Дънинг и Крюгер. Силата на незнанието

ян. 17, 2023 | Технологии

Дънинг и Крюгер. Силата на незнанието

17 януари 2023 | Технологии

Тези двамата днес са нарицателно за това как в мрежата, а и извън нея, колкото по-малко знае човек в дадена област, толкова е по-уверен в знанията си и готов да ги защитава, включително и агресивно. После идва негово величество хейтът.

  • Много разбират тия професори, чакай да ти обясня откъде дойде коронавирусът.
  • Американците са стъпвали на Луната? Да бе, Кубрик си призна, че е монтаж.
  • Земята била… кълбо? Е да, ще повярвате във всичко, което ви кажат.

Психолозите Джъстин Крюгер и Дейвид Дънинг са създателите на знаменитата теория, която описва толкова добре голяма част от днешната комуникация в мрежата. Чрез нея можем да разберем още и за проблемите, които се натрупват що се отнася до начина, по който се информираме онлайн.

Теорията е проста, но интересна. Със сигурност сте чували за нея, но е интересно не само да се заровим малко по-подробно в смисъла ѝ, а и да научим поучителната ѝ история.

 

duning-kruger-efekt

Снимка: Joao Tzanno, Unsplash

 

Аз знам, че всичко знам

Наричат „ефекта Дънинг – Крюгер“ също и „егоцентризъм в самооценката и социалната преценка“. А на „психологически език“ – „метакогнитивната неспособност на неквалифицирания да разпознава грешките си“.

Двамата публикуват разработката си в края на миналия век – през декември 1999-а в журнала „Индивидуална и социална психология“. И през 2000-ата получават за нея… антинобеловата награда – шеговит приз, с който биват отличени най-шантавите научни изследвания. Тези, които забавляват със своята впечатляваща безсмисленост.

Звучи ви странно хипотеза, която е приета от научната общност като подигравка, днес да е важна аксиома в комуникацията? Странно си е наистина. Може би това се дължи донякъде и на не твърде разбираемото заглавие: „Неуверените и неразбралите: как трудностите в определянето на собствената ни некомпетентност водят до завишена самооценка“.

Всъщност, както сами казват, двамата просто потвърждават експериментално мнението на Дарвин от 1871 г., че „невежеството ражда по-често увереност, отколкото знание“.

 

duning-kruger-efekt

Дейвид Дънинг

 

Кой знае

Джъстин Крюгер е социален психолог, доктор от Корнел и професор в бизнес школата към Нюйоркския университет. Дейвид Дънинг също е психолог, но от Университета в Илинойс.

Двамата казват, че са вдъхновени от полумитичния криминален случай на Макартър Уилър. Мъжът ограбва банка, след като е полял лицето си с лимонов сок, като вярва, че ще го направи невидим за камерите – също както от лимон се прави невидимото мастило. Е, кой знае защо, не му се получава, а той е искрено изненадан от провала.

Изследването им накратко: доброволците им са студенти по психология от Корнел. Те решават задачи от най-различни области – свързани с граматика, с логика, с хумор, с много други области на познанието. После са помолени да си дадат самооценка колко добре са се справили спрямо останалите. И се отчита разликата между реалния резултат и самооценката.

Оказва се, че най-точни в преценката си са хората, които са дали среден или малко по-висок от средния резултат. Онези с по-слабите резултати почти винаги са били склонни да се надценят драстично. И обратното: хората с най-много точки масово се подценявали.

 

duning-kruger-efekt

Въпреки световната му слава, това е най-качествената снимка на Джъстин Крюгер, която може да се намери онлайн.

 

Я го знам, бе!

Разликите се оказват особено впечатляващи при хората с най-ниски възможности. Тези, които попадат в 10-те процента най-слаби в дадена група, са склонни да предполагат, че са справили по-добре от 70%.

Защо това е интересно? Защото показва фундаменталното ни отношение към познанието. Очевидно, ако познаваме съвсем повърхностно дадена област, тя ни изглежда ясна, очевидна, дори проста. Видели сме един футболен мач и ни се струва, че е толкова лесно: риташ някаква топка, всеки го може. Физика? Ами, толкова са прости правилата ѝ, какво има да навлизаш в подробности. Всеки може да стане програмист – колко му е, седиш и си пишеш.

