Скоро България ще посрещне първата международна олимпиада по изкуствен интелект! Как така страната ни се оказва пионер в толкова важно начинание и какви възможности ни дава то?
„Олимпиадата е нашият принос едновременно за изграждането на елитна човешка експертиза за съвместно бъдеще с изкуствения интелект и за широк обществен диалог за възможностите, ограниченията и етичните въпроси, свързани с ИИ“, казва днешният ни гост.
Елена Маринова е съосновател и дългогодишен президент на „Мусала Софт“, днес е член на консултативния съвет на ИТ компанията на 6-милиардната група KKCG. Лидер с огромен опит в бизнеса, тя е начело и на редица инициативи, свързани с въвеждането на иновации и образованието.
Елена е съосновател на първата международна олимпиада по изкуствен интелект, която от 9 до 15 август ще събере в Бургас талантливи младежи от поне 30 държави. (Още за IOAI – тук.) Включват се учени от водещи университети, които вече подготвят състезанията, а и ще представят своите най-нови разработки.
Как така именно в България се роди идеята за подобно състезание? Какви са възгледите на един дългогодишен лидер в IT сферата за бъдещето ѝ? Какви са най-големите промени, които според госта ни обещава развитието на изкуствения интелект и защо е толкова важен диалогът по тези теми?
– С какво те спечели идеята за международна олимпиада по изкуствен интелект?
– Синът ми се шегува, че сигурно съм човекът, създал най-много международни олимпиади. Не съм проверявала, но може и да е прав – имам вече три. През 2000 г., заедно с основаването на „Мусала Софт“, сложихме основите на CodeIT – днес най-старото частно състезание по програмиране. През 2017 г. с Краси Манев, Бисерка Йовчева и Алексей Христов създадохме eJOI – европейската младежка олимпиада по програмиране.
2024-а ще е първата година за Международната олимпиада по изкуствен интелект IOAI, която стартираме с фондация LERAI (от имената на инициаторите – Лора, Елена, Роси, Алекс и Ива). IOAI обаче има и две стратегически, даже бих казала визионерски, цели – то
е нашият принос едновременно за изграждането на елитна човешка експертиза за съвместно бъдеще с ИИ и за широк обществен диалог за възможностите, ограниченията и етичните въпроси, свързани с ИИ.
– Идеята е изключително силна! Именно заради важния и закъсняващ диалог по тези теми го има и този сайт. Но как точно ще изглеждат състезанията?
– Имаме два сегмента, които отразяват двете ни големи цели – научна и популярна.
Научното състезание ще е изследователско и теоретично, създавайки бъдещи учени, иноватори, инженери. То се състои от две части: първо се публикуват задачи, по които всеки отбор работи отдалечено няколко седмици преди IOAI. Те не са решени, нямат точен и ясен отговор, а са вид изследване, в което целта е да се прецени кои от отборите са „стигнали най-далеч“, най-близо до оптималното. Всеки отбор получава еднакви ресурси, състезателите имат няколко седмици, за да оформят решението си. По време на самото състезание се дава допълнителна част към заданията – тя ги надгражда, разширява или конкретизира и има за цел да установи и гарантира, че състезателите могат да работят без външна намеса.
Практическият кръг по време на олимпиадата дава на отборите задачи, които са свързани с вече разработени ИИ приложения и имат за цел да покажат границите, до които е стигнала науката към момента, а за в бъдеще да даде възможност да се покаже еволюцията ѝ. Тук целта е да се получи много по-широко разбираем продукт – аудио, видео, изображения и т.н. Ще използваме именно практическия кръг за
повече публичност и разговори за достъпността, масовото приложение и моралните въпроси около ИИ.
Създаваме го по креативен, интересен начин, който да направи реверанс към България, а и към следващите домакини.
– Предвид целия шум по темата през последната година, как така сме първите, които са се досетили за международна олимпиада по изкуствен интелект?
– Като че ли просто ни се получава. България е първи домакин на Международната олимпиада по информатика IOI през 1989 г., Международната олимпиада по лингвистика IOL през 2003 г. и Европейската младежка олимпиада по информатика eJOI през 2017 г. Освен това присъстваме в първите международни олимпиади по математика през 1959 г., физика – 1967 г., химия – 1968 г., биология – 1989 г. С IOAI просто продължаваме традицията.
