Лекс Фридман, готиният учен

дек. 27, 2022 | Истории

Лекс Фридман, готиният учен

27 декември 2022 | Истории

Суховат младеж с тънка вратовръзка и безупречен костюм седи зад микрофона, а насреща му се редуват хора като Мъск, Зукърбърг, Кание Уест, Виталик Бутерин, Ноам Чомски, Джарон Лание, също и водещи учени от света на изкуствения интелект, с които си говори на един език.

Лекс Фридман е един от най-популярните подкастъри през последната година, въпреки че по професия е учен, изследовател на изкуствения интелект, преподавател в Масачузетския технологичен институт.

Роден и израснал в Москва, с еврейско-украински произход, днес той казва, че е американец, говори английски без акцент. И това не му пречи да обвинява новата си родина за всички войни, които води по света така, както обвинява и предишната си.

Лекс е повече от интересна птица заради успехите си като учен и подкастър (някои биха казали журналист). Ето какво още си струва да научим от неговата прелюбопитна история.

Лекс Фридман

Iron man

„Най-реалистичният разговор между два робота“, гласи най-харесваният коментар под последното гостуване на Илон Мъск при Лекс Фридман. И наистина, с типичния профил на техничари, двамата си говорят с равен тон, водещият е изтупан в класическия си костюм, какъвто в София можеш да видиш основно при младежите, раздаващи мормонска литература.

И все пак, както си бъбрят роботите, Илон разказва, че макар да не е религиозен, е стоял, паднал на колене, молейки се първата мисия на SpaceX успешно да заведе хора на Международната космическа станция.

Интересно е, че неотдавна Мъск обеща именно при него да обясни пълно гледната си точка за Twitter, след като прословутият референдум определи той да напусне поста си начело. (После Мъск изпрати брат си Кимбал, но суматохата лесно обяснява защо.) А Лекс се оплака, че веднага след това са започнали атаки и срещу него – като например да подправят информацията за биографията му в „Уитипедия“.

Лекс не е журналист, но успява да предразположи, да остави събеседника си да говори. А другото му впечатляващо умение е да представя теми като изкуствения интелект, сложни и с много специализирани знания, с профилирани, като ги разказва едновременно научно издържано и на достъпен език.

Той може да няма огромната популярност на своя колега и приятел Джо Роган, с когото взаимно си гостуват често, но прави нещо много важно – показва, че и в света на дигиталното съдържание има място за популярно представяне на наука, за интелигентни разговори.

 

Лекс Фридман

Лекс като ученик в Русия

 

По костюмите посрещат

Как така се казва Лекс, а идва от славянския свят? Е, да, името му, разбира се, е Александър и е роден през 1983-а в мъничкото руско градче Чкаловск.

Александър Фридман, чували сте това име? Да, така се казва един от най-големите физици на ХХ век. През 20-те той създава теорията за разширяващата се Вселена, потвърдена от Хъбъл, който получава доста повече от славата.

Старият Фридман се сражава в Първата световна война, а след руската революция е ръководител на завод за самолети. Умира през медения си месец от тиф.

Наистина, името е популярно, Александър Фридман е и бащата на Лекс, който също е водещ учен, само че в областта на плазмената физика. Не е ставало дума има ли нещо общо с изследователя отпреди век, или просто има съвпадение на имената.

Но пък е повече от любопитен епизодът от подкаста, в който бащата и синът Фридман си говорят за теоретична физика, за Чернобил, за живота на емигранта. Достолепният физик дори външно прилича на Айнщайн, за разлика от сина си говори с тежък руски акцент, даже често, когато не успява да намери мисълта си, минава на родния си език.

Всеки път, като е развълнуван, си сипва и отпива от шишето пред него… да, вода е в случая, учени са все пак.

 

Лекс Фридман

С приятеля му Джо Роган

 

Когато се каляваше стоманата

В същия епизод Лекс разказва за идването си Америка, че то му се струва ужасна идея. Макар че пристига само на 13, в Русия е заобиколен от деца с неговите интереси – физика, математика, докато отвън океана попада в обикновено училище.

