Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

ное. 22, 2024 | Технологии

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

22 ноември 2024 | Технологии

1910. Това е годината, в която се раждат Майка Тереза и Жак-Ив Кусто, а светът още се радва на предвоенното спокойствие. За българска история обаче сме се събрали да си говорим. Точно 1910 души се включиха в експеримента на Дигитални истории, който имаше за цел да провери колко добре познаваме българската история. Дали сме способни да различим безспорни исторически факти от учебниците от такива, измислени от изкуствения интелект, който има за цел да ни подведе.

30 твърдения – половината исторически верни, половината – измислици на алгоритмите.

Резултатите, поне за мен, са впечатляващи. Ето защо дойде време да ги обобщим и разгледаме. Успя ли изкуственият интелект да затрудни участниците? Познаваме ли добре българското минало, което е толкова важна днес тема? (Анкетата отново е отворена, този път без да събираме резултатите. Можете да опитате да я решите тук, преди да четете нататък, ако не искате да разберете верните отговори.)

И така, цели 1910 души! Благодаря от сърце на всеки от тях!

Експеримент история

 

Поучителна история

Бързам да ви кажа кой първи не се справи с теста… Признавам си, това бях аз. Още едно доказателство колко е трудно, но и колко важно в наши дни човек да проверява историческите факти. След като бях изпитал анкетата с повече от 10 мои близки и приятели, двама от които – историци, бях спокоен, че твърденията са проверени. Но още първия ден след публикуването ѝ започнаха да валят имейли и сигнали, че някои от твърденията, които съм посочил като верни, изобщо не са такива. Ставаше дума за грешна година, за невярна фактология, дори за едно историческо клише, което по-късно оборих с помощта на историка Александър Мошев в материала по темата. Наложи се две от твърденията да бъдат сменени напълно, други да бъдат сериозно прецизирани. Използвам случая да се извиня на всеки, когото неволно съм подвел!

Търсейки дали ChatGPT може да ни подведе… сам се подведох с немалък процент от твърденията, които уж бях потвърдил и проверил! Мисля, че е доста поучително. Така или иначе, благодарение на същите възможности, които ни дават технологиите, твърденията бяха прецезирани и малка част от участниците попълниха теста с неточности. Също така отговорите на подвеждащите въпроси не са вземани предвид никъде в статистиката, която ви представям.

 

Силна история

Време е да се насочим към нея. Ето и забележителния резултат! Цели 36 души не са се подвели по нито едно от твърденията! Специални поздравления и за тях, и за всички останали с висок резултат! Разбира се, развам се от сърце, че очевидно са се включили хора със сериозни исторически познания (за статистиката не би трябвало да изключваме възможността от повторно попълване, анкетата беше анонимна).

Огромна част от попълнилите са се отнесли към анкетата сериозно. За целите на прецизната статистика от следващите закономерности ще изключа хората, попълнили по-малко от 20 от 30-те въпроса.

Средният брой точки е 20,55! Близо 70% са средно верните отговори. Това според мен е и доста висока цифра, показваща, че хората определено са познавали голяма част от твърденията (което не се оказа така, когато бях поставил задачата да различават генерирани от създадени текстове и изображения).

Най-честите резултати са между 20 и 26 точки. И все пак, по-малко от 2% от включилите се са разпознали абсолютно безпогрешно 30-те твърдния!

Дали участниците са били по-склонни да смятат истинските исторически факти за измислица, или пък въображението на ChatGPT – за истина?

Експеримент история Експеримент история

Резултатите в двете групи са доста сходни. Тоест – сравнително еднакъв е шансът да не познаете измислено историческо твърдение или да помислите, че в някое достоверно такова има неточност. Разбира се, предполага го и самата анкета, която е предизвикателство именно за съмнение.

 

Позната история

Експеримент история

Както си личи по този списък, ChatGPT избра да генерира факти, свързани основно със Средновековието и доста по-малко – с Възраждането или пък новата история. Както във всички останали експерименти на Дигитални истории, идеята ми беше моята намеса да е минимална – алгоритъмът сам да преценява накъде и как да се насочи към дадената задача. Защо точно тези исторически факти са били познати от почти или повече от 80% от отговорилите, оставям да прецените вие. Но къде ли историята е звучала най-невероятно? Кои ли са историческите факти, които най-много от участниците са приели за измислица?

