Този сайт използва бисквитки… Как да му отговорим?

юли 26, 2022 | Технологии

Този сайт използва бисквитки… Как да му отговорим?

26 юли 2022 | Технологии

Въпросът в заглавието виждаме всеки ден. Но как да отговорим? Кои бисквитки да изберем и кои – не? Има ли значение решението ни и можем ли да го променим? Какви са тези прословути кукита?

Всеки днешен сайт изглежда така: отваряш го, появява се прозорчето за бисквитките, зачиташ се, четивото ти харесва и докато вземеш решение кои кукита разрешаваш на сайта да ти съхранява, си забравил защо си дошъл.

GDPR. Всички сме го чували, вярвам, че това ще да е съкращение от латинска попръжня, а ако не е, си струва да го приемат в латинския при следващата му нова версия. Докато всеки миниатюрен сайт е принуден от законодателството да спазва буква по буква прословутия регламент, онези страници на гигантски компании, в които прекарваме часове всеки ден, ни го показват веднъж и дотам.

Но докато социалните мрежи и търсачките гиганти се възползват най-демонстративно и безцеремонно от монополните си позиции, дребните и симпатични риби са принудени да спазват очевидно неработещото изискване.

Как стигнахме дотук? Струва ли си да четем въпросите, които ни задава всеки сайт за бисквитките? Има ли по-смислени решения в тази посока?

 

 

Бисквитеното чудовище

GDPR е регламентът на Европейския съюз, който беше призван да се погрижи за защитата на данните ни като цяло. Колко добре се справи с това… няма да навлизаме в подробности, сигурен съм, че имате отговор.

Също както съм убеден, че всеки път, когато отворите даден сайт и ви посрещне задължителното прозорче за прословутите „бисквитки“, четете внимателно, точка по точка увлекателните и задълбочени текстове на това, с което се съгласявате.

Пак толкова съм убеден, че след това влизате и проверявате дали настройките, които сте избрали, са запазени и се изпълняват точно според предпочитанията ви.

Какви са изобщо тези прословути бисквитки и защо са толкова безвкусни?

 

Бисквитка с късметче

Днешният онлайн свят е машина за обработка на лични данни. Както е ставало дума, на това се крепи бизнесът на най-големите компании, които днес владеят онлайн (и не само) света.

GDPR дойде като формално юридическо решение за това потребителите да знаят какви данни се съхраняват за тях и сами да дават това право на собствениците на сайтове. Само че днес то не върши никаква работа, освен да досажда.

Бисквитките са малки парчета код, които се запазват в браузъра ви за даден сайт и ролята им е да следят и съхраняват данни за поведението ви по един или друг начин. Така че следващия път, когато се озовете в същото парченце от глобалната паяжина, да ви очаква максимално персонализирано съдържание. По един или друг начин алгоритмите да знаят вашите предпочитания.

И наистина е удобно. Влизате в сайта на онлайн бакалията, а тя вече знае от предишните поръчки адреса ви, любимата ви марка чорапи и типа стоки, които да ви предложи най-настоятелно. Или пък новините, които да ви предложи.

 

Снимка: Pete Linforth, Pixabay

 

Куки куку

Отваряте за първи път „Гугъл“ например. Появява ви се прозорчето със съгласията. В първите десетилетия на интернет същата роля играеха дългите чаршафи от думи с права и задължения на потребителите, с които задължително се съгласявахме, за да си инсталираме даден софтуер.

Разликата е, че днес можете доброволно да се откажете от голяма част от нещата, които ви се предлагат. Докато преди съгласието с условията се приемаше като еднократно кликване върху документ, който не четете (почти като договора с мобилен оператор), сега имате доста повече опции, от които да избирате. И те не ви говорят нищо, освен че в общия случай като потребител не ви хрумва нито една причина да ги прочетете.

Защото днес онлайн всички бързаме!

