Facebook -> Instagram -> TikTok… Какво идва после?

ян. 6, 2023 | Технологии

Facebook -> Instagram -> TikTok… Какво идва после?

6 януари 2023 | Технологии

Социалните мрежи се превърнаха в най-големия технологичен и социален феномен на новото време. Всичко започна от идеята на един младеж от Харвард да разменя снимки със съучениците си и скоро всички се озовахме вътре.

После начинанието се превърна в машина за внимание и данни. Появи се Instagram, мрежа, която залагаше на изображението и бързо беше купена от хегемона. После, съвсем неочаквано, точно от Китай дойде следващият „игропроменяч“ – TikTok. Платформата, залагаща на кратки (често доста… хм, повърхностни) кратки клипчета, се превърна в изборът на днешните млади. Стигна се до момента, в който за първи път в почти 20-годишната си история хегемонът Facebook се събуди с по-малко активни потребители.

Еволюцията на социалните мрежи минава през сериозни промени с напредването на технологиите, смяната на поколенията и какви ли не други фактори.

Какво ли идва нататък? Как изглеждат следващите форми на социални мрежи, които ще властват след залеза на днешните? Какъв ли тип съдържание ще ни предлагат и с какво ли ще могат да ни спечелят?

 

Не е важно какъв цвят е мрежата…

„Мрежи“ е перфектната метафора тук. Плуваме си по живота, заблейваме се от лъскавата прирамка и скоро сме се озовали вътре необратимо. Заобикаляме се нагъсто с останалите уловени и заедно почваме да мърсим водата наоколо с емоционалния еквивалент на естествените ни биологични нужди. Докато невидимите за нас люде отвъд пробутват хайвера на личните данни, който пускаме, защото са достатъчно далновидни да знаят, че така ще сме ценни по-дълго.

И всичко, което се променя, е примамката. Facebook дойде с обещанието да ни държи близо до приятелите, Instagram – да ни спаси от словесното натоварване и хейта и за да посрещне следващите млади. А с новото поколение дойдоха TikTok и манията към кратките видеа.

Всяка платформа от нов тип си култивира аудитория, свои правила и особености, които бързо се появяват и при другите.

Когато една идея за стръв сработи, постепенно всички се захващат да я копират – къде „творчески“, къде директно. Когато се появи Instagram, хегемонът си реши проблема, като просто го купи. Със следващото поколение нямаше как да подходи по същия начин, затова просто се опитва да въвежда колкото може повече от подхода и типа съдържание на конкурента.

 

Следващите социални мрежи

Снимка: Kindel Media:

 

Наслука!

За момента не може да се каже, че му се получава прекалено добре. Именно затова е особено интересно да погледнем към бъдещето и други интересни идеи, които се задават.

Да, може би ако питате същото това момче, вкарало ни в първата мрежа, което така и не успя да стане любимец на обществото, бъдещето изглежда доста ясно. Метавселената ще е виртуалната среда, която ще „превърти играта“. Ще ни отведе в друго измерение и, както сам Зукърбърг често казва, целта не е да ни държи по-дълго вътре, а да прекарваме по-качествено времето си.

Да, обаче гръмките обещания за огромни инвестиции и бърз напредък болезнено се сблъскаха с реалността и за момента по-скоро са капка в морето.

Тогава не е ли логично да обърнем поглед към другите, вече развити социални мрежи, така че те да поемат въдицата?

 

Едри риби

Едва ли, по-скоро те вече са дали каквото могат от своя модел. LinkedIn например е мястото на бизнеса, на сериозната комуникация, той не би могъл да се превърне в масовото решение. Безспорно през последните десетилетия расте значението на по-нишовите социални мрежи, които обединяват на професионална основа, по интереси. Или пък просто на локално ниво – типичните примери идват от Китай и Русия.

Струва си да споменем и YouTube – платформата, на която някога само се гледаше видео, също се опита да изглежда все повече като социална мрежа и в известна степен го постигна. И все пак, тя също надали може да противодейства на най-големите.

Къде тук идва мястото на Twitter? Това надали може да ви отговори дори професионална гадателка. Дали ще се окаже визионерската мрежа на новия си собственик, която да възроди свободата на словото, или ще се срине под тежестта на очакванията и странните му ходове? Дано е първото, но…

 

Следващите социални мрежи

Снимка: Prateek Katyal, Unsplash

 

Златна рибке…

Да си направиш социална мрежа не е никак трудно… питайте същия онзи младеж от Харвард (не нашите такива). Или пък Доналд Тръмп. Не че неговата Truth Social се отличи с особените си достижения или с техническите си решения, но е още един пример, че в днешния онлайн свят не е толкова трудно технически да създадеш нещо, което бързо да стане огромно.

