Дънинг и Крюгер. Силата на незнанието

ян. 17, 2023 | Технологии

Дънинг и Крюгер. Силата на незнанието

17 януари 2023 | Технологии

Тези двамата днес са нарицателно за това как в мрежата, а и извън нея, колкото по-малко знае човек в дадена област, толкова е по-уверен в знанията си и готов да ги защитава, включително и агресивно. После идва негово величество хейтът.

  • Много разбират тия професори, чакай да ти обясня откъде дойде коронавирусът.
  • Американците са стъпвали на Луната? Да бе, Кубрик си призна, че е монтаж.
  • Земята била… кълбо? Е да, ще повярвате във всичко, което ви кажат.

Психолозите Джъстин Крюгер и Дейвид Дънинг са създателите на знаменитата теория, която описва толкова добре голяма част от днешната комуникация в мрежата. Чрез нея можем да разберем още и за проблемите, които се натрупват що се отнася до начина, по който се информираме онлайн.

Теорията е проста, но интересна. Със сигурност сте чували за нея, но е интересно не само да се заровим малко по-подробно в смисъла ѝ, а и да научим поучителната ѝ история.

 

duning-kruger-efekt

Снимка: Joao Tzanno, Unsplash

 

Аз знам, че всичко знам

Наричат „ефекта Дънинг – Крюгер“ също и „егоцентризъм в самооценката и социалната преценка“. А на „психологически език“ – „метакогнитивната неспособност на неквалифицирания да разпознава грешките си“.

Двамата публикуват разработката си в края на миналия век – през декември 1999-а в журнала „Индивидуална и социална психология“. И през 2000-ата получават за нея… антинобеловата награда – шеговит приз, с който биват отличени най-шантавите научни изследвания. Тези, които забавляват със своята впечатляваща безсмисленост.

Звучи ви странно хипотеза, която е приета от научната общност като подигравка, днес да е важна аксиома в комуникацията? Странно си е наистина. Може би това се дължи донякъде и на не твърде разбираемото заглавие: „Неуверените и неразбралите: как трудностите в определянето на собствената ни некомпетентност водят до завишена самооценка“.

Всъщност, както сами казват, двамата просто потвърждават експериментално мнението на Дарвин от 1871 г., че „невежеството ражда по-често увереност, отколкото знание“.

 

duning-kruger-efekt

Дейвид Дънинг

 

Кой знае

Джъстин Крюгер е социален психолог, доктор от Корнел и професор в бизнес школата към Нюйоркския университет. Дейвид Дънинг също е психолог, но от Университета в Илинойс.

Двамата казват, че са вдъхновени от полумитичния криминален случай на Макартър Уилър. Мъжът ограбва банка, след като е полял лицето си с лимонов сок, като вярва, че ще го направи невидим за камерите – също както от лимон се прави невидимото мастило. Е, кой знае защо, не му се получава, а той е искрено изненадан от провала.

Изследването им накратко: доброволците им са студенти по психология от Корнел. Те решават задачи от най-различни области – свързани с граматика, с логика, с хумор, с много други области на познанието. После са помолени да си дадат самооценка колко добре са се справили спрямо останалите. И се отчита разликата между реалния резултат и самооценката.

Оказва се, че най-точни в преценката си са хората, които са дали среден или малко по-висок от средния резултат. Онези с по-слабите резултати почти винаги са били склонни да се надценят драстично. И обратното: хората с най-много точки масово се подценявали.

 

duning-kruger-efekt

Въпреки световната му слава, това е най-качествената снимка на Джъстин Крюгер, която може да се намери онлайн.

 

Я го знам, бе!

Разликите се оказват особено впечатляващи при хората с най-ниски възможности. Тези, които попадат в 10-те процента най-слаби в дадена група, са склонни да предполагат, че са справили по-добре от 70%.

Защо това е интересно? Защото показва фундаменталното ни отношение към познанието. Очевидно, ако познаваме съвсем повърхностно дадена област, тя ни изглежда ясна, очевидна, дори проста. Видели сме един футболен мач и ни се струва, че е толкова лесно: риташ някаква топка, всеки го може. Физика? Ами, толкова са прости правилата ѝ, какво има да навлизаш в подробности. Всеки може да стане програмист – колко му е, седиш и си пишеш.

