„Колкото сме по-напреднали технологично, толкова по-страшни грешки забравяме“

ное. 22, 2022 | Срещи

„Колкото сме по-напреднали технологично, толкова по-страшни грешки забравяме“

22 ноември 2022 | Срещи

Людмила Филипова е сред най-четените български автори през последните две десетилетия. Романите ѝ обхващат огромен кръг от теми, тя не спира да търси нови литературни предизвикателства, свързани с далечното минало на хората по нашите земи, с днешните им предизвикателства, с големите загадки, които ни отправя животът.

А търсенията ѝ са широки и извън книгите, стигайки до далечни светове. Завършва икономика, специализира творческо писане в Оксфорд и с отличие се дипломира като магистър по астрономия в Софийския университет. Участва в няколко от българските антарктически експедиции, а и в реалити формати.

След толкова пъстра палитра от интереси, време е и за нейните дигитални истории. Насочваме се първо към миналото, за да погледнем към бъдещето. И накрая, най-важното, ще помечтаем за момента, когато хората отново ще се вълнуват не от злободневното. А от звездите…


 

– През последните години се оказва неочаквано актуална темата за древното ни минало. На какво се дължи това?

– Заради илюзията, че там е знанието и истината. Но, според мен, колкото повече се развиват точните науки, и най-вече през последните 3 века,

след премахването на диктатурата на църквата, толкова по-близо сме до знанието и истината.

 

– Защо е толкова важно дали сме наследници на хората, които са живели тук преди хиляди години?

– Защото миналото до голяма степен определя настоящето – както на отделния човек, така и на народите и обществата.

 

Людмила Филипова

снимки: личен архив

 

– С какво е интересна цивилизацията, съществувала преди траките?

– Прототракийската цивилизация, съществувала в земите на днешната Североизточна България, е интересна с това, че е първата развита цивилизация, позната ни в света. Те първи са обработвали златото, имали са протописменост, мащабна солна индустрия, дори астрономически познания. Имали са и религиозна концепция, залегнала в основата на следващите цивилизации.

Развивали са металургия, корабостроене и напреднало държавно устройство. За тях подробно съм писала в книгите ми „Мастиленият лабиринт“, „Божият ген“ и „Където се ражда Слънцето“.

 

– Ще пребъде ли писаното слово в онлайн времената на образа?

– Словото ще пребъде, без значение от формата, чрез която се предава

– тя еволюира непрестанно.

 

– Днес писането е някаква масова обсесия, всеки пише онлайн. Какво ви дава сили да продължавате да пишете?

– Чувството за дълг да събирам знанието по различни теми и да го предавам на хората чрез книгите си. И обратната връзка от читателите ми.

 

– Кое отличава силната история?

– Това доколко е успяла да промени нещо в нас самите към по-добро.

 

– Как се раждат историите?

– При мен това е мигът на вдъхновение – когато в ума ми се ражда идеята за нова история.

 

Людмила Филипова

 

– Ограничен брой ли са сюжетите и идеите, или са безкрайни?

– Ако се разглеждат като схеми на писане, те са ограничени до няма и 10.

Но ако се разглеждат цялостно, до детайлите, стават безкрайни.

 

– Има ли професия „писател“?

– Не – в такъв те превръща читателят.

 

– Думите ли са, които ни правят хора?

– Единствено делата ни.

 

– Кой е най-големият успех, с който се гордеете като писател?

– Не обичам да се гордея. Но най-скъпи са ми писмата на читатели, които ми споделят, че моя книга им е била полезна, помогнала им е, научили са нещо важно или просто им е било интересно.

Най-трудно е да напишеш интересна книга.

 

– В книгите си често срещате миналото и бъдещето, историята с новите знания на науката. Кое е най-важното, което трябва да помним от миналото, докато днес създаваме технологичното бъдеще?

– Хубаво е да умеем да се учим от грешките си, но, за съжаление, и хората, и историята ги забравяме и ги повтаряме. Но

колкото по-напреднали сме технологично, толкова по-страшни са грешките, които забравяме.

 

Людмила Филипова

 

– На кое е най-важно да научим изкуствения интелект?

– На каквото и да го учим, той рано или късно ще еволюира в нещо различно и саморазвиващо се. Много е вероятно да ни застраши като вид, но знанието за това няма да спре човека да експериментира с изкуствения интелект от чисто любопитство. На тези теми е посветен романът ми „Аномалия“.

 

– Ще има ли той религия? Вяра?

– Много е възможно – те се раждат там, където има незнание. А не е възможно да се знае всичко, дори само поради факта, че

знанието е толкова безкрайно, колкото е и Вселената.

 

– Ще изгуби ли някога романът силата си на жанр?

– Всеки жанр неминуемо еволюира. Но искрено се надявам да не се изгуби, тъй като ми е любимият.

 

– Защо ни напусна интересът към Космоса? Той не е модерен, децата днес не мечтаят да стават космонавти, докато новините ни връщат в краски от миналото, към което вярвахме, че няма да се върнем, на войни, болести…

– Изгубили са интерес хората, които нямат влечение към точните науки и по-трудната за възприемане информация.

