Щастлив ли е Марк 15 г. без пари?

дек. 22, 2023 | Истории

Щастлив ли е Марк 15 г. без пари?

22 декември 2023 | Истории

Само си представете цяла седмица да живеете без пари. Никакви – карти, банкноти! Ами месец, година? Днешният ни герой се справя по този начин от цели 15 лета.

Започва начинанието като експеримент – как ли ще се му се получи да живее без пари за година? Харесва му толкова, че не се връща назад.

Ще кажете, ние – на Балканите, това си го можем. И все пак, дори по нашите ширини човек няма как да кара изцяло на кисело зеле и домашна ракия, рано или късно стига до системата чрез помощи, ток, вода… За разлика от Марк, който преди това е успешен бизнесмен.

Нещо повече! Преди 7 години той прави следващата стъпка, да заживее без досег с модерните технологии. Казва, че е щастлив, както никога преди. Защото може да оцени нещата, които сме имали някога, необременени от проблемите на модерното общество.

А вие, бихте ли си представили утрешния ден, лишен и от пари, и от технологии? Какво още има да ни каже Марк Бойл?

 

За „Гинес“ без „Гинес“

2007-а, 28-годишният ирландец е седнал на по бира с приятели, разговорът се насочва към това кое разделя хората. Бъбрят си за екология, за развитието на обществото… и стигат до извода, че в основата на всички проблеми са парите. А може ли да се живее щастливо днес без пари?

До онзи момент историята му е класическа. Шест години следва бизнес и икономика, после намира престижна работа в Бристол като мениджър на голяма компания за биопродукти. Повече от доволен от живота – не само е изпълнил мечтата на всяка бяла якичка, но вярва и че помага за спасяването на природата. А темата за екологията му е близка от последната година в колежа, когато попада на филма „Ганди“.

Ето че изведнъж стигаме до онази тиха вечер на сладки приказки, в която разговорът стига дотам, че няма как в днешния ни свят да съществува истински етичен бизнес. Че начинът, по който е устроено обществото ни, ни настройва едни срещу други и унищожава природата. „А главният проблем са парите, големият разединител на хората“, решава Марк. Става му ясно, че не прави достатъчно за това светът да бъде по-добър и е време за радикално решение. „Бъди промяната, която искаш да видиш в света“ – спомня си прословутите думи на Ганди.

 

Марк Бойл

 

Богат = беден?

Първата му идея е друга. Ирландецът решава да се отправи на 2,5-годишен пешеходен поход от Бристол до родния град на Ганди – Порбандар. При това без пари, със съвсем малко багаж. Не му се получава, връща се само месец по-късно, разбрал, че езиковата бариера не му позволява да продължи. Прибира се с доста трудности, но и с ясен план в главата си.

Начинанието му започва в „деня без покупки“, символичния антагонист на „черния петък“. Разбира се, преди това му се налагат няколко дългосрочни инвестиции – като например лаптоп, който работи със слънчеви батерии. Но когато ден едно от експеримента отстъпва, той няма вече дори пени. Върнал е банковите си карти и се оставя на съдбата…

Но как се живее без пари? Какво ядеш, как се обличаш, с какво си миеш зъбите? И изобщо… къде живееш, така че да няма риск на вратата да почука касиерката на входа? Нашият герой е изправен пред всички тези предизвикателства, с които никак не е сигурен, че ще се справи.

Първия си „безплатен“ дом намира случайно. Точно в деня, след като взема решението за голямата промяна, на една велоалея го спира непознато момиче, което му разказва за фермата, в която работи и го кани да се включи като доброволец. „А има ли някакъв шанс да паркирам караваната си там, за да живея?“ – пита плахо той, а момичето отвръща, че би било чудесно.

 

Човекът взе парите…

„Така само за един ден имах място, където да отседна. Три дни по-късно получих каравана от Freecycle – световна организация за размяна на ненужни стоки. Това просто показа, че когато се посветиш на нещо, в което вярваш, „някой“ те подкрепя, възнаграждава тези действия. Започнах да се храня от земята, да си набавям храна, да разменям и да се гмуркам, когато съм в града за уикенда“, връща се в онези дни Марк.

