Оптимус за оптимисти. Какво умее роботът на Мъск?

юни 28, 2022 | Технологии

Оптимус за оптимисти. Какво умее роботът на Мъск?

28 юни 2022 | Технологии

Технологична революция или стрелба в тъмното?

Оптимус е роботът, който Мъск обеща, че ще поеме всички досадни и опасни физически задачи, извършвани от човека. При това съвсем скоро, очаква се пилотният вариант да е готов през септември. И, както винаги, когато става дума за плановете на този авантюрист, амбициите са огромни.

Какво обаче се крие зад тази идея? Трябва ли някои професии да се боят за работното си място? И как ли се вписва проектът в контекста на останалите му революционни начинания, като например този за мозъчните импланти „Неуралинк“?

Оптимус идва и се очертава като една от забележителните технологии, появили се много по-рано, отколкото бихме предположили, че е възможно.

 

 

Лакомство или пакост?

Това се питаме всеки път, когато Мъск обяви поредния си мащабен проект. Безспорно най-голямата технологична личност на нашето време редува изумителните успехи и очевидните блъфове. Достатъчно е да споменем от една страна изстрелването на чакания с десетилетия американски космически кораб и революцията в мобилността „Тесла“ и от друга – отдавна прокламираните подземни мрежи от тунели, които ще ни спасят от задръстванията и пътуването до Марс, което отдавна трябваше да е факт.

През последните години сред факторите за това как да „четем“ новините, идващи от него, се оказаха и пазарните спекулации. Човекът, който в късни доби можеше да кани на дуел президенти, с една дума въздига и срива акции. И си играе с цената на „Туитър“ както момченце с кученце.

Оптимус обаче може да се окаже нещо доста по-важно, на фона на малкото внимание, което му обърнаха медиите, погълнати от толкова много актуални световни новини.

 

 

Служител на месеца

„Изненадах се, че хората не осъзнаха мащаба и важността на тази програма“, каза Мъск през април тази година, малко след като бяха обявени повече подробности по проекта.

А последната новина – че прототипът ще бъде готов преди края на септември тази година, съвпадна с друго заявление на Мъск: че заради лошата икономическа обстановка планира да съкрати 10% от служителите на „Тесла“. Като вземем предвид, че днес това е най-високо капитализираната автомобилна компания… става дума за доста хора. Странно е и на фона на постоянните му заявления, че хората не стигат, че постоянно се търсят още специалисти.

Че генералният ни проблем като цивилизация е ниската раждаемост…

Връзката между двете е очевидна, заявена беше още при първата информация за създаването на Оптимус.

Когато за първи път беше обявено създаването му – през август 2021-а, трябваше да се казва Тесла бот. После получи доста по-личното си сегашно название и изведнъж се оказа, че проектът е огромен приоритет.

 

 

Приятно ми е, Оптимус!

„Съвсем скоро физическата работа ще е само въпрос на избор. Още ще можете да я вършите, но само ако имате желание“, убеден е Мъск. И това ще стане именно благодарение на проекти като Оптимус, чиято цел е да поеме неблагодарната част от човешките задачи. Именно затова е избрана формата на хуманоид.

Нашият бъдещ приятел ще е висок 173 см при тегло 57 килограма. Доста кльощав като за средния си ръст, очевидно без склонност към напълняване. Ще бъде изграден от възможно най-леки материали.

Ще може да носи 20 килограма полезен товар, да вдига 60 кг, ще се движи с почти пешеходната скорост от 8 км/ч.

На „лицето“ ще има дисплей, на който да се показва всякаква полезна информация.

Сигурен съм, че вече се питате: а какво ще се случва там, където е мозъкът? Каква автономност и какви опити за наподобяване на човешкото поведение се задават?

Засега амбициите са в съвсем друга посока. Изкуственият интелект, който ще контролира Оптимус, ще му помага само да се ориентира в пространството и да изпълнява поставените чисто физически задачи, нищо повече. Той ще може да сглобява отделни части, да пренася, да подрежда.

 

 

Оптимистична теория

„Всеки, който е по-наблюдателен и слуша внимателно, ще оцени, че Оптимус има потенциала един ден да надмине бизнеса с превозни средства“, казва Мъск. Нека припомним, че става дума за същия бизнес, който го направи не просто най-богатия човек на Земята, но и най-богатия, живял някога. За първата четвърт на 2022-а компанията има приходи от 16,9 милиарда долара. Тоест: амбициите, свързани с Оптимус и наследниците му, са сериозни.

