Щастлив ли е Марк 15 г. без пари?

дек. 22, 2023 | Истории

Щастлив ли е Марк 15 г. без пари?

22 декември 2023 | Истории

Само си представете цяла седмица да живеете без пари. Никакви – карти, банкноти! Ами месец, година? Днешният ни герой се справя по този начин от цели 15 лета.

Започва начинанието като експеримент – как ли ще се му се получи да живее без пари за година? Харесва му толкова, че не се връща назад.

Ще кажете, ние – на Балканите, това си го можем. И все пак, дори по нашите ширини човек няма как да кара изцяло на кисело зеле и домашна ракия, рано или късно стига до системата чрез помощи, ток, вода… За разлика от Марк, който преди това е успешен бизнесмен.

Нещо повече! Преди 7 години той прави следващата стъпка, да заживее без досег с модерните технологии. Казва, че е щастлив, както никога преди. Защото може да оцени нещата, които сме имали някога, необременени от проблемите на модерното общество.

А вие, бихте ли си представили утрешния ден, лишен и от пари, и от технологии? Какво още има да ни каже Марк Бойл?

 

За „Гинес“ без „Гинес“

2007-а, 28-годишният ирландец е седнал на по бира с приятели, разговорът се насочва към това кое разделя хората. Бъбрят си за екология, за развитието на обществото… и стигат до извода, че в основата на всички проблеми са парите. А може ли да се живее щастливо днес без пари?

До онзи момент историята му е класическа. Шест години следва бизнес и икономика, после намира престижна работа в Бристол като мениджър на голяма компания за биопродукти. Повече от доволен от живота – не само е изпълнил мечтата на всяка бяла якичка, но вярва и че помага за спасяването на природата. А темата за екологията му е близка от последната година в колежа, когато попада на филма „Ганди“.

Ето че изведнъж стигаме до онази тиха вечер на сладки приказки, в която разговорът стига дотам, че няма как в днешния ни свят да съществува истински етичен бизнес. Че начинът, по който е устроено обществото ни, ни настройва едни срещу други и унищожава природата. „А главният проблем са парите, големият разединител на хората“, решава Марк. Става му ясно, че не прави достатъчно за това светът да бъде по-добър и е време за радикално решение. „Бъди промяната, която искаш да видиш в света“ – спомня си прословутите думи на Ганди.

 

Марк Бойл

 

Богат = беден?

Първата му идея е друга. Ирландецът решава да се отправи на 2,5-годишен пешеходен поход от Бристол до родния град на Ганди – Порбандар. При това без пари, със съвсем малко багаж. Не му се получава, връща се само месец по-късно, разбрал, че езиковата бариера не му позволява да продължи. Прибира се с доста трудности, но и с ясен план в главата си.

Начинанието му започва в „деня без покупки“, символичния антагонист на „черния петък“. Разбира се, преди това му се налагат няколко дългосрочни инвестиции – като например лаптоп, който работи със слънчеви батерии. Но когато ден едно от експеримента отстъпва, той няма вече дори пени. Върнал е банковите си карти и се оставя на съдбата…

Но как се живее без пари? Какво ядеш, как се обличаш, с какво си миеш зъбите? И изобщо… къде живееш, така че да няма риск на вратата да почука касиерката на входа? Нашият герой е изправен пред всички тези предизвикателства, с които никак не е сигурен, че ще се справи.

Първия си „безплатен“ дом намира случайно. Точно в деня, след като взема решението за голямата промяна, на една велоалея го спира непознато момиче, което му разказва за фермата, в която работи и го кани да се включи като доброволец. „А има ли някакъв шанс да паркирам караваната си там, за да живея?“ – пита плахо той, а момичето отвръща, че би било чудесно.

 

Човекът взе парите…

„Така само за един ден имах място, където да отседна. Три дни по-късно получих каравана от Freecycle – световна организация за размяна на ненужни стоки. Това просто показа, че когато се посветиш на нещо, в което вярваш, „някой“ те подкрепя, възнаграждава тези действия. Започнах да се храня от земята, да си набавям храна, да разменям и да се гмуркам, когато съм в града за уикенда“, връща се в онези дни Марк.

Сприятелява се със съседите, той им прави дребни услуги, те му плащат в натура. Разбира се и с местните ресторанти да му дават храната, която скоро ще стане негодна, отново срещу символична работа.

