Интернет все ни свързва, интернет ни дели

ное. 5, 2021 | Технологии

Интернет все ни свързва, интернет ни дели

5 ноември 2021 | Технологии

Той беше (и все още е) революционното изобретение, което позволи невероятен обем информация да достигне до много хора. Може би по значение за човешката история след време ще можем да го сравним само с книгопечатането. Интернет направи възможно всеки да може да каже каквото има и то да има шанса да отекне надалеч. Позволи всеки да може да гледа безплатно лекциите от най-реномираните университети и на секундата да получава информация какво се случва по всички краища на света.

И, разбира се, както всяка толкова революционна стъпка в историята, си имаше своята цена. Дойдоха фалшивите новини, агресивността в интернет, балонът на филтрите. И още един проблем, за който се говори рядко, а той по същество поставя под съмнение всичко постигнато. Бавно, неусетно и (дано не съм прав) необратимо мрежата се превърна във фабрика за неравенства. Те стават все повече и по-съществени, отварят процепи, растящи като разломи толкова бързо, че един ден могат да погълнат цели обществени фундаменти.

 

Да се спънеш в черна дупка

Почитателите на Айн Ранд сигурно се усмихват, толкова е хубаво да има неравенства, така най-добрите се отличават, силните, най-заслужилите. След като в зората на интернет стартирахме равни, значи всеки, който е успял да се пребори за по-предните места, вече заслужава позицията си.

Не е така и това никак не е хубаво явление. Защото, с навлизането на технологиите във все повече области, уменията по използването им ще станат решаващи и за това колко успешно можеш да се реализираш в живота. Това поражда редица проблеми: поколенчески, географски, икономически.

Нека започнем с българската реалност от свободно достъпните данни на Националния статистически институт. През 2006 г. казват, че влизат в мрежата най-малкото веднъж седмично 13,5% от българите, а през 2020-а те са вече 69,2%. Да, цифрата е висока, днес всеки днес ползва нет, остатъкът идва от най-възрастните и малцинствата.

 

4:0 за по-силните

Дори да е така, това не създава ли проблеми? Как изглеждат нещата, ако сравним достъпа до мрежата по различни групи?

Между половете разликата е сравнително ниска. Мъжете през всяка от годините, в които се правят изследвания, са с около 2% повече.

По всеки от другите основни демографски показатели, отчитани от статистиката, се отваря широка дупка. През 2020-а резултатът изглежда така:

 

Райони на България

Югозападен : Северозападен

80,0% : 60,4%

 

Образование

Висшисти : Хора с основно или по-ниско образование

93,8% : 41,7%

 

Възраст

16 – 24 г. : 65 – 74 г.

91,5% : 23,8%

 

Трудов статус

Учащи : Безработни

98,1% : 57,2%

Стратификацията е видима по всяка точка. Нямат достъп до интернет дори половината от хората, незавършили гимназия. Даже и 1/4 от групата над 65 г.

Страната ни винаги е била водеща в статистиките за неравенството в ЕС. Може да се спори за това дали липсата на достъп до интернет на дадени групи е следствие или отделен процес. Както и да я гледаме обаче, тя е още една причина социалната ножица да продължи да стои нечовешки разтворена.

Защо трябва да ни притеснява фактът, че бабите от Северозапада и безработните не влизат във фейсбук?

 

 

Дигитално неравенство

Снимка: Vanesa Giaconi, Unsplash

 

Бог високо, нет – далеко

Не е това проблемът. Достъпът до интернет днес не е лукс или забавление, а необходимост. Почти на изчезване са професиите, които не изискват поне елементарна технологична грамотност. А какво остава за начина, по който се информираме? Бавно, но недвусмислено всички средства за разпространение на информацията, включително най-важните новини, отиват в мрежата. Хората без интернет достъп остават встрани от потока.

За късмет (само от тази гледна точка) електронното управление у нас все още е мит, но когато то стане задължителна необходимост, много хора от и без това уязвимите групи ще се превърнат в аутсайдери.

А във внезапно дошлите времена на дистанционно обучение и работа? Как могат да учат най-бедните деца, които не са виждали компютър, пък камо ли да имат възможност да се включат в часовете от вкъщи? За година и половина така и никой не се досети да търси достатъчно добро решение на този проблем.

 

Софтуер, равенство, братство

Поглеждаме отвъд българската действителност. Същите тенденции съществуват и в световен план. Цели континенти, които и без това са изостанали, страдат от дигиталното неравенство.

През 2020 г. достъп до интернет са имали 94,6% от жителите на Северна Америка и 39,3% от тези на Африка.

