Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

юни 4, 2024 | Срещи

Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

4 юни 2024 | Срещи

Виждали ли сте чипс с вкус на шкембе чорба или на ракия? А лего, в което се сглобяват катедралата „Александър Невски“ или стара жигула? Представяте ли си българските знаменитости като част от играта Mortal Kombat – Сънчо срещу Дънов и хан Кубрат срещу Гала?

Е, няма нужда да отпускате въображението си, всички тези идеи оживяват благодарение на впечатляващото сътрудничество между днешния ни гост и алгоритмите.

Росен Дуков е графичен дизайнер със забележителен опит – създава плакатите на някои от най-популярните български филми през последните години, автор е на кориците на книги, които стоят във всяка уважаваща себе си библиотека. Той е неколкократен победител в международни състезания по Photoshop, не е пресилено да го наречем световен шампион. През последните години преподава тези умения в СофтУни – и в дизайна, и в обработката на снимки, и в изкуствения интелект.

Защо визуалният артист не се бои в съревнованието с изкуствения интелект? Защо според него е важно час по-скоро да опознаваме новите възможности, които ни дават алгоритмите? Кои са следващите оригинални идеи, с които ще ни покаже докъде са стигнали генеративните модели?


 

– Как се насочи към това да използваш изкуствен интелект за създаване на изображения и изобщо в дизайна? Повечето ти колеги, поне по мои наблюдения, го избягват…

– Даже няколко човека, с които сме завършили Художествената гимназия, ме изтриха от приятели си

в социалните мрежи. Първо започнах да развивам собствен канал PSHOW, в който се опитвам на български и на английски да събирам полезна информация как се работи с Photoshop. Винаги ми е било мечта да имам канал, в който да предавам знанията си, защото Photoshop е сложна програма и с това, което съм натрупал като опит за 20 години, мога да улесня живота на доста хора.

Междувременно се случи този бум, започнаха да излизат едно след друго приложения като ChatGPT, DALL-E, Midjourney, които в началото даваха смешни резултати. Но само след 2-3 месеца започнах да виждам, че с много бързи, големи крачки, резултатите стават задоволителни. Усетих, че това е следващото „голямо нещо“.

Сигурен съм, че е така. Мисля даже, че

много се подценява в момента, като някои си мислят – ще дойде и ще отмине.

Също така усетих къде е потенциалът, къде мога да го интегрирам в моята работа специално на дизайнер или във Photoshop, за да автоматизирам много процеси, да си ускоря работата.

 

 

– И после продължаваш с канала AIHOW, в който провокираш с неочаквани изображения и видеа, създадени с помощта на моделите… като например „българския Mortal Kombat“.

– Ако знаеш как да го използваш, ИИ е като всеки друг инструмент, който поне на мен ми помага.

Полезен е да си направя някакви работни варианти, да ми даде основа за текст на блогпост.

Как се получи “Mortal Kombat“? Трябваше да си направя една подложка с костюмите, да речем от Midjourney, и след това да започна да налагам българското – лицето и „вица“. Това за мен е водещото в тези експерименти, да има нещо забавно и нещо, което да е адаптирано за българската аудитория.

После си клонирах си гласа, направих си аватар и с помощта на 3-4 инструмента започнах да правя видеа, в които показвам всичко ново, което излиза като приложения и възможности, а това се случва изключително бързо. Според мен

хората, които сега се учат на ИИ, които опитват да го интегрират, след една година ще имат големи ползи.

Защото тогава другите ще започват, а ние, които вече знаем как да го използваме и се интересуваме, ще имаме година предимство.

 

 

– Но така изглеждаше и преди година, а нямам усещане, че генеративните модели се използват толкова масово…

– Нещата в България се случват по-бавно. Водих курс по ИИ за дизайнери, записаха се 150 човека, 10 пъти по-малко в сравнение с Photoshop курса. Но пък сред тези хора имаше такива, които наистина ги вълнува и го използват. Освен това имах покана да отида в рекламна агенция, за час и половина да покажа какво могат да правят с ИИ и какво – не. И накрая леко се депресираха хората.

„Какво ще правим сега?“ Ами, ще се адаптираме.

Според мен повечето хора не познават на какво са способни алгоритмите за видео, звук и изображения. Новият Photoshop има изцяло интегриран генеративен прозорец, в който не ти трябват снимки. Преди търсехме по 2-3 часа сток кадри, за да намерим конкретния ъгъл за композиция, цветове, след това трябваха още часове, за да се колажират тези снимки, да се променят така, че да изглеждат добре, като една картинка… Сега това е просто. Както каза един колега,

в момента правим това, което клиентите преди десет години си мислеха, че правим. Сядаме, натискаме едно копче и става дизайн. Ето това се случва.

