Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

юли 19, 2024 | Технологии

Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

19 юли 2024 | Технологии

Какво ли ще стане, ако обърнем стереотипа за изкуствен интелект? Нямаме насреща си един модел, с който например да си чатим, а безброй отделни „индивиди“. Раздаваме им задачи, всеки от тях работи автономно, специализира се в дадена работа, трупа знания по нея, контролира другите…

Целта например е да създават софтуер. Единият модел ще се научи да формулира изискванията, друг да пише програмния код, трети ще подготви визуалната страна, четвърти ще тества кое и как се е получило… и така ще се събере цяла софтуерна фирма, работеща милиони пъти по-бързо от обичайните, защото е изградена не от хора, а от алгоритми.

Колко далечно е днес това бъдеще?

Неотдавна Сам Алтман каза, че именно в тази посока се задават много сериозни пробиви. ИИ агентите са една от областите в компютърните науки, където очакваме големи новини. Следващите поколения изкуствен интелект, способни да решават значително по-сложни и комплексни задачи, допускащи много по-малко грешки. Мнозина от най-големите специалисти казват, че чрез този подход ще извървим следващата голяма стъпка в развитието на изкуствения интелект. Ето защо.

 

ИИ агенти

 

Сговорна дружина

По нашите ширини „агентите“ си остават мистичните фигури, които редят в сянка политическия дневен ред. Нищо, че минаха 35 години откакто са „доносничили“, мине не мине месец и все ще се появи поредният списък с досиета.

Тези агенти са съвсем други, те са добри герои, като колегата си 007. Става дума за различна концепция за това как да използваме по най-пълноценния възможен начин изкуственият интелект.

Замисляли ли сте се, че у дома ви се разхожда… таен агент? Ако например имате прахосмукачка робот, то тя отговаря на критериите за ИИ агент, а и че е таен спор няма – та нали не ви се е представила като такъв?

Но спокойно, няма да я видите в следващия списък на комисията по досиетата.

Тя обаче отговаря напълно на дефиницията що е „ИИ агент“. Да, може да е далеч от сценария със сложните задачи, с който започнахме, просто защото се намира по-ниско в йерархията на този тип системи. ИИ агентите могат да бъдат доста различни типове, някои вече са около нас, но по-интересни са другите, тези, които ще могат да реализират сценария, с който започнахме. Да решават комплексни проблеми.

 

ИИ агенти

 

Нещатен сътрудник

Задължителната кратка дефиниция: ИИ агентът е програма с изкуствен интелект, на която е поставена конкретна задача. Може да е физически, както споменатата прахосмукачка, или изцяло софтуерен. И другото задължително условие – да може да действа автономно в рамките на определени ограничения. Точно както прахосмукачката решава как точно да обиколи хола ви, но не би отишла извън границите, които сте ѝ поставили.

Една от интригуващите посоки на развитие са персонализираните агенти. Наш личен супергерой, способен да ни помага в толкова много и разнообразни задачи. Разбира се, бъдещето изглежда доста замислящо и мотивиращо, когато имаме съвършения личен асистент. Наш си Джийвс или Уотсън… или пък лично наше копие, обучено така, че да ни наподобява максимално добре. Друг един Георги, на когото да делегирам само скучните задачи и тези, които смятам, че ще изпълни добре. Писането на тези материали поне за момента бих оставил за себе си. (Опитвал съм – забавно е.)

За момента, така или иначе, много по-напреднало е разработването на ИИ агенти, които да извършват конкретна, строго определена задача. Един представен неотдавна агент – SIMA на Google DeepMind, е специализиран в 3D видеоигрите. Обучен да дадено заглавие, той става способен да се справя с около 600 умения – от навигация в игрите до това да минава дори най-трудните задачи. Ама… ако и самата игра на игри делегираме на алгоритмите, тогава какво наистина ще остане за нас?

 

ИИ агенти

 

Щирлиц

При обявяването си хит беше системата Devin. Адашът на родната минерална вода обещаваше да изпълнява точно това, с което започнахме – да създава софтуер с помощта на агенти. Представянето му се превърна в огромна новина за софтуерния свят, ставаше дума за пионерна разработка в тази посока, която вече е готова да поеме цели 13,86% от работата… което, при подобна скъпа и високоспециализирана дейност са си доста спестени пари.

Просто му даваш задачата и той прави всичко останало – от концепцията за това как да изглежда програмата, през архитектурата, писането на самия код, писането на тестове към него, тестването. Демонстрацията беше повече от впечатляваща, защото наистина изглеждаше как първият „ИИ софтуерен инженер“, както го нарекоха създателите, може да вземе хляба на мнозина.

Само че, поне засега, така и не се е чуло системата да е навлязла масово в практиката. Вероятно все още се е оказало по-скъпо да трябва след това софтуерните специалисти да проверяват и поправят всичко, което не се е случило както трябва, вместо да го създадат сами.

