Кое лекува историческите рани?

ное. 5, 2024 | Срещи

Кое лекува историческите рани?

5 ноември 2024 | Срещи

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.

Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото.

С това интервю продължава поредицата от исторически Дигитални истории. В нея nоговорихме за начина, по който се преподава история, в следващите дни ще обсъдим имат ли основание някои от най-разпространените клишета, свързани с миналото ни и ще разкажем за някои от най-големите исторически мистификации онлайн.

Все още е отворено предизвикателството, което ви отправям. Можете ли да различите факти от българската история от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук.


 

– Ако можехте да пътувате във времето, в кой исторически период на България бихте искали да живеете и защо?

– 2024 г.

Защото е най-доброто време за България. И същевременно най-проклетото.

Защото доброто и злото сега са „на кантар“. И защото всичко, което правиш, може да има значение.

 

– Може ли една нация да разбере грешките от миналото чрез литературата и изкуството?

– Не. Нациите не могат да разберат нищо, нито могат да четат. Отделните индивиди в нациите обаче могат. И надеждата ми е, че някои от тези индивиди, които четат и разбират, т.е. „четат с разбиране“, могат в даден момент да се окажат на високи позиции, на властови позиции, от които да зависят важни неща. Тогава, едва тогава би имало значение какво тези дадени индивиди са чели и разбрали, и научили, и усвоили.

 

Захари Карабашлиев

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Какво мислите за идеята, че историята е „наука за поуките“ и може ли тя да влияе на бъдещето на обществото?

– Историята не е „точна“ наука като математиката, нито „естествена“ наука като физиката и химията. Историята може да е наука, само ако в нея работят индивиди с научно мислене. Тя може да бъде порочно използвана като псевдонаука, както е случаят с историята на България след 1944 г., когато с историята се занимават полуграмотни псевдопартизани, загърнати с комунистическа мантия преподаватели и най-обикновени шарлатани.

 

– Горните три въпроси са на „вие“, макар че с теб се познаваме отдавна и си говорим на „ти“. Можеш ли да предположиш защо?

– Предполагам, от някакъв вид уважение към избрания формат?

 

– Почти. Това са първите три въпроса, които ChatGPT ми предложи да ти задам в интервю на историческа тематика. Но интересно е, че и без него мислех да питам в тези посоки. Нещата в тази посока са впечатляващи, преди дни изпратих генерирани от ИИ стихове и попаднах сред призьорите на реномиран поетичен конкурс. В момента си правя експеримент – могат ли хората да различат реални исторически факти от такива, измислени от изкуствения интелект (тук). Според теб ще се справят ли гостите ми, които се решат?

– Не мисля.

 

Захари Карабашлиев

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Познаваме ли като народ добре историята си?

– Не. Както казах по-горе,

народите нито познават, нито не познават историята си. Само отделните индивиди могат.

И то ако я изучават не през идеологическа рамка, а в свободно търсене.

 

– Само че според мен за момента няма как да го правим извън нещо, което е идеологическа рамка, или поне по всички показатели не може да се различи от такава… Тогава изниква въпросът: защо е важно да я познаваме, да я търсим?

– Защото в нея се крият отговори (не отговорите, а някои отговори) за бъдещето.

 

– Трябва ли историята да бъде безпристрастна наука? И може ли изобщо?

– Не е задължително да е безпристрастна. Но е задължително да работи единствено в полето на истината – т.е. с факти, документи, извори…

 

Захари Карабашлиев

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Кои са любимите ти български исторически романи?

– Нямам много. Любимата ми историческа книга е „Записки по българските въстания“ на Захарий Стоянов, но тя не е роман. Иначе „Под игото“ може би издържа проверката на времето. Със сигурност „Тютюн“ на Димитър Димов, „Осъдени души“ ми харесваше, „Крадецът на праскови“ на Емилиян Станев, която е повест… Помня, че като дете харесвах „Сватбите на Йоан Асен“, а сега дори не съм сигурен кой е авторът.

 

– И аз не го знам. От себе си бих добавил Димитър Талев и Фани Попова-Мутафова… Струва ми се огромно предизвикателство да надничаш към миналото. Кое е най-трудното в писането на исторически роман? Колко важно е прецизното предаване на истинските събития?

– Най-трудното е да намериш точния литературен език на романа, за да изградиш с него света, в който искаш да въведеш читателите.

