„Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер?“

ное. 21, 2023 | Срещи

„Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер?“

21 ноември 2023 | Срещи

„Представете си Одисей с джипиес сред гръцките острови напът към Итака. Превръщаме пътуването на човечеството през времето в круиз. А от лъжовната розова зона на комфорта до цифровия концлагер е само крачка. Така наречената цифровизация би била една много комична, дори забавна част от историята на човечеството, но, уви, не е така. Тя ни води директно в един безсмислен от хуманна гледна точка свят.“

С тези думи на Недялко Славов започваме разговора за най-новия му роман „Хабитат“. Огромна по значение и сила книга, пропита с много от тези големи днешни въпроси, чиито отговори не спирам да търся чрез Дигитални истории.

Недялко Славов е носител на редица национални награди за поезия и проза, автор на романите „Фаустино“, „432 херца“, „Камбаната“.

На границата на епоса е и новото му произведение, в което с безпощадната си писателска наблюдателност и неповторимия си стил той ни показва зловещо тиктакащите взривни устройства на днешния ден, за които все нямаме време.

Ще се научим ли да ценим данните си, най-ценното, което имаме днес онлайн? Какво може да ни спаси от шпионските агенции, в каквито са се превърнали социалните мрежи? Къде е днес битката за свободата и има ли все още шанс да не я загубим?

„Всичко е в това какво искаш да си утре. Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер на един безсмислен свят“.


– Къде минава границата между свободата и тоталния контрол? Прекрачили ли сме я безвъзвратно?

– Първо искам още от самото начало да кажа – отговорите на въпросите ви изразяват само и единствено моята гледна точка. С тях не поучавам, не соча с пръст, не обяснявам и не внушавам нищо на никого.

Сега на въпроса. За мен свободата е вътрешно състояние, тоест, тя е без граници. А

тоталният контрол е дело съзнателно и организирано, тоест – гранично

според степента си на реализация. Той, тоталният контрол, чрез техническите достижения на цивилизацията ни днес, е реализирана мечта на една категория хора с болни мозъци, които съпътстват човешкото общество открай време. Това са същества, които имат дълбоки комплекси за малоценност. Тоталният контрол е последната и най-патологична форма на власт.

 

Недялко Славов

 

Изчезна ли истината онлайн?

– Не. Тя не може да изчезне. А ако изчезне, това означава да изчезнем и ние. Човешкото същество добива стойност само когато се споделя с друго човешко същество в рамките на сетивния, мисловния и емоционалния си контакт. Иначе то е в непрекъснато състояние на изначална самота. Общуването през технологиите само умножава и изостря тая самота, а не я преодолява.

 

– Нарочно ли ни разделя дигитализацията, или просто така се получи?

– Сама по себе си тя е абсолютно съзнателен процес за разделяне. Така че в нея няма нищо случайно.

 

– Акцентът в „Хабитат“ е върху камерите, но те са само едно от многото средства, с които ни следят днес, според мен по-важни са чисто дигиталните, по-перфидните, например това, което се случва в социалните мрежи. Как ни следят?

– Казано без грам параноя – ние сме следени навсякъде и във всичко. И това ще се засилва – от социалните мрежи, през финансовото, до здравното обслужване. Казано образно,

ние сме като ония птици, които орнитолозите опръстеняват с гривни за проследяване.

Камерите са най-видимата част на тоталния контрол.

 

Хабитат

 

– И още по-странното, поне според мен, е, че всички си даваме сметка за това. Оставяме море от данни, което ни прави манипулируеми. Делегираме още и още пълномощия на онези, които имат най-голяма изгода да ги използват срещу нас. Кое ви насочи към темата за дигитализацията?

– Преди време видях нещо, което никога няма да забравя. Едно

гнездо на лястовици бе слепило и блокирало камерата за наблюдение на вилата на мой приятел.

