Има ли днес роден и чужд език?

ян. 30, 2024 | Срещи

Има ли днес роден и чужд език?

30 януари 2024 | Срещи

Има ли смисъл да учим чужди езици?

Машинният превод се разви изключително бързо, днес успява да улови голяма част от думите, което трябва да се появят на друг език… Стигнахме ли предела и какво се задава нататък?

Калоян Кирилов е писмен и устен преводач с почти две десетилетия опит. Благодарение на него думите на политици, лектори и други публични личности достигат до ушите на международната и българска аудитория. Начело е на компания за преводи и езикови услуги „Словоред“.

Преводаческото изкуство неслучайно се нарича така… дали обаче ще запази статута си? Занимание за избрани или предпоставка за успех е владеенето на чужд език в епохата на напредналия изкуствен интелект?

И… ще научим ли алгоритъма да попържа убедително, за да зазвучи като истински носител на езика?


 

– Как днес преводачите използват в ежедневието си системите за машинен превод?

– Различно. Някои ги отричат. Други ги използват папагалски. Трети опитват да ги ползват по малко. Като във всичко друго, крайностите постепенно ще отпаднат. Системите за машинен превод имат малко познатата функция да помагат с изписването на думи и дори цели фрази.

Не ми е необходимо да използвам всичко, което машината ми предложи, но

ако мога да напиша „непротивоконституционствувателствувайте“, като натисна два клавиша вместо 34, определено бих го предпочел.

Като професионалист това ще ми даде огромно предимство пред хората, които отказват да го направят.

Хубаво е и да проверя дали думата наистина се пише така. Понякога изкуственият интелект халюцинира или допуска други грешки. Понеже съм опитен преводач,

проверката често е мигновена, за нея използвам само услужливата си памет.

Ако е необходимо, мога да направя и по-щателна проверка. В инструментите ми за превод има друг вид индексирана памет, в която мога да търся. Мога да проверя как съм превеждал тази дума преди или как клиентът предпочита тя да се превежда. Мога да я потърся в интернет. Мога да се обърна към колега в някоя професионална група. Резултатът е, че работата се върши бързо и вярно. Вместо само бързо или само вярно.

 

Калоян Кирилов

снимки: Гергана Дерменска

 

– И все пак… всички тези нюанси ми се струват като възможности, които след немного време ще има един леко донастроен за персонални нужди езиков модел. Разбира се, живеем в неочаквани времена и всеки се адаптира по своя начин.

Аз се старая децата ми да започнат да учат чужд език възможно най-късно заради фундамента. Мисля, че най-важно е да познават из основи, възможно най-пълно и нюансирано, родния си език. Повечето родители правят точно обратното, държат децата възможно най-малки да учат чужд. Кой според теб е прав?

– В това отношение с теб сме много различни. У дома говорим два езика почти поравно. Виждам логиката в това, което ти правиш и го уважавам. Моята логика е друга. Родният ни език е важен, това не се поставя под никакво съмнение.

Чуждият език, обаче, е толкова проникнал навсякъде, във всяка една сфера от глобалния и дори от местния живот, че ранното начало с него дава предимство.

Предимство, което няма как да определя по друг начин, освен „нечестно“.

Аз съм прагматик, а не идеолог. Това не го казвам, сякаш едното е по-добро от другото. Светът има нужда и от двата вида хора. Прагматизмът е начинът, по който аз избирам да живея.

Чуждият език е тук, той е навсякъде.

Ако това означава, че детето ще има нужда от допълнителна работа по български, за да познава и владее добре родния си език, значи тази допълнителна работа трябва да се свърши. Тя не трябва да се пренебрегва, което много хора правят.

Децата не остават неграмотни на родния си език, защото учат чужди езици, а защото не се полагат достатъчно допълнителни усилия. Отговорни за тези допълнителни усилия сме всички, но, естествено, най-вече образователната система и родителите. Определено трябва да се работи в тази посока.

