„Никой вече не те учи да си родител, не попиваш опит отстрани. Животът е адски стресиращ. Ставаме в 6 и лягаме в 12, вечно търчим, всички са на курсове и тренировки, има домашни за писане, таблици в Ексел за работата, кучето да бъде изведено, колата я паркираш 40 минути, защото няма места, трябва и да си спокоен, ама и да свършиш всичко, и ядене да направиш, пък трябва и време за себе си да имаш, но и да имате общи дейности с децата – е как да оцелееш, ако никога до този момент не сме живели по този начин? Родителството не се учи по трудово и всеки си открива пътя сам. Понякога усещането е, че буквално оцеляваш на ръба.“
Как технологиите промениха задачата на родителите? Защо майчинството се превърна в толкова важна тема онлайн? Как да превърнем интернет в истински помощник на татковци и майки? Кога и защо създателката на Майко Мила си казва… „Майко мила!“?
Красимира Хаджииванова е журналистка, блогърка, основателка на платформата за родителство Майко Мила и фондация „Оле Мале“. Съставител и автор на трите части от книжната поредица „Да оцелееш като родител“. Участва и в мащабни стендъп проекти като една от „Три жени на микрофона“.
Продължава поредицата „Дигитални деца“. Търся важните гледни точки и полезните съвети, които да ни помогнат като родители и възрастни. Важно е и вашето мнение! Включете се в анкетата, нека нарисуваме заедно картината на родителството в дигиталните времена.
– Следиш и пишеш по тези теми отдавна. Кои са според теб хубавите и лошите страни от начина, по който технологиите промениха родителството?
– Хубавото е, че в интернет родителите могат да намерят всякаква информация за отглеждането на деца. Лошото е, че в интернет родителите могат да намерят всякаква информация за отглеждането на деца. Относно технологиите – аз съм фен на технологиите, работя в интернет от 25 години и съм истински интернет динозавър. Но не мога да си кривя душата, че много време прекарваме онлайн.
Този натиск да си винаги на линия, да отговаряш веднага, да си постоянно във връзка в крайна сметка изтощава. Децата също вече се раждат с телефон в ръка, скоро имам чувството, че ще започнат да се раждат и с изкривени вратове, за да пасват на стойката, която заемаме, когато гледаме в телефон. Истината е, че никога в историята на човечеството не сме преживявали такъв голям и толкова бърз технологичен скок. Нямаме време да се настроим еволюционно към всички неща, които постоянно се ъпгрейдват и появяват на бял свят. И мисля че
в днешно време родителите са по-самотни отвсякога въпреки всички технологии и свързаности.
– Така мисля и аз. От една страна заради тези теми съществува сайтът, а от друга – именно заради тази самотност започнах и поредицата с детски дигитални истории. Как си обясняваш огромния интерес на родителска тема онлайн? При това с много, много сериозен превес на майките?
– С последното изречение от отговора ми на предния въпрос. Допреди 100 години сме живеели в големи семейства, с много деца и жени от различни възрасти. В момента родителите са самотни единици, много жени отглеждат децата си сами. Няма я тази подкрепа и опит от по-възрастни жени около тях.
Хем имаме достъп до толкова много информация онлайн, хем сме адски неопитни и фрустрирани в ролята си на родители.
И е съвършено естествено да търсим контакт с други като нас, за да видим, че това, което ни се случва, се случва и на много други жени. Е, има и състезания, разбира се. Коя си гледа детето по-добре и го храни по-здравословно и всякакви подобни неща, които понякога само наливат масло в огъня на една жена, която няма никакъв опит и без това се чувства зле като родител.
– Майчинството онлайн безспорно е една от най-обсъжданите теми, личи си и по успеха на твоите начинания. Но защо сме толкова назад татковците в този онлайн разговор?
– Мъжете по-рядко споделят на тема родителство. В трите ни книги „Да оцелееш като родител“ текстовете от бащи се броят на пръстите на ръката ми. Но не сте слаби въобще – всъщност мисля че бащите все повече участват в отглеждането на децата по абсолютно пълноценен начин. Разхождат, гледат, къпят, приготвят храна, обличат, сменят пелени, водят на тренировки и какво ли още не. И това е супер.
Така че не знам дали трябва да участват на същите обороти в онлайн разговори на тема родителство, но ако пък имат нужда, съм сигурна, че ще го направят.
