„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“
Виктор Ботев и екипът му разработват успешен продукт в едно от най-високотехнологичните направления на изкуствения интелект. Но защо ли ентусиазмът му за близкото бъдеще, в което ИИ ще промени всички ни…, е далеч от ширещите се огромни очаквания? Предстои ни да срещнем една неочаквана, задълбочена гледна точка към голямата тема на нашето време. Вече 8 години гостът ни е главен технологичен директор на Iris.ai. Норвежко-българският стартъп разработва системи за прилагането на изкуствен интелект в обработката на масиви с научни данни. Защо не изглежда да сме чак толкова близо до генералния изкуствения интелект? Обречени ли сме да се съобразяваме с пристрастията и халюцинациите на моделите, преди да измислим следващата голяма стъпка? Надценихме ли ефекта от появата на ChatGPT и това кои области могат да бъдат променени из основи от големите езикови модели? Защо според госта ни сме близо до предела на възможностите им и е време за следващата голяма стъпка? Защо според него ерата на сървиз компаниите у нас приключи безвъзвратно? Изпуснахме ли ключовия момент да изведем IT индустрията си на следващото ниво и има ли шанс да наваксаме? Очаква ни един дълъг технологичен разговор по човешки за ценители…
182Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря
Тази година почти 2/3 от хората на земното кълбо ще избират, по един или друг начин, онези, които да ги управляват. Открояват се изборите за президент на САЩ на 5 ноември, у нас на 9 юни ще избираме едновременно представителите си в националния ни и в Европейския парламент. Ключови избори има в 8 от 10-те най-големи държави на планетата, поне 2 милиарда души се очаква да се озоват пред урните (ако не отидат за гъби). И ако за нас през последните години това се превърна в повтарящо се често, не особено атрактивно и мотивиращо задължение, то ето че за първи път демократичните процедури от подобен мащаб се случват в епохата след ChatGPT. Във времето, когато изкуственият интелект се превърна в голямата възможност и предизвикателство. И всичко това – на фона на цялостния упадък на интереса към демократичните процеси. В зората на зараждащите се обществени сътресения, които, няма как, са свързани изключително пряко с технологичната революция, в която живеем. Може ли изкуственият интелект да се превърне в ключов фактор, който ще решава задаващите се избори? Има ли как да намалим риска да бъдем манипулирани в избора си, на фона на и без това манипулативните форми на комуникация онлайн? Как ще изглежда и колко е далеч моментът, когато технологиите ще ни позволят да направим следващите стъпки от развитието ни като вид, от начина, по който е организирано и управлявано обществото ни? Ето осем повода за замисляне.
183„ИИ вече промени работата на преводачите“
Знаете ли, че автоматизираните системи за превод се използват навсякъде около нас? Че огромна част от административните и комерсиални текстове се превеждат на всички езици с изкуствен интелект, а задачата на хората е да проверяват и поправят? Вече дори не ги наричат „преводачи“, а „постредактори“. След като хората станаха постредактори на алгоритмите… тук ли е някъде и срещата с постистината? Ще влезе ли изкуственият интелект в ролята на вавилонска рибка, или ще създаде новия Вавилон? Познавате Рада Ганкова от гостуването ѝ преди година, когато си поговорихме за залинялото ни словотворчество. За лекотата, с която вземаме думи като „еърфрайер“, докато някога сме били достатъчно оригинални да измислим „чушкопек“. Днес ще поговорим за основната ѝ работа – превода, и начина, по който я променя навлизането на изкуствения интелект.
184Stack Overflow. Спасителят на програмистите си отива
Много е лесно да различиш човек, който някога е програмирал от останалите – „докосвал“ ли си код, просто няма как да не си виждал Stack Overflow. Само за 15 години сайтът с въпроси и отговори промени из основи начина, по който работят програмистите. Превърна се в Мека за софтуерните инженери, в спасителен пристан за почти всеки ежедневен техен проблем. Днес обаче легендата върви към своя залез. При това, по ирония на съдбата, заради напредъка в технологиите, който сама направи възможен… Нещо повече – заради упадъка на проекта мнозина вещаят сериозни проблеми, с които ще се сблъскват следващите програмисти. Историята на Stack Overflow е показателна за това къде сме днес в света на технологиите. За стремителната скорост, с която се променяме. За семенцата, за добрите идеи, които могат да покълнат само ако попаднат в подходящата среда и в точния момент. И за бързината, с която до вчера непоклатимият гигант се превръща в сянка на себе си.