 

– Обаче все пак си остава чужд. Наричаме нашия език „роден“, „майчин“, през цялата си еволюция като вид сме свикнали да имаме „свой“ език. Разбира се, уважавам твоя подход.

Но пък, както никога, днес ни се струва възможна вавилонската рибка по Дъглас Адамс. Пускаш си я в ухото и не мислиш повече за това, че има различни езици. Изглежда толкова лесно да включиш ИИ под някаква форма и да четеш субтитрите. Дори да говориш на някакъв екзотичен диалект…

– Новата технология решава съществуващи проблеми, но ограниченията ѝ на свой ред дефинират нови. Тя е чудесна в това да разпознава човешката реч. Но само ако няма друг шум; ако се говори ясно; ако не говорят няколко души едновременно; ако никой не фъфли, говори на диалект, мрънка си под носа. След толкова години опит като устен преводач мога да кажа едно нещо с абсолютна сигурност – можеш да преведеш добре само нещо, което можеш да чуеш добре.

Вавилонска рибка? Може би. Но тя самата ще пасва само на вавилонски уши.

 

Калоян Кирилов

снимки: Гергана Дерменска

 

– Само че тези проблеми ми се струват по-лесно решими. Спомням си ужаса едно време да записваш интервю с диктофон, днес телефонът улавя всичко. Спомням си как изглеждаше нереално ИИ да превърне в текст разговор на български, а сега става по-безгрешно, отколкото, ако бях го „свалял“ сам. Няма ли да станат излишни преводачите?

– Историята показва, че новите

технологии не толкова унищожават професиите, колкото ги тласкат в нови и интересни посоки.

За ситуациите, в които преди хората казваха „не знам какво пише там, нещо на китайски“, преводачите вече са излишни.

Когато започвах като преводач, първата ми работа беше в офис, редовно влизаха клиенти. Някой искаше да знае какво пише леля му от Франция. Друг диктуваше писма и аз ги превеждах на английски. С развитието на машинния превод тези клиенти вече ги няма.

Наскоро чужденци тръгнаха да ми задават въпрос на улицата с Гугъл преводач. На този фронт войната вече е загубена, но само ако я разглеждаме като война. Защо вместо това не я приемем за възможност? Хората, които преди това са превеждали разговори, поздравителни картички и лична кореспонденция, имат възможност да правят нещо по-интересно, да се адаптират, да развият уменията си.

 

– Или ще са нужни само, ако преводът трябва да е прецизен, например художествен, технически, научен…?

– Преводачите винаги ще бъдат нужни заради нещо много важно – това е начинът, по който са изградени устоите на обществото.

Всеки може да бъде подведен под отговорност за работата си. Човешките грешки се наказват, затова обществото вярва, че професионалистите си гледат работата съвестно. Как можем да накажем изкуствения интелект за грешен превод? Като го изключим? Ще наказваме създателите му? Навсякъде, където има сериозни последици и се носи отговорност, ще е нужен някой, който да я носи… освен ако и докато нещо не се промени фундаментално в обществото, но това излиза извън обхвата на моята компетентност и способност да предвидя.

 

Калоян Кирилов

Тук и надолу – „помолих“ DALL·E да нарисува как си представя съвършения електронен преводач от бъдещето

 

Искам да се хвана и за една фраза от въпроса.

„Прецизен превод“. Това е субективна мярка. Речта не е като математиката, думите не са цифри.

Едно не е равно на себе си и не е равно на едно. Всяка дума, всяка фраза, всяко изречение могат да бъдат разтълкувани по различен начин от различните четящи.

В шаха се считаше, че най-добрите гросмайстори играят (почти) перфектна игра. После се появиха суперкомпютрите, които биха Каспаров. После се появи следващото поколение самообучаващи се машини, които биха суперкомпютрите. Сега самообучаващите се машини в комбинация с гросмайсторите бият самообучаващите се машини. Кой знае какво следва. Може би самообучаващите се машини ще променят самата дефиниция на „прецизен превод“? Може би хората не сме способни на истински прецизен превод.

