В тази рубрика под формата на класическо (или нестандартно) интервю гостуват събеседници, които имат интересна гледна точка към дигиталното настояще. Технологични специалисти, учени, инфлуенсъри, писатели и други хора на изкуството. И дори… котарак.

Малката капачка и лавината от добри дела

Малката капачка и лавината от добри дела

22 модерни кувьоза и 5 линейки, специално оборудвани, за да помагат на преждевременно родени деца. Ето толкова е огромен днешният ни гост. Благодарение на него в много региони на страната преждевременно родените деца имат значително по-голям шанс да оцелеят и да избегнат усложненията.
Той подготвя доброволци за ситуации, в които държавата не би могла да се справи сама. Провежда обучения как да оказват първа помощ и децата, и родителите им.
Не е Дядо Коледа, но също има брада и също е изморен, в такова настроение срещам Лазар Радков. Разговорът ни е за подкаста на DEV.bg, където имам късмета да водя някои от епизодите. А този път много от думите си струва да бъдат прочетени.
Чудесата могат да бъдат резултат от труда на всеки от нас. Всеки може да променя света и средата около себе си. А когато онези хора, събрани от желанието си да създават, намерят малко подкрепа и се събират заедно, те могат да променят и средата. Дали това е пътят, който ще ни поведе напред като нация, ще ни издърпа от ролята на най-бедните и нещастните?
Ако има човек, който да ни убеди, това е именно Лазар Радков.

повече информация
„Изобщо не си даваме сметка какво ще сътворим!“

„Изобщо не си даваме сметка какво ще сътворим!“

„Трябва да намалим арогантността. Технократите, технологичната общност, трябва да влезем в ролята на отговорни водещи на това, което се случва, а не на хора, възползващи се от кехлибарените си кулички. Иначе това няма да свърши добре“.
Доброслав Димитров е съосновател на „Империя онлайн“ и председател на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ). Когато напредъкът в изкуствения интелект привлече погледите, той се открои с позициите си.
Че нищо вече няма да е същото след идването на ChatGPT и събратята му;
Че няма да остане област от живота ни, която да не бъде разтърсена из основи;
Че това е и шансът ни като държава и технологичен сектор да постигнем огромен напредък.
Година по-късно гледната му точка остава същата, подкрепена и от опита. Ще поговорим за задаващите се обществени промени и ролята на технологичния сектор – у нас и в чужбина, за търсенето на програмисти. За постепенното и необратимо навлизане на изкуствения интелект. За технологичните разделения, които ни изправят пред екзистенциален риск, и останалите големи въпроси на днешния ден.

повече информация
Идва ли д-р Изкуствен интелект?

Идва ли д-р Изкуствен интелект?

В кои области на медицината ще навлезе скоро изкуственият интелект? А има ли технологии, базирани на него, които вече са част от практиката? В диагностика или в лечението се оказват по-перспективни? Кои са следващите големи стъпки на хоризонта?
С днешната ни гостенка ще надникнем в прелюбопитното близко бъдеще, в което медицината среща възможностите на изкуствения интелект.
Стефани Паунова е програмист с опит и „от двете страни“ на кода – разработва бекенд технологии с Java и фронтенд с React, част е от екипа на TINQIN. И въпреки че има тази търсена професия, вече 4 години тя води упражнения по бази данни в Пловдивския университет. В момента подготвя докторската си дисертация, свързана именно с навлизането на изкуствения интелект в медицината.
През последните месеци тя се е заровила в най-новите научни изследвания по темата, затова е повече от интересно да видим какво се задава…

повече информация
„Хората масово са налегнати от усещането за разпад“

„Хората масово са налегнати от усещането за разпад“

Алек Попов няма нужда от представяне за всеки, който поне малко се интересува от литература. „Мисия Лондон“, „Сестри Палавееви…“ и поне за мен любимият роман „Черната кутия“. Бих ви препоръчал и сборника „Нови и избрани разкази“.
Но нямаме време за литература точно сега, за живота ще си говорим. И за технологиите. За необходимата хигиена на потреблението и споделянето на съдържание.
За разломите на днешния ден и шансовете да започнем отново да си говорим нормално по важните теми. За секса с роботи. За деконструираните клишета и усещането за разпад, което ни отдалечава и от литературата.
„Живеем в цивилизация, която насърчава баналността във всичките ѝ форми. Социалните мрежи, ПР-ът, рекламата постоянно генерират клишета. Политическият език е изтъкан предимно от клишета, както и бюрократичният жаргон. Не е въпрос само да ежедневието – бързо или бавно – а по-скоро до една специфична „умствена леност“, която ни кара безкритично да повтаряме някакви готови формули за успех, за щастие, за любов.
Да изглеждаш щастлив сякаш стана по-важно, отколкото да си щастлив. Малцина са тези, които се сепват и си казват: ама, чакай, бе, какви са тия глупости!?“