Сприятелява се със съседите, той им прави дребни услуги, те му плащат в натура. Разбира се и с местните ресторанти да му дават храната, която скоро ще стане негодна, отново срещу символична работа.

Къпе се с водата в ручея, без никаква козметика. Паста за зъби си прави от рибни кости и семена от копър. Какво използва за тоалетна хартия, можете да се досетите, ако си спомняте 80-те (за останалите – непродадените вестници от близката будка). Спомня си даже, че след години му се случва да се избърше със… статия за себе си.

Променя и хранителния си режим. Цял живот е веган, но след като изоставя парите, се налага да изостави и този принцип. Лови риба три пъти седмично, а когато намери на пътя блъснат елен, го завлича вкъщи и използва всяка частица от него. Огъня пали, търкайки камъни, защото се е отказал и от запалките.

 

Марк Бойл

 

Беднякът милионер

Още преди това е решил, че за отопление няма да разчита на изкопаеми горива. Работил е като доброволец в център за бежанци в Кале и се е наслушал на историите на хора от Ирак и Афганистан. „От тях разбрах, че войните се случват заради желанието на Запада да получи ресурсите на тези страни. Осъзнах, че не мога повече да използвам изкопаеми горива, не мога да бъда част от система, която унищожава семейства, руши природата. Точно това правят и парите с нас – откъсват ни от такиви хора, не виждаме лицата им, страданията им. Не виждаме как се случва всичко, скрити зад паравана на консуматорството“.

С какво ли толкова са му неприятни точно финикийските знаци, за които всички други се трепем всеки ден? Според него един от основните проблеми на днешното общество е, че потребителят е отделен от процеса на създаване на продукта. Той не знае колко човешки труд е вложен в производството на нещата, които използва, и е престанал да цени както труда, така и хората. Ако отглеждахме храната си сами, нямаше да изхвърляме 1/3 от нея. Ако сами си изработвахме маси и столове, нямаше да ги изхвърляме, когато трябва да ги пребоядисаме.

„Когато имаш пари, не ти трябват съседи, никой не ти е нужен. Можеш да си купиш всичко, да плащаш дистанционно. Пазаруваш в супермаркета от някого, който не знае името ти, не се интересува дали си добър човек, дали правиш нещо за обществото. Когато имаш пари, не е нужно да живееш според някакви принципи, нито да уважаваш хората“, обяснява Марк.

 

Марк Бойл

 

Freeconomy / Freak-onomy

Не, не си го представяйте като модерен вариант на св. Иван Рилски. Бойл бързо се запознава с много приятели в околността. Постепенно се учи и да пътува без пари.

Става му още по-лесно, след като натрупва популярност. Минава една година, експериментът завършва, но… на него му е харесало и решава да продължи. Замисля се, че цяла година не е боледувал благодарение на натуралните продукти и чистия въздух. Било му е спокойно както никога преди, мислейки за работа, кредити, покупки. Да, приятелката му в началото го е подкрепяла, после го е напуснала, но… така е преценила.

Казва, че сам се е изненадал на какви неща е способен. От човек, който е изпълвал дните си с електронни таблици и не е докосвал лопата, бързо става умел земеделец, свиква да търси храна, развива неочаквани умения.

„В началото беше ужасяващо и трудно, но в края на първата година някак си се оказах по-удовлетворен, по-здрав и по-спокоен от всякога“.

 

Марк Бойл

 

Като за без пари

„За пръв път почувствах колко съм свързан и взаимозависим от хората и природата около мен“, пише Марк. „Подобни идеи проникват в артериите, сухожилията и костите на човека едва когато той осъзнае физически как собственото му здраве зависи изцяло от това на огромната мрежа от живот. Открих, че сигурността ми вече не се крие в банковата сметка, а в силата на взаимоотношенията ми с хората, растенията и животните около мен. Характерът ми замени стерлинга като моята валута.“

Събира опита си в книгата „Човекът без пари: една година живот във фрикономика“. Играта на думи идва от английски и ще рече „свободна икономика“. Четивото бързо става популярно, започват да го канят на лекции по цял свят, получава и рубрика в „Гардиън“. По-късно ще напише още 3 книги, ще събере почитатели в 162 страни. Ще събере опита си с този на други „безпарични“ като Хайдемари Швермер, чиято история си заслужава отделен разказ.

