Този сайт използва бисквитки… Как да му отговорим?

юли 26, 2022 | Технологии

Този сайт използва бисквитки… Как да му отговорим?

26 юли 2022 | Технологии

Въпросът в заглавието виждаме всеки ден. Но как да отговорим? Кои бисквитки да изберем и кои – не? Има ли значение решението ни и можем ли да го променим? Какви са тези прословути кукита?

Всеки днешен сайт изглежда така: отваряш го, появява се прозорчето за бисквитките, зачиташ се, четивото ти харесва и докато вземеш решение кои кукита разрешаваш на сайта да ти съхранява, си забравил защо си дошъл.

GDPR. Всички сме го чували, вярвам, че това ще да е съкращение от латинска попръжня, а ако не е, си струва да го приемат в латинския при следващата му нова версия. Докато всеки миниатюрен сайт е принуден от законодателството да спазва буква по буква прословутия регламент, онези страници на гигантски компании, в които прекарваме часове всеки ден, ни го показват веднъж и дотам.

Но докато социалните мрежи и търсачките гиганти се възползват най-демонстративно и безцеремонно от монополните си позиции, дребните и симпатични риби са принудени да спазват очевидно неработещото изискване.

Как стигнахме дотук? Струва ли си да четем въпросите, които ни задава всеки сайт за бисквитките? Има ли по-смислени решения в тази посока?

 

 

Бисквитеното чудовище

GDPR е регламентът на Европейския съюз, който беше призван да се погрижи за защитата на данните ни като цяло. Колко добре се справи с това… няма да навлизаме в подробности, сигурен съм, че имате отговор.

Също както съм убеден, че всеки път, когато отворите даден сайт и ви посрещне задължителното прозорче за прословутите „бисквитки“, четете внимателно, точка по точка увлекателните и задълбочени текстове на това, с което се съгласявате.

Пак толкова съм убеден, че след това влизате и проверявате дали настройките, които сте избрали, са запазени и се изпълняват точно според предпочитанията ви.

Какви са изобщо тези прословути бисквитки и защо са толкова безвкусни?

 

Бисквитка с късметче

Днешният онлайн свят е машина за обработка на лични данни. Както е ставало дума, на това се крепи бизнесът на най-големите компании, които днес владеят онлайн (и не само) света.

GDPR дойде като формално юридическо решение за това потребителите да знаят какви данни се съхраняват за тях и сами да дават това право на собствениците на сайтове. Само че днес то не върши никаква работа, освен да досажда.

Бисквитките са малки парчета код, които се запазват в браузъра ви за даден сайт и ролята им е да следят и съхраняват данни за поведението ви по един или друг начин. Така че следващия път, когато се озовете в същото парченце от глобалната паяжина, да ви очаква максимално персонализирано съдържание. По един или друг начин алгоритмите да знаят вашите предпочитания.

И наистина е удобно. Влизате в сайта на онлайн бакалията, а тя вече знае от предишните поръчки адреса ви, любимата ви марка чорапи и типа стоки, които да ви предложи най-настоятелно. Или пък новините, които да ви предложи.

 

Снимка: Pete Linforth, Pixabay

 

Куки куку

Отваряте за първи път „Гугъл“ например. Появява ви се прозорчето със съгласията. В първите десетилетия на интернет същата роля играеха дългите чаршафи от думи с права и задължения на потребителите, с които задължително се съгласявахме, за да си инсталираме даден софтуер.

Разликата е, че днес можете доброволно да се откажете от голяма част от нещата, които ви се предлагат. Докато преди съгласието с условията се приемаше като еднократно кликване върху документ, който не четете (почти като договора с мобилен оператор), сега имате доста повече опции, от които да избирате. И те не ви говорят нищо, освен че в общия случай като потребител не ви хрумва нито една причина да ги прочетете.

Защото днес онлайн всички бързаме!

Нямаме време да четем дори смислени текстове, камо ли дългите условия в „договора“, с който посещаваме някакъв сайт. Например, ако сме влезли в „Дигитални истории“.

