„Проблемът е в хората, не в правото“

юли 29, 2022 | Срещи

„Проблемът е в хората, не в правото“

29 юли 2022 | Срещи

Защитени ли са наистина данните ни онлайн? Какви правила да спазваме, за да не бъдем изненадани неприятно? Как да сме сигурни, че не нарушаваме нечии авторски права и какво да правим, ако някой нарушава нашите? А чии ще са правата за „произведенията“ на изкуствения интелект?

И в онлайн света правото има огромно място. Рядко се сещаме за него, а сферата е изключително важна, ще се убедите от темата за GDPR, а и от следващите редове.

Христина Богиа е доктор по право, специализирала е в областта на всички тези важни теми, които технологиите отварят в юридическата наука. Работила е като юрисконсулт, специалист по защита на данните, правен маркетолог, журналист, преводач на юридически текстове. Преди няколко години, разочарована от системата, решава напълно да смени попрището си и навлиза в софтуерния бранш като проектен мениджър и скръм мастър.

Ще потърсим заедно отговора на всички тези въпроси. Ще се насочим към пресечните точки на технологиите, правото и правата на всеки от нас. Ще обсъдим много полезни ежедневни съвети, които могат да са полезни на всеки потребител. И, не на последно място, ще се докоснем до гледната точка на един смислен млад човек с особен поглед към толкова актуалната винаги у нас тема за неработещата съдебна система.


 

– Христина, като човек с опит и сериозни познания по темата, какви мерки вземаш, за да пазиш своите лични данни онлайн?

– Повечето ми постове във фейсбук са видими само за приятелите ми. Избирам сложни пароли, пазя ги внимателно, не давам достъп на други апликации до профилите ми в социалните мрежи, ползвам двойна автентификация. Пазарувам внимателно, не отварям имейли, които не знам откъде идват.

Честно казано, не ме притеснява да натисна Agree на cookie банера и да разреша на маркетинг бисквитките да ме таргетират.

Зад тях стои бизнес, който очевидно съм избрала за надежден, щом се намирам на сайта му.

 

– На всички ни се „изтъркаха погледите“ от GDPR и кукита. Какви са впечатленията ти, свърши ли си работата този регламент?

– В началото на регламента има три точки, които определят обхвата и целите му. Ако трябва да анализираме дали те са постигнати, бих казала – да. Ако обаче търсим отговор на въпроса

дали потребителите и данните им са защитени в онлайн средата, тогава отговорът е отрицателен.

 

 

– Кои са най-важните ни лични данни?

– Добър въпрос. Вероятно всеки човек има свой отговор спрямо ценностната си система и приоритетите. За мен най-важни са данните за финансовото ми положение, за локацията, за хората, с които комуникирам ежедневно и съответно – съдържанието на комуникацията ни.

Реално не мисля, че има значение кои са най-важни според нас, а дали някой друг може да ни свърже с определени лични данни. Потребителското ми име и паролата ми за фейсбук поотделно не са особено важни, но ако някой може да намери и свърже двете едно с друго, тогава ще имам проблем.

 

– Какви злоупотреби с тях би трябвало да ни плашат?

– Мен лично всякакви злоупотреби ме плашат. Взискателна съм по отношение на личното си пространство и не желая то да бъде нарушавано по никакъв начин. Повечето злоупотреби обаче целят финансова облага за извършителя. Затова най-ревностно си пазя банковите карти.

 

– Нормално ли е всеки малък сайт, в който сме влезли веднъж, да подлежи на същия контрол като мастодонтите?

– От бизнес гледна точка е утежняващо. От гледна точка на законодателя – трудно се въвеждат таргетирани правила. Не е невъзможно, но вероятно ЕС е преценил, че не е целесъобразно да е така по отношение на правилата за бисквитките. Може би тук е редно да спомена, че бисквитките всъщност не са предмет на регулация на GDPR, а на e-Privacy директивата. А GDPR всъщност добре се справя с това да раздели малкия бизнес от големия. Правилата за назначаване на длъжностно лице по защита на данните са съобразени, санкциите са определени като процентно съотношение.

