Интернет все ни свързва, интернет ни дели

ное. 5, 2021 | Технологии

Интернет все ни свързва, интернет ни дели

5 ноември 2021 | Технологии

Той беше (и все още е) революционното изобретение, което позволи невероятен обем информация да достигне до много хора. Може би по значение за човешката история след време ще можем да го сравним само с книгопечатането. Интернет направи възможно всеки да може да каже каквото има и то да има шанса да отекне надалеч. Позволи всеки да може да гледа безплатно лекциите от най-реномираните университети и на секундата да получава информация какво се случва по всички краища на света.

И, разбира се, както всяка толкова революционна стъпка в историята, си имаше своята цена. Дойдоха фалшивите новини, агресивността в интернет, балонът на филтрите. И още един проблем, за който се говори рядко, а той по същество поставя под съмнение всичко постигнато. Бавно, неусетно и (дано не съм прав) необратимо мрежата се превърна във фабрика за неравенства. Те стават все повече и по-съществени, отварят процепи, растящи като разломи толкова бързо, че един ден могат да погълнат цели обществени фундаменти.

 

Да се спънеш в черна дупка

Почитателите на Айн Ранд сигурно се усмихват, толкова е хубаво да има неравенства, така най-добрите се отличават, силните, най-заслужилите. След като в зората на интернет стартирахме равни, значи всеки, който е успял да се пребори за по-предните места, вече заслужава позицията си.

Не е така и това никак не е хубаво явление. Защото, с навлизането на технологиите във все повече области, уменията по използването им ще станат решаващи и за това колко успешно можеш да се реализираш в живота. Това поражда редица проблеми: поколенчески, географски, икономически.

Нека започнем с българската реалност от свободно достъпните данни на Националния статистически институт. През 2006 г. казват, че влизат в мрежата най-малкото веднъж седмично 13,5% от българите, а през 2020-а те са вече 69,2%. Да, цифрата е висока, днес всеки днес ползва нет, остатъкът идва от най-възрастните и малцинствата.

 

4:0 за по-силните

Дори да е така, това не създава ли проблеми? Как изглеждат нещата, ако сравним достъпа до мрежата по различни групи?

Между половете разликата е сравнително ниска. Мъжете през всяка от годините, в които се правят изследвания, са с около 2% повече.

По всеки от другите основни демографски показатели, отчитани от статистиката, се отваря широка дупка. През 2020-а резултатът изглежда така:

 

Райони на България

Югозападен : Северозападен

80,0% : 60,4%

 

Образование

Висшисти : Хора с основно или по-ниско образование

93,8% : 41,7%

 

Възраст

16 – 24 г. : 65 – 74 г.

91,5% : 23,8%

 

Трудов статус

Учащи : Безработни

98,1% : 57,2%

Стратификацията е видима по всяка точка. Нямат достъп до интернет дори половината от хората, незавършили гимназия. Даже и 1/4 от групата над 65 г.

Страната ни винаги е била водеща в статистиките за неравенството в ЕС. Може да се спори за това дали липсата на достъп до интернет на дадени групи е следствие или отделен процес. Както и да я гледаме обаче, тя е още една причина социалната ножица да продължи да стои нечовешки разтворена.

Защо трябва да ни притеснява фактът, че бабите от Северозапада и безработните не влизат във фейсбук?

 

 

Дигитално неравенство

Снимка: Vanesa Giaconi, Unsplash

 

Бог високо, нет – далеко

Не е това проблемът. Достъпът до интернет днес не е лукс или забавление, а необходимост. Почти на изчезване са професиите, които не изискват поне елементарна технологична грамотност. А какво остава за начина, по който се информираме? Бавно, но недвусмислено всички средства за разпространение на информацията, включително най-важните новини, отиват в мрежата. Хората без интернет достъп остават встрани от потока.

За късмет (само от тази гледна точка) електронното управление у нас все още е мит, но когато то стане задължителна необходимост, много хора от и без това уязвимите групи ще се превърнат в аутсайдери.

А във внезапно дошлите времена на дистанционно обучение и работа? Как могат да учат най-бедните деца, които не са виждали компютър, пък камо ли да имат възможност да се включат в часовете от вкъщи? За година и половина така и никой не се досети да търси достатъчно добро решение на този проблем.

 

Софтуер, равенство, братство

Поглеждаме отвъд българската действителност. Същите тенденции съществуват и в световен план. Цели континенти, които и без това са изостанали, страдат от дигиталното неравенство.