Как се роди идеята? Миналото лято Алекс Велинов, който е дългогодишен ръководител на отбора ни по лингвистика, каза нещо като: „Хора, какво ще кажете да направим олимпиада по ИИ?“. И я направихме…
– Алекс ми е гостувал с невероятната история на българските успехи в международните олимпиади по лингвистика, той е двигателят зад забележителни инициативи. Спомена, че идеята не е просто за състезание, а за платформа, която да популяризира и да отваря важни въпроси. Кое е най-важното според теб, за да можем да използваме възхода на ИИ, така че България да се превърне в реален център за този тип разработки?
– Наскоро участвах в мащабно изследване на Meta и Visegrad Insight’s за ИИ в нашия регион. Един от големите му изводи, е, че
имаме точкови добри примери за разработки и въвеждане на ИИ, но липсва екосистема.
Аз мисля, че бъдещето на „центровете“ е способността им да бъдат част от микро-, регионални и международни екосистеми, да се включват гъвкаво в тях, като се възползват максимално от наличните ресурси и ограничения и се допълват с обкръжаващата среда. За това са нужни образование – на първо място!, – държавна политика, предприемачи, микс от малки и големи компании и най-трудното – общество, което гледа уверено, трезво и с любопитство към бъдещето.
– Дано успеем с постигането на най-трудното! За съжаление, темата много често влиза в общественото пространство повърхностно и с клишета. И все пак, странно ми е, че въпреки огромния шум покрай направлението, не виждам повече обяви за работа, свързани с ИИ. Защо е така?
– Не съм чула за безработен ИИ специалист.
Има няколко тенденции. Цялостната глобална консервативност на бизнеса през последните години се отразява и на ИТ сектора. Създаде се прекалено високо очакване, че ще има огромно търсене на ИИ специалисти, но истината е, че
бизнесът не е готов за мащабни ИИ проекти веднага.
Това съвпада и с осъзнаването, че няма как от нищото да изникнат ИИ експерти и компаниите започнаха програми за изграждането им, това ще отнеме известно време. Паралелно ИИ прониква навсякъде и ще стане нещо като еквивалента на „компютърна грамотност – работа с текстообработващи програми“ отпреди 20-30 години. Тоест, процесът е мащабен, бурен, малко хаотичен, но с ясна траектория – ИИ ще го бъде.
– Слушах гостуването ти в „Свръхчовекът“ на Георги Ненов, където още през 2018-а казваш, че бъдещето е на изкуствения интелект. Какво те изненада в развитието на технологията за тези години?
– Изненада ме колко остър беше пробивът –
след десетилетия усилия един масов интерфейс – ChatGPT, успя буквално за седмици да стигне до едва ли не всеки човек на планетата
с достъп до интернет. Прилича ми на разпространението на ковид, само че позитивно.
– В същото интервю казваш и че креативността ще бъде заместена последна, но дали изглежда така и днес? Аз си направих експеримент, включиха се 1800 души и хората на практика не различават генерираното съдържание от създаденото. В друг експеримент създадох изцяло генериран онлайн профил и от 85 000 души, които го видяха, никой не го отбеляза. Могат ли технологиите да си върнат преценката за истината?
– И двете са добри примери, които ни връщат към 1950 г. и теста на Тюринг – може ли машината да заблуди човек, че отсреща има човек. Прескачайки векове философски дискусии, нека допуснем, че мисленето е материално, че за да мислим, ние използваме телата, мозъците си и известно количество химични реакции. Ако мисленето е логически процес, базиран на факти, а интелигентността е знание, то тогава
днешните машини са определено по-знаещи от нас, дори „мислят независимо“ и със сигурност с по-малко грешки от нас.
Все повече технологиите няма да минават теста на Тюринг, защото са по-бързи и знаещи от човека, а не защото грешат.
Технологията обаче отива по-наред и ще добавя още един пример към твоите. Преди малко повече от година БМВ представиха своята “Neue Klasse” Dee (Digital Emotional Experience, „дигитална емоционална интелигентност“) – кола, която претендира да е не само „умна“, но и „емоционална“.
Въпросът е какво означава „умна“ и „емоционална“ – това е ли нещо различно от „знаеща“?
Ако емоциите могат да бъдат измервани и предсказани на базата на факти, то тогава те се свеждат до „знание“. Така например, ако „умният“ дом знае, че обитателите му релаксират на фона на джаз музика и пуска джаз, когато те са приближат до входната врата, или пък колата си сменя цвета в небесносиньо, когато „види“, че аксесоарите ви са в тази гама, това магия ли е, или алгоритъм и данни? А как ще реагира ИИ на спонтанни емоции, необясними и за самите нас?
През следващите години технологиите ще изместват границите на „магията“ днес, свеждайки все повече от нея до факти, модели, процеси.
