Такор Кюрдян. Художникът на архетипите

окт. 11, 2022 | Истории

Такор Кюрдян. Художникът на архетипите

11 октомври 2022 | Истории

Един забележителен майстор дълго търси своя начин да остави погледа си върху фотографската хартия и накрая го намира. Покрива с емулсия своите голи героини и ги „отпечатва“ директно върху фотохартията. Както пишат по-късно, „той е едновременно създател и участник в собствените си творби“.

Нестандартният му подход и фотографските му картини, които стават известни като „архетипи“, владеят своето време. А после уж изчезват, точно както е присъщо за архетипите.

Днес няма да намерите почти нищо за него в безкрайния интернет. Такор Кюрдян си отива преди четвърт век, само на 51. За да дойде днес времето да се преродят самобитните му произведения, изровени от паметта на времето и пъстрата история на българската фотография от един млад историк.

Време е за една черно-бяла дигитална история, която събира съдбите на трима мъже в едно приятелство отвъд времето.

 

Продава кестени
под кестените на Париж
летящия холандец.
Одисей не се завръща във Итака.

 

 

Такор Кюрдян е забележителен фотограф от поколението, което ще се помни, докато някой се интересува от смисъла на уловеното в образи. Което пред 90-те върви по света със своята самобитност, за да се разказват историите му от следващите.

Силвио Томов е млад историк, увлечен от миналото на фотографията. Малко след като той идва на този свят, фотографът, чиято история днес усеща, че е призван да разкаже, си отива от този свят.

Впечатлили са ви стиховете малко по-горе? Те (и всички, които следват) са на Иван Пейчев, позабравен български поет и приятел на Такор Кюрдян, чиито думи носят същата магия на времето и също улавят архетипите.

 

Не докосвайте
самотата.
Самотата е моя.
Единствена моя
и нежна,
и страшна
самотност.

 

„Какво нещо е времето – когато героят на настоящия разказ си е отишъл от този свят, аз съм бил на една година. Трудно е да се състави фотографска или каквато и да е друга история от фрагменти, но все пак си заслужава да се правят опити“, смята Силвио Томов. „Навярно за мнозина творчеството му остава странно и неразбираемо – във времето когато е създадено, но и сега“. Именно това привлича младежа към историята му и я прави толкова интересна.

Силвио попада случайно на името на Такор, докато се учи на фотография. Става му любопитно защо за него може да се открие толкова малко информация и се заравя да запълни празнината. Среща се със съвременници и роднини, вече е готов с подробна публикация, която предстои да бъде показана в специализирания печат.

В редицата от майстори на своето поколение като Йордан Йорданов – Юри, Гаро Кешишян, Станка Цонкова-Уша и Георги Нейков, Такор Кюрдян със сигурност днес е най-малко познатото име. Макар че се откроява със самобитност, която и днес прави разпознаваеми (и неразбираеми) неговите прословути „архетипи“.

 

Такор Кюрдян и Станка Цонкова-Уша

Такор Кюрдян и Станка Цонкова-Уша, снимка: Бранимир Каранович, Варна, 1990 г.

 

Обезателно идва голямото
сиво разсъмване.
Обезателно идвам,
обезателно сив
и самотен при теб.

 

Роден в Русе на 1 февруари 1946 г., както много от останалите в списъка, Такор завършва Техникума по полиграфия и фотография в София. Като ученик е саможив и много контактен, макар и дребен на ръст, винаги е в центъра на компанията.

После неочаквано решава рязко да смени посоката. Завършва зъботехника, но фотографията отново го вика при себе си и не работи дори ден по специалността си. Търси различни занимания, за да се издържа като фотограф, но същевременно и за да му остава време да работи по свои проекти, да твори и експериментира.

Както казва за него и колегите му Катерина Гаджева, те са „особена порода хора, която можеше да живее без пари, само с изкуство“.

Архетипи

Архетипи, личен архив Виолета Кюрдян

 

 

 

Такор работи като фотограф в Народния театър, Националния балет, Софийската опера. Дълго време снима на свободна практика, сменя няколко ателиета, последното от които е на столичната улица „Гогол“. Често студиото му е и дом, където приютява много котки с библейски и арменски имена.

В края на 70-те се появява прословутата му поредица, станала популярна като „архетипите“. Смело може да се каже, че Такор Кюрдян създава своя собствена „технология“ за фотографии, които повече приличат на абстрактни, футуристични картини.

 

Сбогувам се
със всички остри
хребети.
Сбогувам се
със всички ветрове,
горите есенни
изкоренили.

