„Новата“ майка на ChatGPT

ное. 24, 2023 | Технологии

„Новата“ майка на ChatGPT

24 ноември 2023 | Технологии

„Тварта прониква с множество очи в отворения свят…“ Коя ли е тази твар?

Сътресенията в OpenAI през последната седмица надминаха по обрати „Игра на тронове“, че дори и българската политика. Сам Алтман, лидерът на компанията, превърнала се в доминатор, изведнъж… бе уволнен. На него място застана главният технологичен директор на компанията Мира Мурати. После настана пълна суматоха, в края на която всичко си дойде обратно на мястото.

Тепърва ще научим (или пък няма) как и защо се случи този панаир.

Повече от любопитна е версията, съобщавана и от сериозни медии, че причината за всичко е Q* – „кю стар“, нов алгоритъм, способен да разтърси човечеството. Алтман го е представил на борда на директорите и те са били толкова уплашени, че решили да спасят света…

И докато онлайн дебатите се превърнаха в спорове като за латиносериал кой и как дърпа конците, кой се е оказал в силната позиция и какво се променя в света на технологиите след цялата суматоха… встрани остана само образът на жената, която за няколко дни се озова начело на компанията.

Макар и името ѝ да се споменаваше след големия успех на ChatGPT, личността на албанката Мира Мурати винаги оставаше в сянката на Алтман. Ето че е дошло време да научим повече за нея, защото, по всичко личи, от нейните действия ще зависи бъдещето на света, при това не само на технологичния…

 

Сам Алтман и Сатя Надела

Сам Алтман и Сатя Надела за малко не се оказаха колеги в Microsoft

 

Албански реотан

Да, извинявайте за шаблона, нямаше как да не започна с такова заглавие.

Когато управителният съвет на компанията заяви за Алтман, че „вече няма доверие в способността му да продължи да ръководи OpenAI“, започнаха какви ли не тълкувания. Според едно от тях обстановката в ИИ гиганта е подобна на тази в днешен Китай – бизнес хората се сблъскват с тези на технологиите, които смятат, че първите не познават достатъчно добре материята. Че им се налага да вземат решения, които не са по силите им, защото са твърде важни. Дали пък това не е свързано и с новината, че основната цел на компанията официално бе обявена като „създаване на генерален ИИ“?

И в това има логика – никой не би могъл да упрекне Алтман за бизнес показателите, той превърна една малко позната фирма, уж създадена да направи изкуствения интелект достъпен за всички, в огромна империя, в която само Microsoft наля над 13 милиарда долара.

В началото изглеждаше, че има и „сив кардинал“, „мозъкът“ на компанията Иля Суцкевер. Безспорно прелюбопитен образ и все пак начело на OpenAI бе решено да застане не той, а Мурати, която работеше близо до Алтман и никога не се разграничаваше от него. Нещо повече, Суцкевер ден след избухването на скандала се извини за освобождаването на Алтман, а след завръщането му тихомълком се оказа, че вече не е част от управителния съвет.

Суматохата се оказа пълна и защото така решението натежа на раменете на другите трима членове на борда, чиито имена са значително по-непознати. Адам Д`Анджело е предприемач, най-известен като създател на платформата Quora и бивш вицепрезидент на Facebook, Таша Макколи, позната повече с работата си в областта на роботиката и Хелън Тонер, която пък… не е известна с нищо, начело е на изследователски център за сигурността в технологиите.

 

Енвер Ходжа

През цялото време, в което течеше скандала, нашата героиня се „включи“ онлайн само веднъж. За да напише в разгара му, че „OpenAI“ не струва нищо без хората в компанията“. И накрая с емоджи – сърце, сподели туита за завръщането на Сам Алтман.

Цялата информация за нея в Wikipedia e… 14 реда. Когато помолих самия ChatGPT да ми нарисува как Мира Мурати поема властта, той ми се извини, че няма как да го направи, тъй като може да създава изображения само на обществени личности.

Но как е възможно главният технологичен директор на компанията, привлякла толкова погледи, така и до момента да не се е озовал в светлината на прожекторите?

Редно е, разбира се, да споменем, че до неотдавна същото важеше и за самия Алтман. Големият фурор на ChatGPT бързо промени това, но не и що се отнася до Мурати, въпреки изключително важната ѝ роля. В подобни компании позицията на главен технологичен директор предполага огромна отговорност за всички продукти на компанията. За всички големи въпроси, които са свързани с напредъка на изкуствения интелект.

