DALL·E, нарисувай ми овца!

май 27, 2022 | Технологии

DALL·E, нарисувай ми овца!

27 май 2022 | Технологии

„Бихте ли ми нарисували купа със супа, в която като че ли има чудовище от вълна?“

Хващам се на бас, че с такава странна заявка не могат да се справят повечето добри художници и фотографи. Като го чуя, и аз не мога да си представя нищо, което да прилича на нещо подобно. Далѝ обаче си представя много интересна картинка:

 

 

Този артист определено си заслужава уважението, затова нататък ще се погрижим да изписваме правилно името му. Защото DALL·E може да няма засукания мустак и ексцентричността на на адаша си Салвадор, но прави вълнуващи неща. Той е алгоритъм, който с помощта на изкуствения интелект превръща описанието в изображение. При това само колко точно!

„Нарисувай ми овца“, казва малко момче със златни коси на пилот, озовал се сред знойните хълмове на Сахара. Какво се случва нататък, знаем всичко, но отговорът на пилота е красиво детски.

Всичко друго освен детски са отговорите на DALL·E. Името му се изписва като на дете на Мъск, то идва от асоциацията с адаша му художник и анимационния герой – роботчето на „Пиксар“ WALL·E. От първите дни на май тази година алгоритъмът привлече вниманието на хората, които се интересуват от изкуствения интелект, със зашеметяващи примери.

 

Плюшени мечета работят по ново изследване на ИИ под вода с технологии от 90-те.

 

А дали е така кой ще ми каже?

DALL·E е доста активен онлайн. Даже редовно публикува новите си произведения в инстаграм.

След като миналата година първата версия на проекта загатна за впечатляващите му перспективи, вторият му версия дойде не само за да покаже, че алгоритмите са способни да творят. Но и много по-важни неща за възможностите им.

Проектът е дело на една от двете най-мащабни групи учени днес, които работят в областта на висшия пилотаж, свързан с разработката на изкуствен интелект. OpenAI е компанията, подкрепяна от Мъск срещу големия конкурент на Google, която създаде технологията GPT-3. Именно тази, най-впечатляваща до момента, предварително тренирана невронна мрежа се крие и зад проекта за електронния художник.

Нашият герой определено се смята за сериозен пробив в своята област. Както си струва отново да споменем, днес алгоритмите на изкуствения интелект са особено силни тогава, когато имат една от следните две задачи: на базата на обработката на огромен обем информация да предположат каква ще е следващата единица, която се зададе, или пък да успеят да я класифицират. Те се справят все по-впечатляващо в някои от посоките, в които очакваме чудеса, като например лицевото разпознаване, в други изостават, но като цяло продължават да се развиват в рамките на тези си основни роли.

 

Астронавт на кон във фотореалистичен стил.

 

Дали вали

Докато нашият нов приятел DALL·E променя парадигмата. Той анализира връзките между човешкия говор и изображенията. И в резултат създава неочаквани, понякога впечатляващи с майсторството си картини.

И пак стигаме до големия въпрос. Можем ли да ги наречем изкуство?

Наистина е изумително. Нека опитаме пак.

Някой: Уважаеми DALL·E, хайде да вземеш да ни нарисуваш плюшени мечета, които смесват бълбукащи химикали като луди учени от 90-тарско съботно анимационно шоу…

DALL·E:

 

Точно така, можем да му кажем не само какво искаме да видим, но и в каква стилистика. Имаме възможността да му описваме и обясняваме и той ще даде всичко от себе си, за да изпълни задачата. При това, давайки ни много възможни решения, от които да си изберем

Е, понякога резултатите може и да приличат, що се отнася до реалистичността, на тези от творчеството на адаша му. Не е случайно, че за момента алгоритъмът все още не е пуснат за свободна „проверка“. За да го изпиташ сам, се записваш в листа на чакащите (можете да сте сигурни, че съм там от първия момент, в който чух за него. Ако решите, опитайте и вие тук). Но това е стандартен подход в света на изкуствения интелект, където нещата са все още доста неясни и не винаги контролируеми. Понякога опитът да наподобим естествения интелект води дотам, че успяваме да извадим на преден план най-грозните му страни.

 

 

Куче влачи рейс, диря няма

Обещавам, именно това ще гласи първата задача, която мисля да му дам, стискайте палци да ми дойде редът, после ще споделя резултата!

Но междувременно, извън шегите, си струва да споменем още за достойнствата на DALL·E.