 

Снимка: Pete Linforth, Pixabay

 

– Според теб, като юрист, хората четат ли изобщо това, с което се съгласяват?

– Не! Но това е проблем на хората, не на правото.

 

– А какво е решението му?

– Да се опитаме да възпитаме по-интелигентни деца. Звучи нагло и високомерно, но абсолютно вярвам, че това е единственото възможно решение на повечето проблеми, които имаме като общество.

Не мисля, че е правилен подход да пестим четенето,

в крайна сметка, както ти правилно отбелязваш, тук не става въпрос за няколко страници общи условия, а за няколко реда текст.

 

– Струва ли си наистина да четем какви бисквитки иска от нас някой сайт?

– Всичко си струва да бъде прочетено, особено ако го четем критично.

 

Снимка: Pavlofox, Pixabay

 

– Всяка нова регулация в тези области идва с обещанието за огромни санкции, а после, като че ли, те изчезват. Има ли нещо подобно и в случая с GDPR?

– Всъщност, има примери за доста високи санкции. Просто не са в България. Тук може да се видят най-големите, налагани досега – 50 милиона евро за Google, 35 за H&M.

Всяко правило е гарантирано с някаква санкция, някакъв вид наказание. Това, че ги има в закона, не означава, че целта на законодателя е да ги налага.

Просто най-лесният начин да управляваш маси е със страх.

Хората пазят състоянието си, за тях то е средство да се грижат за семейството си. Освен това новините, които са свързани със страх, са най-гледани, така че не е случайно, че точно този аспект на регламента беше популяризиран най-много.

 

– 50 милиона за Google… И все пак, защо у нас не се налагат санкции за нарушения, свързани с личните данни?

– Може би спазваме правилата?! Шегувам се.

Трудно ми е да отговоря на този въпрос, защото ще прозвучи като критика към колегите от КЗЛД, но познавам част от тях лично и знам, че са адекватни професионалисти. Вероятно понякога некомпетентността е не еднолично качество, а такова на системата. Липса на ресурси, на качествени кадри. Наистина, голяма част от производствата пред КЗЛД са за видеонаблюдение, а наложените глоби за 2021 г. са в размер на скромните 319 хиляди.

 

Снимка: Gayatri Malhotra, Unsplash

 

– Днес безспорно част от големите въпроси по темата са свързани и с начина, по който управляват и използват данните ни гигантите онлайн. Интересна е например гледната точка на Джарон Лание, който припомня, че ако нещо е безплатно, стоката си ти. Могат ли наистина гигантите да бъдат контролирани?

– Що се отнася до контрола над фейсбук, предпочитам да мисля за това как бих могла да противодействам на статуквото, а не как да го променя, естествено, когато това е по-ефективното решение. В случая аз лично залагам на критичното мислене. Когато чета нещо, не го приемам за чиста монета и уча седемгодишната си дъщеря на същото (въпреки че все още не може да чете добре).

Но всички много бързо забравихме за Cambridge Analytica. Ако се абстрахирам от своята лична гледна точка и допусна, че

няма как всички да бъдат научени да не вярват на нещата, които четат в мрежата,

започвам да се страхувам за бъдещето на света. И все пак, дори преди социалните мрежи, е имало социален инженеринг и кампании, които определят хода на избори – още през 50-те години на миналия век лидери са се избирали на базата на пропаганда.

 

– Въпреки това, има ли как подобни големи компании да подлежат на регулация?

– Не съм сигурна, че ще бъде полезно да се наложи строг контрол. А къде отива свободата на словото?

 

Снимка: Macu ic, Unsplash

 

– Неотдавна чух разумния аргумент, че това би било по-скоро цензура на цензурата.