Много ми улеснява работата, може би, защото съм намерил някаква златна среда. Аз съм художник, дизайнер и знам, като видя нещо генерирано, дали не е прекалено близо до стила на някои от известните художници например, мога в главата си да преценя кое е окей да използвам.

Скоро ще станем свидетели как това генериране на съдържание – дали ще е текст, изображения, аудио, видео, ще стане част от големи приложения.

Ето например ChatGPT-4 омни. Преди няколко месеца казах, че това ще е следващото нещо, персонализиран асистент – ще има пак Сири и Алекса, само че вече ще бъдат индивидуализирани и в зависимост от това какво търсиш, какви страници посещаваш, ще се адаптират към теб. Малко е и плашещо, но…

 

– …но, поне според мен, още повече – вълнуващо. Когато започвах с този сайт преди 3 години, подобни идеи звучаха като фантастика, после много бързо спряха да звучат така. Ето, например, за повечето ми публикации, понеже са по специфични теми, преди използвах изображения от банки, сега направо влизам в Midjourney. Докато повечето хора на изкуството се страхуват от това нещо, или го неглижират.

– И аз си мисля, че имидж банките бяха дотук.

Но няма какво да се лъжем, от друга страна

всичко това е най-голямата интелектуална кражба на века.

Обучавали са тези алгоритми, без знанието на авторите. Според мен, тъй като няма как да се каже точно какъв процент от кое колко е използвано, може би ще се получи нещо като изплащане на отчисления.

Sora например стана възможна, защото е използвано всичко в YouTube. Питаха създателите от OpenAI дали е така и не отговориха директно. Затова според мен се дърпат повечето хора на изкуството. Да, сигурно

може до известна степен да ни замести като дизайнери, обаче не може да ни замести като творци.

Колкото и да са перфектни картинките, те нямат това, което има всеки творец. Дали го наричаме „божия искра“, „талант“, „интуиция“, „въображение“.

Генеративните модели работят на един и същи принцип – първо създават шум и на базата на него започват да запълват картинката. Ако искаш да създадеш нещо, което не е било в тази база данни, с която е захранен моделът, няма как да го получиш.

 

 

– Почти всичките ми гости от най-различни области мислят така. Аз обаче не съм съгласен, според мен алгоритмите могат да създават и произведения, които бихме могли да не различим и да наречем творчество. Може да създаде свой стил, комбинирайки различни стилове. Може да създаде идея, комбинирайки идеи. А понякога творчеството е точно това – осъзнато или не компилиране в главата ни.

– Имам колеги, които работят с големите студия за компютърни игри. Един от тях си обучи чрез Stable Diffusion свой ИИ, който да рисува в неговия стил. Захрани го с негови рисунки, което, според мен е чудесна идея –

получаваш един калфа, който ти върши мръсната работа.

Може би темата все още е много неизвестна, необяснима и затова част от хората са така резервирани. Ние сме дали 30 години от живота си, за да си изградим наш стил и изведнъж той може да бъде уподобен.

Мисля, че трябва да се намери допирна точка – да се използва човешката креативност в комбинация с напредъка на технологиите. Ако въведем ясни норми и рамки, няма да има проблем – ще пести време и ще правим нещата много по-бързо.

 

– Дали обаче може да има рамки? Вече е много лесно такъв модел да пуснеш и донастроиш на своя компютър…

– Имам предвид по-скоро рамки в мозъка на човека, който оперира. Да не създава „в стила на някого си“. Да се пази от расови, полови и други дискриминации, да внимава с чувствителните теми. Свидетели сме и на

дийпфейкове, заради които според мен може да се случи голяма беля, те стават съвсем неразличими.

Очакваше се тази година бумът да бъде на видеото заради Sora, обаче май ще е по-скоро при аудиото. И досега не беше трудно да си клонираш гласа, но вече може да пееш чудесно. 10 долара и си певец!

В известна степен съм от двете страни. Предполагам, че част от моето творчество, през платформи, на които съм качвал портфолио, е вкарано като захранване на модели. От друга страна съм минал пътя, за да стигна до това да си изградя собствен стил и поглед към нещата.

Имам проекти, които чакат от 10 години. По онова време щяха да ми трябват 500 000 евро, за да реализирам един сериал, в момента това може да стане с труда само на още един човек за седмица и почти без пари!

