„Колкото сме по-напреднали технологично, толкова по-страшни грешки забравяме“

ное. 22, 2022 | Срещи

„Колкото сме по-напреднали технологично, толкова по-страшни грешки забравяме“

22 ноември 2022 | Срещи

Людмила Филипова е сред най-четените български автори през последните две десетилетия. Романите ѝ обхващат огромен кръг от теми, тя не спира да търси нови литературни предизвикателства, свързани с далечното минало на хората по нашите земи, с днешните им предизвикателства, с големите загадки, които ни отправя животът.

А търсенията ѝ са широки и извън книгите, стигайки до далечни светове. Завършва икономика, специализира творческо писане в Оксфорд и с отличие се дипломира като магистър по астрономия в Софийския университет. Участва в няколко от българските антарктически експедиции, а и в реалити формати.

След толкова пъстра палитра от интереси, време е и за нейните дигитални истории. Насочваме се първо към миналото, за да погледнем към бъдещето. И накрая, най-важното, ще помечтаем за момента, когато хората отново ще се вълнуват не от злободневното. А от звездите…


 

– През последните години се оказва неочаквано актуална темата за древното ни минало. На какво се дължи това?

– Заради илюзията, че там е знанието и истината. Но, според мен, колкото повече се развиват точните науки, и най-вече през последните 3 века,

след премахването на диктатурата на църквата, толкова по-близо сме до знанието и истината.

 

– Защо е толкова важно дали сме наследници на хората, които са живели тук преди хиляди години?

– Защото миналото до голяма степен определя настоящето – както на отделния човек, така и на народите и обществата.

 

Людмила Филипова

снимки: личен архив

 

– С какво е интересна цивилизацията, съществувала преди траките?

– Прототракийската цивилизация, съществувала в земите на днешната Североизточна България, е интересна с това, че е първата развита цивилизация, позната ни в света. Те първи са обработвали златото, имали са протописменост, мащабна солна индустрия, дори астрономически познания. Имали са и религиозна концепция, залегнала в основата на следващите цивилизации.

Развивали са металургия, корабостроене и напреднало държавно устройство. За тях подробно съм писала в книгите ми „Мастиленият лабиринт“, „Божият ген“ и „Където се ражда Слънцето“.

 

– Ще пребъде ли писаното слово в онлайн времената на образа?

– Словото ще пребъде, без значение от формата, чрез която се предава

– тя еволюира непрестанно.

 

– Днес писането е някаква масова обсесия, всеки пише онлайн. Какво ви дава сили да продължавате да пишете?

– Чувството за дълг да събирам знанието по различни теми и да го предавам на хората чрез книгите си. И обратната връзка от читателите ми.

 

– Кое отличава силната история?

– Това доколко е успяла да промени нещо в нас самите към по-добро.

 

– Как се раждат историите?

– При мен това е мигът на вдъхновение – когато в ума ми се ражда идеята за нова история.

 

Людмила Филипова

 

– Ограничен брой ли са сюжетите и идеите, или са безкрайни?

– Ако се разглеждат като схеми на писане, те са ограничени до няма и 10.

Но ако се разглеждат цялостно, до детайлите, стават безкрайни.

 

– Има ли професия „писател“?

– Не – в такъв те превръща читателят.

 

– Думите ли са, които ни правят хора?

– Единствено делата ни.

 

– Кой е най-големият успех, с който се гордеете като писател?

– Не обичам да се гордея. Но най-скъпи са ми писмата на читатели, които ми споделят, че моя книга им е била полезна, помогнала им е, научили са нещо важно или просто им е било интересно.

Най-трудно е да напишеш интересна книга.

 

– В книгите си често срещате миналото и бъдещето, историята с новите знания на науката. Кое е най-важното, което трябва да помним от миналото, докато днес създаваме технологичното бъдеще?

– Хубаво е да умеем да се учим от грешките си, но, за съжаление, и хората, и историята ги забравяме и ги повтаряме. Но

колкото по-напреднали сме технологично, толкова по-страшни са грешките, които забравяме.

 

Людмила Филипова

 

– На кое е най-важно да научим изкуствения интелект?

– На каквото и да го учим, той рано или късно ще еволюира в нещо различно и саморазвиващо се. Много е вероятно да ни застраши като вид, но знанието за това няма да спре човека да експериментира с изкуствения интелект от чисто любопитство. На тези теми е посветен романът ми „Аномалия“.