Нямаме време да четем дори смислени текстове, камо ли дългите условия в „договора“, с който посещаваме някакъв сайт. Например, ако сме влезли в „Дигитални истории“.

 

Снимка: ev, Unsplash

 

Бисквитена торта

От едната страна е „Гугъл“. Целта на търсачката, както и на всеки друг сайт, е да поемете отговорността за това, че определени ваши данни ще бъдат съхранени.

Само че колко време прекарвате в „Гугъл“ и колко – четейки „Дигитални истории“? Колко данни е необходимо да събере за вас единият сайт и колко – другият? Докато пътят към двете минава през едни и същи стъпки, едно и също екранче, отворено веднъж, чието съдържание никой не чете.

Така целта на всеки потребител е да намери по-бързо бутона „приеми всички“. Днес дори има добавки към браузърите, които го правят вместо нас.

Все пак смятате, че е важно с какво сте се съгласили?

Разбира се. Затова следващата стъпка, ако пък решите, че за вас независимостта и сигурността са водещи, е да добавите още едно разширение на браузъра – което пък да трие бисквитките според вашите предпочитания.

 

Снимка: anncapictures, Pixabay

 

За всеки вкус

В крайна сметка решенията наистина е редно да идват от вас самите, а важното е да знаете достатъчно по темата, за да направите своята преценка. Нещо, което определено сегашната система на бисквитките не прави.

Напротив, най-често подсилва незаинтересоваността ни от това какво кликаме на досадния прозорец за кукитата.

Или пък параноята ни да се избавим от всички тях.

Преди няколко месеца „Гугъл“ обявиха, че добавят за Европа възможността да откажеш всички техни кукита. После се оказа, че все пак това означава, че имаш право да се откажеш от тези, които не са „есенциални“.

А кои са есенциални?

Ако сте юрист и имате свободни денонощия за четене, прав ви път да проверите. В резултат цялото упражнение се превръща в досаден пример за дигитален маркетинг.

 

Без глутен

Може би единственото, с което днес свързваме прословия GDPR, са именно бисквитките. Истината е, че и на идея, и на практика това е много малка част от „работата“ на прословутия регламент, който беше призван да пази данните на всички граждани на Европейския съюз.

Съкращението идва от бюрократично помпозното „Генерална регулация за защита на данните“ – General Data Protection Regulation. Страховитото четирибуквие беше прието през 2016-а влезе и в сила две години по-късно. Очевидно то целеше да си спечели респекта на всички с огромната заплаха от санкции. В него бяха предвидени глоби до 20 милиона долара или 4% от годишните приходи! Наистина доста респектиращо, нямаше как всеки собственик на сайт и всяка голяма компания да не вземе мерки.

От гледната точка на времето обаче тези наказания се оказаха врата в полето. Както с пушенето на закрито – уж е забранено в България повече от десетилетие, но се разходете някоя вечер из софийските заведения.

За да не бъда голословен: в България институцията, която отговаря за наказанията и контрола по тази тема, е Комисията за защитата на лични данни. Годишният ѝ отчет за 2021-а показва, че общо тя е получила 840 жалби, повечето от които са свързани с видеонаблюдение. Всички наложени от нея глоби са… 38. За общо 112 150 лв.

 

Снимка: Pete Linforth, Pixabay

 

Да ти излезе горчиво

Що се отнася до кукитата, следващата важна стъпка се случи на 4 май 2020 г. Европейският борд по защита на данните прецизира значително обхвата на регламента що се отнася до съгласието. То трябва да е взето свободно, информирано и да е ясна индикация за избора на потребителя.

Например, не е достатъчно юзърът да скролне надолу, за да се приеме, че го е дал. Забранено е да се използват прозорци, които не могат да се затворят, докато не приемеш.