– Именно затова ми е интересен този парадокс – може би пък се дължи на стереотипа, че от майката очакваме повече решения. Но има и нещо друго. Онлайн – в проекти като „Майко мила“, или при Неда Малчева, често семейството изглежда като война. В същата посока е и заглавието „Да оцелееш като родител“. Защо?
– Защото не знаем как да се справяме като родители или поне в началото. Пак казвам,
никой вече не те учи на това, не попиваш опит отстрани. Животът е адски стресиращ.
Ставаме в 6 и лягаме в 12, вечно търчим, всички са на курсове и тренировки, има домашни за писане, таблици в Ексел за работата, кучето да бъде изведено, колата я паркираш 40 минути, защото няма места, трябва и да си спокоен, ама и да свършиш всичко, и ядене да направиш, пък трябва и време за себе си да имаш, но и да имате общи дейности с децата – е, как да оцелееш, ако никога до този момент не сме живели по този начин? Родителството не се учи по трудово и всеки си открива пътя сам. Понякога усещането е, че буквално оцеляваш на ръба.
– Определено! А от какво зависи дали ще оцелееш като родител в дигиталните времена?
– Просто
трябва от време на време да си казваме, че правим всичко по силите си и това е.
В крайна сметка, детето иска и има нужда от майка и баща, които са запазили разсъдъка си и са психически и физически здрави. Така че, ако не успеете да го заведете на курс по бизнес китайски или рисуване с щраусово перо – спокойно. И аз не съм успяла, и хиляди други родители – също. И е окей понякога да не се справяте, да не се чувствате добре и да зарежете детето да гледа детско или да играе на Фортнайт, а вие да лежите на дивана.
– Кога и ти си казваш: „Майко мила!“?
– Непрекъснато. И е много смешно, когато съм някъде с приятели, защото „Майко мила!“ си е автентичен израз както за ситуации, свързани с родителство, така и ако видиш някакъв абсурд на улицата например. И тогава си казваме – да, всичко тук си е Майко Мила и това е.
– Разкажи някои интересни истории на читатели, стигнали до теб онлайн?
– В Майко Мила е пълно с такива. Последно на мен ми се случи нещо смешно – в 11,30 вечерта детето се сети, че имало домашно. Трябвало да напише къде живее щъркелът. Казах му да забрави, защото и без това е адски късно и за никакви щъркели няма да пише, да си ходи без домашно. Той обаче настоя, взе си тетрадката, отвори интернет да чете за щъркелите, написа два абзаца и заспа.
Споделих за случката в нашата група „Положението е Майко Мила“ и отдолу се напълни с коментари за деца, които се сещат в полунощ, че имат да правят за следващата сутрин макет на бензиностанция или им трябват продукти за руска салата, защото в училище ще готвят. Но коментарът, който ме уби от смях, беше на една майка, която каза: „Ние се сещаме за домашните напът за училище сутрин и така нощите ни са спокойни“.
– Какво е за теб да си добър родител?
– Да си обичаш детето, да не го възпитаваш с бой. Да не му пренасяш болните си амбиции, но и да го насочваш, когато има нужда.
Да се грижиш за себе си, за да можеш да се грижиш за детето си.
Като упътванията в самолета – първо на себе си слагаш маската, после на детето – обратното не е правилно.
– Кое се промени за теб, когато стана майка?
– Развих фобия от височини. Не мога да погледна през парапет, ако съм някъде нависоко, просто ми се подкосяват краката. Станах по-рязка, по-смела. Смених посоката в работата – тогава направихме Майко Мила. Не спах 1 година и това промени съня ми завинаги. Сега непрекъснато следя колко часа дълбок сън имам, какво съм правила, за да е повече, и какво – за да е по-малко.
В общи линии, всичко се променя, когато станеш майка и това е нормално. Имаш един нов човек, който зависи от теб, първоначално – изцяло, и трябва някак да се справиш с тази отговорност, без това да превзема целия ти живот.
– Как най-лесно да свикне човек с мисълта, че вече е родител?
– Не мисля, че има хора, които не могат да свикнат. Не става веднага, разбира се – то е като с майчинския инстинкт. Той не тръгва с копче, натискаш го и потича. Но с времето идва и това е неизменно.
– Кога „технологиите развалят децата“?
– Може би когато са единственият събеседник, с който общуват.
– Трябва ли тогава да ги „пазим“ от технологиите?