Къпе се с водата в ручея, без никаква козметика. Паста за зъби си прави от рибни кости и семена от копър. Какво използва за тоалетна хартия, можете да се досетите, ако си спомняте 80-те (за останалите – непродадените вестници от близката будка). Спомня си даже, че след години му се случва да се избърше със… статия за себе си.

Променя и хранителния си режим. Цял живот е веган, но след като изоставя парите, се налага да изостави и този принцип. Лови риба три пъти седмично, а когато намери на пътя блъснат елен, го завлича вкъщи и използва всяка частица от него. Огъня пали, търкайки камъни, защото се е отказал и от запалките.

 

Марк Бойл

 

Беднякът милионер

Още преди това е решил, че за отопление няма да разчита на изкопаеми горива. Работил е като доброволец в център за бежанци в Кале и се е наслушал на историите на хора от Ирак и Афганистан. „От тях разбрах, че войните се случват заради желанието на Запада да получи ресурсите на тези страни. Осъзнах, че не мога повече да използвам изкопаеми горива, не мога да бъда част от система, която унищожава семейства, руши природата. Точно това правят и парите с нас – откъсват ни от такиви хора, не виждаме лицата им, страданията им. Не виждаме как се случва всичко, скрити зад паравана на консуматорството“.

С какво ли толкова са му неприятни точно финикийските знаци, за които всички други се трепем всеки ден? Според него един от основните проблеми на днешното общество е, че потребителят е отделен от процеса на създаване на продукта. Той не знае колко човешки труд е вложен в производството на нещата, които използва, и е престанал да цени както труда, така и хората. Ако отглеждахме храната си сами, нямаше да изхвърляме 1/3 от нея. Ако сами си изработвахме маси и столове, нямаше да ги изхвърляме, когато трябва да ги пребоядисаме.

„Когато имаш пари, не ти трябват съседи, никой не ти е нужен. Можеш да си купиш всичко, да плащаш дистанционно. Пазаруваш в супермаркета от някого, който не знае името ти, не се интересува дали си добър човек, дали правиш нещо за обществото. Когато имаш пари, не е нужно да живееш според някакви принципи, нито да уважаваш хората“, обяснява Марк.

 

Марк Бойл

 

Freeconomy / Freak-onomy

Не, не си го представяйте като модерен вариант на св. Иван Рилски. Бойл бързо се запознава с много приятели в околността. Постепенно се учи и да пътува без пари.

Става му още по-лесно, след като натрупва популярност. Минава една година, експериментът завършва, но… на него му е харесало и решава да продължи. Замисля се, че цяла година не е боледувал благодарение на натуралните продукти и чистия въздух. Било му е спокойно както никога преди, мислейки за работа, кредити, покупки. Да, приятелката му в началото го е подкрепяла, после го е напуснала, но… така е преценила.

Казва, че сам се е изненадал на какви неща е способен. От човек, който е изпълвал дните си с електронни таблици и не е докосвал лопата, бързо става умел земеделец, свиква да търси храна, развива неочаквани умения.

„В началото беше ужасяващо и трудно, но в края на първата година някак си се оказах по-удовлетворен, по-здрав и по-спокоен от всякога“.

 

Марк Бойл

 

Като за без пари

„За пръв път почувствах колко съм свързан и взаимозависим от хората и природата около мен“, пише Марк. „Подобни идеи проникват в артериите, сухожилията и костите на човека едва когато той осъзнае физически как собственото му здраве зависи изцяло от това на огромната мрежа от живот. Открих, че сигурността ми вече не се крие в банковата сметка, а в силата на взаимоотношенията ми с хората, растенията и животните около мен. Характерът ми замени стерлинга като моята валута.“

Събира опита си в книгата „Човекът без пари: една година живот във фрикономика“. Играта на думи идва от английски и ще рече „свободна икономика“. Четивото бързо става популярно, започват да го канят на лекции по цял свят, получава и рубрика в „Гардиън“. По-късно ще напише още 3 книги, ще събере почитатели в 162 страни. Ще събере опита си с този на други „безпарични“ като Хайдемари Швермер, чиято история си заслужава отделен разказ.

На третата година частично се отказва от „безпаричието“. Съгласява се да управлява средствата, постъпващи в сметка от продажбите на книгата, но само за цели, които подкрепят начинанието. Иначе и до днес, точно 15 години по-късно, няма никакви собствени пари, дори портфейл.

