„Новата“ майка на ChatGPT

ное. 24, 2023 | Технологии

„Новата“ майка на ChatGPT

24 ноември 2023 | Технологии

„Тварта прониква с множество очи в отворения свят…“ Коя ли е тази твар?

Сътресенията в OpenAI през последната седмица надминаха по обрати „Игра на тронове“, че дори и българската политика. Сам Алтман, лидерът на компанията, превърнала се в доминатор, изведнъж… бе уволнен. На него място застана главният технологичен директор на компанията Мира Мурати. После настана пълна суматоха, в края на която всичко си дойде обратно на мястото.

Тепърва ще научим (или пък няма) как и защо се случи този панаир.

Повече от любопитна е версията, съобщавана и от сериозни медии, че причината за всичко е Q* – „кю стар“, нов алгоритъм, способен да разтърси човечеството. Алтман го е представил на борда на директорите и те са били толкова уплашени, че решили да спасят света…

И докато онлайн дебатите се превърнаха в спорове като за латиносериал кой и как дърпа конците, кой се е оказал в силната позиция и какво се променя в света на технологиите след цялата суматоха… встрани остана само образът на жената, която за няколко дни се озова начело на компанията.

Макар и името ѝ да се споменаваше след големия успех на ChatGPT, личността на албанката Мира Мурати винаги оставаше в сянката на Алтман. Ето че е дошло време да научим повече за нея, защото, по всичко личи, от нейните действия ще зависи бъдещето на света, при това не само на технологичния…

 

Сам Алтман и Сатя Надела

Сам Алтман и Сатя Надела за малко не се оказаха колеги в Microsoft

 

Албански реотан

Да, извинявайте за шаблона, нямаше как да не започна с такова заглавие.

Когато управителният съвет на компанията заяви за Алтман, че „вече няма доверие в способността му да продължи да ръководи OpenAI“, започнаха какви ли не тълкувания. Според едно от тях обстановката в ИИ гиганта е подобна на тази в днешен Китай – бизнес хората се сблъскват с тези на технологиите, които смятат, че първите не познават достатъчно добре материята. Че им се налага да вземат решения, които не са по силите им, защото са твърде важни. Дали пък това не е свързано и с новината, че основната цел на компанията официално бе обявена като „създаване на генерален ИИ“?

И в това има логика – никой не би могъл да упрекне Алтман за бизнес показателите, той превърна една малко позната фирма, уж създадена да направи изкуствения интелект достъпен за всички, в огромна империя, в която само Microsoft наля над 13 милиарда долара.

В началото изглеждаше, че има и „сив кардинал“, „мозъкът“ на компанията Иля Суцкевер. Безспорно прелюбопитен образ и все пак начело на OpenAI бе решено да застане не той, а Мурати, която работеше близо до Алтман и никога не се разграничаваше от него. Нещо повече, Суцкевер ден след избухването на скандала се извини за освобождаването на Алтман, а след завръщането му тихомълком се оказа, че вече не е част от управителния съвет.

Суматохата се оказа пълна и защото така решението натежа на раменете на другите трима членове на борда, чиито имена са значително по-непознати. Адам Д`Анджело е предприемач, най-известен като създател на платформата Quora и бивш вицепрезидент на Facebook, Таша Макколи, позната повече с работата си в областта на роботиката и Хелън Тонер, която пък… не е известна с нищо, начело е на изследователски център за сигурността в технологиите.

 

Енвер Ходжа

През цялото време, в което течеше скандала, нашата героиня се „включи“ онлайн само веднъж. За да напише в разгара му, че „OpenAI“ не струва нищо без хората в компанията“. И накрая с емоджи – сърце, сподели туита за завръщането на Сам Алтман.

Цялата информация за нея в Wikipedia e… 14 реда. Когато помолих самия ChatGPT да ми нарисува как Мира Мурати поема властта, той ми се извини, че няма как да го направи, тъй като може да създава изображения само на обществени личности.

Но как е възможно главният технологичен директор на компанията, привлякла толкова погледи, така и до момента да не се е озовал в светлината на прожекторите?

Редно е, разбира се, да споменем, че до неотдавна същото важеше и за самия Алтман. Големият фурор на ChatGPT бързо промени това, но не и що се отнася до Мурати, въпреки изключително важната ѝ роля. В подобни компании позицията на главен технологичен директор предполага огромна отговорност за всички продукти на компанията. За всички големи въпроси, които са свързани с напредъка на изкуствения интелект.