Експеримент история

Очевидно хан Пресиян, цар Иван Александър и Енравота са исторически личности, които не познаваме чак толкова добре. Може би с това е свързана и разликата с предишната графика – става дума за не най-популярните личности в нея.

Но нека проверим и как стоят нещата с измислените твърдения. Там също ChatGPT имаше пълната свобода да си избира периоди, личности, какво точно да е подвеждащото. Със сигурност би могъл да се представи и по-добре със задачата си, ако се бях постарал повече с конкретното задание към него. И все пак, всяка от измислиците, а и от фактите, е объркала поне 1 от 10 участници, решили да отговорят.

 

Измислена история

 

Експеримент история

И може би отново общата линия е тази на сравнително популярни личности. Или пък на твърде невероятно звучащи „факти“, като например колекцията с екзотични животни на цар Смилец и ордена от учени алхимици на цар Михаил Шишман.

Експеримент история

Що се отнася до 5-те измислици, които са подвели най-много хора, отново става дума за конкретни детайли. Лично мен ме учуди това, че университетът на цар Петър I и тамплиерите – съюзници на цар Калоян, са успели да подведат немалко от участниците.

 

Кратка история

И така, ако трябва да обобщим накратко всичко дотук:

  • Включиха се цели 1910 гости на Дигитални истории, с което това за момента е най-популярният експеримент на сайта. Очевидно темата е изключително важна и вълнуваща за мнозина.

 

  • Средният резултат показва, че голяма част от посетителите са се справили с разпознаването на истинските исторически факти и тези, измислени от изкуствения интелект.

 

  • Все пак, определено има доста твърдения, които са успели да подведат участниците. Едно е сигурно: във времената на интернет и напредналия ИИ е по-важно от всякога да проверяваме, да подлагаме на съмнение, да обсъждаме, да даваме думата на специалистите.

 

Важна история

Историческата тематика се оказа толкова интересна и важна, че определено ви очакват и следващите дигитални истории, свързани с миналото. Ако сте пропуснали, препоръчвам ви всички текстове, които станаха част от поредицата:

 

 

 

 

Време е и за обещаните награди! Трима от участниците, които изявиха желание да се включат в жребия за тях, получават като подарък книгата „Дигитални истории“ с автограф. Това са dimit******@abv.bg, l.hristo***@gmail.com и gerani***@gmail.com.

И отново, благодаря от сърце на всеки, който се включи! Ако ви идват идеи за следващи Дигитални истории, ще съм благодарен да ги споделите тук, очаква ви и скромна награда. Благодаря!

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Дигиталното може да почака, детството – не“

„Дигиталното може да почака, детството – не“

Как да изведем от мрежата децата, които вече са прекалено увлечени от нея? Това е голямата кауза на Александрина Георгиева. Програмист със сериозен опит, днес тя е начело на фондацията Offline kids,...

повече информация
„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

Как ще изглежда утрешният ден? Защо се задава „епохата, в която предстои да преизобретяваме себе си“? Какво има смисъл да учат днешните деца, за да са готови за бъдещето? Кои професиите ще оцелеят?...

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

В какъв свят ще живеят децата ни? А как да ги срещнем с технологиите по най-добрия начин? Имам две хлапета и този сайт го има, защото тези въпроси не ми дават мира. Докато има още толкова важни...

повече информация
„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

Изкуственият интелект хвърля ръкавицата към хората на изкуството във все повече области. Докато мнозина смятат, че технологията е далеч от това да създава по-добре от хората, все по-често и рязко се...