повече информация
„Занимаваш се с наука? Ще си тъп и беден!“

„Занимаваш се с наука? Ще си тъп и беден!“

Не, няма! Технологиите, науката са пътят – и за всеки млад човек, който иска да постигне нещо, и за всички нас, като народ, дори като цивилизация.
29 милиона пъти са видени миналата година в социалните мрежи публикациите на сайта „Българска наука“. Достъпно, но и адекватно, издържано, в него се разказва за научните пробиви, за предизвикателствата, за големите успехи на българските учени.
Вече 17 години Петър Теодосиев влага в тази кауза душата си. Започва като хлапе, няма пари да си купи книги, от които да се научи да програмира. А после така се увлича в разказването на научни истории, че и до днес не губи вярата си.
Че можем да обърнем стереотипа. Че е важно да запалим искрата на любопитството, на любовта към книгите, пламъка на науката при следващите млади хора. Защото това е шансът ни като нация.
Но как да се случи?

повече информация
„Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер?“

„Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер?“

„Представете си Одисей с джипиес сред гръцките острови напът към Итака. Превръщаме пътуването на човечеството през времето в круиз. А от лъжовната розова зона на комфорта до цифровия концлагер е само крачка. Така наречената цифровизация би била една много комична, дори забавна част от историята на човечеството, но, уви, не е така. Тя ни води директно в един безсмислен от хуманна гледна точка свят.“
С тези думи на Недялко Славов започваме разговора за най-новия му роман „Хабитат“. Огромна по значение и сила книга, пропита с много от тези големи днешни въпроси, чиито отговори не спирам да търся чрез Дигитални истории.
Недялко Славов е носител на редица национални награди за поезия и проза, автор на романите „Фаустино“, „432 херца“, „Камбаната“.
На границата на епоса е и новото му произведение, в което с безпощадната си писателска наблюдателност и неповторимия си стил той ни показва зловещо тиктакащите взривни устройства на днешния ден, за които все нямаме време.
Ще се научим ли да ценим данните си, най-ценното, което имаме днес онлайн? Какво може да ни спаси от шпионските агенции, в каквито са се превърнали социалните мрежи? Къде е днес битката за свободата и има ли все още шанс да не я загубим?
„Всичко е в това какво искаш да си утре. Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер на един безсмислен свят“.

повече информация
„Искам да чета нещо, написано от хора!“

„Искам да чета нещо, написано от хора!“

За книги и фронтенд програмиране, за писането – на думи и компютърен код, ще си говорим с Александър Кондов. Ще минем покрай философията и изкуствения интелект.
Програмирането е изкуство, а не инженерна работа! – гласи веруюто на днешния ни гост.
Защо ли смята така?
Седнали сме тримата – с него и ChatGPT, в една дигитална кръчма, за да побъбрим на чаша дигитален чай за ония големи теми, които вълнуват всички ни…

повече информация
Ива, която чрез ИИ дарява надежда

Ива, която чрез ИИ дарява надежда

Да намериш начин най-високотехнологичната индустрия да помага на хората, които имат най-голяма нужда и в същото време фирмите да печелят от това… направо звучи невероятно.
Ива Гумнишка завършва университет от бръшляновата лига в САЩ и се връща в България през 2013 г., амбицирана да изпълни мечтата си – да намери начин да помага на хората, като в същото време създаде дългосрочен и независим модел.
Така се ражда Humans in the loop – „Хората в кръговрата“, компания, която вече 6 години осигурява работа на бежанци, на крайно бедни, също и там, където има войни. Дава надежда именно на онези, които имат нужда от препитание и нов старт по цял свят – от Афганистан до Венецуела. Докато в същото време помагат в развитието на най-модерните технологии.
Днес новините за изкуствения интелект са навсякъде около нас. Едно от най-впечатляващите му приложения е „компютърното зрение“ – способността алгоритмите да обработват изображения – да преценяват какво е на кадъра, кой е на снимката. За да бъдат обучени, те разчитат на огромни обеми от данни – хиляди, милиони снимки. Именно тук се включват Ива и нейните „хора в кръговрата“ – те помагат с анотирането – благодарение на тях е описано какво се вижда на огромен обем изображения и алгоритъмът се учи да се справя със задачата си.
За начинанието си Ива получава многобройни награди, неотдавна участва на събитие на световноизвестните ИИ изследователи Андрю Енджи и Робърт Мънроу.
Какво е усещането да дадеш препитание на 1000 души, пръснати по света? Кои са най-интересните проекти, по които е работил екипът? Докога хората ще са нужни в цикъла на развитие на технологиите? Как бихме могли да превърнем онлайн света в едно по-справедливо и равноправно място?