 

Мира Мурати

 

Оставете ни на Мира

„Изкуственият интелект може да бъде използван неправилно или от лоши играчи. Затова възникват големи въпроси за това как да управляваме използването на тази технология в световен мащаб по начин, който да е в съответствие с човешките ценности“. Думите са на Мира Мурати пред списание „Тайм“ – едно от малкото интервюта, които е давала – броят се на пръстите на едната ръка.

„За OpenAI и други компании като нашата е важно да привлечем вниманието на обществеността към тази тема по контролиран и отговорен начин. Но ние сме малка група от хора и се нуждаем от много повече участници, от диалог, който да надхвърля технологиите, да включва регулатори, правителства и всички останали“, казва още тя.

Определено бих я поканил да помогне с реклама на „Дигитални истории“, в крайна сметка именно затова го има този сайт – за да събира толкова различни гледни точки към жизненоважната за цивилизацията ни тема на технологиите.

Но дали тук някъде не прозира и големият въпрос за следващото поколение, за онова, което явно се появява със загадъчното като на дете на Мъск име Q*? Може би не е случайно, че в новините по темата се споменава също, че големият спор за новия алгоритъм започва с бележка, изпратена именно от Мира Мурати до всички служители на OpenAI.

 

Мира Мурати

 

Мир да има

Миналото ѝ е толкова потайно, че според някои източници е родена и израснала в Тирана, завършила е там компютърни науки и после се мести в САЩ. Според други само родителите ѝ са албанци, а пък e родена и израснала в Сан Франциско… Според Wikipedia родното ѝ място е Вльора в Албания, за което се цитира… индийският вариант на „Форбс“. Дори за годината на раждането ѝ ще намерите различни версии, според които днес тя е на между 34 и 38 години. Почти като с Ким Чен Ун…

Все пак, най-вероятно е родена на 16 декември 1988 г., което значи, че скоро ще навърши 35.

С доста ровене попаднах на подкаст, в който тя разказва за миналото си – че е дъщеря на учител по литература. „Когато бях дете, Албания беше изключително изолирана, както днес е Северна Корея. Нямаше голям избор на развлечения, нищо друго, освен книгите. Книгите бяха цялата вселена… Просто търсех всичко в книгите“.

Дори на официалния сайт на OpenAI не само няма нейна биография, а името ѝ се споменава само в дългите списъци със служители, разработили тази или друга платформа.

А дали пък самата тя… не е алгоритъм?

 

Мира Мурати

Мира Мурати, нарисувана от ChatGPT

 

Ако не щеш Мира, на ти секира!

Все още не. Според собствените ѝ думи заминава за Канада, когато е на 16. Знае се, че е завършила гимназия във Ванкувър, а после – едновременно изкуства и индустриално инженерство в колежа Дартмут. Макар и най-малък сред „бръшляновата лига“, университетът е известен с това, че именно там преди половин век се събират първите учени в света на информатиката, които заговарят за „изкуствен интелект“.

По биографията на г-ца Мурати (поне за това, че не е госпожа има достатъчно източници) обаче не личи професионално да е привлечена именно към алгоритмите. Първата ѝ работа е като анализатор в инвестиционната банка Goldman Sachs. После е продуктов мениджър на прословутия Model X на Tesla. Известно време е в стартъпа Leap Motion.

Напуска през 2016-а и две години е без работа… докато не е назначена като зам.директор на отдела за приложен ИИ в OpenAI. Напредва бързо по йерархията, докато стигаме до май 2022-а, когато заема сегашната си позиция на главен технологичен директор и пряк отговорник за разработването на проекта ChatGPT.

 

Всяко чудо за 3 дни

Разбира се, с кратката пауза между 17 и 20 ноември тази година, когато скорострелно се озова начело на цялата компания, а после отстъпи назад.

Но… главен технологичен директор не е ли обикновено роля, за която човек има сериозен технологичен опит, много добре познава материята, участвал е професионално в разработки в дадената тема? Някак странно на фона и на образованието, и на досегашния опит на нашата героиня.

Разбира се, никой не може да отрече огромния ѝ принос за това ChatGPT да се превърне в суперсензация. Но е и особено показателно как в технологичния свят отново в ролята на флагман се озова компания, която… е меко казано странна, решенията се вземат прибързано, импулсивно, както в изумителната последна седмица.

