Куполът, под който ти идва да заживееш…

ян. 26, 2024 | Технологии

Куполът, под който ти идва да заживееш…

26 януари 2024 | Технологии

Разгледайте ги, толкова са истински… и същевременно толкова фантастични. Иде ти да се потопиш в света на Купола, който хем прилича на нашия, хем е съвсем различен. По-добър или по-лош? Като че ли в него го няма улесненият, бинарният поглед към ежедневието. Заменен е от фантазията…

Всяка следваща технология, която променя живота ни, създава своите нови изкуства или дава следващите, мащабни възможности на познатите ни форми да се разработват с нови средства, да стигат до повече хора, да вълнуват по по-актуален начин. Разбира се, без да губят своята същност.

Дали не сме на прага на тази стъпка и с изкуствения интелект? Проекти като Зрителния купол според мен дават еднозначния отговор. Дори алгоритмите да генерират книги, песни и филми, неразличими от човешките, изкуството, поне засега, ще си остане за нас. Защото без него сме никои, просто скролващи, зомбирани същества, които с нищо не превъзхождат същите тези алгоритми.

А ако все пак намерим пътя, ако се научим да използваме тези толкова фундаментално различни технологии за нещо ново? За изкуство, което вълнува… Ето отговора!

 

The Visual Dome

 

Приказка без край

Може би е логично, че толкова много сакрални сгради още от Древността използват в архитектурата си купола. Отсечената, празна сфера като че ли някак концентрира, събира, обобщава.

„Всичко започва с мечтата за реалност“, гласи девизът на The Visual Dome – „зрителният купол“. Също и: „Ще ти се прииска да си живял тук“. Целият този измислен свят е дело на един човек, подпомогнат от алгоритмите.

„Как да опиша моята работа? Честно казано, не мисля, че мога да нарека този свят „работа“, казва в единственото си засега интервю авторът, който се представя с инициалите TR. „Влюбих се напълно в него. Той е голямо парче от съзнанието ми във визуална и писмена форма. Такава, която сякаш продължава да се развива всеки ден и аз обожавам всяка минута от нея“.

И така, какво в крайна сметка е Визуалният купол? Утопия. Свят, роден във въображението на един артист и оживял в изображения и разкази благодарение на технологиите. Само че толкова интересен, зрелищен и… красив. Издържан в стилистика, която е най-близо до стийм пънка, и все пак е в меки тонове, без цялата му индустриална грубост.

Дали се озоваваме на друга планета? Не, по-скоро, както казва и самият му създател, това е „общество, което не се различава чак толкова от нашето, но кипи от живот и характер. Една кракната огледална версия на Земята. Място, в което дори баналните неща са замислящи, дори ходенето на фризьор се превръща във визуално пиршество за сетивата. Можете да се изгубите за минута, за час или за цял ден“.

 

The Visual Dome

 

Потопени в утопия

Но как така си измисляш… цял свят? Че защо не, нали човек е толкова голям, колкото са големи и мечтите му. Спомняте си може би историята на двамата братя, които чрез играта Dwarf Fortress твърдят, че вече са уподобили живота на 50,04%… Е, създателят на Зрителният купол също е изградил цяла богата история, която не спира да надгражда – с изображения, детайли, а и с кратки разкази. Да, последните може би не преливат от оригиналност и литературни качества, но пък завършват с оригиналната ремарка „Написано по класическия начин“. Тоест, не ги е създавал алгоритъмът, ето докъде стигнахме.

Е, и тази история е написана по класическия начин… шегувам се, разбира се, просто помолих ChatGPT да влезе и да ми разкаже какво е видял… шегувам се, че се шегувам… Да, някъде тук шегата ми стана прекалено плоска и вероятно ви убедих, че също ползвам „класическия“ начин.

Самият факт обаче, че ни е все по-трудно да го различаваме от „новия“ и че трябва да уточняваме разликата, е замислящ.

