Как да намерим баланса и децата да използват технологиите пълноценно, без това да доведе до проблеми? Дълга поредица с важни Детски Дигитални истории имаше за цел да ни помогне в търсенето на толкова деликатния среден път. Над 350 родители и близки на деца до 11 г. се включиха в анкетата на сайта.
Доника Боримечкова е психолог и психотерапевт с повече от 14 години опит, работи с деца на всякаква възраст. Преди да се насочи към психологичното консултиране, 5 години е в екипа на държавна детска градина. Бакалавър по начална и предучилищна педагогика, магистър по психология на развитието.
Заедно с нея подготвихме анкетата, а сега е време да обсъдим резултатите и да потърсим важните акценти. За страха от дигиталното, за големите предизвикателства на технологиите и изкуствения интелект. За баланса. Както и в останалите теми, акцентът пада върху полезните съвети, които, надявам се, ще помогнат на повече възрастни да помогнат на децата край себе си така, че технологиите да се превърнат в техен приятел.
В тази секция под формата на класическо (или нестандартно) интервю гостуват събеседници, които имат интересна гледна точка към дигиталното настояще. Технологични специалисти, учени, инфлуенсъри, писатели и други хора на изкуството. Всякакви смислени гости… и дори котарак.
„Днес няма условия ИИ да се развие драстично“
С Красимир Костадинов човек може да си говори и за геополитика, и за астрофизика, и за история. И всичко това в контекста на технологиите, на хода на времето, на тенденциите, които засягат живота на всички ни.
Той е главен технологичен директор на Scalefocus, инженер, архитект, програмист с пъстри интереси и задълбочени познания, които често показва в своя технологичен блог. В сегашната му роля едно от преките му задължения е… да наднича в бъдещето. Осмислено, разумно, многостранно да се опитва да предвиди накъде ни водят технологиите.
Ще надникнем в бъдещето. За един трезв и много различен поглед към ИИ и останалите големи теми на новото време. Добре дошли сте с нас на разходка из това, което се задава!
„Децата и днес са любознателни!“
Ако има човек, който може да сравни как се развиват знанията по български език и литература и на абитуриентите, и на ИИ, това е днешният ни гост.
Г-н Светослав Стойчев за втора година се включи в експеримента на Дигитални истории, с който проверихме как се справят най-новите ИИ модели на държавния зрелостен изпит. Нещо повече, той съдейства начинанието да се разрасне, в него да се включат двама истински зрелостници, да се получат повече от любопитни резултати.
Време е да ги обсъдим, а също така да поговорим с младия учител от НПМГ за това как изглежда любовта към книгите на учениците. Дали изкуственият интелект променя отношението ни към изпитите, към образованието, към литературата? Какво четат днешните гимназисти? Кое привлича погледа им към книгите? Какво кара един млад човек да гори в учителската професия в епохата на изкуствения интелект?
„Аз не виждам риск програмистите да изчезнат“
Минко Гечев има черен колан по карате… а и по програмиране, като опитен старши разработчик в Google. При предишната ни среща в центъра беше прелюбопитният му път от Троян до един от софтуерните гиганти на нашето време, а сега ще надникнем в някои от най-вълнуващите въпроси на днешния ден.
Как изглежда бъдещето на софтуерното инженерство, погледнато от неговата Мека – Силициевата долина? Ще я има ли изобщо професията на програмиста? Какво има смисъл да учим днес? Възможно ли е да се подготвим за вълнуващото, но и предизвикателно бъдеще? Как днешният ни гост преоткрива в сърцето на западните технологии мъдростта на Изтока?
„ИИ е големият шанс всеки да изкачи своя Еверест“
„Светът е пред Рубикон. Ще съжителстваме с умните машини, очаква ни нов, различен свят, но готови ли сме за него?“
Този въпрос, заради който съществуват и Дигитални истории, задава на корицата на новата си книга днешната ни гостенка Петя Минкова. В „Преходът от цифровия век към хибридната цивилизация“ тя разказва за дългия път от първите компютри до бъдещето на свръхмогъщия изкуствен интелект.
