Можете ли да различите 15 детски рисунки от 15 изображения, генерирани от изкуствен интелект? Предизвикателството за деца и родители на Дигитални истории за броени дни провокира над 2500 души да проверят интуицията си! Резултатите от теста се очертават изключително интересни, ще поговорим за тях след края му – на 1 юли.
Експериментът е създаден заедно с днешната ни гостенка – Елица Станева-Бритън. Психолог, журналист, преподавател, в момента тя работи по докторската си дисертация в БАН, а темата е творчеството в ерата на изкуствения интелект. Дойде време да поговорим по всяка от тези теми.
Защо е толкова важно да разберем умеем ли да различаваме детските рисунки от генерирани изображения? Как изглежда бъдещето на творчеството, на изкуството, на човека във времената, когато алгоритмите се оказват неразличими и дори по-добри автори от нас самите? На какво има смисъл да учим децата днес?
– Как ти дойде идеята да предложиш този неочакван експеримент с детските рисунки?
– В последно време онлайн пространството се изпълни с множество (псевдо)експертни мнения на тема как да се разпознае ИИ съдържание от човешко такова. Повечето публикации са толково идентични, че да се чуди човек дали самите те не са написани от ИИ.
Наред с това, твоите онлайн социални експерименти, а и множество научни изследвания ясно сочат, че ИИ съдържанието – било то текст, музика или изображения, са неразличими от човешките. Тези два фактора ме накараха да се замисля кое е онова творческо съдържание, което от една страна не е проучвано във връзка с ИИ, а от друго е толкова искрено, че би било стряскащо, ако бихме го объркали с ИИ.
А именно/ детските рисунки:
тези, които ни радват от хладилниците, тези, чиито тебеширени линии ни водят по пътеките в парковете, тези, на които казваме: „Не!“, а после намираме по чиновете или понякога по стените. Тези, които усещаме изписани с пръстче по гърба ни рано сутрин!
– Защо е важно да направим експеримента?
– Защо ли? Преди време ме попитаха: „Е, какво пък, ако е написано от ИИ?“ С други думи, може би това дали текст или друго съдържание произлиза от ИИ, е без значение и подобни начинания не са важни за голяма част от хората. Което е разбираемо, тъй като светът е изправен пред множество предизвикателства, а човек – особено у нас – е някак изтерзан от ежедневните си задачи. Хората, които не са засегнати професионално от ИИ инструменти със свободен достъп, не се и вълнуват от това как се използват и не се тревожат, че музикални дизайнери и изпълнители вече биват заменени от ИИ.
В крайна сметка колко от нас се вълнуват, че автоматизацията е отнела множество работни места?
И може би именно в това се крие значението на тази идея: да ни накара да ни „пука“ повече, не на шега да се запитаме докъде е границата на ИИ, за какво точно го използваме, освен да наливаме средства в големите компании и да се радваме, че сме спестили време от четене на книги.
Ако следваме наратива, че ИИ освобождавал време за по-творчески занимания от това да се пишат имейли, да се правят презентации, да се отговаря на запитвания на клиенти на ръка – супер! Значи вече може да се радваме, че и децата ни ще могат да спестяват това „ценно“ време от „досадно“ рисуване на картички за празниците, които ние така или иначе няма да разпознаваме.
А кое е това по-творческо занимание, с което тези, използващи ИИ, се ангажират? Ето това ми е интересно да науча!
Чудя се дали човек, като спести час-два от задачите си благодарение на ИИ, ги използва за творчество – да прави например пана от миди, да се занимава със самоусъвършенстване, доброволчество? Или се заема с други задачи? Или просто изважда телефона от джоба си…?
– Именно! Всички тези големи въпроси, заради които ги има и този сайт, и експериментите на него. В каква посока очакваш да са изводите?
– Както и в други изследвания, не мисля, че участниците ще успеят на 100% да разпознаят коя рисунка е детска и коя – генерирана от ИИ. И, ако трябва да съм честна, може би ИИ рисунките ще се приемат за по-красиви, въпреки че това си остава доста субективно.