Тази метафора отключи идеята ми за романа, за онази битка, в която Природата и Бог искат да ни откъснат от „идеите“ на Дявола.

 

– Кое ви беше най-плашещо да научите, докато задълбавахте?

– Мащабът на системата за тотален контрол. Те вече са навсякъде.

 

– След като технологиите притъпяват сетивата ни и колективната сила, възможно ли е вече хората поотделно да променят нещо?

– Да. Просто някой трябва да спре тока на човечеството за 24 часа.

 

Недялко Славов

снимки: личен архив

 

– Уви, това звучи доста утопично… А дали все пак решенията още не са в нашите ръце, ако сме единни? Възможни ли са революции във времената на фейсбук?

– Задачата на фейсбук е да нагнети и да разреди социалната енергия. Тоест, и той е някакъв вид революция. И с тая идея е измислен. И революциите, и фейсбук по същество са едно и също средство за политика на задкулисието. Но и революциите, и социалните мрежи ще изгубят своята сила в бъдещия многополярен свят. Просто ще изчезнат като средство за манипулация, ще бъдат заменени с други.

 

– А как изобщо стигнахме до свят, в който важните решения се вземат от корпорации, по-големи и мощни и от най-силните държави?

– Както обикновено.

С тотална лъжа, с тотална медийна обработка, с безмилостни финансови инструментариуми,

с продажни правителства и политици, с умствена леност на населението.

 

Недялко Славов

 

– Дали тази битка не мина и през изгубената битка за истината, през смъртта на медиите?

– Медиите са съучастник в парализирането на истината.

 

– Кои са най-големите битки, които днес трябва да водим вътре в себе си?

– Да останем свободни.

 

– Аз също често акцентирам върху това, че битката днес е за свободата, от която доброволно се отказваме. Защо го правим толкова лесно? Наистина ли е обратимо?

– Прави се заради зоната на комфорт. Използват се най-животинският ни инстинкт за физическо оцеляване, природната ни лакомия и чувството за материална сигурност, за да се занули свободната ни воля, заложена в нас от Твореца. А дали е обратимо, ще покаже времето. Няма да чакаме още дълго.

 

Камбаната

 

– Технологиите ни разделиха на враждуващи за всяко следващо дребнотемие агитки, което и според мен е силно средство за манипулиране на социалната енергия. Но можеше ли да стане по друг начин? Кое може да ни събере обратно, да върне нюансите, аргументите, емпатията?

– Не вярвам на тази дума „емпатия“.

Взета е от древните гърци, но в нея е вложено друго, лабораторно значение, тя иде от структурализма в психологията, тайният ѝ акцент е не в съпреживяването на насрещния, а в собственото ти личностно разграждане, по-скоро я свързвам с ентропията.

Аз съм православен християнин. Моята дума е простичка. Тя е Състрадание. Обич за Ближния. Моите родители и техните родители, и другите зад тях бяха не емпати, а обичащи, нормални хора. Тази дума „емпатия“ е част от голямото нищоговорене, от празната фразеология.

 

– Кои човешки чувства, страни, действия най-много липсват в света, в който властват технологиите?

– Всичките тези, които ни правят хуманни същества. Те просто стават излишни.

 

– Казвате, че термина „хабитат“ избирате и заради продължаващата деволюция на човека. Кога започна тя и кога ще свърши?

– Започва от дарвинизма, после от фройдизма и през всички останали „-изми“ на „научното“ презрение към човека. А особено в изкуството – разрушителна акция срещу божественото у нас. И оттогава до днес все това упражнение.

 

Камбаната

Деян Донков в хитовия моноспектакъл „Камбаната“ по романа на Недялко Славов

 

– А как философията на шпионирането стана част от живота ни?

– Шпионирането навлиза в най-острата си фаза в тоталитарните общества. Тогава изведнъж малкият човек става голям, посредствеността – талант, а насилието над свободните хора – злостно и отмъстително занимание на шепа комплексари. Тогава и доносът, шпионирането придобиват зловещи размери.

