Изкуственият интелект има силата да промени ежедневието на всички ни. Днес се разделяме в крайни мнения за това колко е напреднала технологията. И все пак, надали има спор, че тя вече има потенциала да обърне с главата надолу почти всички индустрии и поприща.

Дали ще вземе хляба на мнозина от нас? Сигурно е, че има силата да ни отмени в поредната порция задачи, вземайки на своя страна много нови дейности. Разбира се, програмисти ще са нужни в обозримото бъдеще, но те ще стават все по-ефективни с помощта на този тип технологии, за дадена задача ще бъдат нужни много по-малко часове работа, а в резултат – и хора. Впрочем, абсолютно същото се отнася за огромен, неочаквано голям брой професии.

Разбира се, появяват се и нови роли, както е било винаги, но какво ще правим ако темпото, с което това се случва, изостане? Ще успеят ли и как обществата в развитите страни да реагират на новото предизвикателство?

Ето че идва 1 май, празникът на труда. Трудът със сигурност е нещо, за което си струва да се замисляме по-често, особено по нашите ширини, където винаги сме имали малко по-философски поглед към темата. Дотолкова, че и труда празнуваме с ден почивка.

И така, технологиите ще ни освободят доста време, но как ще се промени обществото? Какво представлява прословутият универсален базов доход, кои са големите аргументи за и против идеята всеки да получава гарантирани пари? Или пък решението на новите предизвикателства може да се окаже 4-дневната работна седмица?

Снимка: Kenny Eliason, Unsplash

За един пробит долар

Технологиите отдавна претвориха в действителност изконната мечта на шопа – вече може да се работи и седнал, и легнал. В някои по-бюрократични институции – дори спейки и то още преди четенето на сънищата да се е превърнало докрай в реалност.

Пари при пари отиват… не винаги. Всяка следваща голяма промяна в историята изисква нов подход към общите блага, нови идеи за това как да организираме обществото. Дори те да стават ясни по-късно, дори понякога да идват стихийно и неочаквано.

На пръв поглед универсалният базов доход е някаква екзотика. Как ви звучи всеки да получава толкова пари, че да не мизерства, всеки да има достатъчно стабилност в живота си, за да може да продължи нагоре?

Дали това е разумното бъдеще?

Не ми давай акъл, а пари…

Утопия? Сигурно. Точно колкото е утопия да бъдеш добър човек, социалната система да е справедлива, начело на страната ни да застават истински лидери, да няма корупция.

Идеята за това държавата да осигурява екзистенциален минимум на гражданите си наистина идва от „Утопията“ на Томас Мор.

Но днес се появява с нова сила и нова логика. Стивън Хокинг, Папа Франциск, Мартин Лутър Кинг, Милтън Фридман, Бъртранд Ръсел, Вирджиния Улф, дори… Джо Роган, Лари Пейдж, Сам Алтман. Само част от хората, които казват, че е време да помислим за тази нова форма, следващ етап на социалната справедливост, която идва логично с поредната крачка в нашата еволюция като вид.

Машините ще вземат хляба на хората. Мотивът съществува вече над два века, лудитите са легендарните първопроходници на идеята, че ако унищожим машините, проблемът ще се реши. Е, не е толкова просто, а и досега не се е налагало. Винаги, когато технологиите са постигали следващата крачка, затривайки следващите поприща, те са създавали нови. Да, от времената на бабите ни до днес доста по-малко хора е нужно да се занимават с това да ни осигуряват храната, но пък се родиха много по-полезни за човечеството професии като дигиталния маркетинг, инфлуенсърството, коучингът.

Извън шегата, факт е, че пазарът на труда намираше следващите стъпки за регулация. Сега обаче много повече професии висят на кантара. Дали ще изчезнат? Ще има ли в бъдещето таксиметрови шофьори? Или напротив, тъкмо програмистите ще станат излишни заради автоматичните решения? По всичко личи, че изкуственият интелект ще завърти зарчето си и ще промени злободневната парадигма на обществото и на пазара на труда.

