„Колкото сме по-напреднали технологично, толкова по-страшни грешки забравяме“

ное. 22, 2022 | Срещи

„Колкото сме по-напреднали технологично, толкова по-страшни грешки забравяме“

22 ноември 2022 | Срещи

Людмила Филипова е сред най-четените български автори през последните две десетилетия. Романите ѝ обхващат огромен кръг от теми, тя не спира да търси нови литературни предизвикателства, свързани с далечното минало на хората по нашите земи, с днешните им предизвикателства, с големите загадки, които ни отправя животът.

А търсенията ѝ са широки и извън книгите, стигайки до далечни светове. Завършва икономика, специализира творческо писане в Оксфорд и с отличие се дипломира като магистър по астрономия в Софийския университет. Участва в няколко от българските антарктически експедиции, а и в реалити формати.

След толкова пъстра палитра от интереси, време е и за нейните дигитални истории. Насочваме се първо към миналото, за да погледнем към бъдещето. И накрая, най-важното, ще помечтаем за момента, когато хората отново ще се вълнуват не от злободневното. А от звездите…


 

– През последните години се оказва неочаквано актуална темата за древното ни минало. На какво се дължи това?

– Заради илюзията, че там е знанието и истината. Но, според мен, колкото повече се развиват точните науки, и най-вече през последните 3 века,

след премахването на диктатурата на църквата, толкова по-близо сме до знанието и истината.

 

– Защо е толкова важно дали сме наследници на хората, които са живели тук преди хиляди години?

– Защото миналото до голяма степен определя настоящето – както на отделния човек, така и на народите и обществата.

 

Людмила Филипова

снимки: личен архив

 

– С какво е интересна цивилизацията, съществувала преди траките?

– Прототракийската цивилизация, съществувала в земите на днешната Североизточна България, е интересна с това, че е първата развита цивилизация, позната ни в света. Те първи са обработвали златото, имали са протописменост, мащабна солна индустрия, дори астрономически познания. Имали са и религиозна концепция, залегнала в основата на следващите цивилизации.

Развивали са металургия, корабостроене и напреднало държавно устройство. За тях подробно съм писала в книгите ми „Мастиленият лабиринт“, „Божият ген“ и „Където се ражда Слънцето“.

 

– Ще пребъде ли писаното слово в онлайн времената на образа?

– Словото ще пребъде, без значение от формата, чрез която се предава

– тя еволюира непрестанно.

 

– Днес писането е някаква масова обсесия, всеки пише онлайн. Какво ви дава сили да продължавате да пишете?

– Чувството за дълг да събирам знанието по различни теми и да го предавам на хората чрез книгите си. И обратната връзка от читателите ми.

 

– Кое отличава силната история?

– Това доколко е успяла да промени нещо в нас самите към по-добро.

 

– Как се раждат историите?

– При мен това е мигът на вдъхновение – когато в ума ми се ражда идеята за нова история.

 

Людмила Филипова

 

– Ограничен брой ли са сюжетите и идеите, или са безкрайни?

– Ако се разглеждат като схеми на писане, те са ограничени до няма и 10.

Но ако се разглеждат цялостно, до детайлите, стават безкрайни.

 

– Има ли професия „писател“?

– Не – в такъв те превръща читателят.

 

– Думите ли са, които ни правят хора?

– Единствено делата ни.

 

– Кой е най-големият успех, с който се гордеете като писател?

– Не обичам да се гордея. Но най-скъпи са ми писмата на читатели, които ми споделят, че моя книга им е била полезна, помогнала им е, научили са нещо важно или просто им е било интересно.

Най-трудно е да напишеш интересна книга.

 

– В книгите си често срещате миналото и бъдещето, историята с новите знания на науката. Кое е най-важното, което трябва да помним от миналото, докато днес създаваме технологичното бъдеще?

– Хубаво е да умеем да се учим от грешките си, но, за съжаление, и хората, и историята ги забравяме и ги повтаряме. Но

колкото по-напреднали сме технологично, толкова по-страшни са грешките, които забравяме.