– Не. Нито трябва, нито можем. Как ще ги опазим – като живеем в землянка? Навсякъде има технологии и не знам защо някои хора се страхуват от тях толкова много. Ако общуваш с детето си, питаш го как е минал денят му, слушаш го, то ти разказва, допитва се до теб, излизате заедно и правите разни неща заедно, тогава не виждам защо да го пазиш от технологиите.
Те винаги ще живеят с технологии, много повече от нас, ама много, много повече.
Дори не можем да си представим колко повече.
Аз съм от това междинно поколение, родено в аналогов свят и израснало в дигитален. Видяла съм – и съм ползвала, и телефон с шайба, и компютър в рамките на 18 години, и смятам, че технологиите са много повече от полза, отколкото във вреда. Примерно един прост компютър може да умножава четирицифрени числа за части от секундата. Има и хора, които могат да го правят, но ако това е изолирано умение, то каква полза ни носи, след като и компютърът го прави, при това по-бързо?
Мисля, че ключовото в отношенията между хората и технологиите и какво ние извличаме от тях във всекидневните дейности или в дейности, в които технологиите вече са по-добри от нас, за да си улесним живота и да правим по-важни и интересни неща.
– Бих добавил – ако има как и да ги обсъждаме и въвеждаме малко по-осъзнато и осмислено, а не стихийно, както не спира да се случва. А трябва ли да ги „пазим“ от изкуствения интелект?
– Както казваме в нашето семейство – изкуственият интелект се роди поради липса на естествен. За него и аз не знам какво да кажа. Знам, че когато ползвам ChatGPT, се държа добре с него, казвам „Благодаря!“ и „Моля!“, за да ме запомни с добро и когато някой ден превземе човечеството, да знае, че съм била любезна с него. Иначе разчитам на ИИ за това да изчезне проблемът с и-краткото в писмената реч. В смисъл, че скоро ИИ ще пише всичко, а ние само ще му диктуваме примерно.
Дано не забравим и да говорим следващите 100 години.
– Дано! Били ли са ти полезни онлайн съветите в гледането на дете?
– По-скоро съм се успокоявала от историите на други родители.
Когато видиш, че и другите имат проблеми, ти олеква.
Нали знаете приказката за чуждото нещастие, хаха. Така и с родителството – като разбереш другите какви проблеми имат и си викаш – абе, аз съм си добре! Но майтапът настрана – споделянето е най-добрият приятел на майката, а сигурно и на бащата.
– А кой е най-унищожителният съвет, на който си попадала?
– Е, класическият – да се стегна. Че това, което говориш, са глупости. Че майка не се ставало лесно и
прабабите ни не са се оплаквали, като раждали по 15 деца на нивата и си носели прането на реката. Такива тъпотии.
Откъде знаят, че не са се оплаквали? Всяка жена има право да сподели и да се оплаче. Човешкият капацитет е различен, всеки може да търпи различни неща до различна степен и това, което на някого е лесно, за друг е огромно предизвикателство. Морализаторстването и упреците са най-глупавото нещо, което можеш да предложиш на един родител, особено на майката, особено в първите 2-3 години след раждането.
снимка: Красена Ангелова
– Дали това няма връзка и с нещо, на пръв поглед толкова далечно… Защо у нас има толкова малко жени на високи позиции – нито една жена президент, само една – министър-председател? Не че в САЩ, Китай или Русия има много жени президент, но…
– Предполагам, защото е по-трудно за жените да съчетават работата по гледането на децата, която не се изчерпва с това да го сложиш да си легне и да го заведеш на училище –
жените сме тези, които все още поемаме по-голямата, ако не и цялата част от логистиката покрай децата.
Будене, закуски, водене, участие във Вайбър групи, рождени дни на съученици, на собственото ти дете, курсове, Алианси, балет, пиано, футбол, домашни, родителски срещи, участие в училищни съвети, тържества… Не че няма и бащи, които го правят, но сигурно в процентно изражение жените спрямо мъжете, заети и в тези дейности, са 70:30. Това са много, много, много часове странична работа, извън основната.
Та кога точно да заемем и ръководен пост? И все пак има и такива жени, и шапка им свалям. Не знам как се оправят, но сигурно не е лесно.
– Дали обаче майчинството най-често е проблемът да не се получи най-добрата възможна кариера?
– Не мисля. Много често жените сменят кариерата си точно след майчинство. Раждането на дете обикновено сменя и професионалните приоритети и интереси, много от нас започват бизнес, започват да учат нещо друго, преквалифицират се.