Стига да имаш добра идея и да успееш да я покажеш.

Начинанието е и доста опасно, може без време да се провалиш с гръм и трясък, случвало се е и на най-големите. Може би си спомняте Google+, приложението, което щеше да победи Facebook? Или пък MySpace – голямия конкурент, с който се движеха на равна нога в първите години от риболовната битка?

До голяма степен еволюция на мрежите се развива заедно с тази на самия интернет. Претоварването със съдържание ни отведе до картинките. А после невъзможността и нежеланието да възприемаме по-дълго и задълбочено съдържание стигна до кратките, не прекалено съдържателни клипчета.

„Когато една апликация се фокусира върху краткото съдържание, тя наистина няма как да сбърка днес“, казва Нора Мати, анализатор на тенденциите в Uptime App, което преди това е правила за YouTube. „Проблемът обаче е, че апликациите днес са лесно заменяеми. Ако махнеш TikTok, някой друг много лесно и бързо ще намери алтернатива“.

 

Цаца или кит?

Новият владетел няма да се даде без бой. TikTok има само 5 години история и вече е натрупал 1,5 милиарда потребители!

Въпреки старанието на властите на запад да рушат имиджа ѝ, китайската платформа показва постоянен ръст на потребителите и там. Офисът им в Калифорния е бившата щабквартира на WhatsApp. В екипите личат десетки хора с опит в останалите големи компании в бранша.

Единият вариант е от тиктокащата комедия направо да продължим към хоръра. Една от платформите – Triller, е много подобна на TikTok, но се фокусира много повече върху възможностите за редактиране на видеото с помощта на ИИ инструменти. Сред инвеститорите в нея са Снуп Дог и Еминем, а сред управителите е Джош Ричардс – 18-годишен маркетингов гуру с 20 милиона последователи в TikTok. През последните месеци апликацията бързо се издига в класациите.

Тоест, просто искаме още от същата стръв? Надали.

 

Следващите социални мрежи

Снимка: Jeremy Levin

 

Захранка

Как ли може съдържанието да става още по-просто или бързо „за консумация“? Надали е възможно тенденцията да продължи в тази посока, стигнали сме до някаква пределна крайност.

Тогава? Може би продължението идва от една по-различна тенденция, отново свързана с историята на глобалната мрежа. Както е ставало дума, ако първата епоха на интернет беше в статичните сайтове и съдържание, а втората – в това, генерирано от потребителите, то все още задаващият се web3 би трябвало да е времето на децентрализацията. В случая това би могло да значи две неща. Или залез на социалните мрежи, или… социални мрежи, които работят децентрализирано.

Пример в тази посока през последните години е Discord със своите 100 млн. потребители. Платформата хем прави комуникацията бърза и удобна, хем ни връща и нещо от романтиката във времената на форуми и първобитни чатове.

 

Оплете се в мрежата

Първо го наричаха „Slack за геймъри“, днес той е много повече и неслучайно платформата се оценява на $15 млрд. С Discord определено се постига децентрализация – човек комуникира само с онези сървъри, които са му важни и в които намира смисъл.

Дали ще успее да се наложи като масово решение в риболова на аудитория? Не е много вероятно. Твърде е сложен за масовия потребител, а и по същество не дава нов тип съдържание.

Нещо обаче трябва да последва. Най-малкото, защото и следващите поколения започват да навлизат смело в TikTok, което винаги води до това, че младите намират ново място, където да „избягат“.

Poparazzi се казва социална мрежа, която за първата си година има 5 млн. сваляния, 95% от потребителите са между 14 и 21 г. Създателите акцентират, че това е апликация, точно противоположна на онова, което дава Instagram. А именно – връща комуникацията там, откъдето започнаха социалните мрежи – в по-лесното и бързо общуване с приятели за сметка на потребяването на курирано съдържание.

Основно се споделят снимки и видео, без да се налага да се пишат дълги текстове. Потребителите създават свои табла, на които е позволено да публикуват само познатите им. По този начин приятелите, или както тук се наричат, „папараци“, си комуникират в защитена от външни очи среда.

 

Следващите социални мрежи

Снимка: Tracy Le Blanc

 

Дай, рибо, рибо, рибо

Списъкът с подобни проекти включва още Yubo, Locket, LiveIn. Всички те залагат на идеята, че платформите на големите компании вече не са място за среща с приятели от реалния свят.

