Лудити, те да са живи

авг. 9, 2022 | Истории

Лудити, те да са живи

9 август 2022 | Истории

Ако някой грабне компютъра ви, удари го с все сила в Земята и го разполови… сигурно ще си помислите, че е луд! Всъщност може даже да се каже, че е повече, последовател на Луд, с главна буква.

„Лудитите“, каламбурно звучащо на български, е названието на британско течение, което преди два века се изправя срещу машините. Работниците се грижат за правата си, които падат жертва на автоматизацията и предизвикват такъв хаос, че срещу тях се налага да се изправят повече британски войници, отколкото срещу Наполеоновата армия!

Напредъкът на технологиите често е плашещ. Днес „лудити“ в западния свят наричат хората, които се притесняват от бъдещето, което ни носят уж неограничените възможности, дошли с компютрите. В този смисъл, донякъде всички сме, или поне е добре да бъдем, лудити.

„Лудите, лудите – те да са живи“, казваше Чорбаджи Марко.

Как изглежда историята на битката на скептиците срещу технологиите и дали тя винаги е била обречена?

 

Фабрика за стъкло в Белгия е запалена от последователи на лудитите, 1886 г.

 

Луд ли е Нед?

Лудитите са любопитно явление в британската история, на което трудно може да бъде намерен аналог в световен план. Протестно движение, което по идея е концентрирано срещу… прогреса. Срещу новите технологии, срещу науката, срещу напредъка.

Всъщност, има доста нюанси, които си струва да научим, историята съвсем не е толкова крайна или еднозначна.

Нед Луд (или „Лъд“, ако държите на точната транслитерация) е митичният образ, чието име носи тази революция. Според легендата човек с такова име, наричан също генерал Луд или дори Крал Луд, стоял начело на мащабните бунтове, които обхващат Англия през 1812 г. Както е типично за този тип истории, щаб квартирата му се намирала в Шеруудската гора.

 

Нед Луд, митичният предводител на лудитите

 

Луд гидия

Днес историците са склонни да спорят по тази част, според тях човек с това име е станал известен през 1779 г., доста по-рано от бунтовете. В село в графство Лестършър в изблик на ярост той унищожава два тъкачни стана за трикотаж. Така или иначе, името му се превръща в нарицателно.

Често сравняват образа с Робин Худ, Нед обаче (засега) не е толкова популярен в поп културата. Дали това няма да се промени? Впрочем, странно е как днес не се намират техни наследници, имайки предвид как изглежда политическата обстановка на Албиона през последните години.

По онова време проблемите са най-вече социални и в основата им стоят първите взривове на индустриалната революция. Механизираните тъкачни станове дори не са ново изобретение, ползват се повече от век, но масовото им въвеждане оставя много хора на улицата.

 

 

Бог пази пияните и лудитите

Ето защо, според най-популярната версия, лудитите насочват омразата си именно към символите на новото. Също и защото рушейки машините, докарват най-големи проблеми на богатите си работодатели.

Същинският бунт започва в Нотингам през 1811 г., през следващата година пламва огромна част от Англия. Бунтовниците успяват да организират войска, която се оказва изключително подготвена да се справи със силите на държавата. Много фабрики за текстил и вълна за разрушени, преди правителството да изпрати достатъчно силна армия, която да потуши метежа.

Всичко приключва в Йорк през 1812-а, много от водачите на лудитите получават смъртни присъди или са изпратени в каторгата. 17 души са екзекутирани.

През следващите десетилетия тук и там тлеят още локални бунтове, при които работници насочват гнева си към машините под флага на Крал Луд. В Южна и Източна Англия през 1830-а бунтовете са на земеделци, които унищожават уредите за вършеене.

 

 

Не е Луд който яде баницата…

Как така обаче и днес името на добрия стар Нед Луд все още е живо и е символ на съпротивата срещу индустриализацията, автоматизацията, компютризацията, на новите технологии изобщо?