Най-общо кукитата се делят на такива от първа и трета страна (fist- и third-party). Първите принадлежат на самия сайт, който посещавате, а вторите са на други организации. Обикновено именно те са много повече – става дума за бисквитки с най-различно приложение – от това да проследяват какво правите на сайта, давайки информация на собственика му чрез Google Analytics до данните, важни, за да изберат най-добрата реклама за вас. Приложенията от първа страна обикновено пък са свързани с действията ви на самия конкретен сайт: там са например продуктите, които сте приготвили в кошницата ви и данните, с които сте регистрирани на страницата.

 

Една боза от 6 стотинки

Общият регламент регулира „обработването, съхранението и използването на лични данни на физически лица от трета страна – лица, дружества или организации“. Всичко това се свързва с доста по-сериозен труд от прозорчето в браузъра. По-големите компании трябва да назначават специалисти, които да организират процесите по съхранение на данни. Още при проектирането на информационните си системи да влагат сериозни усилия и средства за това да гарантират неприкосновеността…

GDPR с гордост беше обявен за най-голямата инициатива за защита на данни през последните 20 години, проведена от каквато и да било организация или институция. Тя гарантира „фундаменталните права и свободи на личността“.

Потребителите трябва да имат право на достъп до съхранените данни, както и „правото да бъдат забравени“. При изтичане на данни, всяка компания е длъжна до 72 часа за информира персонално засегнатите потребители. Случва ли се така наистина?

 

Снимка: mohamed Hassan, Pixabay

 

На сладкарница

И още много красиви приказки, нека не ви припомням как това помогна срещу големите течове на данни от най-големите компании, или пък от български държавни институции.

GDPR обаче продължава да плаши с тези санкции, които винаги могат да се превърнат в оръжие и затова всички собственици на сайтове са толкова старателни поне да поставят избора. Така или иначе, тук дори не са нужни дребните букви, тук всички букви са едри, но никой не ги чете.

Не е случайно, че днес е толкова лесно да добавиш прозорчето. Намери се пазарна ниша, доста компании предлагат готов подбор на възможности. Собствениците на сайтове, ползващи най-масовото решение: WordPress, имат удобни плъгини, които с едно кликване им осигуряват досадната необходимост. Появиха се апликации, които правят автоматична проверка на страницата ви за това дали изпълнява условията.

 

Поли иска бисквитка

Днес отделен вариант на правилата има за напусналата ЕС Великобритания, като основната разлика е, че съгласие за съхраняване на данни могат да дават лица над 13 г. срещу 16 г. за ЕС.

Всичко това отвори доста работа на юристите, които и останаха единствените, интересуващи се от темата (освен фирмите, боящи се от наказания). Появиха се безброй тълкувания за това какво точно са лични данни, как трябва да се оперира с тях по буквата на регламента.

И все пак, лични данни е всяка информация, свързана пряко с дадена личност или пък такава, която може да бъде проследена. С други думи: не е лични данни (още не сме измислили единствено число на думата) фактът, че някой е влязъл на сайта ви. А айпи адресът, от който идва, може да се смята за такива, доста субективно, ако по него може да се проследи кой е посетителят. Знаете, не може да се обхване с ръце необятното, така е и в тази хлъзгава тема.

 

 

Бисквитки за кафе

Факт е, че във всеки момент можете да изтриете всички кукита за всеки сайт. Достатъчно е да отворите инспектора на браузъра, който ползвате, и в една от подстраниците му ще намерите тази възможност. Разбира се, това ще изтрие всички данни от съответния сайт, включително и ако сте логнати в него, ще трябва отново да въведете данните си.

И какво, след като изтрием кукитата, вече сме се спасили от това някой да знае какво правим онлайн?

Може би не е случайно, че изглежда така. Истината обаче е точно обратната – много по-важни са данните, които се съхраняват далеч от нас, в сървърите на различните собственици на сайтове. Да, със сигурност доброжелателните сред тях ще спазват правилата, за които сте се съгласили с прословутото съгласие, но… истината е, че това вече никой няма как да ви го гарантира.

