„Проблемът е в хората, не в правото“

юли 29, 2022 | Срещи

„Проблемът е в хората, не в правото“

29 юли 2022 | Срещи

Защитени ли са наистина данните ни онлайн? Какви правила да спазваме, за да не бъдем изненадани неприятно? Как да сме сигурни, че не нарушаваме нечии авторски права и какво да правим, ако някой нарушава нашите? А чии ще са правата за „произведенията“ на изкуствения интелект?

И в онлайн света правото има огромно място. Рядко се сещаме за него, а сферата е изключително важна, ще се убедите от темата за GDPR, а и от следващите редове.

Христина Богиа е доктор по право, специализирала е в областта на всички тези важни теми, които технологиите отварят в юридическата наука. Работила е като юрисконсулт, специалист по защита на данните, правен маркетолог, журналист, преводач на юридически текстове. Преди няколко години, разочарована от системата, решава напълно да смени попрището си и навлиза в софтуерния бранш като проектен мениджър и скръм мастър.

Ще потърсим заедно отговора на всички тези въпроси. Ще се насочим към пресечните точки на технологиите, правото и правата на всеки от нас. Ще обсъдим много полезни ежедневни съвети, които могат да са полезни на всеки потребител. И, не на последно място, ще се докоснем до гледната точка на един смислен млад човек с особен поглед към толкова актуалната винаги у нас тема за неработещата съдебна система.


 

– Христина, като човек с опит и сериозни познания по темата, какви мерки вземаш, за да пазиш своите лични данни онлайн?

– Повечето ми постове във фейсбук са видими само за приятелите ми. Избирам сложни пароли, пазя ги внимателно, не давам достъп на други апликации до профилите ми в социалните мрежи, ползвам двойна автентификация. Пазарувам внимателно, не отварям имейли, които не знам откъде идват.

Честно казано, не ме притеснява да натисна Agree на cookie банера и да разреша на маркетинг бисквитките да ме таргетират.

Зад тях стои бизнес, който очевидно съм избрала за надежден, щом се намирам на сайта му.

 

– На всички ни се „изтъркаха погледите“ от GDPR и кукита. Какви са впечатленията ти, свърши ли си работата този регламент?

– В началото на регламента има три точки, които определят обхвата и целите му. Ако трябва да анализираме дали те са постигнати, бих казала – да. Ако обаче търсим отговор на въпроса

дали потребителите и данните им са защитени в онлайн средата, тогава отговорът е отрицателен.

 

 

– Кои са най-важните ни лични данни?

– Добър въпрос. Вероятно всеки човек има свой отговор спрямо ценностната си система и приоритетите. За мен най-важни са данните за финансовото ми положение, за локацията, за хората, с които комуникирам ежедневно и съответно – съдържанието на комуникацията ни.

Реално не мисля, че има значение кои са най-важни според нас, а дали някой друг може да ни свърже с определени лични данни. Потребителското ми име и паролата ми за фейсбук поотделно не са особено важни, но ако някой може да намери и свърже двете едно с друго, тогава ще имам проблем.

 

– Какви злоупотреби с тях би трябвало да ни плашат?

– Мен лично всякакви злоупотреби ме плашат. Взискателна съм по отношение на личното си пространство и не желая то да бъде нарушавано по никакъв начин. Повечето злоупотреби обаче целят финансова облага за извършителя. Затова най-ревностно си пазя банковите карти.

 

– Нормално ли е всеки малък сайт, в който сме влезли веднъж, да подлежи на същия контрол като мастодонтите?

– От бизнес гледна точка е утежняващо. От гледна точка на законодателя – трудно се въвеждат таргетирани правила. Не е невъзможно, но вероятно ЕС е преценил, че не е целесъобразно да е така по отношение на правилата за бисквитките. Може би тук е редно да спомена, че бисквитките всъщност не са предмет на регулация на GDPR, а на e-Privacy директивата. А GDPR всъщност добре се справя с това да раздели малкия бизнес от големия. Правилата за назначаване на длъжностно лице по защита на данните са съобразени, санкциите са определени като процентно съотношение.

