Лекс Фридман, готиният учен

дек. 27, 2022 | Истории

Лекс Фридман, готиният учен

27 декември 2022 | Истории

Суховат младеж с тънка вратовръзка и безупречен костюм седи зад микрофона, а насреща му се редуват хора като Мъск, Зукърбърг, Кание Уест, Виталик Бутерин, Ноам Чомски, Джарон Лание, също и водещи учени от света на изкуствения интелект, с които си говори на един език.

Лекс Фридман е един от най-популярните подкастъри през последната година, въпреки че по професия е учен, изследовател на изкуствения интелект, преподавател в Масачузетския технологичен институт.

Роден и израснал в Москва, с еврейско-украински произход, днес той казва, че е американец, говори английски без акцент. И това не му пречи да обвинява новата си родина за всички войни, които води по света така, както обвинява и предишната си.

Лекс е повече от интересна птица заради успехите си като учен и подкастър (някои биха казали журналист). Ето какво още си струва да научим от неговата прелюбопитна история.

Лекс Фридман

Iron man

„Най-реалистичният разговор между два робота“, гласи най-харесваният коментар под последното гостуване на Илон Мъск при Лекс Фридман. И наистина, с типичния профил на техничари, двамата си говорят с равен тон, водещият е изтупан в класическия си костюм, какъвто в София можеш да видиш основно при младежите, раздаващи мормонска литература.

И все пак, както си бъбрят роботите, Илон разказва, че макар да не е религиозен, е стоял, паднал на колене, молейки се първата мисия на SpaceX успешно да заведе хора на Международната космическа станция.

Интересно е, че неотдавна Мъск обеща именно при него да обясни пълно гледната си точка за Twitter, след като прословутият референдум определи той да напусне поста си начело. (После Мъск изпрати брат си Кимбал, но суматохата лесно обяснява защо.) А Лекс се оплака, че веднага след това са започнали атаки и срещу него – като например да подправят информацията за биографията му в „Уитипедия“.

Лекс не е журналист, но успява да предразположи, да остави събеседника си да говори. А другото му впечатляващо умение е да представя теми като изкуствения интелект, сложни и с много специализирани знания, с профилирани, като ги разказва едновременно научно издържано и на достъпен език.

Той може да няма огромната популярност на своя колега и приятел Джо Роган, с когото взаимно си гостуват често, но прави нещо много важно – показва, че и в света на дигиталното съдържание има място за популярно представяне на наука, за интелигентни разговори.

 

Лекс Фридман

Лекс като ученик в Русия

 

По костюмите посрещат

Как така се казва Лекс, а идва от славянския свят? Е, да, името му, разбира се, е Александър и е роден през 1983-а в мъничкото руско градче Чкаловск.

Александър Фридман, чували сте това име? Да, така се казва един от най-големите физици на ХХ век. През 20-те той създава теорията за разширяващата се Вселена, потвърдена от Хъбъл, който получава доста повече от славата.

Старият Фридман се сражава в Първата световна война, а след руската революция е ръководител на завод за самолети. Умира през медения си месец от тиф.

Наистина, името е популярно, Александър Фридман е и бащата на Лекс, който също е водещ учен, само че в областта на плазмената физика. Не е ставало дума има ли нещо общо с изследователя отпреди век, или просто има съвпадение на имената.

Но пък е повече от любопитен епизодът от подкаста, в който бащата и синът Фридман си говорят за теоретична физика, за Чернобил, за живота на емигранта. Достолепният физик дори външно прилича на Айнщайн, за разлика от сина си говори с тежък руски акцент, даже често, когато не успява да намери мисълта си, минава на родния си език.

Всеки път, като е развълнуван, си сипва и отпива от шишето пред него… да, вода е в случая, учени са все пак.

 

Лекс Фридман

С приятеля му Джо Роган

 

Когато се каляваше стоманата

В същия епизод Лекс разказва за идването си Америка, че то му се струва ужасна идея. Макар че пристига само на 13, в Русия е заобиколен от деца с неговите интереси – физика, математика, докато отвън океана попада в обикновено училище.

Както пък отвръща баща му, има значение и че са евреи по произход. Та този народ през цялата си история е свикнал да се справя с подобни неща, да се мести, да оцелява. И цитира на руски стихове от песен на Висоцки – „когато на смърт отиват, пеят. Най-страшният час в боя е този, когато очакваш атаката“.