Както стана дума, новата версия на твореца използва алгоритъма GPT-3. Трениран е с помощта на 650 милиона изображения и текстовете към тях, търсейки закономерностите.

Именно в това е и нестандартният му успех. Той показва, че ИИ може да се окаже изненадващо силен, ако му покажем различни закономерности, а не просто го вкараме в руслото да класифицира или предсказва. А това е твърде вероятно да се окаже пътят по създаването на генералния изкуствен интелект. Следващото поколение алгоритъм, което пък ще може с помощта на една и съща програма да решава различни задачи.

А всичко това ни води все по-напред по пътя към машината, по-„умна“ от човека.

 

Страница на паспорт, пълна с печати от извънземни светове.

 

Бу-Дали

Дотам, разбира се, има много стъпки и никак не е сигурно, че криволичещата пътека няма да се изгуби. И все пак, успехът на DALL·E е впечатляващ.

Нека се разходим сред изложбата на електронния майстор. Той умее не само да генерира изцяло нова картина или фотография. Способен и на ретуширане. Казвате му да добави едно пате някъде насред хаоса и той му намира място.

 

 

После е способен да ви предлага различни варианти. Без да съм специалист в тази област, но… забелязвате ли как се справя алгоритъмът със светлосенките? Дори да отнесе известни критики от баш майсторите, със сигурност спестява доста работа на хората, които се занимават с ретуширане.

Поне му казваха „ретуширане“, преди годините на „Фотошоп“. После спряхме да бъдем толкова убедени във всичко, което виждаме на картинка… Уви, не спряхме, а трябваше. И днес често сме твърде лесно убеждавани, а фотоманипулацията наистина може да бъде съвършена, по пътя ѝ върви и видеото.

А какво ще стане, когато обаче алгоритъмът започне да се справя сам? И ако допълним това със задаващия се генерален ИИ, способен да изпълнява различни задачи…

DALL·E 2 много добре разбира какво ще рече „стил“. Ако му кажете какво да нарисува, ще прояви повече творчество, давайки ви доста разнообразни варианти, но ограничите ли го до епоха, направление или излъчване, ще се опита да ви помогне в зададените рамки.

 

Тигър, който с притеснение очаква часа си при зъболекаря, стил дигитално изкуство.

 

А дано, ама надали

Е, по модерна американска традиция, обвиняват го в това, че изпълнява задачите, като рисува основно лица на бели мъже. От гледната точка на бял мъж съм склонен да подкрепя атаките, също и от другата страна, срещу това, че рядко рисува голи тела.

Но всичко това се пристрастия, а в света на изкуствения интелект те, наричани по-често с англоезичния термин “bias”, са често смятани за най-сериозния проблем. Показателите, в които алгоритъмът може да се отклони от задачата си по някакви субективни причини.

DALL·E очевидно е склонен да го прави, заради което тестването му е ограничено, а и има безброй уговорки в тази посока. И в този смисъл той е доста симпатичен, покрива повече от критериите за твореца… който май по дефиниция е субективен. И си оправдава названието, което задължава към дадена самобитност.

Даже му подготвят и своеобразна цензура. Част от специалистите, работили по него, настояват да не му бъде дадена изобщо възможност да генерира лица (защото, когато му казват да нарисува затворник или ядосан човек, винаги връщал цветнокожи).

DALL·E обаче не е виновен, а е способен на впечатляващи резултати. И преди да го насочим към еротичния жанр (защо ли), бързам да ви кажа, че създателите му са цензурирали при обучението му всякакви по-пиперливи изображения. Така че ако му зададете горещ сюжет, може да ви покаже чук вместо действието, с което го свързваме вербално.

 

Ленивец в смокинг, който яде чийзбургер, докато кара колело с една гума във футуристичен град, дигитално изкуство.

 

Хляб и зрелища

Всяко от изображенията, които му се подават, минава през сериозен филтър, така че да няма и политически символи, и всички онези послания, които днес не се приемат за подходящи. Като знаем колко добре се справят с този филтър днес социалните мрежи, остава да допуснем колко подходяща идея е подобен подход да приложим и към следващите поколения алгоритми.

Той разчита на съвършените описания на кадрите, за да се опитва да намери взаимовръзките. За да си върши работата, алгоритъмът получава успоредно изображенията и текста, кодирани в знаци. Докато се тренира с помощта на огромния брой кадри, той открива закономерностите в описанията. И се опитва да ги претвори на практика след това, по зададените от потребителя рамки.