После обаче, ако решим да навлезем в дълбочина, се оказва, че нищо не е толкова просто, колкото ни се е струвало на пръв поглед. Когато знаем колко не знаем, морето вече не е до колене. Сблъскваме се с все повече неясноти, с по-големи авторитети в дадената област, които ни надминават по знания и умения. И тук вече сме склонни да се подценим.

 

duning-kruger-efekt

Семплата графика, с която най-често се обяснява ефектът. Но тъй като обяснението често остава на повърхността, мнозина се шегуват, че ако си чувал за ефекта на Дънинг и Крюгер, вече и сам го потвърждаваш. По двете скали са самооценката и реалната компетентност.

 

Ти много да не знаеш

Дънинг казва: „Ако си некомпетентен, не можеш да знаеш, че си такъв. Уменията, нужни да определиш верния отговор, са същите, които ти трябват, за да разпознаеш какво е верен отговор“. И още едно важно допълнение: в резултат много често хората, които не са компетентни в дадена област, са по-склонни да се хвалят със знанието си там.

Можем и да обърнем парадигмата. Невежеството поражда повече увереност, отколкото знанието.

Впоследствие „ефектът Дънинг – Крюгер“ става доста популярен, правят се подобни проучвания в какви ли не други области – от математика до дегустация на вино. Тенденциите обаче винаги се оказват същите. Добрите стари Дънинг и Крюгер излизат прави, въпреки антинобеловата наградата, която им носи проучването.

 

duning-kruger-efekt

Разпределението на резултатите в експеримента

 

И баба знае

Както сполучливо отбелязва Бъртранд Ръсел, „проблемът на този свят е, че глупаците са абсолютно уверени, а интелигентните хора са изпълнени със съмнения“. Ако питате Лао Дзъ, той пък ще ви каже, че „знаещият не говори, а говорещият не знае“.

Лесно е да продължим нататък с това как този принцип, съществувал винаги, се оказа пагубен в комуникацията онлайн.

Днес всеки има равна трибуна с медиите, с авторитетите в дадена област. И социалните мрежи дори ни стимулират да не спираме да се изказваме по всяка следваща гореща тема. Продължаваме и с балона на филтрите. Озоваваме се в среда, където всички споделят мнението ни, или пък са на коренно противоположното. И всичко това ни стимулира все по-агресивно да споделяме мнението си по теми, които не познаваме или едва сме докосвали.

Докато същевременно авторитетите са по-скромни, свити. Защото за склонни да се подценяват, знаейки, че винаги нюансите в дадена тема са много повече, отколкото се виждат на пръв поглед. Човекът, който е уверен в позицията си, обикновено не е толкова краен и агресивен.

 

duning-kruger-efekt

Тук ясно си личи разликата между самооценката и реалния резултат от опита.

 

Многознайко

Дънинг и Крюгер станаха особено популярни в годините, когато американският президент се казваше Тръмп. Да, за разлика от сегашния обитател на Белия дом, той що-годе помнеше имената на хората около себе си, но пък определено беше склонен да се произнася като последна инстанция за теми, от които никак не разбира.

Пикът на търсенията „Дънинг Крюгер“ в гугъл дойде през май 2017-а, и до днес ключовите думи остават много актуални. Именно това изненадва повече Дънинг: обикновено интересът към дадено изследване е най-висок в първите 5 години след неговата поява, докато те получават шанса си доста по-късно.

Дънинг също е на мнение, че причината за това са все по-широките обществени разломи. „Хората се опитват да разберат другата страна. През последните години са все по-силни политическите пристрастия, те стават по-жестоки и крайни и всички се опитват да намерят обяснение“.

Пандемията пък се превърна в раят на „Дънинг – Крюгер“. Фактът, че доказаните авторитети и сами се оказаха доста неподготвени в комуникационен план, доведе дотам, че всеки имаше своите теории, в които беше убеден. Именно тук падна жертва на ефекта и ваксинацията, особено у нас.

 

duning-kruger-efekt

Снимка: Andrea Piacquadio

 

Не ми давай акъл, пари ми дай

Както казват нашите приятели, „погрешната оценка на некомпетентните произтича от грешка относно самия себе си, докато погрешната оценка на високо компетентните произтича от грешка относно другите“.