В части от света продължават да растат поколения, които нямат досег с технологиите, а именно те са най-големият шанс за излизане от проклятието на бедността. Поправете ме, ако бъркам, че невероятният технологичен прогрес съвсем не направи кой знае какво, за да има например по-малко гладни деца в най-мизерстващите части на планетата.

 

Дигитално неравенство

Снимка: Steve Leisher, Unsplash

 

Труд и капитал

Поколенческите неравенства също, поне за момента, са универсален проблем. В добавка, за разлика от България, идват и половите. През 2019 г. 55% от мъжете по света са имали достъп до интернет в сравнение с 48% от жените.

„Дигитално неравенство“ в англоезичния научен свят е термин, който описва именно пропастта между хората с достатъчно използваем достъп до интернет и останалите. Според мен обаче има и други гледни точки.

Нека се насочим към един още по-важен аспект. Неравенствата между „силните“ и всички останали в мрежата. Те вече засягат без изключение всеки от нас.

Онлайн монополите са съвсем нова парадигма на неравенството, за която не обичаме да си даваме сметка. Просто така ни е удобно. Значително по-перфидно се гради това неравенство, под шапката на привидната грижа за хората, за удовлетворяването на желанията и нуждите им.

Статистиката недвусмислено показва, че периодът на пандемията се е отразил доста различно на отделните групи хора (някога ги определяха като класи).

След година и половина пандемия, богатите станаха по-богати. Ако гледаме САЩ, през май президентът им Байдън обяви пред Конгреса, че 20 милиона американци са си загубили работата заради новата ситуация. А междувременно 650 милиардери, които живеят в същата страна, са увеличили общото си състояние с повече от 1,2 трилиона долара до общо 4,6 трилиона. Или 35% ръст само за времето на ковид.

 

Покемони

Какво общо има интернет, че нали това са естествени икономически процеси? Да, но предопределени и водени от дигиталния свят. Ясно е, че огромна част от милиардерите са собственици на бизнеси, пряко свързани с информационните технологии, достатъчно е да видите челото на таблицата.

През последните години на миналото хилядолетие интернет изглеждаше доста забавно, ще ви го потвърди всеки, който е имал късмета да отваря някогашните прауебстраници с модема през телефонната линия на баба си, която имаше и дуплекс.

После, съвсем неусетно, се появиха малко по-готини страници. „Гугъл“ стана стандарт за търсачка на информация, в какъвто много проекти преди него не успяха да се превърнат. Едно хлапе от Харвард си направи локална мрежа, за да си бъбри със състудентите и да си обменят снимките. После за някакви си 2-3 години почти всеки потребител на интернет се оказа в доразвитото му „проектче“, наречено „Фейсбук“.

Още един известен онлайн образ разказва как през 1995 г. получава първата си поръчка за онлайн продажба от България. Клиентът избира да плати в брой, което по онова време значи 2 стодоларови банкноти, натъпкани в дискета. Отделно праща съобщение, в което пише „Парите са в дискетата“, разчитайки, че митничарите ни не знаят английски. Да, парите стигат до целта и историята, разказвана от Джеф Безос за първите години на „Амазон“, е доста забавна.

 

Дигитално неравенство

Снимка: Joseph V M, Pixabay

 

От фейсбука слон

Беше романтично. А ето че тази година „Фейсбук“ просто така си реши и спря достъпа до платформите си на американския президент. Междувременно продуктът на другия симпатяга – „Амазон“, отдавна унищожи огромна част от книжарниците в САЩ и англоезичния свят, подбивайки цените, предлагайки сериозни отстъпки, избор, какъвто няма как да има в традиционните книгопродавници.

Уж всеки има право на място под онлайн слънцето, а докато се усетим, се родиха огромни играчи, които са монополизирали почти всичко. И диспропорциите растат. В списъка на милиардери на „Форбс“ технологичните нърдове трайно изритаха от първите места по-баналните борсови спекуланти.

Някъде по пътя към прекрасния днешен дигитален нов свят в жертва паднаха и медиите, които се опитаха да изживеят дигиталната си трансформация и да си намерят онлайн място. Като използват стария модел на финансиране – рекламодателите да плащат, за да намират мястото си до смислено съдържание. Дали има достатъчно смислено съдържание онлайн днес е голям въпрос.

 

Всички юзъри са равни

Интересното в случая е какво се случи с рекламата. Големите играчи, от рода на споменатите преди малко, много бързо и необратимо наложиха модела си, в който те получават средствата за всякаква форма на реклама и само те имат правото да ги разпределят.