На третата година частично се отказва от „безпаричието“. Съгласява се да управлява средствата, постъпващи в сметка от продажбите на книгата, но само за цели, които подкрепят начинанието. Иначе и до днес, точно 15 години по-късно, няма никакви собствени пари, дори портфейл.

 

Милионерче, не се подигравай ти

Разбира се, намират се и хейтъри. „Прекрасно ги разбирам, защото и сам съм израснал по този начин“, казва той. „От самото ни раждане с най-добри намерения родителите и учителите ни внушават, че трябва да бъдем успешни. Че трябва да печелим пари, защото това е единственият начин да сме успешни. А не е така и моят опит го доказва.“

Ирландецът често повтаря, че животът без пари не е нещо ново, че всъщност те са конструкт, който съществува в малка част от 200 000-годишната човешка история. Е, на това историците отговарят, че някаква форма на парично-стокови отношения е имало почти винаги през 5-те ни хиляди документирани години.

Постепенно Марк задълбава в екологичната тематика и през 2015-а публикува провокативната книга „Да пиеш коктейл Молотов с Ганди“, в която описва как политическата и икономическата система са ни довели дотам, че климатичните промени са необратими, а екологичните мерки – палиативни. Затова е време да заменим 3-те „R“ в днешната грижа за природата – reduce, reuse, recycle (намали, преизползвай, рециклирай), с доста по-радикалните resist, revolt, rewild (съпротивлявай се, бунтувай се, връщай се към природата). Остава да гадаем дали четивото е попадало на Грета Тунберг, със сигурност би го одобрила.

 

Марк Бойл

 

За милиони няма закони

И въпреки радикалните призиви, той продължава да прави само третото, но пък систематично. През 2014-а се връща в Ирландия и с всички пари, които е натрупал от продажбите на книгите, купува земя, върху нея построява новия си дом със собствените си ръце. Има обаче и обширно свободно пространство, на което кани да дойде всеки, споделящ принципите му.

И ето че стигаме до следващата му голяма стъпка. Връщайки се в Ирландия, той намира поредния зъл герой за днешното общество – технологиите. Според него, макар да са създадени, за да сближават, те отдавна са се превърнали в още едно средство за разделяне на хората.

Така една сутрин през 2017 г. Марк се събужда без любимия си лаптоп, последната му връзка с модерността. И тук промяната го изненадва с това колко добре му се отразява.

 

Щом приятели нямаме вече

Въпреки резкия преход, Марк продължава да пише книги – прави го на ръка. Няколко години продължава и с рубриката в „Гардиън“, праща писмата по традиционната поща, а редакторът му подбира и отпечатва някои от най-интересните читателски мнения. Разбира се, има доста ирония в това, че дори това послание на антидигиталния човек стига до вас благодарение на същите тези дигитални технологии.

Обратно на стереотипа, казва, че не е избрал „по-простия живот“, а обратното. „Той е доста сложен и се състои от хиляди прости неща. В сравнение с него старият ми живот в града беше доста прост, но се състоеше от хиляди сложни неща, като смартфони, контакти и пластмаса. На мен ми беше скучно да правя едно и също ден след ден, използвайки сложни технологии, които, подозирах, отегчават и тези, които ги произвеждат. Живеейки без течаща вода, електричество или машини, животът ми със сигурност стана по-сложен. Не идеализирам миналото, нито бъдещето. Живял съм и с техника, и без нея и знам кое ми носи най-много спокойствие и удовлетворение“.

И все пак – кое му липсва най-много от технологиите? Мачът на деня и гласовете на родителите му.

 

Марк Бойл

 

Да се видиш у пара

И, да, ако се вълнувате, намерил си е ново гадже.

Друго, което му липсва в първите дни, е музиката на Джони Мичъл и Дейвид Бауи. Но казва, че днес ги заменя с птичите трели, а това му припомня как сме превърнали изкуството в пасивно потребление, вместо във вътрешна нужда. „Ние консумираме развлеченията си, вместо да участваме в тях с цялото си сърце. Превърнали сме се в консуматори на всичко…“

Някъде тук експериментът се превръща окончателно в начин на живот. Продължава и досега… макар последната му медийна изява да е отпреди няколко месеца, може и да се е отказал, но писмото за това още да пътува, ако е поверено на „Български пощи“.