Има ли значение авторското право днес онлайн? Като че ли някога, когато създателите на съдържание го продаваха извън мрежата, на това се обръщаше повече внимание…

– Има значение, но по-трудно се пази. Ако се обърнем към принципа, че търсенето определя предлагането, дали ако ние всички бяхме съвестни и искахме да подкрепим музикантите, писателите, режисьорите, актьорите, които толкова харесваме, като купуваме техните продукти, щеше да има толкова много пиратски платформи?

Може би съм била 12-годишна, когато баща ми ми обясни, че си купува дискове на любимите си изпълнители, за да допринася за благосъстоянието на хората, които са създали съответния продукт. Разбрах много от това.

 

– Какви проблеми може да ни навлече, ако решим да използваме чужда снимка?

– Ако злоупотребим с авторското право на някого, ще извършим нарушение по Закона за авторското право и ще трябва да заплатим възнаграждение на автора. Ако решим да използваме чужда лична снимка, тогава може да се стигне до вреди по смисъла на Закона за задълженията и договорите и да дължим обезщетение. Всичко това при положение, че ни се занимава с водене на дела.

 

– Размиват ли се тези правила във времената, когато никой не може да проследи всичко, споделено в социалните мрежи?

– Разбира се, мащабът на социалните мрежи прави проследимостта много трудна. Но не бих казала, че правилата се размиват, те са си такива, каквито са. Просто не се прилагат.

 

Снимка: Matthew Henry, Unsplash

 

– Може ли човек да бъде съден заради мнение в интернет?

– Може да бъде съден за клевета. Без значение дали е разпространена чрез интернет или по друг начин. Мрежата е просто медиум. Хората сме важни.

 

– Ако онлайн срещнем омраза и грубо отношение, как можем да си потърсим правата?

– Има няколко неправителствени организации, които развиха проекти, свързани с реч на омразата. Ето няколко линка.

Но, както и при всяко друго престъпление, всеки може да напише съобщение до органите на досъдебното производство – прокуратурата, и тя ще има законен повод да започне разследване. Съобщението трябва да бъде подписано, може и с електронен подпис, но важното е, че няма как да е анонимно.

От една страна това е ограничаващо за жертвите, защото често се притесняват да търсят правата си, от друга е редно, когато твърдиш, че някой е извършил престъпление, да застанеш с името си, иначе се оставя поле за злоупотреби.

 

– Трябва ли и правото, като много други области, да се промени много сериозно, за да е адекватно в днешните времена?

– Не трябва да се променя много сериозно. Но

трябва да отразява обществената действителност, както учим в първи курс.

В други страни това се случва по-бързо, отколкото у нас.

 

– В какви посоки трябва да бъдат тези промени?

– Мисля, че GDPR е добър пример. Проблемът, който в България имаме с този акт, произтича от неговата природа, а не от съдържанието му. Тук сме свикнали да отворим закона и в него да пише, „когато лице Х извърши действие У, трябва да се случи еди какво си“. Аз не мисля, че е правилно, това е подход, който се опитва да се бори с повсеместната некомпетентност на българската администрация. А GDPR иска да имаш здрав разум, той ти задава рамка и ти трябва да прецениш какво да направиш и да носиш отговорност за действията си.

Кога за последно срещна човек, който поема отговорност за това, което върши?

На мен ми се случва все по-рядко.

 

Снимка: Paulius Dragunas, Unsplash

 

– Кое може да сближи правото и хората, които в крайна сметка са ежедневно свързани с него, а днес го смятат за схоластика, за дълги и неразбираеми обяснения?

– Образованието. Средното образование. Часовете ми по етика и право в гимназията баха загуба на време. Изпитваха ни на това къде са подписани договорите за създаване на ЕС,

никой не се сети да ни връчи по една конституция и да ни разкаже за основните принципи,

на които се крепи правната ни система.

 

– Алгоритмите вече създават изкуство. Има ли юридическа логика кой всъщност е авторът на това изкуство?