Както пък отвръща баща му, има значение и че са евреи по произход. Та този народ през цялата си история е свикнал да се справя с подобни неща, да се мести, да оцелява. И цитира на руски стихове от песен на Висоцки – „когато на смърт отиват, пеят. Най-страшният час в боя е този, когато очакваш атаката“.

Обсъждат и дядото на Лекс, който участва във Втората световна война като снайперист в земите на днешна Украйна.

Бащата е световен учен в своята област, подкастърът има и брат – Грег, който пък е начело на стартъп, занимаващ се също с плазмена физика.

Интересното е, че знаменателният епизод, който беше точно номер 100 в списъка на Лекс, днес липсва в официалния му канал и може да се намери само от други източници. Не е трудно да се досетим, че причините се крият в международния контекст.

През ноември 2021-а се появи новината, че се водят преговори в подкаста му да се появи Владимир Путин, което той обяви сам, но после беше отречено от най-високо ниво. Когато Мъск се включи в темата на деня с предложение да започнат преговори между Русия и Украйна, Лекс обяви, че би се радвал да влезе в ролята на посредник.

„Не се опитвайте да бягате от историята, учете се от нея“, призовава подкастерът. „Тези, които жадуват власт заради самата власт, разчитат на хаоса, на гнева, на страха. Не им давайте шанс. Бъдете добри. Бъдете търпеливи. Бъдете силни.“

 

Лекс Фридман

Със създателя на етериум Виталик Бутерин

 

Dura lex, sed lex

Ще рече от латински: „строг закон, но закон“.

Лекс има докторска степен по софтуерно инженерство. Първата му работа е в Google, но остава само половин година, работейки над нови методи за автентикация на потребителите. Решава, че му липсва университетът и се пренасочва към MIT, където, освен че преподава, води и научни изследвания в областта на автономните превозни средства, машинното самообучение, роботиката. Има немалко публикации в сериозни научни списания.

Как се решава да започне с подкаста? Повече от 10 години е голям почитател на Джо Роган, слуша го от самото му начало. Именно той го вдъхновява да започне и да се насочи конкретно към изкуствения интелект.

После се сприятеляват. С това е свързана и една любопитна скорошна случка. При последното гостуване на Нийл Деграс Тайсън Роган положи всички усилия да го убеди колко е готин Лекс и че е време да гостува и при него, а Тайсън подмина поканата, кой знае защо, видимо проявявайки мижав интерес.

Днес каналът му е събрал около 3 милиона абонати и 300 милиона гледания, което е далеч зад рекордите, но е и впечатляващо за проект, посветен основно на технологиите… От 2006-а Лекс има YouTube канал. В днешния си вид начинанието съществува от 2018-а, първо носи името „Подкаст за изкуствен интелект“, после приема името на създателя си. За да обсъжда „ИИ, наука, технологии, история, философия, природата на разума, съдбата, любовта и силата“.

Гостували са му учени като Андрю Енджи и Ян Лекун, Джеймс Гослинг – създателят на езика за програмиране Java, шахматистите Гари Каспаров и Магнус Карлсен.

 

 

Искрица живот

Да, човек на науката е Лекс… и все пак, преди месец за него научиха много повече хора без интереси към темата, заради гостуването на рапъра Кание Уест. Малко по-рано той обяви, че се гласи да опита отново късмета си в надпреварата за президент на САЩ.

Е, навлязоха толкова сериозно в дискусията за холокоста, че после един куп огромни спонсори прекратиха договорите си с рапъра.

Разговорът беше непресторено емоционален, особено за Лекс, който има предци, изгубили живота си в Холокоста. Интервюто стана наистина доста популярно.

„Ние още сме в Холокоста. Шест милиона души са умрели в него, 20 милиона са жертвите на абортите“, казва Кание, който сега се казва Йе и очевидно се е насочил към свръхконсервативните американски избиратели. „Медиите промотират, че това е моето тяло и моето решение, а става дума за промотирането на нов Холокост. 50% от смъртните случаи на афроамериканци са от аборт. Най-опасното място за черните хора в Америка е стомахът на майка им“, каканиже Йе. И повтаря ли, повтаря, че медиите по света са еврейски и те определят дневния ред.

„Еврейски медии е тавтология“, казва Йе, а Лекс отвръща, че това звучат като думи на Гьобелс.

