ се също с плазмена физика.

Интересното е, че знаменателният епизод, който беше точно номер 100 в списъка на Лекс, днес липсва в официалния му канал и може да се намери само от други източници. Не е трудно да се досетим, че причините се крият в международния контекст.

През ноември 2021-а се появи новината, че се водят преговори в подкаста му да се появи Владимир Путин, което той обяви сам, но после беше отречено от най-високо ниво. Когато Мъск се включи в темата на деня с предложение да започнат преговори между Русия и Украйна, Лекс обяви, че би се радвал да влезе в ролята на посредник.

„Не се опитвайте да бягате от историята, учете се от нея“, призовава подкастерът. „Тези, които жадуват власт заради самата власт, разчитат на хаоса, на гнева, на страха. Не им давайте шанс. Бъдете добри. Бъдете търпеливи. Бъдете силни.“

 

Лекс Фридман

Със създателя на етериум Виталик Бутерин

 

Dura lex, sed lex

Ще рече от латински: „строг закон, но закон“.

Лекс има докторска степен по софтуерно инженерство. Първата му работа е в Google, но остава само половин година, работейки над нови методи за автентикация на потребителите. Решава, че му липсва университетът и се пренасочва към MIT, където, освен че преподава, води и научни изследвания в областта на автономните превозни средства, машинното самообучение, роботиката. Има немалко публикации в сериозни научни списания.

Как се решава да започне с подкаста? Повече от 10 години е голям почитател на Джо Роган, слуша го от самото му начало. Именно той го вдъхновява да започне и да се насочи конкретно към изкуствения интелект.

После се сприятеляват. С това е свързана и една любопитна скорошна случка. При последното гостуване на Нийл Деграс Тайсън Роган положи всички усилия да го убеди колко е готин Лекс и че е време да гостува и при него, а Тайсън подмина поканата, кой знае защо, видимо проявявайки мижав интерес.

Днес каналът му е събрал около 3 милиона абонати и 300 милиона гледания, което е далеч зад рекордите, но е и впечатляващо за проект, посветен основно на технологиите… От 2006-а Лекс има YouTube канал. В днешния си вид начинанието съществува от 2018-а, първо носи името „Подкаст за изкуствен интелект“, после приема името на създателя си. За да обсъжда „ИИ, наука, технологии, история, философия, природата на разума, съдбата, любовта и силата“.

Гостували са му учени като Андрю Енджи и Ян Лекун, Джеймс Гослинг – създателят на езика за програмиране Java, шахматистите Гари Каспаров и Магнус Карлсен.

 

 

Искрица живот

Да, човек на науката е Лекс… и все пак, преди месец за него научиха много повече хора без интереси към темата, заради гостуването на рапъра Кание Уест. Малко по-рано той обяви, че се гласи да опита отново късмета си в надпреварата за президент на САЩ.

Е, навлязоха толкова сериозно в дискусията за холокоста, че после един куп огромни спонсори прекратиха договорите си с рапъра.

Разговорът беше непресторено емоционален, особено за Лекс, който има предци, изгубили живота си в Холокоста. Интервюто стана наистина доста популярно.

„Ние още сме в Холокоста. Шест милиона души са умрели в него, 20 милиона са жертвите на абортите“, казва Кание, който сега се казва Йе и очевидно се е насочил към свръхконсервативните американски избиратели. „Медиите промотират, че това е моето тяло и моето решение, а става дума за промотирането на нов Холокост. 50% от смъртните случаи на афроамериканци са от аборт. Най-опасното място за черните хора в Америка е стомахът на майка им“, каканиже Йе. И повтаря ли, повтаря, че медиите по света са еврейски и те определят дневния ред.

„Еврейски медии е тавтология“, казва Йе, а Лекс отвръща, че това звучат като думи на Гьобелс.

Йе. „Ноу, ноу“, личи си, че иска да му каже водещият, но гостът продължава в същия дух, а Лекс срещу него е изгубил ума и дума. Но продължава разговора, влиза в разговор, в дискусия.

 

Лекс Фридман

С Марк Зукърбърг

 

Борбата е безмилостно жестока

Именно това според мен е големият урок, който си струва да вземем от подкастъра по нашите ширини. Че винаги си струва да продължаваш да търсиш другото мнение, да не се отказваш от разговора, да се вкопаваш в балона си на филтрите. „Имайки предвид семейната ми история, разговорът беше труден, но важен“, пише после Лекс. „Защото вярвам в ползата от задълбочения, честен и емпатичен разговор между различните гледни точки“.