Снимка: Alexander Mils, Unsplash

Работници с червени потници

Има ли хора, които заслужават да бъдат бедни?

Помислете добре над своя отговор, моят е ясен. Да, декларирам привързаност към утопиите, като например тази, че е време технологичният прогрес да ни отведе на следващата стъпка. Която логично изглежда като така обсъждания универсален базов доход.

Какво представлява той? Просто е, трябва да покрива няколко критерия. Всички членове на дадена група да получават средства, които са им необходими, за да водят нормален живот. Това да не зависи от икономически критерии или от труда им, парите да се получават гарантирано от всички.

Дали универсалният базов доход изобщо е възможно решение?

Зависи кого питате. До момента по света са правени много експерименти с това дадена група хора да получава средства на този принцип и все пак – никога така, както го изисква условието – това да включва например всички жители на един град и да продължи достатъчно дълго.

„Парите, които притежаваш, са инструмент на свободата, а тези, които преследваш, са инструмент на робството“, пише Жан-Жак Русо. И до голяма степен като че ли тук се събират аргументите за безусловния базов доход.

Снимка: StellrWeb, Unsplash

Работи, мама, за да не учиш

Според застъпниците така се променя парадигмата – ако системата на социалните помощи е мрежа, която те спасява да не паднеш, базовият доход е основа, която всички получават и над която могат да надграждат. Силен аргумент е победата над половото неравенство – в държавите, където майчинството е кратко, жените ще могат да избират да работят или да се грижат за детето си.

Както пише Гай Стендинг, автор на книгата „Базовият доход и как може да се случи“, в съвременния свят заплатите – доходът, който човек получава в замяна на реална работа, растат много бавно, ако това изобщо се случва. В същото време доходите, генерирани от извънтрудови дейности – например наеми, интелектуална собственост, финансови активи, нарастват с все по-бързи темпове. Това постоянно подхранва неравенството.

Макар че все още звучи екзотично в политическите среди, през последните години тази идея трупа популярност. Показателно е, че за първи път попадна в дебатите по време на последните президентски избори в САЩ.

Андрю Янг, който се кандидатира за номинацията на демократическата партия залагаше на свой вариант на това решение, наречен „дивидент на свободата“.

Партии, застъпващи се за безусловен доход, е имало в Канада, Австралия, Нова Зеландия. В Германския парламент през 2013 г. специална комисия разглежда идеята, като стига до извода, че тя е нереализуема, защото изисква прекалено мащабно преструктуриране на огромен брой системи, а в резултат ще демотивира хората да работят.

Иначе още през 46 г. нр.п.н.е. Гай Юлий Цезар раздава на всеки римски гражданин по 100 денария. После идва Томас Мор с идеите му в книгата „Утопия“, чието име се превръща в нарицателно.

Снимка: Towfiqu barbhuiya, Unsplash

Универсален магазин

Някои идеи в тази посока дава американският опит от ковид пандемията. Много е интересно, че се намират убедителни аргументи и в двете посоки. Част от анализаторите показват как опитът е показала колко успешно работи механизмът, останалите – напротив, как се е провалил.

Един от примерите идва от данъчния кредит за деца, въведен през 1997 и разширен през 2021 г. Точно в разгара на пандемията държавата започна да дава своеобразните помощи ежемесечно и от критериите за отпускането им отпадна изискването родителите да работят. Мярката засегна семействата на 3,7 милиона деца в САЩ, живеещи в бедност. Оказа се, че нивото на заетостта сред родителите по никакъв начин не се е променило, напротив. Същевременно семействата са продължили да се трудят, а много от децата са се върнали на училище.

В САЩ официално цели 37,9 милиона души живеят в бедност. Очевидно традиционните мерки за подпомагане не вършат работа, след като става дума за 11,6% от населението на САЩ!