 

Снимка: ev, Unsplash

 

Бисквитена торта

От едната страна е „Гугъл“. Целта на търсачката, както и на всеки друг сайт, е да поемете отговорността за това, че определени ваши данни ще бъдат съхранени.

Само че колко време прекарвате в „Гугъл“ и колко – четейки „Дигитални истории“? Колко данни е необходимо да събере за вас единият сайт и колко – другият? Докато пътят към двете минава през едни и същи стъпки, едно и също екранче, отворено веднъж, чието съдържание никой не чете.

Така целта на всеки потребител е да намери по-бързо бутона „приеми всички“. Днес дори има добавки към браузърите, които го правят вместо нас.

Все пак смятате, че е важно с какво сте се съгласили?

Разбира се. Затова следващата стъпка, ако пък решите, че за вас независимостта и сигурността са водещи, е да добавите още едно разширение на браузъра – което пък да трие бисквитките според вашите предпочитания.

 

Снимка: anncapictures, Pixabay

 

За всеки вкус

В крайна сметка решенията наистина е редно да идват от вас самите, а важното е да знаете достатъчно по темата, за да направите своята преценка. Нещо, което определено сегашната система на бисквитките не прави.

Напротив, най-често подсилва незаинтересоваността ни от това какво кликаме на досадния прозорец за кукитата.

Или пък параноята ни да се избавим от всички тях.

Преди няколко месеца „Гугъл“ обявиха, че добавят за Европа възможността да откажеш всички техни кукита. После се оказа, че все пак това означава, че имаш право да се откажеш от тези, които не са „есенциални“.

А кои са есенциални?

Ако сте юрист и имате свободни денонощия за четене, прав ви път да проверите. В резултат цялото упражнение се превръща в досаден пример за дигитален маркетинг.

 

Без глутен

Може би единственото, с което днес свързваме прословия GDPR, са именно бисквитките. Истината е, че и на идея, и на практика това е много малка част от „работата“ на прословутия регламент, който беше призван да пази данните на всички граждани на Европейския съюз.

Съкращението идва от бюрократично помпозното „Генерална регулация за защита на данните“ – General Data Protection Regulation. Страховитото четирибуквие беше прието през 2016-а влезе и в сила две години по-късно. Очевидно то целеше да си спечели респекта на всички с огромната заплаха от санкции. В него бяха предвидени глоби до 20 милиона долара или 4% от годишните приходи! Наистина доста респектиращо, нямаше как всеки собственик на сайт и всяка голяма компания да не вземе мерки.

От гледната точка на времето обаче тези наказания се оказаха врата в полето. Както с пушенето на закрито – уж е забранено в България повече от десетилетие, но се разходете някоя вечер из софийските заведения.

За да не бъда голословен: в България институцията, която отговаря за наказанията и контрола по тази тема, е Комисията за защитата на лични данни. Годишният ѝ отчет за 2021-а показва, че общо тя е получила 840 жалби, повечето от които са свързани с видеонаблюдение. Всички наложени от нея глоби са… 38. За общо 112 150 лв.

 

Снимка: Pete Linforth, Pixabay

 

Да ти излезе горчиво

Що се отнася до кукитата, следващата важна стъпка се случи на 4 май 2020 г. Европейският борд по защита на данните прецизира значително обхвата на регламента що се отнася до съгласието. То трябва да е взето свободно, информирано и да е ясна индикация за избора на потребителя.

Например, не е достатъчно юзърът да скролне надолу, за да се приеме, че го е дал. Забранено е да се използват прозорци, които не могат да се затворят, докато не приемеш.

Най-общо кукитата се делят на такива от първа и трета страна (fist- и third-party). Първите принадлежат на самия сайт, който посещавате, а вторите са на други организации. Обикновено именно те са много повече – става дума за бисквитки с най-различно приложение – от това да проследяват какво правите на сайта, давайки информация на собственика му чрез Google Analytics до данните, важни, за да изберат най-добрата реклама за вас. Приложенията от първа страна обикновено пък са свързани с действията ви на самия конкретен сайт: там са например продуктите, които сте приготвили в кошницата ви и данните, с които сте регистрирани на страницата.