Днешните историци казват, че точно тази част от историята е пресилена – че всъщност става дума за типичен социален или класов проблем, че бунтът е бил насочен срещу властите и социалната несправедливост, а не срещу технологиите. Да, лудитите са изгубили работните си места или се боят от това, но истината е, че проблем не би имало, ако им бъдат намерени нови.

Обичайно в историята по естествен път процесите се регулират така, че технологиите правят едни човешки дейности излишни, но създават други, за които също са нужни хора. Всичко това обаче се случва в отслабената от Наполеоновите войни Англия, която изпитва сериозни икономически трудности и по-скоро недостиг, отколкото излишък на работна ръка.

 

Луди, луди лудити

В битката на британското правителство с лудитите през 1812 г. са приети два специални закона, които налагат строги наказания за разрушаването на машини. Сред най-големите опоненти на това ограничение, безспорен фен на лудитите, се оказва не кой да е, а лорд Байрон. Възмутен той казва в британския парламент: „Бил съм в най-потиснатите провинции на Турция, но никога, дори при най-деспотичните невернически владетели, не съм виждал такава мизерна окаяност, каквато при завръщането си в самото сърце на християнска страна“.

Той пише до Томас Мор, че ако има бой, ще бъде редом до лудитите. „Как да се нахвърли човек върху тъкачите – трошачите на станове – лутераните на политиката – реформаторите?“

Това писмо е от 1816-а, а предишното лято Байрон прекарва в Швейцария с приятеля си Пърси Шели. И с неговата съпруга Мери, която тъкмо по онова време създава „Франкенщайн“. Какъв по-подходящ събирателен образ на страха от технологиите?

За да завършим британската връзка, си струва да споменем също, че единствената дъщеря на британския поет – Ада Лъвлейс, ще се нареди сред пионерите на компютърните технологии, наричат я дори „първия програмист“.

 

Мери Шели. Миниатюра, направена по посмъртната ѝ маска от Реджиналд Ийстън, 1857 г.

 

Полудяваме бавно

Все пак, странно е, че за два столетия оттогава не са се родили достатъчно силни други символи на битката срещу прогреса на технологиите. Може би все пак той наистина е по-силен, отколкото ни се иска? По-необратим?

В по-широк план, винаги го е имало „натуралния“ поглед, обръщането към природата за сметка на напредъка. Срещаме го още в сборника с философски трактати „Хуай Нан Дзъ“ от II в. пр.н.е. Ето до какво довело въвеждането на нови технологии според един от авторите:

„В планините не бяха оставени високи дървета и копринените буби изчезнаха от горичките. Несметни гори бяха изгорени за дървени въглища и много растения се превърнаха в бяла пепел. Жасминът и анасонът никога няма да достигнат миналото си съвършенство. Над нас дим замъгли небето, а долу богатствата на земята бяха напълно изразходвани.“

 

Да полудуваме

И по времето на Дзъ, и в това на Байрон и Крал Луд, и днес нововъведенията могат да бъдат плашещи. В съвсем обозримото бъдеще много днешни професии ще изчезнат със скорост, с която никога не се е случвало в историята. Същевременно идва изкуственият интелект – с преувеличаването на много от приложенията му, с неоправданите очаквания, но и с невероятния му, безспорен напредък. А най-вече: с неизвестността и неспособността ни да мислим с неговите критерии.

За „неолудити“ се говори от 2006-а, дори има своеобразна световна организация, която е организирала няколко конгреса. Обявяват се за „пасивна съпротива срещу консуматорството и все по-странните и плашещи технологии на компютърната ера“.

Други от днешните лудити пък създават технологии, за да унищожават по-ефективно технологиите. Какво да кажем за компютърните вируси и хакерските оръжия?

