„Живеем във време на пълна трансформация“

мар. 5, 2024 | Срещи

„Живеем във време на пълна трансформация“

5 март 2024 | Срещи

„Заобиколени сме от огромно количество софтуерни системи, ползваме ги в ежедневието си, а те са написани от посредствени програмисти. Счупен е начинът, по който създаваме софтуер!“

„Ценността на смисленото съдържание ще се вдига, защото има прекалено много боклук, прекалено много шум. Единственият начин да се съхраним като хора е, да слагаме прегради. Да пресяваме какво влиза в нашата глава.“

Борис Симандов има огромен технологичен опит. Близо 10 години е на директорска позиция в Chaos Group, една от най-успешните български IT компании. Днес помага в развитието на следващото поколение стартъпи.

Заедно с Росен Генчев са създатели на фейсбук групата DevBG, най-оживеното (и често доста странно) онлайн пространство, където се срещат хората от технологичния свят.

Ще поговорим:

  • за това можем ли да се чувстваме спокойни в днешните турбулентни времена
  • за революцията на изкуствения интелект, в която живеем и за скептиците
  • за поредната важна стъпка – Sora и генерирането на видео
  • за големите предизвикателства и професиите, обречени да изчезнат
  • за връщането на истината като ценност и медиите на бъдещето
  • за групата DevBG като най-добрия пример защо и как не работи демокрацията днес.

 

Борис Симандов

 

– Новините от света на изкуствения интелект направо летят напоследък. Дълго време си се занимавал с генериране на видео, а в предишния ни разговор – в подкаста на DEV.BG, ми разказа, че вече ти се случва да се подведеш по изкуствено видео. Сега голямата новина е новият модел на OpenAI – Sora. Дали това е поредният огромен пробив, или по-скоро ще се окаже маркетинг?

– Това, което показаха, е следващият голям скок в генеративния ИИ, всички го очакваме. Започна с един стартъп – Runway, който беше най-напред в тази област и правеха опити, които изглеждаха впечатляващи, но категорично далеч от професионално използване.

Това, което показаха OpenAI, ако наистина работи по този начин, е фундаментално, толкова голямо, колкото ChatGPT.

Защото GPT съществува отдавна, но само специалистите и хората, които вярваха в големите езикови модели, знаеха за тях. По същия начин сега ще наблюдаваме създаването на видео съдържание.

Лошото е, че това отваря още по-големи предизвикателства, защото да се създава текст е много важно, от него е изградена комуникацията ни, човекът може да пресъздаде всичко в текст и от текста да направи всичко друго.

Ясно е, че живеем в ИИ революция, не знам дали изобщо има нужда да го обсъждаме.

Това, което OpenAI показаха, е поредната стъпка. В „Netflix на бъдещето“ ще имаш промпт и видеото ще се показва в реално време – дали генерирано директно на устройството, или на някакви сървъри. Представи си света, в който множество агенти от типа ChatGPT създават филм – единият пише сценарий, друг го обогатява, разпределя го на следващите – ще направят видеото, музиката, ще синтезират речта… И се получава цял филм, при това персонализиран.

Всеки от тези компоненти сам по себе си вече съществува. Дали е перфектен? Не, не е…

 

 

– Но и не спира да става все по-добър, при това изключително бързо. Виждам го в генерирането на текст, на изображения, дори на компютърен код. Въпросът е къде е пределът?

– Според мен е там, където тези технологии ще започнат да заменят хора на 100%. Оттук нататък ще е самодостатъчно, колкото и по-добро да става, няма такова пряко значение.

Съкращенията в IT бранша в момента често се дават за пример. Много хора казват, че тук

генеративният ИИ вече замести програмистите. Въобще не е вярно!

Не само не ги замести, според мен дори направи работата им по-трудна, защото има някакво усещане, че вече трябва да са много по-производителни и да работят по-качествено.

Съкращенията в световен мащаб се случват поради съвсем други причини – един отрезвителен момент в IT индустрията, в която е ясно, че не може парите на огромните компании да растат експоненциално. Приходите им още растат, просто е с някакви по-естествени темпове. Ако си стартъп, може да имаш експоненциален ръст, но компания, която е оценена на $2 трилиона, ако расте експоненциално, след няколко месеца ще стане колкото цялата икономика на Земята – $105 трилиона на годишна база.

Ясно е на всеки, че тези пазарни оценки са изкуствени. Тази на NVidia стана $2 трилиона, мина Google. Хардуерна компания, която прави графични процесори?! Ами ако утре квантовите компютри напреднат? Сега те работят с 20-30 кубита, но се говори, че има пробив и в рамките на една година ще имаме готови за ползване 20 000.