Не знам какво разбирате под „кариера“, но за мен това да работиш работата, която ти е интересна, да правиш това, което искаш, е много важно. И е съвършено нормално. Жената не е само майка – това е една от социалните ѝ роли, и е абсолютно естествено да има и други – дори за детето е добре да знае, че майка му има и други интереси, работи нещо яко и е добра в това, което прави.
– Така мисля и аз. Ненужните стереотипи си отиват само ако няма кой да ги предаде нататък. Може ли човек да е готов да стане родител?
– Според мен – не. Освен ако не си израснал в семейство, в което се е наложило да се грижиш отрано за по-малки братя и сестри. Във всички останали случаи,
колкото и да си мислиш, че си готов, все нещо ще те свари неподготвен. Обикновено – самото дете.
Защото никой не знае какво дете ще роди. Това, колкото и книги и разкази да прочетеш, си остава божия работа.
– Кои са най-глупавите родителски стереотипи?
– Не бих обобщавала така смело, но розово за момиченце и синьо за момченце ми е много смешно. Веднъж в един магазин за мебели пред мен родители търсеха пластмасово столче за сина си и не взеха червеното, защото е за момиче. Видя ми се адски смешно – какво се очаква да му стане, ако седне на червен стол? Сина ми поне успях да го науча, че цветовете са за всички.
– Промениха ли се майките за годините, откакто пишеш за тях?
– Да, сега има някакъв тренд, наречен „позитивно родителство“ – да посрещаш внимателно, спокойно и с усмивка всичко, което детето ти прави. Тръшкане, ревове, всичко. Добре че не излезе преди 10 години този тренд, че въобще нямаше да го усвоя. Искам да кажа на днешните майки да го карат по-спокойно и че
от време на време може да преустановяват „позитивното родителство“ и да си покажат емоциите такива, каквито са.
– А татковците?
– Виждам много мъже, които си разхождат децата, с колички, с тротинетки. В компания с други бащи. И си викам – това е супер. Много е яко, защото си е най-нормалното нещо на света.
– Абсолютно! И не мога да разбера хората, които се лишават от това доброволно. „Пускаш ли“ инфлуенсъри при твоето дете?
– Ами, то самó си ги намира, се оказа. От време на време гледам какво гледа, споделям мнение и това е.
– Какво е щастието в дигиталните времена?
– Да отидеш някъде, където няма обхват за 2-3 дни. Тази невъзможност да си на линия постоянно е просто великолепна.
– Извън обхват… Време ли е да се променят стереотипите за успеха?
– Ами то аз и сега не знам какви са стереотипите за успех. Да си здрав, близките ти да са здрави, да правиш това, което искаш, и да не си длъжник на никого – освен на банката, хахах, – ами, това си е успех за мен.
Никога не съм имала грандиозни амбиции за нищо. По-скоро съм работила здраво, проправяла съм си път винаги с работа, никога даром или случайно, ей така – да ми е паднало нещо от небето. Даже може би съм се самоограничавала в амбициите и самочувствието си, повече съм била самокритична, отколкото самонадеяна. Но мисля че горе-долу ставам за нещо и каквото съм си постигнала, съм си го изработила сама. И се радвам на това, смятам го за успех. И знам къде се пише и-кратко и по-важното – къде не се пише. Това, да ти кажа, в днешно време си е грандиозен успех.
– Плаши ли те ТикТок?
– Не, досаден ми е. И очевидно съм си достигнала лимита на социални мрежи, в които мога да присъствам, защото опитах, но не мога да поддържам и ТикТок. От време на време се опитвам, но виждам, че съм много назад. А има хора, които живеят там. Наскоро пуснах едно клипче с кучето ми и детето буквално след 10 минути го намери, без да съм му казвала, че съм правила и качвала такъв клип. Тоест, всичко много бързо се върти и показва.
Та той много се впечатли, че качвам клип в ТикТок и пет дена подред ме караше да влизаме и да проследяваме колко гледания има. Явно му се издигнах в очите – да си имаш майка в ТикТок, егати якото!
– А плаши ли те ретроградният Меркурий?
– Аз по рождение имам ретрограден Меркурий – наистина! – така че ми е все тая за него…
Дотук в поредицата „Дигитални деца“:
Ако имате идеи за други важни аспекти от тази тема, ще се радвам да ми ги дадете тук.
