Такор Кюрдян. Художникът на архетипите

окт. 11, 2022 | Истории

Такор Кюрдян. Художникът на архетипите

11 октомври 2022 | Истории

Един забележителен майстор дълго търси своя начин да остави погледа си върху фотографската хартия и накрая го намира. Покрива с емулсия своите голи героини и ги „отпечатва“ директно върху фотохартията. Както пишат по-късно, „той е едновременно създател и участник в собствените си творби“.

Нестандартният му подход и фотографските му картини, които стават известни като „архетипи“, владеят своето време. А после уж изчезват, точно както е присъщо за архетипите.

Днес няма да намерите почти нищо за него в безкрайния интернет. Такор Кюрдян си отива преди четвърт век, само на 51. За да дойде днес времето да се преродят самобитните му произведения, изровени от паметта на времето и пъстрата история на българската фотография от един млад историк.

Време е за една черно-бяла дигитална история, която събира съдбите на трима мъже в едно приятелство отвъд времето.

 

Продава кестени
под кестените на Париж
летящия холандец.
Одисей не се завръща във Итака.

 

 

Такор Кюрдян е забележителен фотограф от поколението, което ще се помни, докато някой се интересува от смисъла на уловеното в образи. Което пред 90-те върви по света със своята самобитност, за да се разказват историите му от следващите.

Силвио Томов е млад историк, увлечен от миналото на фотографията. Малко след като той идва на този свят, фотографът, чиято история днес усеща, че е призван да разкаже, си отива от този свят.

Впечатлили са ви стиховете малко по-горе? Те (и всички, които следват) са на Иван Пейчев, позабравен български поет и приятел на Такор Кюрдян, чиито думи носят същата магия на времето и също улавят архетипите.

 

Не докосвайте
самотата.
Самотата е моя.
Единствена моя
и нежна,
и страшна
самотност.

 

„Какво нещо е времето – когато героят на настоящия разказ си е отишъл от този свят, аз съм бил на една година. Трудно е да се състави фотографска или каквато и да е друга история от фрагменти, но все пак си заслужава да се правят опити“, смята Силвио Томов. „Навярно за мнозина творчеството му остава странно и неразбираемо – във времето когато е създадено, но и сега“. Именно това привлича младежа към историята му и я прави толкова интересна.

Силвио попада случайно на името на Такор, докато се учи на фотография. Става му любопитно защо за него може да се открие толкова малко информация и се заравя да запълни празнината. Среща се със съвременници и роднини, вече е готов с подробна публикация, която предстои да бъде показана в специализирания печат.

В редицата от майстори на своето поколение като Йордан Йорданов – Юри, Гаро Кешишян, Станка Цонкова-Уша и Георги Нейков, Такор Кюрдян със сигурност днес е най-малко познатото име. Макар че се откроява със самобитност, която и днес прави разпознаваеми (и неразбираеми) неговите прословути „архетипи“.

 

Такор Кюрдян и Станка Цонкова-Уша

Такор Кюрдян и Станка Цонкова-Уша, снимка: Бранимир Каранович, Варна, 1990 г.

 

Обезателно идва голямото
сиво разсъмване.
Обезателно идвам,
обезателно сив
и самотен при теб.

 

Роден в Русе на 1 февруари 1946 г., както много от останалите в списъка, Такор завършва Техникума по полиграфия и фотография в София. Като ученик е саможив и много контактен, макар и дребен на ръст, винаги е в центъра на компанията.

После неочаквано решава рязко да смени посоката. Завършва зъботехника, но фотографията отново го вика при себе си и не работи дори ден по специалността си. Търси различни занимания, за да се издържа като фотограф, но същевременно и за да му остава време да работи по свои проекти, да твори и експериментира.

Както казва за него и колегите му Катерина Гаджева, те са „особена порода хора, която можеше да живее без пари, само с изкуство“.