 

– По някакъв начин всички си даваме сметка, че, както казва Джарон Лание, социалните мрежи са всъщност шпионски агенции.

– Не е много сложно да се направи този извод. Та още първият въпрос във фейсбук е „Какво мислите?“. И службите старателно записват.

 

– Според мен дори не са толкова службите, колкото корпорациите, от които това зависи. Но пък… надали можем да знаем нещо при толкова неясните и непрозрачни алгоритми на всички онези, които ни следят. Но нека се насочим към една друга голям тема… идва ли според вас краят на изкуството? Алгоритмите ли могат да го донесат, или хората?

– Водят ни към трансхуманизъм. А там изкуство няма да е необходимо.

 

– Но какво ще стане с литературата?

– То вече е станало. Вече масово се пише послушна литература. Така я наричам. Това са политкоректни глобалистки каканижения, облечени в литературни модни дрешки. Те съответно се лансират от политкоректната обслужваща критика, награждават се от съответните родни и международни политкоректни журита със съответните политкоретни награди и се пращат за политкоректно четене в птицефермата на политкоректните послушни читатели.

 

– Има ли смисъл от хората без изкуство? Без книги?

– Не.

Изкуството е единствената ни форма за безсмъртие, макар и за кратко.

То ни дава възможности да живеем за малко в паралелни светове.

 

– А без връзка с природата?

– Не. Ние сме незначителна частица от нейното Цяло. И от нейния единен Разум.

 

– Възможно ли е чрез технологиите да възстановим диалога между поколенията? Или той е безвъзвратно изгубен?

– Диалогът между поколенията е в обикновеното, нормално човешко общуване. При него трябват простички неща – човешка телесна температура, обсег на прегръдка, празнично включване на всички сетива, родова верига, семейни традиции. Тоест, никакво посредничество на техники, технологии и прочие.

 

Недялко Славов

 

– Защо днес да учим децата не само как да работят с компютрите, но и с мотиката?

– Защото

не пръстите по клавиатурата, а пръстите, вкопчени в средствата на труда, са ни направили хора.

 

– А на какво е най-важно да научим изкуствения интелект?

– На каквото и да го научим, той ще носи белезите на несъвършенството на човешкия ум, защото е негово дело. Той никога не може и няма да се докосне до Тайната на сътворението, което ни е създало, тоест до божествената ни промисъл.

В един период от живота си често бях в Хайделберг. Университетът там е създаден осем години по-рано от 1393 година, когато тъмните азиатски пълчища у нас поглъщат Търновград и България угасва в пълен мрак за пет века. Тоест, когато там са светнали лампите в умовете, тук са ги изгасили. Та една от забележителностите на това дивно градче е така нареченият Philosophenweg или „философската пътека“, която се катери по склона над река Некар. Тя е била любима на великите немски философи, както и на буйната и търсеща любовно усамотение студентска младеж на Хайделберг.

Често по нея съм се изкачвал и аз. Бях чувал, но така и не открих онази стара кръчма в подножието ѝ, на чийто вход било написано: „Млади човече, смисълът на философската височина не е самата височина, а в пътя към нея“.

Казвам това, защото това пътуване на човечеството към философската му височина е отредено от Бог да стане чрез Чистия дух и Свободната воля на хората, а не чрез цифровизацията, дигитализацията, изкуствения интелект и всички останали щарлатании за тотален контрол.

 

– За кого днес бие камбаната?

– За този, който я чува.

 


Романа „Хабитат“ на Недялко Славов можете да намерите в книжарница „Гринуич“ в София или да поръчате от автора.

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

Скоро България ще посрещне първата международна олимпиада по изкуствен интелект! Как така страната ни се оказва пионер в толкова важно начинание и какви възможности ни дава то? „Олимпиадата е нашият...

