GAN. ИИ започна да си измисля… хора

юли 8, 2022 | Технологии

GAN. ИИ започна да си измисля… хора

8 юли 2022 | Технологии

Изкуственият интелект има много измерения в днешния ден, за него се говори често с неоправдан оптимизъм, докато той вече е готов за чудеса в много области. Едно от основните предизвикателства, които определено ще предопределят мястото му в живота ни, е това дали ще може да създава нещо свое, различно. Своеобразно или не, но което може да бъде наречено изкуство.

Една от основните технологии, които през последните години дадоха нов поглед към темата, предлага особено интересно решение. Изправя една срещу друга двете страни на невронните мрежи – следващото поколение на компютърните алгоритми. Първата се опитва да изпълни задачата си, а втората се старае да познае доколко добре се е справила тя.

Как ли се случва всичко това? Защо именно GAN мрежите са един от фаворитите в състезанието за това кога изкуственият интелект ще е способен да създава човешко изкуство? Какви други чудеса… и проблеми могат да ни донесат?

 

 

Добро момче

Йън Гудфелоу е само на 30, младши специалист в „Гугъл“, когато, през 2014-а публикува заедно с колеги фундаменталния си научен труд, в който предлага идеята за GAN. През следващите години той създава и други впечатляващи иновации в областта на изкуствения интелект. След като се катери постепенно по кариерната стълбица в „Гугъл“, през 2019-а приема предложението да оглави звеното, което се занимава с изкуствения интелект в „Епъл“.

Младият учен, чието презиме се превежда като „добър колега“ или „добър приятел“, днес е един от най-известните учени в света на изкуствения интелект, като си остава най-разпознаваем именно с идеята си за GAN.

Съкращението идва от Generative Adversarial Networks или „генеративни състезателни мрежи“.

Какво ли генерират? Какво ли не!

А с какво ли се състезават? Само със себе си!

 

 

Добрият, лошият и алгоритъмът

Невронните мрежи представляват комбинации от алгоритми, разпределени в слоеве, които обработват една по една подадените единици информация и я предават на следващите. По този начин е възможно изключително прецизното откриване на всякакви закономерности.

Това направление в някои посоки напредва с изумителна скорост, в други никак не се справя с покриването на неоправданите очаквания. И все пак, през последните десетилетия това със сигурност е една от най-динамично и главоломно развиващите се области на науката.

Големите пробиви не започнаха веднага, когато се появиха на бял свят дълбоките невронни мрежи. За същинското им начало се смята прословутият прототип на Ян Лекун от 1989 г. Тогава обаче компютрите бяха далеч от нужните възможности, революцията трябваше да почака 20-ина години. През последното десетилетие тя е факт, раждат се нови и нови мащабни направления. Вече е ставало дума за любопитните халюциногенни „сънища“ на алгоритмите, за системите за препоръчване, за лицевото разпознаване.

Е, смело може да се каже, че концепцията за генеративните мрежи откри изцяло нови парадигми.

Идеята им е следната. Невронната мрежа получава достатъчно голям обем от данни, на базата на които успоредно да тренира два модела. Единият е генеративен – анализира получените данни, а другият дискриминативен – работата му е да оценява доколко добре първият модел успява да улови и пресъздаде закономерностите. Той приема само частта от резултатите, които според него са толкова прецизни, че би могъл да „сбърка“ с такива от истинската база данни.

 

GANиална идея

Казано с други думи, в рамките на модела имаме два познати от зората на човечеството образа – твореца и критика. Първата част от алгоритъма прави всичко по силите си, за да открие и пресъздаде по свой начин закономерностите в базата данни, а втората преценява какво се е получило както трябва и „изхвърля“ останалото.

Днес човешките лица се разпознават прекрасно от дълбоките невронни мрежи. Какво ли ще стане обаче, ако задачата се усложни и се промени на това на базата на намерените закономерности да се създаде ново човешко лице, което не съществува?

 

 

Ето едно такова. „Измислила“ си го е една GAN мрежа. Ето и още едно:

 

 

Ако ви е станало забавно, можете да дойде тук и сами да продължите. Всяко обновяване на страницата ще ви покаже нова физиономия. В някакъв момент ще забележите някои дребни неточности, по които да се види, че има нещо нереално, но те като цяло са изключения.

Случват се най-вече защото алгоритъмът не възприема като едно цяло например бижута от типа на обеците и ги „разпарчетосва“ в търсенето на по-големи закономерности.

Така или иначе, в огромния процент от случаи ще се убедите, че GAN мрежата се справя безупречно.