Дънинг е на мнение, че явлението става особено опасно, когато се проявява при човек на висока позиция, при това такъв, който няма край себе си коректив. Интересно какво би казал, ако му се наложи да приложи този анализ и в българската политическа действителност.

Може би най-важният извод на двамата гласи: всички ние се справяме ужасно зле с оценяването на собствените си умения, способности и познания. Затова са ни нужни другите като коректив. „Най-важното е винаги да имате хора около вас, които са готови да ви кажат, че правите грешка“, казва Дънинг. Да, приятелите, които са достатъчно искрени, стават все по-ценни във времената на балоните.

 

duning-kruger-efekt

Снимка: Nino Carè, Pixabay

 

Специалист по всичко

Според Дънинг друг от основните проблеми, които правят името му актуално през последните години, е, че все повече размиваме тънката, но ключова разлика между мнение и факт. „Ако искате да станете малко по-умни, трябва постоянно да си припомняте, че има неща, които не могат да бъдат въпрос на лични интерпретации“, смята той.

Днес е по-лесно от всякога да намерим информация, не се налага да помним, след като знаем, че имаме в джоба си „чичко Гугъл“. „Въпреки това хората като че ли се страхуват да казват „не знам“. Това е нещо, което никога не сме можели да променим в човешкото съзнание“, смята Дънинг.

И все пак, доста са мненията, че през последните години надценяваме „ефекта на ефекта“. Че чисто математически най-добрите имат по-малко шанс да знаят, че са такива и закономерностите може би са изопачени. Въпреки това обаче, поне поуките са безспорни.

 

duning-kruger-efekt

Снимка: Pixabay

 

Пенкилер

Тази шарена дума идва от painkiller – лекарство, което може да излекува всички болежки. Е, има едно доказано средство за излекуване на всички болежки, но то не е много желано. Така е и с хората. Никой не разбира от всичко и е хубаво да си го спомняме по-често. Различните гледни точки са богатство, но и отговорност. Специалист от дадена област може да даде интересно хрумване и поглед, гостувайки в коренно друга. Но не и веднага да се превърне в авторитет и крайна инстанция.

Пък… последните инстанции по начало не са най-здравословните точки от комуникацията. С познанието идва и съмнението, питайте Хамлет. Който трупа знание, трупа и печал, питайте Еклисиаста. Който много знае, нищо не знае, питайте Дънинг и Крюгер.

И какво от това? Полезно ли ни е, че по някакъв начин нашите приятели са набелязали проблема?

Несъмнено. Най-малкото, за да си спомним за тях двамата следващия път, когато се сблъскаме с токсичната страна на онлайн комуникацията.

Днес (а и винаги) не е толкова важно какво се казва, ако не знаеш кой го казва. Може би пък този принцип след време по някакъв начин ще ни позволи да изградим следващото ниво на начина, по който се информираме и обсъждаме? Дали това не минава през някаква форма на предварителна оценка за това колко е компетентен даден източник на информация в дадена област…

И така, имайте едно наум. Срещнете ли поредния човек, който знае всичко по всяка тема и ви напътства как трябва да мислите… не го вземайте присърце. Спомнете си думите на мъдрия инфлуенсър: „Знаещият не говори, а говорещият не знае“.

duning-kruger-efekt

Снимка: Michal Matlon on Unsplash

 

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории дойде от 6-ото издание на журналистическия конкурс Web Report. През последните години надпреварата се утвърди като водещ и най-реномиран журналистически...

