Дънинг и Крюгер. Силата на незнанието

ян. 17, 2023 | Технологии

Дънинг и Крюгер. Силата на незнанието

17 януари 2023 | Технологии

Тези двамата днес са нарицателно за това как в мрежата, а и извън нея, колкото по-малко знае човек в дадена област, толкова е по-уверен в знанията си и готов да ги защитава, включително и агресивно. После идва негово величество хейтът.

  • Много разбират тия професори, чакай да ти обясня откъде дойде коронавирусът.
  • Американците са стъпвали на Луната? Да бе, Кубрик си призна, че е монтаж.
  • Земята била… кълбо? Е да, ще повярвате във всичко, което ви кажат.

Психолозите Джъстин Крюгер и Дейвид Дънинг са създателите на знаменитата теория, която описва толкова добре голяма част от днешната комуникация в мрежата. Чрез нея можем да разберем още и за проблемите, които се натрупват що се отнася до начина, по който се информираме онлайн.

Теорията е проста, но интересна. Със сигурност сте чували за нея, но е интересно не само да се заровим малко по-подробно в смисъла ѝ, а и да научим поучителната ѝ история.

 

duning-kruger-efekt

Снимка: Joao Tzanno, Unsplash

 

Аз знам, че всичко знам

Наричат „ефекта Дънинг – Крюгер“ също и „егоцентризъм в самооценката и социалната преценка“. А на „психологически език“ – „метакогнитивната неспособност на неквалифицирания да разпознава грешките си“.

Двамата публикуват разработката си в края на миналия век – през декември 1999-а в журнала „Индивидуална и социална психология“. И през 2000-ата получават за нея… антинобеловата награда – шеговит приз, с който биват отличени най-шантавите научни изследвания. Тези, които забавляват със своята впечатляваща безсмисленост.

Звучи ви странно хипотеза, която е приета от научната общност като подигравка, днес да е важна аксиома в комуникацията? Странно си е наистина. Може би това се дължи донякъде и на не твърде разбираемото заглавие: „Неуверените и неразбралите: как трудностите в определянето на собствената ни некомпетентност водят до завишена самооценка“.

Всъщност, както сами казват, двамата просто потвърждават експериментално мнението на Дарвин от 1871 г., че „невежеството ражда по-често увереност, отколкото знание“.

 

duning-kruger-efekt

Дейвид Дънинг

 

Кой знае

Джъстин Крюгер е социален психолог, доктор от Корнел и професор в бизнес школата към Нюйоркския университет. Дейвид Дънинг също е психолог, но от Университета в Илинойс.

Двамата казват, че са вдъхновени от полумитичния криминален случай на Макартър Уилър. Мъжът ограбва банка, след като е полял лицето си с лимонов сок, като вярва, че ще го направи невидим за камерите – също както от лимон се прави невидимото мастило. Е, кой знае защо, не му се получава, а той е искрено изненадан от провала.

Изследването им накратко: доброволците им са студенти по психология от Корнел. Те решават задачи от най-различни области – свързани с граматика, с логика, с хумор, с много други области на познанието. После са помолени да си дадат самооценка колко добре са се справили спрямо останалите. И се отчита разликата между реалния резултат и самооценката.

Оказва се, че най-точни в преценката си са хората, които са дали среден или малко по-висок от средния резултат. Онези с по-слабите резултати почти винаги са били склонни да се надценят драстично. И обратното: хората с най-много точки масово се подценявали.

 

duning-kruger-efekt

Въпреки световната му слава, това е най-качествената снимка на Джъстин Крюгер, която може да се намери онлайн.

 

Я го знам, бе!

Разликите се оказват особено впечатляващи при хората с най-ниски възможности. Тези, които попадат в 10-те процента най-слаби в дадена група, са склонни да предполагат, че са справили по-добре от 70%.

