Николай Генов е преподавател, доктор по теория на литературата, главен асистент в Института за литература към БАН. Млад човек, който обича книгите и мечтае да пали пламъка на тази любов у повече млади хора.
Задава ли се краят на литературата? Какво има да ни каже днес жанр като научната фантастика? Как се вписва човешкото в недрата на машината и машината – в сърцето на човека? Какво си струва да научи Марк Зукърбърг от мъдрия Станислав Лем, докато създава прословутата метавселена?

„Как да върнем цената на думите? Като спрем да се замерваме с тях. Това, че кликваме върху различни линкове, не значи, че не можем да си говорим и да се изслушваме понякога.“
Само ние имаме 24 май и 1 ноември, деня на буквите и този на хората, които ги превръщат в съзидателна сила. Иван Ланджев е преди всичко поет, но работи начело на творческия екип в рекламна агенция. Той е от малкото хора, които истински обичат думите, но и нещо по-рядко – думите го обичат.
Ще поговорим за будителите и онези, които те будят. За думите и делата. За будителите, будите и будалите. За надеждата. За магията на словото в дигиталния свят и смисъла, който ще загубим, ако забравим за нея.

Фаталните 13 години са минали от това интервю с Антон Дончев, а думите му звучат дори по-актуални сега. Днес писателят си отиде на 92-годишна възраст.
„Как ще изглежда светът след век? Не знаем нищо – дали целият тоя ужас, който в момента се развива, няма да създаде ново направление на науката. Дали няма да се пръкне някой микроб… Работата е там, че в момента на човечеството му липсва изкуството да синтезира.“
„Хората имат усещане за липса на справедливост. Голямата загуба на тези последни 20 г. е объркването за мястото на духовното и материалното в живота на личността и на обществото.“