И макар отговорът на въпроса дали сме готови да е ясен, има още толкова важни въпроси, които ще обсъдим на следващите редове!
Имаме ли друго бъдеще, освен като хибридна цивилизация между хора и технологии? От какво зависи оцеляването ни и как ще изглежда ежедневието ни, когато този преход се случи с пълната си сила? Защо ИИ е много повече от опасност, а и възможност всеки един от нас да изкачи своя личен Еверест?
„Не е ли обикновеният човек най-необикновен?!“
„Словото има силата не само да променя живота ни, то го създава. Думите, като носители на смисъла, са най-голямото богатство, което ни е подарил Създателят ни. Словото е най-съвършеният мост между хората, между времената, в които живеем, то има силата да внушава идеи, да разрушава светове, да твори животи. Ако днес има някакъв проблем със словото, това е захабяването на думите.“ Тези думи ми каза днешния ни гост при предишната ни среща. Три години по-късно те са по-актуални отвсякога.
Николай Терзийски е писател и журналист. Роден в Смолян през 1983 г. Завършил е журналистика и философия, автор на четири книги. Най-новата – „Родиния“, е роман от 16 истории, писани в продължение на 10 години. Книга пътуване и книга завръщане, посветена на събирането, разделянето и връзката ни с другите чрез паметта и словото.
Книга, която искрено ви препоръчвам. От следващите редове не само ще разберете защо. Те ще ви провокират и да се замислите. За откъсването на хората в свои светове и континенти, за възможната им среща. За смисъла на въображението като осмисляне и несъвършенството като съвършенство. За миналото и бъдещето, които се събират в търсене на смисъла. Нека го потърсим заедно.
„Хайде да спрем да се подценяваме!“
Как да сме по-щастливи като общество? Как да изведем на следващо ниво ИТ сектора в България?
Седнали двама програмисти да си говорят за счупения обществен разговор, за разделението, за пътя на успеха. Звучи като начало на виц, а се получи сериозно и замислящо интервю в подкаста на DEV.BG. Думите, които разменихме, ми се сториха толкова важни, че ще ви ги представя и тук.
Веско Колев е начело на Icanpreneur – стартъп, който помага на повече ИТ компании да създадат работещ продукт. Има богат опит в софтуерния свят и особено интересни наблюдения, с които ще се срещнем днес.
Защо и как е време отново да започнем не само да се слушаме, но и да си говорим, дори когато ни разделя актуалният спор на деня? Защо е изграждащо и осмислящо честото „настъпване на мотиката“ и си струва да се радваме, когато детето ни получи слаба оценка? Какво ни е нужно като общество, за да вървим заедно напред, и то в епохата на напредналия изкуствен интелект?
„Днес можем да сме всичко, а избираме да сме еднакви“
Защо е толкова важно да разберем умеем ли да различаваме детските рисунки от генерирани изображения? Как изглежда бъдещето на творчеството, на изкуството, на човека във времената, когато алгоритмите се оказват неразличими и дори по-добри автори от нас самите? На какво има смисъл да учим децата днес?
Можете ли да различите 15 детски рисунки от 15 изображения, генерирани от изкуствен интелект? Предизвикателството за деца и родители на Дигитални истории за броени дни провокира над 2500 души да проверят интуицията си! Резултатите от теста се очертават изключително интересни, ще поговорим за тях след края му – на 1 юли.
Експериментът е създаден заедно с днешната ни гостенка – Елица Станева-Бритън. Психолог, журналист, преподавател, в момента тя работи по докторската си дисертация в БАН, а темата е творчеството в ерата на изкуствения интелект. Дойде време да поговорим по всяка от тези теми.
„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“
Днешният гост няма нужда от представяне, дори първото му име е достатъчно, за да привлече внимание.
Китодар Тодоров е популярен артист, телевизионен водещ. Но също и герой от мемове, опитен геймър, който кани гости, за да играят онлайн, докато си говорят за живота…
Дали ще се получи забавен разговор? Или по-скоро ще ни даде поводи да се замислим…? За днешното ни място в света на технологиите, за компютърните игри като начин на живот. За трудния баланс и големите въпроси.