„Хората често ме питат как се справям без техника. Този въпрос за мен е по-интересен от отговора, аз правя хиляди малки неща“, казва Марк. „Никой ден не е като другия. Ето, днес от дънери на дървета, паднали в гората от вятъра, построих скара за опушване на пъстърва и еленско месо – нямам хладилник и съхранявам „излишъка“ в коремите на съседите. На следващия ден направих заграждение за конете. На сутринта довърших асфалтирането на пътеката към къщата, след това обработих кожата на северния елен, от която един ден ще направя дрехи или нещо полезно. Жилите ще ми служат вместо конци.“

 

Тигре, тигре

„Когато реших да се откажа от технологиите, най-голямото ми притеснение беше, че ще се откъсна от семейството, приятелите и останалата част от обществото“, спомня си Марк. „Но се оказа точно обратното. Сега поддържам връзка с тези, на които държа, чрез писма, а тяхното писане провокира съвсем различно ниво на мисълта и изразяването в сравнение с електронната поща или есемесите. Никога не съм бил по-общителен със съседите и близките си, отколкото, след като се отказах от социалните медии. Много хора идват и отсядат в безплатното общежитие, което стопанисваме. Започнах да ценя тихото време за размисъл с пейзажа и дивата природа толкова, колкото и времето с хората“.

Марк разбира за Брекзит едва няколко месеца по-късно. Когато последната му роман е написана, му се налага за малко да прекъсне „отшелничеството“, за да я набере на компютър. Спомня си този момент като ужасен.

„Бедността е забавно явление“, размишлява безпаричният ни герой. „Тя винаги се определя финансово и винаги се съотнася към това, което другите печелят. Възможно е човек да е изключително щастлив, въпреки че има малко пари и официално е категоризиран като бедняк. Също така може да сте много нещастни, въпреки че получавате висока заплата. Тези, които винаги искат нещо повече, винаги ще живеят в бедност, независимо от това колко печелят, докато другите, които са доволни от това, което имат, винаги ще чувстват изобилие. По-голяма част от бедността в модерния свят не е материална, а духовна – състояние на духа, при което удовлетворението идва единствено от стремежа към материални придобивки“.

 

Марк Бойл

 

100 милиона или левче

И така, какви са поуките? Марк е категоричен – не смята, че всеки би могъл да заживее във въплъщението на това, което критиците му наричат „анархо-примитивизъм“. Той просто живее така, както чувства, че трябва.

„Най-големият ми урок дотук е, че докато се занимавах с моите малки неща, видовете изчезваха по-бързо от всякога, а социалната несправедливост нарастваше експоненциално, давайки все повече и повече пари в ръцете на онези, които са най-малко склонни да ги използват за общото благо“, казва той.

„Не можем да стоим и да гледаме как индустриалната цивилизация тласка голямата мрежа на живота – включително и нас – към ръба на пропастта. Демокрацията е призвана да държи властта отговорна, но в един свят на пропаганда, работа от 9 до 6 и политико-икономическа неграмотност демокрациите не успяват да го направят. Когато това се случи, трябва да се намеси активизмът“.

 

Марк Бойл

 

Моите 5 стотинки

„Сега е моментът да бъдем смели. Трябва да спрем навлизането на машината в естествения свят, като използваме всички ефикасни средства. Иначе, преди да се усетим, ще станем свидетели на опустошението и загубата на цялата красота, която все още е останала. Ако позволим това да се случи, ще заслужим съдбата си“.

Разбира се, няма нужда да сме лудити днес и би било трудно да живеем пълноценно по този начин. Технологиите са навсякъде в ежедневието, но е безкрайно полезен всеки подобен поглед, който ни кара да се замислим за тях. За дигиталните и реалните ни връзки, за отношенията лице в лице с хората, които обичаме. За цената на удобствата, с които лесно се заобикаляме, пускайки заедно с тях и разделението, и социалните несправедливости, и други нелицеприятни страни на дигиталния свят.