Да „чуеш“ как говорят героите ти, да влезеш в мислите им, да действаш в телата им…

Истинските събития – за мен поне, – трябва да бъдат исторически достоверни. И видени през очите на конкретен герой, през неговата чувствителност и ситуацията в дадения момент.

 

Захари Карабашлиев

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Алек Попов ми беше казал, че голямото разделение в българското общество започва със смъртта на Вазов. На мен ми се струва много проникновено съждение. Прав ли е според теб?

– Не.

 

– Защо?

– Не е прав.

Голямо разделение на българското общество никога не е имало. Нито преди, нито след смъртта на Вазов. Защото никога обществото ни не е било „обединено“,

освен в моменти на дълбока криза – в началото на войни, – или върховен триумф като световното по футбол през 1994 г.

Въобще, митът за някакво „обединено“ общество е доста устойчив, но както всеки мит – неотговарящ на историческата истина. Никое съвременно общество в свободния свят не е „обединено“. Обединени са били навярно по-малките първобитни общества някога и тоталитарните режими от миналия век – комунистически и нацистки.

 

Захари Карабашлиев

снимки: Добрин Кашавелов

 

– И все пак, разломите могат да имат различни дълбочини и според мен в момента те са критично дълбоки. А ги има по някакъв начин и идеалите – И личните, и груповите, а и националните.

Може ли историята да е пътят към това отново да започнем да си говорим като общество? Да намираме онова, което ни обединява, а не което ни разделя?

– Може. Но няма как да се случи в тази токсична езикова среда. Първо трябва да се промени културата на общуване, а тя е напълно компрометирана — от училище до парламента.

 

– И през социалните мрежи, които според мен помогнаха много в тази посока. Но за история сме се събрали да се говорим. Как се приема романът ти „Рана“ из страната? Изненада ли те с нещо посрещането?

– Приема се отлично.

Изненада ме чистотата, с която се приема. И възрастта на читателите – от 9 до 90. Засега…

 

– Научи ли интересни лични истории от читатели?

– Много. Буквално

във всяко населено място научавах някаква лична история, свързана с войните

за национално обединение или с Първата световна война, или история на български бежанци от погромите след войните…

Във Виена например ме изненада историята за прадядото на един от присъстващите, който се връща след 10-годишен плен, а

всички мислели, че е убит, освен собствената му невеста, която все повтаряла, че ще се върне,

няма как да не се върне, защото е жив. Поради това приели, че е луда… Или пък многото истории за бегълци от терора на башибозука през 1913 г., истории с невръстни деца, които плачат така силно, че майките се налага да направят най-немислимото – да ги оставят в гората, за да спасят останалите… има истории с чудеса на спасение, на избавление… Дори мислехме с жена ми да направим отделен сайт или група за споделяне на лични истории…

 

Захари Карабашлиев

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Много смислена идея, според мен. Наистина всички имаме такива истории и си струва да разказваме, и защото ни правят такива, каквито сме.

Смятам се за сравнително четящ човек, за мен финалът на романа е един от най-запомнящите се, които съм чел. Историческите рани, поне българските, много ми приличат на житейските травми. С тях можем да си обясним много от проблемите, които имаме на по-късен етап. Има ли нещо подобно?

– Благодаря за думите!

Съвременната невронаука и психология показват дълбоките връзки между физическите травми и раните на душата. Също връзките между колективните (национални) и индивидуални рани. Много от трудностите, които срещаме по пътя си, са резултат от незараснали, нелекувани или неглижирани травми.

 

– Кое лекува историческите рани?

– Разумът. Думите. Съзнателността.

 

– С какво си обясняваш бума на историческата тематика в литературата? През последните години много от най-успешните български книги – от „Възвишение“ до „Нишка“, са такива. Може ли това да ни помогне в изцеряването на историческите рани?

– Не знам дали можем да наречем „бум“ появата на тези няколко книги. Но е хубаво, че ги има. И всяка от тях разглежда различен исторически период, гледайки го от някаква своя перспектива.

Аз се радвам, че един „семеен“ роман като „Рана“ отвори важния разговор за Първата световна война, за трагедията на българите,

останали вън от границите на царството през най-черното лято на 1913 г., за насилието и войната въобще, без да дълбае в раната, а по-скоро да лекува. Радвам се, че този роман обърна внимание на читателите към собствените им семейства, фамилно минало, лична участ…

 

Захари Карабашлиев

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Виждам обаче огромен интерес към историята далеч не само в литературата. Моят сайт е технологичен, но от вече 400 текста на него, двата най-четени са на тема история. С какво си обясняваш това явление?