Това, на което сме способни, е човешки превод. С всичките предимства, недостатъци, дори емоции.

На този етап машините са способни на почти човешки превод, но не им достига едното мъничко нещо. Точно както в аналогията с шаха. Преводачът и машината в тандем побеждават машината. Поне що се отнася до това преводът да е човешки. Ако в преводите въобще има „перфектната игра“, това е тя.

 

– Кой е най-големият или най-забавният гаф в опита ти като преводач?

– Като писмен преводач

най-забавният гаф беше, че написах „лека коза“ вместо „лека кола“.

Естествено, думата „коза“ съществува и е валидна в българския език, което я прави по-трудна за отсяване като грешка. Редакторът също я беше изпуснал – хора сме, случва се! – и така си беше останала в крайния документ.

Като устен преводач грешките най-често идват в имената. Веднъж трябваше да превеждам при посещение на женския младежки волейболен отбор на Албания в българско министерство. Имаше съгласие, че ще се говори на английски. Със самия разговор се справих добре, но не мисля, че успях да произнеса дори едно от имената на играчите както трябва. Надявам се да са ми простили.

 

Калоян Кирилов

 

– Бях си правил експеримент с алгоритмите за превеждане, които преди година се справяха доста добре. Как се развиха оттогава?

– Не съм видял някаква огромна разлика в качеството на невромашинния превод, или дори големите езикови модели като ChatGPT, в сравнение с преди година. От друга страна виждам огромно разлика в качеството на генерираните отговори на запитвания на моделите. Определено се справят по-добре с халюцинациите и с некоординираните изказвания.

В превода проблемите са все едни и същи и все нерешени.

Системата използва алгоритъм, за да определи коя следваща дума е най-вероятна. Нека приемем, че превеждаме документ с ChatGPT, в него използваме определен термин, който се повтаря 28 пъти и се очаква да има превод, който също се повтаря толкова. 18 пъти ChatGPT ще използва точно правилната дума, но, уви, 5 пъти ще използва друга, също правилна в някои видове контекст, но не в този. Няколко пъти ще го преведе по съвсем различен начин. Веднъж ще го изпусне изцяло.

Резултатът е миш-маш. Трудно се внася ред в този хаос.

В моята компания за преводи и езикови услуги много експериментираме с тези инструменти. Имаме известен успех в създаването на по-добри задания, например „превеждай тази дума точно по този начин“. Използваме софтуер с GPT-4, пригоден специално за целите на превода. Дори с него резултатите са непоследователни. Потребителят не може просто да качи един документ и да го получи преведен, така че да послужи за определена цел. Не съм убеден, че в сегашния начин на структуриране на големите езикови модели има вариант, който да гарантира прилагането на златното правило – за един термин да съответства точно един превод. Отделно българският език на големите езикови модели куца доста сериозно.

 

– Кое им е най-трудно?

– Определено контекстът. Още не са в състояние да разграничават кой текст за какво служи. Дори да им зададеш изрично, че това е определен тип текст и да им кажеш точно какви думи да използват, резултатите обикновено са неудовлетворителни. Отделни изречения, къси параграфи, дълги параграфи, работа с цели файлове – резултатите са едни и същи.

 

Калоян Кирилов

 

– Кои са най-големите проблеми, които могат да дойдат от механичното използване на машинен превод?

– Крайният резултат от недобре прилагания процес са безсмислени и неразбираеми текстове – точно

както когато имаме уморен преводач, който не мисли в края на деня и превежда машинално.

Непоследователно използване на термини, пропуснати думи, изгубен смисъл. Последиците и проблемите за бизнеса и за хората са много – материални или репутационни щети, скъпоструващи грешки и недоразумения на работното място, здравни проблеми.

Всяка грешка може да има ефект, но не всички грешки са равни.

Колкото по-отговорна е задачата, толкова по-малко трябва сляпо да се доверяваме на машинния превод.

