„Новата“ майка на ChatGPT

ное. 24, 2023 | Технологии

„Новата“ майка на ChatGPT

24 ноември 2023 | Технологии

„Тварта прониква с множество очи в отворения свят…“ Коя ли е тази твар?

Сътресенията в OpenAI през последната седмица надминаха по обрати „Игра на тронове“, че дори и българската политика. Сам Алтман, лидерът на компанията, превърнала се в доминатор, изведнъж… бе уволнен. На него място застана главният технологичен директор на компанията Мира Мурати. После настана пълна суматоха, в края на която всичко си дойде обратно на мястото.

Тепърва ще научим (или пък няма) как и защо се случи този панаир.

Повече от любопитна е версията, съобщавана и от сериозни медии, че причината за всичко е Q* – „кю стар“, нов алгоритъм, способен да разтърси човечеството. Алтман го е представил на борда на директорите и те са били толкова уплашени, че решили да спасят света…

И докато онлайн дебатите се превърнаха в спорове като за латиносериал кой и как дърпа конците, кой се е оказал в силната позиция и какво се променя в света на технологиите след цялата суматоха… встрани остана само образът на жената, която за няколко дни се озова начело на компанията.

Макар и името ѝ да се споменаваше след големия успех на ChatGPT, личността на албанката Мира Мурати винаги оставаше в сянката на Алтман. Ето че е дошло време да научим повече за нея, защото, по всичко личи, от нейните действия ще зависи бъдещето на света, при това не само на технологичния…

 

Сам Алтман и Сатя Надела

Сам Алтман и Сатя Надела за малко не се оказаха колеги в Microsoft

 

Албански реотан

Да, извинявайте за шаблона, нямаше как да не започна с такова заглавие.

Когато управителният съвет на компанията заяви за Алтман, че „вече няма доверие в способността му да продължи да ръководи OpenAI“, започнаха какви ли не тълкувания. Според едно от тях обстановката в ИИ гиганта е подобна на тази в днешен Китай – бизнес хората се сблъскват с тези на технологиите, които смятат, че първите не познават достатъчно добре материята. Че им се налага да вземат решения, които не са по силите им, защото са твърде важни. Дали пък това не е свързано и с новината, че основната цел на компанията официално бе обявена като „създаване на генерален ИИ“?

И в това има логика – никой не би могъл да упрекне Алтман за бизнес показателите, той превърна една малко позната фирма, уж създадена да направи изкуствения интелект достъпен за всички, в огромна империя, в която само Microsoft наля над 13 милиарда долара.

В началото изглеждаше, че има и „сив кардинал“, „мозъкът“ на компанията Иля Суцкевер. Безспорно прелюбопитен образ и все пак начело на OpenAI бе решено да застане не той, а Мурати, която работеше близо до Алтман и никога не се разграничаваше от него. Нещо повече, Суцкевер ден след избухването на скандала се извини за освобождаването на Алтман, а след завръщането му тихомълком се оказа, че вече не е част от управителния съвет.

Суматохата се оказа пълна и защото така решението натежа на раменете на другите трима членове на борда, чиито имена са значително по-непознати. Адам Д`Анджело е предприемач, най-известен като създател на платформата Quora и бивш вицепрезидент на Facebook, Таша Макколи, позната повече с работата си в областта на роботиката и Хелън Тонер, която пък… не е известна с нищо, начело е на изследователски център за сигурността в технологиите.

 

Енвер Ходжа

През цялото време, в което течеше скандала, нашата героиня се „включи“ онлайн само веднъж. За да напише в разгара му, че „OpenAI“ не струва нищо без хората в компанията“. И накрая с емоджи – сърце, сподели туита за завръщането на Сам Алтман.

Цялата информация за нея в Wikipedia e… 14 реда. Когато помолих самия ChatGPT да ми нарисува как Мира Мурати поема властта, той ми се извини, че няма как да го направи, тъй като може да създава изображения само на обществени личности.