– Аз израснах в соцепохата и като деца ни учеха, че пред нас е „светлото бъдеще“ и всичко хубаво е някъде там. Сега сякаш махалото на колективните очаквания се е задвижило в обратна посока и виждам едно втренчване в миналото, което за много хора е „светло минало“. Всъщност и двете гледища показват едно – неудовлетворение от настоящето. Ако не намираш смисъл в „сега“, ти го търсиш някъде в „утре“ или „вчера“, или „някога преди“. Човешкият ум е устроен така, че винаги търси смисъл. И ако не намери сили да го търси всеки ден (защото това изисква особени усилия), обикновено го приема наготово в прости и плоски „истини“, обикновено от устата на манипулатори.

Винаги се намират „водачи“, които посочват проблемите, дефинират ги и предлагат прости решения. Проблемът е, че тези лесно смилаеми решения са пагубни за колективния организъм, защото предизвикват исторически катаклизми като например нацизъм, комунизъм, злобен шовинизъм и в крайна сметка не решават, а задълбочават проблемите.

 

– Въпреки, че след „светлото бъдеще“ пък се заговори за „края на историята“. Може би обаче го отложихме? В историческата поредица от Дигитални истории вече ми гостува учител по история, при това забележителен. Но според теб как трябва да се преподава историята? Така че да пали, да осмисля… Да е повод за гордост и патриотизъм, а не патриотарщина и омраза.

– Историята може да възпитава в свободолюбие, патриотизъм и уважение към индивидуалните права на всеки, но

само ако се преподава от свободолюбиви, интелигентни и авторитетни учители.

Те са често строги и много важни апостоли на свободната воля. Задължително интересни и дори забавни. Рядкост са, но ако попаднеш на такива, оставят диря за цял живот.

Най-важната им функция в краткия отрязък от време, което прекарват с нас обаче, е да ни насочат към по-големия и постоянен учител по история – нашия собствен разум.


 

Можете ли да познаете кои 15 твърдения за българската история са приети от науката и кои си измисли за вас изкуствения интелект? Проверете знанията си тук, резултатът определено ще е интересен…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг....

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

Сред модерните новини на деня – изборите, Big Brother и внезапното нахлуване на есента, някак си в обществения дневен ред се вмъкна вестта, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин...

повече информация
„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

Защо си струва да познаваме по-добре миналото? Надали има кой да ни отговори по-обосновано от днешния гост. Освен че призванието му е да пали интереса към историята на младите хора, добрата памет...

повече информация
Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

15 общоприети твърдения за българската история и 15, измислени от изкуствения интелект. Ще успеете ли да ги различите? Кое е исторически факт и кое – безсмислица? Днес, както никога, спорим за...

повече информация
Какво ще правим, когато 1/3 от работните места изчезнат?

Какво ще правим, когато 1/3 от работните места изчезнат?

Развитието на изкуствения интелект ни изправя пред невиждана, всеобхватна социална трансформация. Докато неглижираме напредъка в тази сфера, големите компании инвестират в мултимилиардни проекти,...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

Защо си струва да познаваме по-добре миналото? Надали има кой да ни отговори по-обосновано от днешния гост. Освен че призванието му е да пали интереса към историята на младите хора, добрата памет пък е тази, която го превърна в недостижим рекордьор в една забележителна област на познанието.
Борис Русев спечели невероятните 34 победи в куиз шоуто „Последният печели“, преди сам да се откаже да продължи нататък. И да се върне към истинското си призвание като гимназиален учител по история в столичното 31-во училище „Иван Вазов“, познато на всички като „Бастилията“.
Днес е толкова модерно да си говорим за история. Но… защо? И защо тя не спира по-скоро да ни дели, отколкото да ни събира? Как да пробудим интереса на младите хора към миналото и защо е важно да го познаваме? Дали любовта към него минава през личните истории, през съдбите на предците ни? Какво ще кажат бъдещите историци за днешните странни времена? Вярно ли е, че… хан Крум е наложил закона да се отсичат ръцете на крадците?
Не е вярно. А отговорите на другите въпроси ще потърсим заедно с шампиона, който постигна недостижим рекорд.
Междувременно… защо не проверите, вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, „измислени“ от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!

повече информация
Какво ще правим, когато 1/3 от работните места изчезнат?

Какво ще правим, когато 1/3 от работните места изчезнат?

