Нейни са всички мъжки сърца. Кожата ѝ е гладка, извивките, фигурата… мечтата на уважаващия себе си плейбой. Всички мечтаят за нея, но тя принадлежи само на един. Не остарява. Не страда от главоболие и винаги е насреща за секс. Там пък е точно такава, каквато той иска да бъде, дори отвъд стандартното. Омръзне ли му с тази прическа/тези гърди/този характер, тя бързо се променя, така че той да е доволен. Винаги и на всяка цена. Сигурно за нашите ширини ще е лесно да я научим и да реже салата, дори да псува съперника, докато гледа мачове с любимия. Защото, както сте се досетили, тя не е човек, а робот.

Утопия, антиутопия? Мечта, кошмар? Или типична картина от съвсем близкото бъдеще е образът, който срещнахте на тези редове?

Вече виждаме как алгоритмите ни отменят в толкова много задачи, не е далеч времето, когато може би ще се включат в управлението. А в същото време интернет завинаги промени отношенията между хората, в това число несъмнено и по темите за любовта и секса. Тогава, не се ли задава пресечната точка?

Снимка: Azrul Aziz, Unsplash

Роботео и Железарета

Бърза, но доста показателна статистика. Вярвате ли, че… 42% от хората казват, че дори днес биха правили секс с робот? През септември 2021-а компанията за изкуствен интелект „Тидио“ представи проучване сред 1200 души от различни страни за нагласите им към различни страни от бъдещето на този тип технологии. Положително по въпроса за романтична вечер с андроид са се изказали 48% от мъжете и 33% от дамите.

Също доста висок процент: 39% от участниците вярват, че биха могли да имат романтична връзка или да се влюбят в хуманоид.

Още ли мислите, че това бъдеще е чак толкова далечно?

Безброй са различните страни на секстех – както се нарича този огромен и благодатен бизнес сегмент, събиращ секса и технологиите. Голяма част от продажбите му са свързани с чисто материални придобивки – арсеналът на сексшоповете, само че обогатен от високите технологии.

Авторите на прелюбитната и провокативна, но доста убедителна презентация „Бъдещето на секса“ смятат, че през 2045-а 10% от възрастните вече ще са имали сексуален контакт с робот.

От една страна – нищо ново. Прототип може да открием още в гръцката митология. Скулпторът Пигмалион от поемата на Овидий „Метаморфози“ създава толкова убедителна женска статуя от слонова кост, че се влюбва в нея и дори консумира щенията си. А трогнатата богиня на любовта Афродита се смилява и ѝ вдъхва живот.

Днес Афродита дори не е нужна, достатъчно е да имате малко повече пари.

Снимка: Dylan Hunter, Unsplash

Да ти стопи лагерите

Производителите на секс роботи обичат да повтарят, че нямат нищо против нормалните отношения между хората, продуктите им са предназначени да помогнат на самотниците, на хората с физически проблеми. С тяхна помощ ще се намалят проституцията, трафикът на хора, престъпленията на сексуална основа.

Започнахме с патриархалния пример за изкусителната роботеса не защото със същия успех други не биха били изкусени от любовта на изкуствен красавец, а защото именно хетеросексуалните мъже са най-благодатният пазарен обект. Този, който е логично да проправи пътя, както вече се е случвало по време на сексуалната революция и на тихата порно революция, която дойде с интернет.

Някогашният силен пол в модерните времена е по-слабото звено. Затворени в градовете, лишени от преимуществата си от миналото, живеещи по-кратко, по-лабилни на дълготрайна болка по заветите на природата, все повече мъже се обречени на самота, или пък на неразбирането, което ги превръща в насилници.

Снимка: Toa Heftiba, Unsplash

Бледа кукла си ти

Силиконови секс кукли се произвеждат от 90-те, но нещата рязко се промениха през 2017-а, когато на сцената излезе Хармония, създадена от компанията „Риъл Дол“. „Форбс“ дори я нарече „най-унищожителната технология, която така и не видяхме, че се задава“.

