10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

мар. 21, 2023 | Истории

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

21 март 2023 | Истории

Да уловиш мига вече значи друго, не като във времената преди Tik Tok. Или не? Тези снимки ще ви припомнят защо фотографията ще живее по-дълго от социалните мрежи.

Много преди дигиталното, а и след него, ние сме преди всичко колекционери на образи. Не вярвате ли? Ето 10 кадъра, които ще ни припомнят защо е важно от време на време да поспрем. Да се загледаме, замислим, да почувстваме…

Че снимките могат да са много повече от моментен блясък. Късчета истина, неочаквана история, повод за осмисляне на света.

Рафаело Казаков представя избрани снимки от личната си колекция в галерия Синтезис в София от 22 март до 28 април 2023 г. (Още – тук.)

Защо е интересно събитието? Както казва колекционерът, „защото предлага идеята, че фотографията има тяло. Че в света има изящни платинотипии, в които скъпоценна емулсия се нанася на ръка за бъдещото уникално изображение. Че фотографията живее живот извън екраните“.

 

Огледала и прозорци

– именно така се казва предстоящата изложба. „Да колекционираш изображения, означава да правиш списък на желанията и страховете си“, допълва той. „Това, което си имал, изгубил, забравил; онова, което едновременно желаеш и от което те е страх, вече съществува в завършен вид в образите на другите. Да ги направиш част от живота си, е по-малко безразсъдно от това да се опиташ да изживееш всичко и по-евтино от това да бъдеш навсякъде“.

Колекцията му събира образи от близо и далеч. „Любовта ми към фотографията живее в най-чистия си вид в снимките на другите. Аз вече много пъти съм се оглеждал в техните огледала и съм се взирал през техните прозорци и сега се надявам, че с първото публично представяне на фотографската ми колекция ще намеря хора, които да споделят тези мои малки пътешествия и съпреживеят поне част от радостта и страстта, с която съм събирал снимки през годините“.

Готови ли сте за 10 (+1) вълнуващи фотографии и историите зад тях?

 

Рафаело Казаков - колекция

Работа като работа

Йожени дьо Салиняк, Бруклинският мост, 1914 г.

„Бояджиите на Бруклинския мост“ се казва този шедьовър с интересна история и неочакван послеслов. Авторът работи като фотограф – държавен служител, задачата му е да документира как се създава модерната инфраструктура на Ню Йорк. Един ден, минавайки край моста, той вижда работниците, покатерили се по въжетата, без да се впечатляват от опасностите.

„Тогава му хрумва оригинална идея“, разказва Рафаело. „Кани ги да дойдат в неделя, когато не са на работа и да си облекат официални облекла. Те го правят, идват с шапки, костюми и сетрета, дрехите, с които ходят на църква. Позират му с радост, за тях височината не значи абсолютно нищо“.

Снимката е добре позната на ценителите, но има и продължение. Ето че през 90-те българинът Божидар Янев се оказва на много важен пост – отговаря за управлението и поддръжката на всички мостове в Ню Йорк и региона. Въпреки това, признава, че… винаги е мечтаел да се окаже в ролята на работниците, да се катери нагоре по въжетата, а така и няма шанс заради строгите разпоредби.

Рафаело Казаков - колекция

Един ден ПЕТА, организацията за защита на правата на животните, организира протест, техен активист се катери и закача огромен плакат. „Божидар използва този момент за извинение най-после да се качи на моста, абсолютно ненужно и рисковано за живота му“, разказва Рафаело. „След няколко години на вратата на офиса му почуква човек и му носи тази снимка за спомен – казва на Божидар, че в този ден е бил на пешеходната пътека на моста и е заснел самовъзложената въздушна експедиция на нашият инженер авантюрист, който впрочем, също е и фотограф“.

 

 

Рафаело Казаков - колекция

Пъпът на света

Антони Георгиев, Ню Йорк, 1987 г.