Лидерът на Microsoft Сатя Надела казва за нея, че е „демонстрирала способността си да събира екипи с технически опит, търговски нюх и дълбоко разбиране за важността на мисията, която има“.

 

Мира Мурати

 

Когато кю стар беше млад

Paranoid Android. „Моля, можете ли да спрете шума? Опитвам се да си почина от всички неродени пилета. Гласове в главата ми“, пеят рокаджиите от Radiohead, а едноименната песен Мира казва, че най-добре я описва. Параноичен андроид, как ви звучи? Или пък текстът, толкова объркан, колкото този и колкото цялата ситуация в OpenAI напоследък.

Между другото, песента е посветена на „истински“ параноичен андроид, симпатягата Марвин от великия „Пътеводител на галактическия стопаджия“ на Дъглас Адамс. Това определено не е образ, в който бихме искали да се превърне генералният изкуствен интелект…

 

Тих бял Дунав се вълнува

Не са много другите пробиви в стената, пазеща личната ѝ информация. Знае се, че говори английски, италиански и албански. Хобитата ѝ са да чете художествена литература, да свири на пиано, да приготвя шоколадови десерти и да танцува салса. Пада си и по планинските преходи. Кога ли ѝ остава време?!

Любимият ѝ филм е „2001: Космическа одисея“. Доста любопитно, припомням, че класическата фантастика на Стенли Кубрик по романа на Артър Кларк е за бъдещето, в което човечеството е изправено пред първата си среща с непозната цивилизация.

„Филмът продължава да вълнува въображението ми с образите и музиката си, особено в спиращата дъха поредица, в която космическата совалка се приземява под съпровода на валса „На хубавия син Дунав“ на Йохан Щраус, подтиквайки към съзерцание на безтегловността на това събитие и великолепието на момента“, обяснява тя. А аз съм сигурен, че за това интервю си е писала отговорите, не е било на живо.

Доста нестандартна е любимата ѝ книга – „Дуински елегии“, стихове от Райнер Мария Рилке. Висока, класическа поезия, която определено не е за всеки.

 

Сам Алтман и Сатя Надела

 

Помирение

„Любопитството ми започна с математиката“, разказва Мира. „Когато бях дете, през цялото време решавах задачи, участвах в олимпиади и ми харесваше. Беше такава страст.“

„Едно от нещата, които хората разбират погрешно за комунистическите режими, е, че когато всички са равни, има ожесточена конкуренция за знания, а образованието е всичко. Това е обстановката, в която съм израснала. Винаги съм била много жадна за знания и съм се стремяла към тях“.

В началото, след бума на ChatGPT, мнозина упрекваха създателите му, че са пуснали за масовия потребител проект, който не е достатъчно проучен. Че са отворили кутията на Пандора, популяризирали са технология, която и други големи компании имат, но не са посмели да покажат пред света.

Ето че мина цяла година, това решение се оказа повече от успешно, апокалипсисът (поне засега, преди Q*, който и да е той) все още не е тук, за сметка на чесането на езици за това кои професии ще изчезнат. Какво ли мисли по темата Мира?

„Не очаквахме чак такова вълнение от появата на детето ни на бял свят. Всъщност дори изпитвахме известно притеснение, че ще го пуснем. Любопитно ми е да видя областите, в които то ще започне да генерира ползи за хората, а не само новини и чисто любопитство“, споделя тя отново пред Time.

 

Мира Мурати

„Предаването на властта в OpenAI“, както си го представя ChatGPT

 

Мира и Милко

Ама… „детето ни“, наистина ли?!

Ако заглавието на този текст ви се е сторило пресилено, ето че и самата ни героиня възприема нещата по този начин. Тук застъпниците на традиционните ценности ще имат какво да кажат за семейния статус на Алтман и Мурати като потенциални родители, няма да съм аз.

„Избрахме формата на чатбот, защото диалогът е начин да взаимодействате с модела и да му давате обратна връзка“, разказва Мира. „Ако смятаме, че отговорът му е грешен, можем да кажем: „Сигурен ли си? Мисля, че всъщност…“ И тогава той има възможност да продължи, подобно на начина, по който бихме разговаряли с друг човек“.

Ами година по-късно? Не е тайна, че благодарение на всички тези разговори технологията напредва. А OpenAI има нещо, което никой друг от конкурентите му не може да си позволи – натрупаните данни от „разговорите“ на чатбота с милиарди потребители. Които, в битката на алгоритмите, определено са с цената на самородно злато.