Защо това е интересно? Защото показва фундаменталното ни отношение към познанието. Очевидно, ако познаваме съвсем повърхностно дадена област, тя ни изглежда ясна, очевидна, дори проста. Видели сме един футболен мач и ни се струва, че е толкова лесно: риташ някаква топка, всеки го може. Физика? Ами, толкова са прости правилата ѝ, какво има да навлизаш в подробности. Всеки може да стане програмист – колко му е, седиш и си пишеш.

После обаче, ако решим да навлезем в дълбочина, се оказва, че нищо не е толкова просто, колкото ни се е струвало на пръв поглед. Когато знаем колко не знаем, морето вече не е до колене. Сблъскваме се с все повече неясноти, с по-големи авторитети в дадената област, които ни надминават по знания и умения. И тук вече сме склонни да се подценим.

 

duning-kruger-efekt

Семплата графика, с която най-често се обяснява ефектът. Но тъй като обяснението често остава на повърхността, мнозина се шегуват, че ако си чувал за ефекта на Дънинг и Крюгер, вече и сам го потвърждаваш. По двете скали са самооценката и реалната компетентност.

 

Ти много да не знаеш

Дънинг казва: „Ако си некомпетентен, не можеш да знаеш, че си такъв. Уменията, нужни да определиш верния отговор, са същите, които ти трябват, за да разпознаеш какво е верен отговор“. И още едно важно допълнение: в резултат много често хората, които не са компетентни в дадена област, са по-склонни да се хвалят със знанието си там.

Можем и да обърнем парадигмата. Невежеството поражда повече увереност, отколкото знанието.

Впоследствие „ефектът Дънинг – Крюгер“ става доста популярен, правят се подобни проучвания в какви ли не други области – от математика до дегустация на вино. Тенденциите обаче винаги се оказват същите. Добрите стари Дънинг и Крюгер излизат прави, въпреки антинобеловата наградата, която им носи проучването.

 

duning-kruger-efekt

Разпределението на резултатите в експеримента

 

И баба знае

Както сполучливо отбелязва Бъртранд Ръсел, „проблемът на този свят е, че глупаците са абсолютно уверени, а интелигентните хора са изпълнени със съмнения“. Ако питате Лао Дзъ, той пък ще ви каже, че „знаещият не говори, а говорещият не знае“.

Лесно е да продължим нататък с това как този принцип, съществувал винаги, се оказа пагубен в комуникацията онлайн.

Днес всеки има равна трибуна с медиите, с авторитетите в дадена област. И социалните мрежи дори ни стимулират да не спираме да се изказваме по всяка следваща гореща тема. Продължаваме и с балона на филтрите. Озоваваме се в среда, където всички споделят мнението ни, или пък са на коренно противоположното. И всичко това ни стимулира все по-агресивно да споделяме мнението си по теми, които не познаваме или едва сме докосвали.

Докато същевременно авторитетите са по-скромни, свити. Защото за склонни да се подценяват, знаейки, че винаги нюансите в дадена тема са много повече, отколкото се виждат на пръв поглед. Човекът, който е уверен в позицията си, обикновено не е толкова краен и агресивен.

 

duning-kruger-efekt

Тук ясно си личи разликата между самооценката и реалния резултат от опита.

 

Многознайко

Дънинг и Крюгер станаха особено популярни в годините, когато американският президент се казваше Тръмп. Да, за разлика от сегашния обитател на Белия дом, той що-годе помнеше имената на хората около себе си, но пък определено беше склонен да се произнася като последна инстанция за теми, от които никак не разбира.

Пикът на търсенията „Дънинг Крюгер“ в гугъл дойде през май 2017-а, и до днес ключовите думи остават много актуални. Именно това изненадва повече Дънинг: обикновено интересът към дадено изследване е най-висок в първите 5 години след неговата поява, докато те получават шанса си доста по-късно.

Дънинг също е на мнение, че причината за това са все по-широките обществени разломи. „Хората се опитват да разберат другата страна. През последните години са все по-силни политическите пристрастия, те стават по-жестоки и крайни и всички се опитват да намерят обяснение“.

Пандемията пък се превърна в раят на „Дънинг – Крюгер“. Фактът, че доказаните авторитети и сами се оказаха доста неподготвени в комуникационен план, доведе дотам, че всеки имаше своите теории, в които беше убеден. Именно тук падна жертва на ефекта и ваксинацията, особено у нас.

