По какво си приличат Хари Потър и Бил Гейтс? Очилата, ще кажете, магиите може би. Хари все още не е бил обвиняван в световна конспирация, нито в желание да ни чипира повсеместно с ваксини, но не му е късно да навакса.

Бил Гейтс като млад. Може да е начало на хубав виц или на приказка (макар че някак не би му отивала чудно хубава царкиня). Това е друго – темата на излязлата неотдавна, почти едновременно на български и английски, книга „Изходен код“. В първата си автобиография мистър Гейтс се връща в ранните си години, за да ни разкаже удивителни и неподозирани случки, които поставят началото на компютърната ера. И, можем да го кажем без никакво преувеличение, стъпките, които през последните десетилетия променят живота на всеки човек на тази планета.

Биле, бре, пиши!

Представяте ли си основателя на „Майкрософт“ като крадец на време? Как катеренето на високи планински върхове предопределя най-големите му успехи в софтуерния свят? Защо мечтата да победи баба си на карти е сред основните идеи, превърнали го в най-богатия човек на планетата?

Надали някой би обвинил Бил Гейтс, че притежава уменията на блестящ белетрист, обаче историите, които ни разказва един от най-важните (харесвани или не) хора на нашето време определено са впечатляващи. Избрах да ви разкажа 8 от тях, още много прелюбопитни факти ще намерите в самата книга.

Това е първата автобиография на дългогодишния най-богат човек на планетата, който през 2025-а навършва достолепните 75 г. И това, както сам ще ни сподели след малко, е причината да реши да ни разкаже за миналото си.

Макар че книгата е доста обемна и подробна, тя е само началото, включва историите на Бил от първите 23 години от живота му. За останалите той обещава два тома продължение – посветени на истинската експанзия и времената, когато Microsoft се превръща в доминатор. После ще стане дума и за днешните му начинания, за прословутата филантропия и вижданията му за бъдещето.

И така, все едно сме в пенсионерския клуб на малко, опразняло от глъч българско градче. Един вече помъдрял дядо е седнал с внучето на чаша бяло сладко и започва да разказва.

Връща се в онези далечни времена, когато се наливаха основите на Силициевата долина…

1. „Светът като цяло може да бъде разбран“

Започваме с една показателна история, която ще ви разкажа в малко по-дълъг цитат. Защото определено си струва – и да ни замисли, и да ни припомни собствените ни баби. И да ни убеди отново, че всяка задача може да се превърне в предизвикателство. Дори такова, което да развие в нас неподозирани преди умения, възможности, да ни кара да си поставяме високи цели. И така… ето как добрият млад Бил ни разказва за баба си и оспорваната битка на карти с нея, която по-късно се превръща в примера, който ще го води напред:

„Щеше да има богатства, съперничества и постоянни тревоги за оставане в челните редици на технологичната революция. А преди това имаше само тесте карти и една-единствена цел – да победя баба си.

През цялото време я наблюдавах внимателно. В компютърните науки съществува понятието „краен автомат“ за математически модел, който получава входящи данни и въз основа на набор от допълнителни условия предприема оптималното действие. Гами представляваше същински краен автомат в игрите – нейният умствен алгоритъм методично обработваше вероятностите и разклоняващите се опции за вземане на решение.

Играхме и играехме, а аз падах и падах. Но наблюдавах и се усъвършенствах. Гами през цялото време продължаваше нежно да ме насърчава. „Мисли умно, Трей. Мисли умно“, ми казваше, докато претеглях следващия си ход. Подразбираше се, че ако се фокусирам и използвам правилно мозъка си, мога да улуча правилната карта, която да изиграя. Мога да спечеля.

И един ден го направих. Нямаше фанфари, нито награди и ръкопляскания. Дори не помня какво точно играехме в деня, когато спечелих повече партии от нея. Но знам, че баба ми беше доволна. Сигурен съм, че ми се усмихна в потвърждение на моето израстване. В крайна сметка след около пет години започнах да побеждавам редовно. Вече бях почти тийнейджър и конкурентен по природа. Наслаждавах се на умствената борба и на дълбокото чувство на удовлетворение, идващо с усвояването на нови умения. Играта на карти ме научи, че колкото и сложна и непостижима да ти се струва дадена материя, често пъти можеш да я проумееш. Светът като цяло може да бъде разбран.“

2. Били хлапето

Да, дори Бил е бил момче, което е научило толкова много за живота от играта на карти с баба си. Технологичният свят ни припомня, че е напълно възможно човек с най-неспециален социален произход, попаднал на правилното място в точния момент, достатъчно упорит, за да не се отказва, да прави чудеса.