185„Всеки може да е програмист. Време е да сме повече инженери!“
Ивайло Кенов е вдъхновяващ учител, помогнал на толкова много хора да станат програмисти. Насочва се към тази професия случайно, след като разбира, че строителното инженерство не е за него. Решава да опита като преподавател, въпреки че е срамежлив по природа. Дълги години е начело на екипа програмисти в СофтУни, води лекции по безброй технологии. Преподава, увлича и дава занаят, от него и аз съм научил основите на технологията, с която днес си изкарвам хляба. Днес Ивайло е изправен пред ново начинание. Екипът му се превърна във фирма, която се е устремила към амбициозната задача да припомни, че създаването на софтуер все повече трябва да бъде инженерен процес, а не просто кодене. Наистина ли всеки може да стане програмист, както казва учителят, помогнал на мнозина да изпълнят тази мечта? Какви са основните трудности, които спират хората? Кои са големите проблеми, с които се сблъскват днешните програмисти? Защо си струва те вече да са не просто кодери, а да подхождат инженерно и към останалите страни от работата си? Дали наистина е толкова трудно да си намериш първа работа в тази област? Кои са най-честите грешки? Как Ивайло, на когото лекарите предричат, че няма да може да ходи, днес вдига 150-килограмови тяги благодарение на… инженерния подход?
186Как DALL·E „прочете“ любими български книги?
Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването на изображения, така и на разбирането на контекст. Ще призова алгоритъма DALL·E 3, който е част от платената версия на ChatGPT, да ми илюстрира класически български литературни произведения от различни периоди. Защо това е интересно? От една страна, ще ни покаже колко добре работи големият езиков модел на български. Ще стане ясно доколко разпознава някои от безспорните наши класически произведения. Не на последно място просто защото… е интересно дали пък няма да ни покаже някакви по-неочаквани, различни, атрактивни гледни точки? Дали не можем да говорим за някаква форма на колективно неосъзнато? Дали картините ще се припокрият поне донякъде с образите, които всеки от нас има за тези книги в главата си?
187„Представям си бъдещето като битка за невидимото“
„Засега изкуственият интелект ни се струва смешен, прилича ни на криво огледало или на глупчо, когото напътстваме и благодарение на когото се чувстваме знаещи и повече отвсякога хора. Това обаче се променя буквално за дни и скоро той ще се превърне в реалистично и достоверно наше отражение. Мисля за този момент – вероятно тогава ще успеем да се видим през неговия поглед, да осмислим кои части от нас са ясни дори за едно изкуствено създание, кое остава недостъпно за него и кое е най-ценното. Според мен това са онези места, където той не може да надзърне. Представям си бъдещето като битка за невидимото, това ще бъде най-важният ресурс. Онова, което изкуственият интелект не може да регистрира, е най-ценното в нас.“ „Почти всичко е наред“ се казва дебютната стихосбирка на поетесата Виолета Кунева и толкова точно формулира усещането ни за света днес. Но как така се оказа, че вече не е възможно да различаваме поета от алгоритъма? Какво губим, ако е така? Дали проблемът е, че масово сме изгубили критерия си за изкуство, за метафора, за многопластови, живи и човешки по дефиниция текстове, каквито са поетичните? Ще дойде ли краят на поезията или… именно тя може да ни спаси от самите нас?