В този смисъл, за изображенията авторът никъде не е поставял подобно уточнение, нито пък за самата история, която е въплътил зад Зрителния купол. Но нека ви поканя на една безопасна разходка из този прекрасен нов свят, обещавам ви, после ще се върнем невредими.

 

The Visual Dome

 

Ареала на либерала от квартала

В центъра, разбира се, е символичният купол. Неслучайно именно там е и централната зона, Окръг 1, мястото, където хората живеят богато и пребогато, заобиколени с модерни джаджи. Не им е нужно да се трудят, достатъчно им е да осмислят живота и да създават красота.

Може би тук някъде е времето да отбележим, че в този свят времето не съществува. Което може би идва да ни припомни колко нов конструкт е то и за нашата цивилизация и колко склонни сме да го обожествяваме днес… Разбира се, обитателите стареят, умират, раждат се нови, но без да са непременно влюбени в стрелките и календарите.

Отвъд Окръг 1 в концентрични кръгове са подредени останалите 4 Окръга, всеки следващ – по-странен и и по-бедни обитатели. Като егалитарно настроен човек ми е странно решението на автора да създаде толкова сегрегиращо общество, но пък… кой съм аз, че да давал съвети на създателя на свят.

За сметка на това няма полове, раси, различни сексуалности. Обществото е организирано според кръвни линии, част от които са напълно човешки, а други са от хибриди – тук са се намесили роботите. Няма лошо, нещата и при нас вървят натам.

 

The Visual Dome

 

Аз ли съм, или не съм?

Всеки човек е различен, тук клишето оживява с пълна сила. Всеки от обитателите на този свят е ясно различим от другите, също и всяко роботче домашен любимец. „Можеш да го видиш, чуеш, усетиш и вкусиш, но не можеш да го опишеш“, леко пресилено, но пък поетично рисува създателят.

Мечтата на дизайнера! Всичко е толкова изпипано в детайли, явно всеки от 29-те милиона обитатели си пада малко или повече естет. Нещо повече, всичко се случва в една обща цветова гама, която създава и цялостното усещане… тук може би създателят ще има и какви съвети да даде на новоизбраните кметове у нас (освен ако гамата не от светло до тъмно сиво, нея сме я усвоили достатъчно).

„Куполчани“ не обичат да ходят гологлави, почти всички носят маски, каски или очила. Злите езици може би биха се обадили, че е по-трудно и за алгоритмите да се рисуват свръхреалистични лица, отколкото маски, но нека тези езици си седят в скучния тукашен свят.

 

The Visual Dome

 

Друго време, друг свят

Технологиите уж са се развили по същата траектория като в нашия свят, а в същото време много от образите ни връщат в миналото. „Технологията е по-напреднала, но на външен вид техниката на Купола изглежда елементарна. Искате ли да уловите сънищата си през нощта? Просто ги запишете в системата. Имате нужда да се телепортирате от един район в друг? Няма проблем, ако сте богат. Печатане на храни и лекарства, небесни велосипеди, умни домашни любимци“, посреща ни описанието.

Много е интересно защо в този свят всяка технология е ограничена до определени Окръзи. Или пък защо от всички 29 милиона днешни обитатели най-много са в средната класа, а повече са в първите два региона, отколкото в най-западналите. Тук не само егалитаристите, но и дарвинистите ще имат какво да кажат, няма да ги лишавам от това удоволствие.

За тяхна радост поне има аристокрация – „първичната“ кръвна линия, 98% от която, разбира се, живеят в първия Окръг. В третия са основните земеделски и производствени бази, а колкото по-навън в Окръзите отиде човек…, толкова по-весело става. В Окръг 4 голяма част от препитанието идва от дребни престъпления, а мечтата на всеки, разбира се, е да се премести по-нагоре. Докато 5-ият си е чист куполен Див Запад…

А вие в кой от Окръзите бихте заживели? Можете да си направите и специален тест (на мен ми препоръчаха 4-ия).