 

Милионерче, не се подигравай ти

Разбира се, намират се и хейтъри. „Прекрасно ги разбирам, защото и сам съм израснал по този начин“, казва той. „От самото ни раждане с най-добри намерения родителите и учителите ни внушават, че трябва да бъдем успешни. Че трябва да печелим пари, защото това е единственият начин да сме успешни. А не е така и моят опит го доказва.“

Ирландецът често повтаря, че животът без пари не е нещо ново, че всъщност те са конструкт, който съществува в малка част от 200 000-годишната човешка история. Е, на това историците отговарят, че някаква форма на парично-стокови отношения е имало почти винаги през 5-те ни хиляди документирани години.

Постепенно Марк задълбава в екологичната тематика и през 2015-а публикува провокативната книга „Да пиеш коктейл Молотов с Ганди“, в която описва как политическата и икономическата система са ни довели дотам, че климатичните промени са необратими, а екологичните мерки – палиативни. Затова е време да заменим 3-те „R“ в днешната грижа за природата – reduce, reuse, recycle (намали, преизползвай, рециклирай), с доста по-радикалните resist, revolt, rewild (съпротивлявай се, бунтувай се, връщай се към природата). Остава да гадаем дали четивото е попадало на Грета Тунберг, със сигурност би го одобрила.

 

Марк Бойл

 

За милиони няма закони

И въпреки радикалните призиви, той продължава да прави само третото, но пък систематично. През 2014-а се връща в Ирландия и с всички пари, които е натрупал от продажбите на книгите, купува земя, върху нея построява новия си дом със собствените си ръце. Има обаче и обширно свободно пространство, на което кани да дойде всеки, споделящ принципите му.

И ето че стигаме до следващата му голяма стъпка. Връщайки се в Ирландия, той намира поредния зъл герой за днешното общество – технологиите. Според него, макар да са създадени, за да сближават, те отдавна са се превърнали в още едно средство за разделяне на хората.

Така една сутрин през 2017 г. Марк се събужда без любимия си лаптоп, последната му връзка с модерността. И тук промяната го изненадва с това колко добре му се отразява.

 

Щом приятели нямаме вече

Въпреки резкия преход, Марк продължава да пише книги – прави го на ръка. Няколко години продължава и с рубриката в „Гардиън“, праща писмата по традиционната поща, а редакторът му подбира и отпечатва някои от най-интересните читателски мнения. Разбира се, има доста ирония в това, че дори това послание на антидигиталния човек стига до вас благодарение на същите тези дигитални технологии.

Обратно на стереотипа, казва, че не е избрал „по-простия живот“, а обратното. „Той е доста сложен и се състои от хиляди прости неща. В сравнение с него старият ми живот в града беше доста прост, но се състоеше от хиляди сложни неща, като смартфони, контакти и пластмаса. На мен ми беше скучно да правя едно и също ден след ден, използвайки сложни технологии, които, подозирах, отегчават и тези, които ги произвеждат. Живеейки без течаща вода, електричество или машини, животът ми със сигурност стана по-сложен. Не идеализирам миналото, нито бъдещето. Живял съм и с техника, и без нея и знам кое ми носи най-много спокойствие и удовлетворение“.

И все пак – кое му липсва най-много от технологиите? Мачът на деня и гласовете на родителите му.

 

Марк Бойл

 

Да се видиш у пара

И, да, ако се вълнувате, намерил си е ново гадже.

Друго, което му липсва в първите дни, е музиката на Джони Мичъл и Дейвид Бауи. Но казва, че днес ги заменя с птичите трели, а това му припомня как сме превърнали изкуството в пасивно потребление, вместо във вътрешна нужда. „Ние консумираме развлеченията си, вместо да участваме в тях с цялото си сърце. Превърнали сме се в консуматори на всичко…“

Някъде тук експериментът се превръща окончателно в начин на живот. Продължава и досега… макар последната му медийна изява да е отпреди няколко месеца, може и да се е отказал, но писмото за това още да пътува, ако е поверено на „Български пощи“.