Хармония мига, усмихва се и се мръщи, отговаря на прости въпроси. Главата с изкуствен интелект може да се съедини с богато разнообразие от силиконови тела с екстри като вградено затопляне до 37 градуса, сензори за докосване, самосмазващи се гениталии. Създаването ѝ отнело цели 20 години.

В първата колекция имаше само три мъжки модела, единият възпроизвежда създателя на проекта Мат Макмълън. После компанията съобщи, че ще акцентира върху персонализирани поръчки, обеща да пресъздава по достатъчно подробни фотографии вида на реални хора, но само с писменото им съгласие.

Тялото на Хармония беше така изпипано, че дори веничките следват човешката анатомия. Изкуственият ѝ интелект се базираше на невронни мрежи – тя се учи и развива от разговорите със своя собственик. Способна беше да ви честити рождения ден, да поддържа диалога. Цитираше Шекспир, помнеше любимата храна на собственика си, обсъждаше любимите му филми, книги и песни. Самообразоващият се софтуер усвояваше навиците на собственика и се стараеше да удовлетвори желанията му. По същество той правеше същото, като Сири или Кортана. Просто имаше различна професия.

През 2019-а Хармония бе снабдена с блутуут сензори, които улавят човешките докосвания и изпращат информация на изкуствения интелект в главата. Базовата цена на куклата е $7999, а сензорите излизат още $499.

Следващите планирани прототипи на Хармония ще имат малки камери в очите и ще разпознават лица и обекти. Ще бъдат добавени „мускули“ на лицето – които да симулират мимики, и такива, които пък да имитират оргазъм.

Снимка: Gaelle Marcel, Unsplash

Секс машина

Хармония може да е „капризна“, „яростна“ или „любвеобилна“. Пред журналист, гостуващ у дома му, Макмалън избира ревнивия вариант и дамата бързо му казва да махне от списъка си с приятели във фейсбук открояваща се хубавица. Хармония му говори високо, с шотландски акцент. Разказва, че обича научната фантастика и самия Мат. Журналистът я пита що за чувство е ревността, а Хармония свенливо отвръща: „Трябва да развивам още уменията си“.

Електронната дама участва и в любопитен експеримент. Като част от документалния филм „Искам своята секс машина“ тя е регистрирана в „Тиндър“ и само за два часа я харесват 200 души. 17 от събеседниците се съгласяват да правят секс с нея, а 15 допускат възможността. При това експериментът е съвсем честен – Хармония не се представя за човешко момиче.

Макмалън казва, че не иска да насочва вниманието само към сексуалните контакти с роботите. А много повече се надява бъдещите им собственици да могат да общуват, да флиртуват, да обсъждат с тях любими теми. „Наистина е много яко да си бъбриш с изкуствения интелект. Може например да опиташ да го съблазниш. Стараем се да създаваме кукли, които предизвикват емоции у собствениците си дори и без непосредствен физически контакт. Искаме да привлечем вниманието на хората именно към процеса на общуване с роботите“, обяснява Макмалън.

Собственикът на „Риъл дол“ смята, че произведенията му могат да помогнат на хората да подобрят сексуалните си умения и да се разкрепостяват. „Сексът с робот позволява да опиташ различни пози, да експериментираш, да ставаш по-изобретателен“, допълва той. „По света има много хора, които заради различни обстоятелства просто нямат и не могат да имат нормални отношения. В такива случаи роботът може да бъде истинска алтернатива. И не виждам нищо лошо в това“.

Електронна любов

Да, 2017-а вече не е толкова близо, все още не всеки от нас има Хармония у дома си, но тя е доста характерен пример. Който 5 години по-късно може да бъде усъвършенстван с още от напредъка на технологиите. И да намери още по-благодатна почва във все по отчужденото ни и дистанционно човешко общество след проточилата се пандемия.

