„Изкуственият интелект просто ще направи работата ни по-приятна“
Дали наследниците на ChatGPT ще пишат новините лично за всеки от нас така, както биха ни харесали? Как изглежда бъдещето на информацията, на начина, по който разбираме какво се случва по света и у нас? Наистина ли идва времето, когато всеки ще има лични новини, персонализирани според предпочитанията и интересите му? А дали това няма да задълбочи някои от големите проблеми, които имаме и днес, свързани с ожесточаването онлайн, с балоните на филтрите? Бързаме с оценките си за това колко точно е голям последният напредък на изкуствения интелект. Почти винаги се разминаваме в крайности – от ентусиазма до сарказма, както е типично за общуването ни онлайн. Вместо да дадем думата на специалистите в тази област. Христо Томов е начело на ИИ направлението в „Дриймикс“, той е и сред създателите на софтуерната компания. Има почти 20-годишен пъстър опит в различни роли в света на информационните технологии. Докъде стигна изкуственият интелект? Как ще изглежда бъдещето, ако този тип технологии продължат да се развиват със същото темпо? Близо ли сме до предела на възможностите на големите езикови модели?
122„До 10 години ще присаждаме принтирани сърца и бъбреци“
Колко далеч изглежда триизмерното принтиране на по-сложни човешки органи? Ще успеем ли един ден да уподобим структурата и функциите на мозъка? Какво ще последва? Променят ли ни технологиите като вид и как изглеждат следващите стъпки в еволюцията? Историята на д-р Ваньо Везиров е пъстра като самия него. От малък движен от любопитството, той завършва математическа гимназия и по необичайни причини се насочва към медицината. Още незавършил втори курс, с негов приятел създават стартъп, насочен към биопринтиране – триизмерно отпечатване на живи структури. Млад предприемач, лекар, популяризатор на науката, човек с широк светоглед и неочакван поглед към света, срещаме се с д-р Везирев, за да си поговорим за големите въпроси на медицината и големите отговори, които днес търси всеки от нас. За страха и решенията, които трябва да вземаме не с мозъка, а със сърцето си…
123„Хейтим, аутсорсваме, брандираме… Трябва ли все да папагалим английския?“
„Имаме нужда да говорим и мислим за езика си, за това какъв ще бъде неговият облик и в какво състояние ще го оставим в наследство на децата си!“ Как се променя езикът ни, ставаме ли небрежни към него? Защо днес безкритично приемаме чуждиците, вместо да се опитаме да ги обясним? Обречени ли са всички езици постепенно да бъдат повлияни и „погълнати“ от английския? Рада Ганкова работи като устен преводач в Брюксел. Има особено интересен поглед словото и към отношението ни към него. В столицата на ЕС тя преподава български на хора, които превеждат от нашия на други европейски езици. За свое удовлетворение превежда и литература. Една статия в блога ѝ срещна чушкопека и еърфрайъра. Какво ли е общото? Темата е много важна – как се променя собственото ни отношение към езика. Преди сме имали въображение и при нужда сме „изграждали“ слова, докато днес ги приемаме наготово, а така ги оставяме без логика и контекст. Какво ли остава за света на ейай, айти и хайтек…
124„Онлайн личи колко слаб е всъщност човекът…“
„Миналото е теория, настоящето е практика, бъдещето – резултат. В този смисъл бъдещето е подвижно понятие, то може да се променя и то многократно“, казва днешната ни гостенка. Тя признава, че стои встрани от социалните мрежи, защото атмосферата в тях е фундаментално различна от нейните разбирания. Камелия Кучер е млада писателка, но романите ѝ крият неподозирана зрялост. Улавят патината на миналото по нишката на силната история. Докато по дълбочина, подготовка, емоция според мен не отстъпват на световно успешни заглавия. Тя пътува дълго по света, живяла е в Русия, Испания, Швейцария и Франция, преди да реши със семейството си да се върне у нас. Трите ѝ романа – „Нощ“, „Сън“ и „Дом“, са четива, които според мен си струва да стигнат до много повече хора. Може ли и струва ли си романът да бъде разказан в нюзфийд? Защо Камелия се насочва към периоди като Втората световна война и защо е жизненоважно всички ние да си ги припомняме и осмисляме именно днес? Какво е да напишеш първия си роман, когато вече си майка на три деца? Променя ли това погледа към миналото и бъдещето? Сядаме на чаша виртуален чай, за да поговорим с писателката, така умело рисуваща днес в книгите си едни отминали магически времена…
125„ChatGPT е само един много скъп папагал“
„Не знаем каква глупост ще каже в следващия момент ChatGPT, защото той е само една необятна екстраполация на милиарди източници, на терабайти текст. Тази машина, колкото и да изглежда говореща, всъщност е само един много скъп папагал. Харчи 3 милиона долара на ден за ток и няма представа какво говори“. Мариян Гоцев има над 30 години опит в света на информационните технологии – като програмист, но най-вече като архитект и анализатор на системно ниво. Другото му голямо увлечение е философията – задълбава се в търсенето на смисъла. Към всичко това добавяме факта, че е поет. Впечатли ме неговият манифест за начинание, наречено „смислова“ или „семантична роботика“, в който той аргументирано описва как нашумелите езикови модели ChatGPT и GPT-4 не могат да се справят с много от задачите си, защото не търсят смисъла. А се опитват по добре познатия метод на грубата сила – брутфорс, да предлагат възможно най-точни отговори. Те търсят закономерностите, но остават далеч извън човешкото разбиране, така според него са достигнали предела си. За сметка на това Мариян Гоцев е убеден, че нов подход може да ни позволи да постигнем технология, която се доближава до човешкия начин на мислене. Това е поводът да поговорим за нашумелите технологии като свръхскъпи папагали. Може ли наистина да предадем на компютрите здрав разум и защо според госта ни единственият път е като им предадем смисъла? Може ли машината да мисли от гледната точка на човек? Защо отношенията ни към бъдещите семантични роботи е задължително да бъдат робовладелчески? Защо компютърният специалист се сдоби с домейни, които продава за милиони?