Знаете ли, малко или много всички днес сме в ролята на лудити – дали подценявайки задаващите се нововъведения, или обратното – осъзнавайки мащабите им. Но съвсем не е изключено да стигнем един ден и до техните крайности, които някак се прокрадват нерядко в по-песимистична класическа фантастика.

Технологиите идват, а ние не можем да ги осъзнаем, включително и защото не ги разбираме в дълбочина. Често, защото ни променят точно що се отнася до възприятието към новото, към промените, към случващото се в света.

 

Портрет на лорд Байрон от Томас Филипс, 1813 г.

 

Rage Against the Machine

Няма как, време е да се насочим към култовата 1984-а година, макар и не в обичайния ѝ, поизтъркан пример. (Декларирам конфликт на интереси, и аз съм роден в класическата година по Оруел).

Томас Пинчън е култов американски писател от последните десетилетия, при когото успехът на книгите върви с ексцентричност. Дори не се знае как изглежда, защото единствените снимки са от младежките му години през 50-те.

Ето какво обаче пише той именно през 1984-а.

„Ако нашият свят оцелее, следващото голямо предизвикателство ще се появи – вие го чувате тук за пръв път – когато се срещнат кривите на изследване и развитие на изкуствения интелект, молекулярната биология и роботиката. Оле, мамо. Това ще бъде нещо поразително и непредсказуемо и дори най-големите клечки, нека се надяваме благочестиво, ще бъдат изненадани по бели гащи. Това със сигурност е нещо, което всички добри лудити трябва да очакват – ако, дано даде Господ, доживеем до там.“

Оригиналната публикация на блестящото му есе за лудитите, Байрон и днешните технологии е в „Ню Йорк Таймс“ (тук), превод на български ще намерите тук.

Знаете ли кой още е откровен лудит? Сър Елтън Джон. Така се нарича сам в известно интервю, като разказва, че няма и не иска да има смартфон, компютър, таблет.

Сър Елтън и сър Байрон се оказват съмишленици. Времената се променят, или не толкова?

 

Лудитът Джеремая Брандрет, известен като Нотингамския Капитан.

 

Бой по компютъра!

Неотдавна в „Дигитални истории“ стана дума за това, че според доц. Мариана Тодорова, футуролог и философ с огромни познания и широк поглед, до 5 години изкуственият интелект ще промени всяка област на живота ни – от раждането до смъртта.

„tvurdo protiv ii“, гласи един от коментарите. „Да ще ни превърне в дигитален концлагер!“, гласи друг, събрал сериозен брой лайкове. Често по тези теми в социалните мрежи доминират това отношение и този правопис.

Значи… има ги лудитите. И колкото повече са, толкова по-добре. Нюансите се много. И ако опираме до теми като безконтролния начин, по който се ползват данните ни благодарение на технологиите, балоните на филтрите, хейта, етичните аспекти в разработването на изкуствения интелект, си струва всички да бъдем малко повече последователи на Луд, що се отнася до критичното мислене към машините. Питайте Джарон Лание.

„Компютърът никога няма да замени човека“. Това пък гласяла… класическа канибалска мъдрост.

Изкуственият интелект със сигурност плаши много хора и има защо. Той твърде бързо обръща парадигмата и здравословният скепсис към него може да се окаже разковничето, от което да зависи бъдещето на всички ни. Да, здравословният, но интелигентен, осмислен, градивен скепсис.

 

Изображение на лудити, които чупят тъкачен стан, 1812 г.

 

Лудо младо сън засънило

Лудити ли сте вие, или технологични оптимисти?

Хайде, нека не търсим поредната разделителна линия. Ваксъри или не, любители на тази или онази партия, държава, светоглед, плоскоземци или кълбоземци. Имаме по-важна работа. Да си говорим за бъдещето, за технологиите, които идват. Чорбаджи Марко е прав, че по-важното е да го има различния поглед… за да не се озовем накрая в нелицеприятната роля на неговия „колега“ Мунчо.