„Осигуряването на финансирано от правителството месечно плащане на всеки индивид ще го измъкне от бедността и същевременно ще предостави на милиони деца по-голям шанс за добро образование, здраве и по-високи бъдещи доходи“, твърди професорът по философия Майкъл Хауърд, известен застъпник на идеята. И наистина – какво ще стане, ако гледаме на универсалния базов доход като на инвестиция в бъдещето, по-добър шанс за следващите поколения?

Който не работи…

Според проф. Хауърд е време да преосмислим изцяло системата на социалните помощи. В САЩ, а и в повечето развити държави те се отпускат при изпълняването на дадени изисквания – например минимален доход, наличие на деца в семейството. Това обаче от една страна води до постоянно засилваща се социална сегрегация, от друга – обикновено вкарва семействата в затворен кръг, от който не могат да излязат с поколения.

„Може да се поспори доста и за това какво точно е работа. Днес се очаква всеки трудоспособен човек да си търси място. Но, от една страна, мнозина получават заплата, без да допринасят с нещо за обществото или изобщо да вършат работа, докато други се водят безработни, докато се грижат за децата или възрастните си роднини, докато учат. А това си е работа! Базовият доход е начин за нейното подпомагане и признаване, без натрапчив държавен мониторинг и засилване на разделението на труда“, допълва проф. Хауърд.

Е, подобни големи промени явно не се случват без други големи стъпки, които да ги предизвикат. В противен случай инерцията и традицията правят почти невъзможна стъпка като въвеждането на универсален доход.

Снимка: Annie Spratt, Unsplash

Трудът краси човека

Един от най-популярните примери идва от Аляска, където щатските власти дават на всеки жител част от приходите от петрол в размер от около $1600 през последните години. Откакто мярката е въведена, не се забелязва намаляване на заетостта.

Правени са много целенасочени експерименти с групи от хора, например през 70-те в канадската провинция Манитоба. Там също хората, които получават гарантирания доход, не спират да работят. Отбелязва се известен спад в заетостта, но той се оказва за сметка на хора, решили да продължат образованието си или да се грижат за децата си.

В подобен експеримент във Финландия през 2017 г. 2000 безработни в продължение на две години получават по 560 евро месечно. В сравнение с контролната група, те се чувствали по-спокойни, гледали на света с повече оптимизъм, като при двете групи почти нямало разлика що се отнася до мотивацията да си търсиш работа.

Последни опитват в Минеаполис, където дават по 500 долара за 18 месеца на 150 души с ниски доходи. Статистиката отново е в полза на идеята, но… тогава защо проектът не се разширява?

Снимка: Eduardo Soares, Unsplash

Каквото не се купува с пари…

Истината е, че така и не е бил организиран нито един истински експеримент, защото концепцията изисква не само участието на всички хора в даден социум, но и дългосрочност. Когато плащанията са само за година, това доста силно влияе на очакванията. Почти всички ние взимаме важните решения в живота си с доста по-дълга перспектива.

И в момента тече подобен опит, от който обаче скоро няма да има резултат. Случва се в Кения и започва през 2017 г. с идеята да продължи цели 12 години. Участват около 20 000 души, разделени на 4 групи. Първите ще получават базовия доход през целия период, другите вземат цялата сума за периода накуп, третите участват в по-кратък период, а четвъртите са за сравнение. Какви ще са резултатите, е повече от интересно.

Застъпниците на идеята често цитират изследването на белгийските учени Филип ван Парийс и Яник Вандерборг, според което личните приходи на всеки човек или тяхната липса са резултат в много по-голяма степен от късмета, а не от труда.

Скептиците пък се уповават на това, че победителите в лотария – хората, които са спечелили случайно, много рядко успяват да ги използват за смислени инвестиции, тези пари в много малко случаи дълготрайно подобряват живота им. Нещо повече, рядко победителите се захващат с по-креативно или мечтано занимание, в малко случаи започват успешен бизнес. И все пак, има доста разлики между сериозните суми от подобни игри и базовите доходи.