Също в противовес на Instagram, но и на TikTok, идва BeReal. Както личи от името, тук на почит не са лустрото, филтрите, изпипаните снимки, след които не би могъл да познаеш любимия си инфлуенсър, ако го срещнеш на живо. Днес платформата, тръгнала от Франция, има около 3 млн. абонати, бързо се катери в класациите по сваляния, включително и у нас.

Интересно е, че потребителите могат да публикуват само веднъж на ден, при това само в двуминутен период, избран от приложението. Получавате съобщение и трябва веднага да качите своя снимка или видео оттам, където се намирате. Останалите реагират с емотикончета или пък със собствено кратко клипче. Съдържанието изчезва след 24 часа от стените и остава само в личния архив на потребителя.

 

Под голям камък – голяма риба

Друг интересен пример „напреки“ е Mastodon. Логото с прадядото на слона директно пресреща пилето на Twitter. И това не е случайно, немалко от потребителите, изоставили мрежата заради новия ѝ собственик, я замениха именно с този конкурент. Потребителите ѝ нараснаха до 700 000, като 230 000 от тях се присъединиха само в седмицата, след като Мъск нахлу с мивка в новата си придобивка.

А иначе мрежата съществува от 6 години, но явно сега уцели момента…

Mastodon няма реклама, няма и централизирано управление. Новите съобщения се показват не по решение на сляп алгоритъм, а хронологично и според лични настройки от всеки потребител – може да сортира темите по приоритетност и да избере на какъв принцип да се подреждат публикациите. Разбира се, основните проблеми идват тогава, когато заговорим за модерирането на съдържание…

Начинанието звучи доста смислено, но дали работи ефективно, ще разберем, когато (ако) абонатите станат повече. Междувременно създателят на Twitter Джак Дорси също е запретнал спининга, обяви, че работи над децентрализирана платформа на име BlueSky.

 

Следващите социални мрежи

Снимка: Gordon Johnson, Pixabay

 

По течението

Още един заподозрян съвсем не е ново решение. Twitch има 140 милиона потребители и съществува повече от 10 години, но нашумя през последните няколко. Тук също се споделя видео, но акцентът е конкретно върху предаванията на живо. Подобен състезател е Caffeine, при който също „излъчвате“ на живо към приятели и почитатели.

Някои търсят следващия голям състезател в областта на аудиосъджъранието. И в това има определена логика, криеща се зад успеха през последните години на жанра подкаст. Оказа се, че хората се радват да получават информация, слушайки, докато вършат нещо друго.

Интересен нов състезател е социалната мрежа Clubhouse, която за 2 години има 10 милиона потребители, активни всяка седмица. При нея става дума за споделяне на аудио в реално време, но… радиото не го ли откриха преди век и половина? Все пак, явно нишата я има, след като там не спират да текат оживени разговори по най-различни теми.

 

В мътна вода

Ето още някои възможни отговори:

Stallios разчита на това, че плаща по един долар за всеки човек, когото докарате в мрежата. Но тази риболовна схема по нашите ширини я знаем, питайте ранния Володя Стоянов.

Octi пренася комуникацията в света на добавена реалност с идеята чрез нея да помага на хората да се запознават офлайн.

CloutHub е нещо като модерен Хайд парк – място за културни, интелигентни дискусии и дебати за всякакви щекотливи теми.

HalloApp дава възможност за комуникация само с близките и познатите ви, без да събира никаква лична информация.

Whisper пък е… анонимна мрежа. Потребителите качват някакво съждение – истинско или измислено, като текст или снимка, и започва обсъждане. Няма приятели, последователи, лайкове. Но да, тук основната идея е разговорът да минава отвъд личното и анонимността е гарантирана.

 

Следващите социални мрежи

Снимка: Pixabay

 

Старецът и морето

И все пак… продължаваме или с копирането на познати идеи, или с връщането на стари решения, или с точната противоположност на сега съществуващите платформи.

Опитът обаче показва, че пробивът идва от смели и неочаквани идеи.

Какви могат да бъдат те, е трудно да гадаем, такава далновидност няма дори и човекът с мивката. Но със сигурност се „пекат“ нови и интересни неща в онлайн света и победители ще са тези, чиято идея успее да се качи на вълната…

Каква ще се окаже следващата неустоима стръв? Дали бъдещата Платформа ще е отново „безплатна“, или ще има абонамент и именно с това ще спечели? Дали ще позволява анонимност, или ще е важно всеки да стои с името си? Дали ще е централизирана? Ще има ли спонсорирани публикации? Какъв ще е основният тип съдържание, който ще предлага?

