Дигиталният свят ни променя драстично. Обхваща все повече области на живота ни, все повече определя начина, по който общуваме, работим, забавляваме се. Това крие зад себе си невероятни възможности, но и много рискове. Именно към опасностите насочваме поглед в тази рубрика.
Откъде тръгнаха и докъде стигнаха професиите, чиято работа е да създават съдържание за аудиторията? Кой се бори за истината и трябва ли това да е важно за нас днес? Откъде дойдоха инфлуенсърите и защо е важно да осмислим мястото им в края на тази дълга верига от професии?
За китайската система за социален рейтинг можете да чуете страховити неща. Хората получават 100 точки и паднат ли под 35, за тях на практика животът приключва – не могат да си намерят работа, приятелите им не бива да общуват с тях… Но така ли е наистина? Впускаме се в търсене на обективна информация в разлома между тежки системи за пропаганда…
Столетие преди селфито да се превърне в пандемия преди пандемията, един от най-известните художници на нашето време – Едвард Мунк, открива за себе си фотографията и започва да създава поредица от изразителни автопортрети. Какво ли общо може да има това с днешната мания по селфитата? Как собственият ни се превърна в любим образ с напредъка на мобилните телефони?
Днес фотографията е толкова достъпна, колкото никога не сме си представяли, че може да бъде. Щракаме постоянно, каквото и където ни падне, публикуваме в социалните мрежи и… забравяме. Всичко това промени не само отношението ни към фотографията, но и към начина, по който възприемаме посетените места. Към света около нас. При това, лишавайки ни от много ценни акценти.
Неусетно, постепенно и като че ли необратимо се оказахме зависими от технологиите. Или по-точно – от информацията, с която ни заливат те. Огромна част от нея не ни е нужна, тя е токсична и натоварваща. Системата „дигитален минимализъм“ ни дава възможност да ограничим тази неусетна зависимост. Дали това е универсалното решение?
Технологията дийпфейк позволява да се създаде видео с участието на реални хора, което обаче е напълно фалшиво.
Може ли тя да доведе до войни? Как невронните мрежи изведнъж се оказаха способни да създадат съвършения фалшификат?
TL;DR: Вече никой няма време да чете дълги, сложни текстове. Или пък не? Имаме нужда от тях, за да не ни „гръмне“ мозъкът и за да останем хора?
Всички големи сайтове се грижат за нас почти бащински – като ни избират най-подходящото съдържание, пестят ни време и усилие. Това обаче се превръща в сериозен проблем за обществата. Защото балонът на филтрите ни прави по-затворени към различното мнение, по-агресивни. Изважда на преден план много от най-грозните ни страни. Лишава ни от нюансите и от красотата на комуникацията.
Микела е усмихната, модерна. Дългокрака, латино смугла кокетка. Списание Time я подреди в топ 25 на най-влиятелните хора онлайн. И една малка подробност… Тя всъщност не съществува. Защото е най-разпознаваемото лице сред дигиталните хора – ново явление в интернет, за което си заслужава да се говори повече.