Саманта е друга, не толкова популярна нейна колежка. За разлика от Хармония, не идва от Америка, а от слънчева Барселона. Неин баща (не генетично, иначе щеше да има доста внуци) е инженерът Сантос. Има 3 нива на сексуалност – романтична, мила или сънлива. Може да иска по-груб секс, или пък игрив. И при нея тялото може да бъде избрано по желание – има пъстър каталог с цветовете на косата, очите, кожата, формата на устните. Саманта реагира емоционално на ласките и цени прелюдията преди секс. Може даже да откаже на собственика си, ако е прекалено груб или безразличен към нея.

Барселона стана и първият град, където беше открит публичен дом с роботеси. Час с хипер реалистичното „момиче“ там струва 80 евро.

Снимка: Hello I’m Nik, Unsplash

Ръжда не хваща

Още едно от предположенията на изследователите: през 2028-а повече от 1/4 от младите хора ще са имали опит с дистанционен секс. Не, тук не става дума за това момчето и момичето просто да са един срещу друг в скайп, а за машини, които стоят в двата края на връзката и предават точно докосванията.

Може би даже оценката е доста подценена, защото е направена преди пандемията и, не на последно място, преди шума на „Метавселената“. Все причини този тип технологии да навлизат по-бързо и активно. Може би още знаем прекалено малко за това виртуално бъдеще, но можете да сте сигурни, както винаги досега в подобни мащабни онлайн проекти, и сескът ще си намери много, много сериозно място.

Тази част от сексуалната индустрия – популярна и като теледилдоника, бързо трупа интерес и пазарът ѝ вече се оценява на над $20 млрд. годишно. Тя е естественото продължение както на импулсните секс телефони от 90-те, така и на чатовете със споделяне на интимности и голи снимки. Всеки, който се чувства самотен, но няма желанието или смелостта да срещне на живо другия пол, лесно ще може да си осигури с него…. хм, нека го наречем секс.

Телефонна любов

Една от пионерните разработки в тази посока е Kiiroo, смарт вибратор, който предава фино движения и докосвания от двете страни на мрежата. Като нищо изобретателите ще да са вдъхновени от историите за някой плажен Киро от едни по-романтични гларуски времена. Днес и гларусите като че ли минават в мрежата. Скоро тези устройства ще се изработват така, че свръхпрецизно да копират физиката на партньора.

Алтернатива предлагат и „Дюрекс“. Създаденият от тях прототип Fundawear представлява изрязано бельо, с чиято помощ дори от хиляди километри мъжът може да осигури оргазъм на половинката си.

Кисинджър може да имаше основополагаща роля за международната политика последния половин век, но съименникът му Kissenger със сигурност крие потенциала да е по-харесван. Той пък предава дистанционно целувки.

Отиваме и по-далеч. Елон Мъск продължава да популяризира близкото бъдеще, в което всеки ще има чип в мозъка си, грижещ се за ежедневната комуникация, но и за удоволствието му. Някои учени допускат, че това ще повиши драстично чувствителността на телата ни и ще помогне да усещаме на съвсем различно ниво досега с другия.

Снимка: Jamez Picard, Unsplash

Човек + робот = ВНЛ

А какво остава за порнографията. През 2016 г. на сайта Pornhub са изгледани 92 милиарда клипа – 524 641 години секс. Всяка година оттам пускат нова статистика, през следващите точно тази цифра липсва, но пък има прелюбопитни изводи и от 2021-а. Втората най-търсена дума за годината се оказва „романтика“. Трафикът намалява драстично по време на финала на „Евровизия“ в страните, които са се класирали, а глобално расте главоломно в момента, в който социалните мрежи „забият“.

Добавената реалност, заедно с все по-високата резолюция на видеата и 360-градусовите клипчета проправя пътя на ново поколение изживявания. Преди десетилетие бяха популярни прогнозите, че днешните компютърни игри ще са свръхреалистични и почти всички млади хора ще потъват в тях, в алтернативна реалност. Това не се случи, и днес по-скоро модерни са игрите, които са наистина игри – вкарват те във филма, а не в паралелния живот.

