„Страхотна любовна история!“, казва една тийнейджърка… за „Под игото“?! Как е възможно, нали класиката на Вазов е неразбираема за днешните млади и трябва да им я „превеждаме“…
Вал Стоева е най-подходящият гост, с когото ще поговорим за децата и книгите, за любовта към четенето. Тя е създател на безценната платформа „Детски книги. ком“ и едноименната фондация.
Защо четенето е по-важно за децата отвсякога в технологичния свят, в който живеем? Как да им изберем четива от морето заглавия и да запалим пламъка? Кои книги ще харесат на детето според възрастта и интересите му?
Продължава поредицата „Дигитални деца“. Търся важните гледни точки и полезните съвети, които да ни помогнат като родители и възрастни. Важно е и вашето мнение! Включете се в анкетата, нека нарисуваме заедно картината на родителството в дигиталните времена.
– Какъв е смисълът децата да се учат да четат днес? Живеем в технологичен свят, четенето, книгите видимо не са някаква обществена ценност, рядко се питаме за любими четива…
– Тук е много важно уточнението, че имаме различни дефиниции за четене. Моята е, че е когнитивният процес, който ни помага да извличаме и анализираме информацията от различни източници, за да можем да я осмислим и да вземем решения.
Невъзможно е да се развиваме в каквато и да е посока, ако не умеем да четем.
Науката потвърждава, че ако искаме да извлечем информацията трайно и да можем да я свързваме в голяма картина и с предишните съзнания, е важно да четем на хартия, това е най-сигурният начин да се прехвърли информацията в дълготрайната памет.
И макар че наистина в нашето общество четенето е разбирано по-скоро като нещо, което правим в свободното време, на плажа, е много важно да положим усилия не само да научим децата да четат, но и да го правят с желание, а не да отговарят на въпроса „какво е искал да каже авторът“. Иначе сме обречени, те също.
– От какво зависи дали го правят с желание?
– От много фактори. Още нещо, за което не си даваме сметка, е, че четенето е сложен процес. Необходимо е да развием и да изградим много невронни връзки, защото не ни е заложено еволюционно.
За да могат да четат с желание, децата трябва да имат най-напред подкрепа в семейство и добър пример. Дете, на което му се чете от раждането, познава предмета книга, знае, че в книгите има интересни неща, ще се учи лесно. Ако това се случи, ако види информация, която му е интересна и обяснява света, то ще е много по-склонно след това, когато се научи да чете само, дори да му е трудно, да положи тези усилия.
Много важен е и достъпът до книги. Когато децата имат на разположение издания, които приличат на лоши брошури и текстове, които не им предлагат нищо, те, естествено, по-скоро не биха чели за удоволствие, защото това не е интересно, забавно, полезно и приятно занимание.
Но четенето за удоволствие безкрайно много зависи и от достъпа от новите технологии, които променят начина, по който мозъкът извлича информация. И ние като възрастни четем по-кратки форми, трудно се концентрираме. Това важи с пълна сила за децата, които обаче не успяват да научат, че четенето носи удовлетворение, макар и с отложен ефект.
Четенето за удоволствие зависи най-вече от подкрепата, от достъпа до книги и от адекватните възрастни, които помагат всячески на детето,
без да го дърпат, бутат, блъскат и да му казват какво трябва да прочете и коя е най-великата книга.
– Но как да става с пример, като 40% от българите казват, че миналата година не са прочели дори една книга?
– Това е големият ни проблем, възрастните приемат четенето като нещо несъществено и го противопоставят на новите технологии.
Всички ние искаме децата ни да се справят добре с технологиите, като родители това е голямата ни грижа – да сме сигурни, че те ще се адаптират, че професиите на бъдещето ще са нещо, с които ще се справят. Но това противопоставяне води до изкривяване на разбирането за четене. Не си даваме сметка, че четем непрекъснато. Всичко, което можем да декодираме, стига да познаваме кода, го четем.
Ако семейството не може да осигури подкрепа на децата по ред причини, на преден план идват учителите и библиотекарите, които работят с големи групи деца и чиято основна роля би трябвало да бъде да ги подкрепят в това да се превърнат в активни читатели.