Архетипи

Архетипи, личен архив Виолета Кюрдян

 

 

 

Такор работи като фотограф в Народния театър, Националния балет, Софийската опера. Дълго време снима на свободна практика, сменя няколко ателиета, последното от които е на столичната улица „Гогол“. Често студиото му е и дом, където приютява много котки с библейски и арменски имена.

В края на 70-те се появява прословутата му поредица, станала популярна като „архетипите“. Смело може да се каже, че Такор Кюрдян създава своя собствена „технология“ за фотографии, които повече приличат на абстрактни, футуристични картини.

 

Сбогувам се
със всички остри
хребети.
Сбогувам се
със всички ветрове,
горите есенни
изкоренили.

 

„Работите му са едновременно лични и анонимни“, казва Силвио Томов. „Всеки отпечатък е уникален и не може да бъде повторен. В тях човешките лица не присъстват, много рядко се забелязват само техните очертания. Същевременно това са идентичности на хора, чиито образи са запечатани върху огромните рула фотохартия завинаги. Формите са бегло загатнати, човешкото въображение допълва и дорисува останалото. Всеки може да види това, което търси“.

 

 

Снимките се „случват“ на момента, пред очите на фотографа и на моделите. В случая дори може да се поспори дали става дума точно за снимане.

„Архетипите“ са създавани в едно от халетата на завода за фотохартия „Фохар“, където Такор работи в края на живота си. Именно оттам взема големите рула, върху които се експонират голите тела. Произведенията са мащабни – дълги са до 10 метра.

„Мнозина смятат, че ефектът идва от това, че телата на фотомоделите са увити във фотохартия, но това не е вярно – моделите са намазани с проявител и лягат директно върху големите платна. Експонацията става на светло в конкретния момент, а след това се поставя фиксаж, така че снимката да се запази в този вид“, разказва Силвио.

 

Аз те очаквам
да се върнеш
по улици,
създали
самотност и очакване.

 

Тук можем да дадем думата на самия Такор Кюрдян в едно от малкото му запазени интервюта. „Ежедневно снимах скулптурите на Галин Малакчиев. Говореше се за Кристо, че опаковал и жени. Аз също исках да го направя, но по фотографски път, да имам нейните проекции, да я имам триизмерна. Тя е намокрена, опакована в много тънка хартия, осветена на тъмно, проявена, фиксирана. Така постепенно започнах да правя някакви опити. Първите бяха ужасно абстрактни, нищо не си личеше, но после нещата започнаха да се получават“.

 

Такор Кюрдян

Създаване на архетипите, сп. „Фото“, 1995 г.

 

Според него става дума и за интересен парадокс. „Това е суперреализъм, но въпреки това, ако платното виси в твоята стая, няма да се сетиш, че това е жена ти.“

В друго интервю, от 1995 г., той разказва защо е избрал странния подход. „Исках да изразя нежността си, любовта си към едно великолепно женско тяло. Искал съм да запазя спомена от един момент. Мислех си, че не снимам това, което съм видял, а това, което ще видя. Това е спомен в бъдещето. Възхищавах се от дивия езически танц, от нестинарките. Това беше в съзнанието ми, когато правех отпечатъците. В изкуството има нещо божествено…“

„Очевидно не става въпрос просто за полагане на голи тела“, казва Силвио Томов. „А за философия – житейска и творческа, добре премислена и изживяна. Думите идват право от сърцето, те са неподправени и емоционални. Този начин на себеизразяване не е измислен от Такор, но му пасва най-добре и става негов визуален почерк“.

 

Архетипи, Такор Кюрдян

 

Капитане, самотен е
корабът
и нима само ти още
не знаеш,
нима само ти не узна
отдавна на всички известното –
екипажът е мъртъв.

 

Такор остава известен с тези си нестандартни снимки, макар че, както разказва дъщеря му Виолета – цял живот той създава и класически кадри, винаги и навсякъде носи фотоапарата си.

Всички негови събеседници си спомнят Такор като всеобхватна личност, ерудит, харизматичен образ. Неслучайно сред близките му приятели личи не само поетът Иван Пейчев, но и много други майстори на словото и обектива от неговото време.