 

„Работите му са едновременно лични и анонимни“, казва Силвио Томов. „Всеки отпечатък е уникален и не може да бъде повторен. В тях човешките лица не присъстват, много рядко се забелязват само техните очертания. Същевременно това са идентичности на хора, чиито образи са запечатани върху огромните рула фотохартия завинаги. Формите са бегло загатнати, човешкото въображение допълва и дорисува останалото. Всеки може да види това, което търси“.

 

 

Снимките се „случват“ на момента, пред очите на фотографа и на моделите. В случая дори може да се поспори дали става дума точно за снимане.

„Архетипите“ са създавани в едно от халетата на завода за фотохартия „Фохар“, където Такор работи в края на живота си. Именно оттам взема големите рула, върху които се експонират голите тела. Произведенията са мащабни – дълги са до 10 метра.

„Мнозина смятат, че ефектът идва от това, че телата на фотомоделите са увити във фотохартия, но това не е вярно – моделите са намазани с проявител и лягат директно върху големите платна. Експонацията става на светло в конкретния момент, а след това се поставя фиксаж, така че снимката да се запази в този вид“, разказва Силвио.

 

Аз те очаквам
да се върнеш
по улици,
създали
самотност и очакване.

 

Тук можем да дадем думата на самия Такор Кюрдян в едно от малкото му запазени интервюта. „Ежедневно снимах скулптурите на Галин Малакчиев. Говореше се за Кристо, че опаковал и жени. Аз също исках да го направя, но по фотографски път, да имам нейните проекции, да я имам триизмерна. Тя е намокрена, опакована в много тънка хартия, осветена на тъмно, проявена, фиксирана. Така постепенно започнах да правя някакви опити. Първите бяха ужасно абстрактни, нищо не си личеше, но после нещата започнаха да се получават“.

 

Такор Кюрдян

Създаване на архетипите, сп. „Фото“, 1995 г.

 

Според него става дума и за интересен парадокс. „Това е суперреализъм, но въпреки това, ако платното виси в твоята стая, няма да се сетиш, че това е жена ти.“

В друго интервю, от 1995 г., той разказва защо е избрал странния подход. „Исках да изразя нежността си, любовта си към едно великолепно женско тяло. Искал съм да запазя спомена от един момент. Мислех си, че не снимам това, което съм видял, а това, което ще видя. Това е спомен в бъдещето. Възхищавах се от дивия езически танц, от нестинарките. Това беше в съзнанието ми, когато правех отпечатъците. В изкуството има нещо божествено…“

„Очевидно не става въпрос просто за полагане на голи тела“, казва Силвио Томов. „А за философия – житейска и творческа, добре премислена и изживяна. Думите идват право от сърцето, те са неподправени и емоционални. Този начин на себеизразяване не е измислен от Такор, но му пасва най-добре и става негов визуален почерк“.

 

Архетипи, Такор Кюрдян

 

Капитане, самотен е
корабът
и нима само ти още
не знаеш,
нима само ти не узна
отдавна на всички известното –
екипажът е мъртъв.

 

Такор остава известен с тези си нестандартни снимки, макар че, както разказва дъщеря му Виолета – цял живот той създава и класически кадри, винаги и навсякъде носи фотоапарата си.

Всички негови събеседници си спомнят Такор като всеобхватна личност, ерудит, харизматичен образ. Неслучайно сред близките му приятели личи не само поетът Иван Пейчев, но и много други майстори на словото и обектива от неговото време.

Фотографът постига сериозно признание в началото на 90-те, когато западните галерии се отварят за самобитните български автори. Показва произведенията си в Париж и Хюстън, днес творбите му са част от частни колекции, пръснати по света.

През целия си живот Такор се увлича от технологиите и се старае да е в крак с времето. Амбициран е да си купи дигитален апарат и компютър, но това така и не се случва, защото внезапно си отива, покосен от инсулт, през 1997 г.

„Живя само 51 години, но наситено, пълноценно и на бързи обороти“, спомня си дъщеря му Виолета. „Така, както някои за сто години не могат. За него нямаше понятия като „малко красота“ и „малко любов“, всичко беше: сега и веднага“.

 

Архетипи, Такор Кюрдян

 

„Влюбчив, странен, избухлив, много чувствителен, луда работа“, снима го с думи Гаро Кешишян.

И все пак, с какво той привлича вниманието на младия фотограф, заел се да популяризира историята му? „Такор Кюрдян в най-пълен смисъл въплъщава в себе си думата „творец“. При него почти невъзможно да разграничим личното от професионалното“, казва Силвио. „Той живее и гори в своето изкуство. Думите с които го описва, освен че са красиви, са и искрени и идват право от сърцето . Той съчетава на пръв поглед несъвместими неща, но остава верен на себе си“.