Стана дума, че в ковид пандемията намериха сериозни аргументи и скептиците. В продължение на 18 месеца правителството на САЩ изплащаше по-дълго от обичайното обезщетения за безработица – 39 седмици вместо 26, както преди. И обстоен анализ, публикуван във Financial Times, показа, че „ако предоставите на хората финансовата подкрепа, която им позволява да спрат да се трудят, голяма част от тях вероятно ще го направят. И това не помага на никого в дългосрочен план. Просто попитайте 44-те процента от малкия бизнес в САЩ, които казват, че не могат да намерят никого за работните места, които предлагат“.

Снимка: Jp Valery, Unsplash

Пари на калпак

И така, ако погледнем отдалеч, два са големите въпроси, на които трябва да си отговорим, за да решим има ли логика в идеята.

Дали гарантираният минимум ще мотивира хората да се развиват и да работят това, което им харесва, или напротив – ще ги демотивира, защото имат достатъчно наготово?

Тук отговорът е по-скоро философски и абстрактен и надали застъпниците на идеята могат да убедят скептиците или обратното. А и всеки може да намери своя отговор: затворете очи и си представете, че получавате достатъчно за базовото си оцеляване. Ще търсите ли повече и ще продължите ли да се трудите? Ще ви даде ли това спокойствие?

Вторият въпрос е още по-очевиден и още по-труден:

Снимка: Alexander Grey, Unsplash

Кой ще ни даде пари?

Нека го сметнем така. Ако въведем безусловен базов доход в нашата страна и той е в размер на минималната работна заплата – 780 лв., то за 6 519 789 души, колкото сме според последното преброяване, годишно ще ни трябват малко над 61 милиарда лева. Това са доста сериозни пари, например на фона на брутния ни вътрешен продукт, който за 2022 г. е около 360 милиарда лева.

За САЩ при 1000 долара на месец сметката излиза $4 трилиона годишно!

Застъпниците казват, че е напълно възможно този разход да бъде компенсиран. От една страна част от парите и сега се дават под различни форми на социално подпомагане, ще отпадне нуждата от сериозните разходи за социални служби, които отговарят за това. За сметка на инвестицията пък хората ще имат спокойствието да се развиват, ще са по-здрави и щастливи, което в дългосрочен план ще повишава производителността. Преценката дали тази сметка излиза нека оставим на икономистите.

Снимка: Ibrahim Boran, Unsplash

Работа, работа, работа

Факт е, че технологиите ни освобождават все повече време и големият въпрос е какво да го правим. Още едно решение се задава на хоризонта с идеята да решим проблема, като просто отделяме по-малко време за работа. В гърнето на бъдещето къкрят интересни гозби. Само допреди няколко поколения съботата е била работен ден, днес все повече се говори за четиридневна работна седмица… Любопитно е, че още през 1930 г. идеята, че технологиите ще ни доведат дотук, дава самият Джон Мейнард Кейнс, прогнозирайки, че автоматизацията ще ни принуди да работим по-малко дни в седмицата.

Неотдавна се оказа, че това е привлекателно решение дори за бизнеса. Между юни и декември миналата година във Великобритания се проведе най-големият експеримент до момента. Служителите са запазили заплатите си, но работейки по 4 дни или общо до 34 часа седмично. Включили са се 61 компании, от които цели 92% са харесали резултатите и са преценили, че ще продължат с четиридневните работни седмици! Същевременно 15% от служителите заявили, че при никакви обстоятелства няма да се върнат към петте работни дни.

Дали нещо подобно се задава и у нас? Кой знае. Заради топящото се население в работоспособна възраст е трудно да отгатнем дали ще надделее търсенето или пък компаниите ще се виждат все по-често принудени да търсят нестандартни решения.

Най-важното, и преди и след изкуствения интелект обаче си остава да отиваш на работа с усмивка…