 

Мира Мурати

 

Оставете ни на Мира

„Изкуственият интелект може да бъде използван неправилно или от лоши играчи. Затова възникват големи въпроси за това как да управляваме използването на тази технология в световен мащаб по начин, който да е в съответствие с човешките ценности“. Думите са на Мира Мурати пред списание „Тайм“ – едно от малкото интервюта, които е давала – броят се на пръстите на едната ръка.

„За OpenAI и други компании като нашата е важно да привлечем вниманието на обществеността към тази тема по контролиран и отговорен начин. Но ние сме малка група от хора и се нуждаем от много повече участници, от диалог, който да надхвърля технологиите, да включва регулатори, правителства и всички останали“, казва още тя.

Определено бих я поканил да помогне с реклама на „Дигитални истории“, в крайна сметка именно затова го има този сайт – за да събира толкова различни гледни точки към жизненоважната за цивилизацията ни тема на технологиите.

Но дали тук някъде не прозира и големият въпрос за следващото поколение, за онова, което явно се появява със загадъчното като на дете на Мъск име Q*? Може би не е случайно, че в новините по темата се споменава също, че големият спор за новия алгоритъм започва с бележка, изпратена именно от Мира Мурати до всички служители на OpenAI.

 

Мира Мурати

 

Мир да има

Миналото ѝ е толкова потайно, че според някои източници е родена и израснала в Тирана, завършила е там компютърни науки и после се мести в САЩ. Според други само родителите ѝ са албанци, а пък e родена и израснала в Сан Франциско… Според Wikipedia родното ѝ място е Вльора в Албания, за което се цитира… индийският вариант на „Форбс“. Дори за годината на раждането ѝ ще намерите различни версии, според които днес тя е на между 34 и 38 години. Почти като с Ким Чен Ун…

Все пак, най-вероятно е родена на 16 декември 1988 г., което значи, че скоро ще навърши 35.

С доста ровене попаднах на подкаст, в който тя разказва за миналото си – че е дъщеря на учител по литература. „Когато бях дете, Албания беше изключително изолирана, както днес е Северна Корея. Нямаше голям избор на развлечения, нищо друго, освен книгите. Книгите бяха цялата вселена… Просто търсех всичко в книгите“.

Дори на официалния сайт на OpenAI не само няма нейна биография, а името ѝ се споменава само в дългите списъци със служители, разработили тази или друга платформа.

А дали пък самата тя… не е алгоритъм?

 

Мира Мурати

Мира Мурати, нарисувана от ChatGPT

 

Ако не щеш Мира, на ти секира!

Все още не. Според собствените ѝ думи заминава за Канада, когато е на 16. Знае се, че е завършила гимназия във Ванкувър, а после – едновременно изкуства и индустриално инженерство в колежа Дартмут. Макар и най-малък сред „бръшляновата лига“, университетът е известен с това, че именно там преди половин век се събират първите учени в света на информатиката, които заговарят за „изкуствен интелект“.

По биографията на г-ца Мурати (поне за това, че не е госпожа има достатъчно източници) обаче не личи професионално да е привлечена именно към алгоритмите. Първата ѝ работа е като анализатор в инвестиционната банка Goldman Sachs. После е продуктов мениджър на прословутия Model X на Tesla. Известно време е в стартъпа Leap Motion.

Напуска през 2016-а и две години е без работа… докато не е назначена като зам.директор на отдела за приложен ИИ в OpenAI. Напредва бързо по йерархията, докато стигаме до май 2022-а, когато заема сегашната си позиция на главен технологичен директор и пряк отговорник за разработването на проекта ChatGPT.

 

Всяко чудо за 3 дни

Разбира се, с кратката пауза между 17 и 20 ноември тази година, когато скорострелно се озова начело на цялата компания, а после отстъпи назад.

Но… главен технологичен директор не е ли обикновено роля, за която човек има сериозен технологичен опит, много добре познава материята, участвал е професионално в разработки в дадената тема? Някак странно на фона и на образованието, и на досегашния опит на нашата героиня.

Разбира се, никой не може да отрече огромния ѝ принос за това ChatGPT да се превърне в суперсензация. Но е и особено показателно как в технологичния свят отново в ролята на флагман се озова компания, която… е меко казано странна, решенията се вземат прибързано, импулсивно, както в изумителната последна седмица.

Лидерът на Microsoft Сатя Надела казва за нея, че е „демонстрирала способността си да събира екипи с технически опит, търговски нюх и дълбоко разбиране за важността на мисията, която има“.