После обаче, ако решим да навлезем в дълбочина, се оказва, че нищо не е толкова просто, колкото ни се е струвало на пръв поглед. Когато знаем колко не знаем, морето вече не е до колене. Сблъскваме се с все повече неясноти, с по-големи авторитети в дадената област, които ни надминават по знания и умения. И тук вече сме склонни да се подценим.

 

duning-kruger-efekt

Семплата графика, с която най-често се обяснява ефектът. Но тъй като обяснението често остава на повърхността, мнозина се шегуват, че ако си чувал за ефекта на Дънинг и Крюгер, вече и сам го потвърждаваш. По двете скали са самооценката и реалната компетентност.

 

Ти много да не знаеш

Дънинг казва: „Ако си некомпетентен, не можеш да знаеш, че си такъв. Уменията, нужни да определиш верния отговор, са същите, които ти трябват, за да разпознаеш какво е верен отговор“. И още едно важно допълнение: в резултат много често хората, които не са компетентни в дадена област, са по-склонни да се хвалят със знанието си там.

Можем и да обърнем парадигмата. Невежеството поражда повече увереност, отколкото знанието.

Впоследствие „ефектът Дънинг – Крюгер“ става доста популярен, правят се подобни проучвания в какви ли не други области – от математика до дегустация на вино. Тенденциите обаче винаги се оказват същите. Добрите стари Дънинг и Крюгер излизат прави, въпреки антинобеловата наградата, която им носи проучването.

 

duning-kruger-efekt

Разпределението на резултатите в експеримента

 

И баба знае

Както сполучливо отбелязва Бъртранд Ръсел, „проблемът на този свят е, че глупаците са абсолютно уверени, а интелигентните хора са изпълнени със съмнения“. Ако питате Лао Дзъ, той пък ще ви каже, че „знаещият не говори, а говорещият не знае“.

Лесно е да продължим нататък с това как този принцип, съществувал винаги, се оказа пагубен в комуникацията онлайн.

Днес всеки има равна трибуна с медиите, с авторитетите в дадена област. И социалните мрежи дори ни стимулират да не спираме да се изказваме по всяка следваща гореща тема. Продължаваме и с балона на филтрите. Озоваваме се в среда, където всички споделят мнението ни, или пък са на коренно противоположното. И всичко това ни стимулира все по-агресивно да споделяме мнението си по теми, които не познаваме или едва сме докосвали.

Докато същевременно авторитетите са по-скромни, свити. Защото за склонни да се подценяват, знаейки, че винаги нюансите в дадена тема са много повече, отколкото се виждат на пръв поглед. Човекът, който е уверен в позицията си, обикновено не е толкова краен и агресивен.

 

duning-kruger-efekt

Тук ясно си личи разликата между самооценката и реалния резултат от опита.

 

Многознайко

Дънинг и Крюгер станаха особено популярни в годините, когато американският президент се казваше Тръмп. Да, за разлика от сегашния обитател на Белия дом, той що-годе помнеше имената на хората около себе си, но пък определено беше склонен да се произнася като последна инстанция за теми, от които никак не разбира.

Пикът на търсенията „Дънинг Крюгер“ в гугъл дойде през май 2017-а, и до днес ключовите думи остават много актуални. Именно това изненадва повече Дънинг: обикновено интересът към дадено изследване е най-висок в първите 5 години след неговата поява, докато те получават шанса си доста по-късно.

Дънинг също е на мнение, че причината за това са все по-широките обществени разломи. „Хората се опитват да разберат другата страна. През последните години са все по-силни политическите пристрастия, те стават по-жестоки и крайни и всички се опитват да намерят обяснение“.

Пандемията пък се превърна в раят на „Дънинг – Крюгер“. Фактът, че доказаните авторитети и сами се оказаха доста неподготвени в комуникационен план, доведе дотам, че всеки имаше своите теории, в които беше убеден. Именно тук падна жертва на ефекта и ваксинацията, особено у нас.