 

Миражите са близо, пътя е далек

За работата си в „Тесла“ Мира разказва като за „много формиращ опит – преминах през целия процес от проектирането до внедряването на едно превозно средство“. Но, казва тя, повече я е интересувала общата интелигентност. „Не бях сигурна докъде ще стигнем, но знаех, че дори ако просто се доближим много близо, нещата, които ще създадем по пътя, ще бъдат невероятни. Предвид това мисията на OpenAI да разработва инструменти за изкуствен интелект в полза на човечеството наистина ми допадна“.

И още нещо любопитно. Докато всички се втурнахме да се чудим дали програмистите или писателите първи ще останат без работа заради „детето ѝ“, Мира, подобно и на Бил Гейтс, смята, че най-важните промени, които се задават, са в образованието.

„Можем да видим, че той има потенциала революционно да промени начина, по който учим. Хората в класната стая, са, да речем, 30. Всеки има различен опит, различен начин на учене, а всички получават една и съща учебна програма. С инструменти като ChatGPT можете безкрайно да разговаряте с модела, за да разберете дадена концепция по начин, който е съобразен с вашето ниво на разбиране. Това има огромен потенциал да ни помогне в персонализираното образование“.

 

Мира Мурати

 

Кю суперстар

Обаче, както стана дума, проблемът е да не го използват „лоши хора“. И да си говорим повече за истинските въпроси, които поставят технологиите.

„Нашата цел е да стигнем до генерален изкуствен интелект. И искаме да стигнем дотам по начин, който да гарантира, че това ще се развие добре за човечеството. Че изграждаме нещо, което в крайна сметка е полезно“, казва сънародничката на Скендербег.

„Тварта прониква с множество очи в отворения свят.“, пише в спомената любима книга на Мира от Райнер Мария Рилке. Дали пък тази твар няма да се окаже Q*?

От днешната ни героиня в объркания ни свят със сигурност зависи повече, отколкото от повечето световни политически лидери. Ще се справи ли тя? Разчитаме на здравото източноевропейско образование.

Едно е сигурно, живеем в интересни времена…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

ИИ – революция или маркетингов шум? Мнението ви е важно! (анкета)

ИИ – революция или маркетингов шум? Мнението ви е важно! (анкета)

Изкуственият интелект е неоправдан медиен шум или големият фактор, който ще промени бъдещето ни като вид? Ще отвори невероятни възможности пред хората, или ще превърне света в дигитален концлагер?...

повече информация
Петко Динев, който дава „очи“ на НАСА

Петко Динев, който дава „очи“ на НАСА

Българин и екипът му създават камери, с чиято помощ НАСА е насочила поглед към Луната, а после и към Марс. Неговите разработки се използват от всички най-големи авиационни компании, а освен че вече...

повече информация
„Ако е красиво, има ли значение, че е написано от ИИ?“

„Ако е красиво, има ли значение, че е написано от ИИ?“

Apollo ex machina – така се казва първият у нас конкурс за поезия, създадена с помощта на изкуствен интелект. Сега е моментът да се включите! Заглавието на начинанието е специално, а негов автор е...

повече информация
Ще има ли български автор? Книжните препоръки на ИТ лидерите III

Ще има ли български автор? Книжните препоръки на ИТ лидерите III

Бихте ли предположили, че българските ИТ лидери четат „Хари Потър“ или пък Достоевски? Аз не бих, поне допреди седмица, когато ги попитах и се оказа, че е точно така. Няма да се уморя да повтарям,...

повече информация
„Инженери ще се търсят винаги. Но уменията ни трябва да се променят“

„Инженери ще се търсят винаги. Но уменията ни трябва да се променят“

Работата в софтуерния свят вече се промени из основи с идването на изкуствения интелект. Не вярвам, че някой би го оспорил, независимо дали в положителен или отрицателен аспект, с ентусиазъм или...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Не изпускай автобуса! За ползата от отворените данни