 

The Visual Dome

 

Раят зад другия ъгъл

Три са климатичните зони, богаташите в централния Окръг са си осигурили живот в 2 сезона, докато за пролетариата остават жегите и тропическите бури. Природата е добре запазена, огромни рифове защитават сухоземните зони, а всичко свършва в океан, който не спира да се разширява. Дали сме на планета или на чиния – историята мълчи.

Всяка област си има столица. След като ще ставам жител на 4-и Окръг, моята е с поетичното име Мушкила. „Пограничен град, възникнал, за да се вършат в него незаконни дейности. Жизнената му сила пулсира в неговите лабиринтни задънени улици, скрити алеи и мръсни жилищни блокове“. Е, аз пък съм бил една вечер в „Люлин“, би трябвало да оцелея.

„Тъмните тайни на града са заключени във вените му – огромен свят от тунели“. Като Музея на минното дело в Перник? Окей, и там съм бил.

„Погълнат съм от Купола“, пише един от гостите. „И това не е фигура на речта. Ровя се в тази алтернативна реалност, гмуркам се във всеки от петте района, които я изграждат и продължавам да откривам страхотни изненади. Това е много повече от артистично предложение, изградено с помощта на ИИ, това е чисто изкуство, философско-екзистенциално предизвикателство, което, ако му се доверите, ви завладява“. Е, и в „Люлин“ не е лошо, честно.

 

The Visual Dome

 

Всички сме под купола

Може би наистина тайната е в това, че се показват толкова познати ни мотиви, само че охудожествени, обогатени, оцветени, прекарани през сетивата. Дали на създателя или на алгоритъма… един алгоритъм знае.

Но пък явно начинанието изпълнява целта си, както казва самият му създател, запитан защо си усложнява толкова живота, вместо просто да рисува картинки. „Исках да създам алтернативен свят, в който всеки да се чувства добре дошъл, независимо кой е. Място, където можем да се изгубим, да избягаме от стреса и тревогата, които всички усещаме твърде силно в днешно време. Дори да е за мимолетна минутка“.

TR определено е доволен от постигнатото. „Без да изглеждам самонадеян, смятам, че концепцията работи. Куполът е онлайн само от няколко месеца, а вече си спечели много последователи. Хората наистина се свързват с този свят и аз виждам защо. Прекарваме толкова много време на устройства, телефони, лаптопи, игри, телевизори, обикновено гледаме или четем съдържание, което не ни кара да се чувстваме по-добре. Все по-често имаме нужда от място, където се чувстваме добре дошли, погълнати, разбрани, забавляваме се и се вълнуваме да видим какво се е случило през часовете, в които не сме били там“.

 

The Visual Dome

 

Скупольозно

Според него изкуственият интелект е просто инструмент. „Не всеки може да го използва добре, точно както инструментите, с които вече разполагаме в нашия свят. В правилните ръце обаче той ни дава възможност да разширим границите на творчеството си до места, които просто не са съществували преди. Само бюджетът, който ми е необходим, за да направя една снимка на визуалния купол при физическо заснемане, включващо актьори, сценография, гардероб, локация, реквизит и т.н., би ме оставил без пари за няма и 5 минути!“

Ето че си дойдохме на въпроса. Дали тогава алгоритмите ще се научат да творят сами? „Силно вярвам, че ако извадите човека-творец от процеса, е много невероятно ИИ да надмине нашето изкуство. Да, той може да копира много добре стила на Рембранд, но все още не вярвам, че може да се превърне в следващия Рембранд. Когато работя с ИИ, има симбиоза. Ние се допълваме взаимно. Понякога той греши грубо, в повечето случаи този резултат е ужасен, но от време на време така добавя нещо изключително, което дори не съм си представял. Симбиозата е това, което прави работата с ИИ вълнуваща и вярвам, че тя ще става все по-добра!“.

The Visual Dome

 

Красотата води народа

Но, по дяволите,… какъв е смисълът да си създадеш от нищото цял един свят, да си рисуваш ли, рисуваш образи и да си допълваш историята?

Абсолютно никакъв, шарени картинки.