GAN котка

А как ви изглежда това коте? Сигурно вече се досетихте, то също не съществува.

Същият принцип може да се използва за какво ли още не. С котета опитайте тук, с коне – тук. Резултатите определено ще ви изненадат.

 

Бай GANьо

И всички те са получени по начина, предложен от Гудфелоу и колегите му. Невронната мрежа е получила огромен брой снимки на котки. Генераторът е опитал да анализира закономерностите и да създаде сам нови котки, а дискриминаторът е успял прецизно да прецени кои отговарят на критериите и наистина изглеждат като котките, представени в основната база данни.

Ако го погледнем по-отблизо, това е поредица от алгоритми, които слой след слой анализират изображенията и изпълняват двете поставени задачи. А по-отдалеч: програма, която успешно може да генерира някакви единици информация – не задължително снимки, които с доста сериозен успех наподобяват тези, които са подадени, без да ги повтарят.

Този пробив в изкуственият интелект със сигурност е впечатляващ. Няма да се впускаме в това да обсъждаме дали създаденото ново коте е произведение на изкуството и кой носи авторските права за него, защото вече сме се спирали на темата тук.

 

GAN

GAN мрежите се затрудняват сериозно да създават някои на пръв поглед лесни обекти, като например часовници.

 

GAN Гог

По-интересно в случая е на какво са способни GAN мрежите и какви са посоките им на развитие. От поредицата сайтове с лицата и котетата има и такива за снимки на химически вещества… и за произведения на изкуството. Да, последните никак не приличат на това, което би трябвало да бъдат, освен ако не сведем изкуството до някои от най-най-абстрактните му и модернистични форми, по-популярни в северозападните части на България под термина „изгъзици“.

GAN мрежата в първоначалното си приложение успешно наподобява образи, които са сравнително стандартизирани. Истинското изкуство обаче се оказва голяма хапка за нея, дали защото няма милиарди гениални картини, от които да се учи, или по-скоро: понеже закономерностите там не могат да бъдат сведени до нещо толкова еднопластово.

След публикацията на Гудфелоу и колегите му GAN мрежите станаха популярно решение в света на машинното самообучение. Както често се случва в технологиите, трябваше да мине известно време, за да стане ясно кои са най-перспективните приложения.

GAN пейзажи

GAN мрежите успешно генерират и пейзажи.

 

Мрежи за невежи

Изображенията наистина са първото и очевидно приложение. И със сигурност голямата тръпка е в създаването на изкуство. Все пак, струва ми се, че сериозните пробиви в тази област все още не са налице. Правят се изложби с генерирано от GAN мрежи изкуство. Често се акцентира върху това, че на самата изложба се генерират автоматично изображения, които се показват само веднъж и после изчезват. И все пак, картините все още са далеч от убедителни, дали ще станат такива един ден, зависи от следващите стъпки на технологията.

Не по-малко интересни, а и доста по-успешни са други приложения, например в астрономията. Технологията се използва за обработката на космически изображения, например за симулиране на гравитационни влияния в изследването на тъмната материя. Помага и в други области на физиката, с помощта на GAN се симулират скъпи и сложни експерименти в света на елементарните частици.

В биологията пък вече повече от 5 години GAN помага за симулиране на клетъчните процеси и генерирането на лекарствени молекули, които могат да се използват в битката срещу рака.

 

GAN

GAN мрежите правят възможни всякакви преходи в изображенията. Например едно животно да се превърне в друго, или снимката да стане като пейзаж от Моне.

 

ПоGANци

Още през 2018-а беше предложена друга интересна идея: мрежите да се използват за това култовите компютърни игри с ниска резолюция от 90-те да се претворят в 4k зрелище с много повече реалистичност. Разбира се, това не е приложение, важно за човечеството, но пък доста полезно за многобройните фенове на жанра.

Отново в света на картинките, GAN мрежите правят възможно да се създават фотореалистични изображения, свързани с индустриалния дизайн, с обзавеждането, дори с модата. За да се създават много по-успешно реалистични прототипи, без да се губи време всеки от тях да бъде изработван.

Тези технологии се оказаха много подходящи и във фотографията. Фотошоп може и да промени завинаги отношението ни към обработката на снимките и това доколко те рисуват действителността. Но продължават да съществуват посоки, в които той е безсилен. И при това – не само що се отнася до увеличаването на малки по размер изображения, както това се случва с компютърните игри. Впечатляващи са прототипни проекти на GAN мрежи, които могат да възстановяват силно повредени кадри. Или пък да оцветяват свръхреалистично черно-бели кадри.