повече информация
„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Как се пише?“ е сайт, който си извоюва огромно значение за живота онлайн. Създателката му Павлина Върбанова на доброволни начала дава практични съвети за правописа, граматиката и пунктуацията с...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

На 10-ия ден Брандън създаде JavaScript…

На 10-ия ден Брандън създаде JavaScript…

Знаете, един митичен персонаж за седмица създаде света. Брандън Айк за малко повече време – 10 дни, създаде друг нов свят, в който всички живеем… JavaScript. Една технология, която промени ежедневието ни, след като позволи да се създават сложни приложения онлайн. Да отворим браузъра, да се насочим към любимата страница и тя да е способна на чудеса.
Ето поучителната приказка за това как човек, почти случайно попаднал в епицентъра на събитията, може да изгради нещо огромно. Как в технологично динамичните времена съдбата бързо променя избраниците си и с едно нейно мигване от герой можеш да се превърнеш в аутсайдер.
Кой ли е този Брандън Айк? Защо и той, подобно на други компютърни легенди, днес не се радва на особена слава? Как се ражда JavaScript и защо, уж толкова подобен на другите, именно този език успя да промени революционно начина, по който ползваме компютрите?
console.log(„Започваме!“);

повече информация
Универсален базов доход. Време ли е да ни дават пари, без да работим?

Универсален базов доход. Време ли е да ни дават пари, без да работим?

По всичко личи, технологиите ще ни освободят доста време, но как ще се промени обществото? Какво представлява прословутият универсален базов доход? Кои са големите аргументи за и против идеята всеки да получава гарантирани пари? Или пък решението на новите предизвикателства може да се окаже 4-дневната работна седмица?
Изкуственият интелект има силата да промени ежедневието на всички ни. Днес се разделяме в крайни мнения за това колко е напреднала технологията. И все пак, надали има спор, че тя вече има потенциала да обърне с главата надолу почти всички индустрии и поприща.
Дали ще вземе хляба на мнозина от нас? Сигурно е, че има силата да ни отмени в поредната порция задачи, вземайки на своя страна много нови дейности. Появяват се и нови роли, както е било винаги, но какво ще правим ако темпото, с което това се случва, изостане? Ще успеят ли и как обществата в развитите страни да реагират на новото предизвикателство?
Идва 1 май, празникът на труда. Трудът със сигурност е нещо, за което си струва да се замисляме по-често, особено по нашите ширини, където винаги сме имали малко по-философски поглед към темата. Дотолкова, че и труда празнуваме с ден почивка…

повече информация
Технологиите вече четат мисли. Идва ли краят на свободата?

Технологиите вече четат мисли. Идва ли краят на свободата?

Технологиите вече позволяват мозъчните сигнали да се „превеждат“ в четими данни, първите пробиви са налице. Улисани в напредъка на изкуствения интелект и прословутия GPT, може да пропуснем една огромна стъпка, що се отнася до естествения. На нея обръща внимание проф. Нита Фарахани, учен и юрист с огромен опит.
„Днес вече има компании, които са способни да декодират мозъчните вълни“, каза тя на световния форум в Давос в началото на годината.
Готови ли сме за момента, когато някой ще чете мислите ни? Ще доведе ли това до тотален контрол, или ще направи живота ни по-удобен и смислен?

повече информация

Най-новите:

„Май нихилизмът е заложен в генома ни?“

„Май нихилизмът е заложен в генома ни?“

Ивайло Кунев разказва вдъхновяващи истории от българското минало по магичен начин… Тогава как ли стигнахме до думите в заглавието?
Лидерите, хората, които умеят да променят света, да водят, да градят, да убеждават. Именно те са голямата тема на днешния ни гост, който повече от десетилетие разработва и води програми по лидерство.
Ивайло има впечатляващ мениджърски и предприемачески опит, минаващ през десетилетията. Като в същото време умее да разказва – историите му за силните личности привличат огромен брой почитатели. Автор е на книгата „Лидерите: забравените истории на България“.
Лидерството. Тази тема е толкова тежка по нашите ширини, а и като цяло във времената, в които живеем. Затова е време да потърсим трудните отговори.
Струва ли си да съберем историите на политиците, на предприемачите и на… хановете? Защо ни е трудно да формираме политически елит и да имаме автентични лидери като нация? Какво би написал Толкин, ако беше българин? Как българската история може да се превърне в лично приключение и да дава вдъхновяващи примери, които да ни помагат да сбъдваме мечтите си?