Но как е възможно главният технологичен директор на компанията, привлякла толкова погледи, така и до момента да не се е озовал в светлината на прожекторите?

Редно е, разбира се, да споменем, че до неотдавна същото важеше и за самия Алтман. Големият фурор на ChatGPT бързо промени това, но не и що се отнася до Мурати, въпреки изключително важната ѝ роля. В подобни компании позицията на главен технологичен директор предполага огромна отговорност за всички продукти на компанията. За всички големи въпроси, които са свързани с напредъка на изкуствения интелект.

 

Мира Мурати

 

Оставете ни на Мира

„Изкуственият интелект може да бъде използван неправилно или от лоши играчи. Затова възникват големи въпроси за това как да управляваме използването на тази технология в световен мащаб по начин, който да е в съответствие с човешките ценности“. Думите са на Мира Мурати пред списание „Тайм“ – едно от малкото интервюта, които е давала – броят се на пръстите на едната ръка.

„За OpenAI и други компании като нашата е важно да привлечем вниманието на обществеността към тази тема по контролиран и отговорен начин. Но ние сме малка група от хора и се нуждаем от много повече участници, от диалог, който да надхвърля технологиите, да включва регулатори, правителства и всички останали“, казва още тя.

Определено бих я поканил да помогне с реклама на „Дигитални истории“, в крайна сметка именно затова го има този сайт – за да събира толкова различни гледни точки към жизненоважната за цивилизацията ни тема на технологиите.

Но дали тук някъде не прозира и големият въпрос за следващото поколение, за онова, което явно се появява със загадъчното като на дете на Мъск име Q*? Може би не е случайно, че в новините по темата се споменава също, че големият спор за новия алгоритъм започва с бележка, изпратена именно от Мира Мурати до всички служители на OpenAI.

 

Мира Мурати

 

Мир да има

Миналото ѝ е толкова потайно, че според някои източници е родена и израснала в Тирана, завършила е там компютърни науки и после се мести в САЩ. Според други само родителите ѝ са албанци, а пък e родена и израснала в Сан Франциско… Според Wikipedia родното ѝ място е Вльора в Албания, за което се цитира… индийският вариант на „Форбс“. Дори за годината на раждането ѝ ще намерите различни версии, според които днес тя е на между 34 и 38 години. Почти като с Ким Чен Ун…

Все пак, най-вероятно е родена на 16 декември 1988 г., което значи, че скоро ще навърши 35.

С доста ровене попаднах на подкаст, в който тя разказва за миналото си – че е дъщеря на учител по литература. „Когато бях дете, Албания беше изключително изолирана, както днес е Северна Корея. Нямаше голям избор на развлечения, нищо друго, освен книгите. Книгите бяха цялата вселена… Просто търсех всичко в книгите“.

Дори на официалния сайт на OpenAI не само няма нейна биография, а името ѝ се споменава само в дългите списъци със служители, разработили тази или друга платформа.

А дали пък самата тя… не е алгоритъм?

 

Мира Мурати

Мира Мурати, нарисувана от ChatGPT

 

Ако не щеш Мира, на ти секира!

Все още не. Според собствените ѝ думи заминава за Канада, когато е на 16. Знае се, че е завършила гимназия във Ванкувър, а после – едновременно изкуства и индустриално инженерство в колежа Дартмут. Макар и най-малък сред „бръшляновата лига“, университетът е известен с това, че именно там преди половин век се събират първите учени в света на информатиката, които заговарят за „изкуствен интелект“.

По биографията на г-ца Мурати (поне за това, че не е госпожа има достатъчно източници) обаче не личи професионално да е привлечена именно към алгоритмите. Първата ѝ работа е като анализатор в инвестиционната банка Goldman Sachs. После е продуктов мениджър на прословутия Model X на Tesla. Известно време е в стартъпа Leap Motion.

Напуска през 2016-а и две години е без работа… докато не е назначена като зам.директор на отдела за приложен ИИ в OpenAI. Напредва бързо по йерархията, докато стигаме до май 2022-а, когато заема сегашната си позиция на главен технологичен директор и пряк отговорник за разработването на проекта ChatGPT.