А как ли се раждат мемовете с Китодар, които забавляват всички ни и стават толкова популярни онлайн?
„Цялата ни съвременна цивилизация е построена на някакви машинки, от които сме зависими, и това е много тъпо. Един истински свободен човек не би трябвало да смята телефона за нещо изключително важно, нито компютъра. Това го губим с времето, защото усещането е, че ни дават всичко. Че технологиите ни дават свобода, а не е така. Напротив, те ни създават повече зависимости.“
Очаква ни неочакван разговор!
„Забравихме, че бебето знае как да се роди“
Как технологиите промениха бременността и раждането? С какво облекчиха и как – парадоксално, в други посоки създадоха проблеми за начина, по който идваме на бял свят?
Евгения Маркова се свърза с мен заради поредицата „Дигитални деца“ с предложението да поговорим за този аспект от връзката на технологиите с родителството. Тя живее в Германия и макар че дълги години е работила в сферата на маркетинга и разработката на софтуер, днес основното ѝ занимание е на дула. Особено популярно на запад, това е попрището на жени, които не са медицински специалисти, но помагат с информация, съвети, практическа и емоционална подкрепа на бъдещите майки.
Кога предоверяването на технологиите може да се превърне в проблем при бременността и раждането? Защо си струва в някои посоки да се върнем към традициите и повече да слушаме тялото си, а не само медицинските показатели или чужди съвети? Време е за един важен разговор, който според мен би могъл да даде много полезни идеи за хората, които тепърва се готвят да станат родители.
„Страх от технологии = изоставане на нацията“
Елица Стоилова казва, че дигиталната грамотност би трябвало да се превърне в национална цел, ако искаме да вървим напред. „Липсата ѝ води до страх от технологиите = консерватизъм в тяхното въвеждане и използване = изоставане на нацията ни в множество посоки. Какво е бъдещето на неграмотните народи?“, написа ми тя.
Толкова е пъстър пътят на днешната ни гостенка! 11 години се занимава с журналистика. После се насочва към туризма, за да стане… управител на хотел на Марианските острови в Тихия океан. Докато накрая акостира в ИТ света. Разбира, че голяма част от задачите в туризма успешно могат да се изпълняват от алгоритми, тъй като са повторяеми. Така създава чатбот платформата UMNI, много преди друг един чатбот да привлече погледите на света към това колко е напреднал изкуственият интелект.
Но как така… тя е толкова оптимистично настроена за пътя напред? Гостенката ни смята, че ако правилно изиграем картите си, ИИ ни води към едно прекрасно бъдеще. От какво зависи дали ще изиграем картите си както трябва? И защо понякога си струва дори да изоставиш едно от най-райските кътчета на планетата, преследвайки мечтите? Търсим важни и неочаквани отговори в следващите редове.
„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“
„Ние, възрастните, пожертвахме две поколения, защото създадохме нещо, което не знаехме какво е и как работи. Тези деца са жертва на нашата некомпетентност. Вече никой не може да каже, че не знаем до какво води прекомерната употреба на дигитални устройства за развитието на емоционално-интелектуалния апарат на децата.“
Но какви точно са тези щети и защо са толкова важни? Как прекомерното излагане на технологии променя необратимо децата? И какво да правим, след като го знаем?
Слави Стоев е психолог, води обучения за лидерство и мениджърски умения, водещ е на подкаста „Естествен ѝнтелект“. В същото време е и баща, и автор на детски книжки, посветени на ранното развитие и емоционалната интелигентност.
Точният гост, с когото да потърсим има ли среден път в отношението на родителите към технологиите и как можем да го намерим. Ще поговорим за базовите умения, които днес не успяваме да развием, и упадъка, към който се е насочила цивилизацията ни. Ако бързо не вземем целенасочени мерки, свързани именно с пресечната точка между технологиите и децата.