„Антони Георгиев е с един ден по-млад от мен, но когато се запознахме в началото на 80-те, вече беше напреднал като фотограф, а аз точно прохождах“, разказва Рафаело. Заедно с приятелството, което възникна, помежду ни се оформи и една негласна, аморфната връзка между учител и ученик.

Едно няколкоседмично негово пребиваване в САЩ през 1987 г. дава забележителен като количество и качество цикъл фотографии, които аз и тогава, и днес много харесвам.“

Преди да емигрира в Дания през 1989 г., Антони подарява на Рафаело няколко кутии с оригинални авторски копия и това поставя началото на колекцията.

 

Рафаело Казаков - колекция

На ръба на живота

Георгий Пинхасов. СССР, 1981 г.

„Фотоапаратът понякога ни показва колко слабо е човешкото зрение“, казва Рафаело за тази фотография. „Георгий Пинхасов натиска спусъка на камерата в момента, когато мужикът вляво забива длето в корема на другия“. Опит за убийство!

Както разказва Пинхасов, „в онзи момент не видях нищо. Преминах, без да забавя крачка. Сянката ми с наведена глава също е хваната в момента като свидетелство, че не съм свидетел. Въпреки че това бе един от първите ми опити в уличната фотография, рефлексите не ми изневериха.

Постепенно се убедих, че решителният миг не е умението да избереш момента и да го наречеш решителен, а нещо съвсем друго. Моментът решава, а не ти. Ролята ти е да му вярваш и да не му се пречкаш. Да спреш да го контролираш, тогава той ще застане пред теб с това, което Картие-Бресон нарича „момента на истината“.“

Как се развива сюжетът от снимката? Е, човекът оживява.

 

Рафаело Казаков - колекция

Мигът е в нас и ние сме в мига

Йордан Йорданов – Юри, Мексико, 1981 г. (вероятно)

Същата година (може би?), както при предишния кадър, на другия край на света. „Копието от тази фотография е без подпис и без заглавие“, разказва Рафаело. „Доколкото ми е известно, то е единствено“.

„Преди 30 години много би ми се искало да разбера: закачени ли са шапките, или хвърчат; кой братовчед на Годо чака мустакатият тип; мястото Мексико ли е наистина, или не… Но днес съм наясно, че познанието може да бъде смъртоносно за крехкия живот на красотата. За мен неяснотата е едно от най-важните неща в света – във фотографията, в изкуството, в мисълта, че нищо никога не е това, което изглежда.

Кадърът нищо не говори. Пълен е с неяснота, целият е неяснота. Не знаем мястото, не знаем момента. Кой е този човек? Летят ли шапките, или са реклама на магазина му? Неяснотата и объркаността понякога са много важни“, размишлява Рафаело.

И аз имам какво да добавя тук. „И додето се раждат лъчите“ се казва романът, който написах за създателя на тази фотография Йордан Йорданов – Юри, именно задавайки си въпросите за неочакваното минало, за неяснотата и историите, запечатани в една снимка…

 

Рафаело Казаков - колекция

Лети, лети…

Цветомир Трънков, Варна

„Варненският фотограф улавя този кадър по начина, за който говори Пинхасов – фотографската реакция е предсъзнателна, първосигнална“, казва Рафаело. „Решаващият момент няма да бъде уловен, ако фотографът не натисне спусъка с предварително усещане.“

„Това е една от едва 7-8 снимки в колекцията ми на хора, които скачат“, допълва колекционерът. „Височината ме ужасява и те може би са обратната страна на страха ми – очарованието…“

 

Рафаело Казаков - колекция

Моето семейство и други животни

Ален Лабойл, Южна Франция

„Авторът живее в селски район, има къща с голям двор, в снимките му могат да се видят бесовете и свободата на шестте му деца“, разказва Рафаело. „Те играят, търчат голи, удрят се, плачат, бият се. Чувството за свобода и едновременно с него – това за болка. Опиянението от толкова рано дадената свобода, която може да значи много за едно дете“.