 

Мира Мурати

 

Когато кю стар беше млад

Paranoid Android. „Моля, можете ли да спрете шума? Опитвам се да си почина от всички неродени пилета. Гласове в главата ми“, пеят рокаджиите от Radiohead, а едноименната песен Мира казва, че най-добре я описва. Параноичен андроид, как ви звучи? Или пък текстът, толкова объркан, колкото този и колкото цялата ситуация в OpenAI напоследък.

Между другото, песента е посветена на „истински“ параноичен андроид, симпатягата Марвин от великия „Пътеводител на галактическия стопаджия“ на Дъглас Адамс. Това определено не е образ, в който бихме искали да се превърне генералният изкуствен интелект…

 

Тих бял Дунав се вълнува

Не са много другите пробиви в стената, пазеща личната ѝ информация. Знае се, че говори английски, италиански и албански. Хобитата ѝ са да чете художествена литература, да свири на пиано, да приготвя шоколадови десерти и да танцува салса. Пада си и по планинските преходи. Кога ли ѝ остава време?!

Любимият ѝ филм е „2001: Космическа одисея“. Доста любопитно, припомням, че класическата фантастика на Стенли Кубрик по романа на Артър Кларк е за бъдещето, в което човечеството е изправено пред първата си среща с непозната цивилизация.

„Филмът продължава да вълнува въображението ми с образите и музиката си, особено в спиращата дъха поредица, в която космическата совалка се приземява под съпровода на валса „На хубавия син Дунав“ на Йохан Щраус, подтиквайки към съзерцание на безтегловността на това събитие и великолепието на момента“, обяснява тя. А аз съм сигурен, че за това интервю си е писала отговорите, не е било на живо.

Доста нестандартна е любимата ѝ книга – „Дуински елегии“, стихове от Райнер Мария Рилке. Висока, класическа поезия, която определено не е за всеки.

 

Сам Алтман и Сатя Надела

 

Помирение

„Любопитството ми започна с математиката“, разказва Мира. „Когато бях дете, през цялото време решавах задачи, участвах в олимпиади и ми харесваше. Беше такава страст.“

„Едно от нещата, които хората разбират погрешно за комунистическите режими, е, че когато всички са равни, има ожесточена конкуренция за знания, а образованието е всичко. Това е обстановката, в която съм израснала. Винаги съм била много жадна за знания и съм се стремяла към тях“.

В началото, след бума на ChatGPT, мнозина упрекваха създателите му, че са пуснали за масовия потребител проект, който не е достатъчно проучен. Че са отворили кутията на Пандора, популяризирали са технология, която и други големи компании имат, но не са посмели да покажат пред света.

Ето че мина цяла година, това решение се оказа повече от успешно, апокалипсисът (поне засега, преди Q*, който и да е той) все още не е тук, за сметка на чесането на езици за това кои професии ще изчезнат. Какво ли мисли по темата Мира?

„Не очаквахме чак такова вълнение от появата на детето ни на бял свят. Всъщност дори изпитвахме известно притеснение, че ще го пуснем. Любопитно ми е да видя областите, в които то ще започне да генерира ползи за хората, а не само новини и чисто любопитство“, споделя тя отново пред Time.

 

Мира Мурати

„Предаването на властта в OpenAI“, както си го представя ChatGPT

 

Мира и Милко

Ама… „детето ни“, наистина ли?!

Ако заглавието на този текст ви се е сторило пресилено, ето че и самата ни героиня възприема нещата по този начин. Тук застъпниците на традиционните ценности ще имат какво да кажат за семейния статус на Алтман и Мурати като потенциални родители, няма да съм аз.

„Избрахме формата на чатбот, защото диалогът е начин да взаимодействате с модела и да му давате обратна връзка“, разказва Мира. „Ако смятаме, че отговорът му е грешен, можем да кажем: „Сигурен ли си? Мисля, че всъщност…“ И тогава той има възможност да продължи, подобно на начина, по който бихме разговаряли с друг човек“.

Ами година по-късно? Не е тайна, че благодарение на всички тези разговори технологията напредва. А OpenAI има нещо, което никой друг от конкурентите му не може да си позволи – натрупаните данни от „разговорите“ на чатбота с милиарди потребители. Които, в битката на алгоритмите, определено са с цената на самородно злато.

 

Миражите са близо, пътя е далек

За работата си в „Тесла“ Мира разказва като за „много формиращ опит – преминах през целия процес от проектирането до внедряването на едно превозно средство“. Но, казва тя, повече я е интересувала общата интелигентност. „Не бях сигурна докъде ще стигнем, но знаех, че дори ако просто се доближим много близо, нещата, които ще създадем по пътя, ще бъдат невероятни. Предвид това мисията на OpenAI да разработва инструменти за изкуствен интелект в полза на човечеството наистина ми допадна“.