„Хората често ме питат как се справям без техника. Този въпрос за мен е по-интересен от отговора, аз правя хиляди малки неща“, казва Марк. „Никой ден не е като другия. Ето, днес от дънери на дървета, паднали в гората от вятъра, построих скара за опушване на пъстърва и еленско месо – нямам хладилник и съхранявам „излишъка“ в коремите на съседите. На следващия ден направих заграждение за конете. На сутринта довърших асфалтирането на пътеката към къщата, след това обработих кожата на северния елен, от която един ден ще направя дрехи или нещо полезно. Жилите ще ми служат вместо конци.“

 

Тигре, тигре

„Когато реших да се откажа от технологиите, най-голямото ми притеснение беше, че ще се откъсна от семейството, приятелите и останалата част от обществото“, спомня си Марк. „Но се оказа точно обратното. Сега поддържам връзка с тези, на които държа, чрез писма, а тяхното писане провокира съвсем различно ниво на мисълта и изразяването в сравнение с електронната поща или есемесите. Никога не съм бил по-общителен със съседите и близките си, отколкото, след като се отказах от социалните медии. Много хора идват и отсядат в безплатното общежитие, което стопанисваме. Започнах да ценя тихото време за размисъл с пейзажа и дивата природа толкова, колкото и времето с хората“.

Марк разбира за Брекзит едва няколко месеца по-късно. Когато последната му роман е написана, му се налага за малко да прекъсне „отшелничеството“, за да я набере на компютър. Спомня си този момент като ужасен.

„Бедността е забавно явление“, размишлява безпаричният ни герой. „Тя винаги се определя финансово и винаги се съотнася към това, което другите печелят. Възможно е човек да е изключително щастлив, въпреки че има малко пари и официално е категоризиран като бедняк. Също така може да сте много нещастни, въпреки че получавате висока заплата. Тези, които винаги искат нещо повече, винаги ще живеят в бедност, независимо от това колко печелят, докато другите, които са доволни от това, което имат, винаги ще чувстват изобилие. По-голяма част от бедността в модерния свят не е материална, а духовна – състояние на духа, при което удовлетворението идва единствено от стремежа към материални придобивки“.

 

Марк Бойл

 

100 милиона или левче

И така, какви са поуките? Марк е категоричен – не смята, че всеки би могъл да заживее във въплъщението на това, което критиците му наричат „анархо-примитивизъм“. Той просто живее така, както чувства, че трябва.

„Най-големият ми урок дотук е, че докато се занимавах с моите малки неща, видовете изчезваха по-бързо от всякога, а социалната несправедливост нарастваше експоненциално, давайки все повече и повече пари в ръцете на онези, които са най-малко склонни да ги използват за общото благо“, казва той.

„Не можем да стоим и да гледаме как индустриалната цивилизация тласка голямата мрежа на живота – включително и нас – към ръба на пропастта. Демокрацията е призвана да държи властта отговорна, но в един свят на пропаганда, работа от 9 до 6 и политико-икономическа неграмотност демокрациите не успяват да го направят. Когато това се случи, трябва да се намеси активизмът“.

 

Марк Бойл

 

Моите 5 стотинки

„Сега е моментът да бъдем смели. Трябва да спрем навлизането на машината в естествения свят, като използваме всички ефикасни средства. Иначе, преди да се усетим, ще станем свидетели на опустошението и загубата на цялата красота, която все още е останала. Ако позволим това да се случи, ще заслужим съдбата си“.

Разбира се, няма нужда да сме лудити днес и би било трудно да живеем пълноценно по този начин. Технологиите са навсякъде в ежедневието, но е безкрайно полезен всеки подобен поглед, който ни кара да се замислим за тях. За дигиталните и реалните ни връзки, за отношенията лице в лице с хората, които обичаме. За цената на удобствата, с които лесно се заобикаляме, пускайки заедно с тях и разделението, и социалните несправедливости, и други нелицеприятни страни на дигиталния свят.

Решението на Марк със сигурност не е за всеки… но пък си струва да се замислим. Следващия път, когато се в пуснем в лудешкото коледно пазаруване на ненужни вещи. В опита да убедим с омраза някого онлайн. Или просто когато усетим, че е добре поне за един час да вземем да изключим телефона и да излезем навън…

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Можем ли днес да различим създаденото от човека от генерираното от изкуствения интелект? Нека заедно направим един експеримент, който може да даде много интересни отговори. 30 бързи въпроса,...