 

– Ще има ли той религия? Вяра?

– Много е възможно – те се раждат там, където има незнание. А не е възможно да се знае всичко, дори само поради факта, че

знанието е толкова безкрайно, колкото е и Вселената.

 

– Ще изгуби ли някога романът силата си на жанр?

– Всеки жанр неминуемо еволюира. Но искрено се надявам да не се изгуби, тъй като ми е любимият.

 

– Защо ни напусна интересът към Космоса? Той не е модерен, децата днес не мечтаят да стават космонавти, докато новините ни връщат в краски от миналото, към което вярвахме, че няма да се върнем, на войни, болести…

– Изгубили са интерес хората, които нямат влечение към точните науки и по-трудната за възприемане информация.

Аз живея с Космоса – завърших с отличие магистратура по астрофизика, посветих на темата книгите ми „Смисълът“, „Контактът“, „Отговорът“, „Печатна грешка“. Създадох с бизнеспартньор компанията за космически храни “Antarta”. Непрестанно чета и се интересувам от Космоса.

 

Людмила Филипова

 

– Ще се върнем ли към звездите?

– Ние сме направени от звезден прах, буквално! В техните ядра и в избухванията на свръхнови се създават всички химични елементи, които в момента на смъртта им, с избухването им, се разпръсват из Космоса.

Всеки от нас е направен от звезден прах.

 

– Ще полети ли скоро човек отново отвън близката орбита?

– Ще стигнем до Марс в близкото бъдеще.

 

– Познаваме ли Вселената, в която живеем?

– В голяма степен, но всеки ден научаваме още и още. И това ще е безкраен процес, защото и тя се променя.

 

Людмила Филипова

 

– Има ли разумен живот извън планетата ни?

– Много е вероятно, но е категоричен факт, че все още нямаме нито едно доказателство за това – само фантазии и спекулации. Това до голяма степен се обяснява с Парадокса на Ферми.

 

– Какъв свят мечтаете да получат следващите поколения?

– Свят, в който хората живеят в синхрон с природата и в мир с другите биологични видове. Но, за съжаление, това не е възможно заради природата на хората.

Унищожавайки природата, унищожаваме само себе си. Тя ще се възстанови и след нас…

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
„Дигитални истории“ сборник

Най-нови публикации:

Голата истина. Алгоритмите, които събличат

Голата истина. Алгоритмите, които събличат

Скролвате си фийда и вътре има гола снимка… на която сте вие, както майка ви е родила. Никога не сте се снимали така и все пак всичко е толкова реално?! Това вече е напълно възможно да се случи и...

повече информация
IT, любов и боровинки

IT, любов и боровинки

– Имам една мечта… – започва, леко неуверен Нено. Двамата с Криси са се качили на хълма с внушителната панорама към Долината на розите и бъдещата ферма. – Да гледам боровинки. Ще бъдеш ли до мен? –...

повече информация
„Хората си оставаме същества, за които е важно да притежават“

„Хората си оставаме същества, за които е важно да притежават“

Проф. дфн Стоян Ставру е способен да се вглъби в материя, която най-често смятаме за скучна, за да я изпълни със смисъл, да разкаже достъпно и атрактивно, да намери неочакван поглед към теми, важни...

повече информация
FM-2030. Той не умира

FM-2030. Той не умира

Наляво или надясно? Нагоре! Той вярваше, че когато дойде 2030 г., ще се пробуди от ледовете, за да отпразнува 100-годишния си юбилей. Беше убеден, че по това време ще сме стигнали небесата, ще сме...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Какъв е „Произходът на българите“?

Какъв е „Произходът на българите“?

Кои са прабългарите, откъде идват предците ни? Какво имат да ни кажат новите технологии в търсенето на отговора? Наследници на траките ли сме, дали идваме от далечните степи, или пък сме сармати? Как генетиката се оказа поредната голяма научна стъпка, която ни даде много отговори за миналото и на практика остави валидна само една теория?
Какъв е произходът на българите? Защо този въпрос толкова сериозно ни вълнува и вкарва в ожесточени спорове хилядолетие и половина по-късно?
Тази тема се превърна в най-четената дигитална история, по същото време излезе книгата на историка доц. д-р Тодор Чобанов – „Произходът на българите – дебатът през XXI век“. Изданието на „Българска история“ дава най-важното от съвременния поглед. Ето защо има още толкова съществени отговори, които си струва да бъдат добавени.