В този контекст е любопитно да отбележим, че днешният ни герой си пада по фитнеса, а и по друг спорт. В наши дни явно е почти невъзможно да успееш в света на подкастите, ако не си майстор в бразилското джу джицу. И Лекс, и приятелят му Джо Роган са с високи колани в модерното бойно изкуство, това важи и по нашите ширини – един от най-успешните подкастъри – „свръхчовекът“ Георги Ненов. Може би и защото не умея да сгъвам кимоната на хората, докато те са вътре, не се решавам да започна подкаст вариант на Дигитални истории.

Иначе, освен че има черен колан в този спорт, Лекс практикува джудо и борба, участва в състезания.

Та, от тази гледна точка, явно опитът на костюмирания домакин се оказва полезен. Защото ясно е, че бойните спортове много повече, отколкото личи на пръв поглед, учат да уважаваш опонента.

Любимата му книга е „Чумата“ на Камю. Обича и музиката, свири на китара и пиано, но гостите му рядко са музиканти – с изключение на Йе, доколкото той изобщо е музикант.

 

Лекс Фридман

 

Никога да не поресна

„Животът става по-весел, ако успееш да запазиш своята непосредственост“, казва Лекс.

Подкастите си обикновено записва уикендите, когато не е на работа, а и гостите му са свободни. Един от въпросите, които много често задава, е за съветите, които биха дали на младите. „Заобиколете се с правилните хора!“, отсича Марк Зукърбърг, който казва, че винаги е бил фокусиран върху избора на служители и човешката страна. Е, нека му повярваме.

Посланието на любимия на Лекс Илон Мъск: „Бъдете полезни за обществото“. Съветва младите да учат по малко от повече области, да се срещат с най-различни хора, да четат много книги и да развиват сериозно общата си култура.

Ян Лекун им препоръчва да се интересуват от големите въпроси, като например какво е Вселената и какво е времето, а Джо Роган – да намерят за себе си онова, което ги вълнува.

Лекс казва, че е просто хлапе с костюм, което обича да говори за любов и за роботи. „Да си възрастен е прехвалено. Отказвам да порасна“, допълва ученият. Е, той е съветско хлапе, сигурно е чел за приключенията на Пипи Дългото чорапче.

Голямата сила на Лекс, освен да търси различното мнение, е да рисува бъдещето. Да представя технологиите с невероятните им възможности на достъпен език, който същевременно е съобразен с науката.

Да представя темите за дигиталното настояще и вълнуващото бъдеще, точно както се опитва да го прави и този сайт. Защото важните въпроси за нас като вид отдавна са тук и крият много интересни отговори…

 

Лекс Фридман

След започването на войната Лекс посети Украйна, за да види случващото се от първа ръка.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Познахме“ ли бъдещето? (експеримент)

„Познахме“ ли бъдещето? (експеримент)

Има ли как да предвидим бъдещето? Няма шанс. Струва ли си да опитваме да го правим? Без никакво съмнение! Заради това, че обсъждайки го, го насочваме. Заради самосбъдващите се пророчества. Защото...

повече информация
Да се изплъзнеш от мрежата

Да се изплъзнеш от мрежата

Интернет все ни свързва, интернет ни дели. Но колко много страни от живота си сме дали като отговорност на технологиите? Рядко си даваме сметка. А коледните празници са прекрасен момент да го...

повече информация
Как Хенри Кисинджър провидя бъдещето?

Как Хенри Кисинджър провидя бъдещето?

Не просто живеем в динамични времена, в които като хора не успяваме да настигнем напредъка на технологиите. Намираме се във време, в което именно технологиите ни карат да започнем отначало. Налага...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Да се изплъзнеш от мрежата

Да се изплъзнеш от мрежата

Интернет все ни свързва, интернет ни дели. Но колко много страни от живота си сме дали като отговорност на технологиите? Рядко си даваме сметка. Коледните празници са прекрасен момент да го направим. Ако сте се поуморили от празнични емоции и трапези, подготвил съм ви една специална Дигитална история.
Днешната ни героиня среща любовта в интернет. Неочакваният пламък в мрежата я води до Англия, където създава щастливо семейство. Докато в един момент тя и съпругът ѝ решават, че искат да избягат… от обществото, в което всичко се случва онлайн, а човешкият контакт е отживелица.
Отделните истории правят общата ни история,а разказът на Даниела Радкова ще завърши в едно много специално място за общата ни история. И с каузи, които са красиво символични точно за празниците.