Поредицата на Лабойл наистина е забележителна, защото целта му е да се радва и да документира това, което се случва на голямото му семейство „на ръба на света, където преходното и универсалното от детството се събират“.

„Много красиви, истински, човешки снимки, които доказват, че шансът на фотографа е да работи от сърцето си, от това, което е най-близко до него“, казва Рафаело. „Когато снимаш нещата, които обичаш, който те болят, тогава се получава.“

 

Рафаело Казаков - колекция

Ще строим завод…

Гаро Кешишян, серия „Строителни войски“ (1981 – 1994 г.)

„Не може да има две еднакви снимки“, беше казал на гости на Дигитални истории Гаро Кешишян. Именно това е серията, с която най-много хора го познават, защото той представя едно неочаквано явление.

То започва през 1920 г. от правителството на Александър Стамболийски, всички младежи биват задължени на трудова повиввост, да се трудят безплатно в полза на държавата. По-късно примерът е заимстван от много страни, а у нас строителните войски се превръщат в звено, където са събрани мъже от етническите малцинства и хора, обявени за неблагонадеждни.

Гаро Кешишян проследява с десетилетия историята им през обектива си. „С много усилия печелех доверието на момчетата, които снимах“, спомня си той. „Успях да пресъздам тяхната ежедневна битка да съхранят човешкото в себе си в условията на нечовешки битови и работни условия. В целия цикъл е постоянно видима крещящата етническа дискриминация. Но най-силната движеща сила, която ме караше да се връщам отново и отново, беше състраданието, съчувствието ми към тези момчета, чиято единствена вина беше къде и кога се бяха родили.“

„Момчето, което козирува на тази снимка, е на 18“, казва Рафаело. „Според мен това е портрет на вината, за която говори Гаро“.

 

Рафаело Казаков - колекция

Сартр на плажа

Антанас Суткус, плажът на Нида, Литва

Най-известният фотограф от т. нар. „Литовска школа“, създава най-ценените си кадри съвсем млад. Тук снима на плажа една от големите личности на ХХ век – Жан-Пол Сартр, когато е едва на 26.

„Много ми е интересно дали, когато авторът е правил тези снимки, е мислел съзнателно за екзистенциализма, за самотата на човека, за алиенацията?“, пита се Рафаело.

„Адът – това са другите“. Струва си да си припомняме и думите на Сартр, толкова изразителен и летящ на тази снимка. Който доста ни говори и за времето, което ще дойде с технологиите. „Достатъчно е един човек да ненавижда друг – и ненавистта ще се пренася от съсед на съсед, заразявайки цялото човечество.“

„Копието на Сартр в тази изложба дойде при мен с лош късмет, започна да пожълтява само десет години, след като го купих директно от Суткус. „В началото на тази година стиснах зъби и си позволих да го фиксирам наново и измия добре с надеждата да спра процеса. Сега трябват да минат поне пет години, за да разбера успял ли съм…“

Да, колекционерството изисква търпение…

 

Рафаело Казаков - колекция

Погледът на ангела

Робърт Франк, 1955 г., Саутхемптън

Знае ли човек някога какво се задава, подозира ли, надява ли се да го избегне?

„Съзнанието ни често модулира емоцията от една фотография вследствие на случилото се по-късно“, разказва Рафаело. „Снимката на Робърт Франк на дъщеря му Андреа и първата му съпруга Мери за мен е наситена с предизвестен трагизъм. Заради знанието, че 19 години по-късно Андреа ще загине в самолетна катастрофа.“

Самият Робърт Франк, легендарен американски фотограф от швейцарски произход, доживява 94-годишна възраст и си отива през 2019 г.

Какво ли му е казал в онзи момент ангелът…?

 

Рафаело Казаков - колекция

Реквием

Ан Ардън Макдоналд

„С Ан сме приятели вече доста години. Тя е пример за артист, не просто посветен, а обречен на собственото си изкуство“, казва Рафаело. „Летящият ѝ автопортрет е една от най-любимите ми снимки въобще“.