 

Хипопотам учен изследва проба под микроскоп.

 

Освен да помага на хората да се изразяват визуално, другата голяма цел на нашия приятел е да ни даде повече знание за това как ИИ възприема и обработва информацията. Както подробно стана дума в материала за
зрелищните сънища на алгоритмите, ние все още знаем прекалено малко за това, което се случва между подадената информация и крайния резултат.

Мнозина виждат още едно бъдещо приложение: DALL·E може да се окаже дългоочакваното средство, което да превърне в действителност прословутата значително по-съвършена и реалистична метавселена. Днешните решения според първите ѝ потребители са доста несъвършени, докато следващите версии на програмата – поръчков художник, могат да помогнат сериозно новият виртуален свят не само да е реалистичен, но и да се създава бързо и евтино.

 

Една и съща задача, изпълнена от DALL·E1 и DALL·E2.

 

Взели Дали

През февруари, преди пускането на алгоритъма, в екипа бяха привлечени 23-ма външни изследователи в т. нар. „червен екип“. Учени със сериозен опит в областта на машинното самообучение, които да проверяват за всякакви възможни пропуски и потенциални проблеми. Именно от тях е дошло предложението първоначално проектът да попадне само в ръцете на избрани люде. До момента този късмет са имали 400 души, основно служители на и OpenAI, подбрани творци и учени.

Според хора от „червения екип“ нашият приятел не е достатъчно способен да рисува реалистични лица. Е, и истинският Дали не е силен в лизата.

Още критики идват за това, че алгоритъмът просто прави това, на което е способен всеки средно добър майстор на „Фотошоп“ с повечко въображение.

Но пък е алгоритъм, нали? В която и да било област дефиницията „прави това, което всеки“… е знак, че тази професия си отива.

Освен това е зависим от това, което му се подаде. Колкото по-оригинална задача му поставите, толкова по-неочаквано изображение ще получите в замяна. Не е ли това дълго чаканата форма на симбиоза, що се отнася до креативността?

 

Купа със супа, която е портал към други измерения.

 

Imagine all the AI…

И ето че този журналистически материал едва беше подготвен за публикуване, когато се оказа, че нашият приятел вече… не е сам! Заформя се компания от ИИ художници, като нищо ще оформят и художническа школа, подобна на импресионистите.

По-скоро обаче се заформя конкуренция, защото Imagen е „отроче“ на другите най-големи днес в света на изкуствения интелект – Google. Този художник е способен на доста сходни задачи, но… определено има доста различен стил на изразяване.

Ето примери и от неговото творчество:

 

Двойка роботи на романтична вечеря пред Айфеловата кула.

 

Мраморна статуя на коала диджей.

 

Много ще е интересно ако един ден имаме възможност със свободен достъп да проверим как биха реагирали на едни и същи оригинални задачи двата алгоритъма. Дали ако разликата е сериозна, това няма да е още един аргумент да говорим за… творчество?!

 

Бори се, Дали!

Изображенията определено привлякоха вниманието и не е случайно, че напредъкът е постигнат едновременно от няколко проекта. Немалко мнения скептични, защото малко хора имат достъп до алгоритмите и могат да ги изпитат. Значи се подбират само най-добрите резултати, показват ни се само картините, които са се получили… А не правеха ли същото и хората художници?

„DALL·E е удобен помощник, който подсилва онова, което хората сами могат. Но е и силно зависим от въображението на хората, които го ползват. Творците, артистите, с негова помощ могат да създадат неочаквани резултати“, казва Адитя Рамеш, един от водещите инженери на проекта.

Последното сериозно умение на DALL·E наистина се оказват вариациите. Обратното на основната му задача, не да му поръчате рисунка и да я получите, а да му дадете картина, от която да се вдъхнови. И да създаде подобна по свое усмотрение

С това май вече не би могъл да се справи и адашът му.

А какво ще стане, когато пуснем и рекламистите, маркетолозите, инфлуенсърите? „DALL·E, знам, че си творец, ама направи ми реклама за…“? Всеки творец от модерното време знае колко ще му е неприятно на електронния колега.

И ето че след броени дни ще научим още по темата, като поговорим с един от доказаните български фотографи, който има шанса да изпробва (и покаже) невероятните възможности точно на тези алгоритми!

„DALL·E, нарисувай ми овца!“ Обещавам ви, ако имам шанса, ще го помоля и за това.