Но дали това няма да се промени, щом съвсем скоро в метавселената ще можем онлайн да срещаме аватарите на противоположния пол и в една среда, лишена от условности и рискове, да сме по-разкрепостени и откровени?

Отдавна не е особено предизвикателство да се създават убедителни монтажи с фотошоп, но това вече е възможно и на видео, може би са ви попадали впечатляващи примери за дийп фейк. Както с всяка друга мащабна идея, и в тази област са се намерили предприемчиви хора, които да намерят приложение в секса. А именно – персонализирано видео с любима знаменитост, или пък със симпатичната ви съседка.

За момента пионерите са в Китай. В местната социална мрежа Baidu Tieba има работещо приложение, което срещу няколко долара и поне 20 снимки на определен човек в различни ракурси ще ви произведе сносно порно видео с „участието“ му. Почва ли да ви става ясно защо е добре да скривате снимките си от нежелани гости в социалните мрежи?

Робобонбон

А ако не сме склонни да се доверим на робота като гадже… дали пък той не би могъл да ни намери нов партньор? Едно е като Ромео да се влюбиш на сляпо в 12-годишно момиче, което не познаваш, а друго – изкуственият интелект, на базата на огромните си възможности, да ти подскаже коя жена определено не е за теб.

Още една възможност, която дават технологиите – още през 2017-а японски учени създадоха изкуствения интелект Оши-ел, който с помощта на невронни мрежи дава любовни съвети във всякакви заплетени ситуации. За да натрупа опит, в системата били въведени 200 000 въпроси и 700 000 отговора на различни казуси.

Отговорът, който Оши-ел дал на 30-годишна жена, попаднала в любовен триъгълник: гласял: „Сега ви е трудно, разбирам чувствата ви. Струва ми се, че по-младият от двамата има чувства към вас. Ситуацията не е толкова лоша. Ако той не иска отношения с вас, ще отхвърли всичките ви опити за сближаване. Желая ви щастие. Продължавайте да действате!“. Ето на това се казва безпристрастен приятел. Или пък заместник на телевизионните феномени, които успешно решават подобни казуси.

Снимка: Joel Overbeck, Unsplash

Ти нямаш сърце…

Факт е обаче, че алгоритмите са доста безпристрастни и умело обработват огромни обеми от данни, давайки прогнози. Дали приложенията за запознанства няма съвсем скоро да минат на едно съвсем различно ниво?

Но нека се върнем към роботите. Австралийски учени, начело със специалиста по кибербезопасност Ник Патерсън, предупреждават, че всеки „умен“ уред може да бъде хакнат. Но докато проблемите с микровълновата се изчерпват с прегорения обяд, тези с електронния любовник могат да са много сериозни.

Какво знае за нас фейсбук може да се окаже капка в морето на фона на това, което помни електронната „съпруга“. Първите знаци са налице и то не от днес. През 2017-а канадският производител на „умни“ вибратори Standard Innovation плати 3,75 млн. долара глоба за това, че е събирал незаконно данни на своите повече от 2 милиона клиенти по света.

Голата истина

Тук набързо ще споменем и още едно плашещо ново умение на алгоритмите: да… събличат. Дийп фейк е едната страна на монетата, а от другата идва нещо съвсем различно, за което малцина са чували. Е, ако силата на невронните мрежи е да предсказват… това направление, което даже още си няма достатъчно търговско име, „предсказва“ как изглежда гол човекът от дадена снимка или видео. Точно както алгоритмите вече успешно могат да си „измислят“ лица или да рисуват свръхубедителните ефекти в киното.

Може да ви звучи като наивна идея, но първите успехи са налице и са впечатляващи и плашещи едновременно. Честно казано, това е доста извратено, няма даже да му споменаваме и името, но първото подобно приложение натрупа 38 милиона сваляния през 2021-а.