Решението на Марк със сигурност не е за всеки… но пък си струва да се замислим. Следващия път, когато се в пуснем в лудешкото коледно пазаруване на ненужни вещи. В опита да убедим с омраза някого онлайн. Или просто когато усетим, че е добре поне за един час да вземем да изключим телефона и да излезем навън…

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият...

повече информация
Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!...

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да...

повече информация
Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Виждали ли сте чипс с вкус на шкембе чорба или на ракия? А лего, в което се сглобяват катедралата „Александър Невски“ или стара жигула? Представяте ли си българските знаменитости като част от играта...

повече информация
„Дигитални истории“ с престижна награда… за разказване на истории

„Дигитални истории“ с престижна награда… за разказване на истории

За 5-и път Дигитални истории се нареди сред големите победители в най-оспорвания и доказан журналистически конкурс у нас – Web Report, организиран за 7-а поредна година от Dir.bg. Отличието е...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!
Мария Кюри открива радиоактивността, получава цели две Нобелови награди и проправя пътя на бъдещето.
Тя отваря вратите на една нова технология, която се оказва неочаквано успешна… До момента, когато става ясно, че силно сме подценявали опасностите от нея. Това ще струва живота на хиляди хора, които просто са търсели препитание.
Дали познаваме достатъчно технологиите, на които се доверяваме? Може ли и прословутият изкуствен интелект или пък някое от другите днес модерни направления да се окаже по-опасно, отколкото изглежда на пръв поглед?
Най-важното е да се замисляме, да обмисляме, да обсъждаме. Да си разказваме.
Истории като тази на радиевите момичета си струва да се четат по-често. За това са историите – да ни карат да подлагаме на съмнение, да имаме едно наум. Уви, не всичко, което блести, е злато…

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да следи интернет и да се намесва тук-там, първо лекичко, после по-смело…
Василискът на Роко е идея, според която ИИ ще се развие в нещо, способно да взема решения. После да се зарови в интернет и да потърси кой какво е казал за него… А след това да се погрижи да бъде представен в най-добра светлина. И тихомълком да започне да създава проблеми на хората, които по един или друг начин му пречат…
Сигурни ли сте, че не си струва да имаме предвид този мисловен експеримент?

повече информация
„Дигитални истории“ с престижна награда… за разказване на истории

„Дигитални истории“ с престижна награда… за разказване на истории

За 5-и път Дигитални истории се нареди сред големите победители в най-оспорвания и доказан журналистически конкурс у нас – Web Report, организиран за 7-ма поредна година от Dir.bg. Отличието е особено признание заради авторитетното жури, а и заради сериозната конкуренция – включиха се 230 журналистически материала.

„Дигитални истории“ е сред победителите във всяка от годините, откакто начинанието съществува. Наградата тази година е в категория „Истински истории“ за публикацията „Исус. Програмистът, дошъл от гетото“. Този път и втори материал бе сред трите номинирани – „Как да си генерираш инфлуенсър“ в категория „Технологии и иновации“.

повече информация

Най-новите:

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

Ще облекчат ли живота ни технологиите, или ще създадат огромна криза, разтърсвайки пазара на труда? Ще се радваме на благата на развития изкуствен интелект, помогнал ни за драстично удължаване на човешкия живот, в опознаването на Космоса, в развитието на следващите технологии? Или ще се събудим в свят под тотален контрол, предсказан от антиутопиите?
Как ще изглежда животът през 2050 г.? Време е да надникнем в бъдещето и да обсъдим прелюбопитните прогнози на един автор, който има смелостта да прогнозира в толкова динамичен период от историята. При това вече го е правил веднъж със завиден успех.
Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият поглед, опитът за осмисляне е първата стъпка към това да се подготвим за него. Да избегнем някои опасности.