Такава машина ще е един милиард пъти по-бърза от цялата изчислителна мощ на Земята!

Тогава знаеш ли колко ще стане пазарната оценка на NVidia? Под един долар.

 

Sora

Изображение от видеата, създадени от Sora

 

– И все пак е неинтуитивно на фона на целия шум покрай изкуствения интелект, автоматизацията… да намалява търсенето на софтуерни специалисти, у нас са видимо по-малко обявите, стопяват се и посочените заплати.

– Това е хубаво! Парите около хората, които аз наемам в момента, стават по-големи.

Според мен се задава голям проблем. В IT индустрията много по-трудно влизат така наречените джуниъри, хора, които в момента учат. Ще останат само най-добрите, талантливите, които разбират в голяма дълбочина нещата, защото другите прости задачи ще ги решава изкуственият интелект.

 

– Или пък в някакъв момент ще има нов бум на търсенето, точно защото в професията влизат по-малко хора.

– Другото лошо нещо е, че нашата професия не е институционализирана.

Заобиколени сме от огромно количество софтуерни системи, ползваме ги в ежедневието си, а те са написани от посредствени програмисти.

Счупен е начинът, по който създаваме софтуер! Години наред големите компании не са успявали да държат технологичния дълг под контрол. Именно това в момента задушава софтуерната индустрия, няма компания на Земята, която да няма огромен технологичен дълг. Колосален!

Може би изкуственият интелект ще ни помогне в тази посока. Да, това, което се случва в момента, е огромна революция. Но все още използваме ИИ като асистент в ограничени приложения..

Никога не бих се качил в кола, която има автономно задвижване, написано от голям езиков модел. Те са обречени да бъркат, измислят си, защото не мислят по начина, по който го прави човекът, нямат този механизъм. Може би друг тип невронна мрежа, изградена по съвсем различен начин, ще прилича на нашето мислене.

Това обаче не променя факта, че ако те започнат да правят видео много добре, огромни индустрии ще изчезнат. Вече стана с картинките – нямам презентация, в която изобщо да използвам други изображения. Преди намирах дадена картинка, купувах я. Сега описвам какво искам, стила, в който го искам и това е.

Това може да е разрушително. Все пак 10 години съм бил в компания, която се занимава с видеоефекти, днес не бих се чувствал никак спокоен, ако бях в сектора.

 

Борис Симандов

 

– А кой може да се чувства спокоен? Обсъждам с много хора, замислям се и според мен няма област, която да не бъде разтърсена от тези технологии.

– Никой не може да е спокоен! Всички го виждаме.

Според мен, живеем в най-добрите времена на човечеството, въпреки страха.

Ама страха от какво? От промяната, че ще бъдеш уволнен примерно като програмист. Имам много познати, особено в Силициевата долина, те живеят в страха, че всеки ден могат да бъдат уволнени и то не само заради ИИ, а защото индустрията ни е един огромен балон. Можеш ли да си представяш, че Сам Алтман казва: „Трябват ми $7 трилиона, за да разруша индустрията за създаване на чипове чрез изкуствен интелект“? В какъв свят живеем вече?!

 

Пак той каза, че скоро ще има еднорози – милиардни компании, в които работи един човек.

– Но кой може да е спокоен? Никой, живеем във време на пълна трансформация. Няма как да бъдеш спокоен.

Може би, ако имаш дворче с къщичка, отглеждаш си храната там, не слушаш нищо, четеш книги. Ако си затвориш цикъла на живота, както нашите деди са живели преди 200 години, там може би няма да има значение. Обаче за мен и за теб ще има. Ти спокоен ли си?

 

– Да, в доста голяма степен. Веднъж смених из основи професията си и това ми дава може би измамното самочувствие, че мога да го направя пак.

– Точно това трябва да е начинът, по който хората да бъдат спокойни!

Да могат да се адаптират, това са най-важните качества в днешно време.

Всеки тесен специалист е застрашен, защото ще има ИИ, който да го предизвика. Едновременно с това обаче са застрашени и останалите. Ето, преди дни излезе Gemini 1.5, модел, който може да приеме един милион токена. Тук вече говорим за следващо ниво на управление на информацията в голям езиков модел. Мога да го дообуча с целия код на един мой проект, а не с четири функции и да му кажа: „Оправи бъговете!“. Тук нещата започват да стават още по-интересни!

Човек не може да прочете 30 000 реда код, а дори да го направи, контекстът на хората е много по-малък. Той не спира да расте при големите езикови модели. Уникално! Това е още една стъпка в революцията. За толкова много смислени неща може да се използва…

 

Sora

Изображение от видеата, създадени от Sora

 

– Казваш, че няма смисъл да си говорим дали сме в революция, но мисля, че трябва, защото за повечето хора не сме. Аз също съм убеден, но чета коментарите под моите материали. Как да убедим останалите? Или това ще стане, когато започнат да изчезват работни места?