През 2020 г. достъп до интернет са имали 94,6% от жителите на Северна Америка и 39,3% от тези на Африка.

В части от света продължават да растат поколения, които нямат досег с технологиите, а именно те са най-големият шанс за излизане от проклятието на бедността. Поправете ме, ако бъркам, че невероятният технологичен прогрес съвсем не направи кой знае какво, за да има например по-малко гладни деца в най-мизерстващите части на планетата.

 

Дигитално неравенство

Снимка: Steve Leisher, Unsplash

 

Труд и капитал

Поколенческите неравенства също, поне за момента, са универсален проблем. В добавка, за разлика от България, идват и половите. През 2019 г. 55% от мъжете по света са имали достъп до интернет в сравнение с 48% от жените.

„Дигитално неравенство“ в англоезичния научен свят е термин, който описва именно пропастта между хората с достатъчно използваем достъп до интернет и останалите. Според мен обаче има и други гледни точки.

Нека се насочим към един още по-важен аспект. Неравенствата между „силните“ и всички останали в мрежата. Те вече засягат без изключение всеки от нас.

Онлайн монополите са съвсем нова парадигма на неравенството, за която не обичаме да си даваме сметка. Просто така ни е удобно. Значително по-перфидно се гради това неравенство, под шапката на привидната грижа за хората, за удовлетворяването на желанията и нуждите им.

Статистиката недвусмислено показва, че периодът на пандемията се е отразил доста различно на отделните групи хора (някога ги определяха като класи).

След година и половина пандемия, богатите станаха по-богати. Ако гледаме САЩ, през май президентът им Байдън обяви пред Конгреса, че 20 милиона американци са си загубили работата заради новата ситуация. А междувременно 650 милиардери, които живеят в същата страна, са увеличили общото си състояние с повече от 1,2 трилиона долара до общо 4,6 трилиона. Или 35% ръст само за времето на ковид.

 

Покемони

Какво общо има интернет, че нали това са естествени икономически процеси? Да, но предопределени и водени от дигиталния свят. Ясно е, че огромна част от милиардерите са собственици на бизнеси, пряко свързани с информационните технологии, достатъчно е да видите челото на таблицата.

През последните години на миналото хилядолетие интернет изглеждаше доста забавно, ще ви го потвърди всеки, който е имал късмета да отваря някогашните прауебстраници с модема през телефонната линия на баба си, която имаше и дуплекс.

После, съвсем неусетно, се появиха малко по-готини страници. „Гугъл“ стана стандарт за търсачка на информация, в какъвто много проекти преди него не успяха да се превърнат. Едно хлапе от Харвард си направи локална мрежа, за да си бъбри със състудентите и да си обменят снимките. После за някакви си 2-3 години почти всеки потребител на интернет се оказа в доразвитото му „проектче“, наречено „Фейсбук“.

Още един известен онлайн образ разказва как през 1995 г. получава първата си поръчка за онлайн продажба от България. Клиентът избира да плати в брой, което по онова време значи 2 стодоларови банкноти, натъпкани в дискета. Отделно праща съобщение, в което пише „Парите са в дискетата“, разчитайки, че митничарите ни не знаят английски. Да, парите стигат до целта и историята, разказвана от Джеф Безос за първите години на „Амазон“, е доста забавна.

 

Дигитално неравенство

Снимка: Joseph V M, Pixabay

 

От фейсбука слон

Беше романтично. А ето че тази година „Фейсбук“ просто така си реши и спря достъпа до платформите си на американския президент. Междувременно продуктът на другия симпатяга – „Амазон“, отдавна унищожи огромна част от книжарниците в САЩ и англоезичния свят, подбивайки цените, предлагайки сериозни отстъпки, избор, какъвто няма как да има в традиционните книгопродавници.

Уж всеки има право на място под онлайн слънцето, а докато се усетим, се родиха огромни играчи, които са монополизирали почти всичко. И диспропорциите растат. В списъка на милиардери на „Форбс“ технологичните нърдове трайно изритаха от първите места по-баналните борсови спекуланти.

Някъде по пътя към прекрасния днешен дигитален нов свят в жертва паднаха и медиите, които се опитаха да изживеят дигиталната си трансформация и да си намерят онлайн място. Като използват стария модел на финансиране – рекламодателите да плащат, за да намират мястото си до смислено съдържание. Дали има достатъчно смислено съдържание онлайн днес е голям въпрос.

