„Колкото сме по-напреднали технологично, толкова по-страшни грешки забравяме“

ное. 22, 2022 | Срещи

„Колкото сме по-напреднали технологично, толкова по-страшни грешки забравяме“

22 ноември 2022 | Срещи

Людмила Филипова е сред най-четените български автори през последните две десетилетия. Романите ѝ обхващат огромен кръг от теми, тя не спира да търси нови литературни предизвикателства, свързани с далечното минало на хората по нашите земи, с днешните им предизвикателства, с големите загадки, които ни отправя животът.

А търсенията ѝ са широки и извън книгите, стигайки до далечни светове. Завършва икономика, специализира творческо писане в Оксфорд и с отличие се дипломира като магистър по астрономия в Софийския университет. Участва в няколко от българските антарктически експедиции, а и в реалити формати.

След толкова пъстра палитра от интереси, време е и за нейните дигитални истории. Насочваме се първо към миналото, за да погледнем към бъдещето. И накрая, най-важното, ще помечтаем за момента, когато хората отново ще се вълнуват не от злободневното. А от звездите…


 

– През последните години се оказва неочаквано актуална темата за древното ни минало. На какво се дължи това?

– Заради илюзията, че там е знанието и истината. Но, според мен, колкото повече се развиват точните науки, и най-вече през последните 3 века,

след премахването на диктатурата на църквата, толкова по-близо сме до знанието и истината.

 

– Защо е толкова важно дали сме наследници на хората, които са живели тук преди хиляди години?

– Защото миналото до голяма степен определя настоящето – както на отделния човек, така и на народите и обществата.

 

Людмила Филипова

снимки: личен архив

 

– С какво е интересна цивилизацията, съществувала преди траките?

– Прототракийската цивилизация, съществувала в земите на днешната Североизточна България, е интересна с това, че е първата развита цивилизация, позната ни в света. Те първи са обработвали златото, имали са протописменост, мащабна солна индустрия, дори астрономически познания. Имали са и религиозна концепция, залегнала в основата на следващите цивилизации.

Развивали са металургия, корабостроене и напреднало държавно устройство. За тях подробно съм писала в книгите ми „Мастиленият лабиринт“, „Божият ген“ и „Където се ражда Слънцето“.

 

– Ще пребъде ли писаното слово в онлайн времената на образа?

– Словото ще пребъде, без значение от формата, чрез която се предава

– тя еволюира непрестанно.

 

– Днес писането е някаква масова обсесия, всеки пише онлайн. Какво ви дава сили да продължавате да пишете?

– Чувството за дълг да събирам знанието по различни теми и да го предавам на хората чрез книгите си. И обратната връзка от читателите ми.

 

– Кое отличава силната история?

– Това доколко е успяла да промени нещо в нас самите към по-добро.

 

– Как се раждат историите?

– При мен това е мигът на вдъхновение – когато в ума ми се ражда идеята за нова история.

 

Людмила Филипова

 

– Ограничен брой ли са сюжетите и идеите, или са безкрайни?

– Ако се разглеждат като схеми на писане, те са ограничени до няма и 10.

Но ако се разглеждат цялостно, до детайлите, стават безкрайни.

 

– Има ли професия „писател“?

– Не – в такъв те превръща читателят.

 

– Думите ли са, които ни правят хора?

– Единствено делата ни.

 

– Кой е най-големият успех, с който се гордеете като писател?

– Не обичам да се гордея. Но най-скъпи са ми писмата на читатели, които ми споделят, че моя книга им е била полезна, помогнала им е, научили са нещо важно или просто им е било интересно.

Най-трудно е да напишеш интересна книга.

 

– В книгите си често срещате миналото и бъдещето, историята с новите знания на науката. Кое е най-важното, което трябва да помним от миналото, докато днес създаваме технологичното бъдеще?

– Хубаво е да умеем да се учим от грешките си, но, за съжаление, и хората, и историята ги забравяме и ги повтаряме. Но

колкото по-напреднали сме технологично, толкова по-страшни са грешките, които забравяме.

 

Людмила Филипова

 

– На кое е най-важно да научим изкуствения интелект?