Обсъждат и дядото на Лекс, който участва във Втората световна война като снайперист в земите на днешна Украйна.

Бащата е световен учен в своята област, подкастърът има и брат – Грег, който пък е начело на стартъп, занимаващ се също с плазмена физика.

Интересното е, че знаменателният епизод, който беше точно номер 100 в списъка на Лекс, днес липсва в официалния му канал и може да се намери само от други източници. Не е трудно да се досетим, че причините се крият в международния контекст.

През ноември 2021-а се появи новината, че се водят преговори в подкаста му да се появи Владимир Путин, което той обяви сам, но после беше отречено от най-високо ниво. Когато Мъск се включи в темата на деня с предложение да започнат преговори между Русия и Украйна, Лекс обяви, че би се радвал да влезе в ролята на посредник.

„Не се опитвайте да бягате от историята, учете се от нея“, призовава подкастерът. „Тези, които жадуват власт заради самата власт, разчитат на хаоса, на гнева, на страха. Не им давайте шанс. Бъдете добри. Бъдете търпеливи. Бъдете силни.“

 

Лекс Фридман

Със създателя на етериум Виталик Бутерин

 

Dura lex, sed lex

Ще рече от латински: „строг закон, но закон“.

Лекс има докторска степен по софтуерно инженерство. Първата му работа е в Google, но остава само половин година, работейки над нови методи за автентикация на потребителите. Решава, че му липсва университетът и се пренасочва към MIT, където, освен че преподава, води и научни изследвания в областта на автономните превозни средства, машинното самообучение, роботиката. Има немалко публикации в сериозни научни списания.

Как се решава да започне с подкаста? Повече от 10 години е голям почитател на Джо Роган, слуша го от самото му начало. Именно той го вдъхновява да започне и да се насочи конкретно към изкуствения интелект.

После се сприятеляват. С това е свързана и една любопитна скорошна случка. При последното гостуване на Нийл Деграс Тайсън Роган положи всички усилия да го убеди колко е готин Лекс и че е време да гостува и при него, а Тайсън подмина поканата, кой знае защо, видимо проявявайки мижав интерес.

Днес каналът му е събрал около 3 милиона абонати и 300 милиона гледания, което е далеч зад рекордите, но е и впечатляващо за проект, посветен основно на технологиите… От 2006-а Лекс има YouTube канал. В днешния си вид начинанието съществува от 2018-а, първо носи името „Подкаст за изкуствен интелект“, после приема името на създателя си. За да обсъжда „ИИ, наука, технологии, история, философия, природата на разума, съдбата, любовта и силата“.

Гостували са му учени като Андрю Енджи и Ян Лекун, Джеймс Гослинг – създателят на езика за програмиране Java, шахматистите Гари Каспаров и Магнус Карлсен.

 

 

Искрица живот

Да, човек на науката е Лекс… и все пак, преди месец за него научиха много повече хора без интереси към темата, заради гостуването на рапъра Кание Уест. Малко по-рано той обяви, че се гласи да опита отново късмета си в надпреварата за президент на САЩ.

Е, навлязоха толкова сериозно в дискусията за холокоста, че после един куп огромни спонсори прекратиха договорите си с рапъра.

Разговорът беше непресторено емоционален, особено за Лекс, който има предци, изгубили живота си в Холокоста. Интервюто стана наистина доста популярно.

„Ние още сме в Холокоста. Шест милиона души са умрели в него, 20 милиона са жертвите на абортите“, казва Кание, който сега се казва Йе и очевидно се е насочил към свръхконсервативните американски избиратели. „Медиите промотират, че това е моето тяло и моето решение, а става дума за промотирането на нов Холокост. 50% от смъртните случаи на афроамериканци са от аборт. Най-опасното място за черните хора в Америка е стомахът на майка им“, каканиже Йе. И повтаря ли, повтаря, че медиите по света са еврейски и те определят дневния ред.

„Еврейски медии е тавтология“, казва Йе, а Лекс отвръща, че това звучат като думи на Гьобелс.

Йе. „Ноу, ноу“, личи си, че иска да му каже водещият, но гостът продължава в същия дух, а Лекс срещу него е изгубил ума и дума. Но продължава разговора, влиза в разговор, в дискусия.