Едно най-обикновено хлапе, каквото виждаме още на корицата. Или, както го описва самият Бил (позволявам си да му говоря на малко име, все пак сме колеги – програмисти):

„Роден съм на 28 октомври 1955 г., второто от три деца в семейството. Кристи, родена в началото на 1954 г., беше с двайсет и един месеца по-голяма, а Либи се появи на сцената чак след десетилетие. Като бебе са ме наричали Хепи Бой (Щастливото момче), защото винаги съм бил с широка усмивка на лице. Не че не съм плакал, но радостта, която съм изпитвал, явно е надделявала над останалите емоции. “

3. Биле, бре, чети!

Сигурно се сещате, bill на английски има доста значения и едно от тях е „сметка“. Е, като хлапе той определено не си дава сметка какво иска да прави. С какво да се захване, накъде да поеме. Обратно на стереотипа, като момче го влекат основно две неща – книгите и планините.

Струва си да се замислим, че технологиите, на които той и колегите му дадоха път; дигиталната революция, дошла с помощта на неговите разработки, определено ни отдалечи като хора и от двете.

„Книгите бяха единственото нещо, за което родителите ми никога не се колебаеха да харчат пари. Едно от най-големите ни съкровища бе пълното издание на World Book Encyclopedia от 1962 г. Изумяваше ме колко информация се е събрала в двайсетте червено-сини тома, с техните гланцирани страници и ярки илюстрации. Особено интересни бяха прозрачните пластмасови диаграми с кости, мускули и органи, които се наслагваха една върху друга, за да образуват цяло човешко тяло. Тази енциклопедия беше за мен като врата към природата, географията, науката, политиката и почти всяка друга област на познанието.

Докато навърша девет, вече бях прочел почти всички томове, от А до Я. В добавка всеки януари по пощата пристигаше като закъснял коледен подарък и Годишникът на енциклопедията – порция от дванайсет месеца история в процес на създаване, която лакомо изгълтвах.“

Разбира се, тук стереотипите не помагат. И аз съм си правил подобен експеримент, поканих 15 български ИТ лидери да ми кажат кои са любимите им книги и резултатите бяха повече от забележителни.

E, за днешния ни герой това не е нещо ново. Той всяка година публикува списък с четива, които препоръчва. Кога ли и у нас това ще се превърне в традиция?

Нещо повече, книгите са тези, които го карат да мечтае. И да търси пътя на успеха.

„Заедно четяхме биографиите на известни личности, на лидери като Франклин Рузвелт и Дъглас Макартър, и разнищвам живота им. Анализирахме пътищата, отвели ги към успеха, със същата тийнейджърска жар, с която други наши връстници дешифрираха текста на песента Lucy in the Sky with Diamonds. Как човек постъпваше в „Уест Пойнт“ и с времето ставаше велик пълководец? Сравнявахме генерал Макартър, готвен още от ранна възраст да преследва военното поприще, с генерал Патън, който сякаш беше роден за блестящ лидер. За да добием историческа перспектива, разлиствахме книги за Наполеон, запленени от неговия гений и от ужасните му недостатъци. “

4. Един неразделен клас

Това, с което в крайна сметка Бил Гейтс успява да си спечели славата (и парите), е, че заедно с екипа си успява да създаде първия софтуер за първия персонален компютър. Това вече не са огромните машини, които заемат цели стаи и са достъпни само за научните лаборатории, а ново поколение технологии, които вече са готови да влязат във всеки дом.