 

duning-kruger-efekt

Снимка: Andrea Piacquadio

 

Не ми давай акъл, пари ми дай

Както казват нашите приятели, „погрешната оценка на некомпетентните произтича от грешка относно самия себе си, докато погрешната оценка на високо компетентните произтича от грешка относно другите“.

Дънинг е на мнение, че явлението става особено опасно, когато се проявява при човек на висока позиция, при това такъв, който няма край себе си коректив. Интересно какво би казал, ако му се наложи да приложи този анализ и в българската политическа действителност.

Може би най-важният извод на двамата гласи: всички ние се справяме ужасно зле с оценяването на собствените си умения, способности и познания. Затова са ни нужни другите като коректив. „Най-важното е винаги да имате хора около вас, които са готови да ви кажат, че правите грешка“, казва Дънинг. Да, приятелите, които са достатъчно искрени, стават все по-ценни във времената на балоните.

 

duning-kruger-efekt

Снимка: Nino Carè, Pixabay

 

Специалист по всичко

Според Дънинг друг от основните проблеми, които правят името му актуално през последните години, е, че все повече размиваме тънката, но ключова разлика между мнение и факт. „Ако искате да станете малко по-умни, трябва постоянно да си припомняте, че има неща, които не могат да бъдат въпрос на лични интерпретации“, смята той.

Днес е по-лесно от всякога да намерим информация, не се налага да помним, след като знаем, че имаме в джоба си „чичко Гугъл“. „Въпреки това хората като че ли се страхуват да казват „не знам“. Това е нещо, което никога не сме можели да променим в човешкото съзнание“, смята Дънинг.

И все пак, доста са мненията, че през последните години надценяваме „ефекта на ефекта“. Че чисто математически най-добрите имат по-малко шанс да знаят, че са такива и закономерностите може би са изопачени. Въпреки това обаче, поне поуките са безспорни.

 

duning-kruger-efekt

Снимка: Pixabay

 

Пенкилер

Тази шарена дума идва от painkiller – лекарство, което може да излекува всички болежки. Е, има едно доказано средство за излекуване на всички болежки, но то не е много желано. Така е и с хората. Никой не разбира от всичко и е хубаво да си го спомняме по-често. Различните гледни точки са богатство, но и отговорност. Специалист от дадена област може да даде интересно хрумване и поглед, гостувайки в коренно друга. Но не и веднага да се превърне в авторитет и крайна инстанция.

Пък… последните инстанции по начало не са най-здравословните точки от комуникацията. С познанието идва и съмнението, питайте Хамлет. Който трупа знание, трупа и печал, питайте Еклисиаста. Който много знае, нищо не знае, питайте Дънинг и Крюгер.

И какво от това? Полезно ли ни е, че по някакъв начин нашите приятели са набелязали проблема?

Несъмнено. Най-малкото, за да си спомним за тях двамата следващия път, когато се сблъскаме с токсичната страна на онлайн комуникацията.

Днес (а и винаги) не е толкова важно какво се казва, ако не знаеш кой го казва. Може би пък този принцип след време по някакъв начин ще ни позволи да изградим следващото ниво на начина, по който се информираме и обсъждаме? Дали това не минава през някаква форма на предварителна оценка за това колко е компетентен даден източник на информация в дадена област…

И така, имайте едно наум. Срещнете ли поредния човек, който знае всичко по всяка тема и ви напътства как трябва да мислите… не го вземайте присърце. Спомнете си думите на мъдрия инфлуенсър: „Знаещият не говори, а говорещият не знае“.

duning-kruger-efekt

Снимка: Michal Matlon on Unsplash

 

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Какво мислите за изкуствения интелект? Мнението ви е важно!

Какво мислите за изкуствения интелект? Мнението ви е важно!

Какво е вашето мнение – изкуственият интелект е неоправдан медиен шум или големият фактор, който ще промени бъдещето ни като вид? Ще отвори невероятни възможности пред хората или ще превърне света в...