 

Котешки езичета

Юристите със сигурност имат интересна гледна точка, затова очаквайте следващата дигитална история в петък да е интервю с водещ специалист по темата за личната ни информация оф- и онлайн.

Ако попитате европейските регулаторни органи, те ще ви кажат, че процесите се контролират прецизно. Например, един от големите спорове с монополистите, който дори доведе до прословутата заплаха на Зукърбърг да изтегли отрочетата си от ЕС, беше за нежеланието на „Мета“ да гарантира, че данните на европейците се съхраняват само на сървъри на територията на съюза.

Не знам за вас, но мен лично доста малко ме терзае този въпрос, защото дълбоко се съмнявам във фундаментите на целия процес.

Поне според мен реално много по-големият въпрос, който превръща данните ни в безценна стока, се крие именно в съгласията, които сами и най-доброволно даваме. В доверието, което имаме към системата, към GDPR, към регулаторните органи, към суровите наказания, предвидени за нарушителите. И най-вече: в това, че не си даваме сметка за важността на тези данни. В нежеланието да се замисляме по прословутата и безспорна истина, която често се повтаря в Дигитални истории: когато нещо е безплатно, стоката си ти. Или, по нашенски: не е виновен, който яде баницата, а този, който му я дава…

 

Снимка: Tumisu, Pixabay

 

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
„Дигитални истории“ сборник

Най-нови публикации:

IT, любов и боровинки

IT, любов и боровинки

– Имам една мечта… – започва, леко неуверен Нено. Двамата с Криси са се качили на хълма с внушителната панорама към Долината на розите и бъдещата ферма. – Да гледам боровинки. Ще бъдеш ли до мен? –...

повече информация
„Хората си оставаме същества, за които е важно да притежават“

„Хората си оставаме същества, за които е важно да притежават“

Проф. дфн Стоян Ставру е способен да се вглъби в материя, която най-често смятаме за скучна, за да я изпълни със смисъл, да разкаже достъпно и атрактивно, да намери неочакван поглед към теми, важни...

повече информация
FM-2030. Той не умира

FM-2030. Той не умира

Наляво или надясно? Нагоре! Той вярваше, че когато дойде 2030 г., ще се пробуди от ледовете, за да отпразнува 100-годишния си юбилей. Беше убеден, че по това време ще сме стигнали небесата, ще сме...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Идва ли Фройд на дигиталната ера?

Идва ли Фройд на дигиталната ера?

Дори да си много жаден, няма как да пиеш от пожарникарския маркуч. Ако не вярвате, опитайте.
Същото е и с технологиите. Вкарваме ги безогледно във все повече области от ежедневието си, даваме им нови и нови роли, докато неочаквано се озоваваме приковани като Прометей за екраните.
Информационните технологии са огромна възможност. Дозата прави лекарството, но… каква е дозата? Отговора на този въпрос ще потърсим, заедно с още един – кога ще се появи и кой ще е Фройд на новото време? Човекът, който ще вникне в психологическите предизвикателства за хомо сапиенс в зенита на технологичната революция. Фройд, който ще премахне табутата и ще осмисли връзката между човека и информационните технологии.

повече информация
Блокчейн демокрация

Блокчейн демокрация

Напоследък говорим все за изкуствения интелект, а друго от големите технологични направления се развива в сянка… Блокчейн ли е следващата стъпка по пътя на общественото устройство? И как тази идея е свързана с древните оракули?
Технологиите променят огромна част от живота ни. Същевременно в някои области те остават встрани, така и не успяват да наваксат. Ясно е, че що се отнася до начина на управление и демокрацията проблеми има, а решенията, които познаваме, са остарели и неадекватни за днешния ден. Вероятно не след дълго и изкуственият интелект ще се включи в парадигмата, както вече е ставало дума. Но междувременно не е ли редно да опитаме да променим нещата като хора, с помощта на технологиите, които вече имаме?
Това направление може да направи напълно прозрачно толкова полемичното по нашите ширини електронно гласуване. А от друга страна: крие възможностите за много по-драстична промяна: блокчейн демокрация. Начин за вземане на решенията, които касаят обществото, по много неочакван, но пък логичен начин.