– Има – който притежава робота, той е собственик на резултата. Разбирам моралната дилема за стойността на идеята, която е в основата на крайното произведение, но в случая с DALL-E няма особена юридическа сложност.

 

– Защо според теб все още най-търсената специалност в много университети, сред които е и Софийският, е правото?

– Наистина ли все още е най-търсената специалност? Освен, че вината е в родители, родени през 70-те, които все още живеят с убеждението, че е елитно да си завършил право, друга причина не ми хрумва.

 

– Ето, че стигаме дотук. Като човек, минал по подобен път, макар и в друга сфера… Очевидно правото ти е слабост, посветила си му много време и усилия, но после се пренасочваш към съвсем друго поприще. Защо?

– Дванайсет години, десетки изпити и няколкостотин страници дисертационен труд. Болезнена раздяла беше. Защото не ми плащаха добре. Защото ми беше ужасно скучно зад компютъра, имах нужда да комуникирам с хора. Защото не виждах смисъл в това, което правех.

 

Снимка: Zach Lucero, Unsplash

 

– Тоест, то те разочарова?

– Разочарова ме, да. Когато учиш толкова време, мислиш, че е икономически оправдано. Наивно вярвах, че заплащането ми ще е пропорционално на вложените усилия. Е, не беше. А аз бях сред добре платените юристи, имам колеги, които започнаха като държавни служители за около 700 лв. Наемът ми е толкова. А времето ми е много по-ценно, особено като сложа на кантара дъщеря си.

 

– Много добре те разбирам.

През последните години толкова говорим за съдебна реформа, тези система все се реформира и тя все е неразбираема, далечна и неработеща ефективно за огромна част от обществото. Защо според теб е така?

– Преди седем години исках да стана съдия. Ясно помня как отидох на изпитите за магистрати. Не се бях подготвяла, защото имах малко бебе, исках просто да видя как минава изпитът, за да се явя следващата година.

Седях в залата на Софийския, притеснявах се, че съм си оставила детето. Раздадоха ни казусите. В това се състои изпитът – решаване на реалистичен казус. Въпреки че не се бях подготвяла, през годините бях решавала доста такива и знаех тънкостите. В онзи момент обаче гледах по-реалистично на ситуацията и когато установих, че не мога да реша казуса, защото той е базиран на тълкувателни решения на ВКС, започнах да разсъждавам.

Ние сме континентална правна система. Би трябвало законът да има основна тежест за съда, но в същото време тълкувателната практика на ВКС (подобно на прецедента) е от голямо значение за съдията.

Аз съм току-що завършил студент, не съм практикувала. Стажовете по време на следването са формални и безмислени.

Стоя в голямата зала и ме питат не какво мисля, а какво мисли съдията във ВКС.

Изпитът не е конструиран така, че да отсее интелигентни хора, а да намери хората, които познават статуквото. Каква промяна очакваме тогава? Нали реформата се прави от хората…

 

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

През последните години технологиите, свързани с обработка на естествени езици, се развиват главозамайващо. Създаването на текст, генерирането на изображения по описание са примери, които се...

повече информация
„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

Къде се крие магията днес? Ще изгубим ли някога силата на словото? Кога връзката с миналото ни помага да разберем кои сме и защо сме тук? Защо журналистиката вече изглежда предадена на алгоритмите?...

повече информация
„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

Децата и компютрите – как тази среща да се случи по най-добрия начин? Елица Цонева работи като журналист, преди да се прехвърли към света на информационните технологии. Цели 15 години e в тази...

повече информация
На кавала – Дядо Коледа

На кавала – Дядо Коледа

Какво е да си чешит днес? Може ли съдбата да е щастлива, когато вървиш срещу течението и стереотипите? Тази дигитална история е за двама души, разделени от няколко поколения и обединени от любовта...

повече информация
Стани програмист!

Стани програмист!

