„Проблемът е в хората, не в правото“

юли 29, 2022 | Срещи

„Проблемът е в хората, не в правото“

29 юли 2022 | Срещи

Защитени ли са наистина данните ни онлайн? Какви правила да спазваме, за да не бъдем изненадани неприятно? Как да сме сигурни, че не нарушаваме нечии авторски права и какво да правим, ако някой нарушава нашите? А чии ще са правата за „произведенията“ на изкуствения интелект?

И в онлайн света правото има огромно място. Рядко се сещаме за него, а сферата е изключително важна, ще се убедите от темата за GDPR, а и от следващите редове.

Христина Богиа е доктор по право, специализирала е в областта на всички тези важни теми, които технологиите отварят в юридическата наука. Работила е като юрисконсулт, специалист по защита на данните, правен маркетолог, журналист, преводач на юридически текстове. Преди няколко години, разочарована от системата, решава напълно да смени попрището си и навлиза в софтуерния бранш като проектен мениджър и скръм мастър.

Ще потърсим заедно отговора на всички тези въпроси. Ще се насочим към пресечните точки на технологиите, правото и правата на всеки от нас. Ще обсъдим много полезни ежедневни съвети, които могат да са полезни на всеки потребител. И, не на последно място, ще се докоснем до гледната точка на един смислен млад човек с особен поглед към толкова актуалната винаги у нас тема за неработещата съдебна система.


 

– Христина, като човек с опит и сериозни познания по темата, какви мерки вземаш, за да пазиш своите лични данни онлайн?

– Повечето ми постове във фейсбук са видими само за приятелите ми. Избирам сложни пароли, пазя ги внимателно, не давам достъп на други апликации до профилите ми в социалните мрежи, ползвам двойна автентификация. Пазарувам внимателно, не отварям имейли, които не знам откъде идват.

Честно казано, не ме притеснява да натисна Agree на cookie банера и да разреша на маркетинг бисквитките да ме таргетират.

Зад тях стои бизнес, който очевидно съм избрала за надежден, щом се намирам на сайта му.

 

– На всички ни се „изтъркаха погледите“ от GDPR и кукита. Какви са впечатленията ти, свърши ли си работата този регламент?

– В началото на регламента има три точки, които определят обхвата и целите му. Ако трябва да анализираме дали те са постигнати, бих казала – да. Ако обаче търсим отговор на въпроса

дали потребителите и данните им са защитени в онлайн средата, тогава отговорът е отрицателен.

 

 

– Кои са най-важните ни лични данни?

– Добър въпрос. Вероятно всеки човек има свой отговор спрямо ценностната си система и приоритетите. За мен най-важни са данните за финансовото ми положение, за локацията, за хората, с които комуникирам ежедневно и съответно – съдържанието на комуникацията ни.

Реално не мисля, че има значение кои са най-важни според нас, а дали някой друг може да ни свърже с определени лични данни. Потребителското ми име и паролата ми за фейсбук поотделно не са особено важни, но ако някой може да намери и свърже двете едно с друго, тогава ще имам проблем.

 

– Какви злоупотреби с тях би трябвало да ни плашат?

– Мен лично всякакви злоупотреби ме плашат. Взискателна съм по отношение на личното си пространство и не желая то да бъде нарушавано по никакъв начин. Повечето злоупотреби обаче целят финансова облага за извършителя. Затова най-ревностно си пазя банковите карти.

 

– Нормално ли е всеки малък сайт, в който сме влезли веднъж, да подлежи на същия контрол като мастодонтите?

– От бизнес гледна точка е утежняващо. От гледна точка на законодателя – трудно се въвеждат таргетирани правила. Не е невъзможно, но вероятно ЕС е преценил, че не е целесъобразно да е така по отношение на правилата за бисквитките. Може би тук е редно да спомена, че бисквитките всъщност не са предмет на регулация на GDPR, а на e-Privacy директивата. А GDPR всъщност добре се справя с това да раздели малкия бизнес от големия. Правилата за назначаване на длъжностно лице по защита на данните са съобразени, санкциите са определени като процентно съотношение.