– Може ли това да се случи, ако едно дете вече е свикнало с телефона до степен на пристрастяване? С бързи дразнители, тикток… Конкуренцията на книгата е бавен въглехидрат, изисква повече усилия, към които децата не са склонни, защото е по-трудно да намерят вътрешна мотивация.
– Така е. Уви, отговорът е по-скоро не. Ако родителят не въведе ограничение, това не би могло да се случи, особено ако детето има достъп до устройства от ранна възраст, когато още не може да филтрира информацията. А ако говорим за тикток, изключителна бързата смяна на видеосъдържанието,
на мен ми прилича на заек, който стои и гледа фаровете на колата и не може да избяга от ужас.
Силно вярвам, че вместо да се поддаваме на познатото „ама всички правят така“, „не знам какво да направя, като детето ми непрекъснато мрънка“, трябва да си дадем ясна сметка, че устройствата могат да „изпържват“ мозъка. Че това подкопава възможността на нашите деца да се концентрират задълго, да обработват големи обеми информация, дори да умеят да знаят какво виждат. Защото често те не могат да назоват предметите, обектите и това създава проблеми.
Призовавам именно към това – да си дадем сметка, че не сме лоши родители, ако детето ни се оплаква, че сме различни от другите и ограничаваме екранното време.
снимка: Емануела Станоева
– Но ако вече сме го допуснали и в даден момент си дадем сметка, че екранното време е много, можем ли да превърнем книгата в заместител и помощник?
– Тук трябва комплексен подход. На първо място детето трябва да има достъп до страхотни книги, които са конкурентни на устройствата. Дали ще бъдат енциклопедични издания с различни елементи, 3D филтри, които показват различни животни, или с игрови елементи. Дали ще бъдат комикси, които са с малко текст, но често са сложни за четене от възрастните, защото изискват сериозни умения за концентрация и наблюдателност, които губим постепенно, щом свикнем да четем огромни по обем текстове.
Трябва да намерим точните книги и да му помогне да види, че те са интересни, като четем заедно, обясняваме, споделяме, прекарваме ценно време с тях.
В тийнейджърска възраст, когато животът върви само и единствено през интернет, трудно бихме могли да поставим ограничения, но при по-малките деца спокойно бихме могли да го направим.
Моят син е в четвърти клас и има само 15 минути на ден достъп до интернет през телефона си, почти всички приложения са ограничени. Разбира се, използва компютър, гледа телевизия и от време на време играе игри, но правилото, което прилагам, е баланс.
– Аз давам на моите момчета по половин час, но често ми се случва баткото да не иска да си използва „квотата“ за сметка на това да има време за четене. Това му е по-приятно в момента, първокласник е, но е на четвъртия том от „Хари Потър“.
– Между другото, забелязала съм, че на децата, които четат много, често им е трудно да се сприятеляват. Моят син също беше така, в един момент си намери средата, сега чете само вечер, но пък редовно, по около 100 страници.
– Как да изберем точната книга? Когато отида на панаира на книгата, ми е много трудно – среща ме океан от детски издания, в пъти повече от тези за възрасти. Всичките са лъскави, симпатични… Какво правим тогава?
– Отиваме на detskiknigi.com. С колегите от 15 години четем и пишем професионални отзиви. В момента имаме страхотна категория в сайта на книжарници Orange, част от кампанията „Четем – разгръщаме светове“. Там слагаме печат „препоръчано“ само на наистина работещи книги. Разбира се, родителят трябва да прегледа, за да прецени дали са за неговото дете, но за качеството може да ни се довери.
Статистиката показва, че препоръките ни са 98% успешни.
Важен е и вкусът на детето. Например моят син не харесва фентъзи. Не бих му препоръчала „Хари Потър“, чели сме го, но защото аз съм голям фен. Той например харесва технологии, енциклопедични издания, много деца предпочитат комиксите.
Важно е от една страна да се опитаме
да не се подведем по препоръката, че „тази книга е най-хитова“, защото обикновено тя не е най-добрата. Да потърсим съвет.
Същевременно да дадем на детето свобода, право на избор. Особено по-малките, в предучилищна възраст, интуитивно избират и това е най-точната книга. Не знам как го правят!