повече информация
Друга история

Друга история

„Който контролира миналото, контролира бъдещето“, пише в една книга, която се напреварваме да цитираме. Също и „който контролира настоящето, контролира миналото“.
Докато все повече делегираме паметта си на технологиите, животът ни ще става все по-лесен. Докато търсим времеубежището си в собствените си балони, това ще ни събира и дели.
Може ли обаче днешните технологии да променят историята? Да зачеркват и да преосмислят събития от миналото? Има ли как да впрегнем изкуствения интелект в помощ на по-обективния поглед към историята във всичките ѝ периоди? Защо именно миналото се оказва вечна тема за спорове онлайн?
Как технологиите от бъдещето променят миналото… и обратното?

повече информация

Най-новите:

Какъв е „Произходът на българите“?

Какъв е „Произходът на българите“?

Кои са прабългарите, откъде идват предците ни? Какво имат да ни кажат новите технологии в търсенето на отговора? Наследници на траките ли сме, дали идваме от далечните степи, или пък сме сармати? Как генетиката се оказа поредната голяма научна стъпка, която ни даде много отговори за миналото и на практика остави валидна само една теория?
Какъв е произходът на българите? Защо този въпрос толкова сериозно ни вълнува и вкарва в ожесточени спорове хилядолетие и половина по-късно?
Тази тема се превърна в най-четената дигитална история, по същото време излезе книгата на историка доц. д-р Тодор Чобанов – „Произходът на българите – дебатът през XXI век“. Изданието на „Българска история“ дава най-важното от съвременния поглед. Ето защо има още толкова съществени отговори, които си струва да бъдат добавени.

повече информация
IT, любов и боровинки

IT, любов и боровинки

И двамата работят в света на информационните технологии. Той е програмист, тя – проектов мениджър. Днес заедно са собственици на 4700 корена боровинки, които през лятото зарадваха с впечатляващия си вкус стотици купувачи. Гледат и 5 декара рози, редуват дейлитата с прекопаване, разговорите за data science с такива за агрономство.
Понякога животът е цветя и рози, нужна е само смелост, за да го оцениш и преосмислиш. Да повярваш в мечтите си. И да забравиш за стереотипите…
– Имам една мечта… – започва, леко неуверен Нено. Двамата с Криси са се качили на хълма с внушителната панорама към Долината на розите и бъдещата ферма. – Да гледам боровинки. Ще бъдеш ли до мен?
– Да, на 100%! – отвръща тя, без да се замисли. – Идея си нямах с какво се захващам… – допълва Криси днес.

повече информация
„Хората си оставаме същества, за които е важно да притежават“

„Хората си оставаме същества, за които е важно да притежават“

Кога и как ще си разделим собствеността върху звездите? Обречени ли сме като цивилизация да бъдем водени от непрестанното желание да притежаваме? Защо изкуственият интелект е мощен инструмент, но същевременно и фантазия, която е обречена да не се претвори в реалност? Време ли е да включим алгоритмите във вечната битка на човека за справедливост?
Проф. дфн Стоян Ставру е способен да се вглъби в материя, която най-често смятаме за скучна, за да я изпълни със смисъл, да разкаже достъпно и атрактивно, да намери неочакван поглед към теми, важни за всички ни.
„Предизвикай правото!“, призовава юристът в тематичния си сайт. Завършил право и психология, той има специално отношение към технологиите и много неочаквани амплоа. Дипломиран планински водач, учител по японските бойни изкуства джодо и айкидо, водещ на подкаста Vox Nihili, в който се чуват „шепоти от бъдещето“ и главен редактор на експертна правна система „Лексебра“.