188Да си купиш вечна младост
46-годишният Браян Джонсън вече е похарчил над $4 милиона, така че тялото му да заработи като на 18-годишен. Твърди, че му се получава. Влага всички сили, стига дотам да си влива кръвна плазма от собствения си син. Смята, че е най-изследваното човешко същество, живяло някога, че експериментът му ще промени живота на всеки, който иска да живее дълго. Тоест, на всеки. Мечта или утопия? Безобразно пилеене на пари или идея, която може да промени еволюцията ни? Гениалност или чиста лудост?
189„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“
Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все по-забележителни новини. Преди това младежки национал по баскетбол, днешният ни гост заминава да следва не къде да е, а в MIT. Завършва магистратура с отличие и започва кариерата си като програмист преди повече от 20 години. После се пренасочва към мениджмънта и предприемачеството. За да стигнем до момента, когато се събира с двама други герои на Дигитални истории – проф. Мартин Вечев и д-р Веселин Райчев в стартъпа DeepCode. Той е изпълнителен директор на една от пионерните разработки за създаване на код с изкуствен интелект, която през 2020 г. е придобита от мултимилиардната компания Snyk. Ще поговорим за успешния му път през сърцето на Силициевата долина. За започналата революция на изкуствения интелект, която според него е по-голяма дори от откриването на електричеството. За друга революция, която се задава – тази в роботиката. За това как у нас може да има повече успешни стартъпи, които да развият средата и страната ни. Кои са следващите големи новини, които да очакваме от INSAIT?
190ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?
След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време за следващата стъпка. Дали пък… самият изкуствен интелект няма да ни помогне в тази вече неравна битка в търсене на истината? След като алгоритмите станаха толкова добри в генерирането на разнообразни текстове, изображения, а вече и видео, дали пък няма те да се окажат спасението? Ще проверим на практика. Радостин Чолаков от родопското село Барутин ни гостува с една от първите Дигитални истории. Тогава, само на 15, той разказа за работата си в света на невронните мрежи, много преди изкуственият интелект да се превърне в темата на деня. А до днес успехите му са още по-впечатляващи. През последните години пътят му често се преплита с този на друг талантлив младеж на същата възраст. Делян Бойчев също завършва средното си образование тази година, но вече има сериозни успехи, специалността му са методите за компютърно зрение. Двамата приятели се заговарят по темата и решават да проверят: ясно е, че днес изкуственият интелект създава забележителни изображения, но дали пак той би могъл да разпознае истината и лъжата, да прецени коя картинка е създадена от човек и коя – от алгоритъм?
191„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“
„Големият въпрос: как ще се трансформира обществото. Защото ние виждаме, че в момента нещата не се случват както би трябвало. Дори капитализмът е в заника си, близо до своя финал. Не знаем какво ще е следващото и как ще изглежда, но то със сигурност няма да бъде толкова водено от огромните бизнеси, които все по-трудно съществуват.“ Жюстин Томс има богат и пъстър опит в епохата на интернет – през комуникациите, дигиталния маркетинг, дизайна, предприемачеството. Преподава в Нов български университет и СофтУни Digital. Организира конкурса „Сайт на годината“, а личният ѝ блог съществува от почти две десетилетия. С погледа на учен, практик и учител тя следи как се променя комуникацията в мрежата и накъде ни водят технологиите. Как днес можем да сме сигурни, че в информационния поток не пропускаме нещо важно? Или че не ставаме жертва на манипулации? Как ще изглеждат новите медии след… „смъртта на медиите“? Ще се справят ли те със задачата да ни ориентират? В света, който през следващите години е обречен да се изправи пред мащабна трансформация…
192ChatGPT срещу шампиони. Последният печели!