Чудите се дали си струва да опитате с програмирането? Ще се опитам да ви отговоря. Тази Дигитална история не е като другите. Ако имате опит в тази област или пък тя ви е безинтересна, не губете...

повече информация

„Колкото сме по-напреднали технологично, толкова по-страшни грешки забравяме“

Людмила Филипова е сред най-четените български автори през последните две десетилетия. Романите ѝ обхващат огромен кръг от теми, тя не спира да търси нови литературни предизвикателства, свързани с...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

Къде се крие магията днес? Ще изгубим ли някога силата на словото? Кога връзката с миналото ни помага да разберем кои сме и защо сме тук? Защо журналистиката вече изглежда предадена на алгоритмите? Трябва ли изкуственият интелект да учи за нас от книги като „Братя Карамазови“? А какво ли би разбрал от историите на днешния ни гост?
Николай Терзийски е млад писател, който дава свой, задълбочен и съвременен поглед към вечни теми. Асоциират стила му с магическия реализъм и има защо. Той владее забравеното умение да рисува с думи вълнуващи, преплетени, реалистични и вълшебни истории. В книгите му се срещат исторически пластове, градят се паралели между поколенията и съдбите. И, преди всичко, личи майстор на словото с магичен поглед, който дава много на читателя.
Всички ли имаме звезди под клепачите си?…

повече информация
„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

Децата и компютрите – как тази среща да се случи по най-добрия начин?
Елица Цонева работи като журналист, преди да се прехвърли към информационните технологии. Цели 15 години e в тази сфера, а после най-неочаквано и непланирано… става учител.
Само за няколко години децата, на които преподава, печелят впечатляващи награди на национални и световни надпревари по информатика и информационни технологии.
Тя въвежда редица иновации. Вместо учебници, предпочита да използва конкретни проекти, които децата да разработват като екип, в организация, подобна на тази в софтуерните фирми. Често комбинира уроците по няколко предмета, за да стимулира мисленето и творческия потенциал на децата за сметка на зазубрянето и преповтарянето.
Защо у нас образованието така и не се превръща в приоритет? Как учителят може да спечели вниманието на учениците си и да ги мотивира? Има ли деца с хуманитарно и такива с алгоритмично мислене, или това са стереотипи от миналото? Как да пробудим искрата на любопитството в погледа на детето, така че то да учи и да се развива пълноценно?

повече информация

„Колкото сме по-напреднали технологично, толкова по-страшни грешки забравяме“

Людмила Филипова е сред най-четените български автори през последните години. Романите ѝ обхващат огромен кръг от теми, тя не спира да търси нови литературни предизвикателства, свързани с далечното минало на хората по нашите земи, с днешните им предизвикателства, с големите загадки, които ни отправя животът.
След толкова пъстра палитра от интереси, време е и за нейните дигитални истории. Насочваме се първо към миналото, за да погледнем към бъдещето. И накрая, най-важното, ще помечтаем за момента, когато хората отново ще се вълнуват не от злободневното. А от звездите…

повече информация

Най-новите:

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

Тук ли са вече технологиите, които да позволяват качествен превод, включително от и на по-редки езици като българския?
Време е за прелюбопитен експеримент. DeepL не само се хвали, че е „най-точният преводач на света“, а и доста хора вече го използват в ежедневието си.
Как ли ще се справи с преводите на класически текстове от Толстой, Мураками, Ремарк или Господинов?
Дали накрая ще се окажем изгубени в превода… или ще стане ясно, че преводът е още едно поле, в което вече можем да разчитаме на изкуствения интелект? А парите, дадени за частни уроци по чужд език на детето ще се окажат хвърлени на вятъра…

