„Проблемът е в хората, не в правото“

юли 29, 2022 | Срещи

„Проблемът е в хората, не в правото“

29 юли 2022 | Срещи

Защитени ли са наистина данните ни онлайн? Какви правила да спазваме, за да не бъдем изненадани неприятно? Как да сме сигурни, че не нарушаваме нечии авторски права и какво да правим, ако някой нарушава нашите? А чии ще са правата за „произведенията“ на изкуствения интелект?

И в онлайн света правото има огромно място. Рядко се сещаме за него, а сферата е изключително важна, ще се убедите от темата за GDPR, а и от следващите редове.

Христина Богиа е доктор по право, специализирала е в областта на всички тези важни теми, които технологиите отварят в юридическата наука. Работила е като юрисконсулт, специалист по защита на данните, правен маркетолог, журналист, преводач на юридически текстове. Преди няколко години, разочарована от системата, решава напълно да смени попрището си и навлиза в софтуерния бранш като проектен мениджър и скръм мастър.

Ще потърсим заедно отговора на всички тези въпроси. Ще се насочим към пресечните точки на технологиите, правото и правата на всеки от нас. Ще обсъдим много полезни ежедневни съвети, които могат да са полезни на всеки потребител. И, не на последно място, ще се докоснем до гледната точка на един смислен млад човек с особен поглед към толкова актуалната винаги у нас тема за неработещата съдебна система.


 

– Христина, като човек с опит и сериозни познания по темата, какви мерки вземаш, за да пазиш своите лични данни онлайн?

– Повечето ми постове във фейсбук са видими само за приятелите ми. Избирам сложни пароли, пазя ги внимателно, не давам достъп на други апликации до профилите ми в социалните мрежи, ползвам двойна автентификация. Пазарувам внимателно, не отварям имейли, които не знам откъде идват.

Честно казано, не ме притеснява да натисна Agree на cookie банера и да разреша на маркетинг бисквитките да ме таргетират.

Зад тях стои бизнес, който очевидно съм избрала за надежден, щом се намирам на сайта му.

 

– На всички ни се „изтъркаха погледите“ от GDPR и кукита. Какви са впечатленията ти, свърши ли си работата този регламент?

– В началото на регламента има три точки, които определят обхвата и целите му. Ако трябва да анализираме дали те са постигнати, бих казала – да. Ако обаче търсим отговор на въпроса

дали потребителите и данните им са защитени в онлайн средата, тогава отговорът е отрицателен.

 

 

– Кои са най-важните ни лични данни?

– Добър въпрос. Вероятно всеки човек има свой отговор спрямо ценностната си система и приоритетите. За мен най-важни са данните за финансовото ми положение, за локацията, за хората, с които комуникирам ежедневно и съответно – съдържанието на комуникацията ни.

Реално не мисля, че има значение кои са най-важни според нас, а дали някой друг може да ни свърже с определени лични данни. Потребителското ми име и паролата ми за фейсбук поотделно не са особено важни, но ако някой може да намери и свърже двете едно с друго, тогава ще имам проблем.

 

– Какви злоупотреби с тях би трябвало да ни плашат?

– Мен лично всякакви злоупотреби ме плашат. Взискателна съм по отношение на личното си пространство и не желая то да бъде нарушавано по никакъв начин. Повечето злоупотреби обаче целят финансова облага за извършителя. Затова най-ревностно си пазя банковите карти.

 

– Нормално ли е всеки малък сайт, в който сме влезли веднъж, да подлежи на същия контрол като мастодонтите?

– От бизнес гледна точка е утежняващо. От гледна точка на законодателя – трудно се въвеждат таргетирани правила. Не е невъзможно, но вероятно ЕС е преценил, че не е целесъобразно да е така по отношение на правилата за бисквитките. Може би тук е редно да спомена, че бисквитките всъщност не са предмет на регулация на GDPR, а на e-Privacy директивата. А GDPR всъщност добре се справя с това да раздели малкия бизнес от големия. Правилата за назначаване на длъжностно лице по защита на данните са съобразени, санкциите са определени като процентно съотношение.