 

duning-kruger-efekt

Снимка: Andrea Piacquadio

 

Не ми давай акъл, пари ми дай

Както казват нашите приятели, „погрешната оценка на некомпетентните произтича от грешка относно самия себе си, докато погрешната оценка на високо компетентните произтича от грешка относно другите“.

Дънинг е на мнение, че явлението става особено опасно, когато се проявява при човек на висока позиция, при това такъв, който няма край себе си коректив. Интересно какво би казал, ако му се наложи да приложи този анализ и в българската политическа действителност.

Може би най-важният извод на двамата гласи: всички ние се справяме ужасно зле с оценяването на собствените си умения, способности и познания. Затова са ни нужни другите като коректив. „Най-важното е винаги да имате хора около вас, които са готови да ви кажат, че правите грешка“, казва Дънинг. Да, приятелите, които са достатъчно искрени, стават все по-ценни във времената на балоните.

 

duning-kruger-efekt

Снимка: Nino Carè, Pixabay

 

Специалист по всичко

Според Дънинг друг от основните проблеми, които правят името му актуално през последните години, е, че все повече размиваме тънката, но ключова разлика между мнение и факт. „Ако искате да станете малко по-умни, трябва постоянно да си припомняте, че има неща, които не могат да бъдат въпрос на лични интерпретации“, смята той.

Днес е по-лесно от всякога да намерим информация, не се налага да помним, след като знаем, че имаме в джоба си „чичко Гугъл“. „Въпреки това хората като че ли се страхуват да казват „не знам“. Това е нещо, което никога не сме можели да променим в човешкото съзнание“, смята Дънинг.

И все пак, доста са мненията, че през последните години надценяваме „ефекта на ефекта“. Че чисто математически най-добрите имат по-малко шанс да знаят, че са такива и закономерностите може би са изопачени. Въпреки това обаче, поне поуките са безспорни.

 

duning-kruger-efekt

Снимка: Pixabay

 

Пенкилер

Тази шарена дума идва от painkiller – лекарство, което може да излекува всички болежки. Е, има едно доказано средство за излекуване на всички болежки, но то не е много желано. Така е и с хората. Никой не разбира от всичко и е хубаво да си го спомняме по-често. Различните гледни точки са богатство, но и отговорност. Специалист от дадена област може да даде интересно хрумване и поглед, гостувайки в коренно друга. Но не и веднага да се превърне в авторитет и крайна инстанция.

Пък… последните инстанции по начало не са най-здравословните точки от комуникацията. С познанието идва и съмнението, питайте Хамлет. Който трупа знание, трупа и печал, питайте Еклисиаста. Който много знае, нищо не знае, питайте Дънинг и Крюгер.

И какво от това? Полезно ли ни е, че по някакъв начин нашите приятели са набелязали проблема?

Несъмнено. Най-малкото, за да си спомним за тях двамата следващия път, когато се сблъскаме с токсичната страна на онлайн комуникацията.

Днес (а и винаги) не е толкова важно какво се казва, ако не знаеш кой го казва. Може би пък този принцип след време по някакъв начин ще ни позволи да изградим следващото ниво на начина, по който се информираме и обсъждаме? Дали това не минава през някаква форма на предварителна оценка за това колко е компетентен даден източник на информация в дадена област…

И така, имайте едно наум. Срещнете ли поредния човек, който знае всичко по всяка тема и ви напътства как трябва да мислите… не го вземайте присърце. Спомнете си думите на мъдрия инфлуенсър: „Знаещият не говори, а говорещият не знае“.

duning-kruger-efekt

Снимка: Michal Matlon on Unsplash

 

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият...

повече информация
Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!...

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да...

