Лекс Фридман, готиният учен

дек. 27, 2022 | Истории

Лекс Фридман, готиният учен

27 декември 2022 | Истории

Суховат младеж с тънка вратовръзка и безупречен костюм седи зад микрофона, а насреща му се редуват хора като Мъск, Зукърбърг, Кание Уест, Виталик Бутерин, Ноам Чомски, Джарон Лание, също и водещи учени от света на изкуствения интелект, с които си говори на един език.

Лекс Фридман е един от най-популярните подкастъри през последната година, въпреки че по професия е учен, изследовател на изкуствения интелект, преподавател в Масачузетския технологичен институт.

Роден и израснал в Москва, с еврейско-украински произход, днес той казва, че е американец, говори английски без акцент. И това не му пречи да обвинява новата си родина за всички войни, които води по света така, както обвинява и предишната си.

Лекс е повече от интересна птица заради успехите си като учен и подкастър (някои биха казали журналист). Ето какво още си струва да научим от неговата прелюбопитна история.

Лекс Фридман

Iron man

„Най-реалистичният разговор между два робота“, гласи най-харесваният коментар под последното гостуване на Илон Мъск при Лекс Фридман. И наистина, с типичния профил на техничари, двамата си говорят с равен тон, водещият е изтупан в класическия си костюм, какъвто в София можеш да видиш основно при младежите, раздаващи мормонска литература.

И все пак, както си бъбрят роботите, Илон разказва, че макар да не е религиозен, е стоял, паднал на колене, молейки се първата мисия на SpaceX успешно да заведе хора на Международната космическа станция.

Интересно е, че неотдавна Мъск обеща именно при него да обясни пълно гледната си точка за Twitter, след като прословутият референдум определи той да напусне поста си начело. (После Мъск изпрати брат си Кимбал, но суматохата лесно обяснява защо.) А Лекс се оплака, че веднага след това са започнали атаки и срещу него – като например да подправят информацията за биографията му в „Уитипедия“.

Лекс не е журналист, но успява да предразположи, да остави събеседника си да говори. А другото му впечатляващо умение е да представя теми като изкуствения интелект, сложни и с много специализирани знания, с профилирани, като ги разказва едновременно научно издържано и на достъпен език.

Той може да няма огромната популярност на своя колега и приятел Джо Роган, с когото взаимно си гостуват често, но прави нещо много важно – показва, че и в света на дигиталното съдържание има място за популярно представяне на наука, за интелигентни разговори.

 

Лекс Фридман

Лекс като ученик в Русия

 

По костюмите посрещат

Как така се казва Лекс, а идва от славянския свят? Е, да, името му, разбира се, е Александър и е роден през 1983-а в мъничкото руско градче Чкаловск.

Александър Фридман, чували сте това име? Да, така се казва един от най-големите физици на ХХ век. През 20-те той създава теорията за разширяващата се Вселена, потвърдена от Хъбъл, който получава доста повече от славата.

Старият Фридман се сражава в Първата световна война, а след руската революция е ръководител на завод за самолети. Умира през медения си месец от тиф.

Наистина, името е популярно, Александър Фридман е и бащата на Лекс, който също е водещ учен, само че в областта на плазмената физика. Не е ставало дума има ли нещо общо с изследователя отпреди век, или просто има съвпадение на имената.

Но пък е повече от любопитен епизодът от подкаста, в който бащата и синът Фридман си говорят за теоретична физика, за Чернобил, за живота на емигранта. Достолепният физик дори външно прилича на Айнщайн, за разлика от сина си говори с тежък руски акцент, даже често, когато не успява да намери мисълта си, минава на родния си език.

Всеки път, като е развълнуван, си сипва и отпива от шишето пред него… да, вода е в случая, учени са все пак.

 

Лекс Фридман

С приятеля му Джо Роган

 

Когато се каляваше стоманата

В същия епизод Лекс разказва за идването си Америка, че то му се струва ужасна идея. Макар че пристига само на 13, в Русия е заобиколен от деца с неговите интереси – физика, математика, докато отвън океана попада в обикновено училище.

Както пък отвръща баща му, има значение и че са евреи по произход. Та този народ през цялата си история е свикнал да се справя с подобни неща, да се мести, да оцелява. И цитира на руски стихове от песен на Висоцки – „когато на смърт отиват, пеят. Най-страшният час в боя е този, когато очакваш атаката“.

Обсъждат и дядото на Лекс, който участва във Втората световна война като снайперист в земите на днешна Украйна.

Бащата е световен учен в своята област, подкастърът има и брат – Грег, който пък е начело на стартъп, занимаващ се също с плазмена физика.