Йе. „Ноу, ноу“, личи си, че иска да му каже водещият, но гостът продължава в същия дух, а Лекс срещу него е изгубил ума и дума. Но продължава разговора, влиза в разговор, в дискусия.

 

Лекс Фридман

С Марк Зукърбърг

 

Борбата е безмилостно жестока

Именно това според мен е големият урок, който си струва да вземем от подкастъра по нашите ширини. Че винаги си струва да продължаваш да търсиш другото мнение, да не се отказваш от разговора, да се вкопаваш в балона си на филтрите. „Имайки предвид семейната ми история, разговорът беше труден, но важен“, пише после Лекс. „Защото вярвам в ползата от задълбочения, честен и емпатичен разговор между различните гледни точки“.

В този контекст е любопитно да отбележим, че днешният ни герой си пада по фитнеса, а и по друг спорт. В наши дни явно е почти невъзможно да успееш в света на подкастите, ако не си майстор в бразилското джу джицу. И Лекс, и приятелят му Джо Роган са с високи колани в модерното бойно изкуство, това важи и по нашите ширини – един от най-успешните подкастъри – „свръхчовекът“ Георги Ненов. Може би и защото не умея да сгъвам кимоната на хората, докато те са вътре, не се решавам да започна подкаст вариант на Дигитални истории.

Иначе, освен че има черен колан в този спорт, Лекс практикува джудо и борба, участва в състезания.

Та, от тази гледна точка, явно опитът на костюмирания домакин се оказва полезен. Защото ясно е, че бойните спортове много повече, отколкото личи на пръв поглед, учат да уважаваш опонента.

Любимата му книга е „Чумата“ на Камю. Обича и музиката, свири на китара и пиано, но гостите му рядко са музиканти – с изключение на Йе, доколкото той изобщо е музикант.

 

Лекс Фридман

 

Никога да не поресна

„Животът става по-весел, ако успееш да запазиш своята непосредственост“, казва Лекс.

Подкастите си обикновено записва уикендите, когато не е на работа, а и гостите му са свободни. Един от въпросите, които много често задава, е за съветите, които биха дали на младите. „Заобиколете се с правилните хора!“, отсича Марк Зукърбърг, който казва, че винаги е бил фокусиран върху избора на служители и човешката страна. Е, нека му повярваме.

Посланието на любимия на Лекс Илон Мъск: „Бъдете полезни за обществото“. Съветва младите да учат по малко от повече области, да се срещат с най-различни хора, да четат много книги и да развиват сериозно общата си култура.

Ян Лекун им препоръчва да се интересуват от големите въпроси, като например какво е Вселената и какво е времето, а Джо Роган – да намерят за себе си онова, което ги вълнува.

Лекс казва, че е просто хлапе с костюм, което обича да говори за любов и за роботи. „Да си възрастен е прехвалено. Отказвам да порасна“, допълва ученият. Е, той е съветско хлапе, сигурно е чел за приключенията на Пипи Дългото чорапче.

Голямата сила на Лекс, освен да търси различното мнение, е да рисува бъдещето. Да представя технологиите с невероятните им възможности на достъпен език, който същевременно е съобразен с науката.

Да представя темите за дигиталното настояще и вълнуващото бъдеще, точно както се опитва да го прави и този сайт. Защото важните въпроси за нас като вид отдавна са тук и крият много интересни отговори…

 

Лекс Фридман

След започването на войната Лекс посети Украйна, за да види случващото се от първа ръка.

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването...

повече информация
„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

есен смили се над тези които не могат да те понесат бъди красива до смърт   Или   близостта нанася удари под кръста подарък който не мога да пренеса без твоя помощ който не мога да откажа...

повече информация
„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все...

повече информация
ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време...

повече информация
„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

Жюстин Томс има богат и пъстър опит в епохата на интернет – през комуникациите, дигиталния маркетинг, дизайна, предприемачеството. Преподава в Нов български университет и СофтУни Digital. Организира...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Да си купиш вечна младост

Да си купиш вечна младост

46-годишният Браян Джонсън вече е похарчил над $4 милиона, така че тялото му да заработи като на 18-годишен. Твърди, че му се получава. Влага всички сили, стига дотам да си влива кръвна плазма от собствения си син. Смята, че е най-изследваното човешко същество, живяло някога, че експериментът му ще промени живота на всеки, който иска да живее дълго.
Тоест, на всеки.
Мечта или утопия? Безобразно пилеене на пари или идея, която може да промени еволюцията ни? Гениалност или чиста лудост?