повече информация
:-) Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 В началото даже си имаше и „нос“: 🙂 С идването на интернет текстът се преля в изображенията и обратното. И въпреки че всичко в онлайн света се променя главоломно, символът „първопроходник“...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Таралежите се раждат без ИИ

Таралежите се раждат без ИИ

В какъв свят ще живеят днешните деца?
Какво има смисъл да учат днес и кое би било загуба на време, усилия и пари?
Кога и как да ги срещнем с технологиите така, че да им помогнем да се опознаят, без някой да пострада?
А кога да ги „запознаем“ с изкуствения интелект?
Ще потърся отговорите на тези и други важни въпроси, свързани с децата и технологиите. Започва дълга поредица от детски Дигитални истории.
Ето защо според мен е жизненоважно да навлезем по-дълбоко в тези огромни теми:

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

В какъв свят ще живеят децата ни? А как да ги срещнем с технологиите по най-добрия начин?
Имам две хлапета и този сайт го има, защото тези въпроси не ми дават мира. Докато има още толкова важни въпроси, на които е време да намерим отговор.
Нека ги обсъдим, а после да потърсим отговорите. Нека заедно нарисуваме картината на днешното дигитално родителство и погледа му към бъдещето.
Анкетата е насочена към родителите на деца от 0 до 11 години (а и към баби, дядовци, хора, които имат отношение към децата). Темите на тийнейжърите също са изключително важни, и за тях ще дойде моментът.
Анкетата е анонимна, можете да отговорите на въпросите, които си изберете. Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до 28 февруари, а в началото на март очаквайте резултатите.
С тази анкета започва поредицата от важни Дигитални истории за децата и технологиите. Ще поговорим за майчинството и бащинството днес, за промените в образованието, за професиите на бъдещето. Поканил съм забележителни гости, от които всеки родител (включително и аз) има много какво да научи.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
ЕИ + ИИ. Рамо до рамо, неврон до неврон

ЕИ + ИИ. Рамо до рамо, неврон до неврон

Докато се замерваме с клишета и спорим онлайн дали изкуственият интелект ще ни пороби, ще ни остави без работа или ще изчезне, затиснат от огромните очаквания… аз поне съм сигурен, че няма да направи нито едно от нещата в списъка. Но ще направи по малко и от трите.
Технологията, с идването на ChatGPT, вече 2 години е във фокуса на обществения интерес, на ежедневните разговори и на клишетата. Вече е ясно, че тя е тук…, а ние още не сме решили как да е посрещнем. В икономиката, в живота си, в погледа си към света. А и към самите нас. Към ежедневието ни, към труда ни. Към изкуството. Към всичко онова, което ни прави хора. И което може да ни прави по-добри и щастливи хора.
Единственият разумен подход оттук нататък е да се научим да работим заедно. Как да продължим да развиваме ИИ технологиите пълноценно, но и разумно. Обсъждайки, търсейки всеки важен аспект в различните областите на познанието.

повече информация

Най-новите:

„Дигиталното може да почака, детството – не“

„Дигиталното може да почака, детството – не“

Как да изведем от мрежата децата, които вече са прекалено увлечени от нея? Това е голямата кауза на Александрина Георгиева. Програмист със сериозен опит, днес тя е начело на фондацията Offline kids, която има мисията да помага на родителите в търсене на баланса.
Кога срещата с технологиите може да се превърне в проблем за децата? Как да намерим този толкова труден баланс? Как да срещаме децата с технологиите, без това да е за сметка на основни човешки умения, които ще им трябват в бъдеще? Ако усетим, че детето прекарва часове пред телефона или таблета, има ли път назад?
Време е за една прелюбопитна лична история и безброй ценни съвети за всеки дигитален родител. За всеки, което смята, че от време на време е важно децата да се озоват и офлайн.

повече информация
„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

Как ще изглежда утрешният ден? Защо се задава „епохата, в която предстои да преизобретяваме себе си“? Какво има смисъл да учат днешните деца, за да са готови за бъдещето? Кои професиите ще оцелеят? И как да намерим онези, все по-дефицитни умения, които си струва да им помагаме да развиват?
Доц. Мариана Тодорова е пионер на българската футурология в съвременния ѝ вид. Превърна се в традиция в началото на всяка година да ми гостува с прогнози, които недвусмислено се претворяват в реалност.
„Връщаме се към това най-изконно човешко качество за критично мислене, разсъждение и дебати.“
„Въпрос на време е повечето от задачите, които изпълняваме, да бъдат иззети от изкуствения интелект. Ще живеем в една перманентна промяна и в един момент няма да можем да наваксаме. Бихме могли да реагираме като човечество само чрез глобален политически консенсус, в който да решим, въпреки че технологията може да прави почти всичко, хората остават. Но подобна философия е много анти капитализма и се изисква или някакъв безкраен хуманизъм, или диктаторство, за да се наложи.“
Можем ли да сме готови за бъдещето?

