Ива, която чрез ИИ дарява надежда

окт. 17, 2023 | Срещи

Ива, която чрез ИИ дарява надежда

17 октомври 2023 | Срещи

Да намериш начин най-високотехнологичната индустрия да помага на хората, които имат най-голяма нужда и в същото време фирмите да печелят от това… направо звучи невероятно.

Технологиите създават изумителни възможности за това да решим най-големите си проблеми като цивилизация. Да осигурим ресурси за всички, да възстановим справедливостта там, където тя въпиющо липсва, да ни помогнат като вид да продължим нататък…

Звучи като утопия, но има вдъхновяващи примери, които показват, че понякога границата между утопията и реалността е в това колко добре си нарисувал мечтата си и дали си готов да се бориш за нея.

Ива Гумнишка завършва университет от бръшляновата лига в САЩ и се връща в България през 2013 г., амбицирана да изпълни мечтата си – да намери начин да помага на хората, като в същото време създаде дългосрочен и независим модел.

Така се ражда Humans in the loop – „Хората в кръговрата“, компания, която вече 6 години осигурява работа на бежанци, на крайно бедни, също и там, където има войни. Дава надежда именно на онези, които имат нужда от препитание и нов старт по цял свят – от Афганистан до Венецуела. Докато в същото време помагат в развитието на най-модерните технологии.

Днес новините за изкуствения интелект са навсякъде около нас. Едно от най-впечатляващите му приложения е „компютърното зрение“ – способността алгоритмите да обработват изображения – да преценяват какво е на кадъра, кой е на снимката. За да бъдат обучени, те разчитат на огромни обеми от данни – хиляди, милиони снимки. Именно тук се включват Ива и нейните „хора в кръговрата“ – те помагат с анотирането – благодарение на тях е описано какво се вижда на огромен обем изображения и алгоритъмът се учи да се справя със задачата си.

За начинанието си Ива получава многобройни награди, неотдавна участва на събитие на световноизвестните ИИ изследователи Андрю Енджи и Робърт Мънроу.

Какво е усещането да дадеш препитание на 1000 души, пръснати по света? Кои са най-интересните проекти, по които е работил екипът? Докога хората ще са нужни в цикъла на развитие на технологиите? Как бихме могли да превърнем онлайн света в едно по-справедливо и равноправно място?


– Голямата ти кауза е технологиите да помагат за решаването на социални проблеми. Защо интернет, който беше замислен като най-демократичната среда, започна да създава ужасяващи неравенства? От няколкото големи компании, които определят правилата, до това цели цивилизации почти да няма достъп до технологиите.

– Естествено, бързият отговор е – капитализъм.

Но интернет е много интересен и с това, че всеки може да пише. Да, в някои държави достъпът е контролиран, не е абсолютно демократизиран, но все още има много големи възможности за това всеки да има достъп, да създава неща в онлайн пространството, да обменя информация.

Сериозният проблем наистина е, че има няколко компании, които монополизират не само онлайн пространство, но и нашето внимание. Когато ползваме интернет, толкова много е концентрирано в 4-5 платформи, че е много трудно да се развиват силни алтернативи. Ужасно много пари се наливат непрекъснато в Щатите в създаването на подобни платформи. Дори и да нямат добър бизнес модел, се наливат

огромни суми, за да се разрастват колкото може повече, така че след това да започнат да монетизират потребителите си.

Това според мен е една от причините да имаме такива гиганти, които доста дълго време са спонсорирани и субсидирани от инвеститори в САЩ. И изведнъж, когато достигнат голям мащаб, започват да използват тази огромна база от хора, които имат като потребители. Това според мен е сериозен проблем.

 

Ива Гумнишка

 

– И с напредъка на изкуствения интелект, изглежда, като че ли ще се задълбочава още повече. Как според теб можем да излезем от него?

– Единият вариант е да използваме технологии с отворен код, да подкрепяме решения, които са създадени с некомерсиална цел и да ги защитаваме.