Ако имате добри идеи (и, разбира се, опит в риболова), сега е точният момент да ги превърнете в стартъп.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее...

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да...

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг....

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

Сред модерните новини на деня – изборите, Big Brother и внезапното нахлуване на есента, някак си в обществения дневен ред се вмъкна вестта, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

15 общоприети твърдения за българската история и 15, измислени от изкуствения интелект. Ще успеете ли да ги различите? Кое е исторически факт и кое – безсмислица?
Днес, както никога, спорим за миналото си. Намираме силните исторически моменти, които ни карат да се гордеем, но лесно залитаме и по измислената история.
Можем ли да различим историческите факти от измислиците? Хайде да проверим заедно. 15 твърдения, генерирани от ChatGPT за българската история (и проверени от историк) и 15, които алгоритъмът измисли, помолен да пофантазира. 15 от твърденията са верни, 15 – изцяло измислени от изкуствения интелект.
С този тест започва историческата поредица от Дигитални истории. Ще поговорим с историка Александър Мошев за големите клишета онлайн, ще съберем поуките от някои любопитни фалшификации в мрежата. Ще дадем думата на писателите Виктория Бешлийска и Захари Карабашлиев, на учителя по история и куиз рекордьор Борис Русев. А междувременно сте вие – ще успеете ли да различите фактите от измислиците?
Колко добре познаваме историята си? Нека проверим заедно, а накрая ще обобщим резултатите.

Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до символичния 10 ноември, а на 15-и очаквайте резултатите.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

След дълго събиране на отговори в мащабната анкета на Дигитални истории дойде време да обобщим резултатите! Какво мислят българите за изкуствения интелект? Впечатлява ли ги напредъкът му и използват ли го ежедневно? Със страх или с ентусиазъм посрещат следващите големи стъпки в тази посока? Вярват ли, че е възможен генерален изкуствен интелект? Смятат ли, че през следващите години ни очакват мащабни промени? Дойде време да разберем на базата на безпристрастния поглед на данните!

повече информация
Бай Ганьо срещу ChatGPT. Ще гласувате ли?

Бай Ганьо срещу ChatGPT. Ще гласувате ли?

След броени дни се задават 7-ите поредни избори за Народно събрание само в рамките на 3 години. Вероятно е активността да е още по-ниска от рекордите, които не спираме да подобряваме, по всичко изглежда, че в Парламента ще влязат още повече партии.
Как да излезем от омагьосания кръг? Защо политиката у нас се превърна в толкова неблагодарно и непрестижно занимание? Къде са лидерите, които да ни вдъхновяват и за които да гласуваме с гордост, а не като за най-малкото зло? Къде са програмите, идеите, визионерството? Ясните политически позиции, принципите… Толкова ли е трудно в крайна сметка?
Разбира се, отговорите е редно да дават специалистите – политолози, социолози, общовойскови коментатори с важни гледни точки. И те ги дават всяка сутрин по телевизиите и целодневно онлайн, но всичко резултира в чесане на езици и допълнително разделяне, подпомогнато от технологиите.
Така че избирам да дам думата на два безспорни авторитета – Бай Ганьо, който така и не иска да си отиде – ще се убедите по цитатите, с които Алеко ни разказва толкова много за политиката по нашите ширини и отношението към нея. И, разбира се, на ChatGPT, чиято най-нова версия обещава да е още по-добра и близка до човешките отговори.

повече информация

Най-новите:

Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

В литературните среди отекна новината, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин Ханчев“ сред избраните от журито финалисти е попаднал неочакван състезател – 21-годишният Христиан Папазов от силистренското село Ножарево е изпратил стихове, генерирани от изкуствен интелект. Христиан (или който и да стои зад това име) се отказа от участието си, пишейки, че единствената му цел е била да привлече вниманието към темата.
Не знам дали вярвате в съвпадения, аз – не. На 25 октомври, ден преди новината да излезе, бяха обявени 10-те избраници на журито в друг популярен поетичен конкурс. И ето че отново в селекцията попаднаха… генерирани стихове. Този път като част от експеримент на Дигитални истории.
Но как така само за два дни двама „автори“ със стихове, написани от ИИ, се озоваха сред най-добрите, тези, измежду които ще бъдат избрани победителите? И, по-важното: кои са големите въпроси и изводи от това? Вярваме или не в съвпадения, явно е, че е дошло време да поговорим по-адекватно и задълбочено за големите въпроси на днешния ден.
Денят на будителите според мен е точният, за да се събудим…

повече информация
Share This