Докато монополизират истината. Докато зад неясни собствени алгоритми ни подбират новините, държейки в ръце механизма, с който преценяват какво може да се каже и разпространи. С целия парадокс например в продължение на година да се трият автоматично всякакви мнения, че коронавирусът има изкуствен произход, преди изведнъж да се прецени, че това всъщност е много вероятно.

А медиите онлайн, без да се усетят дори, се оказаха участници в една невъзможна битка.

 

Дигитално неравенство

Снимка: NordWood Themes, Unsplash

 

Всекиму според хардуера

Замислете се колко бързо дойдоха „Гугъл“, „Фейсбук“, за да се превърнат в нарицателни. Да станат огромни корпорации, които по много показатели са по-мащабни и от силни държави. При това, освободени от географския си монопол. Това ако не е неравенство…

Да не забравяме и друго, днес много по-ценна от парите е информацията. Но не в стария ѝ вид, а като персонализирана статистика. Със сигурност си спомняте скандала с „Кеймбридж Аналитика“ и достъпа до огромни масиви от лични данни.

Уж дойде GDPR, но дали в крайна сметка успя да се превърне в повече от просто досадно екранче, което веднага затваряме на поредния сайт… е доста съмнително.

Факт е, че „в желанието си да правят живота ни по-добър и лесенкомпании като споменатите събират огромно, огромно количество информация за всеки от нас. Формално можем да го контролираме, формално то няма как да бъде използвано без съгласието ни, но… първото просто не се случва, защото не се замисляме, а дали и с второто е така, помислете вие.

 

Не, равенство!

Факт е, че дигиталната трансформация създаде огромни транснационални монополи, които изглеждат непоклатими. И постепенно формира един ограничен елит от милиардери суперзвезди, които стават все по-богати и по-богати, докато всички останали… скролваме фийда.

Без преувеличение това може да е опасно за всяка една форма на демокрация, съзнателно или не. Както например ръководителите на „Фейсбук“ днес могат да регулират алгоритмите си изцяло по свое усмотрение, така утре това ще се случва с всякакви технологии. Джеф Безос и Лари Пейдж например са най-големите дарители на няколко стартъпи, които работят в търсенето на молекулярни технологии, с чиято помощ драстично да бъде удължен човешкият живот. Ако резултатите се получат… дали наистина можем да сме сигурни, че на тях ще може да се радва безплатно всеки човек на Земята?

„Фейсбук“ говори за метавселената като виртуалното бъдеще на интернет. А там има ли защо да сме спокойни? Надали.

Дали не се намираме в своеобразно дигитално Средновековие, маскирано като небивала преди демокрация?

 

Дигитално неравенство

 

Свободата, Сири, е на върха на ентъра!

Дигиталното неравенство има прекалено много проявления, които са различни по характера си и по начина, по който могат да бъдат преодолени. Що се отнася до компаниите, някои изследователи смятат, че този своеобразен нов еволюционен процес ще стигне до следващата си стъпка. При това много по-бързо, както е характерно за всичко, случващо се в дигиталните времена.

Може би баланса ще върнат държавите – такъв е примерът на Китай, който лесно се справя с дигиталните мега компании, като просто ги спира на своята територия. Неотдавна Си Цзинпин обяви нова програма за елиминиране на неравенството, що се отнася до икономическите показатели. Всички огромни китайски компании, а това са все фирми, пряко свързани с дигиталния свят, „доброзорно“ ще се лишат от огромна част от печалбата си.

Надали това е приложимо в други части на света. Китайците показаха, че имат и доста по-различен подход срещу коронавируса, всяка статистика го крещи, но просто културата е друга. А и преразпределянето на пари никак не е всичко в случая.

Оптимистичният вариант гласи, че аудиторията ще успее да се справи сама с чудовищните неравенства. По естествен път генераторите на различно, смислено, интелигентно съдържание ще пробият чрез ново поколение стартъпи в мрежата. Някак си монополите ще бъдат разградени, ще ни писне от удобствата на информационните балони. Звучи невероятно, трудно е да се намери аналог в други области и периоди от историята, но интернет е достатъчно различен, кой знае.

Така или иначе, животът онлайн се оказа светкавично динамичен, създаде неочаквани възможности и проблеми. Задават се не по-малко интересни времена. Остава само да се надяваме, че удобството на технологиите не е притъпило завинаги иманентния човешки стремеж за равен старт, за справедливост, за съпричастност. Иначе ще се наложи да се надяваме на изкуствения интелект…

 

Материалът е публикуван в списание InGlobo

Последно обновяване: 05.11.2021 г.