Фотографът постига сериозно признание в началото на 90-те, когато западните галерии се отварят за самобитните български автори. Показва произведенията си в Париж и Хюстън, днес творбите му са част от частни колекции, пръснати по света.

През целия си живот Такор се увлича от технологиите и се старае да е в крак с времето. Амбициран е да си купи дигитален апарат и компютър, но това така и не се случва, защото внезапно си отива, покосен от инсулт, през 1997 г.

„Живя само 51 години, но наситено, пълноценно и на бързи обороти“, спомня си дъщеря му Виолета. „Така, както някои за сто години не могат. За него нямаше понятия като „малко красота“ и „малко любов“, всичко беше: сега и веднага“.

 

Архетипи, Такор Кюрдян

 

„Влюбчив, странен, избухлив, много чувствителен, луда работа“, снима го с думи Гаро Кешишян.

И все пак, с какво той привлича вниманието на младия фотограф, заел се да популяризира историята му? „Такор Кюрдян в най-пълен смисъл въплъщава в себе си думата „творец“. При него почти невъзможно да разграничим личното от професионалното“, казва Силвио. „Той живее и гори в своето изкуство. Думите с които го описва, освен че са красиви, са и искрени и идват право от сърцето . Той съчетава на пръв поглед несъвместими неща, но остава верен на себе си“.

Интернет е чудо по много причини и една от тях е, че понякога умело крие невероятни късчета информация. Че има силата да преражда идеи, да възкресява смислени начинания и хора. Благодарение на Силвио Томов, засякъл се на Земята само за година със своя герой, ето че вече ще има и кътче, което да разказва историята на Такор Кюрдян и „архетипите“. Защото архетипите изграждат всички ни.

 

Не се завръща никой никъде
поради неизбежността
на нейната банална
трагика.

Такор Кюрдян

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

Да уловиш мига вече значи друго, не като във времената преди Tik Tok. Или не? Тези снимки ще ви припомнят защо фотографията ще живее по-дълго от социалните мрежи. Много преди дигиталното, а и след...

повече информация
„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

Може ли не технологиите, а духовността да се окаже пътят към следващата стъпка в еволюцията ни? Настъпил ли е моментът всеки от нас да изведе от себе си свръхсилата, която религиите наричат Бог? Да...

повече информация
Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Невероятният напредък в изкуствения интелект е факт – технологии като ChatGPT ясно показаха, че учените са извървели огромни стъпки, които тепърва ще раждат големи новини и ще променят живота ни....

повече информация
„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“

„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“

Знаете ли, че българин е бил дълбоко въвлечен в създаването на „Търсенето на Немо“, „Уол-И“ и други култови анимации? Историята на Антони Христов е дори много повече от това! Попада в Холивуд само...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

Да уловиш мига вече значи друго, не като във времената преди Tik Tok. Или не? Тези снимки ще ви припомнят защо фотографията ще живее по-дълго от социалните мрежи.
Много преди дигиталното, а и след него, ние сме преди всичко колекционери на образи. Не вярвате ли? Ето 10 кадъра, които ще ни припомнят защо е важно от време на време да поспрем. Да се загледаме, замислим, да почувстваме…
Че снимките могат да са много повече от моментен блясък. Късчета истина, неочаквана история, повод за осмисляне на света.
Рафаело Казаков представя избрани снимки от личната си колекция в галерия Синтезис в София от 22 март до 28 април 2023 г.
Защо е интересно събитието? Както казва колекционерът, „защото предлага идеята, че фотографията има тяло. Че в света има изящни платинотипии, в които скъпоценна емулсия се нанася на ръка за бъдещото уникално изображение. Че фотографията живее живот извън екраните“.
Готови ли сте за 10 (+1) вълнуващи фотографии и историите зад тях?