повече информация
Таралежите се раждат без ИИ

Таралежите се раждат без ИИ

В какъв свят ще живеят днешните деца?
Какво има смисъл да учат днес и кое би било загуба на време, усилия и пари?
Кога и как да ги срещнем с технологиите така, че да им помогнем да се опознаят, без някой да пострада?
А кога да ги „запознаем“ с изкуствения интелект?
Ще потърся отговорите на тези и други важни въпроси, свързани с децата и технологиите. Започва дълга поредица от детски Дигитални истории.
Ето защо според мен е жизненоважно да навлезем по-дълбоко в тези огромни теми:

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

В какъв свят ще живеят децата ни? А как да ги срещнем с технологиите по най-добрия начин?
Имам две хлапета и този сайт го има, защото тези въпроси не ми дават мира. Докато има още толкова важни въпроси, на които е време да намерим отговор.
Нека ги обсъдим, а после да потърсим отговорите. Нека заедно нарисуваме картината на днешното дигитално родителство и погледа му към бъдещето.
Анкетата е насочена към родителите на деца от 0 до 11 години (а и към баби, дядовци, хора, които имат отношение към децата). Темите на тийнейжърите също са изключително важни, и за тях ще дойде моментът.
Анкетата е анонимна, можете да отговорите на въпросите, които си изберете. Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до 28 февруари, а в началото на март очаквайте резултатите.
С тази анкета започва поредицата от важни Дигитални истории за децата и технологиите. Ще поговорим за майчинството и бащинството днес, за промените в образованието, за професиите на бъдещето. Поканил съм забележителни гости, от които всеки родител (включително и аз) има много какво да научи.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

Изкуственият интелект хвърля ръкавицата към хората на изкуството във все повече области. Докато мнозина смятат, че технологията е далеч от това да създава по-добре от хората, все по-често и рязко се оказва обратното. Къде тогава отиват творчеството, изкуството, въображението? Как да ценим пътя, след като резултатът е лесен? Живеем в изненадващ свят, в който трябва да си адаптивен, за да оцелееш.
Любомир Сергеев е фотограф, дигитален артист, режисьор и продуцент с 30-годишен опит в областта на рекламата. Работил е на 5 континента, живял е в Лондон и Ню Йорк. Носител на дълъг списък от награди, сред които е „Victoria“, считана за най-престижна в света на фотографията. 12 години подред е в световната селекция „200 най-добри дигитални артисти“.

повече информация
:-) Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 Усмихни се! Приказка за първия емотикон

С идването на интернет текстът се преля в изображенията и обратното. И въпреки че всичко в онлайн света се променя главоломно, символът „първопроходник“ оцелява до днес.
Усмивката, която всички използваме ежедневно, „нарисувана“ само с 2 или 3 знака, е може би най-разпознаваемият знак на онлайн епохата. Модите, технологичните поколения, социалните мрежи идват и си отиват, докато „смайли“-то си остава, вечно и разпознаваемо.
Знаете ли кой е „баща“ му? Колкото и да е странно, комбинацията от знаци си има конкретен „изобретател“ и още един „кръстник“, който му помага да скочи в интернет. Графичният дизайнер Харви Бел печели за начинанието си – стилизирано смеещо се лице, „цели“ 45 долара. Той никога не е претендирал за авторски права, вместо това десетилетия по-късно създава фондация, която набира средства за деца в нужда, чийто символ, разбира се, е усмивката.
Усмихнете се на живота! Време е за една лъчезарна дигитална история.

повече информация
Share This