– На каквото и да го учим, той рано или късно ще еволюира в нещо различно и саморазвиващо се. Много е вероятно да ни застраши като вид, но знанието за това няма да спре човека да експериментира с изкуствения интелект от чисто любопитство. На тези теми е посветен романът ми „Аномалия“.

 

– Ще има ли той религия? Вяра?

– Много е възможно – те се раждат там, където има незнание. А не е възможно да се знае всичко, дори само поради факта, че

знанието е толкова безкрайно, колкото е и Вселената.

 

– Ще изгуби ли някога романът силата си на жанр?

– Всеки жанр неминуемо еволюира. Но искрено се надявам да не се изгуби, тъй като ми е любимият.

 

– Защо ни напусна интересът към Космоса? Той не е модерен, децата днес не мечтаят да стават космонавти, докато новините ни връщат в краски от миналото, към което вярвахме, че няма да се върнем, на войни, болести…

– Изгубили са интерес хората, които нямат влечение към точните науки и по-трудната за възприемане информация.

Аз живея с Космоса – завърших с отличие магистратура по астрофизика, посветих на темата книгите ми „Смисълът“, „Контактът“, „Отговорът“, „Печатна грешка“. Създадох с бизнеспартньор компанията за космически храни “Antarta”. Непрестанно чета и се интересувам от Космоса.

 

Людмила Филипова

 

– Ще се върнем ли към звездите?

– Ние сме направени от звезден прах, буквално! В техните ядра и в избухванията на свръхнови се създават всички химични елементи, които в момента на смъртта им, с избухването им, се разпръсват из Космоса.

Всеки от нас е направен от звезден прах.

 

– Ще полети ли скоро човек отново отвън близката орбита?

– Ще стигнем до Марс в близкото бъдеще.

 

– Познаваме ли Вселената, в която живеем?

– В голяма степен, но всеки ден научаваме още и още. И това ще е безкраен процес, защото и тя се променя.

 

Людмила Филипова

 

– Има ли разумен живот извън планетата ни?

– Много е вероятно, но е категоричен факт, че все още нямаме нито едно доказателство за това – само фантазии и спекулации. Това до голяма степен се обяснява с Парадокса на Ферми.

 

– Какъв свят мечтаете да получат следващите поколения?

– Свят, в който хората живеят в синхрон с природата и в мир с другите биологични видове. Но, за съжаление, това не е възможно заради природата на хората.

Унищожавайки природата, унищожаваме само себе си. Тя ще се възстанови и след нас…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Днес можем да сме всичко, а избираме да сме еднакви“

„Днес можем да сме всичко, а избираме да сме еднакви“

Можете ли да различите 15 детски рисунки от 15 изображения, генерирани от изкуствен интелект? Предизвикателството за деца и родители на Дигитални истории за броени дни провокира над 2500 души да...

повече информация
Ювал Харари. Пророкът на новото време

Ювал Харари. Пророкът на новото време

Да разкажеш цялата история на човечеството в няколкостотин страници… звучи като невъзможна задача. После да разкажеш бъдещето. И накрая – да успееш да привлечеш вниманието към големите въпроси на...

повече информация
„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

Днешният гост няма нужда от представяне, дори първото му име е достатъчно, за да привлече внимание. Китодар Тодоров е популярен артист, телевизионен водещ. Но също и герой от мемове, опитен геймър,...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Днес можем да сме всичко, а избираме да сме еднакви“

„Днес можем да сме всичко, а избираме да сме еднакви“

Защо е толкова важно да разберем умеем ли да различаваме детските рисунки от генерирани изображения? Как изглежда бъдещето на творчеството, на изкуството, на човека във времената, когато алгоритмите се оказват неразличими и дори по-добри автори от нас самите? На какво има смисъл да учим децата днес?
Можете ли да различите 15 детски рисунки от 15 изображения, генерирани от изкуствен интелект? Предизвикателството за деца и родители на Дигитални истории за броени дни провокира над 2500 души да проверят интуицията си! Резултатите от теста се очертават изключително интересни, ще поговорим за тях след края му – на 1 юли.
Експериментът е създаден заедно с днешната ни гостенка – Елица Станева-Бритън. Психолог, журналист, преподавател, в момента тя работи по докторската си дисертация в БАН, а темата е творчеството в ерата на изкуствения интелект. Дойде време да поговорим по всяка от тези теми.