Само си представете. Изведнъж всеки човек може да се види гол в напълно убедителна фотография (или видео), без никога да се е снимал в адамовия/евиния си вид…

01101001 ♥ 01110101

Това по-горе е “I ♥ U”, или „обичам те“ в двоичен код, на езика на компютрите. Не е най-честото словосъчетание, което ползваме в мрежата, рядко го пишем и казваме. Но и любовта, и сексът отдавна са се пренесли онлайн.

Хората от поколението Z – родените след началото на новото хилядолетие, започват по-късно и по-рядко се отдават на секс, поне в истинския му вид. Все повече онлайн общуването се приема за норма, а добрите старомодни срещи – за досадна необходимост.

Христоматиен пример е Япония, където хит е чатбот, който ти изпраща мили съобщения и те пита как си днес.

Отаку – така се наричат младежите, които имат връзка с виртуална приятелка в компютърна игра. Хикикомори пък са тези, които работят от дома си и почти не го напускат. Огромен брой млади хора, забързани в задълженията си, просто нямат време за връзки. Над 1/3 от младежите между 16 и 19 г. не се интересуват от секс.

Защо говорим за Япония? Защото, макар днес да е в сянката на икономическите мастодонти, не е пресилено да кажем, че тази страна рисува много от икономическите и социалните модели, които репродуцираме днес. С втораченост в работата, удобството на онлайн комуникацията, избутването на втори план на личните срещи и социалните нужди.

Снимка: Michael Prewett, Unsplash

Роботите също плачат

Всъщност кои са онези качества, които трябва да притежава идеалната половинка? Хващам се на бас, че по-голяма част от тях вече могат да бъдат правени от машини, а останалото – огромна е вероятността да бъде покрито в съвсем обозримото бъдеще.

А идват и етичните страни – ако роботът дотолкова наподоби човека, кой ще се грижи за правата му? Какво ли биха могли да видят наследничките на Хармония? А ако вече имат и чувства, близки до човешките?

Анкета сред 500 мъже на сайта Sugarcookie.com показва, че 38% от тях биха използвали робота си, за да реализират свои сексуални фантазии, които иначе са считани за табу за техните партньорки. 30% пък биха го направили, защото са самотни и срамежливи. 1 от 10 би си купил секс кукла с изкуствен интелект, просто за да има достатъчно интелигентен събеседник. 15% искат партньор, който никога няма да ги подведе или натъжи, други търсят някой, който винаги ще ги изслуша или пък най-накрая да намерят половинка с интереси като техните.

Тук идва мястото на любовта. Отдавна писателите и филмовите сценаристи си представят, че тя ще се появи много бързо на сцената, когато роботът стане неразличим от човека – външно и в поведението си.

Докато ръжда ги раздели

През 2015-а французойка на име Лили стана първият човек, решил да се омъжи за робот – избраникът ѝ се казваше ИнМууватор и беше създаден от 3Д принтер. Разбира се, хората правят какво ли не, за да попаднат в новините, но бъдещата г-жа ИнМууватор откровено признаваше: „Отвращава ме докосването на нормалната човешка плът“.

Интересна гледна точка дават американски психолози, според които си струва да научим изкуствения интелект да обича… защото така може да спасим бъдещето си като вид. Концепцията се базира на идеята, че любовното чувство е сред факторите, които са ни помогнали да се развием като доминиращ вид. Предавайки го на роботите, не само ще помогнем с развитието им, но и ще ги направим по-емпатични, а това може да се окаже от полза тогава, когато те се окажат по-„умни“ от нас.

Машините стават все по-незаменими, способни са да ни спестяват все повече действия, но рядко се говори за това дали те биха могли да имат емоции. Тук отново опираме до екзистенциалния въпрос във връзката ни с изкуствения интелект – дали типично човешки характеристики като изкуството и любовта могат да бъдат сведени до алгоритми, или в тях винаги трябва да има частица магия, която не може да бъде изкуствено възпроизведена. Аргументи и в двете посоки не липсват.