повече информация
ChatGPT срещу шампиони. Последният печели!

ChatGPT срещу шампиони. Последният печели!

Знаете ли кое е било мястото в България с най-висок среден коефициент на интелигентност на 16 март 2024 г. между 12 и 18 ч?
ChatGPT не би могъл дори да налучка. Аз обаче знам отговора. Не, не е Народното събрание.
В пловдивско заведение се бяха събрали за интелектуална надпревара 80 души, мнозина от които познати на всеки, който се интересува от викторини, от куизове, от телевизионни игри на знанието. Разделени на 10 отбора, те се изправиха едни срещу други и в същото време срещу… споменатия ChatGPT.
Тук бяха се събрали цели 33-има души, които поне веднъж са печелили предаването „Последният печели“ по БНТ1 (сред тях и аз). Участваха почти всички от най-популярните участници, натрупали впечатляващ брой триумфи. Останалите – до 80 души включили се в клуба, бяха участници и фенове на предаването и на куизовете като формат.
Що за нетипична надпревара? Кой ли се оказа големият победител? Какво е бъдещето на интелектуалните игри в битката (или срещата) ни с технологиите? Защо му е на човек днес да знае и помни факти, които онлайн са на една ръка разстояние?

повече информация
Павел Дуров. По-добрият Зукърбърг

Павел Дуров. По-добрият Зукърбърг

Щом има Гандалф и Гандалф Белия, защо да няма Зукърбърг и Зукърбърг Белия?
Странна птица е създателят на Telegram Павел Дуров. И той, като колегата си, „таткото“ на Facebook, е роден през 1984-а. Забогатява, след като създава социална мрежа. И той успява да натрупа известен брой милиарди.
Само че с доста съществени нюанси. За разлика от набора си, говори свободно латински, по снимките личи, че изглежда доста различно в мускулатурата. Направи световния си пробив с приложение, което ви гарантира сигурност и се старае да не ви манипулира. Не точно както при колегата…
Завършва с всякакви възможни отличия… филология, макар че в същото време уж е опасен хакер. Превръща се в знаменитост, преди да се забърка в тежки проблеми с властите в родината си.
Докато в същото време и до днес остава енигма за медиите по цял свят. Дали има две деца, или никога не е имал връзка с жена? Какъв ли ще е следващият му голям проект? Как си представя бъдещето и бои ли се от изкуствения интелект?
Павел Дуров е от онези образи, които правят днешния технологичен свят значително по-вълнуващ…

повече информация

Най-новите:

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването на изображения, така и на разбирането на контекст.
Ще призова алгоритъма DALL·E 3, който е част от платената версия на ChatGPT, да ми илюстрира класически български литературни произведения от различни периоди.
Защо това е интересно? От една страна, ще ни покаже колко добре работи големият езиков модел на български. Ще стане ясно доколко разпознава някои от безспорните наши класически произведения.
Не на последно място просто защото… е интересно дали пък няма да ни покаже някакви по-неочаквани, различни, атрактивни гледни точки? Дали не можем да говорим за някаква форма на колективно неосъзнато? Дали картините ще се припокрият поне донякъде с образите, които всеки от нас има за тези книги в главата си?

повече информация
„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Засега изкуственият интелект ни се струва смешен, прилича ни на криво огледало или на глупчо, когото напътстваме и благодарение на когото се чувстваме знаещи и повече отвсякога хора. Това обаче се променя буквално за дни и скоро той ще се превърне в реалистично и достоверно наше отражение. Мисля за този момент – вероятно тогава ще успеем да се видим през неговия поглед, да осмислим кои части от нас са ясни дори за едно изкуствено създание, кое остава недостъпно за него и кое е най-ценното. Според мен това са онези места, където той не може да надзърне. Представям си бъдещето като битка за невидимото, това ще бъде най-важният ресурс. Онова, което изкуственият интелект не може да регистрира, е най-ценното в нас.“
„Почти всичко е наред“ се казва дебютната стихосбирка на поетесата Виолета Кунева и толкова точно формулира усещането ни за света днес.
Но как така се оказа, че вече не е възможно да различаваме поета от алгоритъма? Какво губим, ако е така?
Дали проблемът е, че масово сме изгубили критерия си за изкуство, за метафора, за многопластови, живи и човешки по дефиниция текстове, каквито са поетичните?
Ще дойде ли краят на поезията или… именно тя може да ни спаси от самите нас?