Но пък и на принципа „колкото повече знам, толкова повече знам, че не знам“. Колкото повече разкриваме, толкова повече виждаме. Това ще ни разкрие нови възможности, повече „магия“, и ще прави живота ни по-удобен, по-лесен в рутината си, по-интересен. И, да отговоря на въпроса,
всичко това ще разкрива нови нива на креативност, за които дори не подозираме в момента.
– Точно така мисля и аз! И се опитвам да събирам подобни примери… Кое не бива никога да делегираме на алгоритмите?
– Всичко, за което не се чувстваме готови. В този ред на мисли, аз харесвам европейския подход за регулации на ИИ на база на потенциалния риск – колкото по-голям е рискът, толкова по-стегнати са регулациите.
– А кое от развитието на технологиите днес по никакъв начин не би предположила, когато започна кариерата си в тази област?
– Може би най-много ме учуди колко бързо и масово навлезнаха технологиите в образованието по време на ковид. Не заради технологиите, а заради хората и системата. Като цяло развитието им в момента изпреварва това на обществото. Тоест:
има повече технологии, отколкото сме готови масово да използваме.
– В какво ги подценяваме и в какво ги надценяваме?
– Понякога забравяме, че технологията е създадена от хора. Дори и тази, създадена от друга технология, пак е създадена от хора изначално, така че
ядрото е човекът с цялата своя креативност и всичките свои несъвършенства.
Както казва Радичков: „Човек е дълго изречение, написано с любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки“. Технологията, колкото и съвършена и лишена от „човешки грешки“ да е, носи човека в себе си.
– Има ли смисъл днес човек да започне с програмиране, или, както беше коментирал един мой читател, е като да купиш фабрика на 8 септември 1944 г.?
– Това е любимият ми пост-ChatGTP въпрос. Няма да изчезнат програмистите. Ще се промени профилът им. Преди половин век се е програмирало с единици и нули, после с много линии код, после визуално, “low code”, после/сега с помощта на изкуствен интелект.
Има еволюция, но нуждата от „преводач“ между хората и машините все още не е изчезнала.
Ако обаче си се научил да пишеш на определен език за програмиране и нямаш изградено мисленето, тогава може да отпаднеш от играта и тези „кодери“ ще изчезнат, защото машината ще може да ги замести в огромна степен. За всички мислещи професионалисти ще има нови възможности.
– На какво според теб се дължи това, че обявите за работа в сектора намаляват? Дали вече е изкуственият интелект?
– Не е той. Тепърва ще виждаме осезаем ефект от него и пренареждане на картата в зависимост от нивото на използване на ИИ. Някои бизнеси ще се изстрелят напред, други ще загинат, но като цяло индустрията ще върви нагоре.
– С какво се отличават българските софтуерни специалисти? Има ли черта, умение, технология, с които сме водещи или се открояваме?
– Като цяло българите сме непокорни, изобретателни,
винаги знаем „един друг начин“ да разкажем виц или да свършим работа.
Това важи и за софтуерните специалисти – откъм негативната страна по-трудно се вписват в строга дисциплина както например немците, но пък изразяват мнение и търсят решения много повече от голяма част от азиатските култури да речем. И, с риск PISA-ултрасите да ме разпънат, имаме добри традиции в математиката – не навсякъде, но във водещите математически гимназии в страната, а това е базата, върху която може да се изгради почти всякаква инженерна специалност.
Създаването на нови технологични училища като ИТ Гимназията в Бургас е дългосрочна инвестиция, която съвсем скоро ще започне да дава резултат – първият випуск завърши през 2023 г. Имиграцията на софтуерни инженери от трети страни също има позитивен ефект в посока вписване в различни култури, надграждайки вече десетилетния експортен опит на българския ИТ бранш.
– Има ли рецепта за това у нас да има повече продуктови компании?
– Продуктовите и предоставящи услуги компании са различни бизнеси, не са по-добри или по-лоши едните или другите. На много високо ниво – продуктовите компании са с профил по-висок риск / по-висока възвращаемост, а тези, предоставящи услуги – обратното, с всичко, следващо оттук.
За България е добре да има диверсификация.
– Кои са технологиите, които нямаш търпение да се появят?
– Спасяващите живот. Всичко друго са приятни глезотии.
– С какво ще се занимава последният програмист?
– С ребрандинг. Ще сложи ново име на новата си професия.
– За какво мечтаеш?
– За нормалните човешки неща – здраве и щастие за мен и близките ми. Иначе
мечтая, планирам и действам да оставя след себе си добро, което да се развива и след мен.
IOAI е част от това добро.