 

Една боза от 6 стотинки

Общият регламент регулира „обработването, съхранението и използването на лични данни на физически лица от трета страна – лица, дружества или организации“. Всичко това се свързва с доста по-сериозен труд от прозорчето в браузъра. По-големите компании трябва да назначават специалисти, които да организират процесите по съхранение на данни. Още при проектирането на информационните си системи да влагат сериозни усилия и средства за това да гарантират неприкосновеността…

GDPR с гордост беше обявен за най-голямата инициатива за защита на данни през последните 20 години, проведена от каквато и да било организация или институция. Тя гарантира „фундаменталните права и свободи на личността“.

Потребителите трябва да имат право на достъп до съхранените данни, както и „правото да бъдат забравени“. При изтичане на данни, всяка компания е длъжна до 72 часа за информира персонално засегнатите потребители. Случва ли се така наистина?

 

Снимка: mohamed Hassan, Pixabay

 

На сладкарница

И още много красиви приказки, нека не ви припомням как това помогна срещу големите течове на данни от най-големите компании, или пък от български държавни институции.

GDPR обаче продължава да плаши с тези санкции, които винаги могат да се превърнат в оръжие и затова всички собственици на сайтове са толкова старателни поне да поставят избора. Така или иначе, тук дори не са нужни дребните букви, тук всички букви са едри, но никой не ги чете.

Не е случайно, че днес е толкова лесно да добавиш прозорчето. Намери се пазарна ниша, доста компании предлагат готов подбор на възможности. Собствениците на сайтове, ползващи най-масовото решение: WordPress, имат удобни плъгини, които с едно кликване им осигуряват досадната необходимост. Появиха се апликации, които правят автоматична проверка на страницата ви за това дали изпълнява условията.

 

Поли иска бисквитка

Днес отделен вариант на правилата има за напусналата ЕС Великобритания, като основната разлика е, че съгласие за съхраняване на данни могат да дават лица над 13 г. срещу 16 г. за ЕС.

Всичко това отвори доста работа на юристите, които и останаха единствените, интересуващи се от темата (освен фирмите, боящи се от наказания). Появиха се безброй тълкувания за това какво точно са лични данни, как трябва да се оперира с тях по буквата на регламента.

И все пак, лични данни е всяка информация, свързана пряко с дадена личност или пък такава, която може да бъде проследена. С други думи: не е лични данни (още не сме измислили единствено число на думата) фактът, че някой е влязъл на сайта ви. А айпи адресът, от който идва, може да се смята за такива, доста субективно, ако по него може да се проследи кой е посетителят. Знаете, не може да се обхване с ръце необятното, така е и в тази хлъзгава тема.

 

 

Бисквитки за кафе

Факт е, че във всеки момент можете да изтриете всички кукита за всеки сайт. Достатъчно е да отворите инспектора на браузъра, който ползвате, и в една от подстраниците му ще намерите тази възможност. Разбира се, това ще изтрие всички данни от съответния сайт, включително и ако сте логнати в него, ще трябва отново да въведете данните си.

И какво, след като изтрием кукитата, вече сме се спасили от това някой да знае какво правим онлайн?

Може би не е случайно, че изглежда така. Истината обаче е точно обратната – много по-важни са данните, които се съхраняват далеч от нас, в сървърите на различните собственици на сайтове. Да, със сигурност доброжелателните сред тях ще спазват правилата, за които сте се съгласили с прословутото съгласие, но… истината е, че това вече никой няма как да ви го гарантира.

 

Котешки езичета

Юристите със сигурност имат интересна гледна точка, затова очаквайте следващата дигитална история в петък да е интервю с водещ специалист по темата за личната ни информация оф- и онлайн.

Ако попитате европейските регулаторни органи, те ще ви кажат, че процесите се контролират прецизно. Например, един от големите спорове с монополистите, който дори доведе до прословутата заплаха на Зукърбърг да изтегли отрочетата си от ЕС, беше за нежеланието на „Мета“ да гарантира, че данните на европейците се съхраняват само на сървъри на територията на съюза.

Не знам за вас, но мен лично доста малко ме терзае този въпрос, защото дълбоко се съмнявам във фундаментите на целия процес.

