„Докато има хора, и книгите ще бъдат с нас“

фев. 4, 2022 | Срещи

„Докато има хора, и книгите ще бъдат с нас“

4 февруари 2022 | Срещи

„С книги под завивките“ е дигитално начинание за любовта. Тази към книгите и тази по принцип.

Темз Арабаджиева е пиар на издателство „Сиела“, а Антон Биров е главен редактор на Webcafé. Заедно създават влога, който разказва за добрите стари книги в дигиталния свят. Отскоро към него добавят и подкаста „Първа страница“, където вече са гостували общи любими автори като Иво Иванов и Виктория Бешлийска.

Смислени и модерни хора, които обичат книгите. Книжни инфлуенсъри… без да се обиждат. Заравяме се в страниците от миналото, обсъждаме любими четива. За да потърсим заедно днешните измерения на литературата и ефимерното ѝ бъдеще. 

Време е за следващата страница… във всеки един смисъл.


– Как мислите, ще изчезнат ли хартиените книги?

Антон: Когато някой заблуден метеорит реши да повтори примера на своя събрат, прецакал рахата на динозаврите, вероятно да. Или ако скапем планетата до такава степен, че да няма дървета. Докато ни има като вид, ще ги има и хартиените книги, най-малкото от носталгия по „добрите стари времена“. Дори да са в ограничени количества или да станат колекционерска рядкост, с тая цена на хартията…

Ако колонизираме други планети и спътници, си представям как из черната бездна ще обикаля една малка метална кутия, в която някой киберпънкнат човек от Титан ще чете раздърпано издание на „Интересни времена“ на Тери Пратчет и ще се смее от сърце.

 

С книги под завивките

Снимка: Мира Дерменджиева

 

– Има ли по света книжни инфлуенсъри?

Антон: Има, но нямам време за тях. Мястото им е

между между книгите, които заслужават читатели, и читателите, които нямат време за обикаляне

из книжарници и библиотеки и четене на задни корици.

Темз: Със сигурност, но, уви, с Антон наистина не сме задълбавали в темата… а може би трябва.

 

– Защо започнахте да правите влога?

Антон: Като читатели знаем колко ценно е някой да те насочи към интересна книга. И без това вече го правехме – Темз беше доста активна с книжните препоръки в читателския си блог „Книжно: На по книга, две“, а от време на време и аз пишех за книги в своя. Тъй като по онова време репортерствах по улиците на Пловдив,

в мен се беше появило желанието да снимам – нея, себе си, хора, книги, какво ли не.

На Темз ѝ хрумна това постоянно операторско воайорстване да бъде канализирано в нещо продуктивно.

Взехме един тефтер, направихме следобеден брейнсторминг под завивките, от който се появи и името, а скоро след това – след часове пробни записи, вече в София, се  роди и първият брой.

 

– Кое ви кара да продължавате?

Антон:

Има толкова прекрасни истории, разказани на хартия. Истински и измислени.

Иска ми се с малко да помогнем да стигнат до повече хора, които биха ги оценили, биха се забавлявали с тях и биха запазили топъл спомен от четенето им.

Темз: Може би наистина

онези моменти, в които усещаме, че сме свързали човек и история и от това се е родила изцяло нова такава,

се превърнаха в axis mundi-то на нашия проект. Понякога ми е трудно да си се представя „извън завивките“.

 

С книги под завивките

Снимка: Мира Дерменджиева

 

– Има ли книги, които според вас са успели да изрисуват днешния ни дигитален живот, преди той да се случи?

Антон: Хич не ми се споменава за пореден път

„1984“, но доброволното подлагане на ежедневно наблюдение е най-лесният пример.

Разликата е, че в нашата реалност то се извършва както от държави, така и от частния сектор с търговски цели. И през повечето време нито се замисляме, нито ни пука. По-добре персонализирани реклами, отколкото случайни такива, нали?

 

– Много точно го каза. Такива теми са и една от основните причини да го има този сайт. Темз, а ти какво мислиш тук?