И още нещо любопитно. Докато всички се втурнахме да се чудим дали програмистите или писателите първи ще останат без работа заради „детето ѝ“, Мира, подобно и на Бил Гейтс, смята, че най-важните промени, които се задават, са в образованието.

„Можем да видим, че той има потенциала революционно да промени начина, по който учим. Хората в класната стая, са, да речем, 30. Всеки има различен опит, различен начин на учене, а всички получават една и съща учебна програма. С инструменти като ChatGPT можете безкрайно да разговаряте с модела, за да разберете дадена концепция по начин, който е съобразен с вашето ниво на разбиране. Това има огромен потенциал да ни помогне в персонализираното образование“.

 

Мира Мурати

 

Кю суперстар

Обаче, както стана дума, проблемът е да не го използват „лоши хора“. И да си говорим повече за истинските въпроси, които поставят технологиите.

„Нашата цел е да стигнем до генерален изкуствен интелект. И искаме да стигнем дотам по начин, който да гарантира, че това ще се развие добре за човечеството. Че изграждаме нещо, което в крайна сметка е полезно“, казва сънародничката на Скендербег.

„Тварта прониква с множество очи в отворения свят.“, пише в спомената любима книга на Мира от Райнер Мария Рилке. Дали пък тази твар няма да се окаже Q*?

От днешната ни героиня в объркания ни свят със сигурност зависи повече, отколкото от повечето световни политически лидери. Ще се справи ли тя? Разчитаме на здравото източноевропейско образование.

Едно е сигурно, живеем в интересни времена…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

„Опитвам се да изтръгна тази история от себе си, но коя страна ще я приеме?“ Дали историите си имат дом? От Бруклин ли започва тази, където се е родил нейният герой през 1944 г.? Или пък началото ѝ...

повече информация
„Трябва ни нещо много мощно, което да рестартира света. Дано не е война“

„Трябва ни нещо много мощно, което да рестартира света. Дано не е война“

„Технологията е като нож – зависи как я използваш.“ Често чуваме това клише. Според днешния ни гост обаче то изобщо не е вярно. Защото: Технологията не е неутрална. Технологията е средство на...

повече информация
„Живеем в света на преписването, на плиткото, на бързото“

„Живеем в света на преписването, на плиткото, на бързото“

На 21 г. той застава пред камерата на „По света и у нас“. 17 години по-късно си тръгва и преминава… в света на технологиите. Защото там вижда промяната, за която иска да допринесе. Там е бъдещето, в...

повече информация
„ИИ не е по-добър програмист от този, когото имате!“

„ИИ не е по-добър програмист от този, когото имате!“

„Както и да интегрираме ИИ, накрая всеки ред код трябва да бъде прочетен от човек.“   „Пълно безумие е да вярваме, че генерален ИИ може да бъде постигнат с големите езикови модели.“  ...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Литератрон. ChatGPT през… 1964 г.?!

Литератрон. ChatGPT през… 1964 г.?!

Чували ли сте за литератрона? Представлява… машина, която създава текст по указания на потребителя. Анализира текстове, пише бестселъри, съчинява предизборни речи, сглобява комикси и заплашва да сведе езика на медиите до 500 разрешени думи.
Нищо ново, нали вече всички си имаме ИИ, тези сюжети са ежедневие, само това „литератрон“ звучи малко ретро. А защо е така, става ясно, ако погледнем датата на корицата на една тънка книжка, която обаче не е пресилено да се нарече пророческа.
Романът „Литератрон“ на французина Робер Ескарпи излиза през 1964 г. в поредицата „Le Meilleur des mondes“.
Толкова ли обаче изобретението прилича на големите езикови модели?
Меко казано.

повече информация
Нямате работа?!

Нямате работа?!

Темата за работните места, които ИИ вече завзема, тепърва излиза на дневен ред. Как точно технологията ще промени професиите? Кого ще замени и какви нови поприща ще създаде? Ще остане ли изобщо работа за хората? Дали не е време да помислим за въвеждането на безусловен базов доход?

повече информация

Най-новите:

Литератрон. ChatGPT през… 1964 г.?!

Литератрон. ChatGPT през… 1964 г.?!