Също така – реалистично да превръщат снимките в картини в стила на определен художник и обратното: анимационни герои или картини да се превръщат в реалистични фотографии.

Любопитна идея: GAN моделът Speech2Face се опитва да пресъздаде лицето на даден човек, чувайки само неговия глас. Доста човешко, бих казал…

 

ПропаGANда

И ето че стигаме до тъмната страна от тази технология. За която, разбира се, вина няма нито самата тя, нито „добрият човек“, който ни я даде. Вече сме разказвали подробно за технологията дийп фейк, която днес може дори да възпламенява войни. Именно GAN мрежите се оказаха платформата, която осигури най-сериозен прогрес в тази посока. Тя обаче отвори много обществени, политически и психологически въпроси. Защото все по-съвършено можете да видите на видео как хора казват неща, които не биха и помислили. А какво остава за… реалистично порнографско съдържание, в което героите са съвършено заменени.

Сред другите потенциални проблеми е по-лесното създаване на фалшиви профили онлайн, благодарение на лицата на несъществуващи хора. На фона на другия риск обаче, този изглежда доста по-безобиден, най-малкото трудно може да се поддържа профил с повече от една снимка на съответния „човек“.

 

ВанGAN

Всеки, който има малко по-задълбочен интерес към програмирането и невронните мрежи, може да си „поиграе“ със собствен GAN. Тук например ще намерите моите експерименти за проста мрежа, чиято задача е да създава ръкописни цифри. Резултатът, като за скромните сили на компютъра ми, е всъщност доста приличен:

GAN за цифри

В света на задаващите се метавселени, много скоро всичко би трябвало да е по-виртуално и тук също се наместват GAN мрежите. Много от проектите залагат за създаването на среда от детайли, създадени от този тип технологии. Те са захранени с истински кадри, уловени с помощта на множество камери, подобно на Google StreetView. Същото важи и за все по-реалистичните аватари, с които всеки гостенин ще се олицетворява.

Какво ли следва нататък? Питайте някоя GAN мрежа, създадена, за да анализира прогнози за развития и събития на базата на историята. Какво, все още няма такъв проект? Може би просто никой не се е сетил… Както личи от проекта на Гудфелоу и колегите му, в света на изкуствения интелект далеч не всички добри идеи вече са измислени.

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Новата“ майка на ChatGPT

„Новата“ майка на ChatGPT

„Тварта прониква с множество очи в отворения свят…“ Коя ли е тази твар? Сътресенията в OpenAI през последната седмица надминаха по обрати „Игра на тронове“, че дори и българската политика. Сам...

повече информация
„Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер?“

„Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер?“

„Представете си Одисей с джипиес сред гръцките острови напът към Итака. Превръщаме пътуването на човечеството през времето в круиз. А от лъжовната розова зона на комфорта до цифровия концлагер е...

повече информация
Момчето, което спаси интернет. И влезе в затвора

Момчето, което спаси интернет. И влезе в затвора

12 май 2017-а, денят, който можеше да сложи край на интернет. Компютрите на британската здравна система започват да рухват един след друг. Спират да работят и на екрана се появява недвусмисленото...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Новата“ майка на ChatGPT

„Новата“ майка на ChatGPT

„Тварта прониква с множество очи в отворения свят…“ Коя ли е тази твар?
Сътресенията в OpenAI през последната седмица надминаха по обрати „Игра на тронове“, че дори и българската политика. Сам Алтман, лидерът на компанията, превърнала се в доминатор, изведнъж… бе уволнен. На него място застана главният технологичен директор на компанията Мира Мурати. После настана пълна суматоха, в края на която всичко си дойде обратно на мястото.
Тепърва ще научим (или пък няма) как и защо се случи този панаир.
Повече от любопитна е версията, съобщавана и от сериозни медии, че причината за всичко е Q* – „кю стар“, нов алгоритъм, способен да разтърси човечеството. Алтман го е представил на борда на директорите и те са били толкова уплашени, че решили да спасят света…
И докато онлайн дебатите се превърнаха в спорове като за латиносериал кой и как дърпа конците, кой се е оказал в силната позиция и какво се променя в света на технологиите след цялата суматоха… встрани остана само образът на жената, която за няколко дни се озова начело на компанията.
Макар и името ѝ да се споменаваше след големия успех на ChatGPT, личността на албанката Мира Мурати винаги оставаше в сянката на Алтман. Ето че е дошло време да научим повече за нея, защото, по всичко личи, от нейните действия ще зависи бъдещето на света, при това не само на технологичния…

повече информация
Закъде си се забързал?