Всичко това нямаше да се случи по същия начин, ако Бил не беше се сприятелил с „правилните хора“. Връщаме се в 70-те, когато бъдещият най-богат човек на планетата се запознава с Пол Алън. Със съоснователя на Microsoft ще ги свържат толкова дълги, дълбоки и сложни отношения. Всичко обаче започва с една класическа детска среща:

„Едно момче на име Пол Алън веднага долови нагласата ми и прекрасно се възползва от нея. Първите реплики, отправени ми от човека, с когото след време щяхме да основем Microsoft, бяха от рода на: „Бил, щом се смяташ за толкова умен, кажи как да стане еди-какво си“. Компютърната зала на „Лейксайд“ бе открита преди броени седмици и всички се боричкахме за място пред машината. Без никакви инструкции, ако изключим оскъдните напътствия на нашите учители, се мъчехме да отгатнем как да напишем първите си програми. Пол беше на петнайсет, с две години по-голям от мен, но се смяташе за много по-зрял. “

Както ще признае в книгата си самият ни герой, по-късно той ще принуди приятеля и партньора си Пол Алън да се отказва от още и още от дяловете си в компанията, която ще се превърне в световен хегемон. Но докато стигнем дотам, трябва да минат лудите млади години. Най-добрият приятел на Бил се казва Кент Еванс, постепенно с Пол и оне едно хлапе се превръщат в неразделен квартет, докато… не се скарват по особено грозен начин.

Тук стигаме до една човешка трагедия, от която Бил ще научи много. След време той ще си говори с наследниците на Кент и заедно ще обсъждат дали цялата история на софтуера за персоналните компютри нямаше да се развие по различен начин, ако не се беше случило това. Кент, най-добрият приятел на Бил, си отива от този свят след инцидент по време на скално катерене.

„Дан без заобикалки ми каза, че е имало инцидент по време на изкачването. Кент беше паднал и спасителен екип с хеликоптер го бе откарал в болница. Очаквах да чуя кога мога да го посетя. – За съжаление, Бил, не са успели да му помогнат. Кент почина снощи.“

5. Как се каляваше силицият

Изгубил най-добрия си приятел, както ни разказва самият Бил, той продължава напред. В същото време отношенията му с бъдещия съосновател на Microsoft Пол Алън се задълбочават, по това време Бил тъкмо е приет в Харвард, където се среща с типичните предизвикателства на младостта. За тях е даже доста откровен:

„Всичко започна със скоча – евтин скоч, който Пол донесе и ме напи за първи път, така че повърнах и заспах в учителската стая на „Лейксайд“. Епизодът бе последван няколко дни по-късно от демонстрация как се пуши джойнт. А после, разбира се, той заяви, че не мога да се нарека наистина опитен, ако не съм опитвал LSD. Аз отказах.“

Първата среща на Бил и Пол с алкохола (и не само) си остала лаконично предадена, за разлика от тази с компютрите. В началото като ученически проект той има шанса да работи с най-модерните технологии и да опознава програмния език BASIC. Двамата с Пол често си говорят по тази тема и стигат до извод, който днес звучи особено актуално:

„Отново и отново вечерните ни разговори с Пол се връщаха към софтуера. Софтуерът беше различен. Нямаше кабели, нямаше фабрики. Писането на софтуер изискваше само умствена сила и време, а натрупаният опит ни правеше уникални. Това бе сферата, където имахме предимство. Можехме дори да се наредим сред лидерите. Но първо ни трябваше компютър.“

6. Блажени години, Майкрософтът беше млад

Неочаквано се появява и той – първият прототип. Двамата попадат на обява, която ги впечатлява:

„Ерата на компютъра във всеки дом е настъпила? Наистина ли беше така? Срещу цената от 397 долара за Altair 8800 човек получаваше несглобената версия – комплект от стотици отделни части. След като приключеше с цялото завинтване и запояване, му оставаше да се надява, че машината ще заработи.“

Двамата решават да използват момента. Тук стигаме до големия им пробив. Благодарение на достъпа на Бил до компютрите в Харвард те успяват да разработват пилотен софтуер, който обаче… изобщо не са сигурни, че ще работи на странната, несглобена машина, която ще се превърне в прародител на персоналния компютър. Свързват се с производителите му и на следващия ден Пол лети към офиса им. (Тази история е тясно свързана с митичната личност на Гари Килдал, „по-добрият Бил Гейтс“, за когото „оригиналният“ така и не ни разказва в спомените си.)

Но пък историята се развива като на филм. Пол вече е в самолета, за да представи софтуера, създаден основно от Бил, когато се замисля, че може би не са готови да го покажат пред бъдещите си партньори.

„И действително бяхме пропуснали нещо. В самолета Пол се сетил, че не сме написали малка част от програмата, наречена буутлоудър, която отговаряше за нейното зареждане и стартиране от компютъра. Той извадил бележника си и започнал трескаво да пише липсващите редове.