Чували ли сте за литератрона? Представлява… машина, която създава текст по указания на потребителя. Анализира текстове, пише бестселъри, съчинява предизборни речи, сглобява комикси и заплашва да сведе езика на медиите до 500 разрешени думи.
Нищо ново, нали вече всички си имаме ИИ, тези сюжети са ежедневие, само това „литератрон“ звучи малко ретро. А защо е така, става ясно, ако погледнем датата на корицата на една тънка книжка, която обаче не е пресилено да се нарече пророческа.
Романът „Литератрон“ на французина Робер Ескарпи излиза през 1964 г. в поредицата „Le Meilleur des mondes“.
Толкова ли обаче изобретението прилича на големите езикови модели?
Меко казано.

повече информация
Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

„Опитвам се да изтръгна тази история от себе си, но коя страна ще я приеме?“
Дали историите си имат дом? От Бруклин ли започва тази, където се е родил нейният герой през 1944 г.? Или пък началото ѝ е през 1947 г., в събитията, чието описание започва с изречението по-горе? А с какво са толкова различни и толкова еднакви онези далечни времена с прехвърлилия първата си четвърт 21-и век?
Говорим си за Борисовата градина с Томас Макгонигъл, после той ми разказва за онзи ден през 60-те, когато най-неочаквано се озовава на софийската Централна гара. Картата с неумело прехвърлени на английски имена на улици се оказва неизползваема, затова той търси някой, който да го упъти. Влиза в първото магазинче, което попада пред очите му. Момичето зад щанда след време ще стане негова съпруга. А България ще се превърне в тема и на първия, и на най-новия му роман.
Защо е толкова лесно да се роди една любов и още по-лесно – да си отиде? Може ли човек да се влюби в държава? Томас Макгонигъл със сигурност обича България. Но… защо?

повече информация
„Трябва ни нещо много мощно, което да рестартира света. Дано не е война“

„Трябва ни нещо много мощно, което да рестартира света. Дано не е война“

Променя ли се световният ред без война? Кое може да е събитието, което да го направи днес? Как можем да ограничим властта на корпорациите, които се оказаха по-силни от държавите в епохата на технологиите?
„Технологията е като нож – зависи как я използваш.“
Често чуваме това клише. Според днешния ни гост обаче то изобщо не е вярно. Защото:
Технологията не е неутрална.
Технологията е средство на управление и манипулиране.
Технологията разкрива властови и йерархични структури.
Технологията създава монополи.
Йозеф Мюлбауер изследва най-ценното – мира. Макар да е австрийски политолог и журналист, учен от Университета в Грац, си говорим на български – майка му е предала езика ни. А темите за технологиите, мира и демокрацията, за преосмислянето на обществения договор, са толкова важни, че е крайно време да започнем истинския цивилизационен разговор за тях.

повече информация
Адриен Бачи. Поуките на Синята брада

Адриен Бачи. Поуките на Синята брада

Адриен обича да тича. И тича ли, тича по предприемаческия път, а и в истински маратон. Но най-вече тича срещу стереотипите. Ако го видите веднъж, ще го запомните, даже не е нужно да ви казвам с какъв детайл от характерната му визия.
Струва си да го запомните и защото историята му дава неподправено вдъхновение. Адриен Бачи живее в София от 18 години, развива успешна компания за компютърни игри, която дава работа на българи, осиновява българско момиче и е събрал много дигитални истории, които да ни разкаже. Ето ги!

повече информация
„Живеем в света на преписването, на плиткото, на бързото“

„Живеем в света на преписването, на плиткото, на бързото“

На 21 г. той застава пред камерата на „По света и у нас“. 17 години по-късно си тръгва и преминава… в света на технологиите. Защото там вижда промяната, за която иска да допринесе. Там е бъдещето, в което ще живеят трите му хлапета.
Спас Кьосев е сред най-разпознаваемите телевизионни лица, най-младият водещ на централните новини в историята на БНТ. Дълги години кара „БНТ такси“ в награждавано и смислено предаване, което даваше думата на всеки за важните теми от деня.
Толкова много неща има да обсъдим – за технологиите и журналистиката, за телевизията и четенето, за новината и публицистиката.
Хайде, качвайте се и вие в „Дигитални истории такси“! Безплатно е и винаги ще бъде!

повече информация
„ИИ не е по-добър програмист от този, когото имате!“

„ИИ не е по-добър програмист от този, когото имате!“

„Както и да интегрираме ИИ, накрая всеки ред код трябва да бъде прочетен от човек.“
„Пълно безумие е да вярваме, че генерален ИИ може да бъде постигнат с големите езикови модели.“
„Светът, такъв, какъвто го познавахме, е мъртъв и няма да се върне.“
На Иван Ванков – Гатака винаги може да се разчита за собствен, неортодоксален, провокативен и замислящ поглед към технологиите, ще се убедите от следващите редове.

повече информация
Share This