повече информация
Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Виждали ли сте чипс с вкус на шкембе чорба или на ракия? А лего, в което се сглобяват катедралата „Александър Невски“ или стара жигула? Представяте ли си българските знаменитости като част от играта...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

Ще облекчат ли живота ни технологиите, или ще създадат огромна криза, разтърсвайки пазара на труда? Ще се радваме на благата на развития изкуствен интелект, помогнал ни за драстично удължаване на човешкия живот, в опознаването на Космоса, в развитието на следващите технологии? Или ще се събудим в свят под тотален контрол, предсказан от антиутопиите?
Как ще изглежда животът през 2050 г.? Време е да надникнем в бъдещето и да обсъдим прелюбопитните прогнози на един автор, който има смелостта да прогнозира в толкова динамичен период от историята. При това вече го е правил веднъж със завиден успех.
Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият поглед, опитът за осмисляне е първата стъпка към това да се подготвим за него. Да избегнем някои опасности.

повече информация
Доверявай, но проверявай онлайн!

Доверявай, но проверявай онлайн!

Ако не сте чували какво е „социално инженерство“ или „инженерия“, както казва, че е правилно да го наричаме днешният ни гост, сигурно си представяте сюжет като от „Франкенщайн“ – инженерът си прави човек… Или пък от конспиративните теории за контрол на масите.
Независимо дали сте го чували обаче, важно е все повече да си говорим по тази тема. Защото става дума за най-опасната и най-ефективната атака в дигиталния свят. Която не засяга компютри, мрежи, сървъри или програми, а най-слабото звено във веригата: човека.
„Днес пробивите в киберсигурността стават все по-често през социалната инженерия – метод, който използва манипулации и манипулативни техники, така че хората да бъдат измамени и така да бъде получен достъп до чувствителна информация“, казва специалистът по киберсигурност Пламен Цветанов.
Но кои са най-важните стъпки, за да се предпазим? Какви са най-големите рискове да подценим човек, от другата страна? Защо доверието онлайн трябва да бъде дефицитна стока? Темата е важна за всеки, дори да не си дава сметка…

повече информация
Радио-тв-грамофон. 5 неочаквани БГ технологии

Радио-тв-грамофон. 5 неочаквани БГ технологии

Знаете ли, че невинаги напрежението в мрежата у нас е било 220 волта? А че една прелюбопитна българска компютърна игра от началото на 80-те направо се превръща в… пророчество още със заглавието си? Как ли изглеждат първите български електрически скутери? А дали „хипстърите от 60-те“, които са ги ползвали, са имали как да си вземат и радио-тв-грамофон… достатъчно е било да са способни да носят 120 кг на рамо.
Отново се отправяме из пъстрата история на българската техника с най-точния и увлекателен гид. Вече 15 години Антон Оруш събира море от информация (и експонати), разказващи за миналото и настоящето ѝ. Невероятната му съдба, достойна за роман, бе една от първите дигитални истории.
Ето, качваме се в машината на времето за 5 спирки назад в историята, 5 интересни истории, свързани с миналото на технологиите по нашите земи.

повече информация

Най-новите:

Евгений Замятин. Забравеният пророк

Евгений Замятин. Забравеният пророк

„Ние“ на Евгений Замятин е блестящ роман, защото в него наднича онова бъдеще, в което технологиите са победили човека. Вкарали са го в математическата си хватка, превърнали са го в цифра, в инструмент. Една от най-силните метафори на онова, което може би се задава и за което все повече си струва да си говорим. Технологиите определят правилата, а ние сме се превърнали в безсмислените части на един суров механизъм…
Често споменаваме Оруел и Олдъс Хъксли. И с пълно основание! Антиутопичните възможни светове, които си мислехме, че са останали в ХХ век, се завърнаха като тема, като заплаха.
Този писател е вдъхновител и на двамата, единственият му роман е антиутопия, не по-малко замисляща и осмисляща от тези на двамата класици. Защото се вглежда не толкова във възможния осъществен тоталитаризъм, а в една още по-актуална днес посока.

повече информация
„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

Ще облекчат ли живота ни технологиите, или ще създадат огромна криза, разтърсвайки пазара на труда? Ще се радваме на благата на развития изкуствен интелект, помогнал ни за драстично удължаване на човешкия живот, в опознаването на Космоса, в развитието на следващите технологии? Или ще се събудим в свят под тотален контрол, предсказан от антиутопиите?
Как ще изглежда животът през 2050 г.? Време е да надникнем в бъдещето и да обсъдим прелюбопитните прогнози на един автор, който има смелостта да прогнозира в толкова динамичен период от историята. При това вече го е правил веднъж със завиден успех.
Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият поглед, опитът за осмисляне е първата стъпка към това да се подготвим за него. Да избегнем някои опасности.