Поне според мен реално много по-големият въпрос, който превръща данните ни в безценна стока, се крие именно в съгласията, които сами и най-доброволно даваме. В доверието, което имаме към системата, към GDPR, към регулаторните органи, към суровите наказания, предвидени за нарушителите. И най-вече: в това, че не си даваме сметка за важността на тези данни. В нежеланието да се замисляме по прословутата и безспорна истина, която често се повтаря в Дигитални истории: когато нещо е безплатно, стоката си ти. Или, по нашенски: не е виновен, който яде баницата, а този, който му я дава…

 

Снимка: Tumisu, Pixabay

 

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

София отвори вратата между поколенията

София отвори вратата между поколенията

„Почти всяко дете подсъзнателно възприема стаята си като най-безопасното място. Там то изразява най-чисто своите съкровени мисли и надежди“, казва София Симеонова. Младата фотографка представи...

повече информация
„Проблемът е, че станахме богоравни в главите си“

„Проблемът е, че станахме богоравни в главите си“

„Изведнъж се видя колко много всъщност са се раздалечили хората.“ Защо емпатията падна жертва на улавянето ни в социалните мрежи? Как да си я върнем? Защо егоизмът и стремежът към самодостатъчност...

повече информация
Лудити, те да са живи

Лудити, те да са живи

Ако някой грабне компютъра ви, удари го с все сила в Земята и го разполови… сигурно ще си помислите, че е луд! Всъщност може даже да се каже, че е повече, последовател на Луд, с главна буква....

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

GAN. ИИ започна да си измисля… хора

GAN. ИИ започна да си измисля… хора

Вижте добре тези лица. Няма как да срещнете хората на живо, защото… те не съществуват! Образите са „измислени“ от алгоритъм, наречен GAN.
Благодарение на него изкуственият интелект е способен да създава нови изображения на базата на подадени данни.
Две невронни мрежи влизат в състезание, в добрия стар сюжет на доброто и лошото ченге. Първата опитва да наподоби търсената цел, а втората преценява кога се е справила.

повече информация
Оптимус за оптимисти. Какво умее роботът на Мъск?

Оптимус за оптимисти. Какво умее роботът на Мъск?

„Съвсем скоро физическата работа ще е само въпрос на избор“, убеден е Мъск. През септември се очаква да бъде представена първата версия на Оптимус – робота, който според неговия създател има потенциала да се превърне в по-голям бизнес дори от „Тесла“. Обещанията са до 2 години той да навлезе масово и да „освободи“ хората от редица задължения. Какво още си струва да знаем за Оптимус?

повече информация
Стар…тъп! Що е то?

Стар…тъп! Що е то?

Как ви звучи инвестиция с възвръщаемост… 200 000%?! Която е съвсем законна и няма нищо общо с митични фигури като пирамиди и фараони. Само с приказни герои.
Съвременните технологии са като приказка. Те създадоха огромен нов икономически сектор, където се случват чудеса. Да, съвсем пряко, хвърчат еднорози, разхождат се ангели инвеститори, а милионите долари са минималната измервателна единица. Става дума, разбира се, за света на стартъпите.
Нека обобщим накратко всичко най-важно, което си струва да знаете за него.

повече информация

Най-новите:

София отвори вратата между поколенията

София отвори вратата между поколенията

18-годишната София Симеонова влиза с фотоапарата си в домовете на свои връстници, за да покаже най-личното място – собствената им стая. Единственото условие е тя да не е специално подредена за снимките, а да изглежда така, както всеки ден.
Почти всяко дете подсъзнателно възприема стаята си като най-безопасното място. Там то изразява най-чисто своите съкровени мисли и надежди“, казва София. С изложбата си „Стаята в теб“ тя буквално отваря вратата между поколенията.
Как ли изглежда най-личното пространство на младите хора днес?