повече информация
„Не оценяваме, че живеем в най-добрия момент в историята“

„Не оценяваме, че живеем в най-добрия момент в историята“

„Хората не оценяват, че живеем в най-добрия момент в човешката история. Имаме развита медицина, транспорт, комуникации... всичко, всичко, за което ще се сетиш. Да имаш възможност да обикаляш целия...

повече информация
ТръмпСкрипт или да кодиш с песен. 10 шантави езика за програмиране

ТръмпСкрипт или да кодиш с песен. 10 шантави езика за програмиране

Компютърен код, който прилича на готварска рецепта? Създаване на програми с помощта на… цветове или звуци? Езици за програмиране, вдъхновени от Шекспир, от Тери Пратчет и дори Доналд Тръмп? Ако...

повече информация
А сега накъде, ChatGPT?

А сега накъде, ChatGPT?

Да бъдеш, или не? Наляво или надясно? Животът ни е низ от решения, от които зависи всичко. От това дали ще постигнем върховете, за които мечтаем, до вечната енигма какво да обядваме. Някои хора са...

повече информация
„Искам да живея в свят, богат на смислени разговори, вдъхновяващи истории и отговорна журналистика“

„Искам да живея в свят, богат на смислени разговори, вдъхновяващи истории и отговорна журналистика“

„Забравяме, защото не можем да смогнем да обработим цялата информация, която достига до нас, и да правим връзки между явленията. По този начин ставаме много лесно манипулируеми. И последствията се...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Какво мислите за изкуствения интелект? Мнението ви е важно!

Какво мислите за изкуствения интелект? Мнението ви е важно!

Мнението ви е важно! През последните години се разделяме в крайности и шаблони в отношението си към технологиите. А изкуственият интелект се превръща във водеща тема, за която всеки има какво да каже.
Как смятате – дали изкуственият интелект е неоправдан медиен шум, или големият фактор, който ще промени бъдещето ни като вид? Ще отвори невероятни възможности пред хората или ще превърне света в дигитален концлагер?
Сега е моментът да кажете какво мислите по темата!
Смятам, че е важно да разберем какво е отношението към ИИ на колкото може повече хора. Ще съм ви благодарен, ако попълните 20 бързи въпроса, нужни са ви само 5 минути.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
ТръмпСкрипт или да кодиш с песен. 10 шантави езика за програмиране

ТръмпСкрипт или да кодиш с песен. 10 шантави езика за програмиране

Компютърен код, който прилича на готварска рецепта? Създаване на програми с помощта на… цветове или звуци? Езици за програмиране, вдъхновени от Шекспир, от Тери Пратчет и дори Доналд Тръмп? Ако човек излезе от утъпкания път, може да намери доста забавни и неочаквани щрихи в света на информационните технологии.
Езиците за програмиране са дори по-пъстри и интересни от човешките, те не се раждат „по естествен път“ в резултат от еволюция, а са резултат от желанието на създателите си да дадат ново средство на останалите. Достатъчно добро, за да превръща идеите им в компютърните програми, които днес движат света напред. Да, винаги ще ги има сериозните и полезните езици (например JavaScript, този, с който и аз си изкарвам хляба), онези, които се използват всеки ден и навсякъде около нас.
Но я има и другата страна – забавна, шантава, нестандартна. Ето 10 такива истории…

повече информация
А сега накъде, ChatGPT?

А сега накъде, ChatGPT?