Започнахме с цитата от „приятеля на лудите“, редно е да завършим с „приятеля на лудитите“ лорд Байрон.

Тъй както момците отвъд океана
надвиха потисника гръд срещу гръд,
        тъй срокът настана
        и тук за тирана.
Свалете кралете освен краля Луд!

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

Скоро България ще посрещне първата международна олимпиада по изкуствен интелект! Как така страната ни се оказва пионер в толкова важно начинание и какви възможности ни дава то? „Олимпиадата е нашият...

повече информация
Чергар, който свали правителството (без да иска)

Чергар, който свали правителството (без да иска)

Можем ли да променяме средата? Страната си, света…ако просто напишем онлайн това, което ни вълнува? Можем. Ето го най-силното доказателство, което съм срещал. „Все едно си говориш с призрак“, описва...

повече информация
„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

Виктор Ботев и екипът му разработват успешен продукт в едно от най-високотехнологичните направления на изкуствения интелект. Но защо ли ентусиазмът му за близкото бъдеще, в което ИИ ще промени...

повече информация
Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Тази година почти 2/3 от хората на земното кълбо ще избират, по един или друг начин, онези, които да ги управляват. Открояват се изборите за президент на САЩ на 5 ноември, у нас на 9 юни ще избираме...

повече информация
„ИИ вече промени работата на преводачите“

„ИИ вече промени работата на преводачите“

Знаете ли, че автоматизираните системи за превод се използват навсякъде около нас? Че огромна част от административните и комерсиални текстове се превеждат на всички езици с изкуствен интелект, а...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Чергар, който свали правителството (без да иска)

Чергар, който свали правителството (без да иска)

Можем ли да променяме средата? Страната си, света…ако просто напишем онлайн това, което ни вълнува?
Можем. Ето го най-силното доказателство, което съм срещал.
„Все едно си говориш с призрак“, описва срещата ни събеседникът. А не ми прилича на призрак, същински Шерлок, върлинест, с шахматно карирани каскет и сако. После, в разговора, повече ми заприличва на друг знаменит литературен герой, един идалго.
Срещу мен е легендарният блогър Чергар, създал незабравими текстове и мистификации, които и до днес стоят на почетно място в дигиталния фолклор и колективната памет. Авторът на сайта neverojatno, от определен момент познат и като „Бъзикилийкс“. За „Истината такава, каквато можеше да бъде!?“
Но как един анонимен блогър се превърна в честа тема за разговор между политици и медии? И как негов текст доведе до… оставката на българското правителство, при това… без той да го иска или очаква?
„Ако младите имат желание, имат идея, имат нещо, в което вярват и искат да постигнат, винаги трябва да положат усилия…“

повече информация
Да си купиш вечна младост

Да си купиш вечна младост

46-годишният Браян Джонсън вече е похарчил над $4 милиона, така че тялото му да заработи като на 18-годишен. Твърди, че му се получава. Влага всички сили, стига дотам да си влива кръвна плазма от собствения си син. Смята, че е най-изследваното човешко същество, живяло някога, че експериментът му ще промени живота на всеки, който иска да живее дълго.
Тоест, на всеки.
Мечта или утопия? Безобразно пилеене на пари или идея, която може да промени еволюцията ни? Гениалност или чиста лудост?

повече информация
ChatGPT срещу шампиони. Последният печели!

ChatGPT срещу шампиони. Последният печели!