Интернет е чудо по много причини и една от тях е, че понякога умело крие невероятни късчета информация. Че има силата да преражда идеи, да възкресява смислени начинания и хора. Благодарение на Силвио Томов, засякъл се на Земята само за година със своя герой, ето че вече ще има и кътче, което да разказва историята на Такор Кюрдян и „архетипите“. Защото архетипите изграждат всички ни.

 

Не се завръща никой никъде
поради неизбежността
на нейната банална
трагика.

Такор Кюрдян

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Дете или ИИ? Успяха ли 4000 души да различат автора?

Дете или ИИ? Успяха ли 4000 души да различат автора?

Детска рисунка или ИИ? Експериментът привлече огромен интерес. В теста дали ще различим 15 рисунки на деца под 11 г. от 15 изображения, създадени от изкуствения интелект, се включиха почти 4000...

повече информация
Грешки (не)човешки

Грешки (не)човешки

Статията се препубликува от Тоест. Тя е част от рубриката Порция език и е подготвена съвместно с Павлина Върбанова.   Има ли грешка, има и прощка. Ако сте открили нещо нередно тук, значи и вие...

повече информация
Тест: Ще различите ли ИИ глас от човешки?

Тест: Ще различите ли ИИ глас от човешки?

Можете ли да си представите глас, неразличим от човешкия, който да чете новините? Или да ви се обади по телефона, без да има никакъв шанс да го различите? Не говорим за популярното решение гласът да...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Питър Тийл. Консервативният визионер

Питър Тийл. Консервативният визионер

Facebook, SpaceX, Airbnb, LinkedIn, PayPal, Ethereum. Революцията на OpenAI и ChatGPT, възходът на Доналд Тръмп и вездесъщия му (доскорошен) съюзник Илон Мъск.
Наистина ли има една личност, която събира всички тези явления? Нещо повече – не е преувеличено да се каже, че ако не беше днешният ни герой, надали някое от тях щеше да се претвори в реалност…
Питър Тийл си е спечелил името на пророк, на гуру. На големия визионер на технологичните времена. Докато в същото време има толкова противоречиви възгледи, които някак си остават встрани от големия медиен шум. Но това е типично за родения в Германия предприемач. Някои го приемат за сивия кардинал на Силициевата долина, други – за мъдрец, който може да покаже на всеки пътя към големия успех в технологичната епоха.
Мултимилиардер, той казва, че конкуренцията е измамно благо, а монополите са решението на бъдещето. Създава мащабна програма, за да помага на хора, избрали да изоставят образованието си, за да създадат собствен бизнес, което пък проправя пътя на следващото поколение технологични лидери.
Всичко това и още много е г-н Тийл. Време е да застане под светлината на прожекторите, защото със сигурност е един от хората, които вече са променили живота на всеки от нас. Нещо повече – от него се очаква да зависи все повече в турболентните технологични времена, в които живеем.

повече информация
Какъв ще станеш, когато пораснеш?

Какъв ще станеш, когато пораснеш?

Какви искат да бъдат, когато пораснат, днешните хлапета? Навръх техния празник, време е за резултатите от една любопитна анкета.
Поредицата на Дигитални истории за срещата на децата с технологиите събра важни гледни точки по много теми. От 350 души, включили се в анкетата на сайта, 289 избраха да отговорят:
Какви искат да станат децата, когато пораснат?
„Инфлуенсър“ или „лекар“ – кой според вас ще се окаже най-срещаният отговор?
Как се променят мечтите на хлапетата?
Какво говори това за нас, възрастните, за технологиите, за духа на времето?

повече информация
Тест: Кой го нарисува – дете или ИИ?

Тест: Кой го нарисува – дете или ИИ?

Време е за неочакван, но важен тест. За експеримент, който поставя важни въпроси за бъдещето на творчеството, на човешкото, на образованието.
Предизвикайте себе си и своята интуиция! 15 картини, нарисувани от деца между 3 и 10 г., и 15 – генерирани от изкуствения интелект. Ако успеете да ги различите, очакват ви награди!
Отговорите се събират до 1 юли, анкетата не би ви отнела повече от 10 минути. За всяко от 30-те изображения е достатъчно да предположите дали е нарисувано от дете, или генерирано от ИИ, а също и да оцените техниката и въображението, вложени в първите 10. Можете да отговорите и само на част от въпросите. Анкетата е отворена и за деца!