 

Снимка: Pete Linforth, Pixabay

 

– Според теб, като юрист, хората четат ли изобщо това, с което се съгласяват?

– Не! Но това е проблем на хората, не на правото.

 

– А какво е решението му?

– Да се опитаме да възпитаме по-интелигентни деца. Звучи нагло и високомерно, но абсолютно вярвам, че това е единственото възможно решение на повечето проблеми, които имаме като общество.

Не мисля, че е правилен подход да пестим четенето,

в крайна сметка, както ти правилно отбелязваш, тук не става въпрос за няколко страници общи условия, а за няколко реда текст.

 

– Струва ли си наистина да четем какви бисквитки иска от нас някой сайт?

– Всичко си струва да бъде прочетено, особено ако го четем критично.

 

Снимка: Pavlofox, Pixabay

 

– Всяка нова регулация в тези области идва с обещанието за огромни санкции, а после, като че ли, те изчезват. Има ли нещо подобно и в случая с GDPR?

– Всъщност, има примери за доста високи санкции. Просто не са в България. Тук може да се видят най-големите, налагани досега – 50 милиона евро за Google, 35 за H&M.

Всяко правило е гарантирано с някаква санкция, някакъв вид наказание. Това, че ги има в закона, не означава, че целта на законодателя е да ги налага.

Просто най-лесният начин да управляваш маси е със страх.

Хората пазят състоянието си, за тях то е средство да се грижат за семейството си. Освен това новините, които са свързани със страх, са най-гледани, така че не е случайно, че точно този аспект на регламента беше популяризиран най-много.

 

– 50 милиона за Google… И все пак, защо у нас не се налагат санкции за нарушения, свързани с личните данни?

– Може би спазваме правилата?! Шегувам се.

Трудно ми е да отговоря на този въпрос, защото ще прозвучи като критика към колегите от КЗЛД, но познавам част от тях лично и знам, че са адекватни професионалисти. Вероятно понякога некомпетентността е не еднолично качество, а такова на системата. Липса на ресурси, на качествени кадри. Наистина, голяма част от производствата пред КЗЛД са за видеонаблюдение, а наложените глоби за 2021 г. са в размер на скромните 319 хиляди.

 

Снимка: Gayatri Malhotra, Unsplash

 

– Днес безспорно част от големите въпроси по темата са свързани и с начина, по който управляват и използват данните ни гигантите онлайн. Интересна е например гледната точка на Джарон Лание, който припомня, че ако нещо е безплатно, стоката си ти. Могат ли наистина гигантите да бъдат контролирани?

– Що се отнася до контрола над фейсбук, предпочитам да мисля за това как бих могла да противодействам на статуквото, а не как да го променя, естествено, когато това е по-ефективното решение. В случая аз лично залагам на критичното мислене. Когато чета нещо, не го приемам за чиста монета и уча седемгодишната си дъщеря на същото (въпреки че все още не може да чете добре).

Но всички много бързо забравихме за Cambridge Analytica. Ако се абстрахирам от своята лична гледна точка и допусна, че

няма как всички да бъдат научени да не вярват на нещата, които четат в мрежата,

започвам да се страхувам за бъдещето на света. И все пак, дори преди социалните мрежи, е имало социален инженеринг и кампании, които определят хода на избори – още през 50-те години на миналия век лидери са се избирали на базата на пропаганда.

 

– Въпреки това, има ли как подобни големи компании да подлежат на регулация?

– Не съм сигурна, че ще бъде полезно да се наложи строг контрол. А къде отива свободата на словото?

 

Снимка: Macu ic, Unsplash

 

– Неотдавна чух разумния аргумент, че това би било по-скоро цензура на цензурата.

Има ли значение авторското право днес онлайн? Като че ли някога, когато създателите на съдържание го продаваха извън мрежата, на това се обръщаше повече внимание…

– Има значение, но по-трудно се пази. Ако се обърнем към принципа, че търсенето определя предлагането, дали ако ние всички бяхме съвестни и искахме да подкрепим музикантите, писателите, режисьорите, актьорите, които толкова харесваме, като купуваме техните продукти, щеше да има толкова много пиратски платформи?