Дигитално неравенство

Снимка: Gayatri Malhotra, Unsplash

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

Да уловиш мига вече значи друго, не като във времената преди Tik Tok. Или не? Тези снимки ще ви припомнят защо фотографията ще живее по-дълго от социалните мрежи. Много преди дигиталното, а и след...

повече информация
„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

Може ли не технологиите, а духовността да се окаже пътят към следващата стъпка в еволюцията ни? Настъпил ли е моментът всеки от нас да изведе от себе си свръхсилата, която религиите наричат Бог? Да...

повече информация
Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Невероятният напредък в изкуствения интелект е факт – технологии като ChatGPT ясно показаха, че учените са извървели огромни стъпки, които тепърва ще раждат големи новини и ще променят живота ни....

повече информация
„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“

„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“

Знаете ли, че българин е бил дълбоко въвлечен в създаването на „Търсенето на Немо“, „Уол-И“ и други култови анимации? Историята на Антони Христов е дори много повече от това! Попада в Холивуд само...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Невероятният напредък в изкуствения интелект е факт – технологии като ChatGPT ясно показаха, че учените са извървели огромни стъпки, които тепърва ще раждат големи новини.
Това изведе на преден план темата за етичните страни на този тип разработки. Отговорите тук могат да бъдат жизненоважни за всеки един от нас и за нас като вид.
Докато Европейският съюз и големите държави подготвят някакви форми на регулации, ето че ИИ революцията вече се случва пред очите ни.
Кои са 10 от най-важните въпроси, които трябва да си задаваме все по-често?

повече информация
Kademlia. Българският алгоритъм на децентрализирания свят

Kademlia. Българският алгоритъм на децентрализирания свят

Kademlia е името на едно от най-значимите технологични решения в света на информационните технологии, създадени от българин. Не сте чували за него? Значи е крайно време!
Петър Маймунков създава почти на шега системата, която се използва широко в света на децентрализираните решения – от BitTorrent до Ethereum. Kademlia се оказва точното решение в началото на хилядолетието, във времената, когато интернет направи решителната крачка от централизираните системи към направлението, което ни отведе до блокчейн.
Ученият и творението му заслужават своята слава, ето защо.

повече информация
Кой си ти, ChatGPT? 5 шедьовъра, 5 провала и 5 големи въпроса

Кой си ти, ChatGPT? 5 шедьовъра, 5 провала и 5 големи въпроса

Вие от кои сте? От скептиците, за които ChatGPT е много шум за нищо? Или от феновете му, според които той ни води в невероятното бъдеще?
ChatGPT е безспорна суперзвезда, всеки се изкуши да се докосне до него. Фийдът се препълни с невероятно точни отговори, с брутални издънки на алгоритъма и с новини за него.
Нека опитаме да съберем всичко най-интересно и съществено,
Започваме с 5 впечатляващи дигитални истории, родени от чатбота, продължаваме с 5 забележителни негови издънки.
За да завършим с 5 големи въпроса, които поставя знаменитият ни събеседник пред всички нас и пред цивилизацията ни…

повече информация

Най-новите:

„ChatGPT е само един много скъп папагал“

„ChatGPT е само един много скъп папагал“

„Не знаем каква глупост ще каже в следващия момент ChatGPT, защото той е само една необятна екстраполация на милиарди източници, на терабайти текст. Тази машина, колкото и да изглежда говореща, всъщност е само един много скъп папагал. Харчи 3 милиона долара на ден за ток и няма представа какво говори“.
Мариян Гоцев има над 30 години опит в света на информационните технологии – като програмист, но най-вече като архитект и анализатор на системно ниво. Другото му голямо увлечение е философията – задълбава се в търсенето на смисъла. Към всичко това добавяме факта, че е поет.
Впечатли ме неговият манифест за начинание, наречено „смислова“ или „семантична роботика“, в който той аргументирано описва как нашумелите езикови модели ChatGPT и GPT-4 не могат да се справят с много от задачите си, защото не търсят смисъла. А се опитват по добре познатия метод на грубата сила – брутфорс, да предлагат възможно най-точни отговори. Те търсят закономерностите, но остават далеч извън човешкото разбиране, така според него са достигнали предела си. За сметка на това Мариян Гоцев е убеден, че нов подход може да ни позволи да постигнем технология, която се доближава до човешкия начин на мислене.
Това е поводът да поговорим за нашумелите технологии като свръхскъпи папагали. Може ли наистина да предадем на компютрите здрав разум и защо според госта ни единственият път е като им предадем смисъла? Може ли машината да мисли от гледната точка на човек? Защо отношенията ни към бъдещите семантични роботи е задължително да бъдат робовладелчески? Защо компютърният специалист се сдоби с домейни, които продава за милиони?