Темз: Със сигурност „1984“ е най-популярният отговор. Но аз много повече си мисля и за книга, която по принцип не харесвам като реализация, а именно „Кръгът“ на Дейв Егърс. Поради факта, че е създадена много след „1984“, „Ние“ на Земятин или пък „Прекрасният нов свят“ на Хъксли, в нея темата за „дигитализацията“ е много по-застъпена. Някакъв лош предвестник на „мета“ ми се струва този роман.

 

С книги под завивките

 

– Записвам си две книги, които не съм чел, а май си струва. Но интересно… избрахте доста плашещи романи. В кои книги си мечтаете да живеете?

Темз: Ако има книга, в която бих живяла, тя е „Анн от фермата „Грийн Гейбълс“ с всичките ѝ поляни и залези, които Луси Монтгомъри е успяла да изрисува с думи. Това, естествено, е отговор на детството, не зная дали тази „лекота“ на битието не би била наистина непосилна за мен.

Антон: Минах 30, така че нищо приключенско, моля. По-скоро в Средната земя на Толкин, по-конкретно в Графството, още по-конкретно в Хобитово, но в мирни времена. Храна, природа и спокойствие за мен, приключенията ги оставям на смахнатите Бегинс и подражаващите им.

 

– Кой герой бихте искали да срещнете на живо?

Темз: Това може би ще са героите, с които съм се идентифицирала или в които съм била влюбена… макар че това е опасно желание. С радост бих си поговорила с Малте Лауридс Бриге на Рилке, княз Мишкин, Ахил, бих изпила един калвадос с Равик на Ремарк, бих срещнала Нора от „Куклен дом“ и всяка една от героините на Блага Димитрова.

Антон: Някои от най-симпатичните ми персонажи са мълчаливи, садистични хора със склонност към насилие. Често от фентъзита. Кървавия девет от трилогията „Първият закон“ на Джо Абъркромби, Каин от „Героите умират“… Та от тази гледна точка предпочитам срещите ни да си останат на страниците. Не ги виждам да са навити да разсъждаваме върху стойността на човешкия живот, докато пием чай на верандата пред къщата ми в Хобитово.

 

С книги под завивките

Снимка: Мира Дерменджиева

 

– Темз, ако някога успееш за калвадоса, ще съм благодарен да ме поканиш и мен, аз ще черпя. Но би ме било страх от Деветопръстия. Някак не е пригоден за днешното ни общуване, днес бруталността е по-перфидна.

А ако от фентъзито минем като фантастиката: Антоне, ти май си падаш по този жанр, кои днешни писатели най-убедително рисуват бъдещето?

Антон: Питаш грешния човек в грешната държава. На първо време, най-запален бях към фантастиката в ранното си тийнейджърство, но тогава четях най-вече класики. И мен ме застигна

синдромът на порастването, характеризиращ се с това, че вече все по-рядко поглеждам към звездите,

а това се отразява и на влечението към жанра. Второ, фантастиката в България страда от факта, че малко издателства се осмеляват да я издават. Просто книгите не се продават, читателите сякаш искат друго и така много от големите имена в жанра на Запад не достигат до нас. Никой не инвестира в нещо, от което очаква да е на загуба.

През последните години много ме впечатлиха „Трите тела“ и „Тъмна гора“ на китаеца Лиу Цъсин. Мога да се съглася с него за едно – съдейки по войнствената природа на човешката раса, много вероятно е, ако някой ден осъществим контакт с извънземна раса, те да са не по-малко агресивни и завоевателно настроени от нас. Може би не е лоша идея да спрем с пращането на „Излел е Делю Хайдутин“ в Космоса и да се опитаме да стегнем собствената си планета.

 

С книги под завивките

Снимка: Мира Дерменджиева

 

– Вие сте журналист и пиар. Това, извинявайте… според мен са отмиращи професии. Не е ли така?