126„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“
Може ли не технологиите, а духовността да се окаже пътят към следващата стъпка в еволюцията ни? Настъпил ли е моментът всеки от нас да изведе от себе си свръхсилата, която религиите наричат Бог? Да открие, че полярността е временна, злото не съществува, а е неразвито добро… Режисьорът Николай Василев на 19 март (неделя) от 18:00 ч в зала „Люмиер“ на НДК ще представи своя пълнометражен филм „Ваклуш“, който подготвя над 20 години! В него разказва за духовния учител Ваклуш Толев, променил до голяма степен живота и светогледа му. Събирам толкова различни гледни точки към темата за дигиталната трансформация. До днес липсваше една от тях, тя ми е най-далечна и неразбираема, но е търсена, актуална и има своите застъпници. За духовното, мистичното познание… Има я в изобилие в историите и посланията на Ваклуш Толев и Николай Василев. Кога човекът като творец ще се превърне в инженер и на живи структури? В какво се състои задаващият се преход, за който говорят много религии и учения? Какво може да ни даде криле, за да излетим от лабиринта на технологиите, в който днес се чувстваме безнадеждно изгубени?
127„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“
Знаете ли, че българин е бил дълбоко въвлечен в създаването на „Търсенето на Немо“, „Уол-И“ и други култови анимации? Историята на Антони Христов е дори много повече от това! Попада в Холивуд само на 20, първата му работа е в ресторант. Решава, че начинът да успее в живота е анимацията. Работи като художествен директор в „Пиксар“ в продължение на 18 години. Пътят му се пресича с начинанието на Стив Джобс (а и със самия него) в златния период на компанията. След почти 4 десетилетия на запад той се връща у нас и със съмишленици създава ARC Academy, образователен център за визуални изкуства. В него лектори от водещи световни компании подготвят младите ни таланти да се включат в разработката на визуални ефекти за кино и видеоигри. Как изглежда Холивуд оттук и как – София оттатък? Как така Антони, прекарал съзнателния си живот в Щатите, се оказва ценител на хумора на… Чудомир? Къде и как се изгуби и се намира нормалността от двете страни на океана? Какво е бъдещето на креативността във времето, когато технологиите отправят своите големи предизвикателства?
128„Историята днес е меч, притъпен от злоупотреба“
От какво си струва да се освободим като нация? Още ли съединението прави силата? Времето ли ражда ярките личности, или те създават времето си? Дори когато заговорим за безспорните ни герои, миналото повече ни разделя, отколкото обединява. Ето защо е важно да не спираме да го осмисляме през призмата на настоящето, особено в дни като днешния. Неда Антонова е писателка, избрала за свое поле историческите теми. Умее да представя миналото така, че да вълнува. Тя не се бои да се насочва към личности като Левски или Ботев, за да ги обрисува съвременно, но пълнокръвно. Разказвайки увлекателно за любовта в живота им, представяйки ги в неочаквана, вълнуваща светлина. Тя има 24 книги: poмaни, пoвecти, пиecи, и е сред най-четените автори на историческа художествена литература. С нея се срещаме днес, за да поговорим за историята. За това, което дължим и не дължим на най-големите личности от българското минало. Ще поразсъждаваме с какво би се занимавал Апостола, ако бе роден в наши дни. Ще потърсим по-хладнокръвния и мъдър поглед към историята, който често губим, улисани в дърлене онлайн.