И все пак, нека го кажа отново – става дума за пионерна разработка в област, в която напредъкът се случва изключително бързо, достатъчно е да посочим като пример скоростта, с която алгоритмите се научиха да създават изображения. Или обратното – има области, в които като че ли напредъкът изглежда зациклил.

Неотдавна известният изследовател Андрю Енджи написа, че според него ИИ агентите са следващото голямо направление, що се отнася до компютърния превод. Защото лесно могат да работят на няколко нива, агент след агент да преценява колко добре се е справил предходният състезател и да подобрява резултата му.

 

ИИ агенти

 

Ръка за ръка

Разбира се, идеята съвсем не е нова, на този принцип работят GAN мрежите, които първи се оказаха способни да създават неразличими човешки лица – ако едната невронна мрежа има за цел да генерира, другата работи, за да преценява колко добре се е справила първата.

И все пак, следващата стъпка стана възможна с развитието от последните години на големите езикови модели. Започнаха да се роят много начинания, с чиято помощ човек може да си направи малка армия от агенти с най-различни цели. Например да впрегне няколко инстанции на ChatGPT да си говорят в търсене на дадено решение, да обсъждат, докато стигнат до консенсус. Ето един подход, при който резултатът на даден въпрос би бил много по-добър и в по-голяма степен лишен от големия недъг на този тип модели – халюцинациите.

Пример за подобно приложение е AI Agent – апликация, с която просто избираш име, възлагаш задача на своя ИИ агент, посочваш модел на GPT да използва и следиш резултата. Нужни са минимални познания по програмиране, скоро това вероятно ще става и без тях. Друг популярен проект, който дава подобни възможности, е AutoGPT. Също и BabyAGI… ама чакайте, бебе генерален изкуствен интелект, толкова ли сме близо? И за това ще стане дума.

 

ИИ агенти

 

Мис таен агент

За разлика от чатбот като ChatGPT, на агентите не е необходимо постоянно да изпращате въпроси, инструкции, задания. При този подход те работят, докато изпълнят поставената си цел или стигнат дадено ограничение. Именно затова днешните ни герои се смятат за следващата стъпка в развитието на изкуствения интелект – заради самостоятелността.

ИИ агентите се превръщат в мощно оръжие тогава, когато имат възможността да се усъвършенстват, да се учат. Да, в прахосмукачката ни също има развит изкуствен интелект, който знае как оптимално да обиколи жилището ни, но всичко това се случва в рамките на дадени правила. Ако агентът, когото помолим да работи като журналист, е способен да се подобрява на базата на обратната връзка, ако това с времето го прави по-добър в изпълняването на задачи, тогава вече нещата стават не само интересни, но и ограничени почти само от въображението…

Добре дошли в първия виртуален град! Преди година учени от Станфордския университет използваха моделите на OpenAI, за да създадат цяло „селище“, обитавано от 25 виртуални агента. Всеки от тях имаше базови спомени и характер, бяха пуснати да си живеят софтуерно във виртуалния си град – нещо, подобно на видеоигра. 25-имата получиха имена, възраст, професия, семейство, интереси и вродени навици. И оттам нататък бяха пуснати да си взаимодействат, без да им се дават никакви допълнителни указания – управляваше ги само големият езиков модел.

 

ИИ агенти

 

Комисията по досиетата

Резултатът? Постепенно всеки от „хората“ разви характера си, някои даже се залюбиха и си честитяха Свети Валентин. В крайна сметка това, което се получи, беше нещо, подобно на истинско човешко общество – героите си общуваха, запомняха информация, осмисляха преживяванията си и правеха планове за ежедневни дейности.

Ето защо се смята, че агентите могат да са ни изключително полезни за следващото ниво на симулации. С тяхна помощ например да изследваме различни форми на взаимодействие многократно по-бързо, отколкото днес го прави науката.

Вече е ставало дума за спора между „структурирания“ и неструктурирания“ подход в разработването на изкуствения интелект (тук и тук). Според много от специалистите вече сме близо до предела на големите езикови модели в днешния им вид и те или няма как да ни отведат до прословутия генерален изкуствен интелект, или ще го направят, но то ще е с цената на много сериозни опасности.

Е, за някои от учените решението е именно в разработването на по-съвършени ИИ агенти. Те могат да са с различна архитектура, дори да следват съвсем различни начини на взаимодействие. Но да се допълват, контролират, да показват само силните си страни. И по този начин да ни отведат нататък, към генералния изкуствен интелект, който ще надмине човека, следващата стъпка към евентуалната сингулярност.

 

ИИ агенти

 

Досиетата Х

И ако всичко дотук звучи розово, то, разбира се, концепцията идва и със своите рискове. Защото колкото повече дейности делегираме на технологиите, толкова по-големи стават и отговорностите, и рисковете. Както казва анализаторът Рийс Хейдън, в допълнение към проблемите, които вече са присъщи на генеративния ИИ – например халюцинациите и пристрастията, агентите биха могли да са способни и на повече грешки.