 

 

– Това няма ли да обезцени всякакво творчество? Ако всичко изведнъж стане лесно за създаване…

– Според мен не – ще го направи по-стойностно. Все по-масово ще започнат да се използват генерирани текстове, картинки, звуци. Може би един ден ще станат перфектни, но в момента не са. Личи си, че са дело на машина.

 

– Не за всичко личи, направих показателен експеримент, че вече е почти невъзможно да различим генерираното…

– По-големият проблем според мен е друг – че

хората масово са мързеливи, искат информацията наготово, не им се занимава да учат нови неща.

Разчитат да потърсят и намерят, не да четат цялата история. А ние сме минали през гимназия, университет и може би това ни отличава, че имаме повече информация в главата и собствен поглед, през който пречупваме всяка информация. Тоест, колкото и да си добър, с алгоритмите ще създаваш просто картинки, които изглеждат добре, но няма да са това, което би направил един дизайнер или фотограф.

По-големият проблем според мен е накъде върви светът като цяло.

 

– Даваме ли, даваме още задачи на компютрите, те ни освобождават време… и въпросът е какво го правим това освободено време.

– Ще имаме все повече време да правим нищо. Или да стоим, да гледаме филми, да цъкаме в мрежите. Виждам какво се случва с тези, които сега завършват и предишното поколение. Никакви стойности, никакви ценности – тъжно е, но това е положението.

 

– Има ли нещо, което, ако видиш, че алгоритмите правят, ще се уплашиш?

– Не виждам какво може да ме изненада или изплаши. Първо, не се чувствам застрашен като професионалист, защото знам, че ИИ никога няма да направи това, което аз мога, най-малкото, защото няма въображение.

От друга страна, виждам, че нещата се случват супер бързо и това може да означава само едно – че в един момент генерираното ще стане неразличимо от реалността.

Това е другата ми теория – всичко се случва толкова бързо, за да може да се интегрира виртуалната реалност, хората вече да могат да ги облъчват и през очилата с реклами.

 

 

– Напълно е възможно… чак е подозрително как напоследък спря да се говори за прословутата метавселена. Обаче, ако човек чете коментарите под моите текстове, ще каже, че само манипулираме хората, изкуственият интелект е измишльотина и нищо всъщност не се случва.

– Нека си мислят така. Само че онлайн все повече се вижда защо, ако нещо е безплатно, стоката си ти. Повечето ИИ инструменти са с много ниски цени, по-скъпи са да кажем някои за Холивуд.

Но наистина и покрай мен повечето хора просто виждат нещо, впечатляват се и го забравят.

 

– Създавайки „българските чипсове“ и лего проекти, каква част от изображенията правиш ти и каква – алгоритмите?

– Зависи, различно е, в общи линии гледам да са поравно. Водещото за мен е да експериментирам. Ясно е, че ИИ може да направи чипс с различен дизайн, но как би се справил с шкембе чорба или таратор? Понеже няма как да се опише на английски, нещата там са 50:50. Зависи дали за някои изображения мога да го насоча с нещо сходно, тогава по-малко пипам. Но като дизайн, като кадриране се включвам и аз. В легото по-скоро не си играя чак толкова.

В началото сменях лицата, поиграх си… освен на легото за Слънчев бряг – там така или иначе приличат на зомбита.

Реших да оставя по-сурови изображенията, за да се види какво излиза – че има някои дефекти. Зависи и с кой инструмент се работи. За реализъм знаем, че най-добре е с Midjourney, за по-арт и илюстративни изображения използвам Leonardo, за по-продуктови – Copilot. Казвам го и на колегите, важно е какъв инструмент за какво ще избереш. Отиваме постепенно към големи платформи с богат интерфейс.

 

– И аз си го представям като Photoshop, в който обаче не правиш маски, а използваш функциите наготово. Но така или иначе трябва да се научиш да обясняваш какво искаш.

– Точно така, промпт инженерство, трябва да се намери общ език. Ако напишеш „мечка в гората“, ще излезе това, но ако добавиш още 5 изречения, ще вкара атмосфера, гледна точка. Дали е дъждовно, или е слънчево, дали е сутрин, или вечер. Там мисля, че все още не са ни казали всичко, което може да се прави с Midjourney – дават го на час по лъжичка. Можеш да си играеш много – да кажеш с какъв фотоапарат и какъв обектив, какво фокусно разстояние да е направена снимката. Накрая това, което ще получиш, е все едно ти си отишъл и си снимал мечката.