Да бъдеш, или не? Наляво или надясно?
Животът ни е низ от решения, от които зависи всичко. От това дали ще постигнем върховете, за които мечтаем, до вечната енигма какво да обядваме. Някои хора са решителни и бързат смело да поемат и най-големия риск, други с месеци мъчително обмислят всяка малко по-решителна крачка.
А не може ли да е по-лесно? Ето, вече си имаме прословутия ChatGPT, напредващият изкуствен интелект се учи да анализира огромни обеми от данни. Все повече „говори“ и „рисува“ като човек (че и по-добре). Кога той може да се окаже в ролята на жокера „помощ от приятел“? И за какво не бива да го питаме, тъй като е ограничен от днешните си възможности, докато ние го натоварваме с нереални очаквания?
Изборът на правилното решение най-често е това, което движи напред сюжета на големите (и малките) художествени произведения. Ето защо ще ги съберем, Хамлет и ChatGPT, за да потърсим кои са онези житейски лабиринти, буквални и преносни, през които е готов да ни преведе електронният Вергилий. И кои са задънените пътища, през които може да ни запрати право срещу Минотавъра…
Пет случая, в които изкуственият интелект вече е тук, за да ни поведе и пет, за които ще трябва да почакаме (или никога няма да дочакаме).

повече информация

Най-новите:

Какво мислите за изкуствения интелект? Мнението ви е важно!

Какво мислите за изкуствения интелект? Мнението ви е важно!

Мнението ви е важно! През последните години се разделяме в крайности и шаблони в отношението си към технологиите. А изкуственият интелект се превръща във водеща тема, за която всеки има какво да каже.
Как смятате – дали изкуственият интелект е неоправдан медиен шум, или големият фактор, който ще промени бъдещето ни като вид? Ще отвори невероятни възможности пред хората или ще превърне света в дигитален концлагер?
Сега е моментът да кажете какво мислите по темата!
Смятам, че е важно да разберем какво е отношението към ИИ на колкото може повече хора. Ще съм ви благодарен, ако попълните 20 бързи въпроса, нужни са ви само 5 минути.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
„Не оценяваме, че живеем в най-добрия момент в историята“

„Не оценяваме, че живеем в най-добрия момент в историята“

„Хората не оценяват, че живеем в най-добрия момент в човешката история. Имаме развита медицина, транспорт, комуникации… всичко, всичко, за което ще се сетиш. Да имаш възможност да обикаляш целия свят без ограничения и да не се възползваш от нея, е престъпление срещу еволюцията. Защото това няма да продължи завинаги. Ковид, войни, режими, болести… В момента се намираме в една съвършена обстановка, в която най-големият проблем е, че компютрите с Windows забиват за 8 часа и ти отлагат полета за следващия ден“.
Ще поговорим за радостта от писането и нуждата от трудности в живота. Ще попътуваме из света, из литературата, из важните теми на днешния ден. С един човек, който наистина обича да пътува, както нищо друго – живял е на 4 континента, обиколил е повече от 40 държави.
Або. Избрал си е име като на изкуствен интелект. Учил за криминалист, педагог и психолог, днес той е писател – автор на две книги, редактор, преводач и журналист.
Но как така и защо се казва Або? И защо поданикът на крал Чарлз III избира след толкова пътуване да се върне в България, която смята за балансирано, щастливо, уютно място?

повече информация
ТръмпСкрипт или да кодиш с песен. 10 шантави езика за програмиране

ТръмпСкрипт или да кодиш с песен. 10 шантави езика за програмиране

Компютърен код, който прилича на готварска рецепта? Създаване на програми с помощта на… цветове или звуци? Езици за програмиране, вдъхновени от Шекспир, от Тери Пратчет и дори Доналд Тръмп? Ако човек излезе от утъпкания път, може да намери доста забавни и неочаквани щрихи в света на информационните технологии.
Езиците за програмиране са дори по-пъстри и интересни от човешките, те не се раждат „по естествен път“ в резултат от еволюция, а са резултат от желанието на създателите си да дадат ново средство на останалите. Достатъчно добро, за да превръща идеите им в компютърните програми, които днес движат света напред. Да, винаги ще ги има сериозните и полезните езици (например JavaScript, този, с който и аз си изкарвам хляба), онези, които се използват всеки ден и навсякъде около нас.
Но я има и другата страна – забавна, шантава, нестандартна. Ето 10 такива истории…