 

Снимка: Pete Linforth, Pixabay

 

– Според теб, като юрист, хората четат ли изобщо това, с което се съгласяват?

– Не! Но това е проблем на хората, не на правото.

 

– А какво е решението му?

– Да се опитаме да възпитаме по-интелигентни деца. Звучи нагло и високомерно, но абсолютно вярвам, че това е единственото възможно решение на повечето проблеми, които имаме като общество.

Не мисля, че е правилен подход да пестим четенето,

в крайна сметка, както ти правилно отбелязваш, тук не става въпрос за няколко страници общи условия, а за няколко реда текст.

 

– Струва ли си наистина да четем какви бисквитки иска от нас някой сайт?

– Всичко си струва да бъде прочетено, особено ако го четем критично.

 

Снимка: Pavlofox, Pixabay

 

– Всяка нова регулация в тези области идва с обещанието за огромни санкции, а после, като че ли, те изчезват. Има ли нещо подобно и в случая с GDPR?

– Всъщност, има примери за доста високи санкции. Просто не са в България. Тук може да се видят най-големите, налагани досега – 50 милиона евро за Google, 35 за H&M.

Всяко правило е гарантирано с някаква санкция, някакъв вид наказание. Това, че ги има в закона, не означава, че целта на законодателя е да ги налага.

Просто най-лесният начин да управляваш маси е със страх.

Хората пазят състоянието си, за тях то е средство да се грижат за семейството си. Освен това новините, които са свързани със страх, са най-гледани, така че не е случайно, че точно този аспект на регламента беше популяризиран най-много.

 

– 50 милиона за Google… И все пак, защо у нас не се налагат санкции за нарушения, свързани с личните данни?

– Може би спазваме правилата?! Шегувам се.

Трудно ми е да отговоря на този въпрос, защото ще прозвучи като критика към колегите от КЗЛД, но познавам част от тях лично и знам, че са адекватни професионалисти. Вероятно понякога некомпетентността е не еднолично качество, а такова на системата. Липса на ресурси, на качествени кадри. Наистина, голяма част от производствата пред КЗЛД са за видеонаблюдение, а наложените глоби за 2021 г. са в размер на скромните 319 хиляди.

 

Снимка: Gayatri Malhotra, Unsplash

 

– Днес безспорно част от големите въпроси по темата са свързани и с начина, по който управляват и използват данните ни гигантите онлайн. Интересна е например гледната точка на Джарон Лание, който припомня, че ако нещо е безплатно, стоката си ти. Могат ли наистина гигантите да бъдат контролирани?

– Що се отнася до контрола над фейсбук, предпочитам да мисля за това как бих могла да противодействам на статуквото, а не как да го променя, естествено, когато това е по-ефективното решение. В случая аз лично залагам на критичното мислене. Когато чета нещо, не го приемам за чиста монета и уча седемгодишната си дъщеря на същото (въпреки че все още не може да чете добре).

Но всички много бързо забравихме за Cambridge Analytica. Ако се абстрахирам от своята лична гледна точка и допусна, че

няма как всички да бъдат научени да не вярват на нещата, които четат в мрежата,

започвам да се страхувам за бъдещето на света. И все пак, дори преди социалните мрежи, е имало социален инженеринг и кампании, които определят хода на избори – още през 50-те години на миналия век лидери са се избирали на базата на пропаганда.

 

– Въпреки това, има ли как подобни големи компании да подлежат на регулация?

– Не съм сигурна, че ще бъде полезно да се наложи строг контрол. А къде отива свободата на словото?

 

Снимка: Macu ic, Unsplash

 

– Неотдавна чух разумния аргумент, че това би било по-скоро цензура на цензурата.