 

 

– И тук парадоксът пак е, че за да го правиш, трябва да си много добър фотограф или дизайнер. В програмирането е същото – за да работиш ефективно с алгоритмите, трябва да разбираш какво правиш, да му откриваш грешките. Обаче заради тези алгоритми по-трудно днес навлизат млади хора, които да се учат на основите. Няма ли да се получи нещо подобно в много области?

– Точно това според мен е основанието да не се плашим. Защото, ако един човек не си е извървял пътя, той пак няма да знае как да направи нещо както трябва, дори и с най-съвършените инструменти.

Вече всичко е толкова лесно, ако имаш желание. Влизаш в YouTube и за няколко часа научаваш основите на перспективата или на анатомията, топло-студено, светлина-сянка. А може и да питаш ChatGPT с обратно търсене – изпращаш снимката и искаш от него описание, да намери точно как е създадена.

Това мислене, човешкото мислене…

Дори инструментите за писане на текст, на код, на снимки, на видео да станат перфектни, всичко пак ще зависи от хората, които работят с машината.

 

Росен Дуков

Росен Дуков

 

– Имаш ли нещо, което не можеш да създадеш на момента като визия и чакаш алгоритмите да ти помогнат?

– Мисля, че ще започнем „да се разбираме“ с по-малко думи. В момента колкото по-подробен е промптът, толкова по-добри са резултатите. Понякога разбира не точно ключови думи, а се получава по-добре индиректно – искаш например атмосфера на романтика, свободен стил, замък.

 

– Могат ли алгоритмите да създадат нови форми на изкуство?

– То си е това, нещо ново. Този начин на създаване на видео или текст е нещо съвсем различно, няма аналог от познатото ни до момента. Но каква е разликата? Че на него са му дадени милиони изображения и винаги ще се води от това, което има като материал. Докато мен днес може да ме вдъхнови този дъжд, да измисля нещо съвсем ново. Ако го правя аз, ще е уникално. Дори друг да е снимал София по това време, в същия час, няма да е същото, както, ако го направя аз.

Самият факт, че може да се комбинира, да се създава някаква еклектика, която е красива, това е една важна задача. Не мога да кажа, че е изкуство, но е нов вид логика за визуализиране. Никога няма да бъде изкуство…

 

– Дали? И при алгоритмите всички снимки на дъжда могат да са различни и дори неочаквани. И те могат да генерират много предложения по идея…

– Да, и ние стилизираме, но с нашия мозък. Ако си учил история на изкуството, стиловете на художниците, живота им, рисуваш и развиваш собствен стил, при всеки е индивидуално и уникално. Генеративните модели все още си приличат, вижда се, че са синтетични, неестествени.

Може би и това ще стане неразличимо, но това е моята гледна точка. Интересна ми е тази технология и сме късметлии, че живеем в толкова интересно време. Следя нещата и когато инструментите станат наистина добри, ще мога да завърша всички проекти, за които чакам…

 

– Остава да дочакаме момента, когато алгоритмите не само ще рисуват, но ще ни приготвят чипс с вкус на ракия… или пък идеята не е чак толкова добра?! Нека читателите преценят. Благодаря ти за разговора!

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!...

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да...

повече информация
„Дигитални истории“ с престижна награда… за разказване на истории

„Дигитални истории“ с престижна награда… за разказване на истории

За 5-и път Дигитални истории се нареди сред големите победители в най-оспорвания и доказан журналистически конкурс у нас – Web Report, организиран за 7-а поредна година от Dir.bg. Отличието е...

повече информация
Доверявай, но проверявай онлайн!

Доверявай, но проверявай онлайн!

Ако не сте чували какво е „социално инженерство“ или „инженерия“, както казва, че е правилно да го наричаме днешният ни гост, сигурно си представяте сюжет като от „Франкенщайн“ – инженерът си прави...