Може би съм била 12-годишна, когато баща ми ми обясни, че си купува дискове на любимите си изпълнители, за да допринася за благосъстоянието на хората, които са създали съответния продукт. Разбрах много от това.

 

– Какви проблеми може да ни навлече, ако решим да използваме чужда снимка?

– Ако злоупотребим с авторското право на някого, ще извършим нарушение по Закона за авторското право и ще трябва да заплатим възнаграждение на автора. Ако решим да използваме чужда лична снимка, тогава може да се стигне до вреди по смисъла на Закона за задълженията и договорите и да дължим обезщетение. Всичко това при положение, че ни се занимава с водене на дела.

 

– Размиват ли се тези правила във времената, когато никой не може да проследи всичко, споделено в социалните мрежи?

– Разбира се, мащабът на социалните мрежи прави проследимостта много трудна. Но не бих казала, че правилата се размиват, те са си такива, каквито са. Просто не се прилагат.

 

Снимка: Matthew Henry, Unsplash

 

– Може ли човек да бъде съден заради мнение в интернет?

– Може да бъде съден за клевета. Без значение дали е разпространена чрез интернет или по друг начин. Мрежата е просто медиум. Хората сме важни.

 

– Ако онлайн срещнем омраза и грубо отношение, как можем да си потърсим правата?

– Има няколко неправителствени организации, които развиха проекти, свързани с реч на омразата. Ето няколко линка.

Но, както и при всяко друго престъпление, всеки може да напише съобщение до органите на досъдебното производство – прокуратурата, и тя ще има законен повод да започне разследване. Съобщението трябва да бъде подписано, може и с електронен подпис, но важното е, че няма как да е анонимно.

От една страна това е ограничаващо за жертвите, защото често се притесняват да търсят правата си, от друга е редно, когато твърдиш, че някой е извършил престъпление, да застанеш с името си, иначе се оставя поле за злоупотреби.

 

– Трябва ли и правото, като много други области, да се промени много сериозно, за да е адекватно в днешните времена?

– Не трябва да се променя много сериозно. Но

трябва да отразява обществената действителност, както учим в първи курс.

В други страни това се случва по-бързо, отколкото у нас.

 

– В какви посоки трябва да бъдат тези промени?

– Мисля, че GDPR е добър пример. Проблемът, който в България имаме с този акт, произтича от неговата природа, а не от съдържанието му. Тук сме свикнали да отворим закона и в него да пише, „когато лице Х извърши действие У, трябва да се случи еди какво си“. Аз не мисля, че е правилно, това е подход, който се опитва да се бори с повсеместната некомпетентност на българската администрация. А GDPR иска да имаш здрав разум, той ти задава рамка и ти трябва да прецениш какво да направиш и да носиш отговорност за действията си.

Кога за последно срещна човек, който поема отговорност за това, което върши?

На мен ми се случва все по-рядко.

 

Снимка: Paulius Dragunas, Unsplash

 

– Кое може да сближи правото и хората, които в крайна сметка са ежедневно свързани с него, а днес го смятат за схоластика, за дълги и неразбираеми обяснения?

– Образованието. Средното образование. Часовете ми по етика и право в гимназията баха загуба на време. Изпитваха ни на това къде са подписани договорите за създаване на ЕС,

никой не се сети да ни връчи по една конституция и да ни разкаже за основните принципи,

на които се крепи правната ни система.

 

– Алгоритмите вече създават изкуство. Има ли юридическа логика кой всъщност е авторът на това изкуство?

– Има – който притежава робота, той е собственик на резултата. Разбирам моралната дилема за стойността на идеята, която е в основата на крайното произведение, но в случая с DALL-E няма особена юридическа сложност.

 

– Защо според теб все още най-търсената специалност в много университети, сред които е и Софийският, е правото?