повече информация
Виж ти! Когато гледането стане изкуство

Виж ти! Когато гледането стане изкуство

Да виждаш и да разпознаваш вече не е обективно умение и наука. Технологиите и хората вече не са способни да ни доказват кое произведение е човешко и кое – не, с достатъчна степен на убеденост, че да има смисъл. Тогава не е ли време да погледнем на гледането, на търсенето на истината, на проверката на факти… като на изкуство?
В една сумрачна зала неколцина млади лекари са се скупчили пред прожекционен екран. Но не, на него не се показват рентгенови снимки, нито лабораторни резултати, залата не е в болница или университет, а… в музей. Докторите разглеждат репродукции на картини от разни епохи – от Гоя, та до древноегипетски статуи.
Жената отпред им обяснява, че целта е да анализират какво виждат, сякаш е медицински случай. На екрана се появява хаотична мозайка от сиви, черни и бели „лепенки“. „Това е прочуто произведение на изкуството“, подсказва тя. Следва неловка тишина. „Испанско е, на един от най-известните художници на XX век…“ Накрая един от лекарите се престрашава: „Пикасо?“.
Оказва се прав – пред тях е „Герника“, емблематичната картина за ужасите на войната, която никой от присъстващите досега не е разпознал. Младите медици, потънали досега в учебници по биохимия и дежурства в болницата, изведнъж са изправени пред задача от съвсем различно естество – да търсят знаци, символи и истории, скрити в изкуството. Но защо им е нужно? Оказва се, че по неочакван начин това умение може да им помогне да откриват и анализират по-добре симптомите на своите пациенти.

повече информация
ИИ – революция или маркетингов шум? Мнението ви е важно! (анкета)

ИИ – революция или маркетингов шум? Мнението ви е важно! (анкета)

Изкуственият интелект е неоправдан медиен шум или големият фактор, който ще промени бъдещето ни като вид? Ще отвори невероятни възможности пред хората или ще превърне света в дигитален концлагер? Вашето мнение е изключително важно и ще съм благодарен от сърце, ако го споделите в кратка анкета! Очакват ви и награди – избрани книги!
Отговорите се събират до 31 декември. Можете да изберете въпросите, на които да отговорите. Анкетата е анонимна.
Всяко попълване, всяко споделяне е безценна помощ за това да видим как се отнасяме днес към голямата технологична тема на нашето време!

повече информация

Най-новите:

„Задава се сложна и тежка година“

„Задава се сложна и тежка година“

Не, няма астрология тук, а чиста наука. Колко учени познавате, които могат с точност 85% да предскажат бъдещето?
Аз – само един. Оценката дори не е само моя, а и на ChatGPT от един особено показателен експеримент.
Доц. Мариана Тодорова гостува в превърналото се в традиция интервю за Дигитални истории в началото на всяка година. Футуроложката винаги дава важни поводи за замисляне, няма нужда да губим времето с дълго въведение. Нека заедно надникнем в бъдещето!

повече информация
„Познахме“ ли бъдещето? (експеримент)

„Познахме“ ли бъдещето? (експеримент)

Традиция на Дигитални истории е в началото на всяка година да гостува футуроложката доц. Мариана Тодорова.
Преди това обаче, часове, след като посрещнахме годината, ви предлагам един особено интересен експеримент.
Дали и доколко са се сбъднали нейните прогнози от разговорите ни дотук?
Можем ли да проверим какво и как се е случило междувременно, дали е потвърдило, или отрекло думите на футуроложката? Как да се получи безпристрастно? Ще избера 20 конкретни цитата от интервютата и ще потърся неемоционален анализатор, който да ги оцени. Резултатите са изумително интересни!