Не изпускай автобуса! За ползата от отворените данни

Щом настане есен, София започва да се задъхва от трафика на стотиците хиляди коли, за които не е подготвена. А всички ние започваме да си задаваме почти риторичния въпрос дали няма как това да се промени? Повече хора да ползват градския транспорт, колелата си… Ползите от това ги знаем много добре.
Градският транспорт, уви, често е неудобен. Макар уж да е свързан с най-модерните онлайн платформи, това не ни помага достатъчно. Казвам го от първо лице, като човек, който се придвижва с колело, с автобус и едва когато е неизбежно се качва на автомобила.
Платформи като Google Maps са безценни за това да планираш маршрута си, но… почти винаги дават неточни данни кога ще дойде следващият автобус. Не ти казват дали ще е препълнен до шушка, дали няма да е мръсен и неподдържан, дали шофьорът му ще те изчака ведро, или ще се окаже киселяк, готов да хлопне вратата под носа ти.
Това обаче може да се промени и тук отново на помощ идват технологиите. Идеята за отворените данни може да се окаже безценна в това София (а и не само) да се „отпуши“ и да започне да диша. Как? Ще разберете от прелюбопитната история на колегите ми програмисти от фирма „Кодексио“.

повече информация
Apollo ex machina. Включете се в конкурса за поезия, генерирана с ИИ!

Apollo ex machina. Включете се в конкурса за поезия, генерирана с ИИ!

Включете се в Apollo ex machina – първия български конкурс за генерирана поезия, организиран от Дигитални истории и издателство Scribens!
Няма ограничения за тематиката и дължината. Единственото изискване е да участвате със стихове, които сте създали с помощта на ИИ. Можете да изпратите до 3 произведения, срокът е 1 декември 2025 г.
Победителят ще получи награда от 300 лв., избрани книги очакват заслужилите второ и трето място, а най-добрите стихове ще бъдат издадени в стихосбирка от Scribens!
Ще ги избере авторитетно жури: поетите Петър Чухов, Бойко Ламбовски и Виолета Кунева, управителят на Scribens Георги Гаврилов и създателят на Дигитални истории Георги Караманев.

повече информация
Що за „човек“ е ИИ? Психологически експеримент

Що за „човек“ е ИИ? Психологически експеримент

Каним четири най-популярни ИИ модела в кабинета на психолога, за да проверим какви „личности“ ще се окажат!
Властни или податливи на влияние, чувствителни или прагматични? Какви са по „характер“ GPT-5, Claude Opus 4.1, Gemini 2.5 Pro и o3?
Този експеримент може да ни каже много!

повече информация

Най-новите:

Виж ти! Когато гледането стане изкуство

Виж ти! Когато гледането стане изкуство

Да виждаш и да разпознаваш вече не е обективно умение и наука. Технологиите и хората вече не са способни да ни доказват кое произведение е човешко и кое – не, с достатъчна степен на убеденост, че да има смисъл. Тогава не е ли време да погледнем на гледането, на търсенето на истината, на проверката на факти… като на изкуство?
В една сумрачна зала неколцина млади лекари са се скупчили пред прожекционен екран. Но не, на него не се показват рентгенови снимки, нито лабораторни резултати, залата не е в болница или университет, а… в музей. Докторите разглеждат репродукции на картини от разни епохи – от Гоя, та до древноегипетски статуи.
Жената отпред им обяснява, че целта е да анализират какво виждат, сякаш е медицински случай. На екрана се появява хаотична мозайка от сиви, черни и бели „лепенки“. „Това е прочуто произведение на изкуството“, подсказва тя. Следва неловка тишина. „Испанско е, на един от най-известните художници на XX век…“ Накрая един от лекарите се престрашава: „Пикасо?“.
Оказва се прав – пред тях е „Герника“, емблематичната картина за ужасите на войната, която никой от присъстващите досега не е разпознал. Младите медици, потънали досега в учебници по биохимия и дежурства в болницата, изведнъж са изправени пред задача от съвсем различно естество – да търсят знаци, символи и истории, скрити в изкуството. Но защо им е нужно? Оказва се, че по неочакван начин това умение може да им помогне да откриват и анализират по-добре симптомите на своите пациенти.

повече информация
ИИ – революция или маркетингов шум? Мнението ви е важно! (анкета)

ИИ – революция или маркетингов шум? Мнението ви е важно! (анкета)

Изкуственият интелект е неоправдан медиен шум или големият фактор, който ще промени бъдещето ни като вид? Ще отвори невероятни възможности пред хората или ще превърне света в дигитален концлагер? Вашето мнение е изключително важно и ще съм благодарен от сърце, ако го споделите в кратка анкета! Очакват ви и награди – избрани книги!
Отговорите се събират до 31 декември. Можете да изберете въпросите, на които да отговорите. Анкетата е анонимна.
Всяко попълване, всяко споделяне е безценна помощ за това да видим как се отнасяме днес към голямата технологична тема на нашето време!