 

Всички юзъри са равни

Интересното в случая е какво се случи с рекламата. Големите играчи, от рода на споменатите преди малко, много бързо и необратимо наложиха модела си, в който те получават средствата за всякаква форма на реклама и само те имат правото да ги разпределят.

Докато монополизират истината. Докато зад неясни собствени алгоритми ни подбират новините, държейки в ръце механизма, с който преценяват какво може да се каже и разпространи. С целия парадокс например в продължение на година да се трият автоматично всякакви мнения, че коронавирусът има изкуствен произход, преди изведнъж да се прецени, че това всъщност е много вероятно.

А медиите онлайн, без да се усетят дори, се оказаха участници в една невъзможна битка.

 

Дигитално неравенство

Снимка: NordWood Themes, Unsplash

 

Всекиму според хардуера

Замислете се колко бързо дойдоха „Гугъл“, „Фейсбук“, за да се превърнат в нарицателни. Да станат огромни корпорации, които по много показатели са по-мащабни и от силни държави. При това, освободени от географския си монопол. Това ако не е неравенство…

Да не забравяме и друго, днес много по-ценна от парите е информацията. Но не в стария ѝ вид, а като персонализирана статистика. Със сигурност си спомняте скандала с „Кеймбридж Аналитика“ и достъпа до огромни масиви от лични данни.

Уж дойде GDPR, но дали в крайна сметка успя да се превърне в повече от просто досадно екранче, което веднага затваряме на поредния сайт… е доста съмнително.

Факт е, че „в желанието си да правят живота ни по-добър и лесенкомпании като споменатите събират огромно, огромно количество информация за всеки от нас. Формално можем да го контролираме, формално то няма как да бъде използвано без съгласието ни, но… първото просто не се случва, защото не се замисляме, а дали и с второто е така, помислете вие.

 

Не, равенство!

Факт е, че дигиталната трансформация създаде огромни транснационални монополи, които изглеждат непоклатими. И постепенно формира един ограничен елит от милиардери суперзвезди, които стават все по-богати и по-богати, докато всички останали… скролваме фийда.

Без преувеличение това може да е опасно за всяка една форма на демокрация, съзнателно или не. Както например ръководителите на „Фейсбук“ днес могат да регулират алгоритмите си изцяло по свое усмотрение, така утре това ще се случва с всякакви технологии. Джеф Безос и Лари Пейдж например са най-големите дарители на няколко стартъпи, които работят в търсенето на молекулярни технологии, с чиято помощ драстично да бъде удължен човешкият живот. Ако резултатите се получат… дали наистина можем да сме сигурни, че на тях ще може да се радва безплатно всеки човек на Земята?

„Фейсбук“ говори за метавселената като виртуалното бъдеще на интернет. А там има ли защо да сме спокойни? Надали.

Дали не се намираме в своеобразно дигитално Средновековие, маскирано като небивала преди демокрация?

 

Дигитално неравенство

 

Свободата, Сири, е на върха на ентъра!

Дигиталното неравенство има прекалено много проявления, които са различни по характера си и по начина, по който могат да бъдат преодолени. Що се отнася до компаниите, някои изследователи смятат, че този своеобразен нов еволюционен процес ще стигне до следващата си стъпка. При това много по-бързо, както е характерно за всичко, случващо се в дигиталните времена.

Може би баланса ще върнат държавите – такъв е примерът на Китай, който лесно се справя с дигиталните мега компании, като просто ги спира на своята територия. Неотдавна Си Цзинпин обяви нова програма за елиминиране на неравенството, що се отнася до икономическите показатели. Всички огромни китайски компании, а това са все фирми, пряко свързани с дигиталния свят, „доброзорно“ ще се лишат от огромна част от печалбата си.

Надали това е приложимо в други части на света. Китайците показаха, че имат и доста по-различен подход срещу коронавируса, всяка статистика го крещи, но просто културата е друга. А и преразпределянето на пари никак не е всичко в случая.

Оптимистичният вариант гласи, че аудиторията ще успее да се справи сама с чудовищните неравенства. По естествен път генераторите на различно, смислено, интелигентно съдържание ще пробият чрез ново поколение стартъпи в мрежата. Някак си монополите ще бъдат разградени, ще ни писне от удобствата на информационните балони. Звучи невероятно, трудно е да се намери аналог в други области и периоди от историята, но интернет е достатъчно различен, кой знае.