повече информация
„Хората си оставаме същества, за които е важно да притежават“

„Хората си оставаме същества, за които е важно да притежават“

Кога и как ще си разделим собствеността върху звездите? Обречени ли сме като цивилизация да бъдем водени от непрестанното желание да притежаваме? Защо изкуственият интелект е мощен инструмент, но същевременно и фантазия, която е обречена да не се претвори в реалност? Време ли е да включим алгоритмите във вечната битка на човека за справедливост?
Проф. дфн Стоян Ставру е способен да се вглъби в материя, която най-често смятаме за скучна, за да я изпълни със смисъл, да разкаже достъпно и атрактивно, да намери неочакван поглед към теми, важни за всички ни.
„Предизвикай правото!“, призовава юристът в тематичния си сайт. Завършил право и психология, той има специално отношение към технологиите и много неочаквани амплоа. Дипломиран планински водач, учител по японските бойни изкуства джодо и айкидо, водещ на подкаста Vox Nihili, в който се чуват „шепоти от бъдещето“ и главен редактор на експертна правна система „Лексебра“.

повече информация
Селфита, които ще спасяват животи

Селфита, които ще спасяват животи

Една дълго подценявана технология, узряла в днешния ден, може да спаси животите на много хора.
Понякога, в света на бурно развиващите се технологии, историите лъкатушат между голямата мечта и нереалното. Но много са аргументите, които показват, че тук се крие един огромен, неочакван пробив. Чрез малки промени в температурата на определени зони на тялото, уловени от термокамера и обработени с помощта на изкуствен интелект, могат да бъдат предсказани редица здравословни проблеми. Начинанието развива българският стартъп Kelvin Health.
Георги Къдрев е специалист по информационни технологии, отдавна се занимава и с предприемачество. Дълги години развива проекта Imagga, който неусетно се превръща в компания, технологичен лидер в разпознаването на изображения.
Пътят на Kelvin Health започва в първите дни на пандемията. Екипът е изправен пред предизвикателството да обработва изображения, показващи температурата на човешкото тяло в опит моментално да се разпознава ковид инфекция. Докато постепенно се оказва, че този метод, приеман едва ли не за алтернативен, може да се превърне в пробив за медицината. В технология, която да влезе във всеки дом и да спасява животи. Медицински директор на начинанието е известният сърдечносъдов специалист проф. Иво Петров.
Може ли термалната диагностика да се превърне в революция в медицината? Кои заболявания ще бъдат диагностицирани с новата технология? Може ли изкуственият интелект да удължи живота ни? Какво е за един стартъп да се превърне в еднорог, но не с пазарна оценка от милиард долара, а заради… милиард спасени човешки животи?

повече информация

Най-новите:

Голата истина. Алгоритмите, които събличат

Голата истина. Алгоритмите, които събличат

Скролвате си фийда и вътре има гола снимка… на която сте вие, както майка ви е родила. Никога не сте се снимали така и все пак всичко е толкова реално?!
Това вече е напълно възможно да се случи и ето защо е важно да сме готови. И да си задаваме следващите въпроси: как си струва да променим отношението си към това, което виждаме? Така че да отговаря адекватно на действителността, до която ни доведоха технологиите.

повече информация
Какъв е „Произходът на българите“?

Какъв е „Произходът на българите“?

Кои са прабългарите, откъде идват предците ни? Какво имат да ни кажат новите технологии в търсенето на отговора? Наследници на траките ли сме, дали идваме от далечните степи, или пък сме сармати? Как генетиката се оказа поредната голяма научна стъпка, която ни даде много отговори за миналото и на практика остави валидна само една теория?
Какъв е произходът на българите? Защо този въпрос толкова сериозно ни вълнува и вкарва в ожесточени спорове хилядолетие и половина по-късно?
Тази тема се превърна в най-четената дигитална история, по същото време излезе книгата на историка доц. д-р Тодор Чобанов – „Произходът на българите – дебатът през XXI век“. Изданието на „Българска история“ дава най-важното от съвременния поглед. Ето защо има още толкова съществени отговори, които си струва да бъдат добавени.