 

Всяко чудо за 3 дни

Разбира се, с кратката пауза между 17 и 20 ноември тази година, когато скорострелно се озова начело на цялата компания, а после отстъпи назад.

Но… главен технологичен директор не е ли обикновено роля, за която човек има сериозен технологичен опит, много добре познава материята, участвал е професионално в разработки в дадената тема? Някак странно на фона и на образованието, и на досегашния опит на нашата героиня.

Разбира се, никой не може да отрече огромния ѝ принос за това ChatGPT да се превърне в суперсензация. Но е и особено показателно как в технологичния свят отново в ролята на флагман се озова компания, която… е меко казано странна, решенията се вземат прибързано, импулсивно, както в изумителната последна седмица.

Лидерът на Microsoft Сатя Надела казва за нея, че е „демонстрирала способността си да събира екипи с технически опит, търговски нюх и дълбоко разбиране за важността на мисията, която има“.

 

Мира Мурати

 

Когато кю стар беше млад

Paranoid Android. „Моля, можете ли да спрете шума? Опитвам се да си почина от всички неродени пилета. Гласове в главата ми“, пеят рокаджиите от Radiohead, а едноименната песен Мира казва, че най-добре я описва. Параноичен андроид, как ви звучи? Или пък текстът, толкова объркан, колкото този и колкото цялата ситуация в OpenAI напоследък.

Между другото, песента е посветена на „истински“ параноичен андроид, симпатягата Марвин от великия „Пътеводител на галактическия стопаджия“ на Дъглас Адамс. Това определено не е образ, в който бихме искали да се превърне генералният изкуствен интелект…

 

Тих бял Дунав се вълнува

Не са много другите пробиви в стената, пазеща личната ѝ информация. Знае се, че говори английски, италиански и албански. Хобитата ѝ са да чете художествена литература, да свири на пиано, да приготвя шоколадови десерти и да танцува салса. Пада си и по планинските преходи. Кога ли ѝ остава време?!

Любимият ѝ филм е „2001: Космическа одисея“. Доста любопитно, припомням, че класическата фантастика на Стенли Кубрик по романа на Артър Кларк е за бъдещето, в което човечеството е изправено пред първата си среща с непозната цивилизация.

„Филмът продължава да вълнува въображението ми с образите и музиката си, особено в спиращата дъха поредица, в която космическата совалка се приземява под съпровода на валса „На хубавия син Дунав“ на Йохан Щраус, подтиквайки към съзерцание на безтегловността на това събитие и великолепието на момента“, обяснява тя. А аз съм сигурен, че за това интервю си е писала отговорите, не е било на живо.

Доста нестандартна е любимата ѝ книга – „Дуински елегии“, стихове от Райнер Мария Рилке. Висока, класическа поезия, която определено не е за всеки.

 

Сам Алтман и Сатя Надела

 

Помирение

„Любопитството ми започна с математиката“, разказва Мира. „Когато бях дете, през цялото време решавах задачи, участвах в олимпиади и ми харесваше. Беше такава страст.“

„Едно от нещата, които хората разбират погрешно за комунистическите режими, е, че когато всички са равни, има ожесточена конкуренция за знания, а образованието е всичко. Това е обстановката, в която съм израснала. Винаги съм била много жадна за знания и съм се стремяла към тях“.

В началото, след бума на ChatGPT, мнозина упрекваха създателите му, че са пуснали за масовия потребител проект, който не е достатъчно проучен. Че са отворили кутията на Пандора, популяризирали са технология, която и други големи компании имат, но не са посмели да покажат пред света.

Ето че мина цяла година, това решение се оказа повече от успешно, апокалипсисът (поне засега, преди Q*, който и да е той) все още не е тук, за сметка на чесането на езици за това кои професии ще изчезнат. Какво ли мисли по темата Мира?