Закъде си се забързал?

„Забързаното ежедневие“ е клише, което повтаряме всеки ден.
Може би, защото е безусловно вярно. Все не стига времето, взеха да ги правят много кратки денонощията. Минутите се изнизват, не оставят време за спокойни мигове със семейството, с приятели, за книга, просто за замисляне или пълен релакс…
Как да е иначе? Днес в рамките на един ден можем да получим повече информация, отколкото само няколко поколения по-рано са възприемали за месеци, дори за цял живот.
На какво се дължи това постоянно усещане? Поколенията ли са различни, работата ли е повече? Или просто има нещо, което ни кара да се чувстваме под напрежение? Което все ни плаши, че изпускаме момента, дори когато няма никакво основание…

повече информация
Ковид 4 г. по-късно. Защо не си взехме поука?

Ковид 4 г. по-късно. Защо не си взехме поука?

Спомняте ли си, не толкова отдавна бяхме затворени по домовете си, парковете бяха преградени от ленти, пътищата извън града – от пропускателни пунктове… После се появиха ваксините, щяха да ни спасят или да ни убият. Рекорден брой българи умираха, разделихме се на ваксъри и антиваксъри, а оттам тръгнаха и толкова други разделения…
Невероятно е устроен човешкият мозък, бързо забравя и се адаптира към новото, към лесното. Така обаче много от важните въпроси изчезват, изтикани от поредната „актуална“ тема, по която да се дърляме. Докато, междувременно, от много държави идват сигнали, че ковид се завръща…
Видяхме колко бързо ежедневието ни може да се преобърне наопаки. Колко сме крехки, като индивиди и като вид. И е време да потърсим поуките.
Възможно ли е скоро да има нова вълна на коронавируса или пък да се появи следващият микроорганизъм, способен да промени живота на цялата планета?
Научихме ли си уроците?
Колко адекватно се справихме с пандемията?
Можеше ли повече човешки животи да бъдат спасени?
Колко смъртоносен се оказа коронавирусът?
Прекалихме ли с мерките или напротив – трябваше те да бъдат по-строги?
Решение ли се оказаха ваксините?
По-подготвени ли сме за следващи епидемии?

Въпроси, чиито отговори са важни за всеки от нас.

повече информация

Най-новите:

Пол Алън – другото лице на Microsoft

Пол Алън – другото лице на Microsoft

Две хлапета се сприятеляват покрай общия си интерес към компютрите. После заедно създават първата си фирма. Няма и десетилетие по-късно същата тази фирма вече е първият гигант на модерните компютърни времена. И ако за едното хлапе, което дълго беше най-богатият човек на планетата, знаем много, то историята на другото не е чак толкова популярна.
Не друг, а компютърният специалист Пол Алън, „кръстникът“ на Microsoft, се оказа собственикът на най-скъпо продадената частна колекция от картини. При това през ноември 2022-а, 4 години след като си отиде от този свят. Ценител на изкуството, запленен от спорта, огромен дарител за научни изследвания. Той е и богаташът, който пробуди модерния интерес към космическите полети.
Още на 29 разбира, че е болен от смъртоносно заболяване и решава да изживее остататъка от живота си така, както си е мечтаел.
Много може да се поучим от историята и светогледа на този нестандартен образ. И още повече – да си задаваме въпроса как щеше да изглежда днешният технологичен свят, ако и останалите му лидери имаха неговия светоглед?

повече информация
„Занимаваш се с наука? Ще си тъп и беден!“

„Занимаваш се с наука? Ще си тъп и беден!“

Не, няма! Технологиите, науката са пътят – и за всеки млад човек, който иска да постигне нещо, и за всички нас, като народ, дори като цивилизация.
29 милиона пъти са видени миналата година в социалните мрежи публикациите на сайта „Българска наука“. Достъпно, но и адекватно, издържано, в него се разказва за научните пробиви, за предизвикателствата, за големите успехи на българските учени.
Вече 17 години Петър Теодосиев влага в тази кауза душата си. Започва като хлапе, няма пари да си купи книги, от които да се научи да програмира. А после така се увлича в разказването на научни истории, че и до днес не губи вярата си.
Че можем да обърнем стереотипа. Че е важно да запалим искрата на любопитството, на любовта към книгите, пламъка на науката при следващите млади хора. Защото това е шансът ни като нация.
Но как да се случи?