Има ли значение авторското право днес онлайн? Като че ли някога, когато създателите на съдържание го продаваха извън мрежата, на това се обръщаше повече внимание…

– Има значение, но по-трудно се пази. Ако се обърнем към принципа, че търсенето определя предлагането, дали ако ние всички бяхме съвестни и искахме да подкрепим музикантите, писателите, режисьорите, актьорите, които толкова харесваме, като купуваме техните продукти, щеше да има толкова много пиратски платформи?

Може би съм била 12-годишна, когато баща ми ми обясни, че си купува дискове на любимите си изпълнители, за да допринася за благосъстоянието на хората, които са създали съответния продукт. Разбрах много от това.

 

– Какви проблеми може да ни навлече, ако решим да използваме чужда снимка?

– Ако злоупотребим с авторското право на някого, ще извършим нарушение по Закона за авторското право и ще трябва да заплатим възнаграждение на автора. Ако решим да използваме чужда лична снимка, тогава може да се стигне до вреди по смисъла на Закона за задълженията и договорите и да дължим обезщетение. Всичко това при положение, че ни се занимава с водене на дела.

 

– Размиват ли се тези правила във времената, когато никой не може да проследи всичко, споделено в социалните мрежи?

– Разбира се, мащабът на социалните мрежи прави проследимостта много трудна. Но не бих казала, че правилата се размиват, те са си такива, каквито са. Просто не се прилагат.

 

Снимка: Matthew Henry, Unsplash

 

– Може ли човек да бъде съден заради мнение в интернет?

– Може да бъде съден за клевета. Без значение дали е разпространена чрез интернет или по друг начин. Мрежата е просто медиум. Хората сме важни.

 

– Ако онлайн срещнем омраза и грубо отношение, как можем да си потърсим правата?

– Има няколко неправителствени организации, които развиха проекти, свързани с реч на омразата. Ето няколко линка.

Но, както и при всяко друго престъпление, всеки може да напише съобщение до органите на досъдебното производство – прокуратурата, и тя ще има законен повод да започне разследване. Съобщението трябва да бъде подписано, може и с електронен подпис, но важното е, че няма как да е анонимно.

От една страна това е ограничаващо за жертвите, защото често се притесняват да търсят правата си, от друга е редно, когато твърдиш, че някой е извършил престъпление, да застанеш с името си, иначе се оставя поле за злоупотреби.

 

– Трябва ли и правото, като много други области, да се промени много сериозно, за да е адекватно в днешните времена?

– Не трябва да се променя много сериозно. Но

трябва да отразява обществената действителност, както учим в първи курс.

В други страни това се случва по-бързо, отколкото у нас.

 

– В какви посоки трябва да бъдат тези промени?

– Мисля, че GDPR е добър пример. Проблемът, който в България имаме с този акт, произтича от неговата природа, а не от съдържанието му. Тук сме свикнали да отворим закона и в него да пише, „когато лице Х извърши действие У, трябва да се случи еди какво си“. Аз не мисля, че е правилно, това е подход, който се опитва да се бори с повсеместната некомпетентност на българската администрация. А GDPR иска да имаш здрав разум, той ти задава рамка и ти трябва да прецениш какво да направиш и да носиш отговорност за действията си.

Кога за последно срещна човек, който поема отговорност за това, което върши?

На мен ми се случва все по-рядко.

 

Снимка: Paulius Dragunas, Unsplash

 

– Кое може да сближи правото и хората, които в крайна сметка са ежедневно свързани с него, а днес го смятат за схоластика, за дълги и неразбираеми обяснения?

– Образованието. Средното образование. Часовете ми по етика и право в гимназията баха загуба на време. Изпитваха ни на това къде са подписани договорите за създаване на ЕС,

никой не се сети да ни връчи по една конституция и да ни разкаже за основните принципи,

на които се крепи правната ни система.

 

– Алгоритмите вече създават изкуство. Има ли юридическа логика кой всъщност е авторът на това изкуство?