Показателен факт, че роботът се превръща в приоритет е също решението да се ускори развитието му за сметка на забавянето на друг дълго прокламиран проект – за автономните камиони „Сайбъртрак“.

„Тесла“ и в момента е най-голямата компания за роботика в света“, казва Мъск. „Нашите автомобили по същество са полу самоуправляеми роботи на колела“.

 

 

Оптимизации

И в това има доста логика. Компанията разработва иновативни собствени чипове, също и изкуствен интелект, които се използват за автомобилите. Според техния създател те могат лесно да се преработят така, че да управляват и хуманоиден робот.

Плюс суперкомпютър на име Доджо, чиято задача е да тренира дълбоките невронни мрежи, които да осъществяват напълно автономното шофиране. Ето, че вече му намериха и друга, доста важна задача.

Ако прогнозите на най-богатия човек се сбъднат, „Тесла“ наистина има потенциала да се превърне не в просто колосална фирма, а в гигант, какъвто не е съществувал.

Разбира се, както стана дума, винаги си струва да имаме едно наум с все още младежкия оптимизъм на 50-годишния Мъск. Той често е склонен да обявява нереалистични цели, но също толкова често е склонен и да изпълнява по невероятен начин гръмки обещания.

 

 

Железобетон

Колко точно добър е Оптимус, ще разберем съвсем скоро. „Робот от хората за хората“, го наричат маркетинговите материали.

„За момента няма от какво да се боим“, обещава Мъск. „На механично ниво, можете да надбягате Оптимус, а най-вероятно засега ще сте и по-силни от него“.

Разбира се, ако се върнем само 5 години назад, можем да чуем същия герой да казва, че „ИИ е най-големият риск, пред който сме се изправяли като цивилизация. Най-голямата опасност за съществуването на хората по начин, по който не са автомобилните, самолетните катастрофи и лошата храна“.

„Оптимус е създаден, за да е дружелюбен, да се движи през свят, изграден за хора“, гарантира „татко“ му.

Първите версии ще са ограничени така, че да изпълняват по една задача и идеята им е да се включат веднага в работния процес на фабриките „Тесла“. После ще продължи разработката, така че всеки Оптимус да може да изпълнява най-различни задачи. Съответно почти всяка компания ще се радва да има колкото е нужно Оптимуси, които да вършат човешката работа. Както обикновено, една от целите е ниската цена. Мъск не се ангажира с конкретни суми, но обещава, че хуманоидът „ще струва по-евтино от автомобил“.

 

 

Моем да носим

„Тези роботи не идват, за да ни изхвърлят от обичайните човешки професии“, обещава Мъск. „Те ще се захванат само с най-скучните задачи, онези дейности, които са повтарящи се, монотонни или пък опасни. А за нас ще останат по-интересните…“ Сами разбирате, тази дефиниция е доста условна.

И какво, иде краят на обявите за „студенти хамали“? На „кърти, чисти, извозва“? Що за скучно бъдеще!

„Да, трябва да сме готови за този момент и да помислим за някаква форма на безусловен базов доход“, смята и Мъск. „Само че няма нужда да бързаме, защото роботът все още не работи“.

През 2023-а най-богатият човек на Земята обещава вече да имаме вариант на Оптимус, „който да върши нещо полезно“, а истинският бум да настъпи в рамките на следващите две години.

Как ли всичко това ще промени пазара на труда? Когато имаме за все повече от човешките задачи работна „ръка“, която не се уморява, не боледува, няма синдикални изисквания? Поне в напредналите държави наистина като че ли се задават сериозни турбуленции.

 

 

Кръжок „Сръчни ръце“

„Разбира се, трябва да сме внимателни всичко това да не се изроди в антиутопия“, признава Мъск. „Мисля, че едно от важните неща е, роботът да има локален централен чип, чийто софтуер да не може да се обновява безжично. Трябва да имаме и заложена ясна команда – винаги, когато някой каже „Стоп!“, да е сигурно, че роботът ще спре, независимо какво прави в момента“.

Допускам, знаете, че трябва да се внимава, когато данайците дават своите дарове. Е, и с прекалено богатите хора е така, Мъск е класически пример в тази посока. Никой не може да оспори огромния му принос във все повече области. Но също и желанието да решава вместо всички ни кое е важно и как трябва да бъде направено. Дори когато става дума за екзистенциални теми, които формират бъдещето ни.

Нека все пак посрещнем с оптимизъм Оптимус. Аз лично бих му бил благодарен, ако ни спаси от миенето на чинии, на прозорци и други безспорно досадни задачи. Или пък да го научим да реже салата. Докато останалите големи въпроси от бъдещето идват, със или без него…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее...