„Не очаквахме чак такова вълнение от появата на детето ни на бял свят. Всъщност дори изпитвахме известно притеснение, че ще го пуснем. Любопитно ми е да видя областите, в които то ще започне да генерира ползи за хората, а не само новини и чисто любопитство“, споделя тя отново пред Time.

 

Мира Мурати

„Предаването на властта в OpenAI“, както си го представя ChatGPT

 

Мира и Милко

Ама… „детето ни“, наистина ли?!

Ако заглавието на този текст ви се е сторило пресилено, ето че и самата ни героиня възприема нещата по този начин. Тук застъпниците на традиционните ценности ще имат какво да кажат за семейния статус на Алтман и Мурати като потенциални родители, няма да съм аз.

„Избрахме формата на чатбот, защото диалогът е начин да взаимодействате с модела и да му давате обратна връзка“, разказва Мира. „Ако смятаме, че отговорът му е грешен, можем да кажем: „Сигурен ли си? Мисля, че всъщност…“ И тогава той има възможност да продължи, подобно на начина, по който бихме разговаряли с друг човек“.

Ами година по-късно? Не е тайна, че благодарение на всички тези разговори технологията напредва. А OpenAI има нещо, което никой друг от конкурентите му не може да си позволи – натрупаните данни от „разговорите“ на чатбота с милиарди потребители. Които, в битката на алгоритмите, определено са с цената на самородно злато.

 

Миражите са близо, пътя е далек

За работата си в „Тесла“ Мира разказва като за „много формиращ опит – преминах през целия процес от проектирането до внедряването на едно превозно средство“. Но, казва тя, повече я е интересувала общата интелигентност. „Не бях сигурна докъде ще стигнем, но знаех, че дори ако просто се доближим много близо, нещата, които ще създадем по пътя, ще бъдат невероятни. Предвид това мисията на OpenAI да разработва инструменти за изкуствен интелект в полза на човечеството наистина ми допадна“.

И още нещо любопитно. Докато всички се втурнахме да се чудим дали програмистите или писателите първи ще останат без работа заради „детето ѝ“, Мира, подобно и на Бил Гейтс, смята, че най-важните промени, които се задават, са в образованието.

„Можем да видим, че той има потенциала революционно да промени начина, по който учим. Хората в класната стая, са, да речем, 30. Всеки има различен опит, различен начин на учене, а всички получават една и съща учебна програма. С инструменти като ChatGPT можете безкрайно да разговаряте с модела, за да разберете дадена концепция по начин, който е съобразен с вашето ниво на разбиране. Това има огромен потенциал да ни помогне в персонализираното образование“.

 

Мира Мурати

 

Кю суперстар

Обаче, както стана дума, проблемът е да не го използват „лоши хора“. И да си говорим повече за истинските въпроси, които поставят технологиите.

„Нашата цел е да стигнем до генерален изкуствен интелект. И искаме да стигнем дотам по начин, който да гарантира, че това ще се развие добре за човечеството. Че изграждаме нещо, което в крайна сметка е полезно“, казва сънародничката на Скендербег.

„Тварта прониква с множество очи в отворения свят.“, пише в спомената любима книга на Мира от Райнер Мария Рилке. Дали пък тази твар няма да се окаже Q*?

От днешната ни героиня в объркания ни свят със сигурност зависи повече, отколкото от повечето световни политически лидери. Ще се справи ли тя? Разчитаме на здравото източноевропейско образование.

Едно е сигурно, живеем в интересни времена…

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият...

повече информация
Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!...

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да...

повече информация
Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Виждали ли сте чипс с вкус на шкембе чорба или на ракия? А лего, в което се сглобяват катедралата „Александър Невски“ или стара жигула? Представяте ли си българските знаменитости като част от играта...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

Ще облекчат ли живота ни технологиите, или ще създадат огромна криза, разтърсвайки пазара на труда? Ще се радваме на благата на развития изкуствен интелект, помогнал ни за драстично удължаване на човешкия живот, в опознаването на Космоса, в развитието на следващите технологии? Или ще се събудим в свят под тотален контрол, предсказан от антиутопиите?
Как ще изглежда животът през 2050 г.? Време е да надникнем в бъдещето и да обсъдим прелюбопитните прогнози на един автор, който има смелостта да прогнозира в толкова динамичен период от историята. При това вече го е правил веднъж със завиден успех.
Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият поглед, опитът за осмисляне е първата стъпка към това да се подготвим за него. Да избегнем някои опасности.