Интересното е, че знаменателният епизод, който беше точно номер 100 в списъка на Лекс, днес липсва в официалния му канал и може да се намери само от други източници. Не е трудно да се досетим, че причините се крият в международния контекст.

През ноември 2021-а се появи новината, че се водят преговори в подкаста му да се появи Владимир Путин, което той обяви сам, но после беше отречено от най-високо ниво. Когато Мъск се включи в темата на деня с предложение да започнат преговори между Русия и Украйна, Лекс обяви, че би се радвал да влезе в ролята на посредник.

„Не се опитвайте да бягате от историята, учете се от нея“, призовава подкастерът. „Тези, които жадуват власт заради самата власт, разчитат на хаоса, на гнева, на страха. Не им давайте шанс. Бъдете добри. Бъдете търпеливи. Бъдете силни.“

 

Лекс Фридман

Със създателя на етериум Виталик Бутерин

 

Dura lex, sed lex

Ще рече от латински: „строг закон, но закон“.

Лекс има докторска степен по софтуерно инженерство. Първата му работа е в Google, но остава само половин година, работейки над нови методи за автентикация на потребителите. Решава, че му липсва университетът и се пренасочва към MIT, където, освен че преподава, води и научни изследвания в областта на автономните превозни средства, машинното самообучение, роботиката. Има немалко публикации в сериозни научни списания.

Как се решава да започне с подкаста? Повече от 10 години е голям почитател на Джо Роган, слуша го от самото му начало. Именно той го вдъхновява да започне и да се насочи конкретно към изкуствения интелект.

После се сприятеляват. С това е свързана и една любопитна скорошна случка. При последното гостуване на Нийл Деграс Тайсън Роган положи всички усилия да го убеди колко е готин Лекс и че е време да гостува и при него, а Тайсън подмина поканата, кой знае защо, видимо проявявайки мижав интерес.

Днес каналът му е събрал около 3 милиона абонати и 300 милиона гледания, което е далеч зад рекордите, но е и впечатляващо за проект, посветен основно на технологиите… От 2006-а Лекс има YouTube канал. В днешния си вид начинанието съществува от 2018-а, първо носи името „Подкаст за изкуствен интелект“, после приема името на създателя си. За да обсъжда „ИИ, наука, технологии, история, философия, природата на разума, съдбата, любовта и силата“.

Гостували са му учени като Андрю Енджи и Ян Лекун, Джеймс Гослинг – създателят на езика за програмиране Java, шахматистите Гари Каспаров и Магнус Карлсен.

 

 

Искрица живот

Да, човек на науката е Лекс… и все пак, преди месец за него научиха много повече хора без интереси към темата, заради гостуването на рапъра Кание Уест. Малко по-рано той обяви, че се гласи да опита отново късмета си в надпреварата за президент на САЩ.

Е, навлязоха толкова сериозно в дискусията за холокоста, че после един куп огромни спонсори прекратиха договорите си с рапъра.

Разговорът беше непресторено емоционален, особено за Лекс, който има предци, изгубили живота си в Холокоста. Интервюто стана наистина доста популярно.

„Ние още сме в Холокоста. Шест милиона души са умрели в него, 20 милиона са жертвите на абортите“, казва Кание, който сега се казва Йе и очевидно се е насочил към свръхконсервативните американски избиратели. „Медиите промотират, че това е моето тяло и моето решение, а става дума за промотирането на нов Холокост. 50% от смъртните случаи на афроамериканци са от аборт. Най-опасното място за черните хора в Америка е стомахът на майка им“, каканиже Йе. И повтаря ли, повтаря, че медиите по света са еврейски и те определят дневния ред.

„Еврейски медии е тавтология“, казва Йе, а Лекс отвръща, че това звучат като думи на Гьобелс.

Йе. „Ноу, ноу“, личи си, че иска да му каже водещият, но гостът продължава в същия дух, а Лекс срещу него е изгубил ума и дума. Но продължава разговора, влиза в разговор, в дискусия.

 

Лекс Фридман

С Марк Зукърбърг

 

Борбата е безмилостно жестока

Именно това според мен е големият урок, който си струва да вземем от подкастъра по нашите ширини. Че винаги си струва да продължаваш да търсиш другото мнение, да не се отказваш от разговора, да се вкопаваш в балона си на филтрите. „Имайки предвид семейната ми история, разговорът беше труден, но важен“, пише после Лекс. „Защото вярвам в ползата от задълбочения, честен и емпатичен разговор между различните гледни точки“.