Темз: Изумително! Никога не бих си помислила такова нещо. Може би имаш предвид залез на класическия пиар, но в никакъв случай не бих казала, че е дошло време за неговото мумифициране. Напротив, колкото повече следя публични изяви на „новите известни“, толкова повече ми се струва нужен. Естествено, няма как – и на него му се налага да съблече старата роба с разните ѝ дантели и жаба.

Пиарът се изменя, става все по-цветен и сякаш придобива размери, които е трудно да обхванем.

Нагажда се с времето, слива се с други професии.

Антон: Журналистиката далеч не е мъртва, просто я мъчат сериозни здравословни проблеми. Температура от бързането, с което се опитва да се състезава с качването на снимки и коментари из социалните мрежи. Кашлица от натиска върху дробовете ѝ, опити за какъвто винаги е имало през историята. Главоболие от борбата с рисковете, които дезинформацията и „алтернативните истини“ носят. За да се справи – поне донякъде – с тези проблеми, журналистиката трябва да еволюира постоянно, но като продължи да се води от правила и да върви ръка за ръка с отговорност.

 

– Ще напишете ли книга един ден?

Темз: Уверено бягам от тази идея с всяка измината година. Понякога човек трябва да спазва определена хигиена на мислите и действията си.

 

С книги под завивките

Снимка: Мира Дерменджиева

 

– Какво вземат и какво дават аудиокнигите?

Антон: Дават възможност очите ти, измъчени от ежедневното взиране в екрани, да си вземат така нужната почивка. Също и възможността да „четеш“ в моментите, в които се предполага, че не можеш да го правиш с хартиено томче в ръка, например, докато ходиш. Не че не можеш да се шляеш наляво-надясно, вперил поглед в над 1000-страничната „Пътят на кралете“ на Брандън Сандърсън, но е неудобно, а с нашите тротоари, дори опасно.

Иначе отнемат удоволствието от това да докосваш хартията, ритуалът на прелистване на страниците, възможността да се върнеш ред-два назад, за да прочетеш повторно нещо. И най-вече възможността да „чуеш“ книгата и героите ѝ с гласовете, които съзнанието ти ще им даде, а не с това на избран за аудиокнигата актьор. Така отнемат малко от фантазията в четенето.

 

– Кои от най-популярните книги на български автори през последните години са ви любими?

Темз: Бих посочила „Опашката“ на Захари Карабашлиев и „Остайница“ на Рене Карабаш. Но аз, обичайно, подобно на дребно пролетно цвете, пъпля из по-сенчестите ъгълчета на литературата, където невинаги книгата или романът се оценяват. Обожавам поезията и разказите на Дана Белева, „Пътуване по посока на сянката“ на Яна Букова, разказите на Оля Стоянова и Иванка Могилска, „Една и съща нощ“ на Христо Карастоянов сякаш също не получи вниманието, което заслужава.

 

С книги под завивките

Снимка: Ивайло Петров

 

– Супер е, че спомена сенчестите литературни ъгълчета. Предложете по няколко заглавия на книги, които бихте искали да стигнат до повече хора, а така и не са станали особено популярни.

Темз: Книгите на Роберто Боланьо и особено „2666“, тези на Дейвид Мичъл и особено „Написано в сянка“, Итало Калвино с неговия „Ако пътник в зимна нощ“. Поезията е крайно подценявана в България, дори големи имена като Райнер Мария Рилке или Федерико Гарсия Лорка си остават по-скоро любимци на интелектуалните кръгове, което е тъжно.

Антон: Иска ми се още повече хора да се докоснат до фентъзи света на Джо Абъркромби и неговите чудесни персонажи, всеки хахав по своему. Да започнат с „Гласът на острието“ и да не спират. Бих споменал и „Други песни“ на Яцек Дукай – книга, която първоначално вървеше дяволски бавно за моя вкус, а в един момент набра инерция и се оказа пълна с увлекателни и разнообразни фантастични идеи.

 

– Тук си добавям отново четива към списъка, секунда… Дано да стигна до тях, днес наистина времето не стига. Къде отиват нечетените книги?