 

Лекс Фридман

С Марк Зукърбърг

 

Борбата е безмилостно жестока

Именно това според мен е големият урок, който си струва да вземем от подкастъра по нашите ширини. Че винаги си струва да продължаваш да търсиш другото мнение, да не се отказваш от разговора, да се вкопаваш в балона си на филтрите. „Имайки предвид семейната ми история, разговорът беше труден, но важен“, пише после Лекс. „Защото вярвам в ползата от задълбочения, честен и емпатичен разговор между различните гледни точки“.

В този контекст е любопитно да отбележим, че днешният ни герой си пада по фитнеса, а и по друг спорт. В наши дни явно е почти невъзможно да успееш в света на подкастите, ако не си майстор в бразилското джу джицу. И Лекс, и приятелят му Джо Роган са с високи колани в модерното бойно изкуство, това важи и по нашите ширини – един от най-успешните подкастъри – „свръхчовекът“ Георги Ненов. Може би и защото не умея да сгъвам кимоната на хората, докато те са вътре, не се решавам да започна подкаст вариант на Дигитални истории.

Иначе, освен че има черен колан в този спорт, Лекс практикува джудо и борба, участва в състезания.

Та, от тази гледна точка, явно опитът на костюмирания домакин се оказва полезен. Защото ясно е, че бойните спортове много повече, отколкото личи на пръв поглед, учат да уважаваш опонента.

Любимата му книга е „Чумата“ на Камю. Обича и музиката, свири на китара и пиано, но гостите му рядко са музиканти – с изключение на Йе, доколкото той изобщо е музикант.

 

Лекс Фридман

 

Никога да не поресна

„Животът става по-весел, ако успееш да запазиш своята непосредственост“, казва Лекс.

Подкастите си обикновено записва уикендите, когато не е на работа, а и гостите му са свободни. Един от въпросите, които много често задава, е за съветите, които биха дали на младите. „Заобиколете се с правилните хора!“, отсича Марк Зукърбърг, който казва, че винаги е бил фокусиран върху избора на служители и човешката страна. Е, нека му повярваме.

Посланието на любимия на Лекс Илон Мъск: „Бъдете полезни за обществото“. Съветва младите да учат по малко от повече области, да се срещат с най-различни хора, да четат много книги и да развиват сериозно общата си култура.

Ян Лекун им препоръчва да се интересуват от големите въпроси, като например какво е Вселената и какво е времето, а Джо Роган – да намерят за себе си онова, което ги вълнува.

Лекс казва, че е просто хлапе с костюм, което обича да говори за любов и за роботи. „Да си възрастен е прехвалено. Отказвам да порасна“, допълва ученият. Е, той е съветско хлапе, сигурно е чел за приключенията на Пипи Дългото чорапче.

Голямата сила на Лекс, освен да търси различното мнение, е да рисува бъдещето. Да представя технологиите с невероятните им възможности на достъпен език, който същевременно е съобразен с науката.

Да представя темите за дигиталното настояще и вълнуващото бъдеще, точно както се опитва да го прави и този сайт. Защото важните въпроси за нас като вид отдавна са тук и крият много интересни отговори…

 

Лекс Фридман

След започването на войната Лекс посети Украйна, за да види случващото се от първа ръка.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Епидемията от невежество само ще се разширява“

„Епидемията от невежество само ще се разширява“

„Това, че не можем да захванем един смислен диалог, доведе до социална изолация на стотици хиляди хора. Някои се разболяват и умират просто защото нямат пълноценно общуване. Изкуственият интелект...

повече информация
Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

През 2015 г. седмина водещи футуролози представят очакванията си за започващото десетилетие. След няколко часа ще посрещнем същата тази 2025-а, вече можем да преценим доколко добре са се справили с...

повече информация
„Машината не може да бъде поет“

„Машината не може да бъде поет“

„Писателят-машина? Тя пази в своята памет огромен запас от думи и владее до съвършенство всички тънкости на граматиката и стилистиката, познава всички органи за усещания и начини за писане, които са...

повече информация
Весела Колед@!

Весела Колед@!

Разказът е част от първия том на „Нашата Коледа“, сборник под редакцията Захари Карабашлиев, включващ текстове не 17 автори, сред които Георги Милков, Иван Ланджев, Николай Терзийски. Втората...

повече информация
Етика на прогреса. Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?

Етика на прогреса. Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?