– Наистина ли все още е най-търсената специалност? Освен, че вината е в родители, родени през 70-те, които все още живеят с убеждението, че е елитно да си завършил право, друга причина не ми хрумва.

 

– Ето, че стигаме дотук. Като човек, минал по подобен път, макар и в друга сфера… Очевидно правото ти е слабост, посветила си му много време и усилия, но после се пренасочваш към съвсем друго поприще. Защо?

– Дванайсет години, десетки изпити и няколкостотин страници дисертационен труд. Болезнена раздяла беше. Защото не ми плащаха добре. Защото ми беше ужасно скучно зад компютъра, имах нужда да комуникирам с хора. Защото не виждах смисъл в това, което правех.

 

Снимка: Zach Lucero, Unsplash

 

– Тоест, то те разочарова?

– Разочарова ме, да. Когато учиш толкова време, мислиш, че е икономически оправдано. Наивно вярвах, че заплащането ми ще е пропорционално на вложените усилия. Е, не беше. А аз бях сред добре платените юристи, имам колеги, които започнаха като държавни служители за около 700 лв. Наемът ми е толкова. А времето ми е много по-ценно, особено като сложа на кантара дъщеря си.

 

– Много добре те разбирам.

През последните години толкова говорим за съдебна реформа, тези система все се реформира и тя все е неразбираема, далечна и неработеща ефективно за огромна част от обществото. Защо според теб е така?

– Преди седем години исках да стана съдия. Ясно помня как отидох на изпитите за магистрати. Не се бях подготвяла, защото имах малко бебе, исках просто да видя как минава изпитът, за да се явя следващата година.

Седях в залата на Софийския, притеснявах се, че съм си оставила детето. Раздадоха ни казусите. В това се състои изпитът – решаване на реалистичен казус. Въпреки че не се бях подготвяла, през годините бях решавала доста такива и знаех тънкостите. В онзи момент обаче гледах по-реалистично на ситуацията и когато установих, че не мога да реша казуса, защото той е базиран на тълкувателни решения на ВКС, започнах да разсъждавам.

Ние сме континентална правна система. Би трябвало законът да има основна тежест за съда, но в същото време тълкувателната практика на ВКС (подобно на прецедента) е от голямо значение за съдията.

Аз съм току-що завършил студент, не съм практикувала. Стажовете по време на следването са формални и безмислени.

Стоя в голямата зала и ме питат не какво мисля, а какво мисли съдията във ВКС.

Изпитът не е конструиран така, че да отсее интелигентни хора, а да намери хората, които познават статуквото. Каква промяна очакваме тогава? Нали реформата се прави от хората…

 

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият...

повече информация
Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!...

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да...

повече информация
Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Виждали ли сте чипс с вкус на шкембе чорба или на ракия? А лего, в което се сглобяват катедралата „Александър Невски“ или стара жигула? Представяте ли си българските знаменитости като част от играта...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

Чували ли сте за… киберпсихология? Най-накрая се появява тази област на науката, която изучава как си взаимодействаме с технологиите. Променят ли ни те като вид? Кои са най-големите предизвикателства, пред които ни изправят? Дали бързото им развитие е нечовешко предизвикателство, или обратното – естествен ход в еволюцията? Все въпроси, чиито отговори търся в повече от 300 дигитални истории, а ето че дойде време за гледната точка на киберпсихологията.
Елена Цанкова е доктор по психология, завършва в Германия, в Бремен продължава и изследователската си работа като постдокторант. През 2020 г. се връща у нас и започва работа като изследовател в БАН с амбициозната идея да проправи пътя на това ново и толкова важно направление.
През последните години изучава процесите на опознаване в интернет средата, също и общуването между човека и изкуствения интелект (ИИ). Изследва човешкото поведение в контекста на развиващите се технологии и се определя като експериментален киберпсихолог.
Ще поговорим за бързането и осъзнаването. За „зловещата долина“, в която възприятието за технологията става все по-положително с нарастващото ѝ подобие на човек, докато в един момент става толкова близка до човека, че бива възприета като зловеща… И за спокойната, философска гледна точка, която ни помага да осмисляме и приемаме големите промени.

