Рубриката „Технологии“ е за онези Дигитални истории, които рисуват утрешния ден. В нея представяме достъпно онези направления, които носят със себе си голям потенциал и тези, които вече са променили живота ни.
Как ли сънува изкуственият интелект? Технологията Deep dreaming – „дълбокият сън“, ни издава какво виждат алгоритмите, преди „да си свършат работата“. Картината е магична, свръхреална, спокойно може да се припише на човешки артист. Защото надниква отвъд видимото, открива в снимките и картините свои шаблони, акценти и нюанси, образи, които вълнуват. Дали тази технология може да ни помогне да разберем още и за начина, по който функционира мозъкът ни…
„Ако нещо е безплатно, стоката си ти.“ „Ти не си клиент на интернет гигантите, ти си техният продукт“, казва Джарон Лание, изследовател, който много добре знае какво се крие днес зад фасадата на информационното общество.
Как така днес данните на милиарди потребители се оказват една от най-ценните стоки? Какво „знаят“ най-големите за всеки от нас? Защо е изключително важно да имаме едно наум?
Алгоритмите ни отменят във все повече задачи. По същото време интернет завинаги промени отношенията между хората, включително що се отнася до любовта и секса. Не се ли задава пресечната точка? Как изглежда бъдещето, когато изкуственият интелект и роботиката застанат по средата между двама влюбени?
42% от хората казват, че днес биха правили секс с робот. 39% биха имали романтична връзка с хуманоид. А вие?
По какво се отличават някогашните български прадеди на компютърните мишки? Що за уреди са перфолентите? Как изглежда първият създаден у нас електронен шах? Как така са български… най-големите дискети в света?
Антон Оруш е живият архив на българската техника. Създателят на „Сандъците“ ни показва 6 от своите впечатляващи находки.
Уж се заобикаляме с „приятели“ в още и още социални мрежи. И, прекалено често, си оставаме сами. Кога уж толкова социалният онлайн свят ни кара да се чувстваме самотни? Растат ли наистина поколения, които ще загубят нормалния човешки контакт? Кога самотата се превръща в проблем?
Ето я, идва след броени дни! От 2022-а очакваме толкова много! Не само да ни отърве най-накрая от пандемията, но и да върне нормалното. А от нея очакваме и някои чисто технологични решения, всяко от които със сигурност има силата да промени живота на всеки един от нас.
И все пак: кои са технологичните направления, в които се надяваме задаващата се 2022-а да е особено гореща?
Алгоритмите за препоръчване са тези, заради които попадаме в „балона на филтрите“. Те вече знаят всичко за нас, затова е важно и ние да научим повече за тях. Алгоритмите за машинно самообучение не са добри или лоши. Само от нас зависи каква власт им даваме…
Компютрите стават все по-бързи и съвършени, в един момент ще излязат извън възможностите ни за оценка. Тази точка се нарича „технологична сингулярност“ и според Рей Кърцуайл – изследователя, който я популяризира, ще настъпи през 2045 г. Някои го смятат за гениален прогностик, други за шарлатанин. Така или иначе, струва си да поразсъждаваме дали в един такъв момент изкуственият интелект ще ни помогне да решим вечните човешки проблеми, или пък ще ни пороби…
Автономните коли през последните години са често повтаряна тема. Очакванията бяха днес вече да не се налага да шофираме, тази стъпка и сега изглежда близка… Но така ли е наистина? Защо тази иновация е толкова важна и толкова очаквана? Представяме ви кратък моментен поглед към темата и предизвикателствата, които се задават.
Замислен и създаден като апотеоз на свободния човешки дух, днес интернет се превръща в същинска фабрика за неравенства. При това по много различни показатели, в напълно неочаквани посоки. Някои разломи тихомълком се превръщат в бездни, способни да предизвикват огромни проблеми за цялото човечество. Късно ли е да „обърнем“ машината?
Изведнъж… една марка, която всички споменаваме всеки ден, вече не е същата. „Фейсбук“ става „Мета“, за да привлича вниманието към свръхамбициозния си проект за метавселена. Но как изглежда това бъдеще, което ще обедини реалния и виртуалния свят в неразличима обща среда? Кога да очакваме да се озовем в метавселената? Кои са рисковете, които крие един толкова мащабен проект?
„Писането не е кой знае какво. Просто сядаш пред пишещата машина и кървиш“, казва Хемингуей. Можем ли да научим изкуствения интелект да създава вълнуваща литература? Как ще се промени културният свят, ако това се случи? Представяме най-вълнуващите проекти и аргументите на двете крайни позиции. Че роботът като писател ще стане реалност или че алгоритмите никога няма да успеят да постигнат човешката емоционалност в текста.