Антон: От читателска гледна точка – в списъка с лоши покупки, а заедно с това в мазето, на тавана, в най-добрия случай – дарени на някое читалище. От издателска гледна точка – в списъка с лоши решения. Но истината е, че дори за най-тъпата книга си има читател, бил той и най-тъпият. Просто защото „тъп“ е субективно понятие. Така че нечетените книги са тези, които просто не са намерили правилните читатели.

Темз: Крайно изказване на Антон. Според мен

нечетените книги просто ни чакат някъде там, на един миг разстояние.

 

С книги под завивките

 

– Бях събрал кратка статистика за тиражите през последните 10 години. Книгите не намаляват за разликата от вестниците и списанията. Защо се оказаха толкова устойчиви?

Антон: Гледам по-прагматично на този въпрос. Според мен разликата идва от това, че при списанията и вестниците говорим за медии, а при книгите – за изкуство. Колкото и уговорки да трябват, за да се приложи това определение за някои заглавия… печатните медии просто постепенно се местят в дигитална среда, което за потребителя е по-бързо, по-удобно и по-евтино.

Книгата, като останалите изкуства, също има своето дигитално отражение, но

същевременно остава добавената стойност на класическия начин за консумацията ѝ.

Да, гледаме филми в Netflix на дивана, но има нещо по-специално в това да видиш новия филм на Уес Андерсън или зрелище като „Спайдърмен: Далеч от дома“ на голям екран. Слушаме музика в Spotify, докато вървим към офисите си, но има някаква романтика в това да сложиш плоча на грамофона на приглушена светлина. По същия начин удоволствието от хартиената книга в ръцете ти не е заменено от възможността да я четеш на екран или дори да я слушаш.

Ако има нещо, за което социалните мрежи помогнаха, то е в промотирането на четенето. Не само с формати като нещата, които ние правим, но и с по-достъпната за издателите възможност за реклама на книги онлайн, а и по-лесните препоръки между читатели.

 

– Докога ще са живи книгите?

Антон: Разказването на истории държи човечеството за ръка от неговия зародиш, помага му да расте, възпитава го. Просто променя формата си – от уста на уста, от хартия към очи, от файл към слух. Та на въпроса докога ще са живи книгите: макар не аз да съм почитателят на Хари Потър в семейството, ще цитирам многоуважаемия професор Снейп с краткото и ясно: „Always“.

Темз: Докато има хора, и книгите ще бъдат с нас.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории дойде от 6-ото издание на журналистическия конкурс Web Report. През последните години надпреварата се утвърди като водещ и най-реномиран журналистически...

повече информация
„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Как се пише?“ е сайт, който си извоюва огромно значение за живота онлайн. Създателката му Павлина Върбанова на доброволни начала дава практични съвети за правописа, граматиката и пунктуацията с...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Май нихилизмът е заложен в генома ни?“

„Май нихилизмът е заложен в генома ни?“

Ивайло Кунев разказва вдъхновяващи истории от българското минало по магичен начин… Тогава как ли стигнахме до думите в заглавието?
Лидерите, хората, които умеят да променят света, да водят, да градят, да убеждават. Именно те са голямата тема на днешния ни гост, който повече от десетилетие разработва и води програми по лидерство.
Ивайло има впечатляващ мениджърски и предприемачески опит, минаващ през десетилетията. Като в същото време умее да разказва – историите му за силните личности привличат огромен брой почитатели. Автор е на книгата „Лидерите: забравените истории на България“.
Лидерството. Тази тема е толкова тежка по нашите ширини, а и като цяло във времената, в които живеем. Затова е време да потърсим трудните отговори.
Струва ли си да съберем историите на политиците, на предприемачите и на… хановете? Защо ни е трудно да формираме политически елит и да имаме автентични лидери като нация? Какво би написал Толкин, ако беше българин? Как българската история може да се превърне в лично приключение и да дава вдъхновяващи примери, които да ни помагат да сбъдваме мечтите си?