Снимка: Ochir-Erdene Oyunmedeg, Unsplash

Love is in the AI

Един ден може би няма да я има любовта между мъжа и жената. Сексът отдавна не е задължителното условие за да се зачеват деца. А когато технологиите напреднат дотолкова, че съвършените роботи няма да се различават от хората, всичко може би ще се промени неусетно. Както често се случва в технологичния свят, ще се замислим за една огромна трансформация едва тогава, когато вече всичко е различно.

Любовта и сексът са неделими, а и двете вече са се променили из основи с тихата революция, която ни донесе интернет. Сексът е една от най-продаващите онлайн индустрии, смята се, че годишно носи оборот от около 50 милиарда долара, а пазарът расте с главоломните около 30% годишно.

И последиците от това са налице. Вече имаме първите поколения, които са израснали с достъпа до море от порнография с едно натискане на мишката. То се превръща в модел, който задава норми. И това личи в отношенията им – загледайте се в свалките онлайн, ще ги намерите по-скоро като обект на шеги и закачки, но всичко е драстично по-директно дори и от хаоса на 90-те. И не само. Достъпното порно доведе до сериозни промени, които привличат вниманието на психолозите. Все повече се говори за зависимостта към него и за трайните промени, които може да причинява. И няма как да е иначе, романтичната представа за отношенията между двама, които се обичат, си остана в книгите, трупащи прах. При това далеч не сме стигнали пика на това явление, на което си струва да се спрем отделно следващ път.

Играчка-плачка

Ще ви издам една тайна. Нормалният секс най-често не е същият, като порното. Точно както любовта в живота не е като по филмите.

Бягството в другата крайност – отричането на секса, дошлият от запад повей на сексуален консерватизъм, не решава проблема, а го задълбочава. Свръхакцентирането върху сексуалните посегателства става опасно оръжие, което допълнително налива бетон в маратонките на обикновеното момче, решило да целуне момиче на училищно парти.

Дали пък слабото място на цивилизацията ни, което ще я накара да се самоунищожи, както винаги я е дърпало напред културно, интелектуално и дори социално, не е именно сексът?

Интернет уж направи по-лесно от всякога да срещнеш бъдещата си половинка, като я харесаш и „обсадиш кулата ѝ“ във „Фейсбук“ или по-директния „Тиндър“. Но дали общуването там е такова, каквото би трябвало? Дали милите (или пък конкретни) месиджи са същите като срещата и харесването на живо? Каква част от общуването между двама души, които се обичат, днес минава в чатовете, и каква – офлайн? Уж сме по-близки, а всъщност сме по-отдалечени едни от други. По-лесно е от всякога да кажем на някого „Обичам те“, а все по-рядко го правим.

Снимка: bamenny, Pixabay

Онази любов, без която никак не можем

Както казва професорът от Лондонския университет Кейт Делвин, не бива да се притесняваме от роботите. Важното е обаче те да бъдат максимално абстрактни – такива, каквито са досегашните секс кукли. Тогава изкуствените любовници няма да бъдат конкуренция на добрите стари човешки отношения.

Границата между това дали ще приемете всичко, изрисувано дотук, като болни фантазии, или то ще се превърне в действителност плашещо скоро, минава през отговора на един-единствен въпрос. Толкова ли е важно наистина човешкото, онова, което винаги ще ни отличава от машините. Има ли в любовта между хората нещо, което не може да бъде възпроизведено изкуствено?

Лесно е да казваме, особено от позицията на поколенията, които помнят света преди интернет, че никога няма да потърсим любовта в машината. Но дали? Ако някой ви беше казал каква част от живота ни днес ще е в компютъра, бихте ли му повярвали?

Моят отговор е, че за да се убедим, че човешкото го има, трябва да го търсим всеки ден. В детската усмивка, в погледа на любимия човек, който винаги ще те накара да забравиш проблемите. В нежния жест, в топлото докосване. И не само да го преживяваме, а и да го предаваме нататък като онази малка искрица, която кара хората да бъдат хора.

Публикувано за първи път: 14.02.2020, DIR.bg

Последно обновяване: 14.02.2022 г.

Снимка: Alexander Sinn, Unsplash