129„Нищо няма да измести човека програмист. Поне още 10 г.“
Скоро ли изкуственият интелект ще остави без работа програмистите? Идва ли краят на огромното търсене на специалисти, на глада за кадри, на добрите условия в този бранш? Задава ли се алгоритъм, който ще задмине човешката интелигентност? Как технологиите водят към края на либералната демокрация? Очаква ни гледната точка на събеседник от сърцето на софтуерния свят. Михаил Панайотов има дълъг и пъстър опит, програмира откакто е на 14, първия си бизнес започва на 15. Натрупал е повече от 18 години опит на различни позиции – от програмист, през софтуерен архитект, до главен технически директор и предприемач. А към това добавяме интересите му в политиката и любопитната му гледна точка защо в нея е време да има все повече хора от софтуерния свят.
130„Нищо не може да замени четенето!“
Леда Милева е символичен образ за българския ХХ век, а това е едно от последните ѝ интервюта, в което имах късмета аз да ѝ задавам въпросите. Дъщеря на Гео Милев, авторка на знаменитото „Зайченце бяло“, писателка, преводачка, журналистка, дори политик. Как виждаше тя компютърното бъдеще? Ще се окажат ли според нея технологиите по-силни от литературата? Как „Зайченцето бяло“ е произведението, което… писателката най-малко харесва, а се превръща в нейна запазена марка? Леда Милева е родена на 5 февруари 1920 г. и си отива на същата дата точно 93 години по-късно.
131„Машините си остават естествено неинтелигентни“
Как подценяването на етичната страна на изкуствения интелект доведе до огромни проблеми, застрашили основите на нашата цивилизация? Какви регулации подготвя ЕС по отношение на изкуствения интелект и могат ли те да забавят бума в тази област? Как идваха различните етапи от развитието на мрежата и какво да очакваме от Web 3.0? Владимир Петков – Каладън, работи в айти сферата четвърт век, проследил е отблизо миналото и настоящето на информационните технологии, очаквайки бъдещето. Опитът му е свързан с данните и иновациите. С приятеля му Еленко Еленков вече 6 години създават култовия подкаст „Говори ѝнтернет“, който вече е цяла платформа с пъстри по тематика, но обединени от качеството си подкасти.
132„Единственият ни шанс е да си спомним, че сме творци“
Тодор Колев е опитен програмист, предприемач, ментор на впечатляващи таланти в областта на информационните технологии. Но също и човек със собствен, прелюбопитен поглед не само към технологиите, но и към развитието ни като цивилизация. Бъдещето, което идва с напредъка на технологиите, е това, което го вълнува повече от всичко. Няколко години задълбочено се занимава с когнитивна психотерапия, а после и с… теология. Готови ли сме за следващата стъпка в еволюцията, която идва с технологиите? Защо не се замисляме за огромните предизвикателства, които идват? Как бъдещето ни води към все по-децентрализирани решения? Съвременният икономически модел се задъхва от предизвикателствата на времето, но какво се задава след края на капитализма?
133„Напролет криптото се връща с траен ръст“
Преди месеци всички говореха за криптовалути, биткойни и блокчейн, после изведнъж… криптосветът се озова в поредната си зима. Дали това е краят или началото на този тип технологии? Дали точно сега не е моментът да погледнем към тях като перспективна инвестиция? Възможно ли е напролет всичко да се промени? Кои са областите, в които се очакват следващите големи новини от блокчейн света? Благовест Белев е от пионерите в сферата на биткойн и криптовалутите у нас, занимава се с тях от 2013 г. Основател на първия български фонд за инвестиция в криптовалути – BlockChain.bg Срещаме се, за да поговорим за бъдещето на блокчейн технологията, за NFT, за това дали когато всички говорят за биткойн, е време да купуваш или точно обратното. За вълнуващото бъдеще, което ни обещават технологиите.
134Внимание! Дете пред екрана
Трябва ли да „спасяваме“ децата от часовете пред компютъра и телефона? Кога това важи и за възрастните? Проблем ли е, че много родители дават на най-малките телефона си в ролята на детегледач? На каква възраст по колко време е разумно хлапетата да прекарват пред екран? Как да въведем ограничения, ако сме изпуснали мярката? Със сигурност въпроси, които вълнуват всички днес. Търсим отговорите от подходящия гост. Доника Боримечкова е психолог и психотерапевт с повече от 12 години опит, работи с деца на всякаква възраст. Специална тема, на която тя отделя сериозно внимание в работата си, е влиянието на модерните технологии върху децата.