„Когато им предоставяте автономия да повтарят, да променят отговорите си, да реагират на обратна връзка, това води до много по-сериозни и задълбочени халюцинации. Задачите стават по-комплексни и всяка малка грешка може да довече до следващи, много по-големи“.

Специалистът очаква след три до пет години вече да имаме широко използване на автоматизирани агенти с изкуствен интелект, които да извършват комплекни операции от край до край.

 

ИИ агенти

 

Агентурно минало

Друг риск, за който предупреждават учените от Google DeepMind, е свързан с етиката. Ако и днес ни е все по-лесно да възприемем ChatGPT за „нещо като човек“, то допълнителното антропоморфизиране, което идва с агентите, все по-персонализираната услуга „може да направи хората много по-уязвими към неподходящо влияние от страна на технологията“.

„Асистентите с ИИ биха могли радикално да променят естеството на работата, образованието и творческите занимания, както и начина, по който общуваме, взаимодействаме си и разговаряме помежду си, като в крайна сметка повлияят на това, което искаме да сме и да станем“, пишат авторите в статията.

И така, както стана ясно, усъвършенстваните ИИ агенти вече чукат на вратата ни (засега само метафорично). Може би пък няма да е толкова лош моментът, в който това действие ще излезе от метафората? Бихме могли да използваме този тип технологии за толкова интересни, неочаквани приложения. Да ни освободят от толкова досадни задачи, да ни помогнат да напреднем в науката. Стига обаче този път, както никога, да проведем навреме важния разговор. Онзи, за който все нямаме време и заради който съществува този сайт. За технологиите, начина, по който ги използваме. За начина, по който често неусетно и необратимо преобразяват живота ни…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

1910. Това е годината, в която се раждат Майка Тереза и Жак-Ив Кусто, а светът още се радва на предвоенното спокойствие. За българска история обаче сме се събрали да си говорим. Точно 1910 души се...

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее...

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да...

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг....

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Цели 1910 души се включиха в експеримента на Дигитални истории, който имаше за цел да провери колко добре познаваме българската история! Дали сме способни да различим безспорни исторически факти от учебниците от такива, измислени от изкуствения интелект, който има за цел да ни подведе.
30 твърдения – половината исторически верни, половината – измислици на алгоритмите. Можете ли да ги различите?
Резултатите, поне за мен, са впечатляващи и дават доста поводи за размисъл.
Успя ли изкуственият интелект да затрудни участниците? Познаваме ли добре българското минало, което е толкова важна днес тема?

повече информация
Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

15 общоприети твърдения за българската история и 15, измислени от изкуствения интелект. Ще успеете ли да ги различите? Кое е исторически факт и кое – безсмислица?
Днес, както никога, спорим за миналото си. Намираме силните исторически моменти, които ни карат да се гордеем, но лесно залитаме и по измислената история.
Можем ли да различим историческите факти от измислиците? Хайде да проверим заедно. 15 твърдения, генерирани от ChatGPT за българската история (и проверени от историк) и 15, които алгоритъмът измисли, помолен да пофантазира. 15 от твърденията са верни, 15 – изцяло измислени от изкуствения интелект.
С този тест започва историческата поредица от Дигитални истории. Ще поговорим с историка Александър Мошев за големите клишета онлайн, ще съберем поуките от някои любопитни фалшификации в мрежата. Ще дадем думата на писателите Виктория Бешлийска и Захари Карабашлиев, на учителя по история и куиз рекордьор Борис Русев. А междувременно сте вие – ще успеете ли да различите фактите от измислиците?
Колко добре познаваме историята си? Нека проверим заедно, а накрая ще обобщим резултатите.

Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до символичния 10 ноември, а на 15-и очаквайте резултатите.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

След дълго събиране на отговори в мащабната анкета на Дигитални истории дойде време да обобщим резултатите! Какво мислят българите за изкуствения интелект? Впечатлява ли ги напредъкът му и използват ли го ежедневно? Със страх или с ентусиазъм посрещат следващите големи стъпки в тази посока? Вярват ли, че е възможен генерален изкуствен интелект? Смятат ли, че през следващите години ни очакват мащабни промени? Дойде време да разберем на базата на безпристрастния поглед на данните!

повече информация

Най-новите:

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Цели 1910 души се включиха в експеримента на Дигитални истории, който имаше за цел да провери колко добре познаваме българската история! Дали сме способни да различим безспорни исторически факти от учебниците от такива, измислени от изкуствения интелект, който има за цел да ни подведе.
30 твърдения – половината исторически верни, половината – измислици на алгоритмите. Можете ли да ги различите?
Резултатите, поне за мен, са впечатляващи и дават доста поводи за размисъл.
Успя ли изкуственият интелект да затрудни участниците? Познаваме ли добре българското минало, което е толкова важна днес тема?

повече информация
Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация
Share This