Ние спориме               двама с ChatGPT                           на тема: „Човекът във новото време“. Чувал съм да го наричат Чатчо, други използват официалното ChatGPT, вече две години той се е...

повече информация
Мозъчен удар! 10 идеи от д-р Хансен как да оцелеем в дигиталното цунами

Мозъчен удар! 10 идеи от д-р Хансен как да оцелеем в дигиталното цунами

Мозъкът ни се развива с хода на еволюцията, постепенно свиква към различната среда… а после идват Facebook, Instragram, TikTok. Изведнъж се озоваваме в свят, за който най-важният ни орган се оказва...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Машината не може да бъде поет“

„Машината не може да бъде поет“

Може ли машината да се научи да пише като Пушкин? Или ни води към света на „Орвел“? Този текст е публикуван в септемврийския брой на списание „ЛИК“ за… 1967 г.! Но, ще се убедите, много от идеите в него звучат като от бъдещето.
„Писателят-машина? Тя пази в своята памет огромен запас от думи и владее до съвършенство всички тънкости на граматиката и стилистиката, познава всички органи за усещания и начини за писане, които са разработени от писателите през последните 3000 години. Този „писател“ наблюдава, запомня явленията, разсъждава, обработва данните, които му дава действителността. Накрая той пише книги и ние, четейки ги, се въодушевяваме, но… оставаме студени.“
Прав ли е Дмитрий Жуков, авторът на тези редове? Няма как да го попитаме. Но, ще се убедите, гледната му точка има да каже много и за днешния ден. Търсейки отговорите на големите въпроси, които ни вълнуват – за технологиите и човека, за поезията и творчеството, за „автоматите“ и истинските творци…

повече информация
Весела Колед@!

Весела Колед@!

Най-накрая успя да си осигури нормален нет. Скоростта все куцаше, докато накрая се сети какво да направи и в навечерието на поредната Коледа написа писмо на колега.
„Пускам интернет на Дядо Коледа за Коледа“, гласеше туитът на Илън Мъск, който си беше самата истина, макар че последователите на най-богатия чешит, кой знае защо, не успяха да вникнат в смисъла.
Но как да започне? Не научи много от джуджетата, всички бяха вперили погледи в телефоните и докато ги разпитваше, чегъртаха екраните с показалче, докато с неприкрита досада се опитваха да отклонят въпросите.
Все пак му стана ясно, че пътят минава през прословутите социални мрежи. И сега седеше, вперил отчаян поглед в монитора и нервно пушеше…

повече информация
„Трудно е да бъдеш Бог“. Какво четат българските ИТ лидери?

„Трудно е да бъдеш Бог“. Какво четат българските ИТ лидери?

Четат ли хората, които водят напред света на информационните технологии? Четат и пушек се вдига, предстои ви да се изненадате. Време е за един много важен и много книжен експеримент. Ще поканя 15 водещи български личности от различни области на компютърния свят да ми кажат кои са любимите им 3 книги и защо биха ги препоръчали.
Дали ще се отзоват? Дали ще се окаже, че четат основно издания, свързани със софтуера, с бизнеса, с личностното развитие?
Отговорите им, поне за мен, се оказаха изненадващи.
Трудно ли е да бъдеш Бог? Въпрос за ценители. А защо е трудно?

повече информация

Най-новите:

„Епидемията от невежество само ще се разширява“

„Епидемията от невежество само ще се разширява“

„Това, че не можем да захванем един смислен диалог, доведе до социална изолация на стотици хиляди хора. Някои се разболяват и умират просто защото нямат пълноценно общуване. Изкуственият интелект според мен ще засили тази тенденция, защото ще заблуди хората, че разговарят с приятел, с някого, когото са загубили или който не иска да ги чува. Така се оказваме в един свят, в който уж можем да си говорим. А всъщност, зад тази привидна палитра от гледни точки, от думи, словесна салата, включително от егоцентрични академични речи, седят едни изплашени, обезверени, обеднели, интелектуално и емоционално хора. Това според мен е големият ужас на съвремието.“
От поезията започна разговорът ни с писателката Силвия Томова, за да мине през образованието, историята, през епидемията от невежество и назрялата нужда от обществено пробуждане. На фона на всичко това като неизменен спътник останаха технологиите, които променят всяка от тези теми из основи.
Журналист и дефектолог по образование, тя публикува есета, разкази, романи. Носител на редица награди, автор на 5 романа и 3 сборника с разкази, Силвия често наднича и в миналото, и в големите въпроси на днешния ден. Не се страхува да излезе от клишетата и да предизвиква мейнстрийма и в литературата, и на общественото поле.
Ето че се срещаме за един важен и дошъл тъкмо навреме разговор.