повече информация
„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

Къде се крие магията днес? Ще изгубим ли някога силата на словото? Кога връзката с миналото ни помага да разберем кои сме и защо сме тук? Защо журналистиката вече изглежда предадена на алгоритмите? Трябва ли изкуственият интелект да учи за нас от книги като „Братя Карамазови“? А какво ли би разбрал от историите на днешния ни гост?
Николай Терзийски е млад писател, който дава свой, задълбочен и съвременен поглед към вечни теми. Асоциират стила му с магическия реализъм и има защо. Той владее забравеното умение да рисува с думи вълнуващи, преплетени, реалистични и вълшебни истории. В книгите му се срещат исторически пластове, градят се паралели между поколенията и съдбите. И, преди всичко, личи майстор на словото с магичен поглед, който дава много на читателя.
Всички ли имаме звезди под клепачите си?…

повече информация
„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

Децата и компютрите – как тази среща да се случи по най-добрия начин?
Елица Цонева работи като журналист, преди да се прехвърли към информационните технологии. Цели 15 години e в тази сфера, а после най-неочаквано и непланирано… става учител.
Само за няколко години децата, на които преподава, печелят впечатляващи награди на национални и световни надпревари по информатика и информационни технологии.
Тя въвежда редица иновации. Вместо учебници, предпочита да използва конкретни проекти, които децата да разработват като екип, в организация, подобна на тази в софтуерните фирми. Често комбинира уроците по няколко предмета, за да стимулира мисленето и творческия потенциал на децата за сметка на зазубрянето и преповтарянето.
Защо у нас образованието така и не се превръща в приоритет? Как учителят може да спечели вниманието на учениците си и да ги мотивира? Има ли деца с хуманитарно и такива с алгоритмично мислене, или това са стереотипи от миналото? Как да пробудим искрата на любопитството в погледа на детето, така че то да учи и да се развива пълноценно?

повече информация
На кавала – Дядо Коледа

На кавала – Дядо Коледа

Какво е да си чешит днес? Може ли съдбата да е щастлива, когато вървиш срещу течението и стереотипите?
Тази дигитална история е за двама души, разделени от няколко поколения и обединени от любовта си към България и фолклора ни. Един чешит, изоставил корпоративна кариера, за да се посвети на любимото си изкуство ни разказва за последните години на друг чешит, събрал в себе си десетки образи. На музикант, създател на музикални инструменти, мъдрец, свещеник и… дори Дядо Коледа.
Богдан Дарев е режисьор на филма „Кавал Парк“, в него за почти два часа ни представя сюрреалистичния образ на Александър Еплер, американец от руски произход, българин по душа. Ще потърсим заедно нишките, които свързват смислените истории. Късмета и проклятието да си чешит в този все по-унифициран земен свят.

повече информация
Стани програмист!

Стани програмист!

Дали програмирането е за вас? Струва ли си да опитате в тази професия? Какви знания и умения ви трябват, за да започнете? Кога е късно? Какви са основните решения, които трябва да вземете в началото? Как да изберете език за програмиране? Къде да го учите? Как да си намерите първа работа? Кои са другите професии в тази сфера, към които може да се насочите?
Ще се опитам да ви отговоря от собствената си гледна точка.
Айти секторът изживява разцвет, особено на фона на икономиката ни като цяло. Аз реших, че ще ставам програмист на 33, вече имах сериозен опит в друга професия. Има толкова много неща, които бих се радвал някой да ми каже в онзи момент, когато взех решението да се пренасоча. Именно тях ще се опитам да събера тук.

повече информация

„Колкото сме по-напреднали технологично, толкова по-страшни грешки забравяме“

Людмила Филипова е сред най-четените български автори през последните години. Романите ѝ обхващат огромен кръг от теми, тя не спира да търси нови литературни предизвикателства, свързани с далечното минало на хората по нашите земи, с днешните им предизвикателства, с големите загадки, които ни отправя животът.
След толкова пъстра палитра от интереси, време е и за нейните дигитални истории. Насочваме се първо към миналото, за да погледнем към бъдещето. И накрая, най-важното, ще помечтаем за момента, когато хората отново ще се вълнуват не от злободневното. А от звездите…

повече информация
Share This