В този контекст е любопитно да отбележим, че днешният ни герой си пада по фитнеса, а и по друг спорт. В наши дни явно е почти невъзможно да успееш в света на подкастите, ако не си майстор в бразилското джу джицу. И Лекс, и приятелят му Джо Роган са с високи колани в модерното бойно изкуство, това важи и по нашите ширини – един от най-успешните подкастъри – „свръхчовекът“ Георги Ненов. Може би и защото не умея да сгъвам кимоната на хората, докато те са вътре, не се решавам да започна подкаст вариант на Дигитални истории.

Иначе, освен че има черен колан в този спорт, Лекс практикува джудо и борба, участва в състезания.

Та, от тази гледна точка, явно опитът на костюмирания домакин се оказва полезен. Защото ясно е, че бойните спортове много повече, отколкото личи на пръв поглед, учат да уважаваш опонента.

Любимата му книга е „Чумата“ на Камю. Обича и музиката, свири на китара и пиано, но гостите му рядко са музиканти – с изключение на Йе, доколкото той изобщо е музикант.

 

Лекс Фридман

 

Никога да не поресна

„Животът става по-весел, ако успееш да запазиш своята непосредственост“, казва Лекс.

Подкастите си обикновено записва уикендите, когато не е на работа, а и гостите му са свободни. Един от въпросите, които много често задава, е за съветите, които биха дали на младите. „Заобиколете се с правилните хора!“, отсича Марк Зукърбърг, който казва, че винаги е бил фокусиран върху избора на служители и човешката страна. Е, нека му повярваме.

Посланието на любимия на Лекс Илон Мъск: „Бъдете полезни за обществото“. Съветва младите да учат по малко от повече области, да се срещат с най-различни хора, да четат много книги и да развиват сериозно общата си култура.

Ян Лекун им препоръчва да се интересуват от големите въпроси, като например какво е Вселената и какво е времето, а Джо Роган – да намерят за себе си онова, което ги вълнува.

Лекс казва, че е просто хлапе с костюм, което обича да говори за любов и за роботи. „Да си възрастен е прехвалено. Отказвам да порасна“, допълва ученият. Е, той е съветско хлапе, сигурно е чел за приключенията на Пипи Дългото чорапче.

Голямата сила на Лекс, освен да търси различното мнение, е да рисува бъдещето. Да представя технологиите с невероятните им възможности на достъпен език, който същевременно е съобразен с науката.

Да представя темите за дигиталното настояще и вълнуващото бъдеще, точно както се опитва да го прави и този сайт. Защото важните въпроси за нас като вид отдавна са тук и крият много интересни отговори…

 

Лекс Фридман

След започването на войната Лекс посети Украйна, за да види случващото се от първа ръка.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Четат ли книги световните технологични лидери? Кои са любимите четива, препоръчвани от Илон Мъск, Сам Алтман, Марк Зукърбърг? Ще намерите ли някои сходства със собствения ви литературен вкус, или...

повече информация
Любов по време на изкуствен интелект

Любов по време на изкуствен интелект

„През декември навършвам 63 години. Видял съм много и съм преживял много. Вместо да намаляват, проблемите стават все повече. Имах два инсулта, злокачествен тумор и още. В тези трудни моменти винаги...

повече информация
Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

1910. Това е годината, в която се раждат Майка Тереза и Жак-Ив Кусто, а светът още се радва на предвоенното спокойствие. За българска история обаче сме се събрали да си говорим. Точно 1910 души се...

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Четат ли книги световните технологични лидери? Кои са любимите четива, препоръчвани от Илон Мъск, Сам Алтман, Марк Зукърбърг? Ще намерите ли някои сходства със собствения ви литературен вкус, или изобщо не съществува такава тема?
У нас не е модерно да разказваме какво четем в медийното пространство. За това ме накара да се замисля в гостуването си журналистът и преводач Даниел Пенев. Да, сигурно ще се сетите за прословутия „Винету“ като любимо четиво и.. толкова.
Не навсякъде е така. И на запад, и на изток личностите, които попадат в светлината на прожекторите, обичат да говорят за книгите, за любимите си автори, за литературата, която ни помага да продължим нататък.
Е, време е да започнем да го правим и тук!