повече информация
Петко Динев, който дава „очи“ на НАСА

Петко Динев, който дава „очи“ на НАСА

Българин и екипът му създават камери, с чиято помощ НАСА е насочила поглед към Луната, а после и към Марс. Неговите разработки се използват от всички най-големи авиационни компании, а освен че вече са „стъпвали“ на нашия спътник, летят и на хиляди спътници в орбита.
Петко Динев през 90-те заминава за Флорида, където започва работа в НАСА. После създава своя компания, която се откроява на световно ниво с опита си в създаването на промишлени камери.
Пътят му тръгва от Казанлък – той е първият български златен медалист по физика и ученик на знаменития Теодосий Теодосиев – Тео. Гостът ни е и сред главните герои в новия документален филм „Социално силните“, даващ думата на златните медалисти от школата на Тео.
Как човек случайно стига до НАСА? Как един учен създава компания, превърнала се в световен еталон в своята индустрия? Как можем да променим това, че днес половината ученици от гимназията, която е завършил, не успяват да изкарат и тройка на матурата по математика? Как да превърнем науката в мода и да дадем шанс на технологиите? Как да наваксаме изоставането си като хора от огромното им развитие? Огромни въпроси имаме да обсъждаме с този изключителен събеседник.
„Да, живеем в интересни времена. Даже може би твърде интересни. Аз не мисля, че сме стигнали предела на технологиите. Мисля, че сме още в увертюрата…“

повече информация
„Ако е красиво, има ли значение, че е написано от ИИ?“

„Ако е красиво, има ли значение, че е написано от ИИ?“

Има ли място за поезия в епохата на TikTok и изкуствения интелект? Как да върнем това изкуство на заслужения пиедестал? Могат ли и трябва ли да бъдат инфлуенсъри днешните поети? Плашещо или мечтано е времето, в което изкуственият интелект вече не може да бъде разделен от поезията?
Apollo ex machina – така се казва първият у нас конкурс за поезия, създадена с помощта на изкуствен интелект. Сега е моментът да се включите! Заглавието на начинанието е специално, а негов автор е днешният ни гост. Освен член на журито на конкурса, той е и управител на издателство Scribens, което ще издаде в стихосбирка най-добрите стихове от него.
Георги Гаврилов е поет и… физик. Създава издателство Scribens, за да дава шанс на млади български автори да стигнат до читателите си.

повече информация
Ще има ли български автор? Книжните препоръки на ИТ лидерите III

Ще има ли български автор? Книжните препоръки на ИТ лидерите III

Бихте ли предположили, че българските ИТ лидери четат „Хари Потър“ или пък Достоевски? Аз не бих, поне допреди седмица, когато ги попитах и се оказа, че е точно така.
Няма да се уморя да повтарям, че ти си това, което четеш. В навечерието на Деня на будителите изпратих на 30 забележителни за мен личности кратка покана – да препоръчат 3 свои любими книги на читателите на Дигитални истории. Постарах се палитрата от гости да е възможно най-пъстра – от хора на лидерски позиции до такива, познати като лектори; от работещи отвъд океана до чужденци, които секторът е довел в България; представители на най-пъстри технологии и на различни поколения.
Получих цели 20 отговора, като днес имам удоволствието да ви представя втората половина от отговори (първата е тук)! Отново ще отбележа, че не са групирани по определена логика, защото се оказаха прекалено пъстри и неочаквани, за да е възможно, предлагам ви ги в поредността, в която ги получих.
Приятно четене!

повече информация
„Инженери ще се търсят винаги. Но уменията ни трябва да се променят“

„Инженери ще се търсят винаги. Но уменията ни трябва да се променят“

Работата в софтуерния свят вече се промени из основи с идването на изкуствения интелект. Не вярвам, че някой би го оспорил, независимо дали в положителен или отрицателен аспект, с ентусиазъм или отвращение, с нетърпение за бъдещето или опит да останем в миналото.
Колко обаче са различни нещата и докъде ще стигнат?
Джемал Ахмедов ще ни покаже отговорите на 29 ноември в уъркшопа на conf.ai. Той ще впрегне ИИ агентите, които ще заработят като цял софтуерен екип.
Преди това обаче е време да поговорим. За хаотичното настояще и неясното бъдеще на софтуерния свят в годините на напредналия изкуствен интелект. „Винаги ще имаме човек в процеса по създаване на софтуер“, казва Джемал. Така ли е наистина?

повече информация
Share This