повече информация
Програмистът, който отказа $10 000 000 000

Програмистът, който отказа $10 000 000 000

Джейсън Ситрон знае добре какво е да се провалиш. Правил го е много пъти, зрелищно, губейки сериозни пари. Преди да създаде Discord, социалната мрежа от ново поколение, която отдавна излезе от света на игрите и се превърна в удобно и сигурно средство за комуникация, освободено от много от недъзите на традиционните платформи.
Но как така програмистът отказа оферта от… 10 милиарда долара от Microsoft?! Какви са провалите, през които минава Джейсън, преди да стигне до огромния успех? Кои са най-важните неща, които има да ни каже той и най-съществените поуки от прелюбопитната му история?

повече информация
2 години Дигитални истории! Кои са най-четените публикации?

2 години Дигитални истории! Кои са най-четените публикации?

Дигитални истории днес навършват две години!
Кои ли са най-четените измежду 219 материала, публикувани за това време? Със сигурност все теми, които си струва да не пропуснете…

Благодаря от сърце на всеки измежду:
– Над 6800 последователи на Дигитални истории във Facebook;
– Над 3600 последователи в LinkedIn;
– Над 500 души, абонирали се за мейллиста;
– Над 190 000 читатели, влезли на сайта.

За тези две години начинанието:
– Спечели два пъти в категория „Технологии и иновации“ най-оспорвания журналистически конкурс – Web Report, веднъж – надпреварата, организирана от Българската асоциация за информационни технологии.
– Гостува с постоянни рубрики в списание „Мениджър“ и Бизнес новините на bTV. Представено беше в bTV, БНТ1, БНТ2, БНР, Дарик Радио, БТА, Dir.bg, списанията InGlobo, „Осем“ и много други медии;
– Най-важното! Привлече погледите към редица теми, които стават все по-важни и актуални с всеки изминал ден.
Благодаря ви! Всяко четене и всяко споделяне има значение!

повече информация

Най-новите:

„ChatGPT е само един много скъп папагал“

„ChatGPT е само един много скъп папагал“

„Не знаем каква глупост ще каже в следващия момент ChatGPT, защото той е само една необятна екстраполация на милиарди източници, на терабайти текст. Тази машина, колкото и да изглежда говореща, всъщност е само един много скъп папагал. Харчи 3 милиона долара на ден за ток и няма представа какво говори“.
Мариян Гоцев има над 30 години опит в света на информационните технологии – като програмист, но най-вече като архитект и анализатор на системно ниво. Другото му голямо увлечение е философията – задълбава се в търсенето на смисъла. Към всичко това добавяме факта, че е поет.
Впечатли ме неговият манифест за начинание, наречено „смислова“ или „семантична роботика“, в който той аргументирано описва как нашумелите езикови модели ChatGPT и GPT-4 не могат да се справят с много от задачите си, защото не търсят смисъла. А се опитват по добре познатия метод на грубата сила – брутфорс, да предлагат възможно най-точни отговори. Те търсят закономерностите, но остават далеч извън човешкото разбиране, така според него са достигнали предела си. За сметка на това Мариян Гоцев е убеден, че нов подход може да ни позволи да постигнем технология, която се доближава до човешкия начин на мислене.
Това е поводът да поговорим за нашумелите технологии като свръхскъпи папагали. Може ли наистина да предадем на компютрите здрав разум и защо според госта ни единственият път е като им предадем смисъла? Може ли машината да мисли от гледната точка на човек? Защо отношенията ни към бъдещите семантични роботи е задължително да бъдат робовладелчески? Защо компютърният специалист се сдоби с домейни, които продава за милиони?

повече информация
10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

Да уловиш мига вече значи друго, не като във времената преди Tik Tok. Или не? Тези снимки ще ви припомнят защо фотографията ще живее по-дълго от социалните мрежи.
Много преди дигиталното, а и след него, ние сме преди всичко колекционери на образи. Не вярвате ли? Ето 10 кадъра, които ще ни припомнят защо е важно от време на време да поспрем. Да се загледаме, замислим, да почувстваме…
Че снимките могат да са много повече от моментен блясък. Късчета истина, неочаквана история, повод за осмисляне на света.
Рафаело Казаков представя избрани снимки от личната си колекция в галерия Синтезис в София от 22 март до 28 април 2023 г.
Защо е интересно събитието? Както казва колекционерът, „защото предлага идеята, че фотографията има тяло. Че в света има изящни платинотипии, в които скъпоценна емулсия се нанася на ръка за бъдещото уникално изображение. Че фотографията живее живот извън екраните“.
Готови ли сте за 10 (+1) вълнуващи фотографии и историите зад тях?