Развитието на изкуствения интелект ни изправя пред невиждана, всеобхватна социална трансформация. Докато неглижираме напредъка в тази сфера, големите компании инвестират в мултимилиардни проекти, чрез които машините могат да заменят 1/3 от работните места на планетата в близкото бъдеще. При това без да се раждат нови професии, както е било винаги досега. Да, технологичният напредък в тази област понякога изглежда като научна фантастика, само че той вече е тук, както ще стане ясно от разговора с днешния ни дигитален гост.
Петър Петров се занимава професионално с въвеждането на изкуствения интелект в практиката. Той е начело на ИИ екипа в Eleven VC – фонда, обединяващ някои от най-обещаващите български стартъп компании, сред които е и първият български еднорог – Payhawk. Неотдавна излезе първата му книга – „Изкуствен интелект: душа и силиций“.
Как да счупим клишетата и да започнем важния диалог за бъдещето, именно разговора, заради който съществува и този сайт? Как да се подготвим за непосредственото бъдеще, в което изкуственият интелект променя толкова много области от живота и ни изправя пред немислими доскоро предизвикателства?

повече информация
„Като го обиждам, не се сърди.“ Какво мисли Gen Z за ИИ?

„Като го обиждам, не се сърди.“ Какво мисли Gen Z за ИИ?

Какво мислят младите хора за изкуствения интелект? Гостували са ми какви ли не събеседници с интересни гледни точки към темата, обобщих и мислите по темата на цели 750 души, попълнили анкетата на Дигитални истории. Този път давам думата на цели 7 души около 20-те си години, които са се насочили към съвсем различна професия, но и са се задълбали в днешните възможности на алгоритмите. Gen Z, както наричат на запад родените в началото на новия век, определено имат какво да ни кажат.
Колко пъстри Дигитални истории има… Миналата даде думата на току-що завършилия докторантура 88-годишен Петър Шойлев, тази – на младите. 
„От ръкопис до алгоритъм“ се казва излязлата преди няколко месеца книга, която събира важни гледни точки за изкуствения интелект (сред които дори и тази на самия него). Тя беше създадена като студентски проект в майсторския клас на специалността „Книгоиздаване“ в Софийския университет. Начело с преподавателя си д-р Георги Александров днешните ми гости подготвиха завършено издание, минавайки по всички стъпки на създаването му. А книгата беше представена на събитие в журналистическия факултет, на което имах огромната чест да кажа няколко думи като гост, избран от самите студенти. С това започна разговорът ни по важните теми на днешния ден. А ето как продължава в един блиц разговор с много събеседници…
Защо младежите си представят, че скоро все повече хора ще четат книги? Какво е бъдещето, което те виждат във взаимодействието ни с технологиите? Защо е важно да се замислям, че то е в наши ръце и не изкуственият интелект, а ние сами можем да си създадем най-големите проблеми като цивилизация? Този разговор определено ми даде доста поводи за замисляне…

повече информация

Най-новите:

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

В литературните среди отекна новината, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин Ханчев“ сред избраните от журито финалисти е попаднал неочакван състезател – 21-годишният Христиан Папазов от силистренското село Ножарево е изпратил стихове, генерирани от изкуствен интелект. Христиан (или който и да стои зад това име) се отказа от участието си, пишейки, че единствената му цел е била да привлече вниманието към темата.
Не знам дали вярвате в съвпадения, аз – не. На 25 октомври, ден преди новината да излезе, бяха обявени 10-те избраници на журито в друг популярен поетичен конкурс. И ето че отново в селекцията попаднаха… генерирани стихове. Този път като част от експеримент на Дигитални истории.
Но как така само за два дни двама „автори“ със стихове, написани от ИИ, се озоваха сред най-добрите, тези, измежду които ще бъдат избрани победителите? И, по-важното: кои са големите въпроси и изводи от това? Вярваме или не в съвпадения, явно е, че е дошло време да поговорим по-адекватно и задълбочено за големите въпроси на днешния ден.
Денят на будителите според мен е точният, за да се събудим…

повече информация
„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

Защо си струва да познаваме по-добре миналото? Надали има кой да ни отговори по-обосновано от днешния гост. Освен че призванието му е да пали интереса към историята на младите хора, добрата памет пък е тази, която го превърна в недостижим рекордьор в една забележителна област на познанието.
Борис Русев спечели невероятните 34 победи в куиз шоуто „Последният печели“, преди сам да се откаже да продължи нататък. И да се върне към истинското си призвание като гимназиален учител по история в столичното 31-во училище „Иван Вазов“, познато на всички като „Бастилията“.
Днес е толкова модерно да си говорим за история. Но… защо? И защо тя не спира по-скоро да ни дели, отколкото да ни събира? Как да пробудим интереса на младите хора към миналото и защо е важно да го познаваме? Дали любовта към него минава през личните истории, през съдбите на предците ни? Какво ще кажат бъдещите историци за днешните странни времена? Вярно ли е, че… хан Крум е наложил закона да се отсичат ръцете на крадците?
Не е вярно. А отговорите на другите въпроси ще потърсим заедно с шампиона, който постигна недостижим рекорд.
Междувременно… защо не проверите, вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, „измислени“ от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!