повече информация
Любов по време на изкуствен интелект

Любов по време на изкуствен интелект

Тази история е за любовта, дошла не много рано, но навреме. За късмета и щастието да намериш своя човек. За мечтите, които отлагаме, а не бива. За силата да не се предаваш, дори в най-трудните моменти и пред най-тежките предизвикателства. Поне докато имаш най-силната опора, тази на човека до себе си.
„През декември навършвам 63 години. Видял съм много и съм преживял много. Вместо да намаляват, проблемите стават все повече. Имах два инсулта, злокачествен тумор и още. В тези трудни моменти винаги имаше един човек до мен, който отново и отново ме изправяше на крака и дори ми даваше крила. Този човек е моята съпруга Тони. Преди няколко дни спонтанно записах чувствата си към нея в няколко реда. Тъй като не съм нито музикант, нито певец, с помощта на изкуствен интелект направих от тях песен.“
Силните истории продължават да се случват в дигиталния свят заради, благодарение на или въпреки него. И както отношенията ни като хора неусетно се променят от развитието на технологиите, така ги има и онези универсални сюжети, които оцеляват във времето и се прераждат с нови нюанси, с нови детайли и вдъхновение.
Все по-често историите изчезват яко фийд, незабелязани в бързината на скролването, на злободневното. Имаме ли времето и нагласата да ги потърсим? Да се зачетем, да се увлечем по тях, докато бързаме нататък, улисани в поредната злободневна тема?

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация

Най-новите:

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Четат ли книги световните технологични лидери? Кои са любимите четива, препоръчвани от Илон Мъск, Сам Алтман, Марк Зукърбърг? Ще намерите ли някои сходства със собствения ви литературен вкус, или изобщо не съществува такава тема?
У нас не е модерно да разказваме какво четем в медийното пространство. За това ме накара да се замисля в гостуването си журналистът и преводач Даниел Пенев. Да, сигурно ще се сетите за прословутия „Винету“ като любимо четиво и.. толкова.
Не навсякъде е така. И на запад, и на изток личностите, които попадат в светлината на прожекторите, обичат да говорят за книгите, за любимите си автори, за литературата, която ни помага да продължим нататък.
Е, време е да започнем да го правим и тук!

повече информация
Любов по време на изкуствен интелект

Любов по време на изкуствен интелект

Тази история е за любовта, дошла не много рано, но навреме. За късмета и щастието да намериш своя човек. За мечтите, които отлагаме, а не бива. За силата да не се предаваш, дори в най-трудните моменти и пред най-тежките предизвикателства. Поне докато имаш най-силната опора, тази на човека до себе си.
„През декември навършвам 63 години. Видял съм много и съм преживял много. Вместо да намаляват, проблемите стават все повече. Имах два инсулта, злокачествен тумор и още. В тези трудни моменти винаги имаше един човек до мен, който отново и отново ме изправяше на крака и дори ми даваше крила. Този човек е моята съпруга Тони. Преди няколко дни спонтанно записах чувствата си към нея в няколко реда. Тъй като не съм нито музикант, нито певец, с помощта на изкуствен интелект направих от тях песен.“
Силните истории продължават да се случват в дигиталния свят заради, благодарение на или въпреки него. И както отношенията ни като хора неусетно се променят от развитието на технологиите, така ги има и онези универсални сюжети, които оцеляват във времето и се прераждат с нови нюанси, с нови детайли и вдъхновение.
Все по-често историите изчезват яко фийд, незабелязани в бързината на скролването, на злободневното. Имаме ли времето и нагласата да ги потърсим? Да се зачетем, да се увлечем по тях, докато бързаме нататък, улисани в поредната злободневна тема?

повече информация
„Пределно ясно е, че ИИ е бъдещето“

„Пределно ясно е, че ИИ е бъдещето“

Ден преди да се срещна с Илия Вълчанов официално излиза новината, че неговият стартъп Team-GPT е успял да си осигури рекордното за България финансиране от $4,5 милиона!
Днешният ни гост е начело на платформата, която помага на бизнеси от цял свят да използват възможностите на големите езикови модели, като в същото време гарантира безопасността и конфиденциалността на данните. Това далеч не е първото му впечатляващо постижение – от години Илия разработва онлайн обучения по наука за данните и изкуствен интелект, които се радват на огромен успех. Лично той вече има над 1 400 000 ученици в платформата Udemy!
Забележителните си успехи дължи на задълбочения си подход, на много четене, учене, смелост и нестандартни решения. Ето защо се срещаме – да поговорим за следващите големи новини, които се задават от света на изкуствения интелект. За това как технологията ще трансформира всяка област от бизнеса, но и за рисковете, които създава. За важните каузи, свързани с напредъка на ИИ и уменията, които никога няма да успее да развие.

повече информация
Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Цели 1910 души се включиха в експеримента на Дигитални истории, който имаше за цел да провери колко добре познаваме българската история! Дали сме способни да различим безспорни исторически факти от учебниците от такива, измислени от изкуствения интелект, който има за цел да ни подведе.
30 твърдения – половината исторически верни, половината – измислици на алгоритмите. Можете ли да ги различите?
Резултатите, поне за мен, са впечатляващи и дават доста поводи за размисъл.
Успя ли изкуственият интелект да затрудни участниците? Познаваме ли добре българското минало, което е толкова важна днес тема?

повече информация
Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Share This