повече информация
(Рок)звезди, програмиране и извънземни

(Рок)звезди, програмиране и извънземни

Той е програмист, астрофизик с научни публикации и… барабанист на рок група. Ренесансова личност, само че от дигиталните времена.
Толкова много теми имаме да обсъдим с гл.ас. Орлин Станчев, програмист в Kin + Carta, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“, изследовател на далечни галактики и барабанист на група ALI. Нека не губим време!
Как се раждат нови звезди в небето, в науката, в музиката?
Ще се отправим към далечния Космос, за да научим как изкуственият интелект може да ни помогне да опознаем Вселената. Ще поговорим за това как новите технологии променят из основи парадигмата на науката. Ще потърсим общото между музиката, науката и програмирането.
Не на последно място, ще поразсъждаваме за извънземните и за генералния изкуствен интелект. Кое се задава първо? От кое си струва да се притесняваме повече?
Отлитаме! 10, 9, 8, 7….

повече информация
„ИИ днес прекроява границите на невъзможното“

„ИИ днес прекроява границите на невъзможното“

LivePerson… „Жив човек“? Не, този не е жив, именно с това е интересен. Така се казва американска компания с прелюбопитен софтуерен проект, който разчита на сериозен екип в България.
Александър Райчев е изпълнителен директор на LivePerson и има опита на дългогодишен мениджър в айти сферата.
От тази му позиция е интересно да разберем къде според него сме днес, що се отнася до прословутия изкуствен интелект? Докога алгоритъмът ще бъде различим от „живия човек“? Извън големия шум, кои са оптимистичните и песимистичните сценарии за развитието на този тип технологии?

повече информация
Какъв е „Произходът на българите“?

Какъв е „Произходът на българите“?

Кои са прабългарите, откъде идват предците ни? Какво имат да ни кажат новите технологии в търсенето на отговора? Наследници на траките ли сме, дали идваме от далечните степи, или пък сме сармати? Как генетиката се оказа поредната голяма научна стъпка, която ни даде много отговори за миналото и на практика остави валидна само една теория?
Какъв е произходът на българите? Защо този въпрос толкова сериозно ни вълнува и вкарва в ожесточени спорове хилядолетие и половина по-късно?
Тази тема се превърна в най-четената дигитална история, по същото време излезе книгата на историка доц. д-р Тодор Чобанов – „Произходът на българите – дебатът през XXI век“. Изданието на „Българска история“ дава най-важното от съвременния поглед. Ето защо има още толкова съществени отговори, които си струва да бъдат добавени.

повече информация
„Хората си оставаме същества, за които е важно да притежават“

„Хората си оставаме същества, за които е важно да притежават“

Кога и как ще си разделим собствеността върху звездите? Обречени ли сме като цивилизация да бъдем водени от непрестанното желание да притежаваме? Защо изкуственият интелект е мощен инструмент, но същевременно и фантазия, която е обречена да не се претвори в реалност? Време ли е да включим алгоритмите във вечната битка на човека за справедливост?
Проф. дфн Стоян Ставру е способен да се вглъби в материя, която най-често смятаме за скучна, за да я изпълни със смисъл, да разкаже достъпно и атрактивно, да намери неочакван поглед към теми, важни за всички ни.
„Предизвикай правото!“, призовава юристът в тематичния си сайт. Завършил право и психология, той има специално отношение към технологиите и много неочаквани амплоа. Дипломиран планински водач, учител по японските бойни изкуства джодо и айкидо, водещ на подкаста Vox Nihili, в който се чуват „шепоти от бъдещето“ и главен редактор на експертна правна система „Лексебра“.

повече информация