Хубаво е, че има и библиотеки. Детската част на Столична библиотека е добре развита, големите регионални библиотеки също се опитват да отговарят на нуждите и интересите на читателите си.
За мен най-важни са училищните библиотеки. Там ситуация обаче е много тежка, защото не винаги има библиотекар, който да прецени коя книга ще е подходяща за детето спрямо читателското ниво, възрастта и интересите. Или пък, ако има библиотекар, няма книги. Но тези училищни библиотеки с квалифицирани библиотекари биха могли да решат проблема ни с грамотността.
снимка: Невена Рикова
– Аз често се спасявам като родител с класически книги, такива, които и аз съм чел. Често, като говорим за детски книги с мои приятели, все стигаме до Астрид Линдгрен, Ерих Кестнер, или пък Елин Пелин, Ран Босилек. Защо е така?
– Аз пък си мисля за енциклопедични издания и биографии…
За много от днешните деца дори Пипи не е чак толкова лесна за възприемане.
Класическите произведения са много важни, аз не съм привърженик на призивите да ги премахваме от учебната програма. Да, тя има слабости, до четвърти клас трябва по-скоро да се работи активно за развиване на техниката за четене с книги, които са достъпни за децата.
От друга страна, класическите произведения са мост към миналото. И ако ги отрежем, децата никога няма да ги прочетат сами, защото трудно биха се справили, ако нямат знания за историческото време, контекста, дори как се произнасят например имената във френския език, ако помислим за „Клетниците“ например.
Когнитивните психолози казват, че
ако има повече от 2% непознати думи в даден текст, мозъкът престава да следи голямата картина,
защото това изисква твърде много усилия.
Но класическите произведения могат и би трябвало се четат заедно с родителя. Той може да направи встъпление, да разкаже какво е било в Швеция през 30-те години, да даде информация за предметите от бита, например сандък за дърва, защото детето може да няма идея, че съществуват печки на дърва, ако се върнем към историите на Астрид Линдгрен.
Трябва да ги споделяме с децата, не да им ги дадем и да кажем: „Това е най-великата книга, нищо друго няма значение. Държа да я прочетеш“. Тук виждам 3 родителски грешки, които са способни да откажат детето да чете по принцип. Защото неуверените читатели много бързо се отказват, ако текстът е твърде сложен; не са склонни да харесат текст, само защото ние имаме сантимент към него; настояването от страна на възрастния превръща четенето в досадно задължение, което убива всяко желание.
Не е лошо да препоръчваме любимите ни книги, разбира се. Просто трябва да положим усилия да ги представим увлекателно и същевременно да сме готови детето ни да не се трогне изобщо. Много харесвам „Крокодилът Гена“ и сме го чели сигурно 30 пъти, когато синът ми е бил предучилищна възраст. И на 24-ия път разбрах, че той смята, че Гена живее на улица „Голяма паста“ като паста за зъби, а не десерта паста, защото тази особеност от моето детство той няма как да я знае. Човек винаги може да се изненада какво е виждал и какво вижда детето му, а това е в основата на създаването на добри връзки.
Четенето е лепило между родителите и децата.
снимка: Невена Рикова
– Страхотно казано! Какво мислиш в този контекст за осъвременената версия на „Под игото“?
– Вариантът на Руси Чанев е добър, защото би помогнал на децата и техните родители да влязат в голямата картина и в сюжета. Факт е, че много от днешните родители не биха могли да разберат голяма част от думите в оригиналния текст.
Това, разбира се, би трябвало да улесни и децата, които не намират достатъчно подкрепа в семействата си, чиито учители нямат време да обясняват всяка подробност, която не е известна на децата. Също и българчетата, които не живеят в България или чийто майчин език не е български, но са част от образователното система и не можем да ги изолираме.
Добре настроена съм, но си мисля, че като цяло
драмата с „Под игото“ я създаваме ние, възрастните.
Ако детето, преди да се наложи да чете този роман, има добри познания по българска история, няма да има никакъв проблем със турцизмите, то хваща контекста и може да се справи. Моята дъщеря е добър пример. Тя го прочете за три дни в издание от 60-те, което няма никакви бележки под линия, защото тогава турцизмите са били ясни. И каза: „Страхотна любовна история!“.