 

Людмила Филипова

 

– На кое е най-важно да научим изкуствения интелект?

– На каквото и да го учим, той рано или късно ще еволюира в нещо различно и саморазвиващо се. Много е вероятно да ни застраши като вид, но знанието за това няма да спре човека да експериментира с изкуствения интелект от чисто любопитство. На тези теми е посветен романът ми „Аномалия“.

 

– Ще има ли той религия? Вяра?

– Много е възможно – те се раждат там, където има незнание. А не е възможно да се знае всичко, дори само поради факта, че

знанието е толкова безкрайно, колкото е и Вселената.

 

– Ще изгуби ли някога романът силата си на жанр?

– Всеки жанр неминуемо еволюира. Но искрено се надявам да не се изгуби, тъй като ми е любимият.

 

– Защо ни напусна интересът към Космоса? Той не е модерен, децата днес не мечтаят да стават космонавти, докато новините ни връщат в краски от миналото, към което вярвахме, че няма да се върнем, на войни, болести…

– Изгубили са интерес хората, които нямат влечение към точните науки и по-трудната за възприемане информация.

Аз живея с Космоса – завърших с отличие магистратура по астрофизика, посветих на темата книгите ми „Смисълът“, „Контактът“, „Отговорът“, „Печатна грешка“. Създадох с бизнеспартньор компанията за космически храни “Antarta”. Непрестанно чета и се интересувам от Космоса.

 

Людмила Филипова

 

– Ще се върнем ли към звездите?

– Ние сме направени от звезден прах, буквално! В техните ядра и в избухванията на свръхнови се създават всички химични елементи, които в момента на смъртта им, с избухването им, се разпръсват из Космоса.

Всеки от нас е направен от звезден прах.

 

– Ще полети ли скоро човек отново отвън близката орбита?

– Ще стигнем до Марс в близкото бъдеще.

 

– Познаваме ли Вселената, в която живеем?

– В голяма степен, но всеки ден научаваме още и още. И това ще е безкраен процес, защото и тя се променя.

 

Людмила Филипова

 

– Има ли разумен живот извън планетата ни?

– Много е вероятно, но е категоричен факт, че все още нямаме нито едно доказателство за това – само фантазии и спекулации. Това до голяма степен се обяснява с Парадокса на Ферми.

 

– Какъв свят мечтаете да получат следващите поколения?

– Свят, в който хората живеят в синхрон с природата и в мир с другите биологични видове. Но, за съжаление, това не е възможно заради природата на хората.

Унищожавайки природата, унищожаваме само себе си. Тя ще се възстанови и след нас…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Понякога животът в мрежата ражда казуси, които не биха ни хрумнали, колкото и да отпускаме въображението си. Представете си, почти като в роман на Кафка, изведнъж започват да ви се появяват реклами...

повече информация
„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

Как технологиите промениха бременността и раждането? С какво облекчиха и как – парадоксално, в други посоки създадоха проблеми за начина, по който идваме на бял свят? Жени Маркова се свърза с мен...

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

По колко часа на ден децата имат досег с екран? Трябва ли в училище да има телефони? Как изглежда технологичното бъдеще за днешните деца? Какво има смисъл да учат? С какво е различно днешното...

повече информация
„Страх от технологии = изоставане на нацията“

„Страх от технологии = изоставане на нацията“

Толкова е пъстър пътят на днешната ни гостенка! 11 години се занимава с журналистика. После се насочва към туризма, за да стане… управител на хотел на Марианските острови в Тихия океан. Докато...

повече информация
Колко е IQ-то на ChatGPT?

Колко е IQ-то на ChatGPT?