Скоро очаквайте и още една, само че не толкова дигитална история – на човека, написал оригинала на тази реплика – Антоан дьо Сент-Екзюпери. След това – текст и за генералния изкуствен интелект. Ех, няма ли да е хубав животът, да е доста по-шарено бъдещето на човечеството, ако успеем да ги срещнем…!

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

През последните години технологиите, свързани с обработка на естествени езици, се развиват главозамайващо. Създаването на текст, генерирането на изображения по описание са примери, които се...

повече информация
„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

Къде се крие магията днес? Ще изгубим ли някога силата на словото? Кога връзката с миналото ни помага да разберем кои сме и защо сме тук? Защо журналистиката вече изглежда предадена на алгоритмите?...

повече информация
„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

Децата и компютрите – как тази среща да се случи по най-добрия начин? Елица Цонева работи като журналист, преди да се прехвърли към света на информационните технологии. Цели 15 години e в тази...

повече информация
На кавала – Дядо Коледа

На кавала – Дядо Коледа

Какво е да си чешит днес? Може ли съдбата да е щастлива, когато вървиш срещу течението и стереотипите? Тази дигитална история е за двама души, разделени от няколко поколения и обединени от любовта...

повече информация
Стани програмист!

Стани програмист!

Чудите се дали си струва да опитате с програмирането? Ще се опитам да ви отговоря. Тази Дигитална история не е като другите. Ако имате опит в тази област или пък тя ви е безинтересна, не губете...

повече информация

„Колкото сме по-напреднали технологично, толкова по-страшни грешки забравяме“

Людмила Филипова е сред най-четените български автори през последните две десетилетия. Романите ѝ обхващат огромен кръг от теми, тя не спира да търси нови литературни предизвикателства, свързани с...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

Тук ли са вече технологиите, които да позволяват качествен превод, включително от и на по-редки езици като българския?
Време е за прелюбопитен експеримент. DeepL не само се хвали, че е „най-точният преводач на света“, а и доста хора вече го използват в ежедневието си.
Как ли ще се справи с преводите на класически текстове от Толстой, Мураками, Ремарк или Господинов?
Дали накрая ще се окажем изгубени в превода… или ще стане ясно, че преводът е още едно поле, в което вече можем да разчитаме на изкуствения интелект? А парите, дадени за частни уроци по чужд език на детето ще се окажат хвърлени на вятъра…

повече информация
Анонимен или трол. Кой се крие зад профила?

Анонимен или трол. Кой се крие зад профила?

Кой си ти? Този зад уж автентичния профил насреща? Стои ли човекът зад истинското си име, или се крие? Дали анонимността е свободата, или обратното – тя идва тогава, когато винаги знаеш кой е насреща?
Първо бяхме анонимни по подразбиране, после се наложи като стандарт да стоим с истинската си личност зад хейта, който бълваме в социалните мрежи, а анонимната роля се оказа маргинална.
Как извървяхме този път и какво се очертава напред? Къде минава днес разделителната линия и накъде се насочва? Дали повече хора ще се вливат в анонимните батальони или хегемоните ще направят така, че да си прикрит онлайн да стане невъзможно?

повече информация
Бъдеще без престъпления или дигитален концлагер?

Бъдеще без престъпления или дигитален концлагер?

Алгоритмите, оказва се, вече могат да предскажат кога и къде ще се случи престъпление. По този начин безброй животи може да бъдат съхранени. Човечеството да бъде принудено да се сбогува с тази изконна негова черна страна – престъпността.
Ами съдебната система? В Китай вече официално част от присъдите се определят от изкуствен интелект, чиито решения се оспорват само ако има сериозни доказателства. Значи ли това краят на съдебните грешки, юридическите хватки, несъвършенствата в тази област?
Ще оставим ли Джон Гришам без работа? Или ще се озовем в ужасната последна сцена на един знаменит роман – мъж и жена си приказват, когато зад тях един стоманен глас изрича: „Вие сте покойници“?
Ако всяко престъпление може да бъде предсказано или справедливо наказано, ще стане ли животът ни невероятно спокоен? Или ще се озовем в свръхконтролиран световен концлагер?