повече информация
Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!
Мария Кюри открива радиоактивността, получава цели две Нобелови награди и проправя пътя на бъдещето.
Тя отваря вратите на една нова технология, която се оказва неочаквано успешна… До момента, когато става ясно, че силно сме подценявали опасностите от нея. Това ще струва живота на хиляди хора, които просто са търсели препитание.
Дали познаваме достатъчно технологиите, на които се доверяваме? Може ли и прословутият изкуствен интелект или пък някое от другите днес модерни направления да се окаже по-опасно, отколкото изглежда на пръв поглед?
Най-важното е да се замисляме, да обмисляме, да обсъждаме. Да си разказваме.
Истории като тази на радиевите момичета си струва да се четат по-често. За това са историите – да ни карат да подлагаме на съмнение, да имаме едно наум. Уви, не всичко, което блести, е злато…

повече информация
„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

Чували ли сте за… киберпсихология? Най-накрая се появява тази област на науката, която изучава как си взаимодействаме с технологиите. Променят ли ни те като вид? Кои са най-големите предизвикателства, пред които ни изправят? Дали бързото им развитие е нечовешко предизвикателство, или обратното – естествен ход в еволюцията? Все въпроси, чиито отговори търся в повече от 300 дигитални истории, а ето че дойде време за гледната точка на киберпсихологията.
Елена Цанкова е доктор по психология, завършва в Германия, в Бремен продължава и изследователската си работа като постдокторант. През 2020 г. се връща у нас и започва работа като изследовател в БАН с амбициозната идея да проправи пътя на това ново и толкова важно направление.
През последните години изучава процесите на опознаване в интернет средата, също и общуването между човека и изкуствения интелект (ИИ). Изследва човешкото поведение в контекста на развиващите се технологии и се определя като експериментален киберпсихолог.
Ще поговорим за бързането и осъзнаването. За „зловещата долина“, в която възприятието за технологията става все по-положително с нарастващото ѝ подобие на човек, докато в един момент става толкова близка до човека, че бива възприета като зловеща… И за спокойната, философска гледна точка, която ни помага да осмисляме и приемаме големите промени.

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да следи интернет и да се намесва тук-там, първо лекичко, после по-смело…
Василискът на Роко е идея, според която ИИ ще се развие в нещо, способно да взема решения. После да се зарови в интернет и да потърси кой какво е казал за него… А след това да се погрижи да бъде представен в най-добра светлина. И тихомълком да започне да създава проблеми на хората, които по един или друг начин му пречат…
Сигурни ли сте, че не си струва да имаме предвид този мисловен експеримент?

повече информация
Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Виждали ли сте чипс с вкус на шкембе чорба или на ракия? А лего, в което се сглобяват катедралата „Александър Невски“ или стара жигула? Представяте ли си българските знаменитости като част от играта Mortal Kombat – Сънчо срещу Дънов и хан Кубрат срещу Гала?
Е, няма нужда да отпускате въображението си, всички тези идеи оживяват благодарение на впечатляващото сътрудничество между днешния ни гост и алгоритмите.
Росен Дуков е графичен дизайнер със забележителен опит – създава плакатите на някои от най-популярните български филми през последните години, автор е на кориците на книги, които стоят във всяка уважаваща себе си библиотека. Той е неколкократен победител в международни състезания по Photoshop, не е пресилено да го наречем световен шампион. През последните години преподава тези умения в СофтУни – и в дизайна, и в обработката на снимки, и в изкуствения интелект.
Защо визуалният артист не се бои в съревнованието с изкуствения интелект? Защо според него е важно час по-скоро да опознаваме новите възможности, които ни дават алгоритмите? Кои са следващите оригинални идеи, с които ще ни покаже докъде са стигнали генеративните модели?

повече информация
Share This