повече информация
Божидар и химията срещу пластовете прах

Божидар и химията срещу пластовете прах

Божидар Стефанов е поканен да работи в Оксфорд, но избира да си направи химическа лаборатория в Техническия университет в София. В зала, която още е без климатик. А споделя, че колегите му я наричали „изотопната“, преди да се нанесе, понеже през 70-те в нея се правели експерименти с радиоактивни изотопи. „Не влизам без гайгеров брояч“ – усмихвам се, а той вади споменатия уред и ми показва, че показателите са в норма. Не се шегувайте с химик.
После ми разказва за разчистването на лабораторията, за пластовете прах (и източногермански порносписания), които е изринал, преди днес да има свое място, където да провежда научни изследвания.
По време на пандемията се научава да бродира. А преди това дълги години е печелил фокуса на камерите като човек, който умее да представя науката достъпно, адекватно и атрактивно на събитията FameLab. Макар напоследък да не е това фокусът му, а именно – да създава научни резултати.
Вярвам му, че обстановката е здравословна, нямам избор, той разбира от темата. Но му вярвам също, че може да има и чист въздух, и големи перспективи за науката у нас, ако ги има повече такива като него. Може би даже ще му простя скептицизма за това, че изкуственият интелект ще реши големите въпроси на химията… защото е химик, учен с признания и богат опит. И защото е време все повече да слушаме хората, които горят в науката и са я избрали за свое поприще. Които разбират какво говорят и могат да дадат не непременно най-шареното и анимирано гледище. Но пък това, което наистина рисува бъдещето…

повече информация
А сега накъде, ChatGPT?

А сега накъде, ChatGPT?

Да бъдеш, или не? Наляво или надясно?
Животът ни е низ от решения, от които зависи всичко. От това дали ще постигнем върховете, за които мечтаем, до вечната енигма какво да обядваме. Някои хора са решителни и бързат смело да поемат и най-големия риск, други с месеци мъчително обмислят всяка малко по-решителна крачка.
А не може ли да е по-лесно? Ето, вече си имаме прословутия ChatGPT, напредващият изкуствен интелект се учи да анализира огромни обеми от данни. Все повече „говори“ и „рисува“ като човек (че и по-добре). Кога той може да се окаже в ролята на жокера „помощ от приятел“? И за какво не бива да го питаме, тъй като е ограничен от днешните си възможности, докато ние го натоварваме с нереални очаквания?
Изборът на правилното решение най-често е това, което движи напред сюжета на големите (и малките) художествени произведения. Ето защо ще ги съберем, Хамлет и ChatGPT, за да потърсим кои са онези житейски лабиринти, буквални и преносни, през които е готов да ни преведе електронният Вергилий. И кои са задънените пътища, през които може да ни запрати право срещу Минотавъра…
Пет случая, в които изкуственият интелект вече е тук, за да ни поведе и пет, за които ще трябва да почакаме (или никога няма да дочакаме).

повече информация
„Искам да живея в свят, богат на смислени разговори, вдъхновяващи истории и отговорна журналистика“

„Искам да живея в свят, богат на смислени разговори, вдъхновяващи истории и отговорна журналистика“

„Забравяме, защото не можем да смогнем да обработим цялата информация, която достига до нас, и да правим връзки между явленията. По този начин ставаме много лесно манипулируеми. И последствията се виждат – насаждат се страхове, прокарват се разделителни линии, поляризацията на всяко едно ниво в обществото се изостря, което едновременно ме натъжава и плаши.“
„Обичам да си играя с думите и да разказвам истории, които информират, обогатяват и вдъхновяват“, казва днешният ни гост.
Даниел Пенев е журналист, преводач на нехудожествени книги от английски език в областта на популярната психология, литературата за самопомощ, лидерството и бизнеса, редактор и създател на маркетинг съдържание. Автор на книгите „Хората, които променят България“ (в две части) и „От нас зависи“ и съавтор на книгата „Да тичаш към себе си“ (заедно с ултрамаратонеца Краси Георгиев).
Кои са важните истории от днешния ден и защо си струва да ги разказваме? Дали стават успешни най-неочакваните и неоправданите? Защо е толкова важно все повече да си говорим в днешния свят на ежедневни разделения?

повече информация
Share This