повече информация
Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

15 общоприети твърдения за българската история и 15, измислени от изкуствения интелект. Ще успеете ли да ги различите? Кое е исторически факт и кое – безсмислица?
Днес, както никога, спорим за миналото си. Намираме силните исторически моменти, които ни карат да се гордеем, но лесно залитаме и по измислената история.
Можем ли да различим историческите факти от измислиците? Хайде да проверим заедно. 15 твърдения, генерирани от ChatGPT за българската история (и проверени от историк) и 15, които алгоритъмът измисли, помолен да пофантазира. 15 от твърденията са верни, 15 – изцяло измислени от изкуствения интелект.
С този тест започва историческата поредица от Дигитални истории. Ще поговорим с историка Александър Мошев за големите клишета онлайн, ще съберем поуките от някои любопитни фалшификации в мрежата. Ще дадем думата на писателите Виктория Бешлийска и Захари Карабашлиев, на учителя по история и куиз рекордьор Борис Русев. А междувременно сте вие – ще успеете ли да различите фактите от измислиците?
Колко добре познаваме историята си? Нека проверим заедно, а накрая ще обобщим резултатите.

Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до символичния 10 ноември, а на 15-и очаквайте резултатите.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
Какво ще правим, когато 1/3 от работните места изчезнат?

Какво ще правим, когато 1/3 от работните места изчезнат?

Развитието на изкуствения интелект ни изправя пред невиждана, всеобхватна социална трансформация. Докато неглижираме напредъка в тази сфера, големите компании инвестират в мултимилиардни проекти, чрез които машините могат да заменят 1/3 от работните места на планетата в близкото бъдеще. При това без да се раждат нови професии, както е било винаги досега. Да, технологичният напредък в тази област понякога изглежда като научна фантастика, само че той вече е тук, както ще стане ясно от разговора с днешния ни дигитален гост.
Петър Петров се занимава професионално с въвеждането на изкуствения интелект в практиката. Той е начело на ИИ екипа в Eleven VC – фонда, обединяващ някои от най-обещаващите български стартъп компании, сред които е и първият български еднорог – Payhawk. Неотдавна излезе първата му книга – „Изкуствен интелект: душа и силиций“.
Как да счупим клишетата и да започнем важния диалог за бъдещето, именно разговора, заради който съществува и този сайт? Как да се подготвим за непосредственото бъдеще, в което изкуственият интелект променя толкова много области от живота и ни изправя пред немислими доскоро предизвикателства?

повече информация
Уордът на свободния интернет

Уордът на свободния интернет

„Най-добрият начин да получиш правилен отговор не е да питаш. Много по-ефективно е да напишеш грешния отговор“. И всеки ще бърза да те поправи, да влезе в спор, нали така?
Именно това гласи „законът на Кънингам“, прелюбопитно правило за това как ни е променила комуникацията онлайн. Но кой е този Кънингам? Интересна и поучителна е неговата история. Един от пионерите на демократичния интернет, той проправя пътя на Уикипедия и системите за споделяне на мнения онлайн. А ако сте се чудили откъде идва името на свободната енциклопедия, измисля го именно той след неочаквана случка.
Огромен е приносът на днешния ни герой за начина, по който разработваме софтуер. Освен че е сред създателите на Аджайл манифеста, формулирал основите на днешната IT индустрия, Уорд Кънингам е автор на използвани навсякъде в наши дни концепции като технологичния дълг или екстремно програмиране.
Въпреки това днес за него ще намерите броени редове онлайн, които се повтарят. Ето защо е време да се заровим в историята на един от пионерите, прелюбопитните образи, застанали от светлата страна на технологичния свят. Онези, благодарение на които интернет все още е свободна платформа. В която въпреки неспиращата и задълбочаваща се доминация на гигантите, винаги има място за мнението на всеки…

повече информация
Share This