повече информация
IT, любов и боровинки

IT, любов и боровинки

И двамата работят в света на информационните технологии. Той е програмист, тя – проектов мениджър. Днес заедно са собственици на 4700 корена боровинки, които през лятото зарадваха с впечатляващия си вкус стотици купувачи. Гледат и 5 декара рози, редуват дейлитата с прекопаване, разговорите за data science с такива за агрономство.
Понякога животът е цветя и рози, нужна е само смелост, за да го оцениш и преосмислиш. Да повярваш в мечтите си. И да забравиш за стереотипите…
– Имам една мечта… – започва, леко неуверен Нено. Двамата с Криси са се качили на хълма с внушителната панорама към Долината на розите и бъдещата ферма. – Да гледам боровинки. Ще бъдеш ли до мен?
– Да, на 100%! – отвръща тя, без да се замисли. – Идея си нямах с какво се захващам… – допълва Криси днес.

повече информация
„Хората си оставаме същества, за които е важно да притежават“

„Хората си оставаме същества, за които е важно да притежават“

Кога и как ще си разделим собствеността върху звездите? Обречени ли сме като цивилизация да бъдем водени от непрестанното желание да притежаваме? Защо изкуственият интелект е мощен инструмент, но същевременно и фантазия, която е обречена да не се претвори в реалност? Време ли е да включим алгоритмите във вечната битка на човека за справедливост?
Проф. дфн Стоян Ставру е способен да се вглъби в материя, която най-често смятаме за скучна, за да я изпълни със смисъл, да разкаже достъпно и атрактивно, да намери неочакван поглед към теми, важни за всички ни.
„Предизвикай правото!“, призовава юристът в тематичния си сайт. Завършил право и психология, той има специално отношение към технологиите и много неочаквани амплоа. Дипломиран планински водач, учител по японските бойни изкуства джодо и айкидо, водещ на подкаста Vox Nihili, в който се чуват „шепоти от бъдещето“ и главен редактор на експертна правна система „Лексебра“.

повече информация
FM-2030. Той не умира

FM-2030. Той не умира

Наляво или надясно? Нагоре!
Той вярваше, че когато дойде 2030 г., ще се пробуди от ледовете, за да отпразнува 100-годишния си юбилей. Беше убеден, че по това време ще сме стигнали небесата, ще сме населили други планети. Ще сме загърбили злободневните си дърления и, окрилени от технологиите, ще вървим напред в човешката еволюция.
Дали е бил прав FM-2030? Дали с точната си ръка на баскетболист няма да ни изненада в прогнозите си със стрелба от тройката?
Ако се окаже така, само след 7 години ще можем да обсъдим детайлите със самия него. Ако наистина бъде съживен, забравеният създател на трансхуманизма, избрал име като на радио канал, със сигурност ще има какво да ни разкаже… В обратния случай ще се превърне в поредния мечтател, надценил човечеството и изпреварил своето време.

повече информация
Селфита, които ще спасяват животи

Селфита, които ще спасяват животи

Една дълго подценявана технология, узряла в днешния ден, може да спаси животите на много хора.
Понякога, в света на бурно развиващите се технологии, историите лъкатушат между голямата мечта и нереалното. Но много са аргументите, които показват, че тук се крие един огромен, неочакван пробив. Чрез малки промени в температурата на определени зони на тялото, уловени от термокамера и обработени с помощта на изкуствен интелект, могат да бъдат предсказани редица здравословни проблеми. Начинанието развива българският стартъп Kelvin Health.
Георги Къдрев е специалист по информационни технологии, отдавна се занимава и с предприемачество. Дълги години развива проекта Imagga, който неусетно се превръща в компания, технологичен лидер в разпознаването на изображения.
Пътят на Kelvin Health започва в първите дни на пандемията. Екипът е изправен пред предизвикателството да обработва изображения, показващи температурата на човешкото тяло в опит моментално да се разпознава ковид инфекция. Докато постепенно се оказва, че този метод, приеман едва ли не за алтернативен, може да се превърне в пробив за медицината. В технология, която да влезе във всеки дом и да спасява животи. Медицински директор на начинанието е известният сърдечносъдов специалист проф. Иво Петров.
Може ли термалната диагностика да се превърне в революция в медицината? Кои заболявания ще бъдат диагностицирани с новата технология? Може ли изкуственият интелект да удължи живота ни? Какво е за един стартъп да се превърне в еднорог, но не с пазарна оценка от милиард долара, а заради… милиард спасени човешки животи?

повече информация
Share This