 

Снимка: Pete Linforth, Pixabay

 

– Според теб, като юрист, хората четат ли изобщо това, с което се съгласяват?

– Не! Но това е проблем на хората, не на правото.

 

– А какво е решението му?

– Да се опитаме да възпитаме по-интелигентни деца. Звучи нагло и високомерно, но абсолютно вярвам, че това е единственото възможно решение на повечето проблеми, които имаме като общество.

Не мисля, че е правилен подход да пестим четенето,

в крайна сметка, както ти правилно отбелязваш, тук не става въпрос за няколко страници общи условия, а за няколко реда текст.

 

– Струва ли си наистина да четем какви бисквитки иска от нас някой сайт?

– Всичко си струва да бъде прочетено, особено ако го четем критично.

 

Снимка: Pavlofox, Pixabay

 

– Всяка нова регулация в тези области идва с обещанието за огромни санкции, а после, като че ли, те изчезват. Има ли нещо подобно и в случая с GDPR?

– Всъщност, има примери за доста високи санкции. Просто не са в България. Тук може да се видят най-големите, налагани досега – 50 милиона евро за Google, 35 за H&M.

Всяко правило е гарантирано с някаква санкция, някакъв вид наказание. Това, че ги има в закона, не означава, че целта на законодателя е да ги налага.

Просто най-лесният начин да управляваш маси е със страх.

Хората пазят състоянието си, за тях то е средство да се грижат за семейството си. Освен това новините, които са свързани със страх, са най-гледани, така че не е случайно, че точно този аспект на регламента беше популяризиран най-много.

 

– 50 милиона за Google… И все пак, защо у нас не се налагат санкции за нарушения, свързани с личните данни?

– Може би спазваме правилата?! Шегувам се.

Трудно ми е да отговоря на този въпрос, защото ще прозвучи като критика към колегите от КЗЛД, но познавам част от тях лично и знам, че са адекватни професионалисти. Вероятно понякога некомпетентността е не еднолично качество, а такова на системата. Липса на ресурси, на качествени кадри. Наистина, голяма част от производствата пред КЗЛД са за видеонаблюдение, а наложените глоби за 2021 г. са в размер на скромните 319 хиляди.

 

Снимка: Gayatri Malhotra, Unsplash

 

– Днес безспорно част от големите въпроси по темата са свързани и с начина, по който управляват и използват данните ни гигантите онлайн. Интересна е например гледната точка на Джарон Лание, който припомня, че ако нещо е безплатно, стоката си ти. Могат ли наистина гигантите да бъдат контролирани?

– Що се отнася до контрола над фейсбук, предпочитам да мисля за това как бих могла да противодействам на статуквото, а не как да го променя, естествено, когато това е по-ефективното решение. В случая аз лично залагам на критичното мислене. Когато чета нещо, не го приемам за чиста монета и уча седемгодишната си дъщеря на същото (въпреки че все още не може да чете добре).

Но всички много бързо забравихме за Cambridge Analytica. Ако се абстрахирам от своята лична гледна точка и допусна, че

няма как всички да бъдат научени да не вярват на нещата, които четат в мрежата,

започвам да се страхувам за бъдещето на света. И все пак, дори преди социалните мрежи, е имало социален инженеринг и кампании, които определят хода на избори – още през 50-те години на миналия век лидери са се избирали на базата на пропаганда.

 

– Въпреки това, има ли как подобни големи компании да подлежат на регулация?

– Не съм сигурна, че ще бъде полезно да се наложи строг контрол. А къде отива свободата на словото?

 

Снимка: Macu ic, Unsplash

 

– Неотдавна чух разумния аргумент, че това би било по-скоро цензура на цензурата.