повече информация
Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Виждали ли сте чипс с вкус на шкембе чорба или на ракия? А лего, в което се сглобяват катедралата „Александър Невски“ или стара жигула? Представяте ли си българските знаменитости като част от играта Mortal Kombat – Сънчо срещу Дънов и хан Кубрат срещу Гала?
Е, няма нужда да отпускате въображението си, всички тези идеи оживяват благодарение на впечатляващото сътрудничество между днешния ни гост и алгоритмите.
Росен Дуков е графичен дизайнер със забележителен опит – създава плакатите на някои от най-популярните български филми през последните години, автор е на кориците на книги, които стоят във всяка уважаваща себе си библиотека. Той е неколкократен победител в международни състезания по Photoshop, не е пресилено да го наречем световен шампион. През последните години преподава тези умения в СофтУни – и в дизайна, и в обработката на снимки, и в изкуствения интелект.
Защо визуалният артист не се бои в съревнованието с изкуствения интелект? Защо според него е важно час по-скоро да опознаваме новите възможности, които ни дават алгоритмите? Кои са следващите оригинални идеи, с които ще ни покаже докъде са стигнали генеративните модели?

повече информация
„С днешния новговор се връщаме назад в еволюцията“

„С днешния новговор се връщаме назад в еволюцията“

„Правим езика си все по-беден. В мрежата общуваме с кратки, опростени изречения, използваме страшно много съкращения. Този новговор е някакъв начин да опростим начина си на мислене и да влезем в един калъп. Доброволно, неусетно, стъпка по стъпка, без да разбираме какво правим, ние драстично стесняваме мирогледа си…“
Днес използваме все по-опростена реч в ежедневието си, с лекота чуждиците заменят красиви български думи, а изкуственият интелект се справя с правописа на родния ни език по-добре от повечето хора в социалните мрежи. Вместо богатия български масово говорим и пишем на осакатен новговор, а обърнатата еволюция на езика ни си личи все повече по децата. Много от тях не са способни да разказват, да описват, не познават българския, дори в горните класове.
Как така днес езикът може да ни разделя, вместо да ни събира?
Празниците идват и за да засягаме важните теми, за да си говорим за големите проблеми, за които иначе не остава време в суматохата на злободневното. Именно това ще направим с днешната ни гостенка.
Доротея Николова преподава български език и литература. Има опит в журналистиката като политически репортер и в пиара. Участва в много съвместни инициативи с платформата за грамотност „Как се пише?“, сред които кампанията „Думи на годината“ и новото начинание – „Животът няма „аУтокорект“.

повече информация

Най-новите:

Евгений Замятин. Забравеният пророк

Евгений Замятин. Забравеният пророк

„Ние“ на Евгений Замятин е блестящ роман, защото в него наднича онова бъдеще, в което технологиите са победили човека. Вкарали са го в математическата си хватка, превърнали са го в цифра, в инструмент. Една от най-силните метафори на онова, което може би се задава и за което все повече си струва да си говорим. Технологиите определят правилата, а ние сме се превърнали в безсмислените части на един суров механизъм…
Често споменаваме Оруел и Олдъс Хъксли. И с пълно основание! Антиутопичните възможни светове, които си мислехме, че са останали в ХХ век, се завърнаха като тема, като заплаха.
Този писател е вдъхновител и на двамата, единственият му роман е антиутопия, не по-малко замисляща и осмисляща от тези на двамата класици. Защото се вглежда не толкова във възможния осъществен тоталитаризъм, а в една още по-актуална днес посока.

повече информация
„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

Ще облекчат ли живота ни технологиите, или ще създадат огромна криза, разтърсвайки пазара на труда? Ще се радваме на благата на развития изкуствен интелект, помогнал ни за драстично удължаване на човешкия живот, в опознаването на Космоса, в развитието на следващите технологии? Или ще се събудим в свят под тотален контрол, предсказан от антиутопиите?
Как ще изглежда животът през 2050 г.? Време е да надникнем в бъдещето и да обсъдим прелюбопитните прогнози на един автор, който има смелостта да прогнозира в толкова динамичен период от историята. При това вече го е правил веднъж със завиден успех.
Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият поглед, опитът за осмисляне е първата стъпка към това да се подготвим за него. Да избегнем някои опасности.