Преди да се разделим, нека отново спомена, че още много от колекцията на Рафаело Казаков можете да видите на впечатляващата изложба.

„Добрият колекционер още в самото начало знае, че не можеш да притежаваш изкуство, а само да го преживяваш“, казва той.

„Като запален меломан, за мен е по-важно да мога да чуя една музика, отколкото да я имам записана. Един от огромните ми страхове е, че някъде по света има създадена напълно неизвестна за мен музика, по-разтърсваща от Реквиема на Моцарт. В творба от този мащаб въздухът е скулптура, камъкът е вода, а римите са вечност. Но е възможно да не е музика, а да е фотография. Ако някой знае нещо по въпроса, моля да ми пише. Не искам нищо да купувам, само да чуя. Или да видя…“

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

Скоро България ще посрещне първата международна олимпиада по изкуствен интелект! Как така страната ни се оказва пионер в толкова важно начинание и какви възможности ни дава то? „Олимпиадата е нашият...

повече информация
Чергар, който свали правителството (без да иска)

Чергар, който свали правителството (без да иска)

Можем ли да променяме средата? Страната си, света…ако просто напишем онлайн това, което ни вълнува? Можем. Ето го най-силното доказателство, което съм срещал. „Все едно си говориш с призрак“, описва...

повече информация
„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

Виктор Ботев и екипът му разработват успешен продукт в едно от най-високотехнологичните направления на изкуствения интелект. Но защо ли ентусиазмът му за близкото бъдеще, в което ИИ ще промени...

повече информация
Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Тази година почти 2/3 от хората на земното кълбо ще избират, по един или друг начин, онези, които да ги управляват. Открояват се изборите за президент на САЩ на 5 ноември, у нас на 9 юни ще избираме...

повече информация
„ИИ вече промени работата на преводачите“

„ИИ вече промени работата на преводачите“

Знаете ли, че автоматизираните системи за превод се използват навсякъде около нас? Че огромна част от административните и комерсиални текстове се превеждат на всички езици с изкуствен интелект, а...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Как се „счупи“ разговорът онлайн?

Как се „счупи“ разговорът онлайн?

Днес в мрежата можем да си говорим както никога за важните неща, да чуем мнението на най-интелигентните хора, да обсъдим, а… се чудим за какво да се изпокараме.
За и против правителството, Тръмп, скандалната участничка в „Ергенът“ (защото се очаква да избират само нескандални). Машинното гласуване, ваксините, съдебната реформа. Новия чалга хит, поредната недомислена законова промяна и какво ли още не.
Знаем, че живеем в социалните балони, че платформите за съдържание отдавна не са място за среща с приятели, а големи телевизори, които правят всичко, за да погълнат вниманието ни, но… какво от това?
Можем ли да променим нещо? Струва ли си? Ето един малък експеримент, гарниран с 8 повода за замисляне.
Ще се върнем към темата за ковид и начина, по който я осмислихме. Ще тръгнем по пътя на една журналистическа публикация, за да поразмишляваме заедно. За мястото, докъдето сме стигнали.

повече информация
Чергар, който свали правителството (без да иска)

Чергар, който свали правителството (без да иска)

Можем ли да променяме средата? Страната си, света…ако просто напишем онлайн това, което ни вълнува?
Можем. Ето го най-силното доказателство, което съм срещал.
„Все едно си говориш с призрак“, описва срещата ни събеседникът. А не ми прилича на призрак, същински Шерлок, върлинест, с шахматно карирани каскет и сако. После, в разговора, повече ми заприличва на друг знаменит литературен герой, един идалго.
Срещу мен е легендарният блогър Чергар, създал незабравими текстове и мистификации, които и до днес стоят на почетно място в дигиталния фолклор и колективната памет. Авторът на сайта neverojatno, от определен момент познат и като „Бъзикилийкс“. За „Истината такава, каквато можеше да бъде!?“
Но как един анонимен блогър се превърна в честа тема за разговор между политици и медии? И как негов текст доведе до… оставката на българското правителство, при това… без той да го иска или очаква?
„Ако младите имат желание, имат идея, имат нещо, в което вярват и искат да постигнат, винаги трябва да положат усилия…“