повече информация
Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Изкуственият интелект ни изумява с умението си да създава текст, изображения, вече дори видео. Технологии, които изглеждаха немислими, днес са част от ежедневието и в същото време са...

повече информация
„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Ще умра, не си чувствам ръцете…“, продумва Блу Скути, преди да си даде сметка, че е изпълнил една мечта, изглеждаща невъзможна. Почти 4 десетилетия по-късно е победил, по един или друг начин,...

повече информация
„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

Срещнали се режисьор, рапър, подкастър и журналист, програмист, писател. Разговор на разменени домакинства… и макар че сме само двама души (и, разбира се, още един чудесен подкастър), се оказа, че...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Тетрис“. Играта от СССР, която 40 г. ражда легенди

„Тетрис“. Играта от СССР, която 40 г. ражда легенди

Почти 40 години по-късно най-накрая оригиналният „Тетрис“ беше победен!
Триумфът на едно симпатично 13-годишно хлапе привлече погледите към добрата стара класическа надпревара във времената, когато компютърните игри са съвършена наслада за сетивата.
Какво има да ни каже това на фона на изкуствения интелект? Защо изведнъж в много интелектуални игри човекът се оказа способен на неочаквани умения? Как се роди играта, която всеки познава и как се превърна в легенда? Кои са интересните страни и мрачните ѝ тайни?
Това е дълга и поучителна дигитална история, която минава през забележителни личности, през триумфове и трагедии, през култури и обрати…

повече информация
Невижданият код

Невижданият код

„В софтуерния свят хората със зрителни увреждания могат да намерят изключително добро професионално развитие“, казва днешният ни герой. И го доказва със собствения си пример.
Той е един от най-активните и постоянни ентусиасти в българската WordPress общност, особено що се отнася до достъпността на сайтовете. От цели две десетилетия създава уеб страници с помощта на платформите с отворен код. А сега е поел и по пътя на класическото програмиране…
Днес Исмаил Исмаил има две големи цели. Да помогне за това повече от огромните възможности на живота онлайн да станат достъпни за хората с увреждания.
И да покаже, че в сферата на информационните технологии те могат да намерят много успешно професионалното си бъдеще.
Отворете сетивата си за една доста неочаквана… гледна точка.

повече информация
„Компютърът ще бъде като хляба!“ Как БГ фантастите видяха XXI век?

„Компютърът ще бъде като хляба!“ Как БГ фантастите видяха XXI век?

Как ще изглежда бъдещето?
Какъв ли ще е животът през XXI век, погледнат през телескопа на българските журналисти и фантасти от 80-те? Има от какво да се изненадаме. Предстоят 5 блестящи прозрения, 5 неоправдани очаквания и 5… особено интересни и важни повода за замисляне.
„Новите поколения машини и програми плътно се приближават до мечтания изкуствен интелект. Естествено, ние още не знаем доколко се припокрива мисленето на човека и на машината, но важното е не как мислят компютрите, а самият факт, че могат да имитират мисловна дейност.“
Не, думите не са на поредния потребител, очарован от ChatGPT. Те са от сборника „Силуети на XXI век“. Книгата излиза през 1986 г., автори са Димитър Пеев, Агоп Мелконян и Васил Димитров. Имената са познати на всеки любознателен читател над 40-те, а и на всеки ценител на българската фантастика.
В навечерието на Нова година е повече от интересно да се заровим в техните прозрения. Загледани в бъдещето, да се замислим… какво ли се задава наистина?

повече информация

Най-новите:

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Можем ли днес да различим създаденото от човека от генерираното от изкуствения интелект? Нека заедно направим един експеримент, който може да даде много интересни отговори.
30 бързи въпроса, достатъчни са около 5 минути. Иска се единствено да прецените кои от изображенията и текстовете са генерирани от изкуствения интелект и кои са създадени от хора.
Включете се, опитайте! Поканете и приятели! Колкото повече са участващите, толкова по-интересни ще са резултатите!
Събирането на резултати ще продължи две седмици – до 8 март 2024 г. Петима от участниците ще получат подарък.