Аз живея с Космоса – завърших с отличие магистратура по астрофизика, посветих на темата книгите ми „Смисълът“, „Контактът“, „Отговорът“, „Печатна грешка“. Създадох с бизнеспартньор компанията за космически храни “Antarta”. Непрестанно чета и се интересувам от Космоса.

 

Людмила Филипова

 

– Ще се върнем ли към звездите?

– Ние сме направени от звезден прах, буквално! В техните ядра и в избухванията на свръхнови се създават всички химични елементи, които в момента на смъртта им, с избухването им, се разпръсват из Космоса.

Всеки от нас е направен от звезден прах.

 

– Ще полети ли скоро човек отново отвън близката орбита?

– Ще стигнем до Марс в близкото бъдеще.

 

– Познаваме ли Вселената, в която живеем?

– В голяма степен, но всеки ден научаваме още и още. И това ще е безкраен процес, защото и тя се променя.

 

Людмила Филипова

 

– Има ли разумен живот извън планетата ни?

– Много е вероятно, но е категоричен факт, че все още нямаме нито едно доказателство за това – само фантазии и спекулации. Това до голяма степен се обяснява с Парадокса на Ферми.

 

– Какъв свят мечтаете да получат следващите поколения?

– Свят, в който хората живеят в синхрон с природата и в мир с другите биологични видове. Но, за съжаление, това не е възможно заради природата на хората.

Унищожавайки природата, унищожаваме само себе си. Тя ще се възстанови и след нас…

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

През последните години технологиите, свързани с обработка на естествени езици, се развиват главозамайващо. Създаването на текст, генерирането на изображения по описание са примери, които се...

повече информация
„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

Къде се крие магията днес? Ще изгубим ли някога силата на словото? Кога връзката с миналото ни помага да разберем кои сме и защо сме тук? Защо журналистиката вече изглежда предадена на алгоритмите?...

повече информация
„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

Децата и компютрите – как тази среща да се случи по най-добрия начин? Елица Цонева работи като журналист, преди да се прехвърли към света на информационните технологии. Цели 15 години e в тази...

повече информация
На кавала – Дядо Коледа

На кавала – Дядо Коледа

Какво е да си чешит днес? Може ли съдбата да е щастлива, когато вървиш срещу течението и стереотипите? Тази дигитална история е за двама души, разделени от няколко поколения и обединени от любовта...

повече информация
Стани програмист!

Стани програмист!

Чудите се дали си струва да опитате с програмирането? Ще се опитам да ви отговоря. Тази Дигитална история не е като другите. Ако имате опит в тази област или пък тя ви е безинтересна, не губете...

повече информация
Лети, лети… Таня!

Лети, лети… Таня!

Мислите си, че интернет не може да ви изстреля в Космоса? Може, но все пак зависи основно от вас. Чували ли сте за Татяна Иванова, която мечтае (и, сигурен съм, ще успее) да стане първата българка...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

Къде се крие магията днес? Ще изгубим ли някога силата на словото? Кога връзката с миналото ни помага да разберем кои сме и защо сме тук? Защо журналистиката вече изглежда предадена на алгоритмите? Трябва ли изкуственият интелект да учи за нас от книги като „Братя Карамазови“? А какво ли би разбрал от историите на днешния ни гост?
Николай Терзийски е млад писател, който дава свой, задълбочен и съвременен поглед към вечни теми. Асоциират стила му с магическия реализъм и има защо. Той владее забравеното умение да рисува с думи вълнуващи, преплетени, реалистични и вълшебни истории. В книгите му се срещат исторически пластове, градят се паралели между поколенията и съдбите. И, преди всичко, личи майстор на словото с магичен поглед, който дава много на читателя.
Всички ли имаме звезди под клепачите си?…

повече информация
„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

Децата и компютрите – как тази среща да се случи по най-добрия начин?
Елица Цонева работи като журналист, преди да се прехвърли към информационните технологии. Цели 15 години e в тази сфера, а после най-неочаквано и непланирано… става учител.
Само за няколко години децата, на които преподава, печелят впечатляващи награди на национални и световни надпревари по информатика и информационни технологии.
Тя въвежда редица иновации. Вместо учебници, предпочита да използва конкретни проекти, които децата да разработват като екип, в организация, подобна на тази в софтуерните фирми. Често комбинира уроците по няколко предмета, за да стимулира мисленето и творческия потенциал на децата за сметка на зазубрянето и преповтарянето.
Защо у нас образованието така и не се превръща в приоритет? Как учителят може да спечели вниманието на учениците си и да ги мотивира? Има ли деца с хуманитарно и такива с алгоритмично мислене, или това са стереотипи от миналото? Как да пробудим искрата на любопитството в погледа на детето, така че то да учи и да се развива пълноценно?

повече информация
Лети, лети… Таня!

Лети, лети… Таня!