повече информация
„Проблемът е, че станахме богоравни в главите си“

„Проблемът е, че станахме богоравни в главите си“

„Изведнъж се видя колко много всъщност са се раздалечили хората.“
Защо емпатията падна жертва на улавянето ни в социалните мрежи? Как да си я върнем? Защо егоизмът и стремежът към самодостатъчност се превърнаха в основната пречка пред това да сме щастливи?
Ани Владимирова e психолог с дълъг и пъстър опит, с винаги интересна гледна точка. Позната от многобройни телевизионни проекти, тя е и създател на първия у нас сайт за електронна терапия, още през 2003-а.
Срещаме се, за да поговорим за големите предизвикателства пред „малкия“ човек. За неусетните промени, които ни донесоха технологиите. За това, че те ни накараха да се почувстваме богоравни, макар да сме все същите крехки и раними същества. За инстинктите, които един ден ще ни накарат отново да ценим информацията.

повече информация
Лудити, те да са живи

Лудити, те да са живи

„Лудитите“ е името на британско течение, което преди два века се изправя срещу машините. Работниците търсят правата си, които падат жертва на автоматизацията и предизвикват такъв хаос, че срещу тях се налага да се изправят повече британски войници, отколкото срещу Наполеоновата армия.
Напредъкът на технологиите често е плашещ. Днес „лудити“ в западния свят наричат хората, които се притесняват от бъдещето, което ни носят уж неограничените възможности, дошли с компютрите. В този смисъл, донякъде всички сме, или поне е добре да бъдем малко или повече лудити.
Как изглежда историята на битката на скептиците срещу технологиите и дали тя винаги е била обречена?
Какво се променя, ако я погледнем от гледната точка на днешното време и въпросите, които то поставя?

повече информация
„Егоизмът е враг на предприемача“

„Егоизмът е враг на предприемача“

1 000 000 000 са посещенията всеки месец на сайтовете, за които се грижат днешният ни гост и неговият екип. Марио Пешев е впечатляваща личност с историята, с успехите, а най-вече – със светогледа си.
WordPress направи така, че днес всеки да може да има своето достойно място в мрежата. А Марио е автор на „парчета“ от кода, които използва днес всеки един от стотиците милиони сайтове, базирани на платформата. Неговата компания DevriX е сред 20-те най-търсени WordPress агенции в света.
Какво е да имаш свое „парченце код“ в WordPress? Какво се променя, когато от ентусиаст изведнъж се оказва начело на 50 души в свое начинание? Как изглежда бъдещето на дигиталния свят според Марио? А… дали и след десетилетие той ще ползва като запазена марка брадата си?

повече информация
WordPress. Мат, който хвърли интернет в джаза

WordPress. Мат, който хвърли интернет в джаза

2003-а, 19-годишният Мат Муленвег се вижда принуден да повика неволята. Той ползва безплатна платформа за блогове и има нужда от малко помощ, но няма кой да му я окаже. В резултат съвсем не на шега на 1 април се ражда WordPress, платформата с отворен код, благодарение на която всеки може с минимум усилия да си направи симпатичен сайт.
Днес на плещите на WordPress се крепят… 1/3 от интернет страниците по света!
Но какво общо има тук джазът? Тази история отпреди две десетилетия е колкото смислена, толкова и пълна с пъстри детайли.

повече информация
„Проблемът е в хората, не в правото“

„Проблемът е в хората, не в правото“

Защитени ли са наистина данните ни онлайн? Какви правила да спазваме, за да не бъдем изненадани неприятно? Как да сме сигурни, че не нарушаваме нечии авторски права и какво да правим, ако някой нарушава нашите? А чии ще са правата за „произведенията“ на изкуствения интелект?
И в онлайн света правото има огромно място. Рядко се сещаме за него, а сферата е изключително важна.
Христина Богиа е доктор по право, специализирала е в областта на всички тези важни теми, които технологиите отварят в юридическата наука. Преди няколко години, разочарована от системата, решава да смени попрището си и навлиза в софтуерния бранш.
Ще потърсим заедно отговора на всички тези въпроси. Ще се насочим към пресечните точки на технологиите, правото и правата на всеки от нас. Ще обсъдим много полезни ежедневни съвети, които могат да са полезни на всеки потребител. И, не на последно място, ще се докоснем до гледната точка на един смислен млад човек с особен поглед към толкова актуалната винаги у нас тема за неработещата съдебна система.

повече информация
Share This