повече информация
Чергар, който свали правителството (без да иска)

Чергар, който свали правителството (без да иска)

Можем ли да променяме средата? Страната си, света…ако просто напишем онлайн това, което ни вълнува? Можем. Ето го най-силното доказателство, което съм срещал. „Все едно си говориш с призрак“, описва...

повече информация
„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

Виктор Ботев и екипът му разработват успешен продукт в едно от най-високотехнологичните направления на изкуствения интелект. Но защо ли ентусиазмът му за близкото бъдеще, в което ИИ ще промени...

повече информация
Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Тази година почти 2/3 от хората на земното кълбо ще избират, по един или друг начин, онези, които да ги управляват. Открояват се изборите за президент на САЩ на 5 ноември, у нас на 9 юни ще избираме...

повече информация
„ИИ вече промени работата на преводачите“

„ИИ вече промени работата на преводачите“

Знаете ли, че автоматизираните системи за превод се използват навсякъде около нас? Че огромна част от административните и комерсиални текстове се превеждат на всички езици с изкуствен интелект, а...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

Скоро България ще посрещне първата международна олимпиада по изкуствен интелект! Как така страната ни се оказва пионер в толкова важно начинание и какви възможности ни дава то?
„Олимпиадата е нашият принос едновременно за изграждането на елитна човешка експертиза за съвместно бъдеще с изкуствения интелект и за широк обществен диалог за възможностите, ограниченията и етичните въпроси, свързани с ИИ“, казва днешният ни гост.
Елена Маринова е съосновател и дългогодишен президент на „Мусала Софт“, днес е член на консултативния съвет на ИТ компанията на 6-милиардната група KKCG. Лидер с огромен опит в бизнеса, тя е начело и на редица инициативи, свързани с въвеждането на иновации и образованието.
Елена е съосновател на първата международна олимпиада по изкуствен интелект, която от 9 до 15 август ще събере в Бургас талантливи младежи от поне 30 държави. (Още за IOAI – тук.) Включват се учени от водещи университети, които вече подготвят състезанията, а и ще представят своите най-нови разработки.
Как така именно в България се роди идеята за подобно състезание? Какви са възгледите на един дългогодишен лидер в IT сферата за бъдещето ѝ? Какви са най-големите промени, които според госта ни обещава развитието на изкуствения интелект и защо е толкова важен диалогът по тези теми?

повече информация
„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

Виктор Ботев и екипът му разработват успешен продукт в едно от най-високотехнологичните направления на изкуствения интелект. Но защо ли ентусиазмът му за близкото бъдеще, в което ИИ ще промени всички ни…, е далеч от ширещите се огромни очаквания? Предстои ни да срещнем една неочаквана, задълбочена гледна точка към голямата тема на нашето време.
Вече 8 години гостът ни е главен технологичен директор на Iris.ai. Норвежко-българският стартъп разработва системи за прилагането на изкуствен интелект в обработката на масиви с научни данни.
Защо не изглежда да сме чак толкова близо до генералния изкуствения интелект? Обречени ли сме да се съобразяваме с пристрастията и халюцинациите на моделите, преди да измислим следващата голяма стъпка?
Надценихме ли ефекта от появата на ChatGPT и това кои области могат да бъдат променени из основи от големите езикови модели? Защо според госта ни сме близо до предела на възможностите им и е време за следващата голяма стъпка?
Защо според него ерата на сървиз компаниите у нас приключи безвъзвратно? Изпуснахме ли ключовия момент да изведем IT индустрията си на следващото ниво и има ли шанс да наваксаме?
Очаква ни един дълъг технологичен разговор по човешки за ценители…