повече информация
„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

Днешният гост няма нужда от представяне, дори първото му име е достатъчно, за да привлече внимание.
Китодар Тодоров е популярен артист, телевизионен водещ. Но също и герой от мемове, опитен геймър, който кани гости, за да играят онлайн, докато си говорят за живота…
Дали ще се получи забавен разговор? Или по-скоро ще ни даде поводи да се замислим…? За днешното ни място в света на технологиите, за компютърните игри като начин на живот. За трудния баланс и големите въпроси.
А как ли се раждат мемовете с Китодар, които забавляват всички ни и стават толкова популярни онлайн?
„Цялата ни съвременна цивилизация е построена на някакви машинки, от които сме зависими, и това е много тъпо. Един истински свободен човек не би трябвало да смята телефона за нещо изключително важно, нито компютъра. Това го губим с времето, защото усещането е, че ни дават всичко. Че технологиите ни дават свобода, а не е така. Напротив, те ни създават повече зависимости.“
Очаква ни неочакван разговор!

повече информация
„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

Как технологиите промениха бременността и раждането? С какво облекчиха и как – парадоксално, в други посоки създадоха проблеми за начина, по който идваме на бял свят?
Евгения Маркова се свърза с мен заради поредицата „Дигитални деца“ с предложението да поговорим за този аспект от връзката на технологиите с родителството. Тя живее в Германия и макар че дълги години е работила в сферата на маркетинга и разработката на софтуер, днес основното ѝ занимание е на дула. Особено популярно на запад, това е попрището на жени, които не са медицински специалисти, но помагат с информация, съвети, практическа и емоционална подкрепа на бъдещите майки.
Кога предоверяването на технологиите може да се превърне в проблем при бременността и раждането? Защо си струва в някои посоки да се върнем към традициите и повече да слушаме тялото си, а не само медицинските показатели или чужди съвети? Време е за един важен разговор, който според мен би могъл да даде много полезни идеи за хората, които тепърва се готвят да станат родители.

повече информация

Най-новите:

Питър Тийл. Консервативният визионер

Питър Тийл. Консервативният визионер

Facebook, SpaceX, Airbnb, LinkedIn, PayPal, Ethereum. Революцията на OpenAI и ChatGPT, възходът на Доналд Тръмп и вездесъщия му (доскорошен) съюзник Илон Мъск.
Наистина ли има една личност, която събира всички тези явления? Нещо повече – не е преувеличено да се каже, че ако не беше днешният ни герой, надали някое от тях щеше да се претвори в реалност…
Питър Тийл си е спечелил името на пророк, на гуру. На големия визионер на технологичните времена. Докато в същото време има толкова противоречиви възгледи, които някак си остават встрани от големия медиен шум. Но това е типично за родения в Германия предприемач. Някои го приемат за сивия кардинал на Силициевата долина, други – за мъдрец, който може да покаже на всеки пътя към големия успех в технологичната епоха.
Мултимилиардер, той казва, че конкуренцията е измамно благо, а монополите са решението на бъдещето. Създава мащабна програма, за да помага на хора, избрали да изоставят образованието си, за да създадат собствен бизнес, което пък проправя пътя на следващото поколение технологични лидери.
Всичко това и още много е г-н Тийл. Време е да застане под светлината на прожекторите, защото със сигурност е един от хората, които вече са променили живота на всеки от нас. Нещо повече – от него се очаква да зависи все повече в турболентните технологични времена, в които живеем.

повече информация
„Днес можем да сме всичко, а избираме да сме еднакви“

„Днес можем да сме всичко, а избираме да сме еднакви“

Защо е толкова важно да разберем умеем ли да различаваме детските рисунки от генерирани изображения? Как изглежда бъдещето на творчеството, на изкуството, на човека във времената, когато алгоритмите се оказват неразличими и дори по-добри автори от нас самите? На какво има смисъл да учим децата днес?
Можете ли да различите 15 детски рисунки от 15 изображения, генерирани от изкуствен интелект? Предизвикателството за деца и родители на Дигитални истории за броени дни провокира над 2500 души да проверят интуицията си! Резултатите от теста се очертават изключително интересни, ще поговорим за тях след края му – на 1 юли.
Експериментът е създаден заедно с днешната ни гостенка – Елица Станева-Бритън. Психолог, журналист, преподавател, в момента тя работи по докторската си дисертация в БАН, а темата е творчеството в ерата на изкуствения интелект. Дойде време да поговорим по всяка от тези теми.