повече информация
Радио-тв-грамофон. 5 неочаквани БГ технологии

Радио-тв-грамофон. 5 неочаквани БГ технологии

Знаете ли, че невинаги напрежението в мрежата у нас е било 220 волта? А че една прелюбопитна българска компютърна игра от началото на 80-те направо се превръща в… пророчество още със заглавието си?...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

Чували ли сте за… киберпсихология? Най-накрая се появява тази област на науката, която изучава как си взаимодействаме с технологиите. Променят ли ни те като вид? Кои са най-големите предизвикателства, пред които ни изправят? Дали бързото им развитие е нечовешко предизвикателство, или обратното – естествен ход в еволюцията? Все въпроси, чиито отговори търся в повече от 300 дигитални истории, а ето че дойде време за гледната точка на киберпсихологията.
Елена Цанкова е доктор по психология, завършва в Германия, в Бремен продължава и изследователската си работа като постдокторант. През 2020 г. се връща у нас и започва работа като изследовател в БАН с амбициозната идея да проправи пътя на това ново и толкова важно направление.
През последните години изучава процесите на опознаване в интернет средата, също и общуването между човека и изкуствения интелект (ИИ). Изследва човешкото поведение в контекста на развиващите се технологии и се определя като експериментален киберпсихолог.
Ще поговорим за бързането и осъзнаването. За „зловещата долина“, в която възприятието за технологията става все по-положително с нарастващото ѝ подобие на човек, докато в един момент става толкова близка до човека, че бива възприета като зловеща… И за спокойната, философска гледна точка, която ни помага да осмисляме и приемаме големите промени.

повече информация
„С днешния новговор се връщаме назад в еволюцията“

„С днешния новговор се връщаме назад в еволюцията“

„Правим езика си все по-беден. В мрежата общуваме с кратки, опростени изречения, използваме страшно много съкращения. Този новговор е някакъв начин да опростим начина си на мислене и да влезем в един калъп. Доброволно, неусетно, стъпка по стъпка, без да разбираме какво правим, ние драстично стесняваме мирогледа си…“
Днес използваме все по-опростена реч в ежедневието си, с лекота чуждиците заменят красиви български думи, а изкуственият интелект се справя с правописа на родния ни език по-добре от повечето хора в социалните мрежи. Вместо богатия български масово говорим и пишем на осакатен новговор, а обърнатата еволюция на езика ни си личи все повече по децата. Много от тях не са способни да разказват, да описват, не познават българския, дори в горните класове.
Как така днес езикът може да ни разделя, вместо да ни събира?
Празниците идват и за да засягаме важните теми, за да си говорим за големите проблеми, за които иначе не остава време в суматохата на злободневното. Именно това ще направим с днешната ни гостенка.
Доротея Николова преподава български език и литература. Има опит в журналистиката като политически репортер и в пиара. Участва в много съвместни инициативи с платформата за грамотност „Как се пише?“, сред които кампанията „Думи на годината“ и новото начинание – „Животът няма „аУтокорект“.

повече информация
„Личният пример е страховито оръжие“

„Личният пример е страховито оръжие“

„Да наричаме „чудо“ необяснимото е красив начин да си признаем колко малко знаем“, казва днешната ни гостенка. „Чудесата са и възможност да спрем да се заблуждаваме, че всичко зависи само от нас, да си отдъхнем и да се научим да се доверяваме на живота“.
Иванка Могилска е копирайтър с 20-години опит, последните 15 – на свободна практика. Тя е блогър, редактор, преподавател. Автор на 7 книги, най-новата от които е сборникът „Обикновени чудеса“. Но… има ли наистина такива? Ще я попитаме след малко. В ефирните ѝ, мъдри разкази го има ежедневното чудо, което според мен е и смисълът да продължаваме напред.
Ще поговорим за дигиталните и аналоговите чудеса. За чудесата, на които си струва да научим изкуствения интелект и тези, които може би той ще създава. За краткото изразяване и дългите текстове, които носят смисъла. За нуждата от време на време „да слезем от въртележката“…

повече информация

Най-новите:

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!
Мария Кюри открива радиоактивността, получава цели две Нобелови награди и проправя пътя на бъдещето.
Тя отваря вратите на една нова технология, която се оказва неочаквано успешна… До момента, когато става ясно, че силно сме подценявали опасностите от нея. Това ще струва живота на хиляди хора, които просто са търсели препитание.
Дали познаваме достатъчно технологиите, на които се доверяваме? Може ли и прословутият изкуствен интелект или пък някое от другите днес модерни направления да се окаже по-опасно, отколкото изглежда на пръв поглед?
Най-важното е да се замисляме, да обмисляме, да обсъждаме. Да си разказваме.
Истории като тази на радиевите момичета си струва да се четат по-често. За това са историите – да ни карат да подлагаме на съмнение, да имаме едно наум. Уви, не всичко, което блести, е злато…