Проблемът е, че с изкуствения интелект в момента

почти няма академични разработки или други проекти, които да могат да се конкурират с това, което публикуват големите компании.

Просто защото се изисква огромно финансиране и ресурс за изчислителна мощ, много малко компании могат да си позволят да развиват такива огромни модели и става много по-трудно да навлизат нови играчи.

Можем да подкрепяме алтернативни решения, които не са на базата на това, което създават големите компании. Например има една компания в Етиопия, която развива алтернатива на Google Translate за етиопските езици. Работят с конкретен фокус върху своята общност.

Другият вариант, естествено, е регулиране – както чрез акта за изкуствения интелект на Европейския съюз. Проблемът и там, естествено, е, че лобитата са страшно силни и налагат това, което на тях им е важно. Тоест, пак има голям риск просто да се наложат правила, които да са в интерес на големите платформи.

 

Ива Гумнишка

 

– Уви, по всичко личи, че ще стане така. „Социално предприемачество“ по нашите ширини звучи малко като оксиморон – двете думи и на мен ми се струват много често противоречащи една на друга. Как успяваш да ги комбинираш?

– За мен

най-добрият вариант е да намериш социален проект, който да е устойчив и да може да изкарва собствените си финанси.

Иначе социалните начинания много често изпадат в порочен цикъл, в който непрекъснато вървят след финансиращите организации или от програма на програма. За мен беше много важно да имаме независимост, да решаваме сами какви програми искаме да правим, къде да се развиваме, да не зависим от интересите на някой, който ни финансира.

Например от миналата година в България изведнъж всички се засилиха да предоставят финансиране за украински бежанци. Наистина беше важно, много хора имат нужда от подкрепа. Но няколко организации, които финансираха курсовете ни, изведнъж казаха, че не може да вкарваме други бежанци, трябва да ги правим само за украинци. Беше изключително неприятно, работим с много различни мигранти и да заявим на някои, които са даже в по-уязвимо положение, че не можем да ги включим, защото не са от Украйна, си беше чисто и просто расизъм.

За мен свободата да решаваме с кого да работим е най-важното и съм много доволна, че го правим по този начин.

 

– Колко души днес работят за твоята компания?

– Откакто е създадена, сме работили с 1000 човека. Не всички от тях в момента работят активно – около 200 са по проекти във всеки един момент.

Нещата се развиват, но в един момент решихме да спрем да се разрастваме бързо, като се фокусираме върху хората, с които вече работим. Непрекъснато имаме интерес към нови пилотни проекти, с нас се свързват още организации. Има голям интерес, но в момента нямаме достатъчно работа за всички и това е най-големият ни проблем.

 

– В кои страни са тези 200 души?

– Най-големите групи са в Сирия и в България, имаме по-малки в Афганистан, Египет и Ливан. Наскоро правихме пилотни проекти в Молдова и Украйна, но само за обучение. Имаме и нови малки екипи в Колумбия и Венецуела. Пробвахме и екип от Филипините за конкретен проект. Очакват ни и два доста големи пилотни проекта в Кения и Уганда, които са по Международната организация на труда.

 

Ива Гумнишка

 

– Не ви ли затруднява това, че хората са толкова разпръснати? Няма ли да е по-лесно, да кажем, ако се концентрират в две държави?

– Имайки предвид, че всички работят онлайн и от разстояние, не създава чак толкова големи пречки дали са в една държава, или в 15. Единият проблем е с часовите зони, но той не е чак толкова труден за решаване, другият е с достъпа до интернет.

За нас дори е добре да имаме хора в различни страни, защото на някои от клиентите ни им е важно да знаят, че различни групи работят по данните, а не са концентрирани само в една демографска група. Защото това би довело до някакъв тип предразсъдъци в обработката.

 

– Трудно ли се комуникира с толкова различни култури?