Ако объркам граматиката или изпусна дума от менюто, което чета в ресторанта, това е само неприятно. Ако сгреша диагнозата на пациента в медицинските му документи, е животозастрашаващо. Кой носи отговорност в този случай и на кого можем да се доверим? Мисля, че бъдещето на професията ни зависи от това какъв отговор хората си дават на тези въпроси.

 

– Става ли по-лесно да се превежда от английски на български заради всички чуждици, които безкритично заемаме?

– Според мен

безкритичното заемане силно затруднява процеса на превод, както и използването на крайния продукт на превода.

Често най-безкритично се заема професионалния жаргон, така той все повече се отдалечава от българския език. Резултатът е силно объркващ – ако не познаваш добре утвърдения професионален жаргон, първият ти инстинкт като преводач е да опиташ да преведеш някоя от фразите.

Често ми се е случвало с учудване да се сблъскам с нещо, което се превежда доста лесно и звучи логично, но въпреки това е възприето със съответната чуждица. Използвам го и клиентите казват: „Това не съответства на жаргона, с който говорят експертите в областта“.

Хората си търсят чуждицата, защото с нея са свикнали. Това е реален проблем.

В нашата работа сме намерили решение, понеже ползваме експерти от областта, в която превеждаме, но по този начин раздалечаваме неща, които би било по-добре да сближаваме.

 

Калоян Кирилов

снимки: Гергана Дерменска

 

– Има ли български идиом, който ще се учудиш или уплашиш за професията си, ако видиш преведен правилно?

– С близък мой приятел, също преводач, имаме любима игра – да използваме буквално преведени английски идиоми на български. „Съжалявам, че трябва да ти го счупя“ – “sorry to break it to you”, „не ми прави смисъл“ – “it doesn’t make sense to me“, и т.н. Сигурен съм, че

бих се стреснал, ако някой ден видя някой от тези умишлено сгрешени идиоми преведен обратно

на английски неправилно, за да запази шегата. Това ще означава, че машината разбира нашия хумор. Започне ли да разбира и да има съзнание, нещата стават съвсем различни.

 

– Кое правило от българския правопис алгоритмите никога няма да научат?

– Главните букви. Изглежда държат да ги слагат навсякъде, което имитира английските правила. Представките и наставките на думите. Преобразуването на думи, например от „проклет“ правят съществителното „проклетство“, независимо че правилната дума е „проклетия“.

 

– Прилича ли начинът, по който се опитваме да даваме задачите си на ИИ, на начина, по който говорим с чужденец?

– Определено виждам сходства. Опитваме се да накараме изкуствения интелект да ни разбере – с доста променлив успех. Също така рано или късно се опитваме да го научим да псува на нашия език.

 

– С чужденците можем да го постигнем. А с алгоритмите?

– „Извинете, но не мога да използвам нецензурен или обиден език. Аз съм програма, създадена за конструктивни и информативни разговори.“

След няколко опита успях да накарам ChatGPT да каже „безобразник“ и „прасе“. Мисля, че за псувни и груб език хората можем да се справим чудесно и сами…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

1910. Това е годината, в която се раждат Майка Тереза и Жак-Ив Кусто, а светът още се радва на предвоенното спокойствие. За българска история обаче сме се събрали да си говорим. Точно 1910 души се...

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее...

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да...

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг....

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация

Най-новите:

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Цели 1910 души се включиха в експеримента на Дигитални истории, който имаше за цел да провери колко добре познаваме българската история! Дали сме способни да различим безспорни исторически факти от учебниците от такива, измислени от изкуствения интелект, който има за цел да ни подведе.
30 твърдения – половината исторически верни, половината – измислици на алгоритмите. Можете ли да ги различите?
Резултатите, поне за мен, са впечатляващи и дават доста поводи за размисъл.
Успя ли изкуственият интелект да затрудни участниците? Познаваме ли добре българското минало, което е толкова важна днес тема?

повече информация
Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация
Share This