повече информация
„Новата“ майка на ChatGPT

„Новата“ майка на ChatGPT

„Тварта прониква с множество очи в отворения свят…“ Коя ли е тази твар?
Сътресенията в OpenAI през последната седмица надминаха по обрати „Игра на тронове“, че дори и българската политика. Сам Алтман, лидерът на компанията, превърнала се в доминатор, изведнъж… бе уволнен. На него място застана главният технологичен директор на компанията Мира Мурати. После настана пълна суматоха, в края на която всичко си дойде обратно на мястото.
Тепърва ще научим (или пък няма) как и защо се случи този панаир.
Повече от любопитна е версията, съобщавана и от сериозни медии, че причината за всичко е Q* – „кю стар“, нов алгоритъм, способен да разтърси човечеството. Алтман го е представил на борда на директорите и те са били толкова уплашени, че решили да спасят света…
И докато онлайн дебатите се превърнаха в спорове като за латиносериал кой и как дърпа конците, кой се е оказал в силната позиция и какво се променя в света на технологиите след цялата суматоха… встрани остана само образът на жената, която за няколко дни се озова начело на компанията.
Макар и името ѝ да се споменаваше след големия успех на ChatGPT, личността на албанката Мира Мурати винаги оставаше в сянката на Алтман. Ето че е дошло време да научим повече за нея, защото, по всичко личи, от нейните действия ще зависи бъдещето на света, при това не само на технологичния…

повече информация
„Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер?“

„Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер?“

„Представете си Одисей с джипиес сред гръцките острови напът към Итака. Превръщаме пътуването на човечеството през времето в круиз. А от лъжовната розова зона на комфорта до цифровия концлагер е само крачка. Така наречената цифровизация би била една много комична, дори забавна част от историята на човечеството, но, уви, не е така. Тя ни води директно в един безсмислен от хуманна гледна точка свят.“
С тези думи на Недялко Славов започваме разговора за най-новия му роман „Хабитат“. Огромна по значение и сила книга, пропита с много от тези големи днешни въпроси, чиито отговори не спирам да търся чрез Дигитални истории.
Недялко Славов е носител на редица национални награди за поезия и проза, автор на романите „Фаустино“, „432 херца“, „Камбаната“.
На границата на епоса е и новото му произведение, в което с безпощадната си писателска наблюдателност и неповторимия си стил той ни показва зловещо тиктакащите взривни устройства на днешния ден, за които все нямаме време.
Ще се научим ли да ценим данните си, най-ценното, което имаме днес онлайн? Какво може да ни спаси от шпионските агенции, в каквито са се превърнали социалните мрежи? Къде е днес битката за свободата и има ли все още шанс да не я загубим?
„Всичко е в това какво искаш да си утре. Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер на един безсмислен свят“.

повече информация
Момчето, което спаси интернет. И влезе в затвора

Момчето, което спаси интернет. И влезе в затвора

12 май 2017-а, денят, който можеше да сложи край на интернет. Компютрите на британската здравна система започват да рухват един след друг. Спират да работят и на екрана се появява недвусмисленото съобщение „Ууупс, файловете ви са криптирани! Трябва да преведете между $300 и $600 в биткойн на следния адрес, за да отключите машината…“.
Вирусът WannaCry, влязъл в родния мем фолклор с нелепия превод „Искаплаче“, се превръща в най-мощната кибератака в човешката история. Само за един следобед нанася щети за между 4 и 8 милиарда долара. Нещо повече, заради начина и скоростта, с която се разпространява, заплашва за денонощие да порази всяко устройство, свързано към интернет.
Спира го по особено неочакван начин един симпатичен къдрав британец с ямайски произход. Само на 22, той се превръща в знаменитост в киберсвета. Докато няколко месеца по-късно не се озовава в щатски затвор с обвинения, които могат да му донесат десетки години затвор.
Историята на Маркъс Хъчинс е нещо средно между „Граф Монте Кристо“ и „Престъпление и наказание“ на дигиталните времена. За възходите и паденията на момчето, което спаси интернет (и хиляди животи), преди да се срещне с грешките от миналото си…

повече информация
„Искам да чета нещо, написано от хора!“

„Искам да чета нещо, написано от хора!“

За книги и фронтенд програмиране, за писането – на думи и компютърен код, ще си говорим с Александър Кондов. Ще минем покрай философията и изкуствения интелект.
Програмирането е изкуство, а не инженерна работа! – гласи веруюто на днешния ни гост.
Защо ли смята така?
Седнали сме тримата – с него и ChatGPT, в една дигитална кръчма, за да побъбрим на чаша дигитален чай за ония големи теми, които вълнуват всички ни…

повече информация
Share This