– Не работим с хората индивидуално, винаги имаме един местен мениджър, който управлява екипа. Стремим се да си подбираме мениджърите, да споделяме една и съща мисия, те също да имат силно изразен интерес към тази индустрия. Единствено в България, защото ние сме си локалните мениджъри, си комуникираме директно с хората.

 

– Какви доходи получават те?

– Гледаме да използваме една и съща ставка за всички страни, която в България е нормална. Плащаме 4 евро на час, което тук е добре, в страни като Сирия и Афганистан е супер, а в други страни е доста ниско. Това също ни ограничава – не можем да започнем да работим в Германия или САЩ. Но в много голяма част от света тази ставка устройва хората.

 

Ива Гумнишка

 

– В крайна сметка става дума за не особено квалифициран труд, който на практика може да се извършва от всеки човек след известно обучение, нали така?

– Това е идеята – да е достъпен тип работа, която може да се извършва от всеки, независимо дали говори английски, дали може да работи с компютър. Нещо като

въведение в онлайн света с идеята след това човекът да си потърси следваща работа.

Не винаги се получава, много от хората, откакто започнаха с нас през 2017 г., продължаваха да работят доста години, макар че се опитвахме да ги окуражим да потърсят друга работа. Просто е трудно да намериш нещо, което можеш да работиш от вкъщи, да е на гъвкаво работно време.

 

– Има ли хора, при които този тип работа е променил живота и после са продължили нагоре?

– Нито един не е станал, да кажем, програмист, което би било хубава история. Когато създавах организацията, едната от идеите ми беше да е училище за програмиране за хората в нужда. Но не всеки е направен за програмист – не за всеки е атрактивен този тип работа, нито всеки има подобен тип мислене. Затова реших да се насоча към нещо по-семпло, което да бъде отворено за всякакви хора.

С една иракчанка работим от самото начало и тя е страшно трудолюбива. Въпреки че английският ѝ не е много добър и в началото ѝ беше трудно с компютъра, е много стриктна във всичко, винаги е на линия за нова работа. Покрай нея започна да работи при нас нейният съпруг, след това и дъщеря ѝ. В един момент тя стана единственият човек, който изкарва пари в семейството, тъй като мъжът ѝ се пенсионира. Продължи да работи за нас и междувременно се записа да следва биология – нещо, за което мечтаеше отдавна.

Други две момичета от Иран бяха част от нашите курсове по английски и компютърни умения и още тогава се видя, че са страшно умни и способни. Едната беше още на 17, другата на 19, вече 4 години работят при нас и се развиха професионално. Едната е координатор на всичките ни проекти, другата се занимава с нашата платформа за обучения. Виждам, че им предстоят още по-хубави неща.

 

Ива Гумнишка

 

– Според теб докога ще ги има хората в разработването на изкуствения интелект? Защото все повече данни се намират чрез автоматизирани начини за обработка, анотирането става по-ненужно…

– Със сигурност ще продължава да има нужда от хора. Може би не точно за анотация на данни, а с малко по-висок тип умения. Някои от задачите вече са много лесни за изкуствения интелект, но се появяват и нови. Ние сме на гребена на тази вълна и винаги вървим една крачка пред системите, за да може да обучим следващата система на уменията, които ни трябва.

Когато започнахме през 2017 г., правихме анотации на снимки – къде има човек, къде – кола. В момента

правим подобен тип анотация, но вече на триизмерни облаци от точки,

което е доста по-сложно, трудоемко и изисква още повече данни.

Правим и много анотации на медицински снимки, където не ти стига само да опишеш какво виждаш, а е въпрос и на експертиза. Имаме екип от лекари, които правят анотациите. Все по-сложни стават задачите за хората, които трябва да обучават изкуствен интелект, но със сигурност ще ги има и в бъдеще.

 

Ива Гумнишка

 

– Когато алгоритъмът се обучава на някакви особено чувствителни данни – например, за да различава детска порнография, това значи ли, че трябва първо хората да систематизират огромен брой снимки, или има и друг вариант?