135„Искаш чудо? Пожелай го и бъди готов да го понесеш“
По какво си приличат вашата Коледа и нашата Коледа? Този празник е далеч отвъд комерсиалното, трапезите, отвъд уморителната суматоха. Той е състояние на духа, среща на минало, настояще и бъдеще. Звучи невъзможно да събереш на едно място различните и пъстри образи на празника. Точно това прави излезлият неотдавна сборник „Нашата Коледа“. В него Захари Карабашлиев събира разкази на някои от най-популярните автори от различни поколения, жанрове, светогледи. „Сборникът е като жилищна кооперация в студена снежна декемврийска вечер, за да ни напомни, че чудесата са възможни“, пише на корицата. Тази книга е поводът да се срещнем в навечерието на най-топлите празници, за да поразсъждаваме за миналото и бъдещето в един разговор, който ще се окаже, че ще продължим след 78 години. За чудесата, за новото начало на Рождеството и вратите, които то отваря. За смислените истории, които ни събират край семейната трапеза от праисторическите, та до дигиталните времена.
136„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“
Къде се крие магията днес? Ще изгубим ли някога силата на словото? Кога връзката с миналото ни помага да разберем кои сме и защо сме тук? Защо журналистиката вече изглежда предадена на алгоритмите? Трябва ли изкуственият интелект да учи за нас от книги като „Братя Карамазови“? А какво ли би разбрал от историите на днешния ни гост? Николай Терзийски е млад писател, който дава свой, задълбочен и съвременен поглед към вечни теми. Асоциират стила му с магическия реализъм и има защо. Той владее забравеното умение да рисува с думи вълнуващи, преплетени, реалистични и вълшебни истории. В книгите му се срещат исторически пластове, градят се паралели между поколенията и съдбите. И, преди всичко, личи майстор на словото с магичен поглед, който дава много на читателя. Всички ли имаме звезди под клепачите си?…
137„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“
Децата и компютрите – как тази среща да се случи по най-добрия начин? Елица Цонева работи като журналист, преди да се прехвърли към информационните технологии. Цели 15 години e в тази сфера, а после най-неочаквано и непланирано… става учител. Само за няколко години децата, на които преподава, печелят впечатляващи награди на национални и световни надпревари по информатика и информационни технологии. Тя въвежда редица иновации. Вместо учебници, предпочита да използва конкретни проекти, които децата да разработват като екип, в организация, подобна на тази в софтуерните фирми. Често комбинира уроците по няколко предмета, за да стимулира мисленето и творческия потенциал на децата за сметка на зазубрянето и преповтарянето. Защо у нас образованието така и не се превръща в приоритет? Как учителят може да спечели вниманието на учениците си и да ги мотивира? Има ли деца с хуманитарно и такива с алгоритмично мислене, или това са стереотипи от миналото? Как да пробудим искрата на любопитството в погледа на детето, така че то да учи и да се развива пълноценно?
138„Колкото сме по-напреднали технологично, толкова по-страшни грешки забравяме“
Людмила Филипова е сред най-четените български автори през последните години. Романите ѝ обхващат огромен кръг от теми, тя не спира да търси нови литературни предизвикателства, свързани с далечното минало на хората по нашите земи, с днешните им предизвикателства, с големите загадки, които ни отправя животът. След толкова пъстра палитра от интереси, време е и за нейните дигитални истории. Насочваме се първо към миналото, за да погледнем към бъдещето. И накрая, най-важното, ще помечтаем за момента, когато хората отново ще се вълнуват не от злободневното. А от звездите…
139Лети, лети… Таня!
Мислите си, че интернет не може да ви изстреля в Космоса? Може, но все пак зависи основно от вас. Чували ли сте за Татяна Иванова, която мечтае (и, сигурен съм, ще успее) да стане първата българка космонавт? Ако не сте, време е да срещнете това лъчезарно, харизматично момиче, устремено към звездите. А дори да я познавате, останете тук, за да поговорим за следващата важна стъпка по пътя на мечтата ѝ…
140„Д-р Гугъл може да е по-смъртоносен от д-р Менгеле“
Създават ли технологиите нов човешки вид? Защо българите продължаваме да умираме с рекордни темпове и може ли това да се промени? Как да се научим да се грижим за собственото си здраве, преди да е станало късно? Защо понякога д-р Гугъл може да се окаже дори по-смъртоносен от д-р Менгеле? Д-р Славян Стоилов е забележителен лекар и крайно нестандартна личност. Лекар на безброй алпийски и други далечни експедиции, той носи отговорността за живота и здравето на спътниците си, понякога в екстремни условия. Както сам казва, случва се да лекува зъб с клещи и чук. През останалото време е общопрактикуващ лекар, пред кабинета му в олющено столично ДКЦ се вият опашки. Д-р Стоилов е изследовател на древните медицински системи, четвърто поколение лекар. И въпреки това има специален поглед и към технологиите, за които далеч не винаги е пълен с ентусиазъм.