повече информация
„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

Може ли не технологиите, а духовността да се окаже пътят към следващата стъпка в еволюцията ни? Настъпил ли е моментът всеки от нас да изведе от себе си свръхсилата, която религиите наричат Бог? Да открие, че полярността е временна, злото не съществува, а е неразвито добро…
Режисьорът Николай Василев на 19 март (неделя) от 18:00 ч в зала „Люмиер“ на НДК ще представи своя пълнометражен филм „Ваклуш“, който подготвя над 20 години! В него разказва за духовния учител Ваклуш Толев, променил до голяма степен живота и светогледа му.
Събирам толкова различни гледни точки към темата за дигиталната трансформация. До днес липсваше една от тях, тя ми е най-далечна и неразбираема, но е търсена, актуална и има своите застъпници. За духовното, мистичното познание… Има я в изобилие в историите и посланията на Ваклуш Толев и Николай Василев.
Кога човекът като творец ще се превърне в инженер и на живи структури? В какво се състои задаващият се преход, за който говорят много религии и учения? Какво може да ни даде криле, за да излетим от лабиринта на технологиите, в който днес се чувстваме безнадеждно изгубени?

повече информация
Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Невероятният напредък в изкуствения интелект е факт – технологии като ChatGPT ясно показаха, че учените са извървели огромни стъпки, които тепърва ще раждат големи новини.
Това изведе на преден план темата за етичните страни на този тип разработки. Отговорите тук могат да бъдат жизненоважни за всеки един от нас и за нас като вид.
Докато Европейският съюз и големите държави подготвят някакви форми на регулации, ето че ИИ революцията вече се случва пред очите ни.
Кои са 10 от най-важните въпроси, които трябва да си задаваме все по-често?

повече информация
„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“

„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“

Знаете ли, че българин е бил дълбоко въвлечен в създаването на „Търсенето на Немо“, „Уол-И“ и други култови анимации?
Историята на Антони Христов е дори много повече от това!
Попада в Холивуд само на 20, първата му работа е в ресторант. Решава, че начинът да успее в живота е анимацията. Работи като художествен директор в „Пиксар“ в продължение на 18 години. Пътят му се пресича с начинанието на Стив Джобс (а и със самия него) в златния период на компанията.
След почти 4 десетилетия на запад той се връща у нас и със съмишленици създава ARC Academy, образователен център за визуални изкуства. В него лектори от водещи световни компании подготвят младите ни таланти да се включат в разработката на визуални ефекти за кино и видеоигри.
Как изглежда Холивуд оттук и как – София оттатък? Как така Антони, прекарал съзнателния си живот в Щатите, се оказва ценител на хумора на… Чудомир? Къде и как се изгуби и се намира нормалността от двете страни на океана? Какво е бъдещето на креативността във времето, когато технологиите отправят своите големи предизвикателства?

повече информация
Програмистът, който отказа $10 000 000 000

Програмистът, който отказа $10 000 000 000

Джейсън Ситрон знае добре какво е да се провалиш. Правил го е много пъти, зрелищно, губейки сериозни пари. Преди да създаде Discord, социалната мрежа от ново поколение, която отдавна излезе от света на игрите и се превърна в удобно и сигурно средство за комуникация, освободено от много от недъзите на традиционните платформи.
Но как така програмистът отказа оферта от… 10 милиарда долара от Microsoft?! Какви са провалите, през които минава Джейсън, преди да стигне до огромния успех? Кои са най-важните неща, които има да ни каже той и най-съществените поуки от прелюбопитната му история?

повече информация
Share This