повече информация
„ИИ вече промени работата на преводачите“

„ИИ вече промени работата на преводачите“

Знаете ли, че автоматизираните системи за превод се използват навсякъде около нас? Че огромна част от административните и комерсиални текстове се превеждат на всички езици с изкуствен интелект, а задачата на хората е да проверяват и поправят?
Вече дори не ги наричат „преводачи“, а „постредактори“.
След като хората станаха постредактори на алгоритмите… тук ли е някъде и срещата с постистината? Ще влезе ли изкуственият интелект в ролята на вавилонска рибка, или ще създаде новия Вавилон?
Познавате Рада Ганкова от гостуването ѝ преди година, когато си поговорихме за залинялото ни словотворчество. За лекотата, с която вземаме думи като „еърфрайер“, докато някога сме били достатъчно оригинални да измислим „чушкопек“. Днес ще поговорим за основната ѝ работа – превода, и начина, по който я променя навлизането на изкуствения интелект.

повече информация

Най-новите:

Как се „счупи“ разговорът онлайн?

Как се „счупи“ разговорът онлайн?

Днес в мрежата можем да си говорим както никога за важните неща, да чуем мнението на най-интелигентните хора, да обсъдим, а… се чудим за какво да се изпокараме.
За и против правителството, Тръмп, скандалната участничка в „Ергенът“ (защото се очаква да избират само нескандални). Машинното гласуване, ваксините, съдебната реформа. Новия чалга хит, поредната недомислена законова промяна и какво ли още не.
Знаем, че живеем в социалните балони, че платформите за съдържание отдавна не са място за среща с приятели, а големи телевизори, които правят всичко, за да погълнат вниманието ни, но… какво от това?
Можем ли да променим нещо? Струва ли си? Ето един малък експеримент, гарниран с 8 повода за замисляне.
Ще се върнем към темата за ковид и начина, по който я осмислихме. Ще тръгнем по пътя на една журналистическа публикация, за да поразмишляваме заедно. За мястото, докъдето сме стигнали.

повече информация
„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

Скоро България ще посрещне първата международна олимпиада по изкуствен интелект! Как така страната ни се оказва пионер в толкова важно начинание и какви възможности ни дава то?
„Олимпиадата е нашият принос едновременно за изграждането на елитна човешка експертиза за съвместно бъдеще с изкуствения интелект и за широк обществен диалог за възможностите, ограниченията и етичните въпроси, свързани с ИИ“, казва днешният ни гост.
Елена Маринова е съосновател и дългогодишен президент на „Мусала Софт“, днес е член на консултативния съвет на ИТ компанията на 6-милиардната група KKCG. Лидер с огромен опит в бизнеса, тя е начело и на редица инициативи, свързани с въвеждането на иновации и образованието.
Елена е съосновател на първата международна олимпиада по изкуствен интелект, която от 9 до 15 август ще събере в Бургас талантливи младежи от поне 30 държави. (Още за IOAI – тук.) Включват се учени от водещи университети, които вече подготвят състезанията, а и ще представят своите най-нови разработки.
Как така именно в България се роди идеята за подобно състезание? Какви са възгледите на един дългогодишен лидер в IT сферата за бъдещето ѝ? Какви са най-големите промени, които според госта ни обещава развитието на изкуствения интелект и защо е толкова важен диалогът по тези теми?

повече информация
Чергар, който свали правителството (без да иска)

Чергар, който свали правителството (без да иска)

Можем ли да променяме средата? Страната си, света…ако просто напишем онлайн това, което ни вълнува?
Можем. Ето го най-силното доказателство, което съм срещал.
„Все едно си говориш с призрак“, описва срещата ни събеседникът. А не ми прилича на призрак, същински Шерлок, върлинест, с шахматно карирани каскет и сако. После, в разговора, повече ми заприличва на друг знаменит литературен герой, един идалго.
Срещу мен е легендарният блогър Чергар, създал незабравими текстове и мистификации, които и до днес стоят на почетно място в дигиталния фолклор и колективната памет. Авторът на сайта neverojatno, от определен момент познат и като „Бъзикилийкс“. За „Истината такава, каквато можеше да бъде!?“
Но как един анонимен блогър се превърна в честа тема за разговор между политици и медии? И как негов текст доведе до… оставката на българското правителство, при това… без той да го иска или очаква?
„Ако младите имат желание, имат идея, имат нещо, в което вярват и искат да постигнат, винаги трябва да положат усилия…“