повече информация
Да си купиш вечна младост

Да си купиш вечна младост

46-годишният Браян Джонсън вече е похарчил над $4 милиона, така че тялото му да заработи като на 18-годишен. Твърди, че му се получава. Влага всички сили, стига дотам да си влива кръвна плазма от собствения си син. Смята, че е най-изследваното човешко същество, живяло някога, че експериментът му ще промени живота на всеки, който иска да живее дълго.
Тоест, на всеки.
Мечта или утопия? Безобразно пилеене на пари или идея, която може да промени еволюцията ни? Гениалност или чиста лудост?

повече информация
„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все по-забележителни новини.
Преди това младежки национал по баскетбол, днешният ни гост заминава да следва не къде да е, а в MIT. Завършва магистратура с отличие и започва кариерата си като програмист преди повече от 20 години. После се пренасочва към мениджмънта и предприемачеството. За да стигнем до момента, когато се събира с двама други герои на Дигитални истории – проф. Мартин Вечев и д-р Веселин Райчев в стартъпа DeepCode. Той е изпълнителен директор на една от пионерните разработки за създаване на код с изкуствен интелект, която през 2020 г. е придобита от мултимилиардната компания Snyk.
Ще поговорим за успешния му път през сърцето на Силициевата долина. За започналата революция на изкуствения интелект, която според него е по-голяма дори от откриването на електричеството. За друга революция, която се задава – тази в роботиката. За това как у нас може да има повече успешни стартъпи, които да развият средата и страната ни.
Кои са следващите големи новини, които да очакваме от INSAIT?

повече информация
ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време за следващата стъпка.
Дали пък… самият изкуствен интелект няма да ни помогне в тази вече неравна битка в търсене на истината? След като алгоритмите станаха толкова добри в генерирането на разнообразни текстове, изображения, а вече и видео, дали пък няма те да се окажат спасението?
Ще проверим на практика. Радостин Чолаков от родопското село Барутин ни гостува с една от първите Дигитални истории. Тогава, само на 15, той разказа за работата си в света на невронните мрежи, много преди изкуственият интелект да се превърне в темата на деня. А до днес успехите му са още по-впечатляващи. През последните години пътят му често се преплита с този на друг талантлив младеж на същата възраст. Делян Бойчев също завършва средното си образование тази година, но вече има сериозни успехи, специалността му са методите за компютърно зрение.
Двамата приятели се заговарят по темата и решават да проверят: ясно е, че днес изкуственият интелект създава забележителни изображения, но дали пак той би могъл да разпознае истината и лъжата, да прецени коя картинка е създадена от човек и коя – от алгоритъм?

повече информация
„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Големият въпрос: как ще се трансформира обществото. Защото ние виждаме, че в момента нещата не се случват както би трябвало. Дори капитализмът е в заника си, близо до своя финал. Не знаем какво ще е следващото и как ще изглежда, но то със сигурност няма да бъде толкова водено от огромните бизнеси, които все по-трудно съществуват.“
Жюстин Томс има богат и пъстър опит в епохата на интернет – през комуникациите, дигиталния маркетинг, дизайна, предприемачеството. Преподава в Нов български университет и СофтУни Digital. Организира конкурса „Сайт на годината“, а личният ѝ блог съществува от почти две десетилетия.
С погледа на учен, практик и учител тя следи как се променя комуникацията в мрежата и накъде ни водят технологиите.
Как днес можем да сме сигурни, че в информационния поток не пропускаме нещо важно? Или че не ставаме жертва на манипулации? Как ще изглеждат новите медии след… „смъртта на медиите“?
Ще се справят ли те със задачата да ни ориентират?
В света, който през следващите години е обречен да се изправи пред мащабна трансформация…

повече информация
Share This