Знаете ли кое е било мястото в България с най-висок среден коефициент на интелигентност на 16 март 2024 г. между 12 и 18 ч?
ChatGPT не би могъл дори да налучка. Аз обаче знам отговора. Не, не е Народното събрание.
В пловдивско заведение се бяха събрали за интелектуална надпревара 80 души, мнозина от които познати на всеки, който се интересува от викторини, от куизове, от телевизионни игри на знанието. Разделени на 10 отбора, те се изправиха едни срещу други и в същото време срещу… споменатия ChatGPT.
Тук бяха се събрали цели 33-има души, които поне веднъж са печелили предаването „Последният печели“ по БНТ1 (сред тях и аз). Участваха почти всички от най-популярните участници, натрупали впечатляващ брой триумфи. Останалите – до 80 души включили се в клуба, бяха участници и фенове на предаването и на куизовете като формат.
Що за нетипична надпревара? Кой ли се оказа големият победител? Какво е бъдещето на интелектуалните игри в битката (или срещата) ни с технологиите? Защо му е на човек днес да знае и помни факти, които онлайн са на една ръка разстояние?

повече информация

Най-новите:

„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

Скоро България ще посрещне първата международна олимпиада по изкуствен интелект! Как така страната ни се оказва пионер в толкова важно начинание и какви възможности ни дава то?
„Олимпиадата е нашият принос едновременно за изграждането на елитна човешка експертиза за съвместно бъдеще с изкуствения интелект и за широк обществен диалог за възможностите, ограниченията и етичните въпроси, свързани с ИИ“, казва днешният ни гост.
Елена Маринова е съосновател и дългогодишен президент на „Мусала Софт“, днес е член на консултативния съвет на ИТ компанията на 6-милиардната група KKCG. Лидер с огромен опит в бизнеса, тя е начело и на редица инициативи, свързани с въвеждането на иновации и образованието.
Елена е съосновател на първата международна олимпиада по изкуствен интелект, която от 9 до 15 август ще събере в Бургас талантливи младежи от поне 30 държави. (Още за IOAI – тук.) Включват се учени от водещи университети, които вече подготвят състезанията, а и ще представят своите най-нови разработки.
Как така именно в България се роди идеята за подобно състезание? Какви са възгледите на един дългогодишен лидер в IT сферата за бъдещето ѝ? Какви са най-големите промени, които според госта ни обещава развитието на изкуствения интелект и защо е толкова важен диалогът по тези теми?

повече информация
Чергар, който свали правителството (без да иска)

Чергар, който свали правителството (без да иска)

Можем ли да променяме средата? Страната си, света…ако просто напишем онлайн това, което ни вълнува?
Можем. Ето го най-силното доказателство, което съм срещал.
„Все едно си говориш с призрак“, описва срещата ни събеседникът. А не ми прилича на призрак, същински Шерлок, върлинест, с шахматно карирани каскет и сако. После, в разговора, повече ми заприличва на друг знаменит литературен герой, един идалго.
Срещу мен е легендарният блогър Чергар, създал незабравими текстове и мистификации, които и до днес стоят на почетно място в дигиталния фолклор и колективната памет. Авторът на сайта neverojatno, от определен момент познат и като „Бъзикилийкс“. За „Истината такава, каквато можеше да бъде!?“
Но как един анонимен блогър се превърна в честа тема за разговор между политици и медии? И как негов текст доведе до… оставката на българското правителство, при това… без той да го иска или очаква?
„Ако младите имат желание, имат идея, имат нещо, в което вярват и искат да постигнат, винаги трябва да положат усилия…“

повече информация
„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

Виктор Ботев и екипът му разработват успешен продукт в едно от най-високотехнологичните направления на изкуствения интелект. Но защо ли ентусиазмът му за близкото бъдеще, в което ИИ ще промени всички ни…, е далеч от ширещите се огромни очаквания? Предстои ни да срещнем една неочаквана, задълбочена гледна точка към голямата тема на нашето време.
Вече 8 години гостът ни е главен технологичен директор на Iris.ai. Норвежко-българският стартъп разработва системи за прилагането на изкуствен интелект в обработката на масиви с научни данни.
Защо не изглежда да сме чак толкова близо до генералния изкуствения интелект? Обречени ли сме да се съобразяваме с пристрастията и халюцинациите на моделите, преди да измислим следващата голяма стъпка?
Надценихме ли ефекта от появата на ChatGPT и това кои области могат да бъдат променени из основи от големите езикови модели? Защо според госта ни сме близо до предела на възможностите им и е време за следващата голяма стъпка?
Защо според него ерата на сървиз компаниите у нас приключи безвъзвратно? Изпуснахме ли ключовия момент да изведем IT индустрията си на следващото ниво и има ли шанс да наваксаме?
Очаква ни един дълъг технологичен разговор по човешки за ценители…