– Ние не работим в тази сфера, това са много тежък тип данни. Но, за съжаление, наистина това е начинът. Другият е да тренираш модели за детектиране на възраст, които да се приложат после.

Но дори когато вече имаш тренирана система, винаги излизат някои случаи, които не са много ясни и пак трябва да има човек, който да ги модерира.

Все още има огромни екипи, които правят модериране на данни, включително и в България. Особено на платформите за съдържание, създадено от потребителите, те непрекъснато се адаптират към правилата на платформата и се опитват да намерят вратички. И трябва модераторите да са нащрек, да са една крачка напред.

 

– Какви други интересни данни се е налагало да се справяте?

– Работим например по проект за автономни коли.

Имаш хиляди кадри и трябва да се анотират конкретни неща на пътя. Там големият проблем е, че на снимките има страшно много коли, но прекалено малко от другите по-редки участници в движението като мотоциклетисти, колоездачи, скейтбордисти. Затова на алгоритмите им е по-трудно да ги разпознават, много е сложно данните да се балансират и да се извлекат само такива, които да са полезни на системата.

Имаме много интересен проект, свързан с детектиране на различни типове отпадъци по плажовете, правим го с британското правителство. Те събират снимки с дронове на плажните ивици с идеята после да анализират какъв тип отпадъци има върху плажа, в резултат да дадат препоръки кои пластмаси трябва да се ограничат.

Това е много сложен проект, защото имаш каталог от 100 различни вида отпадъци, които трябва да разпознаеш и категоризираш. Дори да имаш едно малко парченце, трябва да разбереш дали е от някаква рибарска мрежа, дали от дърво, ако е пластмаса, какъв вид е. Там също се изискваше доста трениране на самите анотатори, за да разберат как да описват снимките. Проблемът с баланса между класовете е много труден и там, защото има прекалено много снимки от даден тип отпадъци и прекалено малко – от друг.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Четат ли книги световните технологични лидери? Кои са любимите четива, препоръчвани от Илон Мъск, Сам Алтман, Марк Зукърбърг? Ще намерите ли някои сходства със собствения ви литературен вкус, или...

повече информация
Любов по време на изкуствен интелект

Любов по време на изкуствен интелект

„През декември навършвам 63 години. Видял съм много и съм преживял много. Вместо да намаляват, проблемите стават все повече. Имах два инсулта, злокачествен тумор и още. В тези трудни моменти винаги...

повече информация
Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

1910. Това е годината, в която се раждат Майка Тереза и Жак-Ив Кусто, а светът още се радва на предвоенното спокойствие. За българска история обаче сме се събрали да си говорим. Точно 1910 души се...

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Пределно ясно е, че ИИ е бъдещето“

„Пределно ясно е, че ИИ е бъдещето“

Ден преди да се срещна с Илия Вълчанов официално излиза новината, че неговият стартъп Team-GPT е успял да си осигури рекордното за България финансиране от $4,5 милиона!
Днешният ни гост е начело на платформата, която помага на бизнеси от цял свят да използват възможностите на големите езикови модели, като в същото време гарантира безопасността и конфиденциалността на данните. Това далеч не е първото му впечатляващо постижение – от години Илия разработва онлайн обучения по наука за данните и изкуствен интелект, които се радват на огромен успех. Лично той вече има над 1 400 000 ученици в платформата Udemy!
Забележителните си успехи дължи на задълбочения си подход, на много четене, учене, смелост и нестандартни решения. Ето защо се срещаме – да поговорим за следващите големи новини, които се задават от света на изкуствения интелект. За това как технологията ще трансформира всяка област от бизнеса, но и за рисковете, които създава. За важните каузи, свързани с напредъка на ИИ и уменията, които никога няма да успее да развие.