повече информация
Доверявай, но проверявай онлайн!

Доверявай, но проверявай онлайн!

Ако не сте чували какво е „социално инженерство“ или „инженерия“, както казва, че е правилно да го наричаме днешният ни гост, сигурно си представяте сюжет като от „Франкенщайн“ – инженерът си прави човек… Или пък от конспиративните теории за контрол на масите.
Независимо дали сте го чували обаче, важно е все повече да си говорим по тази тема. Защото става дума за най-опасната и най-ефективната атака в дигиталния свят. Която не засяга компютри, мрежи, сървъри или програми, а най-слабото звено във веригата: човека.
„Днес пробивите в киберсигурността стават все по-често през социалната инженерия – метод, който използва манипулации и манипулативни техники, така че хората да бъдат измамени и така да бъде получен достъп до чувствителна информация“, казва специалистът по киберсигурност Пламен Цветанов.
Но кои са най-важните стъпки, за да се предпазим? Какви са най-големите рискове да подценим човек, от другата страна? Защо доверието онлайн трябва да бъде дефицитна стока? Темата е важна за всеки, дори да не си дава сметка…

повече информация
Радио-тв-грамофон. 5 неочаквани БГ технологии

Радио-тв-грамофон. 5 неочаквани БГ технологии

Знаете ли, че невинаги напрежението в мрежата у нас е било 220 волта? А че една прелюбопитна българска компютърна игра от началото на 80-те направо се превръща в… пророчество още със заглавието си? Как ли изглеждат първите български електрически скутери? А дали „хипстърите от 60-те“, които са ги ползвали, са имали как да си вземат и радио-тв-грамофон… достатъчно е било да са способни да носят 120 кг на рамо.
Отново се отправяме из пъстрата история на българската техника с най-точния и увлекателен гид. Вече 15 години Антон Оруш събира море от информация (и експонати), разказващи за миналото и настоящето ѝ. Невероятната му съдба, достойна за роман, бе една от първите дигитални истории.
Ето, качваме се в машината на времето за 5 спирки назад в историята, 5 интересни истории, свързани с миналото на технологиите по нашите земи.

повече информация

Най-новите:

Евгений Замятин. Забравеният пророк

Евгений Замятин. Забравеният пророк

„Ние“ на Евгений Замятин е блестящ роман, защото в него наднича онова бъдеще, в което технологиите са победили човека. Вкарали са го в математическата си хватка, превърнали са го в цифра, в инструмент. Една от най-силните метафори на онова, което може би се задава и за което все повече си струва да си говорим. Технологиите определят правилата, а ние сме се превърнали в безсмислените части на един суров механизъм…
Често споменаваме Оруел и Олдъс Хъксли. И с пълно основание! Антиутопичните възможни светове, които си мислехме, че са останали в ХХ век, се завърнаха като тема, като заплаха.
Този писател е вдъхновител и на двамата, единственият му роман е антиутопия, не по-малко замисляща и осмисляща от тези на двамата класици. Защото се вглежда не толкова във възможния осъществен тоталитаризъм, а в една още по-актуална днес посока.

повече информация
„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

Ще облекчат ли живота ни технологиите, или ще създадат огромна криза, разтърсвайки пазара на труда? Ще се радваме на благата на развития изкуствен интелект, помогнал ни за драстично удължаване на човешкия живот, в опознаването на Космоса, в развитието на следващите технологии? Или ще се събудим в свят под тотален контрол, предсказан от антиутопиите?
Как ще изглежда животът през 2050 г.? Време е да надникнем в бъдещето и да обсъдим прелюбопитните прогнози на един автор, който има смелостта да прогнозира в толкова динамичен период от историята. При това вече го е правил веднъж със завиден успех.
Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият поглед, опитът за осмисляне е първата стъпка към това да се подготвим за него. Да избегнем някои опасности.