Какви ли не хобита имат хората – някои колекционират марки, други – евро, трети дори имат търпението да гледат български футбол. Е, аз освен че имам навика да проверявам нищожните си познания в...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

Как технологиите промениха бременността и раждането? С какво облекчиха и как – парадоксално, в други посоки създадоха проблеми за начина, по който идваме на бял свят?
Евгения Маркова се свърза с мен заради поредицата „Дигитални деца“ с предложението да поговорим за този аспект от връзката на технологиите с родителството. Тя живее в Германия и макар че дълги години е работила в сферата на маркетинга и разработката на софтуер, днес основното ѝ занимание е на дула. Особено популярно на запад, това е попрището на жени, които не са медицински специалисти, но помагат с информация, съвети, практическа и емоционална подкрепа на бъдещите майки.
Кога предоверяването на технологиите може да се превърне в проблем при бременността и раждането? Защо си струва в някои посоки да се върнем към традициите и повече да слушаме тялото си, а не само медицинските показатели или чужди съвети? Време е за един важен разговор, който според мен би могъл да даде много полезни идеи за хората, които тепърва се готвят да станат родители.

повече информация
„Страх от технологии = изоставане на нацията“

„Страх от технологии = изоставане на нацията“

Елица Стоилова казва, че дигиталната грамотност би трябвало да се превърне в национална цел, ако искаме да вървим напред. „Липсата ѝ води до страх от технологиите = консерватизъм в тяхното въвеждане и използване = изоставане на нацията ни в множество посоки. Какво е бъдещето на неграмотните народи?“, написа ми тя.
Толкова е пъстър пътят на днешната ни гостенка! 11 години се занимава с журналистика. После се насочва към туризма, за да стане… управител на хотел на Марианските острови в Тихия океан. Докато накрая акостира в ИТ света. Разбира, че голяма част от задачите в туризма успешно могат да се изпълняват от алгоритми, тъй като са повторяеми. Така създава чатбот платформата UMNI, много преди друг един чатбот да привлече погледите на света към това колко е напреднал изкуственият интелект.
Но как така… тя е толкова оптимистично настроена за пътя напред? Гостенката ни смята, че ако правилно изиграем картите си, ИИ ни води към едно прекрасно бъдеще. От какво зависи дали ще изиграем картите си както трябва? И защо понякога си струва дори да изоставиш едно от най-райските кътчета на планетата, преследвайки мечтите? Търсим важни и неочаквани отговори в следващите редове.

повече информация
„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Ние, възрастните, пожертвахме две поколения, защото създадохме нещо, което не знаехме какво е и как работи. Тези деца са жертва на нашата некомпетентност. Вече никой не може да каже, че не знаем до какво води прекомерната употреба на дигитални устройства за развитието на емоционално-интелектуалния апарат на децата.“
Но какви точно са тези щети и защо са толкова важни? Как прекомерното излагане на технологии променя необратимо децата? И какво да правим, след като го знаем?
Слави Стоев е психолог, води обучения за лидерство и мениджърски умения, водещ е на подкаста „Естествен ѝнтелект“. В същото време е и баща, и автор на детски книжки, посветени на ранното развитие и емоционалната интелигентност.
Точният гост, с когото да потърсим има ли среден път в отношението на родителите към технологиите и как можем да го намерим. Ще поговорим за базовите умения, които днес не успяваме да развием, и упадъка, към който се е насочила цивилизацията ни. Ако бързо не вземем целенасочени мерки, свързани именно с пресечната точка между технологиите и децата.

повече информация

Най-новите:

Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Понякога животът в мрежата ражда казуси, които не биха ни хрумнали, колкото и да отпускаме въображението си. Представете си, почти като в роман на Кафка, изведнъж започват да ви се появяват реклами на китайски магазини… за да ви предлагат нещо, което, много добре знаете, вие сте създали.
Какво бихте направили в такава ситуация?
Не Грегор Замза се казва нашият днешен герой, а Атанас Михалчев. Фотограф, художник, преподавател, от 3 десетилетия той живее в Канада и развива своето изкуство. Освен картините си – в пъстра палитра от стилове, той продава онлайн и малки, добре измислени и стимулиращи въображението и ловкостта детски комплекти за оригами. Които изведнъж… се оказва, че не са негови.
Наистина ли намерихме достатъчно добри механизми за защита на авторското право онлайн? Ще успее ли днешният ни герой да си върне откраднатото? Ще възтържествува ли справедливостта?