Знаете ли кое е било мястото в България с най-висок среден коефициент на интелигентност на 16 март 2024 г. между 12 и 18 ч? ChatGPT не би могъл дори да налучка. Аз обаче знам отговора. Не, не е Народното събрание. В пловдивско заведение се бяха събрали за интелектуална надпревара 80 души, мнозина от които познати на всеки, който се интересува от викторини, от куизове, от телевизионни игри на знанието. Разделени на 10 отбора, те се изправиха едни срещу други и в същото време срещу… споменатия ChatGPT. Тук бяха се събрали цели 33-има души, които поне веднъж са печелили предаването „Последният печели“ по БНТ1 (сред тях и аз). Участваха почти всички от най-популярните участници, натрупали впечатляващ брой триумфи. Останалите – до 80 души включили се в клуба, бяха участници и фенове на предаването и на куизовете като формат. Що за нетипична надпревара? Кой ли се оказа големият победител? Какво е бъдещето на интелектуалните игри в битката (или срещата) ни с технологиите? Защо му е на човек днес да знае и помни факти, които онлайн са на една ръка разстояние?
193„Въпросът е да не убием сами креативността си“
„Единствената, най-голяма надежда, която имам за човечеството, е да не загубим любопитството и креативността си. И смятам, че е по-възможно да се случи на базата на забавления, които ни правят безлични и незаинтересовани. А не заради това, че някой изкуствен интелект ще ни е взел работата…“ Струва ли си днес да започнем да учим програмиране или науките, свързани с данните? Не е ли обречено бъдещето на софтуерните инженери? Всеки ли би могъл да стане специалист в тези област? Защо понякога университетското образование се превръща в пречка? Йордан Даракчиев има много какво да каже по темата, за 8-и път той започва да преподава първия у нас едногодишен модул, в който човек може да получи достатъчно знания, за да започне работа в областта на науката за данните и изкуствения интелект. При предишното му гостуване поговорихме за дефинициите и възможностите на машинното самообучение, невронните мрежи, изкуствения интелект. За това как почти случайно астрофизикът по образование започва да преподава на хора, които после стават част от ИИ-екипите във фирми като „Тесла“ и „Мета“, в обещаващи стартъпи. Сега ще надникнем към предизвикателствата, пред които ни изправят генеративните алгоритми. Ще си говорим за разработването на софтуер и системи с изкуствен интелект като професионално предизвикателство, вълнуваща област… и възможност, която си струва повече хора да опитат.
194Павел Дуров. По-добрият Зукърбърг
Щом има Гандалф и Гандалф Белия, защо да няма Зукърбърг и Зукърбърг Белия? Странна птица е създателят на Telegram Павел Дуров. И той, като колегата си, „таткото“ на Facebook, е роден през 1984-а. Забогатява, след като създава социална мрежа. И той успява да натрупа известен брой милиарди. Само че с доста съществени нюанси. За разлика от набора си, говори свободно латински, по снимките личи, че изглежда доста различно в мускулатурата. Направи световния си пробив с приложение, което ви гарантира сигурност и се старае да не ви манипулира. Не точно както при колегата… Завършва с всякакви възможни отличия… филология, макар че в същото време уж е опасен хакер. Превръща се в знаменитост, преди да се забърка в тежки проблеми с властите в родината си. Докато в същото време и до днес остава енигма за медиите по цял свят. Дали има две деца, или никога не е имал връзка с жена? Какъв ли ще е следващият му голям проект? Как си представя бъдещето и бои ли се от изкуствения интелект? Павел Дуров е от онези образи, които правят днешния технологичен свят значително по-вълнуващ…
195„Светът е вмирисан на кич. Затова върви към катастрофа“
„За човека продължава да има 10 000 начина да мисли и да гледа света. А какво прави той, по дяволите? Зяпа си телефона. Децата, които растат сега, не са виждали какво има наоколо. Те са обект на фантастиката, живеят в паралелен свят. Те не знаят как изглеждат улиците, как изглеждат хората. Това ме кара да мисля, че няма оправия. Кой ще ги вкара в този свят? Ако стане случайно, те ще бъдат разбити.“ Текла Алексиева се превръща в легендарен илюстратор, след като създава 120 корици за книгите от поредицата „Библиотека Галактика“. Поколения читатели свързват най-големите фантастични романи с образите, нарисувани от нея. Освен художник със самобитен поглед и безброй признания, е и автор на стихосбирка. Какво ли мисли тя за изображенията, генерирани от изкуствен интелект? Защо според нея днес сме заобиколени отвсякъде от кич – в литературата, в изкуството, в живота? Можем ли и как да си върнем добрия вкус? Защо в никакъв случай не бива да напускаме Земята? Как така… Текла Алексиева не е успяла да дочете книгата с една от най-известните ѝ корици?