Така или иначе, животът онлайн се оказа светкавично динамичен, създаде неочаквани възможности и проблеми. Задават се не по-малко интересни времена. Остава само да се надяваме, че удобството на технологиите не е притъпило завинаги иманентния човешки стремеж за равен старт, за справедливост, за съпричастност. Иначе ще се наложи да се надяваме на изкуствения интелект…

 

Материалът е публикуван в списание InGlobo

Последно обновяване: 05.11.2021 г.

Дигитално неравенство

Снимка: Gayatri Malhotra, Unsplash

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

През последните години технологиите, свързани с обработка на естествени езици, се развиват главозамайващо. Създаването на текст, генерирането на изображения по описание са примери, които се...

повече информация
„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

Къде се крие магията днес? Ще изгубим ли някога силата на словото? Кога връзката с миналото ни помага да разберем кои сме и защо сме тук? Защо журналистиката вече изглежда предадена на алгоритмите?...

повече информация
„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

Децата и компютрите – как тази среща да се случи по най-добрия начин? Елица Цонева работи като журналист, преди да се прехвърли към света на информационните технологии. Цели 15 години e в тази...

повече информация
На кавала – Дядо Коледа

На кавала – Дядо Коледа

Какво е да си чешит днес? Може ли съдбата да е щастлива, когато вървиш срещу течението и стереотипите? Тази дигитална история е за двама души, разделени от няколко поколения и обединени от любовта...

повече информация
Стани програмист!

Стани програмист!

Чудите се дали си струва да опитате с програмирането? Ще се опитам да ви отговоря. Тази Дигитална история не е като другите. Ако имате опит в тази област или пък тя ви е безинтересна, не губете...

повече информация

„Колкото сме по-напреднали технологично, толкова по-страшни грешки забравяме“

Людмила Филипова е сред най-четените български автори през последните две десетилетия. Романите ѝ обхващат огромен кръг от теми, тя не спира да търси нови литературни предизвикателства, свързани с...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

Тук ли са вече технологиите, които да позволяват качествен превод, включително от и на по-редки езици като българския?
Време е за прелюбопитен експеримент. DeepL не само се хвали, че е „най-точният преводач на света“, а и доста хора вече го използват в ежедневието си.
Как ли ще се справи с преводите на класически текстове от Толстой, Мураками, Ремарк или Господинов?
Дали накрая ще се окажем изгубени в превода… или ще стане ясно, че преводът е още едно поле, в което вече можем да разчитаме на изкуствения интелект? А парите, дадени за частни уроци по чужд език на детето ще се окажат хвърлени на вятъра…

повече информация
Анонимен или трол. Кой се крие зад профила?

Анонимен или трол. Кой се крие зад профила?

Кой си ти? Този зад уж автентичния профил насреща? Стои ли човекът зад истинското си име, или се крие? Дали анонимността е свободата, или обратното – тя идва тогава, когато винаги знаеш кой е насреща?
Първо бяхме анонимни по подразбиране, после се наложи като стандарт да стоим с истинската си личност зад хейта, който бълваме в социалните мрежи, а анонимната роля се оказа маргинална.
Как извървяхме този път и какво се очертава напред? Къде минава днес разделителната линия и накъде се насочва? Дали повече хора ще се вливат в анонимните батальони или хегемоните ще направят така, че да си прикрит онлайн да стане невъзможно?

повече информация
Бъдеще без престъпления или дигитален концлагер?

Бъдеще без престъпления или дигитален концлагер?

Алгоритмите, оказва се, вече могат да предскажат кога и къде ще се случи престъпление. По този начин безброй животи може да бъдат съхранени. Човечеството да бъде принудено да се сбогува с тази изконна негова черна страна – престъпността.
Ами съдебната система? В Китай вече официално част от присъдите се определят от изкуствен интелект, чиито решения се оспорват само ако има сериозни доказателства. Значи ли това краят на съдебните грешки, юридическите хватки, несъвършенствата в тази област?
Ще оставим ли Джон Гришам без работа? Или ще се озовем в ужасната последна сцена на един знаменит роман – мъж и жена си приказват, когато зад тях един стоманен глас изрича: „Вие сте покойници“?
Ако всяко престъпление може да бъде предсказано или справедливо наказано, ще стане ли животът ни невероятно спокоен? Или ще се озовем в свръхконтролиран световен концлагер?