Бях шокирана – добре, де, не може да не ме пита нищо. А тя отвърна: „Никой от съучениците ми не знае какво е „миндер“. Аз знам, защото като ходим по музеи, ти ми обясняш всичко, направо ми е омръзало. Разбрах за какво става дома. Тези турцизми не са проблем, за да схвана цялата идея. И тя е страхотна любовна история!“.
Това показва, че ако имат достатъчно информация за времето, ще оценят „Под игото“. Между другото, има и комиксова адаптация, която е правена от Жан Наре през 60-те години и много малко възрастни знаят за нея, а си струва да бъде предлагана на днешното поколение.
– И аз не съм я чувал за нея, интересно. Едно време, когато аз започвах да чета през 90-те, някак първо бяха комиксите, след това книгите-игри. Какво е следващото за сегашните тийнейджъри? Този жанр, който наричат „йънг адълт“?
– Често ние, възрастните, не смятаме за книги и комиксите, и книгите-игри. Аз лично водя такава задочна битка с учители от години. Да убедиш учител, че комиксите си струва да бъдат предложени, че това е четене и е сложно, отнема много усилия.
Иначе тийнейджърите, за съжаление, според мен, по-скоро не намират интересни за тях книги.
Те или четат в оригинал електронни издания на английски, или слушат аудиокниги. Много са различни като поколение. Много от тях нямат добре развити умения за четене от хартия, а и поднасяните в книгите теми не ги вълнуват.
Има и други обаче, които, след като минат фентъзито и „йънг адълт“,
много бързо скачат на класиката. Това страшно ме изненадва,
скокът е към наистина сериозни произведения.
Иначе издателите, и това е в глобален план, не публикуват толкова много книги за тийнейджъри. Много е жалко, защото не се превеждат книги, подходящи за тази възраст, и се казва: „Те не четат“. Ама какво да четат? Получава се парадокс.
Също е и с книгите за момчета, почти няма такива. Обикновено са момичешки истории, има едно момче за цвят, но динамични сюжети, които са привлекателни за момчетата липсват. И това не е само в България и е пазарно обусловено.
Много е жалко. В този случай според мен важи и теорията за самореализиращите се пророчества.
– Казваш, че детето не чете и то не чете…
– Абсолютно! Освен това родителите го казват пред децата си. „То е момче, ще стане футболист, не чете“. Как да прояви интерес, като го смазваш с думите си още в началото?
Това влияе на всичко. Защото,
когато не тренираш уменията си да четеш, ти имаш проблеми с критичното мислене, с осмислянето на последствията от своите действия,
което е сериозен проблем, води до намален икономически растеж, до проблеми с демокрацията даже.
снимка: Емануела Станоева
– Именно заради тези теми съществува и този сайт… Вярваш ли, че можем да променим това достатъчно масово?
– Ако бях се отказала изцяло от идеята, вероятно щях да спра с това, което работя вече 15 години. Да, аз съм идеалист, но става все по-трудно.
Обикновено се говори, че трябва да променим нещо в училище. Само че тези проблеми започват много по-рано. Имаш
7 години, които, ако бъдат изпуснати, на учителя в първи клас му е много трудно.
При него идват вече формирани деца, с изградена ценностна система, обикновено вече са имали сериозен достъп до устройство, концентрацията им е понижена, знанията им са понижени. Все повече психолози и логопеди казват, че децата проговорят много трудно и късно. Това също се дължи до голяма степен на неправилните инвестиции в подкрепа на семейството.
– Все пак, доколкото усещам, за тези 15 години, в които работиш в тази посока, виждаш по-скоро негативни тенденции.
– Така е, но се успокоявам с това, че ако никой не беше правил нищо – аз и колегите ми и много хора, с които работим на терен –учители, библиотекари, специалисти от цялата страна,
нещата щяха да бъдат много по-страшни от тези 53% 15-годишни функционално неграмотни.