повече информация
10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

Да уловиш мига вече значи друго, не като във времената преди Tik Tok. Или не? Тези снимки ще ви припомнят защо фотографията ще живее по-дълго от социалните мрежи.
Много преди дигиталното, а и след него, ние сме преди всичко колекционери на образи. Не вярвате ли? Ето 10 кадъра, които ще ни припомнят защо е важно от време на време да поспрем. Да се загледаме, замислим, да почувстваме…
Че снимките могат да са много повече от моментен блясък. Късчета истина, неочаквана история, повод за осмисляне на света.
Рафаело Казаков представя избрани снимки от личната си колекция в галерия Синтезис в София от 22 март до 28 април 2023 г.
Защо е интересно събитието? Както казва колекционерът, „защото предлага идеята, че фотографията има тяло. Че в света има изящни платинотипии, в които скъпоценна емулсия се нанася на ръка за бъдещото уникално изображение. Че фотографията живее живот извън екраните“.
Готови ли сте за 10 (+1) вълнуващи фотографии и историите зад тях?

повече информация
„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

Може ли не технологиите, а духовността да се окаже пътят към следващата стъпка в еволюцията ни? Настъпил ли е моментът всеки от нас да изведе от себе си свръхсилата, която религиите наричат Бог? Да открие, че полярността е временна, злото не съществува, а е неразвито добро…
Режисьорът Николай Василев на 19 март (неделя) от 18:00 ч в зала „Люмиер“ на НДК ще представи своя пълнометражен филм „Ваклуш“, който подготвя над 20 години! В него разказва за духовния учител Ваклуш Толев, променил до голяма степен живота и светогледа му.
Събирам толкова различни гледни точки към темата за дигиталната трансформация. До днес липсваше една от тях, тя ми е най-далечна и неразбираема, но е търсена, актуална и има своите застъпници. За духовното, мистичното познание… Има я в изобилие в историите и посланията на Ваклуш Толев и Николай Василев.
Кога човекът като творец ще се превърне в инженер и на живи структури? В какво се състои задаващият се преход, за който говорят много религии и учения? Какво може да ни даде криле, за да излетим от лабиринта на технологиите, в който днес се чувстваме безнадеждно изгубени?

повече информация
Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Невероятният напредък в изкуствения интелект е факт – технологии като ChatGPT ясно показаха, че учените са извървели огромни стъпки, които тепърва ще раждат големи новини.
Това изведе на преден план темата за етичните страни на този тип разработки. Отговорите тук могат да бъдат жизненоважни за всеки един от нас и за нас като вид.
Докато Европейският съюз и големите държави подготвят някакви форми на регулации, ето че ИИ революцията вече се случва пред очите ни.
Кои са 10 от най-важните въпроси, които трябва да си задаваме все по-често?

повече информация
„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“

„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“

Знаете ли, че българин е бил дълбоко въвлечен в създаването на „Търсенето на Немо“, „Уол-И“ и други култови анимации?
Историята на Антони Христов е дори много повече от това!
Попада в Холивуд само на 20, първата му работа е в ресторант. Решава, че начинът да успее в живота е анимацията. Работи като художествен директор в „Пиксар“ в продължение на 18 години. Пътят му се пресича с начинанието на Стив Джобс (а и със самия него) в златния период на компанията.
След почти 4 десетилетия на запад той се връща у нас и със съмишленици създава ARC Academy, образователен център за визуални изкуства. В него лектори от водещи световни компании подготвят младите ни таланти да се включат в разработката на визуални ефекти за кино и видеоигри.
Как изглежда Холивуд оттук и как – София оттатък? Как така Антони, прекарал съзнателния си живот в Щатите, се оказва ценител на хумора на… Чудомир? Къде и как се изгуби и се намира нормалността от двете страни на океана? Какво е бъдещето на креативността във времето, когато технологиите отправят своите големи предизвикателства?

повече информация
Програмистът, който отказа $10 000 000 000

Програмистът, който отказа $10 000 000 000

Джейсън Ситрон знае добре какво е да се провалиш. Правил го е много пъти, зрелищно, губейки сериозни пари. Преди да създаде Discord, социалната мрежа от ново поколение, която отдавна излезе от света на игрите и се превърна в удобно и сигурно средство за комуникация, освободено от много от недъзите на традиционните платформи.
Но как така програмистът отказа оферта от… 10 милиарда долара от Microsoft?! Какви са провалите, през които минава Джейсън, преди да стигне до огромния успех? Кои са най-важните неща, които има да ни каже той и най-съществените поуки от прелюбопитната му история?

повече информация
Share This