– Ако се окаже, че ги различаваме трудно, означава ли това, че ИИ е „по-креативен“ от човека?
– Според мен,
независимо от резултата, ИИ не може да е по-креативен от човек.
Все пак, става въпрос за инструмент и аз лично не мога да му предпиша качества на живи същества. Нещо като дали готварската книга е по-добър готвач от Гордън Рамзи!
Ето защо е наистина голямо социално предизвикателство, когато тази граница между личност и инструмент се заличи и не се обявява публично кое съдържание е генерирано от ИИ, а напротив – се опитват да се придават човешки качества на ИИ ботове в сферата на обслужването, консултациите, наемането на кадри, финансите. Не са малко случаите на хора, привързали се към ИИ агент, завършили злополучно. Затова въпросът е може би не дали ИИ е по-креативен, а защо въобще трябва да го правим такъв и имитиращ човешкото.
– И дали не е късно да спрем по този път… Трябва ли да се ядосват хората, които не успеят за разпознаят двата типа изображения? Според теб интуитивно или аналитично може да се реши по-успешно нашият тест?
– Достатъчно ядосани хора имаме по пътищата, кварталите, взаимоотношенията. Според мен не трябва да се ядосват или чувстват излъгани, а да насочат тази фрустрация към анализ на случилото се и да се запитат за връзката между технологиите и хората. Иначе за мен интуитивният подход при преживяването на изкуство е по-подходящ, особено при детското.
– Всяко дете рисува, а после повечето хора спираме да го правим. На какво е знак, за какво е символ детската рисунка?
– Спираме, определено. Особено
с тези устройства постоянно около нас, даже не оставяме мисълта си да се рее чрез онези така полезни драсканици с химикалка на салфетка по време на телефонен разговор или среща.
Детската рисунка е изключително полезна от психологическа гледна точка – тя се използва за множество терапевтични дейности, за комуникация с деца, които не се изразяват вербално. Рисунката е и бунтарство – графитите например са начин на социален израз. За мен тя е най-ценното, което едно дете може да даде – подарък, израз на любов, влагане на време и труд, понякога и посока за бъдещи професионални дейности.
– „ИИ днес е по-добър от нас по дивергентно мислене, оригиналност, бързина, следователно е такъв и в творческото. Ето защо самата дефиниция за творчество трябва да се промени“ – ти цитира в предложението си за експеримента тези думи на когнитивния психолог Марк Рунко. Как трябва да се промени тази дефиниция и защо е важно?
– Още съм в началото на разбирането на всеобхватната тема за творчеството, но
дефиницията за творческото е то да бъде оригинално и ефективно.
Разбира се, че ИИ, на базата на данните, които има и се учи, много по-бързо ще даде отговор на творчески проблем или нова идея. Именно затова и Марк Рунко казва, че за да се разграничи ИИ и човешко творчество, трябва да се добавят към изискванията за оригиналност и ефективност и тези за автентичност и целеустременост. А именно: да е истинно и произлизащо отвътре, а не е от промпт.
– Проблемът е, че вече не можем да различим едното от другото и разликата става недоказуема… А как ще изглежда според теб творчеството на бъдещето?
– Зависи червеното или синьото хапче избираме. И спирам с препратки от ерата на динозаврите, както някои хора вкъщи казват. Знам ли…
Наивно е от моя страна, но се надявам творчеството да помогне за разрешаването на различни социални проблеми, а не само на такива, които ние сами си създаваме.
Проблеми от рода на „гузен негонен бяга“ – например писане на текстове с ИИ и после проверката им с ИИ детектори. Макар че, като гледам колко се инвестира в ИИ компании, които спонсорират теоретични проекти за модели за разрешаване на световния глад, например, вместо да инвестират във вертикални ферми и училища, знам ли наистина какво ще е творчеството на бъдещето…
– И аз наивно продължавам да вярвам, че творчеството и изкуството са едни от малкото ни шансове за по-добро развитие… Но и това си струва да бъде подложено на съмнение. Защо ни е нужна изобщо креативността?