повече информация
Да си купиш вечна младост

Да си купиш вечна младост

46-годишният Браян Джонсън вече е похарчил над $4 милиона, така че тялото му да заработи като на 18-годишен. Твърди, че му се получава. Влага всички сили, стига дотам да си влива кръвна плазма от собствения си син. Смята, че е най-изследваното човешко същество, живяло някога, че експериментът му ще промени живота на всеки, който иска да живее дълго.
Тоест, на всеки.
Мечта или утопия? Безобразно пилеене на пари или идея, която може да промени еволюцията ни? Гениалност или чиста лудост?

повече информация

Най-новите:

Как се „счупи“ разговорът онлайн?

Как се „счупи“ разговорът онлайн?

Днес в мрежата можем да си говорим както никога за важните неща, да чуем мнението на най-интелигентните хора, да обсъдим, а… се чудим за какво да се изпокараме.
За и против правителството, Тръмп, скандалната участничка в „Ергенът“ (защото се очаква да избират само нескандални). Машинното гласуване, ваксините, съдебната реформа. Новия чалга хит, поредната недомислена законова промяна и какво ли още не.
Знаем, че живеем в социалните балони, че платформите за съдържание отдавна не са място за среща с приятели, а големи телевизори, които правят всичко, за да погълнат вниманието ни, но… какво от това?
Можем ли да променим нещо? Струва ли си? Ето един малък експеримент, гарниран с 8 повода за замисляне.
Ще се върнем към темата за ковид и начина, по който я осмислихме. Ще тръгнем по пътя на една журналистическа публикация, за да поразмишляваме заедно. За мястото, докъдето сме стигнали.

повече информация
„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

Скоро България ще посрещне първата международна олимпиада по изкуствен интелект! Как така страната ни се оказва пионер в толкова важно начинание и какви възможности ни дава то?
„Олимпиадата е нашият принос едновременно за изграждането на елитна човешка експертиза за съвместно бъдеще с изкуствения интелект и за широк обществен диалог за възможностите, ограниченията и етичните въпроси, свързани с ИИ“, казва днешният ни гост.
Елена Маринова е съосновател и дългогодишен президент на „Мусала Софт“, днес е член на консултативния съвет на ИТ компанията на 6-милиардната група KKCG. Лидер с огромен опит в бизнеса, тя е начело и на редица инициативи, свързани с въвеждането на иновации и образованието.
Елена е съосновател на първата международна олимпиада по изкуствен интелект, която от 9 до 15 август ще събере в Бургас талантливи младежи от поне 30 държави. (Още за IOAI – тук.) Включват се учени от водещи университети, които вече подготвят състезанията, а и ще представят своите най-нови разработки.
Как така именно в България се роди идеята за подобно състезание? Какви са възгледите на един дългогодишен лидер в IT сферата за бъдещето ѝ? Какви са най-големите промени, които според госта ни обещава развитието на изкуствения интелект и защо е толкова важен диалогът по тези теми?

повече информация
Чергар, който свали правителството (без да иска)

Чергар, който свали правителството (без да иска)

Можем ли да променяме средата? Страната си, света…ако просто напишем онлайн това, което ни вълнува?
Можем. Ето го най-силното доказателство, което съм срещал.
„Все едно си говориш с призрак“, описва срещата ни събеседникът. А не ми прилича на призрак, същински Шерлок, върлинест, с шахматно карирани каскет и сако. После, в разговора, повече ми заприличва на друг знаменит литературен герой, един идалго.
Срещу мен е легендарният блогър Чергар, създал незабравими текстове и мистификации, които и до днес стоят на почетно място в дигиталния фолклор и колективната памет. Авторът на сайта neverojatno, от определен момент познат и като „Бъзикилийкс“. За „Истината такава, каквато можеше да бъде!?“
Но как един анонимен блогър се превърна в честа тема за разговор между политици и медии? И как негов текст доведе до… оставката на българското правителство, при това… без той да го иска или очаква?
„Ако младите имат желание, имат идея, имат нещо, в което вярват и искат да постигнат, винаги трябва да положат усилия…“