повече информация
„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

Виктор Ботев и екипът му разработват успешен продукт в едно от най-високотехнологичните направления на изкуствения интелект. Но защо ли ентусиазмът му за близкото бъдеще, в което ИИ ще промени всички ни…, е далеч от ширещите се огромни очаквания? Предстои ни да срещнем една неочаквана, задълбочена гледна точка към голямата тема на нашето време.
Вече 8 години гостът ни е главен технологичен директор на Iris.ai. Норвежко-българският стартъп разработва системи за прилагането на изкуствен интелект в обработката на масиви с научни данни.
Защо не изглежда да сме чак толкова близо до генералния изкуствения интелект? Обречени ли сме да се съобразяваме с пристрастията и халюцинациите на моделите, преди да измислим следващата голяма стъпка?
Надценихме ли ефекта от появата на ChatGPT и това кои области могат да бъдат променени из основи от големите езикови модели? Защо според госта ни сме близо до предела на възможностите им и е време за следващата голяма стъпка?
Защо според него ерата на сървиз компаниите у нас приключи безвъзвратно? Изпуснахме ли ключовия момент да изведем IT индустрията си на следващото ниво и има ли шанс да наваксаме?
Очаква ни един дълъг технологичен разговор по човешки за ценители…

повече информация
Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Тази година почти 2/3 от хората на земното кълбо ще избират, по един или друг начин, онези, които да ги управляват. Открояват се изборите за президент на САЩ на 5 ноември, у нас на 9 юни ще избираме едновременно представителите си в националния ни и в Европейския парламент. Ключови избори има в 8 от 10-те най-големи държави на планетата, поне 2 милиарда души се очаква да се озоват пред урните (ако не отидат за гъби).
И ако за нас през последните години това се превърна в повтарящо се често, не особено атрактивно и мотивиращо задължение, то ето че за първи път демократичните процедури от подобен мащаб се случват в епохата след ChatGPT. Във времето, когато изкуственият интелект се превърна в голямата възможност и предизвикателство. И всичко това – на фона на цялостния упадък на интереса към демократичните процеси. В зората на зараждащите се обществени сътресения, които, няма как, са свързани изключително пряко с технологичната революция, в която живеем.
Може ли изкуственият интелект да се превърне в ключов фактор, който ще решава задаващите се избори? Има ли как да намалим риска да бъдем манипулирани в избора си, на фона на и без това манипулативните форми на комуникация онлайн? Как ще изглежда и колко е далеч моментът, когато технологиите ще ни позволят да направим следващите стъпки от развитието ни като вид, от начина, по който е организирано и управлявано обществото ни? Ето осем повода за замисляне.

повече информация
„ИИ вече промени работата на преводачите“

„ИИ вече промени работата на преводачите“

Знаете ли, че автоматизираните системи за превод се използват навсякъде около нас? Че огромна част от административните и комерсиални текстове се превеждат на всички езици с изкуствен интелект, а задачата на хората е да проверяват и поправят?
Вече дори не ги наричат „преводачи“, а „постредактори“.
След като хората станаха постредактори на алгоритмите… тук ли е някъде и срещата с постистината? Ще влезе ли изкуственият интелект в ролята на вавилонска рибка, или ще създаде новия Вавилон?
Познавате Рада Ганкова от гостуването ѝ преди година, когато си поговорихме за залинялото ни словотворчество. За лекотата, с която вземаме думи като „еърфрайер“, докато някога сме били достатъчно оригинални да измислим „чушкопек“. Днес ще поговорим за основната ѝ работа – превода, и начина, по който я променя навлизането на изкуствения интелект.

повече информация
Share This