повече информация
Да се изплъзнеш от мрежата

Да се изплъзнеш от мрежата

Интернет все ни свързва, интернет ни дели. Но колко много страни от живота си сме дали като отговорност на технологиите? Рядко си даваме сметка. Коледните празници са прекрасен момент да го направим. Ако сте се поуморили от празнични емоции и трапези, подготвил съм ви една специална Дигитална история.
Днешната ни героиня среща любовта в интернет. Неочакваният пламък в мрежата я води до Англия, където създава щастливо семейство. Докато в един момент тя и съпругът ѝ решават, че искат да избягат… от обществото, в което всичко се случва онлайн, а човешкият контакт е отживелица.
Отделните истории правят общата ни история,а разказът на Даниела Радкова ще завърши в едно много специално място за общата ни история. И с каузи, които са красиво символични точно за празниците.

повече информация
10+4 наум за коледното пазаруване онлайн

10+4 наум за коледното пазаруване онлайн

Електронната търговия дава много удобства, но идва и с редица опасности. В навечерието на празниците каня Виктор Рачев, специалист по киберсигурност в специализираната компания SoCyber, да ни помогне с практични съвети за какво да внимаваме.
Прочетете ги, замислете се. Покажете ги и на близки и приятели. Определено биха могли да ви помогнат да избегнете неприятна грешка.

повече информация
Как Хенри Кисинджър провидя бъдещето?

Как Хенри Кисинджър провидя бъдещето?

„Съществуват два начина да осмислим настоящата ситуация. Първият е чрез проекция на познатото. Досега най-трансформиращите технологии, създадени от човечеството, са служили за усъвършенстване или стимулиране на телесните ни способности. (…) Явява ли се ИИ просто още едно продължение на човешките способности? Вторият начин на осмисляне предполага, че този път ситуацията е различна – че ИИ притежава уникални качества, които не се свеждат просто до надграждане на човешки способности. В рамките на няколко десетилетия, чрез инженерна намеса, ще се създаде аналог на това, което еволюцията е изграждала в продължение на хилядолетия – а именно човешкия мозък: последния орган, останал за неорганично възпроизвеждане или преосмисляне.“
Не просто живеем в динамични времена, в които като хора не успяваме да настигнем напредъка на технологиите. Намираме се във време, в което именно технологиите ни карат да започнем отначало. Налага се да предефинираме много от определенията и системите, които изграждат живота ни – от демокрацията и капитализма до изкуството и творчеството. Не ви го казвам аз, а добрият стар Хенри Кисинджър, който на всичкото отгоре изпраща посланията си за бъдещето и изкуствения интелект… от отвъдното.
Наскоро излезе на български последният труд на една от личностите – символи на ХХ век; на човека, на когото до голяма степен дължим това, че студената война си остана такава, а не се превърна в Трета световна. „Генезис – изкуственият интелект, надеждата и човешкият дух“ събира изключително важни възгледи на Кисинджър за бъдещето, в което вече живеем.
Представям ви 14 от акцентите, дано те са повод най-сетне да започнем закъснелия обществен разговор за бъдещето на човечеството в ерата на напредналите технологии и изкуствения интелект.

повече информация
Виж ти! Когато гледането стане изкуство

Виж ти! Когато гледането стане изкуство

Да виждаш и да разпознаваш вече не е обективно умение и наука. Технологиите и хората вече не са способни да ни доказват кое произведение е човешко и кое – не, с достатъчна степен на убеденост, че да има смисъл. Тогава не е ли време да погледнем на гледането, на търсенето на истината, на проверката на факти… като на изкуство?
В една сумрачна зала неколцина млади лекари са се скупчили пред прожекционен екран. Но не, на него не се показват рентгенови снимки, нито лабораторни резултати, залата не е в болница или университет, а… в музей. Докторите разглеждат репродукции на картини от разни епохи – от Гоя, та до древноегипетски статуи.
Жената отпред им обяснява, че целта е да анализират какво виждат, сякаш е медицински случай. На екрана се появява хаотична мозайка от сиви, черни и бели „лепенки“. „Това е прочуто произведение на изкуството“, подсказва тя. Следва неловка тишина. „Испанско е, на един от най-известните художници на XX век…“ Накрая един от лекарите се престрашава: „Пикасо?“.
Оказва се прав – пред тях е „Герника“, емблематичната картина за ужасите на войната, която никой от присъстващите досега не е разпознал. Младите медици, потънали досега в учебници по биохимия и дежурства в болницата, изведнъж са изправени пред задача от съвсем различно естество – да търсят знаци, символи и истории, скрити в изкуството. Но защо им е нужно? Оказва се, че по неочакван начин това умение може да им помогне да откриват и анализират по-добре симптомите на своите пациенти.

повече информация
Share This