Има ли значение авторското право днес онлайн? Като че ли някога, когато създателите на съдържание го продаваха извън мрежата, на това се обръщаше повече внимание…

– Има значение, но по-трудно се пази. Ако се обърнем към принципа, че търсенето определя предлагането, дали ако ние всички бяхме съвестни и искахме да подкрепим музикантите, писателите, режисьорите, актьорите, които толкова харесваме, като купуваме техните продукти, щеше да има толкова много пиратски платформи?

Може би съм била 12-годишна, когато баща ми ми обясни, че си купува дискове на любимите си изпълнители, за да допринася за благосъстоянието на хората, които са създали съответния продукт. Разбрах много от това.

 

– Какви проблеми може да ни навлече, ако решим да използваме чужда снимка?

– Ако злоупотребим с авторското право на някого, ще извършим нарушение по Закона за авторското право и ще трябва да заплатим възнаграждение на автора. Ако решим да използваме чужда лична снимка, тогава може да се стигне до вреди по смисъла на Закона за задълженията и договорите и да дължим обезщетение. Всичко това при положение, че ни се занимава с водене на дела.

 

– Размиват ли се тези правила във времената, когато никой не може да проследи всичко, споделено в социалните мрежи?

– Разбира се, мащабът на социалните мрежи прави проследимостта много трудна. Но не бих казала, че правилата се размиват, те са си такива, каквито са. Просто не се прилагат.

 

Снимка: Matthew Henry, Unsplash

 

– Може ли човек да бъде съден заради мнение в интернет?

– Може да бъде съден за клевета. Без значение дали е разпространена чрез интернет или по друг начин. Мрежата е просто медиум. Хората сме важни.

 

– Ако онлайн срещнем омраза и грубо отношение, как можем да си потърсим правата?

– Има няколко неправителствени организации, които развиха проекти, свързани с реч на омразата. Ето няколко линка.

Но, както и при всяко друго престъпление, всеки може да напише съобщение до органите на досъдебното производство – прокуратурата, и тя ще има законен повод да започне разследване. Съобщението трябва да бъде подписано, може и с електронен подпис, но важното е, че няма как да е анонимно.

От една страна това е ограничаващо за жертвите, защото често се притесняват да търсят правата си, от друга е редно, когато твърдиш, че някой е извършил престъпление, да застанеш с името си, иначе се оставя поле за злоупотреби.

 

– Трябва ли и правото, като много други области, да се промени много сериозно, за да е адекватно в днешните времена?

– Не трябва да се променя много сериозно. Но

трябва да отразява обществената действителност, както учим в първи курс.

В други страни това се случва по-бързо, отколкото у нас.

 

– В какви посоки трябва да бъдат тези промени?

– Мисля, че GDPR е добър пример. Проблемът, който в България имаме с този акт, произтича от неговата природа, а не от съдържанието му. Тук сме свикнали да отворим закона и в него да пише, „когато лице Х извърши действие У, трябва да се случи еди какво си“. Аз не мисля, че е правилно, това е подход, който се опитва да се бори с повсеместната некомпетентност на българската администрация. А GDPR иска да имаш здрав разум, той ти задава рамка и ти трябва да прецениш какво да направиш и да носиш отговорност за действията си.

Кога за последно срещна човек, който поема отговорност за това, което върши?

На мен ми се случва все по-рядко.

 

Снимка: Paulius Dragunas, Unsplash

 

– Кое може да сближи правото и хората, които в крайна сметка са ежедневно свързани с него, а днес го смятат за схоластика, за дълги и неразбираеми обяснения?

– Образованието. Средното образование. Часовете ми по етика и право в гимназията баха загуба на време. Изпитваха ни на това къде са подписани договорите за създаване на ЕС,

никой не се сети да ни връчи по една конституция и да ни разкаже за основните принципи,

на които се крепи правната ни система.

 

– Алгоритмите вече създават изкуство. Има ли юридическа логика кой всъщност е авторът на това изкуство?