повече информация
„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

Как технологиите промениха бременността и раждането? С какво облекчиха и как – парадоксално, в други посоки създадоха проблеми за начина, по който идваме на бял свят?
Евгения Маркова се свърза с мен заради поредицата „Дигитални деца“ с предложението да поговорим за този аспект от връзката на технологиите с родителството. Тя живее в Германия и макар че дълги години е работила в сферата на маркетинга и разработката на софтуер, днес основното ѝ занимание е на дула. Особено популярно на запад, това е попрището на жени, които не са медицински специалисти, но помагат с информация, съвети, практическа и емоционална подкрепа на бъдещите майки.
Кога предоверяването на технологиите може да се превърне в проблем при бременността и раждането? Защо си струва в някои посоки да се върнем към традициите и повече да слушаме тялото си, а не само медицинските показатели или чужди съвети? Време е за един важен разговор, който според мен би могъл да даде много полезни идеи за хората, които тепърва се готвят да станат родители.

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

По колко часа на ден децата имат досег с екран? Трябва ли в училище да има телефони? Как изглежда технологичното бъдеще за днешните деца? Какво има смисъл да учат? С какво е различно днешното родителство?
Тези и още много важни въпроси отправих в началото на февруари към родителите и близките на деца до 11 години. Анкетата на Дигитални истории събра повече от 350 мнения. Изводите са показателни, замислящи. Посланията, събрани там, си струва да бъдат четени и обсъждани.
Благодаря от сърце на всеки, който я попълни, на всеки, който помогна повече хора да се включат! Ето какви се оказаха резултатите.

повече информация
„Страх от технологии = изоставане на нацията“

„Страх от технологии = изоставане на нацията“

Елица Стоилова казва, че дигиталната грамотност би трябвало да се превърне в национална цел, ако искаме да вървим напред. „Липсата ѝ води до страх от технологиите = консерватизъм в тяхното въвеждане и използване = изоставане на нацията ни в множество посоки. Какво е бъдещето на неграмотните народи?“, написа ми тя.
Толкова е пъстър пътят на днешната ни гостенка! 11 години се занимава с журналистика. После се насочва към туризма, за да стане… управител на хотел на Марианските острови в Тихия океан. Докато накрая акостира в ИТ света. Разбира, че голяма част от задачите в туризма успешно могат да се изпълняват от алгоритми, тъй като са повторяеми. Така създава чатбот платформата UMNI, много преди друг един чатбот да привлече погледите на света към това колко е напреднал изкуственият интелект.
Но как така… тя е толкова оптимистично настроена за пътя напред? Гостенката ни смята, че ако правилно изиграем картите си, ИИ ни води към едно прекрасно бъдеще. От какво зависи дали ще изиграем картите си както трябва? И защо понякога си струва дори да изоставиш едно от най-райските кътчета на планетата, преследвайки мечтите? Търсим важни и неочаквани отговори в следващите редове.

повече информация
Колко е IQ-то на ChatGPT?

Колко е IQ-то на ChatGPT?

Какъв е коефициентът на интелигентност на напредналия изкуствения интелект?
Достига ли, надминава ли средните 100 точки на днешното човечество? И защо това е важно?
Хайде да научим заедно!

повече информация
„Последният печели“. ChatGPT отвръща на удара!

„Последният печели“. ChatGPT отвръща на удара!

Из въздуха витае интелигентност, в залата са малко над 100 души, повечето от тях са сред най-интелигентните в нашата страна. Не е предположение, мога да го докажа. Те са сред победителите в „Последният печели“ – телевизионното състезание, което през последните години припомня защо знанието е важно за всички ни, дори като вид, във времената на напредналия изкуствен интелект.
С моите съмишленици в залата имаме важна задача. Да се изправим заедно срещу ИИ в едно състезание, което може да ни каже и покаже много.
Ще победи ли с днешните си невероятни умения изкуственият интелект едни от най-знаещите представители на естествения? Време е да проверим. И да научим нещо ново…
ChatGPT срещу някои от най-интелигентните българи в състезание по познание. Кой ще победи? Изгубихме ли окончателно и тази битка срещу машините? Ръкавицата е хвърлена!

повече информация
Share This