– Всеки социум над 1000 човека е някаква извадка и има конкретни поведенчески типове. Между 3 и 6% са early adopters – хора, които първи усвояват новото, вярват в него, следят какво се случва. Мисля, че ти и аз сме такива хора – когато видя нещо ново, потъвам целия, опитвам го, разучавам, пробвам да го счупя, да помисля за какво да го ползвам. И след няколко дни тестове то или работи добре и продължавам да го ползвам, или го изхвърлям, защото вече не ми е полезно и съответно – интересно.

След това има едни 15-20%, които вярват на тези early adopters. Ако те одобрят и препоръчат нещо, ще го опитат. Това важи за всичко, не само за технологиите, за всеки нов музикален или моден стил. Като цяло тези хора са скептично настроени към новостите, но наблюдават внимателно реакциите на първите. И им се доверяват, като си купуват телефона, който им е препоръчан.

Вече имаме една солидна група хора, които свикват с това нововъведение и едва тогава 60-80% от останалите също ще го приемат.

50-60% от хората са най-големите скептици. За тях няма значение какво им показваш и доказваш, дали е ясно, че новата технология ще ги промени.

Те просто не вярват до момента, в който са принудени.

Не можеш да убедиш човек, който по принцип не приема аргументи, такава е човешката природа. Ако ние с теб смятаме, че живеем в ИИ революция, поне 60-70% от хората няма да вярват. И каквото и да правим, няма да ги убедим.

 

Борис Симандов

 

До момента, в който ножът опре до кокала. Докато шофьорите на таксита, камиони, автобуси започнат да губят работата си и бъдат заменени от автономни превозни средства. Докато 60-70% от програмистите не бъдат уволнени, защото останалите, с помощта на някакъв ИИ, ще вършат два пъти повече работа и ще бъде безкрайно евтино – в нашата индустрия именно цената на труда е най-голямото перо.

Никой не е вярвал през 1912 г., когато Форд произвежда 15 милиона „Форд Т“, че конете ще изчезнат от улиците като основно транспортно средство. Просто в един момент хората, които ги подковават, остават без работа.

Същото ще е със софтуерните сървиз компании, ще останат най-добрите, посредствените ще бъдат заменени от ИИ.

 

– Не е ли част от проблема и това, че погубихме медиите в традиционния им вид, че убихме авторитетите? И така е по-трудно да си говорим като общества…

– Според мен медиите се трансформираха. Аз продължавам да съм абониран за такива, които смятам, че имат истинско съдържание, каквото искам да чета. Навремето си купувахме вестници, но вестникът струва пари и за да бъде произведен, чисто материално. Сега предпочитам да дам пари в една дигитална платформа на журналиста, когото обичам да чета, знам, че неговата информация е проверена и аз му имам доверие. И съм готов да платя 5 или 10 евро на месец.

Ценността на смисленото съдържание според мен ще се вдига, защото има прекалено много боклук, прекалено много шум

и единственият начин да се съхраним като хора е, да имаме контрол върху информационните потоци. Да пресяваме какво влиза в нашата глава.

 

 

– Да, но познавам изключително малко хора, които плащат за съдържание, включително и такива, които могат да си го позволят.

– Много ми е интересен масовият българин – няма пари, а си купува цигари за 6 лв. всеки ден и кафе от улицата за 2. Дори да няма доходи, винаги има за пороците си.

Обаче няма пари, за да отиде на театър или 10 лв. за дигитално съдържание, защото няма потребност от него. Това е проблемът. Когато една нация няма достатъчно качествени индивидуалисти интелектуалци, които да ценят и творчеството на други, няма как да се случи. Все едно да четеш Шекспир на непознат език, няма никаква стойност.

 

– Защо и в нашата гилдия не можем да си говорим интелигентно? Визирам конкретно групата DevBG, където не особено остроумните шеги се редуват с грозен хейт. Дали е репрезентация на същата народопсихология, дали на някакво чувство за превъзходство, което често има в гилдията? Или пък защото влизат всякакви хора, привлечени от добрите условия?

– И трите са верни. Първо, групата беше абсолютно свободно създадена и тъй като е по тема, интересна за широк кръг, влязоха всякакви хора. Навремето единствените, които пускаха смислено съдържание и се развиваха дискусии, бяхме аз и Росен. След това се появиха още 10-15 души, които започнаха много сериозни дискусии и технологични разговори. Тази група беше създадена с технологичен привкус, имаше концепция, която вече е тотално изкривена. Няма я и ние нищо не можем да направим.