– Има – който притежава робота, той е собственик на резултата. Разбирам моралната дилема за стойността на идеята, която е в основата на крайното произведение, но в случая с DALL-E няма особена юридическа сложност.

 

– Защо според теб все още най-търсената специалност в много университети, сред които е и Софийският, е правото?

– Наистина ли все още е най-търсената специалност? Освен, че вината е в родители, родени през 70-те, които все още живеят с убеждението, че е елитно да си завършил право, друга причина не ми хрумва.

 

– Ето, че стигаме дотук. Като човек, минал по подобен път, макар и в друга сфера… Очевидно правото ти е слабост, посветила си му много време и усилия, но после се пренасочваш към съвсем друго поприще. Защо?

– Дванайсет години, десетки изпити и няколкостотин страници дисертационен труд. Болезнена раздяла беше. Защото не ми плащаха добре. Защото ми беше ужасно скучно зад компютъра, имах нужда да комуникирам с хора. Защото не виждах смисъл в това, което правех.

 

Снимка: Zach Lucero, Unsplash

 

– Тоест, то те разочарова?

– Разочарова ме, да. Когато учиш толкова време, мислиш, че е икономически оправдано. Наивно вярвах, че заплащането ми ще е пропорционално на вложените усилия. Е, не беше. А аз бях сред добре платените юристи, имам колеги, които започнаха като държавни служители за около 700 лв. Наемът ми е толкова. А времето ми е много по-ценно, особено като сложа на кантара дъщеря си.

 

– Много добре те разбирам.

През последните години толкова говорим за съдебна реформа, тези система все се реформира и тя все е неразбираема, далечна и неработеща ефективно за огромна част от обществото. Защо според теб е така?

– Преди седем години исках да стана съдия. Ясно помня как отидох на изпитите за магистрати. Не се бях подготвяла, защото имах малко бебе, исках просто да видя как минава изпитът, за да се явя следващата година.

Седях в залата на Софийския, притеснявах се, че съм си оставила детето. Раздадоха ни казусите. В това се състои изпитът – решаване на реалистичен казус. Въпреки че не се бях подготвяла, през годините бях решавала доста такива и знаех тънкостите. В онзи момент обаче гледах по-реалистично на ситуацията и когато установих, че не мога да реша казуса, защото той е базиран на тълкувателни решения на ВКС, започнах да разсъждавам.

Ние сме континентална правна система. Би трябвало законът да има основна тежест за съда, но в същото време тълкувателната практика на ВКС (подобно на прецедента) е от голямо значение за съдията.

Аз съм току-що завършил студент, не съм практикувала. Стажовете по време на следването са формални и безмислени.

Стоя в голямата зала и ме питат не какво мисля, а какво мисли съдията във ВКС.

Изпитът не е конструиран така, че да отсее интелигентни хора, а да намери хората, които познават статуквото. Каква промяна очакваме тогава? Нали реформата се прави от хората…

 

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Можем ли днес да различим създаденото от човека от генерираното от изкуствения интелект? Нека заедно направим един експеримент, който може да даде много интересни отговори. 30 бързи въпроса,...

повече информация
Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Изкуственият интелект ни изумява с умението си да създава текст, изображения, вече дори видео. Технологии, които изглеждаха немислими, днес са част от ежедневието и в същото време са...

повече информация
„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Ще умра, не си чувствам ръцете…“, продумва Блу Скути, преди да си даде сметка, че е изпълнил една мечта, изглеждаща невъзможна. Почти 4 десетилетия по-късно е победил, по един или друг начин,...