повече информация
Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!
Мария Кюри открива радиоактивността, получава цели две Нобелови награди и проправя пътя на бъдещето.
Тя отваря вратите на една нова технология, която се оказва неочаквано успешна… До момента, когато става ясно, че силно сме подценявали опасностите от нея. Това ще струва живота на хиляди хора, които просто са търсели препитание.
Дали познаваме достатъчно технологиите, на които се доверяваме? Може ли и прословутият изкуствен интелект или пък някое от другите днес модерни направления да се окаже по-опасно, отколкото изглежда на пръв поглед?
Най-важното е да се замисляме, да обмисляме, да обсъждаме. Да си разказваме.
Истории като тази на радиевите момичета си струва да се четат по-често. За това са историите – да ни карат да подлагаме на съмнение, да имаме едно наум. Уви, не всичко, което блести, е злато…

повече информация
„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

Чували ли сте за… киберпсихология? Най-накрая се появява тази област на науката, която изучава как си взаимодействаме с технологиите. Променят ли ни те като вид? Кои са най-големите предизвикателства, пред които ни изправят? Дали бързото им развитие е нечовешко предизвикателство, или обратното – естествен ход в еволюцията? Все въпроси, чиито отговори търся в повече от 300 дигитални истории, а ето че дойде време за гледната точка на киберпсихологията.
Елена Цанкова е доктор по психология, завършва в Германия, в Бремен продължава и изследователската си работа като постдокторант. През 2020 г. се връща у нас и започва работа като изследовател в БАН с амбициозната идея да проправи пътя на това ново и толкова важно направление.
През последните години изучава процесите на опознаване в интернет средата, също и общуването между човека и изкуствения интелект (ИИ). Изследва човешкото поведение в контекста на развиващите се технологии и се определя като експериментален киберпсихолог.
Ще поговорим за бързането и осъзнаването. За „зловещата долина“, в която възприятието за технологията става все по-положително с нарастващото ѝ подобие на човек, докато в един момент става толкова близка до човека, че бива възприета като зловеща… И за спокойната, философска гледна точка, която ни помага да осмисляме и приемаме големите промени.

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да следи интернет и да се намесва тук-там, първо лекичко, после по-смело…
Василискът на Роко е идея, според която ИИ ще се развие в нещо, способно да взема решения. После да се зарови в интернет и да потърси кой какво е казал за него… А след това да се погрижи да бъде представен в най-добра светлина. И тихомълком да започне да създава проблеми на хората, които по един или друг начин му пречат…
Сигурни ли сте, че не си струва да имаме предвид този мисловен експеримент?

повече информация
Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Виждали ли сте чипс с вкус на шкембе чорба или на ракия? А лего, в което се сглобяват катедралата „Александър Невски“ или стара жигула? Представяте ли си българските знаменитости като част от играта Mortal Kombat – Сънчо срещу Дънов и хан Кубрат срещу Гала?
Е, няма нужда да отпускате въображението си, всички тези идеи оживяват благодарение на впечатляващото сътрудничество между днешния ни гост и алгоритмите.
Росен Дуков е графичен дизайнер със забележителен опит – създава плакатите на някои от най-популярните български филми през последните години, автор е на кориците на книги, които стоят във всяка уважаваща себе си библиотека. Той е неколкократен победител в международни състезания по Photoshop, не е пресилено да го наречем световен шампион. През последните години преподава тези умения в СофтУни – и в дизайна, и в обработката на снимки, и в изкуствения интелект.
Защо визуалният артист не се бои в съревнованието с изкуствения интелект? Защо според него е важно час по-скоро да опознаваме новите възможности, които ни дават алгоритмите? Кои са следващите оригинални идеи, с които ще ни покаже докъде са стигнали генеративните модели?

повече информация
Share This