повече информация
„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

Виктор Ботев и екипът му разработват успешен продукт в едно от най-високотехнологичните направления на изкуствения интелект. Но защо ли ентусиазмът му за близкото бъдеще, в което ИИ ще промени всички ни…, е далеч от ширещите се огромни очаквания? Предстои ни да срещнем една неочаквана, задълбочена гледна точка към голямата тема на нашето време.
Вече 8 години гостът ни е главен технологичен директор на Iris.ai. Норвежко-българският стартъп разработва системи за прилагането на изкуствен интелект в обработката на масиви с научни данни.
Защо не изглежда да сме чак толкова близо до генералния изкуствения интелект? Обречени ли сме да се съобразяваме с пристрастията и халюцинациите на моделите, преди да измислим следващата голяма стъпка?
Надценихме ли ефекта от появата на ChatGPT и това кои области могат да бъдат променени из основи от големите езикови модели? Защо според госта ни сме близо до предела на възможностите им и е време за следващата голяма стъпка?
Защо според него ерата на сървиз компаниите у нас приключи безвъзвратно? Изпуснахме ли ключовия момент да изведем IT индустрията си на следващото ниво и има ли шанс да наваксаме?
Очаква ни един дълъг технологичен разговор по човешки за ценители…

повече информация
Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Тази година почти 2/3 от хората на земното кълбо ще избират, по един или друг начин, онези, които да ги управляват. Открояват се изборите за президент на САЩ на 5 ноември, у нас на 9 юни ще избираме едновременно представителите си в националния ни и в Европейския парламент. Ключови избори има в 8 от 10-те най-големи държави на планетата, поне 2 милиарда души се очаква да се озоват пред урните (ако не отидат за гъби).
И ако за нас през последните години това се превърна в повтарящо се често, не особено атрактивно и мотивиращо задължение, то ето че за първи път демократичните процедури от подобен мащаб се случват в епохата след ChatGPT. Във времето, когато изкуственият интелект се превърна в голямата възможност и предизвикателство. И всичко това – на фона на цялостния упадък на интереса към демократичните процеси. В зората на зараждащите се обществени сътресения, които, няма как, са свързани изключително пряко с технологичната революция, в която живеем.
Може ли изкуственият интелект да се превърне в ключов фактор, който ще решава задаващите се избори? Има ли как да намалим риска да бъдем манипулирани в избора си, на фона на и без това манипулативните форми на комуникация онлайн? Как ще изглежда и колко е далеч моментът, когато технологиите ще ни позволят да направим следващите стъпки от развитието ни като вид, от начина, по който е организирано и управлявано обществото ни? Ето осем повода за замисляне.

повече информация
„ИИ вече промени работата на преводачите“

„ИИ вече промени работата на преводачите“

Знаете ли, че автоматизираните системи за превод се използват навсякъде около нас? Че огромна част от административните и комерсиални текстове се превеждат на всички езици с изкуствен интелект, а задачата на хората е да проверяват и поправят?
Вече дори не ги наричат „преводачи“, а „постредактори“.
След като хората станаха постредактори на алгоритмите… тук ли е някъде и срещата с постистината? Ще влезе ли изкуственият интелект в ролята на вавилонска рибка, или ще създаде новия Вавилон?
Познавате Рада Ганкова от гостуването ѝ преди година, когато си поговорихме за залинялото ни словотворчество. За лекотата, с която вземаме думи като „еърфрайер“, докато някога сме били достатъчно оригинални да измислим „чушкопек“. Днес ще поговорим за основната ѝ работа – превода, и начина, по който я променя навлизането на изкуствения интелект.

повече информация
Share This