повече информация
„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

Срещнали се режисьор, рапър, подкастър и журналист, програмист, писател. Разговор на разменени домакинства… и макар че сме само двама души (и, разбира се, още един чудесен подкастър), се оказа, че...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

„Комбинацията между генетика и изкуствен интелект е изключително силна и очаквам през следващите години големи новини“, казва д-р Физиев.
Защо е толкова трудно да разчетем кои от гените ни са виновни за даден проблем? Какви са ползите от това, че днес всеки може да разчете генома си? Дали не надценихме наследствеността като основен фактор за това дали сме здрави? А как изглежда бъдещето на манипулирането на гени и „дизайнерските бебета“?
Д-р Петко Физиев е специалист по биоинформатика – онази област, която обещава през следващите години да научим повече за това как работят гените ни и каква част от здравословните проблеми са предизвикани от наследствеността. На напредъка в генните терапии се възлагат надежди да победи редица заболявания.
Гостът ни работи в сърцето на Силициевата долина, в компанията Illumina, световния доминатор в производството на апаратура за генетични изследвания. Начело е на екип, който разработва приложения с изкуствен интелект, които да помогнат в опознаването на собствената ни ДНК.

повече информация
„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

Срещнали се режисьор, рапър, подкастър и журналист, програмист, писател. Разговор на разменени домакинства… и макар че сме само двама души (и, разбира се, още един чудесен подкастър), се оказа, че комбинациите от по три поприща имат още интересни нюанси.
Подкастът „2&200“ е класика в жанра, показва защо днес тази форма на разговор връща погледите и слуховете към споделените думи.
Продължаваме разговора за ценителите на Кустурица и/или Достоевски и/или Маркс. С Орлин Милчев, познат по-рано и като MC ATILA, способен да пробожда с думи и въпроси. Той е и режисьор, миналата година излезе дебютният му пълнометражен филм „Изкуството да падаш“. Гост с неочакван поглед към важните теми на днешния ден, преплетени с технологиите.
„Бич Божи“ отдавна не е един герой, а онова, което създадохме онлайн. Но какво се задава нататък?

повече информация
Има ли днес роден и чужд език?

Има ли днес роден и чужд език?

Има ли смисъл да учим чужди езици?
Машинният превод се разви изключително бързо, днес успява да улови голяма част от думите, което трябва да се появят на друг език… Стигнахме ли предела и какво се задава нататък?
Калоян Кирилов е писмен и устен преводач с почти две десетилетия опит. Благодарение на него думите на политици, лектори и други публични личности достигат до ушите на международната и българска аудитория. Начело е на компания за преводи и езикови услуги „Словоред“.
Преводаческото изкуство неслучайно се нарича така… дали обаче ще запази статута си? Занимание за избрани или предпоставка за успех е владеенето на чужд език в епохата на напредналия изкуствен интелект?
И… ще научим ли алгоритъма да попържа убедително, за да зазвучи като истински носител на езика?

повече информация

Най-новите:

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Можем ли днес да различим създаденото от човека от генерираното от изкуствения интелект? Нека заедно направим един експеримент, който може да даде много интересни отговори.
30 бързи въпроса, достатъчни са около 5 минути. Иска се единствено да прецените кои от изображенията и текстовете са генерирани от изкуствения интелект и кои са създадени от хора.
Включете се, опитайте! Поканете и приятели! Колкото повече са участващите, толкова по-интересни ще са резултатите!
Събирането на резултати ще продължи две седмици – до 8 март 2024 г. Петима от участниците ще получат подарък.

повече информация
Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Могат ли алгоритмите да творят?
Средство или автор е изкуственият интелект?
Има ли как ИИ да създаде следващите изкуства, или вече творенето е безсмислено занимание?
Какво ще правим, когато произведенията му във всяка област станат неразличими от човешките?
Вече 3 години в този сайт събирам гледни точки по големите въпроси на днешния технологичен ден. Смятам, че е жизненоважно да включваме повече различни гласове в дискусиите по важните теми, каквато безспорно е тази за изкуството и творчеството.
Ето 15 от най-интересните и съдържателни мнения, които събрах за това време. Влизат ли в противоречие, или се допълват думите на технологичните хора, писателите, творците, духовниците и… котараците?