– Има – който притежава робота, той е собственик на резултата. Разбирам моралната дилема за стойността на идеята, която е в основата на крайното произведение, но в случая с DALL-E няма особена юридическа сложност.

 

– Защо според теб все още най-търсената специалност в много университети, сред които е и Софийският, е правото?

– Наистина ли все още е най-търсената специалност? Освен, че вината е в родители, родени през 70-те, които все още живеят с убеждението, че е елитно да си завършил право, друга причина не ми хрумва.

 

– Ето, че стигаме дотук. Като човек, минал по подобен път, макар и в друга сфера… Очевидно правото ти е слабост, посветила си му много време и усилия, но после се пренасочваш към съвсем друго поприще. Защо?

– Дванайсет години, десетки изпити и няколкостотин страници дисертационен труд. Болезнена раздяла беше. Защото не ми плащаха добре. Защото ми беше ужасно скучно зад компютъра, имах нужда да комуникирам с хора. Защото не виждах смисъл в това, което правех.

 

Снимка: Zach Lucero, Unsplash

 

– Тоест, то те разочарова?

– Разочарова ме, да. Когато учиш толкова време, мислиш, че е икономически оправдано. Наивно вярвах, че заплащането ми ще е пропорционално на вложените усилия. Е, не беше. А аз бях сред добре платените юристи, имам колеги, които започнаха като държавни служители за около 700 лв. Наемът ми е толкова. А времето ми е много по-ценно, особено като сложа на кантара дъщеря си.

 

– Много добре те разбирам.

През последните години толкова говорим за съдебна реформа, тези система все се реформира и тя все е неразбираема, далечна и неработеща ефективно за огромна част от обществото. Защо според теб е така?

– Преди седем години исках да стана съдия. Ясно помня как отидох на изпитите за магистрати. Не се бях подготвяла, защото имах малко бебе, исках просто да видя как минава изпитът, за да се явя следващата година.

Седях в залата на Софийския, притеснявах се, че съм си оставила детето. Раздадоха ни казусите. В това се състои изпитът – решаване на реалистичен казус. Въпреки че не се бях подготвяла, през годините бях решавала доста такива и знаех тънкостите. В онзи момент обаче гледах по-реалистично на ситуацията и когато установих, че не мога да реша казуса, защото той е базиран на тълкувателни решения на ВКС, започнах да разсъждавам.

Ние сме континентална правна система. Би трябвало законът да има основна тежест за съда, но в същото време тълкувателната практика на ВКС (подобно на прецедента) е от голямо значение за съдията.

Аз съм току-що завършил студент, не съм практикувала. Стажовете по време на следването са формални и безмислени.

Стоя в голямата зала и ме питат не какво мисля, а какво мисли съдията във ВКС.

Изпитът не е конструиран така, че да отсее интелигентни хора, а да намери хората, които познават статуквото. Каква промяна очакваме тогава? Нали реформата се прави от хората…

 

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

София отвори вратата между поколенията

София отвори вратата между поколенията

„Почти всяко дете подсъзнателно възприема стаята си като най-безопасното място. Там то изразява най-чисто своите съкровени мисли и надежди“, казва София Симеонова. Младата фотографка представи...

повече информация
„Проблемът е, че станахме богоравни в главите си“

„Проблемът е, че станахме богоравни в главите си“

„Изведнъж се видя колко много всъщност са се раздалечили хората.“ Защо емпатията падна жертва на улавянето ни в социалните мрежи? Как да си я върнем? Защо егоизмът и стремежът към самодостатъчност...

повече информация
Лудити, те да са живи

Лудити, те да са живи

Ако някой грабне компютъра ви, удари го с все сила в Земята и го разполови… сигурно ще си помислите, че е луд! Всъщност може даже да се каже, че е повече, последовател на Луд, с главна буква....