повече информация
Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация

Най-новите:

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Четат ли книги световните технологични лидери? Кои са любимите четива, препоръчвани от Илон Мъск, Сам Алтман, Марк Зукърбърг? Ще намерите ли някои сходства със собствения ви литературен вкус, или изобщо не съществува такава тема?
У нас не е модерно да разказваме какво четем в медийното пространство. За това ме накара да се замисля в гостуването си журналистът и преводач Даниел Пенев. Да, сигурно ще се сетите за прословутия „Винету“ като любимо четиво и.. толкова.
Не навсякъде е така. И на запад, и на изток личностите, които попадат в светлината на прожекторите, обичат да говорят за книгите, за любимите си автори, за литературата, която ни помага да продължим нататък.
Е, време е да започнем да го правим и тук!

повече информация
Любов по време на изкуствен интелект

Любов по време на изкуствен интелект

Тази история е за любовта, дошла не много рано, но навреме. За късмета и щастието да намериш своя човек. За мечтите, които отлагаме, а не бива. За силата да не се предаваш, дори в най-трудните моменти и пред най-тежките предизвикателства. Поне докато имаш най-силната опора, тази на човека до себе си.
„През декември навършвам 63 години. Видял съм много и съм преживял много. Вместо да намаляват, проблемите стават все повече. Имах два инсулта, злокачествен тумор и още. В тези трудни моменти винаги имаше един човек до мен, който отново и отново ме изправяше на крака и дори ми даваше крила. Този човек е моята съпруга Тони. Преди няколко дни спонтанно записах чувствата си към нея в няколко реда. Тъй като не съм нито музикант, нито певец, с помощта на изкуствен интелект направих от тях песен.“
Силните истории продължават да се случват в дигиталния свят заради, благодарение на или въпреки него. И както отношенията ни като хора неусетно се променят от развитието на технологиите, така ги има и онези универсални сюжети, които оцеляват във времето и се прераждат с нови нюанси, с нови детайли и вдъхновение.
Все по-често историите изчезват яко фийд, незабелязани в бързината на скролването, на злободневното. Имаме ли времето и нагласата да ги потърсим? Да се зачетем, да се увлечем по тях, докато бързаме нататък, улисани в поредната злободневна тема?

повече информация
„Пределно ясно е, че ИИ е бъдещето“

„Пределно ясно е, че ИИ е бъдещето“

Ден преди да се срещна с Илия Вълчанов официално излиза новината, че неговият стартъп Team-GPT е успял да си осигури рекордното за България финансиране от $4,5 милиона!
Днешният ни гост е начело на платформата, която помага на бизнеси от цял свят да използват възможностите на големите езикови модели, като в същото време гарантира безопасността и конфиденциалността на данните. Това далеч не е първото му впечатляващо постижение – от години Илия разработва онлайн обучения по наука за данните и изкуствен интелект, които се радват на огромен успех. Лично той вече има над 1 400 000 ученици в платформата Udemy!
Забележителните си успехи дължи на задълбочения си подход, на много четене, учене, смелост и нестандартни решения. Ето защо се срещаме – да поговорим за следващите големи новини, които се задават от света на изкуствения интелект. За това как технологията ще трансформира всяка област от бизнеса, но и за рисковете, които създава. За важните каузи, свързани с напредъка на ИИ и уменията, които никога няма да успее да развие.

повече информация
Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Цели 1910 души се включиха в експеримента на Дигитални истории, който имаше за цел да провери колко добре познаваме българската история! Дали сме способни да различим безспорни исторически факти от учебниците от такива, измислени от изкуствения интелект, който има за цел да ни подведе.
30 твърдения – половината исторически верни, половината – измислици на алгоритмите. Можете ли да ги различите?
Резултатите, поне за мен, са впечатляващи и дават доста поводи за размисъл.
Успя ли изкуственият интелект да затрудни участниците? Познаваме ли добре българското минало, което е толкова важна днес тема?

повече информация
Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Share This