А трябва ли непременно да има смисъл?

Може например просто да изглежда добре… Или да отпуска въображението. Ами ако там някъде, насред света на Купола, седи един друг Създател, подобен на този, който пък рисува с въображението си нашия свят?

Така или иначе виртуализацията напредва. Метавселената може и да не прилича на това, което си представяше Зукърбърг, мен това искрено ме радва. Но рано или късно ще започнем да се озоваваме все повече и във все по-виртуализирани среди. Аз поне бих се радвал, ако това ме отведе (с връщане, поне засега…) до място като Визуалния купол.

Ето че хората и алгоритмите, ръка за мишка, могат да създават смисъл. И красота…, пък нали уж точно тя щеше да спаси света?

 

The Visual Dome

 


Публикацията е част от новия брой на списанието Dolce Far Niente

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

1910. Това е годината, в която се раждат Майка Тереза и Жак-Ив Кусто, а светът още се радва на предвоенното спокойствие. За българска история обаче сме се събрали да си говорим. Точно 1910 души се...

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее...

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да...

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг....

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Цели 1910 души се включиха в експеримента на Дигитални истории, който имаше за цел да провери колко добре познаваме българската история! Дали сме способни да различим безспорни исторически факти от учебниците от такива, измислени от изкуствения интелект, който има за цел да ни подведе.
30 твърдения – половината исторически верни, половината – измислици на алгоритмите. Можете ли да ги различите?
Резултатите, поне за мен, са впечатляващи и дават доста поводи за размисъл.
Успя ли изкуственият интелект да затрудни участниците? Познаваме ли добре българското минало, което е толкова важна днес тема?

повече информация
Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

15 общоприети твърдения за българската история и 15, измислени от изкуствения интелект. Ще успеете ли да ги различите? Кое е исторически факт и кое – безсмислица?
Днес, както никога, спорим за миналото си. Намираме силните исторически моменти, които ни карат да се гордеем, но лесно залитаме и по измислената история.
Можем ли да различим историческите факти от измислиците? Хайде да проверим заедно. 15 твърдения, генерирани от ChatGPT за българската история (и проверени от историк) и 15, които алгоритъмът измисли, помолен да пофантазира. 15 от твърденията са верни, 15 – изцяло измислени от изкуствения интелект.
С този тест започва историческата поредица от Дигитални истории. Ще поговорим с историка Александър Мошев за големите клишета онлайн, ще съберем поуките от някои любопитни фалшификации в мрежата. Ще дадем думата на писателите Виктория Бешлийска и Захари Карабашлиев, на учителя по история и куиз рекордьор Борис Русев. А междувременно сте вие – ще успеете ли да различите фактите от измислиците?
Колко добре познаваме историята си? Нека проверим заедно, а накрая ще обобщим резултатите.

Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до символичния 10 ноември, а на 15-и очаквайте резултатите.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

След дълго събиране на отговори в мащабната анкета на Дигитални истории дойде време да обобщим резултатите! Какво мислят българите за изкуствения интелект? Впечатлява ли ги напредъкът му и използват ли го ежедневно? Със страх или с ентусиазъм посрещат следващите големи стъпки в тази посока? Вярват ли, че е възможен генерален изкуствен интелект? Смятат ли, че през следващите години ни очакват мащабни промени? Дойде време да разберем на базата на безпристрастния поглед на данните!

повече информация

Най-новите:

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Цели 1910 души се включиха в експеримента на Дигитални истории, който имаше за цел да провери колко добре познаваме българската история! Дали сме способни да различим безспорни исторически факти от учебниците от такива, измислени от изкуствения интелект, който има за цел да ни подведе.
30 твърдения – половината исторически верни, половината – измислици на алгоритмите. Можете ли да ги различите?
Резултатите, поне за мен, са впечатляващи и дават доста поводи за размисъл.
Успя ли изкуственият интелект да затрудни участниците? Познаваме ли добре българското минало, което е толкова важна днес тема?

повече информация
Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация
Share This