повече информация
Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!
Мария Кюри открива радиоактивността, получава цели две Нобелови награди и проправя пътя на бъдещето.
Тя отваря вратите на една нова технология, която се оказва неочаквано успешна… До момента, когато става ясно, че силно сме подценявали опасностите от нея. Това ще струва живота на хиляди хора, които просто са търсели препитание.
Дали познаваме достатъчно технологиите, на които се доверяваме? Може ли и прословутият изкуствен интелект или пък някое от другите днес модерни направления да се окаже по-опасно, отколкото изглежда на пръв поглед?
Най-важното е да се замисляме, да обмисляме, да обсъждаме. Да си разказваме.
Истории като тази на радиевите момичета си струва да се четат по-често. За това са историите – да ни карат да подлагаме на съмнение, да имаме едно наум. Уви, не всичко, което блести, е злато…

повече информация
„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

Чували ли сте за… киберпсихология? Най-накрая се появява тази област на науката, която изучава как си взаимодействаме с технологиите. Променят ли ни те като вид? Кои са най-големите предизвикателства, пред които ни изправят? Дали бързото им развитие е нечовешко предизвикателство, или обратното – естествен ход в еволюцията? Все въпроси, чиито отговори търся в повече от 300 дигитални истории, а ето че дойде време за гледната точка на киберпсихологията.
Елена Цанкова е доктор по психология, завършва в Германия, в Бремен продължава и изследователската си работа като постдокторант. През 2020 г. се връща у нас и започва работа като изследовател в БАН с амбициозната идея да проправи пътя на това ново и толкова важно направление.
През последните години изучава процесите на опознаване в интернет средата, също и общуването между човека и изкуствения интелект (ИИ). Изследва човешкото поведение в контекста на развиващите се технологии и се определя като експериментален киберпсихолог.
Ще поговорим за бързането и осъзнаването. За „зловещата долина“, в която възприятието за технологията става все по-положително с нарастващото ѝ подобие на човек, докато в един момент става толкова близка до човека, че бива възприета като зловеща… И за спокойната, философска гледна точка, която ни помага да осмисляме и приемаме големите промени.

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да следи интернет и да се намесва тук-там, първо лекичко, после по-смело…
Василискът на Роко е идея, според която ИИ ще се развие в нещо, способно да взема решения. После да се зарови в интернет и да потърси кой какво е казал за него… А след това да се погрижи да бъде представен в най-добра светлина. И тихомълком да започне да създава проблеми на хората, които по един или друг начин му пречат…
Сигурни ли сте, че не си струва да имаме предвид този мисловен експеримент?

повече информация
Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Виждали ли сте чипс с вкус на шкембе чорба или на ракия? А лего, в което се сглобяват катедралата „Александър Невски“ или стара жигула? Представяте ли си българските знаменитости като част от играта Mortal Kombat – Сънчо срещу Дънов и хан Кубрат срещу Гала?
Е, няма нужда да отпускате въображението си, всички тези идеи оживяват благодарение на впечатляващото сътрудничество между днешния ни гост и алгоритмите.
Росен Дуков е графичен дизайнер със забележителен опит – създава плакатите на някои от най-популярните български филми през последните години, автор е на кориците на книги, които стоят във всяка уважаваща себе си библиотека. Той е неколкократен победител в международни състезания по Photoshop, не е пресилено да го наречем световен шампион. През последните години преподава тези умения в СофтУни – и в дизайна, и в обработката на снимки, и в изкуствения интелект.
Защо визуалният артист не се бои в съревнованието с изкуствения интелект? Защо според него е важно час по-скоро да опознаваме новите възможности, които ни дават алгоритмите? Кои са следващите оригинални идеи, с които ще ни покаже докъде са стигнали генеративните модели?

повече информация
Share This