повече информация
Геният, който два пъти отрови света

Геният, който два пъти отрови света

Технологиите променят живота ни главоломно, а техните създатели – изобретателите, програмистите, са героите на днешния ден… Поне обикновено е така, докато не се окаже, че дадената иновация, която светът е посрещнал с невероятен ентусиазъм, е смъртоносно опасна.
И все пак, има един изобретател, който дълги години се носи на вълната на славата, тачен като гений, докато междувременно… създава не една, а две технологии, които впоследствие се оказва, че са стрували човешки животи. Щетите, които те са нанесли, засягат цялата планета и ще продължат да са тук дори за следващите поколения.
Историята на Томас Миджли-младши си струва да си припомняме всеки път, когато се зарадваме на поредния огромен пробив, свързан с изкуствения интелект или каквато и да било друга технология. Защото е показателна за това колко е важно да преценим рисковете, преди да полетим на крилете на ентусиазма. Колко е важно да мислим и обсъждаме големите въпроси, които ни поставят технологиите и за които все нямаме време…

повече информация
Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории дойде от 6-ото издание на журналистическия конкурс Web Report. През последните години надпреварата се утвърди като водещ и най-реномиран журналистически конкурс у нас.
Тази година Георги Караманев и Дигитални истории заслужиха наградата в категория „Изкуство и култура“ за  експеримента „Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?“. В 6-те категории на конкурса се включиха 185 журналисти. 
Наградата е особено признание и защото Дигитални истории е сред победителите за трета поредна година!

повече информация
Д-р Райчев, който даде Koprivshtitsa на Google

Д-р Райчев, който даде Koprivshtitsa на Google

„Хора като него трябва да са лицето на България. Точно хората, измислящи неща, които човек не може да си представи“ казва за днешния ни гост проф. Мартин Вечев.
Д-р Веселин Райчев е единственият българин, чиято докторска дисертация попада в световния топ 3 на годината за всички сфери на информатиката. При това с нея той създава цяло ново направление, което днес изживява бум – концепцията изкуственият интелект да пише компютърен код.
Той създава стартъпа DeepCode, използващ машинно самообучение, за да прави компютърните програми по-сигурни. Компанията е придобита от Snyk, а нашият гост остава начело на ИИ направлението в нея.
Кариерата му започва в Google, благодарение на него и днес Google Maps препоръчва пътя ни чрез алгоритми с български имена. През последните години е канен за професор в МИТ, Станфорд и други реномирани университети. Той обаче избира професионално да се свърже с българския проект ИНСАИТ, който има силата да промени цялата екосистема на нашата айти индустрия.
Какво ли мисли изследователят за последните големи новини от света на изкуствения интелект? Помага или пречи големият шум по темата и кои са важните решения, които е време да вземем? Защо дори отдалеч той не спира да се вълнува от случващото се у нас и какъв според него е пътят към по-доброто развитие на страната ни? Кое го кара да изостави впечатляващата кариера в Google, за да продължи в света на науката?

повече информация
Баща и син. Щафетата на живота

Баща и син. Щафетата на живота

Баща и порасналият му син, хванати за ръце. Зад тях е онова, което ги определя, а пред тях – обективът с безпощадната си прямота. Важните снимки нямат нужда от думи.
Тази Дигитална история е толкова голяма, колкото живота. Защото ни връща към най-естествения цикъл, дава ни проницателния си поглед към смисъла.
Фотографът Валерий Пощаров има двама синове – на 12 и 9 години. Една сутрин ги води към училище и се замисля как неусетно ще дойде моментът, когато те вече няма да искат да ги държи за ръка.
Така се ражда идеята да улавя в обектива си бащи и порасналите им синове, заобиколени от онази среда, която ги представя най-добре. Резултатът: снимки, които не просто разказват истории, а рисуват вселени…

повече информация
„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Как се пише?“ е сайт, който си извоюва огромно значение за живота онлайн. Създателката му Павлина Върбанова на доброволни начала дава практични съвети за правописа, граматиката и пунктуацията с всичките им нюанси.
Разговорът с нея „Как се пише?“ „Незнам“ продължава да бъде най-четената дигитална история.
В навечерието на 24 май се срещаме, за да продължим. Ще поговорим за думите, които ни изграждат, и за отношението ни към тях.
За празника, за понякога фалшивата помпозност, която го съпровожда, и за честното ни отношение към езика. За това как думите са огледало на самите нас и на живота. За думите, които превръщаме в оръжия, и за технологиите, които им дават огромни сили да рушат.

повече информация
Share This