повече информация

Най-новите:

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

Тук ли са вече технологиите, които да позволяват качествен превод, включително от и на по-редки езици като българския?
Време е за прелюбопитен експеримент. DeepL не само се хвали, че е „най-точният преводач на света“, а и доста хора вече го използват в ежедневието си.
Как ли ще се справи с преводите на класически текстове от Толстой, Мураками, Ремарк или Господинов?
Дали накрая ще се окажем изгубени в превода… или ще стане ясно, че преводът е още едно поле, в което вече можем да разчитаме на изкуствения интелект? А парите, дадени за частни уроци по чужд език на детето ще се окажат хвърлени на вятъра…

повече информация
„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

Къде се крие магията днес? Ще изгубим ли някога силата на словото? Кога връзката с миналото ни помага да разберем кои сме и защо сме тук? Защо журналистиката вече изглежда предадена на алгоритмите? Трябва ли изкуственият интелект да учи за нас от книги като „Братя Карамазови“? А какво ли би разбрал от историите на днешния ни гост?
Николай Терзийски е млад писател, който дава свой, задълбочен и съвременен поглед към вечни теми. Асоциират стила му с магическия реализъм и има защо. Той владее забравеното умение да рисува с думи вълнуващи, преплетени, реалистични и вълшебни истории. В книгите му се срещат исторически пластове, градят се паралели между поколенията и съдбите. И, преди всичко, личи майстор на словото с магичен поглед, който дава много на читателя.
Всички ли имаме звезди под клепачите си?…

повече информация
„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

Децата и компютрите – как тази среща да се случи по най-добрия начин?
Елица Цонева работи като журналист, преди да се прехвърли към информационните технологии. Цели 15 години e в тази сфера, а после най-неочаквано и непланирано… става учител.
Само за няколко години децата, на които преподава, печелят впечатляващи награди на национални и световни надпревари по информатика и информационни технологии.
Тя въвежда редица иновации. Вместо учебници, предпочита да използва конкретни проекти, които децата да разработват като екип, в организация, подобна на тази в софтуерните фирми. Често комбинира уроците по няколко предмета, за да стимулира мисленето и творческия потенциал на децата за сметка на зазубрянето и преповтарянето.
Защо у нас образованието така и не се превръща в приоритет? Как учителят може да спечели вниманието на учениците си и да ги мотивира? Има ли деца с хуманитарно и такива с алгоритмично мислене, или това са стереотипи от миналото? Как да пробудим искрата на любопитството в погледа на детето, така че то да учи и да се развива пълноценно?

повече информация
На кавала – Дядо Коледа

На кавала – Дядо Коледа

Какво е да си чешит днес? Може ли съдбата да е щастлива, когато вървиш срещу течението и стереотипите?
Тази дигитална история е за двама души, разделени от няколко поколения и обединени от любовта си към България и фолклора ни. Един чешит, изоставил корпоративна кариера, за да се посвети на любимото си изкуство ни разказва за последните години на друг чешит, събрал в себе си десетки образи. На музикант, създател на музикални инструменти, мъдрец, свещеник и… дори Дядо Коледа.
Богдан Дарев е режисьор на филма „Кавал Парк“, в него за почти два часа ни представя сюрреалистичния образ на Александър Еплер, американец от руски произход, българин по душа. Ще потърсим заедно нишките, които свързват смислените истории. Късмета и проклятието да си чешит в този все по-унифициран земен свят.

повече информация
Стани програмист!

Стани програмист!

Дали програмирането е за вас? Струва ли си да опитате в тази професия? Какви знания и умения ви трябват, за да започнете? Кога е късно? Какви са основните решения, които трябва да вземете в началото? Как да изберете език за програмиране? Къде да го учите? Как да си намерите първа работа? Кои са другите професии в тази сфера, към които може да се насочите?
Ще се опитам да ви отговоря от собствената си гледна точка.
Айти секторът изживява разцвет, особено на фона на икономиката ни като цяло. Аз реших, че ще ставам програмист на 33, вече имах сериозен опит в друга професия. Има толкова много неща, които бих се радвал някой да ми каже в онзи момент, когато взех решението да се пренасоча. Именно тях ще се опитам да събера тук.

повече информация

„Колкото сме по-напреднали технологично, толкова по-страшни грешки забравяме“

Людмила Филипова е сред най-четените български автори през последните години. Романите ѝ обхващат огромен кръг от теми, тя не спира да търси нови литературни предизвикателства, свързани с далечното минало на хората по нашите земи, с днешните им предизвикателства, с големите загадки, които ни отправя животът.
След толкова пъстра палитра от интереси, време е и за нейните дигитални истории. Насочваме се първо към миналото, за да погледнем към бъдещето. И накрая, най-важното, ще помечтаем за момента, когато хората отново ще се вълнуват не от злободневното. А от звездите…

повече информация
Share This