Тази група е феномен. Тя е пример за това как демокрацията не работи,

но все още е единственото най-добро нещо, измислено от човечеството.

Ако модерираме всичко… всеки ден получаваме 1000 искания за изтриване на постове! При това за по около 100 поста. Ако всички ги направим модератори, колко постове ще останат? Нула.

Това е феноменът човек. Политическата дейност, Чърчил го е казал, е най-неблагодарната работа на Земята. Каквото и да направиш, дори да доведеш една държава до победа във война, половината хора пак няма да са доволни.

Така е и в DevBG. Групата е пример и за друг социален феномен. Много е лесно да напишеш нещо и да се скриеш зад маската на дигиталната платформа, да напсуваш някого и да кажеш колко си велик. Но по-трудно е лице в лице. Освен това, много по-лесно е да плюеш, отколкото да направиш качествено проучване и да защитиш позицията си с доводи.

 

Sora

Изображение от видеата, създадени от Sora

 

– А когато виждаш какво идва отсреща, нямаш и причина да го правиш. И аз в началото пусках част от публикациите си в групата, после спрях.

– Която и платформа да използваш, коментарите никога няма да бъдат добри.

Но в DevBG има и смислена аудитория, която, точно като теб, или е спряла да поства, или е спряла дори да чете. Защото от многото шум има малък процент смислена информация и човек си казва, че не си заслужава да влиза там.

И това е лошо, нямаме добро решение. За забавление влизам от време на време да се посмея на някое меме, но ми омръзна от негативизма, от хейта.

Дори да сложим правила, трябва да има 50-100 модератори, толкова е много съдържанието. Много хора се чудят: „Абе, не ги ли четеш постовете?“. Аз получавам извадка, дори като администратор, не всеки пост. Алгоритмите на Facebook решават какво ще ми покажат! Дори да е престъпление, те преценяват дали да ми го изпратят и единственото, което мога да направя, е да наложа забрана на потребителя. Постът пък е кеширан и много други хора продължават да го виждат заради обема, в който Facebook оперира.

 

DevBG

 

– Кои са следващите най-важни технологични пробиви, които чакаш да се случат?

– Една от следващите големи стъпки ще дойде, когато 70-80% от колите в големите градове са в автономен режим, макар и с хора вътре.

Очаквам голям бум на роботиката. Роботите бяха в зимен сън, но заради напредъка на моделите ще получат по много адекватен начин сензитивност от външния свят, а в тази област това е много важно.

Очаквам по-добра свързаност, там човечеството все още е много зле. На конкретни хъбове по света има светкавична връзка с мрежата, но мръднеш ли на няколко километра, всичко изчезва.

В ИИ областта очаквам всичко да се случва още по-добре, да се пише код все по-качествено.

 

– Но дали не сме близо до предела на това, което можем да изстискаме от големите езикови модели?

– Възможно е. Както виждаме обаче, с анонсирането на Gemini, явно не сме стигнали пика. Ограничение на контекста е много важен проблем. Представи си следващото поколение, което получава база данни от гигабайти и тя е подредена, структурирана.

Имаш инструмент, с който можеш да работиш по всеки тип задачи, които изискват агрегация, групиране, съждения, сортиране, подреждане, даване на отговор върху данните.

Очаквам и квантовия компютър. Няма начин да не се случи, ние изстискваме максимума от силиция, компютрите спряха да бъдат експоненциално по-бързи.

 

Както казва Кърцуайл, на само че Законът за Мур се спазва, но и когато стигнем до предела на дадена технология, по някакъв начин се появява следващата парадигма, която ни позволява да продължим.

– Определено живеем в невероятни времена…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

1910. Това е годината, в която се раждат Майка Тереза и Жак-Ив Кусто, а светът още се радва на предвоенното спокойствие. За българска история обаче сме се събрали да си говорим. Точно 1910 души се...

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее...

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да...

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг....

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация

Най-новите:

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Цели 1910 души се включиха в експеримента на Дигитални истории, който имаше за цел да провери колко добре познаваме българската история! Дали сме способни да различим безспорни исторически факти от учебниците от такива, измислени от изкуствения интелект, който има за цел да ни подведе.
30 твърдения – половината исторически верни, половината – измислици на алгоритмите. Можете ли да ги различите?
Резултатите, поне за мен, са впечатляващи и дават доста поводи за размисъл.
Успя ли изкуственият интелект да затрудни участниците? Познаваме ли добре българското минало, което е толкова важна днес тема?

повече информация
Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация
Share This