повече информация

Най-новите:

Дете или ИИ? Успяха ли 4000 души да различат автора?

Дете или ИИ? Успяха ли 4000 души да различат автора?

Експериментът „Детска рисунка или ИИ?“ привлече огромен интерес! За месец и половина въпросникът, в който се опитваме да различим 15 истински рисунки на деца под 11 г. от изображения, създадени от изкуствения интелект, беше попълнен от почти 4000 души! Време е да обобщим резултатите. Успяхме ли да се справим с предизвикателството? Истинските или генерираните рисунки се оказаха по-лесни за разпознаване? Трудна ли се оказа задачата, или почти всеки успя да познае и 30-те възможности? Дали самите деца се оказаха по-точни в преценката си? Защо изводите са важни? Време е за прелюбопитните изводи.

повече информация
Грешки (не)човешки

Грешки (не)човешки

Във времената, когато все по-малко медии и дори издателства се доверяват на специалисти, които да следят за правописа, дали пък изкуственият интелект (ИИ) няма да се окаже полезен помощник? Време е за един показателен правописен експеримент с участието на някои от най-мощните съвременни модели.
Всички (надяваме се) вярваме, че по правописа, а не по дрехите днес посрещат онлайн. В технологичната епоха общуваме все по-често чрез писмени текстове и начинът, по който го правим, определено издава толкова много на събеседника. Може ли ИИ да ни помогне да пишем грамотно?

повече информация
Тест: Ще различите ли ИИ глас от човешки?

Тест: Ще различите ли ИИ глас от човешки?

6 аудиозаписа, в които е произнeсена кратка фраза. Някои от тях са генерирани от ИИ, другите са истински човешки гласове. Ще ги различите ли?
Включете се до 1 август 2025 г. и при 6 правилни отговора участвате в жребия за скромен подарък.
Ще познаете ли кой глас е на човек и кой – на машина? Ръкавицата е хвърлена!

повече информация
Кой говори – човек или алгоритъм?

Кой говори – човек или алгоритъм?

Не е новина, че ИИ генерира изображения и текстове, които (проверено!) не могат да бъдат различени от създадените от човека. Видеото като че ли все още изостава, но… Можете ли да си представите глас, неразличим от човешкия, който да чете новините? Или да ви се обади по телефона, без да има никакъв шанс да го различите? Не говорим за популярното решение гласът да бъде клониран, а за напълно изкуствено създаден, който обаче е толкова убедителен. При това на чист български, който е почти невъзможен за човек, чийто роден език не е!
Време е за една звучна Дигитална история. А какво предизвикателство ви очаква след това…

повече информация
Колко изкара ИИ на матура?

Колко изкара ИИ на матура?

Какво ще стане, ако изпитаме на матурата по български език и литература три от най-мощните модели изкуствен интелект? Усилията им ще оценят двама опитни проверители на истинските зрелостни изпити. За да е състезанието още по-оспорвано и показателно, включваме двама реални зрелостници и мен, автора на тези редове.
Ще изкарат ли пълни шестици ChatGPT, Claude и Gemini, или ще се провалят с гръм и трясък?
Ще разпознаят ли учителите коя от работите е на изкуствен интелект и коя – на човек?
Кой ще получи най-високата и кой – най-ниската оценка?
Какво ще ни кажат резултатите и за най-показателния изпит в българското образование, и за напредъка на алгоритмите, и за големите въпроси, с които идват новите технологии?

повече информация
„Хайде да спрем да се подценяваме!“

„Хайде да спрем да се подценяваме!“

Как да сме по-щастливи като общество? Как да изведем на следващо ниво ИТ сектора в България?
Седнали двама програмисти да си говорят за счупения обществен разговор, за разделението, за пътя на успеха. Звучи като начало на виц, а се получи сериозно и замислящо интервю в подкаста на DEV.BG. Думите, които разменихме, ми се сториха толкова важни, че ще ви ги представя и тук.
Веско Колев е начело на Icanpreneur – стартъп, който помага на повече ИТ компании да създадат работещ продукт. Има богат опит в софтуерния свят и особено интересни наблюдения, с които ще се срещнем днес.
Защо и как е време отново да започнем не само да се слушаме, но и да си говорим, дори когато ни разделя актуалният спор на деня? Защо е изграждащо и осмислящо честото „настъпване на мотиката“ и си струва да се радваме, когато детето ни получи слаба оценка? Какво ни е нужно като общество, за да вървим заедно напред, и то в епохата на напредналия изкуствен интелект?

повече информация
Share This