повече информация
„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

Чували ли сте за… киберпсихология? Най-накрая се появява тази област на науката, която изучава как си взаимодействаме с технологиите. Променят ли ни те като вид? Кои са най-големите предизвикателства, пред които ни изправят? Дали бързото им развитие е нечовешко предизвикателство, или обратното – естествен ход в еволюцията? Все въпроси, чиито отговори търся в повече от 300 дигитални истории, а ето че дойде време за гледната точка на киберпсихологията.
Елена Цанкова е доктор по психология, завършва в Германия, в Бремен продължава и изследователската си работа като постдокторант. През 2020 г. се връща у нас и започва работа като изследовател в БАН с амбициозната идея да проправи пътя на това ново и толкова важно направление.
През последните години изучава процесите на опознаване в интернет средата, също и общуването между човека и изкуствения интелект (ИИ). Изследва човешкото поведение в контекста на развиващите се технологии и се определя като експериментален киберпсихолог.
Ще поговорим за бързането и осъзнаването. За „зловещата долина“, в която възприятието за технологията става все по-положително с нарастващото ѝ подобие на човек, докато в един момент става толкова близка до човека, че бива възприета като зловеща… И за спокойната, философска гледна точка, която ни помага да осмисляме и приемаме големите промени.

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да следи интернет и да се намесва тук-там, първо лекичко, после по-смело…
Василискът на Роко е идея, според която ИИ ще се развие в нещо, способно да взема решения. После да се зарови в интернет и да потърси кой какво е казал за него… А след това да се погрижи да бъде представен в най-добра светлина. И тихомълком да започне да създава проблеми на хората, които по един или друг начин му пречат…
Сигурни ли сте, че не си струва да имаме предвид този мисловен експеримент?

повече информация
„Дигитални истории“ с престижна награда… за разказване на истории

„Дигитални истории“ с престижна награда… за разказване на истории

За 5-и път Дигитални истории се нареди сред големите победители в най-оспорвания и доказан журналистически конкурс у нас – Web Report, организиран за 7-ма поредна година от Dir.bg. Отличието е особено признание заради авторитетното жури, а и заради сериозната конкуренция – включиха се 230 журналистически материала.

„Дигитални истории“ е сред победителите във всяка от годините, откакто начинанието съществува. Наградата тази година е в категория „Истински истории“ за публикацията „Исус. Програмистът, дошъл от гетото“. Този път и втори материал бе сред трите номинирани – „Как да си генерираш инфлуенсър“ в категория „Технологии и иновации“.

повече информация
Доверявай, но проверявай онлайн!

Доверявай, но проверявай онлайн!

Ако не сте чували какво е „социално инженерство“ или „инженерия“, както казва, че е правилно да го наричаме днешният ни гост, сигурно си представяте сюжет като от „Франкенщайн“ – инженерът си прави човек… Или пък от конспиративните теории за контрол на масите.
Независимо дали сте го чували обаче, важно е все повече да си говорим по тази тема. Защото става дума за най-опасната и най-ефективната атака в дигиталния свят. Която не засяга компютри, мрежи, сървъри или програми, а най-слабото звено във веригата: човека.
„Днес пробивите в киберсигурността стават все по-често през социалната инженерия – метод, който използва манипулации и манипулативни техники, така че хората да бъдат измамени и така да бъде получен достъп до чувствителна информация“, казва специалистът по киберсигурност Пламен Цветанов.
Но кои са най-важните стъпки, за да се предпазим? Какви са най-големите рискове да подценим човек, от другата страна? Защо доверието онлайн трябва да бъде дефицитна стока? Темата е важна за всеки, дори да не си дава сметка…

повече информация
Радио-тв-грамофон. 5 неочаквани БГ технологии

Радио-тв-грамофон. 5 неочаквани БГ технологии

Знаете ли, че невинаги напрежението в мрежата у нас е било 220 волта? А че една прелюбопитна българска компютърна игра от началото на 80-те направо се превръща в… пророчество още със заглавието си? Как ли изглеждат първите български електрически скутери? А дали „хипстърите от 60-те“, които са ги ползвали, са имали как да си вземат и радио-тв-грамофон… достатъчно е било да са способни да носят 120 кг на рамо.
Отново се отправяме из пъстрата история на българската техника с най-точния и увлекателен гид. Вече 15 години Антон Оруш събира море от информация (и експонати), разказващи за миналото и настоящето ѝ. Невероятната му съдба, достойна за роман, бе една от първите дигитални истории.
Ето, качваме се в машината на времето за 5 спирки назад в историята, 5 интересни истории, свързани с миналото на технологиите по нашите земи.

повече информация
Share This