повече информация

Най-новите:

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

Тук ли са вече технологиите, които да позволяват качествен превод, включително от и на по-редки езици като българския?
Време е за прелюбопитен експеримент. DeepL не само се хвали, че е „най-точният преводач на света“, а и доста хора вече го използват в ежедневието си.
Как ли ще се справи с преводите на класически текстове от Толстой, Мураками, Ремарк или Господинов?
Дали накрая ще се окажем изгубени в превода… или ще стане ясно, че преводът е още едно поле, в което вече можем да разчитаме на изкуствения интелект? А парите, дадени за частни уроци по чужд език на детето ще се окажат хвърлени на вятъра…

повече информация
„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

Къде се крие магията днес? Ще изгубим ли някога силата на словото? Кога връзката с миналото ни помага да разберем кои сме и защо сме тук? Защо журналистиката вече изглежда предадена на алгоритмите? Трябва ли изкуственият интелект да учи за нас от книги като „Братя Карамазови“? А какво ли би разбрал от историите на днешния ни гост?
Николай Терзийски е млад писател, който дава свой, задълбочен и съвременен поглед към вечни теми. Асоциират стила му с магическия реализъм и има защо. Той владее забравеното умение да рисува с думи вълнуващи, преплетени, реалистични и вълшебни истории. В книгите му се срещат исторически пластове, градят се паралели между поколенията и съдбите. И, преди всичко, личи майстор на словото с магичен поглед, който дава много на читателя.
Всички ли имаме звезди под клепачите си?…

повече информация
„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

Децата и компютрите – как тази среща да се случи по най-добрия начин?
Елица Цонева работи като журналист, преди да се прехвърли към информационните технологии. Цели 15 години e в тази сфера, а после най-неочаквано и непланирано… става учител.
Само за няколко години децата, на които преподава, печелят впечатляващи награди на национални и световни надпревари по информатика и информационни технологии.
Тя въвежда редица иновации. Вместо учебници, предпочита да използва конкретни проекти, които децата да разработват като екип, в организация, подобна на тази в софтуерните фирми. Често комбинира уроците по няколко предмета, за да стимулира мисленето и творческия потенциал на децата за сметка на зазубрянето и преповтарянето.
Защо у нас образованието така и не се превръща в приоритет? Как учителят може да спечели вниманието на учениците си и да ги мотивира? Има ли деца с хуманитарно и такива с алгоритмично мислене, или това са стереотипи от миналото? Как да пробудим искрата на любопитството в погледа на детето, така че то да учи и да се развива пълноценно?

повече информация
На кавала – Дядо Коледа

На кавала – Дядо Коледа

Какво е да си чешит днес? Може ли съдбата да е щастлива, когато вървиш срещу течението и стереотипите?
Тази дигитална история е за двама души, разделени от няколко поколения и обединени от любовта си към България и фолклора ни. Един чешит, изоставил корпоративна кариера, за да се посвети на любимото си изкуство ни разказва за последните години на друг чешит, събрал в себе си десетки образи. На музикант, създател на музикални инструменти, мъдрец, свещеник и… дори Дядо Коледа.
Богдан Дарев е режисьор на филма „Кавал Парк“, в него за почти два часа ни представя сюрреалистичния образ на Александър Еплер, американец от руски произход, българин по душа. Ще потърсим заедно нишките, които свързват смислените истории. Късмета и проклятието да си чешит в този все по-унифициран земен свят.

повече информация
Стани програмист!

Стани програмист!

Дали програмирането е за вас? Струва ли си да опитате в тази професия? Какви знания и умения ви трябват, за да започнете? Кога е късно? Какви са основните решения, които трябва да вземете в началото? Как да изберете език за програмиране? Къде да го учите? Как да си намерите първа работа? Кои са другите професии в тази сфера, към които може да се насочите?
Ще се опитам да ви отговоря от собствената си гледна точка.
Айти секторът изживява разцвет, особено на фона на икономиката ни като цяло. Аз реших, че ще ставам програмист на 33, вече имах сериозен опит в друга професия. Има толкова много неща, които бих се радвал някой да ми каже в онзи момент, когато взех решението да се пренасоча. Именно тях ще се опитам да събера тук.

повече информация

„Колкото сме по-напреднали технологично, толкова по-страшни грешки забравяме“

Людмила Филипова е сред най-четените български автори през последните години. Романите ѝ обхващат огромен кръг от теми, тя не спира да търси нови литературни предизвикателства, свързани с далечното минало на хората по нашите земи, с днешните им предизвикателства, с големите загадки, които ни отправя животът.
След толкова пъстра палитра от интереси, време е и за нейните дигитални истории. Насочваме се първо към миналото, за да погледнем към бъдещето. И накрая, най-важното, ще помечтаем за момента, когато хората отново ще се вълнуват не от злободневното. А от звездите…

повече информация
Share This