повече информация
Какъв ще станеш, когато пораснеш?

Какъв ще станеш, когато пораснеш?

Какви искат да бъдат, когато пораснат, днешните хлапета? Навръх техния празник, време е за резултатите от една любопитна анкета.
Поредицата на Дигитални истории за срещата на децата с технологиите събра важни гледни точки по много теми. От 350 души, включили се в анкетата на сайта, 289 избраха да отговорят:
Какви искат да станат децата, когато пораснат?
„Инфлуенсър“ или „лекар“ – кой според вас ще се окаже най-срещаният отговор?
Как се променят мечтите на хлапетата?
Какво говори това за нас, възрастните, за технологиите, за духа на времето?

повече информация
Тест: Кой го нарисува – дете или ИИ?

Тест: Кой го нарисува – дете или ИИ?

Време е за неочакван, но важен тест. За експеримент, който поставя важни въпроси за бъдещето на творчеството, на човешкото, на образованието.
Предизвикайте себе си и своята интуиция! 15 картини, нарисувани от деца между 3 и 10 г., и 15 – генерирани от изкуствения интелект. Ако успеете да ги различите, очакват ви награди!
Отговорите се събират до 1 юли, анкетата не би ви отнела повече от 10 минути. За всяко от 30-те изображения е достатъчно да предположите дали е нарисувано от дете, или генерирано от ИИ, а също и да оцените техниката и въображението, вложени в първите 10. Можете да отговорите и само на част от въпросите. Анкетата е отворена и за деца!

повече информация
Ювал Харари. Пророкът на новото време

Ювал Харари. Пророкът на новото време

Ювал Ноа Харари. Често ще чуете името на историка и футуролог в разговорите за бъдещето. През последните години той се утвърди като световният мислител, който не само успява задълбочено и компетентно да разплита нишките, от които е съшита историята на човечеството, но и поставя големите въпроси на утрешния ден.
Но как един професор по история се превърна в любим автор на хора като Бил Гейтс и Барак Обама, Марк Зукърбърг и Бил Клинтън, докато в същото време е популярен, превеждан, четен и обсъждан? Как успява да стигне с дългите си тестове до съзнанието на хората във времената, когато концентрацията и задълбоченият поглед се превърнаха в екзотични умения?
Шарен образ, отвъд стереотипите. Любима мишена на всеки, който иска да блесне. Веган и защитник на животните, със съпруга му са начело на фондация, която цели да провокира обществения дебат по важни теми. Израелецът е едновременно широко признат учен и авторитет. Най-важното според мен – ценен и силен глас, който ни предупреждава за непосредствените опасности пред нас като вид. Ето какво си струва да знаем за него и впечатляващите му прозрения.

повече информация
„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

Днешният гост няма нужда от представяне, дори първото му име е достатъчно, за да привлече внимание.
Китодар Тодоров е популярен артист, телевизионен водещ. Но също и герой от мемове, опитен геймър, който кани гости, за да играят онлайн, докато си говорят за живота…
Дали ще се получи забавен разговор? Или по-скоро ще ни даде поводи да се замислим…? За днешното ни място в света на технологиите, за компютърните игри като начин на живот. За трудния баланс и големите въпроси.
А как ли се раждат мемовете с Китодар, които забавляват всички ни и стават толкова популярни онлайн?
„Цялата ни съвременна цивилизация е построена на някакви машинки, от които сме зависими, и това е много тъпо. Един истински свободен човек не би трябвало да смята телефона за нещо изключително важно, нито компютъра. Това го губим с времето, защото усещането е, че ни дават всичко. Че технологиите ни дават свобода, а не е така. Напротив, те ни създават повече зависимости.“
Очаква ни неочакван разговор!

повече информация
Share This