повече информация
Този сайт използва бисквитки… Как да му отговорим?

Този сайт използва бисквитки… Как да му отговорим?

Въпросът в заглавието виждаме всеки ден. Но как да отговорим? Кои бисквитки да изберем и кои – не? Има ли значение решението ни и можем ли да го променим? Какви са тези прословути кукита? Всеки...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Проблемът е, че станахме богоравни в главите си“

„Проблемът е, че станахме богоравни в главите си“

„Изведнъж се видя колко много всъщност са се раздалечили хората.“
Защо емпатията падна жертва на улавянето ни в социалните мрежи? Как да си я върнем? Защо егоизмът и стремежът към самодостатъчност се превърнаха в основната пречка пред това да сме щастливи?
Ани Владимирова e психолог с дълъг и пъстър опит, с винаги интересна гледна точка. Позната от многобройни телевизионни проекти, тя е и създател на първия у нас сайт за електронна терапия, още през 2003-а.
Срещаме се, за да поговорим за големите предизвикателства пред „малкия“ човек. За неусетните промени, които ни донесоха технологиите. За това, че те ни накараха да се почувстваме богоравни, макар да сме все същите крехки и раними същества. За инстинктите, които един ден ще ни накарат отново да ценим информацията.

повече информация
„Егоизмът е враг на предприемача“

„Егоизмът е враг на предприемача“

1 000 000 000 са посещенията всеки месец на сайтовете, за които се грижат днешният ни гост и неговият екип. Марио Пешев е впечатляваща личност с историята, с успехите, а най-вече – със светогледа си.
WordPress направи така, че днес всеки да може да има своето достойно място в мрежата. А Марио е автор на „парчета“ от кода, които използва днес всеки един от стотиците милиони сайтове, базирани на платформата. Неговата компания DevriX е сред 20-те най-търсени WordPress агенции в света.
Какво е да имаш свое „парченце код“ в WordPress? Какво се променя, когато от ентусиаст изведнъж се оказва начело на 50 души в свое начинание? Как изглежда бъдещето на дигиталния свят според Марио? А… дали и след десетилетие той ще ползва като запазена марка брадата си?

повече информация
„До 5 години ИИ ще промени всяка област от живота ни“

„До 5 години ИИ ще промени всяка област от живота ни“

Наистина ли само до 5 години технологиите, задвижвани от ИИ, ще навлязат във всяка човешка област? Как ще изглежда животът ни тогава? Закъснели ли сме с опитите да въведем етични правила в този тип разработки? Идва ли времето на генералния изкуствен интелект?
Доц. Мариана Тодорова е футуролог, работи в Института по философия и социология към БАН.
Близкото технологично бъдеще все по-често звучи като научна фантастика. Когато обаче дадем думата на доказан учен и от него чуем дори по-смели прогнози, нещата изглеждат съвсем различно.
„Само в рамките на 5 години технологиите, базирани на изкуствения интелект, ще навлязат във всяка област. Те ще са край нас от раждането до смъртта ни“.

повече информация

Най-новите:

София отвори вратата между поколенията

София отвори вратата между поколенията

18-годишната София Симеонова влиза с фотоапарата си в домовете на свои връстници, за да покаже най-личното място – собствената им стая. Единственото условие е тя да не е специално подредена за снимките, а да изглежда така, както всеки ден.
Почти всяко дете подсъзнателно възприема стаята си като най-безопасното място. Там то изразява най-чисто своите съкровени мисли и надежди“, казва София. С изложбата си „Стаята в теб“ тя буквално отваря вратата между поколенията.
Как ли изглежда най-личното пространство на младите хора днес?