повече информация
FM-2030. Той не умира

FM-2030. Той не умира

Наляво или надясно? Нагоре!
Той вярваше, че когато дойде 2030 г., ще се пробуди от ледовете, за да отпразнува 100-годишния си юбилей. Беше убеден, че по това време ще сме стигнали небесата, ще сме населили други планети. Ще сме загърбили злободневните си дърления и, окрилени от технологиите, ще вървим напред в човешката еволюция.
Дали е бил прав FM-2030? Дали с точната си ръка на баскетболист няма да ни изненада в прогнозите си със стрелба от тройката?
Ако се окаже така, само след 7 години ще можем да обсъдим детайлите със самия него. Ако наистина бъде съживен, забравеният създател на трансхуманизма, избрал име като на радио канал, със сигурност ще има какво да ни разкаже… В обратния случай ще се превърне в поредния мечтател, надценил човечеството и изпреварил своето време.

повече информация
Селфита, които ще спасяват животи

Селфита, които ще спасяват животи

Една дълго подценявана технология, узряла в днешния ден, може да спаси животите на много хора.
Понякога, в света на бурно развиващите се технологии, историите лъкатушат между голямата мечта и нереалното. Но много са аргументите, които показват, че тук се крие един огромен, неочакван пробив. Чрез малки промени в температурата на определени зони на тялото, уловени от термокамера и обработени с помощта на изкуствен интелект, могат да бъдат предсказани редица здравословни проблеми. Начинанието развива българският стартъп Kelvin Health.
Георги Къдрев е специалист по информационни технологии, отдавна се занимава и с предприемачество. Дълги години развива проекта Imagga, който неусетно се превръща в компания, технологичен лидер в разпознаването на изображения.
Пътят на Kelvin Health започва в първите дни на пандемията. Екипът е изправен пред предизвикателството да обработва изображения, показващи температурата на човешкото тяло в опит моментално да се разпознава ковид инфекция. Докато постепенно се оказва, че този метод, приеман едва ли не за алтернативен, може да се превърне в пробив за медицината. В технология, която да влезе във всеки дом и да спасява животи. Медицински директор на начинанието е известният сърдечносъдов специалист проф. Иво Петров.
Може ли термалната диагностика да се превърне в революция в медицината? Кои заболявания ще бъдат диагностицирани с новата технология? Може ли изкуственият интелект да удължи живота ни? Какво е за един стартъп да се превърне в еднорог, но не с пазарна оценка от милиард долара, а заради… милиард спасени човешки животи?

повече информация
Исус. Програмистът, дошъл от гетото

Исус. Програмистът, дошъл от гетото

„Най-трудно беше да взема есенцията от двата свята, в които живея, и да ги комбинирам в един. Изисква се доста емоционална енергия и висока емпатия. Бил съм отхвърлян от българи, защото съм циганин и от цигани, защото „се правя“ на българин. Бориш се да бъдеш уважаван на противоположни фронтове“.
Имам удоволствието да ви представя Исус Костов! За колегите си е просто „Джизъс“, а за мен – силен пример как човек може да победи средата, предубежденията, дори себе си, за да постигне онова, за което мечтае. Колкото и да изглежда далечно, дори невъзможно.
Пътят му тръгва от циганското гето, а днес е софтуерен инженер в реномирана компания. Учи сам онлайн, така и не се отказва, започвайки от училище, където често ходи гладен, с обувки без подметки. За да стигне до днес, натрупал сериозен опит в професията.
„Най-ценното, което програмирането ми даде безспорно е свободата“, казва Исус. „То ми донесе възможността да се измъкна от трудното положение, в което бях и да си изградя живот, в който съм независим и мога да помагам на семейството си“.
Следващата му цел е да вдъхнови повече хлапета да преследват мечтите си. Да не се отказват, потискани от средата и от обстоятелствата.
А какво ли ще стане, ако подобни истории променят отношението и на обществото ни, и на айти сектора към тези деца?

повече информация
Share This