Мислите си, че интернет не може да ви изстреля в Космоса? Може, но все пак зависи основно от вас.
Чували ли сте за Татяна Иванова, която мечтае (и, сигурен съм, ще успее) да стане първата българка космонавт?
Ако не сте, време е да срещнете това лъчезарно, харизматично момиче, устремено към звездите. А дори да я познавате, останете тук, за да поговорим за следващата важна стъпка по пътя на мечтата ѝ…

повече информация

Най-новите:

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

Тук ли са вече технологиите, които да позволяват качествен превод, включително от и на по-редки езици като българския?
Време е за прелюбопитен експеримент. DeepL не само се хвали, че е „най-точният преводач на света“, а и доста хора вече го използват в ежедневието си.
Как ли ще се справи с преводите на класически текстове от Толстой, Мураками, Ремарк или Господинов?
Дали накрая ще се окажем изгубени в превода… или ще стане ясно, че преводът е още едно поле, в което вече можем да разчитаме на изкуствения интелект? А парите, дадени за частни уроци по чужд език на детето ще се окажат хвърлени на вятъра…

повече информация
„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

Къде се крие магията днес? Ще изгубим ли някога силата на словото? Кога връзката с миналото ни помага да разберем кои сме и защо сме тук? Защо журналистиката вече изглежда предадена на алгоритмите? Трябва ли изкуственият интелект да учи за нас от книги като „Братя Карамазови“? А какво ли би разбрал от историите на днешния ни гост?
Николай Терзийски е млад писател, който дава свой, задълбочен и съвременен поглед към вечни теми. Асоциират стила му с магическия реализъм и има защо. Той владее забравеното умение да рисува с думи вълнуващи, преплетени, реалистични и вълшебни истории. В книгите му се срещат исторически пластове, градят се паралели между поколенията и съдбите. И, преди всичко, личи майстор на словото с магичен поглед, който дава много на читателя.
Всички ли имаме звезди под клепачите си?…

повече информация
„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

Децата и компютрите – как тази среща да се случи по най-добрия начин?
Елица Цонева работи като журналист, преди да се прехвърли към информационните технологии. Цели 15 години e в тази сфера, а после най-неочаквано и непланирано… става учител.
Само за няколко години децата, на които преподава, печелят впечатляващи награди на национални и световни надпревари по информатика и информационни технологии.
Тя въвежда редица иновации. Вместо учебници, предпочита да използва конкретни проекти, които децата да разработват като екип, в организация, подобна на тази в софтуерните фирми. Често комбинира уроците по няколко предмета, за да стимулира мисленето и творческия потенциал на децата за сметка на зазубрянето и преповтарянето.
Защо у нас образованието така и не се превръща в приоритет? Как учителят може да спечели вниманието на учениците си и да ги мотивира? Има ли деца с хуманитарно и такива с алгоритмично мислене, или това са стереотипи от миналото? Как да пробудим искрата на любопитството в погледа на детето, така че то да учи и да се развива пълноценно?

повече информация
На кавала – Дядо Коледа

На кавала – Дядо Коледа

Какво е да си чешит днес? Може ли съдбата да е щастлива, когато вървиш срещу течението и стереотипите?
Тази дигитална история е за двама души, разделени от няколко поколения и обединени от любовта си към България и фолклора ни. Един чешит, изоставил корпоративна кариера, за да се посвети на любимото си изкуство ни разказва за последните години на друг чешит, събрал в себе си десетки образи. На музикант, създател на музикални инструменти, мъдрец, свещеник и… дори Дядо Коледа.
Богдан Дарев е режисьор на филма „Кавал Парк“, в него за почти два часа ни представя сюрреалистичния образ на Александър Еплер, американец от руски произход, българин по душа. Ще потърсим заедно нишките, които свързват смислените истории. Късмета и проклятието да си чешит в този все по-унифициран земен свят.

повече информация
Стани програмист!

Стани програмист!

Дали програмирането е за вас? Струва ли си да опитате в тази професия? Какви знания и умения ви трябват, за да започнете? Кога е късно? Какви са основните решения, които трябва да вземете в началото? Как да изберете език за програмиране? Къде да го учите? Как да си намерите първа работа? Кои са другите професии в тази сфера, към които може да се насочите?
Ще се опитам да ви отговоря от собствената си гледна точка.
Айти секторът изживява разцвет, особено на фона на икономиката ни като цяло. Аз реших, че ще ставам програмист на 33, вече имах сериозен опит в друга професия. Има толкова много неща, които бих се радвал някой да ми каже в онзи момент, когато взех решението да се пренасоча. Именно тях ще се опитам да събера тук.

повече информация
Лети, лети… Таня!

Лети, лети… Таня!

Мислите си, че интернет не може да ви изстреля в Космоса? Може, но все пак зависи основно от вас.
Чували ли сте за Татяна Иванова, която мечтае (и, сигурен съм, ще успее) да стане първата българка космонавт?
Ако не сте, време е да срещнете това лъчезарно, харизматично момиче, устремено към звездите. А дори да я познавате, останете тук, за да поговорим за следващата важна стъпка по пътя на мечтата ѝ…

повече информация
Share This