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да...

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг....

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

Сред модерните новини на деня – изборите, Big Brother и внезапното нахлуване на есента, някак си в обществения дневен ред се вмъкна вестта, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

15 общоприети твърдения за българската история и 15, измислени от изкуствения интелект. Ще успеете ли да ги различите? Кое е исторически факт и кое – безсмислица?
Днес, както никога, спорим за миналото си. Намираме силните исторически моменти, които ни карат да се гордеем, но лесно залитаме и по измислената история.
Можем ли да различим историческите факти от измислиците? Хайде да проверим заедно. 15 твърдения, генерирани от ChatGPT за българската история (и проверени от историк) и 15, които алгоритъмът измисли, помолен да пофантазира. 15 от твърденията са верни, 15 – изцяло измислени от изкуствения интелект.
С този тест започва историческата поредица от Дигитални истории. Ще поговорим с историка Александър Мошев за големите клишета онлайн, ще съберем поуките от някои любопитни фалшификации в мрежата. Ще дадем думата на писателите Виктория Бешлийска и Захари Карабашлиев, на учителя по история и куиз рекордьор Борис Русев. А междувременно сте вие – ще успеете ли да различите фактите от измислиците?
Колко добре познаваме историята си? Нека проверим заедно, а накрая ще обобщим резултатите.

Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до символичния 10 ноември, а на 15-и очаквайте резултатите.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

След дълго събиране на отговори в мащабната анкета на Дигитални истории дойде време да обобщим резултатите! Какво мислят българите за изкуствения интелект? Впечатлява ли ги напредъкът му и използват ли го ежедневно? Със страх или с ентусиазъм посрещат следващите големи стъпки в тази посока? Вярват ли, че е възможен генерален изкуствен интелект? Смятат ли, че през следващите години ни очакват мащабни промени? Дойде време да разберем на базата на безпристрастния поглед на данните!

повече информация
Бай Ганьо срещу ChatGPT. Ще гласувате ли?

Бай Ганьо срещу ChatGPT. Ще гласувате ли?

След броени дни се задават 7-ите поредни избори за Народно събрание само в рамките на 3 години. Вероятно е активността да е още по-ниска от рекордите, които не спираме да подобряваме, по всичко изглежда, че в Парламента ще влязат още повече партии.
Как да излезем от омагьосания кръг? Защо политиката у нас се превърна в толкова неблагодарно и непрестижно занимание? Къде са лидерите, които да ни вдъхновяват и за които да гласуваме с гордост, а не като за най-малкото зло? Къде са програмите, идеите, визионерството? Ясните политически позиции, принципите… Толкова ли е трудно в крайна сметка?
Разбира се, отговорите е редно да дават специалистите – политолози, социолози, общовойскови коментатори с важни гледни точки. И те ги дават всяка сутрин по телевизиите и целодневно онлайн, но всичко резултира в чесане на езици и допълнително разделяне, подпомогнато от технологиите.
Така че избирам да дам думата на два безспорни авторитета – Бай Ганьо, който така и не иска да си отиде – ще се убедите по цитатите, с които Алеко ни разказва толкова много за политиката по нашите ширини и отношението към нея. И, разбира се, на ChatGPT, чиято най-нова версия обещава да е още по-добра и близка до човешките отговори.

повече информация

Най-новите:

Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

В литературните среди отекна новината, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин Ханчев“ сред избраните от журито финалисти е попаднал неочакван състезател – 21-годишният Христиан Папазов от силистренското село Ножарево е изпратил стихове, генерирани от изкуствен интелект. Христиан (или който и да стои зад това име) се отказа от участието си, пишейки, че единствената му цел е била да привлече вниманието към темата.
Не знам дали вярвате в съвпадения, аз – не. На 25 октомври, ден преди новината да излезе, бяха обявени 10-те избраници на журито в друг популярен поетичен конкурс. И ето че отново в селекцията попаднаха… генерирани стихове. Този път като част от експеримент на Дигитални истории.
Но как така само за два дни двама „автори“ със стихове, написани от ИИ, се озоваха сред най-добрите, тези, измежду които ще бъдат избрани победителите? И, по-важното: кои са големите въпроси и изводи от това? Вярваме или не в съвпадения, явно е, че е дошло време да поговорим по-адекватно и задълбочено за големите въпроси на днешния ден.
Денят на будителите според мен е точният, за да се събудим…

повече информация
Share This