повече информация
Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Могат ли алгоритмите да творят?
Средство или автор е изкуственият интелект?
Има ли как ИИ да създаде следващите изкуства, или вече творенето е безсмислено занимание?
Какво ще правим, когато произведенията му във всяка област станат неразличими от човешките?
Вече 3 години в този сайт събирам гледни точки по големите въпроси на днешния технологичен ден. Смятам, че е жизненоважно да включваме повече различни гласове в дискусиите по важните теми, каквато безспорно е тази за изкуството и творчеството.
Ето 15 от най-интересните и съдържателни мнения, които събрах за това време. Влизат ли в противоречие, или се допълват думите на технологичните хора, писателите, творците, духовниците и… котараците?

повече информация
Как да си генерираш инфлуенсър

Как да си генерираш инфлуенсър

Как да не харесаш Елена Димитрова или просто ЕкоЕлена? Руса, усмихната, позитивна. Пътува, живее природосъобразно, дава полезни съвети, предлага екзотични рецепти. Е, има и още един детайл. Тя… не съществува.
Направих си експеримент, създадох изцяло генерирана изкуствена героиня, в продължение на един месец публикувах съдържание от нейно име във Facebook и Instagram.
Какво ли се случи нататък?
84 519 души видяха поне една от нейните публикации, 8900 ги харесаха, профилите ѝ привлякоха 289 последователи. Тя получи няколко десетки умилителни мнения, 9 предложения за романтична връзка… И нито един коментар, който по някакъв начин да отрази факта, че всяка буква, всеки пиксел от онлайн образа на Елена е генериран от изкуствения интелект.
Алгоритмите вече минават теста на Тюринг, ами… ние дали ще го издържим?

повече информация
Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

„Комбинацията между генетика и изкуствен интелект е изключително силна и очаквам през следващите години големи новини“, казва д-р Физиев.
Защо е толкова трудно да разчетем кои от гените ни са виновни за даден проблем? Какви са ползите от това, че днес всеки може да разчете генома си? Дали не надценихме наследствеността като основен фактор за това дали сме здрави? А как изглежда бъдещето на манипулирането на гени и „дизайнерските бебета“?
Д-р Петко Физиев е специалист по биоинформатика – онази област, която обещава през следващите години да научим повече за това как работят гените ни и каква част от здравословните проблеми са предизвикани от наследствеността. На напредъка в генните терапии се възлагат надежди да победи редица заболявания.
Гостът ни работи в сърцето на Силициевата долина, в компанията Illumina, световния доминатор в производството на апаратура за генетични изследвания. Начело е на екип, който разработва приложения с изкуствен интелект, които да помогнат в опознаването на собствената ни ДНК.

повече информация
„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Ще умра, не си чувствам ръцете…“, продумва Блу Скути, преди да си даде сметка, че е изпълнил една мечта, изглеждаща невъзможна. Почти 4 десетилетия по-късно е победил, по един или друг начин, играта, която всички сме играли.
Застанал зад ретро телевизор с кинескоп, намерен след безброй трудности, щракащ 42 минути без откъсване копчетата на ретро джойстик със скорост над 20 удара в секунда… тийнейджърът ни припомни, че няма предел за човека.
Как обаче е възможно да победиш игра, която няма край? И защо този успех и пътят до него са много важна новина за хората като вид? За възможностите на човека, благодарение на сътрудничеството и на таланта винаги да върви напред… Да създава, да твори, да намира смисъл. Да ражда истории.
„Тетрис“ е легенда, която минава през поколенията, за да ражда следващи легенди. Преди седмица се разходихме из историята на играта, дошла от една съветска лаборатория по време на Студената война. А днес ще се докоснем до един съвсем пресен рекорд, който има да ни каже толкова много за нас самите.

повече информация
„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

Срещнали се режисьор, рапър, подкастър и журналист, програмист, писател. Разговор на разменени домакинства… и макар че сме само двама души (и, разбира се, още един чудесен подкастър), се оказа, че комбинациите от по три поприща имат още интересни нюанси.
Подкастът „2&200“ е класика в жанра, показва защо днес тази форма на разговор връща погледите и слуховете към споделените думи.
Продължаваме разговора за ценителите на Кустурица и/или Достоевски и/или Маркс. С Орлин Милчев, познат по-рано и като MC ATILA, способен да пробожда с думи и въпроси. Той е и режисьор, миналата година излезе дебютният му пълнометражен филм „Изкуството да падаш“. Гост с неочакван поглед към важните теми на днешния ден, преплетени с технологиите.
„Бич Божи“ отдавна не е един герой, а онова, което създадохме онлайн. Но какво се задава нататък?

повече информация
Share This