повече информация
Д-р Райчев, който даде Koprivshtitsa на Google

Д-р Райчев, който даде Koprivshtitsa на Google

„Хора като него трябва да са лицето на България. Точно хората, измислящи неща, които човек не може да си представи“ казва за днешния ни гост проф. Мартин Вечев.
Д-р Веселин Райчев е единственият българин, чиято докторска дисертация попада в световния топ 3 на годината за всички сфери на информатиката. При това с нея той създава цяло ново направление, което днес изживява бум – концепцията изкуственият интелект да пише компютърен код.
Той създава стартъпа DeepCode, използващ машинно самообучение, за да прави компютърните програми по-сигурни. Компанията е придобита от Snyk, а нашият гост остава начело на ИИ направлението в нея.
Кариерата му започва в Google, благодарение на него и днес Google Maps препоръчва пътя ни чрез алгоритми с български имена. През последните години е канен за професор в МИТ, Станфорд и други реномирани университети. Той обаче избира професионално да се свърже с българския проект ИНСАИТ, който има силата да промени цялата екосистема на нашата айти индустрия.
Какво ли мисли изследователят за последните големи новини от света на изкуствения интелект? Помага или пречи големият шум по темата и кои са важните решения, които е време да вземем? Защо дори отдалеч той не спира да се вълнува от случващото се у нас и какъв според него е пътят към по-доброто развитие на страната ни? Кое го кара да изостави впечатляващата кариера в Google, за да продължи в света на науката?

повече информация
„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Как се пише?“ е сайт, който си извоюва огромно значение за живота онлайн. Създателката му Павлина Върбанова на доброволни начала дава практични съвети за правописа, граматиката и пунктуацията с всичките им нюанси.
Разговорът с нея „Как се пише?“ „Незнам“ продължава да бъде най-четената дигитална история.
В навечерието на 24 май се срещаме, за да продължим. Ще поговорим за думите, които ни изграждат, и за отношението ни към тях.
За празника, за понякога фалшивата помпозност, която го съпровожда, и за честното ни отношение към езика. За това как думите са огледало на самите нас и на живота. За думите, които превръщаме в оръжия, и за технологиите, които им дават огромни сили да рушат.

повече информация

Най-новите:

„Май нихилизмът е заложен в генома ни?“

„Май нихилизмът е заложен в генома ни?“

Ивайло Кунев разказва вдъхновяващи истории от българското минало по магичен начин… Тогава как ли стигнахме до думите в заглавието?
Лидерите, хората, които умеят да променят света, да водят, да градят, да убеждават. Именно те са голямата тема на днешния ни гост, който повече от десетилетие разработва и води програми по лидерство.
Ивайло има впечатляващ мениджърски и предприемачески опит, минаващ през десетилетията. Като в същото време умее да разказва – историите му за силните личности привличат огромен брой почитатели. Автор е на книгата „Лидерите: забравените истории на България“.
Лидерството. Тази тема е толкова тежка по нашите ширини, а и като цяло във времената, в които живеем. Затова е време да потърсим трудните отговори.
Струва ли си да съберем историите на политиците, на предприемачите и на… хановете? Защо ни е трудно да формираме политически елит и да имаме автентични лидери като нация? Какво би написал Толкин, ако беше българин? Как българската история може да се превърне в лично приключение и да дава вдъхновяващи примери, които да ни помагат да сбъдваме мечтите си?