196Програмистът, който избра да е детегледач
Продължава да е повече от примамливо да се насочиш към програмирането, да потърсиш бъдещето си в прословутия IT сектор… Днешният ни гост е програмист с 20-годишен стаж! Насочва се към това поприще, много преди то да се превърне в мода и да стане толкова изкусително. Докато не усеща, че му е омръзнало да прекарва времето си пред компютрите, а най-приятно му е да е сред децата. Така, напук на всички стереотипи, Богдан решава да си изкарва хляба, като гледа хлапета. Това го прави щастлив, осмисля ежедневието му. Дори не му минават идеи да се връща към компютрите, за него няма нищо по-смислено от времето, прекарано с децата… Не е ли време да преосмислим някои клишета?
197„Колко ни е важна днес истината?“
„Как изпуснахме обществения договор? Ей така, тихичко…“ Вече не сме способни да различаваме текстовете и изображенията, генерирани от изкуствен интелект от тези, създадени от човека. Това е големият извод от експеримента на Дигитални истории, в който се включиха близо 2000 души. Срещаме се с Надя Шабани, правозащитен адвокат и директор на БЦНП, и с Радина Банова-Стоева, правозащитен адвокат и правен консултант към центъра. Какъв ще е начинът, по който оттук нататък ще можем да различаваме истината? Защо е важно да си говорим за човешките права в контекста на големите въпроси, пред които днес ни изправят технологиите? Обречени ли са опитите за регулация на изкуствения интелект? Как да решим големия въпрос с етиката в тази област? Защо решенията, които вземаме днес по въпросите на изкуствения интелект, имат толкова голямо значение за бъдещето на цивилизацията ни?
198Човек или ИИ – можем ли да различим автора? (Резултати)
Способни ли сме да различим създаденото от изкуствен интелект и от човека? Започвам с краткия отговор: не можем. Това е основният извод от експеримента, който беше организиран на сайта Дигитални истории. Има обаче и толкова много други любопитни щрихи, които да ни накарат да се замислим… Йеронимус Бош или Петко Славейков се оказаха по-трудни за разпознаване? Гозбите на Мария Жекова или строфите на Виолета Кунева?
199„Живеем във време на пълна трансформация“
„Заобиколени сме от огромно количество софтуерни системи, ползваме ги в ежедневието си, а те са написани от посредствени програмисти. Счупен е начинът, по който създаваме софтуер!“ „Ценността на смисленото съдържание ще се вдига, защото има прекалено много боклук, прекалено много шум. Единственият начин да се съхраним като хора е, да слагаме прегради. Да пресяваме какво влиза в нашата глава.“ Борис Симандов има огромен технологичен опит. Близо 10 години е на директорска позиция в Chaos Group, една от най-успешните български IT компании. Днес помага в развитието на следващото поколение стартъпи. Заедно с Росен Генчев са създатели на фейсбук групата DevBG, най-оживеното (и често доста странно) онлайн пространство, където се срещат хората от технологичния свят. Ще поговорим: – за това можем ли да се чувстваме спокойни в днешните турбулентни времена – за революцията на изкуствения интелект, в която живеем и за скептиците – за поредната важна стъпка – Sora и генерирането на видео – за големите предизвикателства и професиите, обречени да изчезнат – за връщането на истината като ценност и медиите на бъдещето – за групата DevBG като най-добрия пример защо и как не работи демокрацията днес.
200Каква да бъде следващата Дигитална история?
Сещате ли се за история, която заслужава да бъде разказана? Отговорете ми и ако идеята ви се претвори в публикация тук, ще получите личен подарък. 3 години навършва днес начинанието Дигитални истории! Време е за обобщение на постгнато дотук. Време е и да дадете мнението си. А накрая е време… за една неочаквана новина.