повече информация
Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Тази година почти 2/3 от хората на земното кълбо ще избират, по един или друг начин, онези, които да ги управляват. Открояват се изборите за президент на САЩ на 5 ноември, у нас на 9 юни ще избираме едновременно представителите си в националния ни и в Европейския парламент. Ключови избори има в 8 от 10-те най-големи държави на планетата, поне 2 милиарда души се очаква да се озоват пред урните (ако не отидат за гъби).
И ако за нас през последните години това се превърна в повтарящо се често, не особено атрактивно и мотивиращо задължение, то ето че за първи път демократичните процедури от подобен мащаб се случват в епохата след ChatGPT. Във времето, когато изкуственият интелект се превърна в голямата възможност и предизвикателство. И всичко това – на фона на цялостния упадък на интереса към демократичните процеси. В зората на зараждащите се обществени сътресения, които, няма как, са свързани изключително пряко с технологичната революция, в която живеем.
Може ли изкуственият интелект да се превърне в ключов фактор, който ще решава задаващите се избори? Има ли как да намалим риска да бъдем манипулирани в избора си, на фона на и без това манипулативните форми на комуникация онлайн? Как ще изглежда и колко е далеч моментът, когато технологиите ще ни позволят да направим следващите стъпки от развитието ни като вид, от начина, по който е организирано и управлявано обществото ни? Ето осем повода за замисляне.

повече информация
„ИИ вече промени работата на преводачите“

„ИИ вече промени работата на преводачите“

Знаете ли, че автоматизираните системи за превод се използват навсякъде около нас? Че огромна част от административните и комерсиални текстове се превеждат на всички езици с изкуствен интелект, а задачата на хората е да проверяват и поправят?
Вече дори не ги наричат „преводачи“, а „постредактори“.
След като хората станаха постредактори на алгоритмите… тук ли е някъде и срещата с постистината? Ще влезе ли изкуственият интелект в ролята на вавилонска рибка, или ще създаде новия Вавилон?
Познавате Рада Ганкова от гостуването ѝ преди година, когато си поговорихме за залинялото ни словотворчество. За лекотата, с която вземаме думи като „еърфрайер“, докато някога сме били достатъчно оригинални да измислим „чушкопек“. Днес ще поговорим за основната ѝ работа – превода, и начина, по който я променя навлизането на изкуствения интелект.

повече информация
Stack Overflow. Спасителят на програмистите си отива

Stack Overflow. Спасителят на програмистите си отива

Много е лесно да различиш човек, който някога е програмирал от останалите – „докосвал“ ли си код, просто няма как да не си виждал Stack Overflow. Само за 15 години сайтът с въпроси и отговори промени из основи начина, по който работят програмистите. Превърна се в Мека за софтуерните инженери, в спасителен пристан за почти всеки ежедневен техен проблем.
Днес обаче легендата върви към своя залез. При това, по ирония на съдбата, заради напредъка в технологиите, който сама направи възможен…
Нещо повече – заради упадъка на проекта мнозина вещаят сериозни проблеми, с които ще се сблъскват следващите програмисти.
Историята на Stack Overflow е показателна за това къде сме днес в света на технологиите. За стремителната скорост, с която се променяме. За семенцата, за добрите идеи, които могат да покълнат само ако попаднат в подходящата среда и в точния момент. И за бързината, с която до вчера непоклатимият гигант се превръща в сянка на себе си.

повече информация
Share This