повече информация
Геният, който два пъти отрови света

Геният, който два пъти отрови света

Технологиите променят живота ни главоломно, а техните създатели – изобретателите, програмистите, са героите на днешния ден… Поне обикновено е така, докато не се окаже, че дадената иновация, която светът е посрещнал с невероятен ентусиазъм, е смъртоносно опасна.
И все пак, има един изобретател, който дълги години се носи на вълната на славата, тачен като гений, докато междувременно… създава не една, а две технологии, които впоследствие се оказва, че са стрували човешки животи. Щетите, които те са нанесли, засягат цялата планета и ще продължат да са тук дори за следващите поколения.
Историята на Томас Миджли-младши си струва да си припомняме всеки път, когато се зарадваме на поредния огромен пробив, свързан с изкуствения интелект или каквато и да било друга технология. Защото е показателна за това колко е важно да преценим рисковете, преди да полетим на крилете на ентусиазма. Колко е важно да мислим и обсъждаме големите въпроси, които ни поставят технологиите и за които все нямаме време…

повече информация
Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории дойде от 6-ото издание на журналистическия конкурс Web Report. През последните години надпреварата се утвърди като водещ и най-реномиран журналистически конкурс у нас.
Тази година Георги Караманев и Дигитални истории заслужиха наградата в категория „Изкуство и култура“ за  експеримента „Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?“. В 6-те категории на конкурса се включиха 185 журналисти. 
Наградата е особено признание и защото Дигитални истории е сред победителите за трета поредна година!

повече информация
Д-р Райчев, който даде Koprivshtitsa на Google

Д-р Райчев, който даде Koprivshtitsa на Google

„Хора като него трябва да са лицето на България. Точно хората, измислящи неща, които човек не може да си представи“ казва за днешния ни гост проф. Мартин Вечев.
Д-р Веселин Райчев е единственият българин, чиято докторска дисертация попада в световния топ 3 на годината за всички сфери на информатиката. При това с нея той създава цяло ново направление, което днес изживява бум – концепцията изкуственият интелект да пише компютърен код.
Той създава стартъпа DeepCode, използващ машинно самообучение, за да прави компютърните програми по-сигурни. Компанията е придобита от Snyk, а нашият гост остава начело на ИИ направлението в нея.
Кариерата му започва в Google, благодарение на него и днес Google Maps препоръчва пътя ни чрез алгоритми с български имена. През последните години е канен за професор в МИТ, Станфорд и други реномирани университети. Той обаче избира професионално да се свърже с българския проект ИНСАИТ, който има силата да промени цялата екосистема на нашата айти индустрия.
Какво ли мисли изследователят за последните големи новини от света на изкуствения интелект? Помага или пречи големият шум по темата и кои са важните решения, които е време да вземем? Защо дори отдалеч той не спира да се вълнува от случващото се у нас и какъв според него е пътят към по-доброто развитие на страната ни? Кое го кара да изостави впечатляващата кариера в Google, за да продължи в света на науката?

повече информация
Баща и син. Щафетата на живота

Баща и син. Щафетата на живота

Баща и порасналият му син, хванати за ръце. Зад тях е онова, което ги определя, а пред тях – обективът с безпощадната си прямота. Важните снимки нямат нужда от думи.
Тази Дигитална история е толкова голяма, колкото живота. Защото ни връща към най-естествения цикъл, дава ни проницателния си поглед към смисъла.
Фотографът Валерий Пощаров има двама синове – на 12 и 9 години. Една сутрин ги води към училище и се замисля как неусетно ще дойде моментът, когато те вече няма да искат да ги държи за ръка.
Така се ражда идеята да улавя в обектива си бащи и порасналите им синове, заобиколени от онази среда, която ги представя най-добре. Резултатът: снимки, които не просто разказват истории, а рисуват вселени…

повече информация
„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Как се пише?“ е сайт, който си извоюва огромно значение за живота онлайн. Създателката му Павлина Върбанова на доброволни начала дава практични съвети за правописа, граматиката и пунктуацията с всичките им нюанси.
Разговорът с нея „Как се пише?“ „Незнам“ продължава да бъде най-четената дигитална история.
В навечерието на 24 май се срещаме, за да продължим. Ще поговорим за думите, които ни изграждат, и за отношението ни към тях.
За празника, за понякога фалшивата помпозност, която го съпровожда, и за честното ни отношение към езика. За това как думите са огледало на самите нас и на живота. За думите, които превръщаме в оръжия, и за технологиите, които им дават огромни сили да рушат.

повече информация
Share This