На следващия ден в MITS машината била подготвена с 6K памет и четец за хартиена лента. Пол въвел своя буутлоудър, което отнело известно време, защото всеки байт трябвало да се въвежда ръчно чрез осемте превключвателя. След това стартирал четеца. Зареждането на нашата BASIC програма отнело около седем минути. Най-сетне лентата стигнала до края си, програмата стартирала и… нищо не се случило. Тя не проработила. Опитали отново и този път на терминала се появил надпис:

MEMORY SIZE?

Пол въвел няколко BASIC команди, за да демонстрира нашия магнум опус.

PRINT 2+2
4
OK

С това първият софтуер, написан за първия персонален компютър, оживял.“

7. Били айдъл

Представяте ли си? 2 + 2 = 4 и предприемачи, които се радват като малки деца…

Бил бързо ще се откаже от следващите стъпки в образованието си за сметка на малка компания, на която тепърва ще трябва да измислят име и ще се спрат на достойното за шарени анекдоти Microsoft. Както стана дума, възходът на гиганта остава тема на следващата книга на г-н Гейтс. Докато, преди да се разделим, ми се ще да ви предам още два кратки щриха от разказа му на бяло сладко.

Първият е свързан с едно кътче сред природата, където и днес той намира спасение от технологичната лудост. Спомняте ли си, че започнахме с поучителната история за баба му Гами и картите? Отново за нея става дума сега:

„Майка ми и баба ми винаги са искали да имаме място на Худ канал, където всички да се събираме, щом сестрите ми и аз пораснем и имаме свои семейства.

Гами почина през 1987 г., преди да успеят да изпълнят плана си. В деня на упокойната служба родителите ми, Либи, Кристи и аз излязохме да разгледаме парцел земя, който баба ми бе намерила за нас. Купих имота и през следващите години построихме там няколко къщи. Това семейно гнездо, което майка ми кръсти Гейтауей, служеше като мое убежище в хубавите и лоши моменти – предимно хубави – от ранните години на Microsoft. Създадох си навика да отделям по една седмица лично време на Худ канал, наречена „Седмица за размисъл“.

Веднъж или два пъти годишно шофирах или наемах хидроплан, за да отида и да прекарам седем непрекъснати дни, затънал в книги, статии и вестници – интензивен курс по всичко, което смятах, че трябва да науча.“

8. Кил Бил

И така, какви карти е получил Бил Гейтс, за да стигне до позицията на най-богат човек на планетата, да проправи пътя пред следващото поколение дигитални лидери, които днес диктуват най-важните стъпки, свързани с бъдещето на всички ни?

„Не съм склонен към носталгия, но има дни, в които бих искал отново да съм на тринайсет и да сключвам онзи облог със света, че ако просто вървиш напред, учиш повече и разбираш по-добре, можеш да направиш нещо наистина ново и полезно.“

Не успях да намеря за себе си еднозначен отговор – със сигурност достойно присъствие в рецептата имат късметът, но и упоритостта. А подобни истории идват, за да ни припомнят, че всички сме хора и повече е това, което ни обединява от онова, което технологиите ни учат, че ни разделя. А в определени моменти дори личности като Бил Гейтс могат да станат симпатични. Да се отпуснат, да покажат онова, което е вътре, онова, което топли.

„През по-голямата част от живота си съм бил фокуси­ран върху онова, което предстои. Дори и днес през повече­то време работя върху идеи за пробиви, които може да не се случат с години, ако изобщо се случат. Но с напредване­то на възрастта усещам, че все по-често поглеждам назад. Сглобяването на спомени ми помага по-добре да разбера себе си. Забавното при зрялата възраст е, че ако оставиш настрана всичко научено през годините, се оказва, че го­ляма част от теб е била там от самото начало. В много отношения все още съм на осем и седя на масата в трапе­зарията на Гами, докато тя раздава картите. Изпитвам същото чувство на очакване – едно дете, което е нащрек и иска да осмисли всичко.“

Знам, че е тежко клише, но съм съгласен, струва си да пазим детето в себе си. И да му даваме повече шансове за изява, особено в хаотичния свят, в който живеем.

Не вярвате ли? Питайте Бил Гейтс следващия път, когато го срещнете…