1910. Това е годината, в която се раждат Майка Тереза и Жак-Ив Кусто, а светът още се радва на предвоенното спокойствие. За българска история обаче сме се събрали да си говорим. Точно 1910 души се включиха в експеримента на Дигитални истории, който имаше за цел да провери колко добре познаваме българската история. Дали сме способни да различим безспорни исторически факти от учебниците от такива, измислени от изкуствения интелект, който има за цел да ни подведе.

30 твърдения – половината исторически верни, половината – измислици на алгоритмите.

Резултатите, поне за мен, са впечатляващи. Ето защо дойде време да ги обобщим и разгледаме. Успя ли изкуственият интелект да затрудни участниците? Познаваме ли добре българското минало, което е толкова важна днес тема? (Анкетата отново е отворена, този път без да събираме резултатите. Можете да опитате да я решите тук, преди да четете нататък, ако не искате да разберете верните отговори.)

И така, цели 1910 души! Благодаря от сърце на всеки от тях!

Поучителна история

Бързам да ви кажа кой първи не се справи с теста… Признавам си, това бях аз. Още едно доказателство колко е трудно, но и колко важно в наши дни човек да проверява историческите факти. След като бях изпитал анкетата с повече от 10 мои близки и приятели, двама от които – историци, бях спокоен, че твърденията са проверени. Но още първия ден след публикуването ѝ започнаха да валят имейли и сигнали, че някои от твърденията, които съм посочил като верни, изобщо не са такива. Ставаше дума за грешна година, за невярна фактология, дори за едно историческо клише, което по-късно оборих с помощта на историка Александър Мошев в материала по темата. Наложи се две от твърденията да бъдат сменени напълно, други да бъдат сериозно прецизирани. Използвам случая да се извиня на всеки, когото неволно съм подвел!

Търсейки дали ChatGPT може да ни подведе… сам се подведох с немалък процент от твърденията, които уж бях потвърдил и проверил! Мисля, че е доста поучително. Така или иначе, благодарение на същите възможности, които ни дават технологиите, твърденията бяха прецезирани и малка част от участниците попълниха теста с неточности. Също така отговорите на подвеждащите въпроси не са вземани предвид никъде в статистиката, която ви представям.

Силна история

Време е да се насочим към нея. Ето и забележителния резултат! Цели 36 души не са се подвели по нито едно от твърденията! Специални поздравления и за тях, и за всички останали с висок резултат! Разбира се, развам се от сърце, че очевидно са се включили хора със сериозни исторически познания (за статистиката не би трябвало да изключваме възможността от повторно попълване, анкетата беше анонимна).

Огромна част от попълнилите са се отнесли към анкетата сериозно. За целите на прецизната статистика от следващите закономерности ще изключа хората, попълнили по-малко от 20 от 30-те въпроса.

Средният брой точки е 20,55! Близо 70% са средно верните отговори. Това според мен е и доста висока цифра, показваща, че хората определено са познавали голяма част от твърденията (което не се оказа така, когато бях поставил задачата да различават генерирани от създадени текстове и изображения).

Най-честите резултати са между 20 и 26 точки. И все пак, по-малко от 2% от включилите се са разпознали абсолютно безпогрешно 30-те твърдния!

Дали участниците са били по-склонни да смятат истинските исторически факти за измислица, или пък въображението на ChatGPT – за истина?

Резултатите в двете групи са доста сходни. Тоест – сравнително еднакъв е шансът да не познаете измислено историческо твърдение или да помислите, че в някое достоверно такова има неточност. Разбира се, предполага го и самата анкета, която е предизвикателство именно за съмнение.

Позната история

Както си личи по този списък, ChatGPT избра да генерира факти, свързани основно със Средновековието и доста по-малко – с Възраждането или пък новата история. Както във всички останали експерименти на Дигитални истории, идеята ми беше моята намеса да е минимална – алгоритъмът сам да преценява накъде и как да се насочи към дадената задача. Защо точно тези исторически факти са били познати от почти или повече от 80% от отговорилите, оставям да прецените вие. Но къде ли историята е звучала най-невероятно? Кои ли са историческите факти, които най-много от участниците са приели за измислица?

Очевидно хан Пресиян, цар Иван Александър и Енравота са исторически личности, които не познаваме чак толкова добре. Може би с това е свързана и разликата с предишната графика – става дума за не най-популярните личности в нея.

Но нека проверим и как стоят нещата с измислените твърдения. Там също ChatGPT имаше пълната свобода да си избира периоди, личности, какво точно да е подвеждащото. Със сигурност би могъл да се представи и по-добре със задачата си, ако се бях постарал повече с конкретното задание към него. И все пак, всяка от измислиците, а и от фактите, е объркала поне 1 от 10 участници, решили да отговорят.

Измислена история

И може би отново общата линия е тази на сравнително популярни личности. Или пък на твърде невероятно звучащи „факти“, като например колекцията с екзотични животни на цар Смилец и ордена от учени алхимици на цар Михаил Шишман.

Що се отнася до 5-те измислици, които са подвели най-много хора, отново става дума за конкретни детайли. Лично мен ме учуди това, че университетът на цар Петър I и тамплиерите – съюзници на цар Калоян, са успели да подведат немалко от участниците.

Кратка история

И така, ако трябва да обобщим накратко всичко дотук:

• Включиха се цели 1910 гости на Дигитални истории, с което това за момента е най-популярният експеримент на сайта. Очевидно темата е изключително важна и вълнуваща за мнозина.

• Средният резултат показва, че голяма част от посетителите са се справили с разпознаването на истинските исторически факти и тези, измислени от изкуствения интелект.

• Все пак, определено има доста твърдения, които са успели да подведат участниците. Едно е сигурно: във времената на интернет и напредналия ИИ е по-важно от всякога да проверяваме, да подлагаме на съмнение, да обсъждаме, да даваме думата на специалистите.

Важна история

Историческата тематика се оказа толкова интересна и важна, че определено ви очакват и следващите дигитални истории, свързани с миналото. Ако сте пропуснали, препоръчвам ви всички текстове, които станаха част от поредицата:

• Кой изобрети тостера? Няма такава история! – във времената на интернет всеки може да ви убеди във всичко. Как някои измислени истории оцеляват в англоезичната уикипедия цели десетилетия?

• Айнщайн се прекланя пред Дънов? Събрах 12 клишета от българската история. После с историка Александър Мошев ги обсъдихме задълбочено в опит да преценим – кое от тях е основателно и кое – чиста измислица?

• Кое лекува историческите рани? – гостува ни писателят Захари Карабашлиев, които насочи погледите ни към важни исторически акценти с новия си роман „Рана“.

• „А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“ – учителят и куиз рекордьор Борис Русев дава впечатляващата си гледна точка за това колко е важна историята и как тя да се преподава така, че да вълнува младите.

Време е и за обещаните награди! Трима от участниците, които изявиха желание да се включат в жребия за тях, получават като подарък книгата „Дигитални истории“ с автограф. Това са dimit******@abv.bg, l.hristo***@gmail.com и gerani***@gmail.com.

И отново, благодаря от сърце на всеки, който се включи! Ако ви идват идеи за следващи Дигитални истории, ще съм благодарен да ги споделите тук, очаква ви и скромна награда. Благодаря!