Обаче в момента, благодарение на социалните мрежи, наблюдаваме го всички, нивото на масата спада драстично. В социалните мрежи ти се равняваш по масата, колкото и да си интелигентен. Благодарение на фейсбук, мрежата на по-възрастните, които са по-активни учители и родители, виждаме как нивото пада главоломно. Това е страшно.
– На фона на всичко това, как си обясняваш, че толкова много хора пишат детски книги?
– Защото изглежда най-лесно. Често човек, който има дете, станал е дядо или баба, решава, че ще нареди пет думи в рима и книгата е готова.
Ние нямаме разбиране какво е качествена книга за деца, защото нямаме литературна критика. Експертизата вече не важи.
Така всеки смята, че може да издаде най-доброто, то е единствено и неповторимо и това е поредното подтвърждение, че хората не четат. Ако си бяха направили труда да прочетат малко повече книги за деца от утвърдени писатели, мисля, че не биха посмели.
Тук идва и осъзнаването, че книгите за деца са най-важните, защото те полагат основата.
Ако даваш на детето си джънкфуд, ще видиш, че затлъстява и здравето му се влошава. С книгите става същото, но не виждаш ефекта веднага и това е много страшно.
Усещам как ставам все по-критична в отзивите си за книги – и преводни, и български. Но не знам как може да се справим с това явление. Обикновено тези „творци“ смятат, че се справят най-добре, не ползват редактори. Социалните мрежи им помагат. Ако си гласовит и инвестираш правилно усилия, лесно ще продадеш тиража и това дава самочувствие. Подобно явление е много страшно. Децата ни не го заслужават.
снимка: Емануела Станоева
– Хайде за финал нека все пак да кажем нещо хубаво, а и практично. Препоръчай ми някои автори, които не съм чувал, за различни възрасти!
– Книгите на добри писатели обикновено не са най-популярни. Страхотни издания, които работят най-добре, обикновено остават най-незабелязани. Логично е, защото те са по-висока топка.
Например книгите на Роалд Дал, които все по-малко родители предлагат на децата си. Дал е изключителен автор: пиперлив, откровен, с великолепно въображение и изказ. Едно време си позволявах да го препоръчвам масово на деца от 6-7 години нагоре, а днес виждам, че е доста сложен за много от читателите на 9-10. Ако трябва да избера една негова книга, би била автобиографията му, „Момче“.
Същото важи и за романите на Майкъл Морпурго, който пише по важни обществени теми и предлага на децата многопластови романи с богат език, които ги карат да размишляват, да имат позиция, да търсят отговори. Любими са ми „Дневникът на Беки“, „Слон в градината“, „Сянка“, „Редник Пийсфул“ – великолепни четива, които биха се харесали не само на децата, но и на възрастните.
Много харесвам енциклопедичните издания, защото дават допълнителни знания на децата за света, които ние често пропускаме да им предложим. Хората са се хванали като удавници за сламка за мисълта на Айнщайн, че трябва да им четем приказки. Когато четем приказки, ние развиваме емоционална интелигентност – възможност да видиш как се чувства другият, да си толерантен. Обаче така пропускаме да им разкажем в какъв свят всъщност живеят.
Енциклопедично издание, което препоръчвам, е „Пчелите“. Страхотна книга, голям формат, изглежда впечатляващо, работи перфектно от 1-и до 12-и клас, тествали сме я в читателските клубове.
Цвета Брестничка също е един от писателите, с чиито книги обичам да работя. „Небивалици с буквите от А до Я“ – обикновено родителите я купуват за първи клас, защото има азбуката, но тази книга в 3-и – 4-и клас се разгръща, децата могат да играят, да измислят, да трупат речников запас.
Разбира се, всички препоръчани книги можеш да намериш в категорията, която правим за „Ориндж“. Опитваме се да я обновяваме всеки месец и аз лично я ползвам, когато трябва да препоръчам книга, защото сме разделили всичко по възрасти,. Работим с много деца, имаме обратна връзка от 10 000 деца през наградата „Бисерче вълшебно“ всяка година.
Книжните препоръки за различни възрасти ще намерите тук.
Дотук в поредицата „Дигитални деца“:
Ако имате идеи за други важни аспекти от тази тема, ще се радвам да ми ги дадете тук.