повече информация
Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

През 2015 г. седмина водещи футуролози представят очакванията си за започващото десетилетие. След няколко часа ще посрещнем същата тази 2025-а, вече можем да преценим доколко добре са се справили с очакванията си в толкова динамичната и турбулентна първа четвъртина на XXI век.
А после идва още по-интересното: ще надникнем в днешните очаквания на същите тези футуролози и най-вече на онези сред тях, оказали се прави.
Какво се задава през следващите години според хората, които успешно са прогнозирали последното десетилетие?

повече информация
„Машината не може да бъде поет“

„Машината не може да бъде поет“

Може ли машината да се научи да пише като Пушкин? Или ни води към света на „Орвел“? Този текст е публикуван в септемврийския брой на списание „ЛИК“ за… 1967 г.! Но, ще се убедите, много от идеите в него звучат като от бъдещето.
„Писателят-машина? Тя пази в своята памет огромен запас от думи и владее до съвършенство всички тънкости на граматиката и стилистиката, познава всички органи за усещания и начини за писане, които са разработени от писателите през последните 3000 години. Този „писател“ наблюдава, запомня явленията, разсъждава, обработва данните, които му дава действителността. Накрая той пише книги и ние, четейки ги, се въодушевяваме, но… оставаме студени.“
Прав ли е Дмитрий Жуков, авторът на тези редове? Няма как да го попитаме. Но, ще се убедите, гледната му точка има да каже много и за днешния ден. Търсейки отговорите на големите въпроси, които ни вълнуват – за технологиите и човека, за поезията и творчеството, за „автоматите“ и истинските творци…

повече информация
Весела Колед@!

Весела Колед@!

Най-накрая успя да си осигури нормален нет. Скоростта все куцаше, докато накрая се сети какво да направи и в навечерието на поредната Коледа написа писмо на колега.
„Пускам интернет на Дядо Коледа за Коледа“, гласеше туитът на Илън Мъск, който си беше самата истина, макар че последователите на най-богатия чешит, кой знае защо, не успяха да вникнат в смисъла.
Но как да започне? Не научи много от джуджетата, всички бяха вперили погледи в телефоните и докато ги разпитваше, чегъртаха екраните с показалче, докато с неприкрита досада се опитваха да отклонят въпросите.
Все пак му стана ясно, че пътят минава през прословутите социални мрежи. И сега седеше, вперил отчаян поглед в монитора и нервно пушеше…

повече информация
Етика на прогреса. Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?

Етика на прогреса. Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?

Може ли да има етика в прогреса?
Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?
Най-вероятно не.
Трябва ли да има етика в прогреса?
Трябва ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?
Определено да.
Но как така?

Ние спориме
              двама с ChatGPT
                          на тема: „Човекът във новото време“.

повече информация
Мозъчен удар! 10 идеи от д-р Хансен как да оцелеем в дигиталното цунами

Мозъчен удар! 10 идеи от д-р Хансен как да оцелеем в дигиталното цунами

Мозъкът ни се развива с хода на еволюцията, постепенно свиква към различната среда… а после идват Facebook, Instragram, TikTok. Изведнъж се озоваваме в свят, за който най-важният ни орган се оказва напълно неподготвен. И се справя… както може. Старае се да се адаптира, но това няма как да се случи безаварийно.
Не авария, а катастрофа. Която няма как да отразим, защото не можем да спрем, да помислим, да обсъдим. Твърде сме заети да продължим нататък. Да скролваме, да преглеждаме, да се препираме… Като хамстер във въртележка.
Андерш Хансен е шведски психиатър, който не се бои да отвори големите въпроси на днешния технологичен ден. Именно тези, заради които го има и сайтът, на който сте се озовали. Хансен е автор, четен по целия свят, за щастие – защото със сигурност, ако имате време да се замислите за посланията, които оставя, това ще ви помогне да обърнете внимание на наистина важни въпроси.
Важни за всеки от нас.

повече информация
Share This