повече информация
„Проблемът е, че станахме богоравни в главите си“

„Проблемът е, че станахме богоравни в главите си“

„Изведнъж се видя колко много всъщност са се раздалечили хората.“
Защо емпатията падна жертва на улавянето ни в социалните мрежи? Как да си я върнем? Защо егоизмът и стремежът към самодостатъчност се превърнаха в основната пречка пред това да сме щастливи?
Ани Владимирова e психолог с дълъг и пъстър опит, с винаги интересна гледна точка. Позната от многобройни телевизионни проекти, тя е и създател на първия у нас сайт за електронна терапия, още през 2003-а.
Срещаме се, за да поговорим за големите предизвикателства пред „малкия“ човек. За неусетните промени, които ни донесоха технологиите. За това, че те ни накараха да се почувстваме богоравни, макар да сме все същите крехки и раними същества. За инстинктите, които един ден ще ни накарат отново да ценим информацията.

повече информация
Лудити, те да са живи

Лудити, те да са живи

„Лудитите“ е името на британско течение, което преди два века се изправя срещу машините. Работниците търсят правата си, които падат жертва на автоматизацията и предизвикват такъв хаос, че срещу тях се налага да се изправят повече британски войници, отколкото срещу Наполеоновата армия.
Напредъкът на технологиите често е плашещ. Днес „лудити“ в западния свят наричат хората, които се притесняват от бъдещето, което ни носят уж неограничените възможности, дошли с компютрите. В този смисъл, донякъде всички сме, или поне е добре да бъдем малко или повече лудити.
Как изглежда историята на битката на скептиците срещу технологиите и дали тя винаги е била обречена?
Какво се променя, ако я погледнем от гледната точка на днешното време и въпросите, които то поставя?

повече информация
„Егоизмът е враг на предприемача“

„Егоизмът е враг на предприемача“

1 000 000 000 са посещенията всеки месец на сайтовете, за които се грижат днешният ни гост и неговият екип. Марио Пешев е впечатляваща личност с историята, с успехите, а най-вече – със светогледа си.
WordPress направи така, че днес всеки да може да има своето достойно място в мрежата. А Марио е автор на „парчета“ от кода, които използва днес всеки един от стотиците милиони сайтове, базирани на платформата. Неговата компания DevriX е сред 20-те най-търсени WordPress агенции в света.
Какво е да имаш свое „парченце код“ в WordPress? Какво се променя, когато от ентусиаст изведнъж се оказва начело на 50 души в свое начинание? Как изглежда бъдещето на дигиталния свят според Марио? А… дали и след десетилетие той ще ползва като запазена марка брадата си?

повече информация
WordPress. Мат, който хвърли интернет в джаза

WordPress. Мат, който хвърли интернет в джаза

2003-а, 19-годишният Мат Муленвег се вижда принуден да повика неволята. Той ползва безплатна платформа за блогове и има нужда от малко помощ, но няма кой да му я окаже. В резултат съвсем не на шега на 1 април се ражда WordPress, платформата с отворен код, благодарение на която всеки може с минимум усилия да си направи симпатичен сайт.
Днес на плещите на WordPress се крепят… 1/3 от интернет страниците по света!
Но какво общо има тук джазът? Тази история отпреди две десетилетия е колкото смислена, толкова и пълна с пъстри детайли.

повече информация
Този сайт използва бисквитки… Как да му отговорим?

Този сайт използва бисквитки… Как да му отговорим?

Въпросът в заглавието виждаме всеки ден. Но как да отговорим? Кои бисквитки да изберем и кои – не? Има ли значение решението ни и можем ли да го променим? Какви са тези прословути кукита?
GDPR. Всички сме го чували, вярвам, че това ще да е съкращение от латинска попръжня, а ако не е, си струва да го приемат в латинския при следващата му нова версия. Докато всеки миниатюрен сайт е принуден от законодателството да спазва буква по буква прословутия регламент, онези страници на гигантски компании, в които прекарваме часове всеки ден, ни го показват веднъж и дотам.
Как стигнахме дотук? Струва ли си да четем въпросите, които ни задава всеки сайт за бисквитките? Има ли по-смислени решения в тази посока?

повече информация
Share This