повече информация
Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!
Мария Кюри открива радиоактивността, получава цели две Нобелови награди и проправя пътя на бъдещето.
Тя отваря вратите на една нова технология, която се оказва неочаквано успешна… До момента, когато става ясно, че силно сме подценявали опасностите от нея. Това ще струва живота на хиляди хора, които просто са търсели препитание.
Дали познаваме достатъчно технологиите, на които се доверяваме? Може ли и прословутият изкуствен интелект или пък някое от другите днес модерни направления да се окаже по-опасно, отколкото изглежда на пръв поглед?
Най-важното е да се замисляме, да обмисляме, да обсъждаме. Да си разказваме.
Истории като тази на радиевите момичета си струва да се четат по-често. За това са историите – да ни карат да подлагаме на съмнение, да имаме едно наум. Уви, не всичко, което блести, е злато…

повече информация
„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

Чували ли сте за… киберпсихология? Най-накрая се появява тази област на науката, която изучава как си взаимодействаме с технологиите. Променят ли ни те като вид? Кои са най-големите предизвикателства, пред които ни изправят? Дали бързото им развитие е нечовешко предизвикателство, или обратното – естествен ход в еволюцията? Все въпроси, чиито отговори търся в повече от 300 дигитални истории, а ето че дойде време за гледната точка на киберпсихологията.
Елена Цанкова е доктор по психология, завършва в Германия, в Бремен продължава и изследователската си работа като постдокторант. През 2020 г. се връща у нас и започва работа като изследовател в БАН с амбициозната идея да проправи пътя на това ново и толкова важно направление.
През последните години изучава процесите на опознаване в интернет средата, също и общуването между човека и изкуствения интелект (ИИ). Изследва човешкото поведение в контекста на развиващите се технологии и се определя като експериментален киберпсихолог.
Ще поговорим за бързането и осъзнаването. За „зловещата долина“, в която възприятието за технологията става все по-положително с нарастващото ѝ подобие на човек, докато в един момент става толкова близка до човека, че бива възприета като зловеща… И за спокойната, философска гледна точка, която ни помага да осмисляме и приемаме големите промени.

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да следи интернет и да се намесва тук-там, първо лекичко, после по-смело…
Василискът на Роко е идея, според която ИИ ще се развие в нещо, способно да взема решения. После да се зарови в интернет и да потърси кой какво е казал за него… А след това да се погрижи да бъде представен в най-добра светлина. И тихомълком да започне да създава проблеми на хората, които по един или друг начин му пречат…
Сигурни ли сте, че не си струва да имаме предвид този мисловен експеримент?

повече информация
Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Виждали ли сте чипс с вкус на шкембе чорба или на ракия? А лего, в което се сглобяват катедралата „Александър Невски“ или стара жигула? Представяте ли си българските знаменитости като част от играта Mortal Kombat – Сънчо срещу Дънов и хан Кубрат срещу Гала?
Е, няма нужда да отпускате въображението си, всички тези идеи оживяват благодарение на впечатляващото сътрудничество между днешния ни гост и алгоритмите.
Росен Дуков е графичен дизайнер със забележителен опит – създава плакатите на някои от най-популярните български филми през последните години, автор е на кориците на книги, които стоят във всяка уважаваща себе си библиотека. Той е неколкократен победител в международни състезания по Photoshop, не е пресилено да го наречем световен шампион. През последните години преподава тези умения в СофтУни – и в дизайна, и в обработката на снимки, и в изкуствения интелект.
Защо визуалният артист не се бои в съревнованието с изкуствения интелект? Защо според него е важно час по-скоро да опознаваме новите възможности, които ни дават алгоритмите? Кои са следващите оригинални идеи, с които ще ни покаже докъде са стигнали генеративните модели?

повече информация
„Дигитални истории“ с престижна награда… за разказване на истории

„Дигитални истории“ с престижна награда… за разказване на истории

За 5-и път Дигитални истории се нареди сред големите победители в най-оспорвания и доказан журналистически конкурс у нас – Web Report, организиран за 7-ма поредна година от Dir.bg. Отличието е особено признание заради авторитетното жури, а и заради сериозната конкуренция – включиха се 230 журналистически материала.

„Дигитални истории“ е сред победителите във всяка от годините, откакто начинанието съществува. Наградата тази година е в категория „Истински истории“ за публикацията „Исус. Програмистът, дошъл от гетото“. Този път и втори материал бе сред трите номинирани – „Как да си генерираш инфлуенсър“ в категория „Технологии и иновации“.

повече информация
Share This