повече информация
Как да си генерираш инфлуенсър

Как да си генерираш инфлуенсър

Как да не харесаш Елена Димитрова или просто ЕкоЕлена? Руса, усмихната, позитивна. Пътува, живее природосъобразно, дава полезни съвети, предлага екзотични рецепти. Е, има и още един детайл. Тя… не съществува.
Направих си експеримент, създадох изцяло генерирана изкуствена героиня, в продължение на един месец публикувах съдържание от нейно име във Facebook и Instagram.
Какво ли се случи нататък?
84 519 души видяха поне една от нейните публикации, 8900 ги харесаха, профилите ѝ привлякоха 289 последователи. Тя получи няколко десетки умилителни мнения, 9 предложения за романтична връзка… И нито един коментар, който по някакъв начин да отрази факта, че всяка буква, всеки пиксел от онлайн образа на Елена е генериран от изкуствения интелект.
Алгоритмите вече минават теста на Тюринг, ами… ние дали ще го издържим?

повече информация
Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

„Комбинацията между генетика и изкуствен интелект е изключително силна и очаквам през следващите години големи новини“, казва д-р Физиев.
Защо е толкова трудно да разчетем кои от гените ни са виновни за даден проблем? Какви са ползите от това, че днес всеки може да разчете генома си? Дали не надценихме наследствеността като основен фактор за това дали сме здрави? А как изглежда бъдещето на манипулирането на гени и „дизайнерските бебета“?
Д-р Петко Физиев е специалист по биоинформатика – онази област, която обещава през следващите години да научим повече за това как работят гените ни и каква част от здравословните проблеми са предизвикани от наследствеността. На напредъка в генните терапии се възлагат надежди да победи редица заболявания.
Гостът ни работи в сърцето на Силициевата долина, в компанията Illumina, световния доминатор в производството на апаратура за генетични изследвания. Начело е на екип, който разработва приложения с изкуствен интелект, които да помогнат в опознаването на собствената ни ДНК.

повече информация
„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Ще умра, не си чувствам ръцете…“, продумва Блу Скути, преди да си даде сметка, че е изпълнил една мечта, изглеждаща невъзможна. Почти 4 десетилетия по-късно е победил, по един или друг начин, играта, която всички сме играли.
Застанал зад ретро телевизор с кинескоп, намерен след безброй трудности, щракащ 42 минути без откъсване копчетата на ретро джойстик със скорост над 20 удара в секунда… тийнейджърът ни припомни, че няма предел за човека.
Как обаче е възможно да победиш игра, която няма край? И защо този успех и пътят до него са много важна новина за хората като вид? За възможностите на човека, благодарение на сътрудничеството и на таланта винаги да върви напред… Да създава, да твори, да намира смисъл. Да ражда истории.
„Тетрис“ е легенда, която минава през поколенията, за да ражда следващи легенди. Преди седмица се разходихме из историята на играта, дошла от една съветска лаборатория по време на Студената война. А днес ще се докоснем до един съвсем пресен рекорд, който има да ни каже толкова много за нас самите.

повече информация
„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

Срещнали се режисьор, рапър, подкастър и журналист, програмист, писател. Разговор на разменени домакинства… и макар че сме само двама души (и, разбира се, още един чудесен подкастър), се оказа, че комбинациите от по три поприща имат още интересни нюанси.
Подкастът „2&200“ е класика в жанра, показва защо днес тази форма на разговор връща погледите и слуховете към споделените думи.
Продължаваме разговора за ценителите на Кустурица и/или Достоевски и/или Маркс. С Орлин Милчев, познат по-рано и като MC ATILA, способен да пробожда с думи и въпроси. Той е и режисьор, миналата година излезе дебютният му пълнометражен филм „Изкуството да падаш“. Гост с неочакван поглед към важните теми на днешния ден, преплетени с технологиите.
„Бич Божи“ отдавна не е един герой, а онова, което създадохме онлайн. Но какво се задава нататък?

повече информация
Share This