– Тя е онази сила, която ни тегли към нови открития, било в наука, бизнес, изкуство; тя води до себеразвитие и по-добро общуване между хората, а по този начин и до едно по-развито социално общество; тя носи наслада. Заложена е в нас – само погледни колко креативни са малките в това да правят къщи на хванатите буболечки, преди да ги пуснат отново.
– Размишлявах в тази посока, мнооого преди да го има ChatGPT. Може би трябва да променим дефиницията си за изкуство… До момента в нея има елемента, че творецът трябва да е човек. Макар Ролан Барт да твърди, че смисълът на едно произведение не зависи от конкретния автор.
– Започвайки от гуаното за пещерните рисунки,
човек винаги е имал инструмент, чрез който да се изрази..Затова ИИ не може да бъде заклеймен в ролята си на помощник.
Но дори да не искаме да поставяме високомерно човека над всичко, нека погледнем просто към философския проблем за продукта, съсипващ създателя си. ИИ в голямата си част, колкото и да се спори по темата, вреди на работещите в творческия сектор, особено на тези, които упражняват свободна професия. В крайна сметка защо бизнесът да плаща за сайт, ако може да си го направи сам, безплатно, дори и с ниско качество? И тук аргументът, че само най-успешните остават в тези индустрии, също не е коректен, тъй като много талантливи хора невинаги имат възможността да получат признание от обществото.
А дали авторът е жив или не, ИИ все пак се учи на базата на известни фигури, наред с незнайни творци – човешкото наследство си остава.
– Но пък е друга ролята на наследство. Знам, че е невъзможно да се отговори, вече съм питал немалко гости от най-различни области, но ето че стигаме до може би есенциалния въпрос: може ли машината да твори?
– Не може да се отговори. Но пак се чудя: защо трябва да твори? Толкова ли ни е досадно, трудно, отнемащо време да създаваме, четем, мислим? Защо да предаваме на машината нещо, което е толкова истинско?
Може би да имаме повече време да скролваме в интернет? Ние, а и подрастващите, гледайки от нас, се научихме твърде бързо на твърде бързи решения – наред с бързите кредити на всеки ъгъл; на постоянно стимулиране – допаминов заряд от няколко секунди; на свръхразчитане на технологиите; на ИИ отговори, които, както и рийловете в социалните медии, не запомняме, а скролваме надолу и задаваме следващия промпт…
Може и да може да твори, но трябва ли?
– Защо не? Ако може да стигне до идеи, до които ние не бихме могли? А може ли машината да има въображение?
– Темата за въображение и чувства при ИИ е основна в много творчески продукти, израз на човешкото въображение. Понеже споменахме, че писането едва ли не си отива, нека погледнем към филмите и шедьоври като “Ex Machina“, „Двестагодишен човек“, „Изкуствен интелект“, които се занимават с подобни теми. Та, ако в търсене на отговора на този въпрос хората продължават да създават такива произведения – нека не спираме да си го задаваме и да подхранваме човешкото си въображение. Пък отговорът би бил без значение…
– Според теб какво е една генерирана илюстрация – съвместно творчество на човек и машина, само на машината, или…?
– И продукт на всички останали творци, чиито данни са били използвани за обучаването и развитието на ИИ.
– Може ли нещо, създадено от ИИ, да ни развълнува? Да ни просълзи? Да ни разсмее искрено? Честно казано, на мен вече ми се е случвало всяко от трите.
– Не си само ти. Всъщност, много ИИ произведения се оценяват като въздействащи, особено от хора, които не знаят, че пред тях е нещо генерирано. Интересното обаче е следното: изследвания сочат, че ИИ писмено произведение може да се оцени като по-атрактивно от човешко. Обаче множество ИИ произведения, взети заедно, след време се оценяват като еднакви от читателите – еднакво емоционални, еднакво скучни. Заради това
мнозина експерти изразяват страха си, че скоро всички писмени форми ще са идентични, с рециклирани идеи и подобна структура на текста.
Представи си например свят, в който пастроралният свят на Елин Пелин звучи неразличим от магическия реализъм на Маркес. Това би ме просълзило.
– Или обратното? Ето още нещо, което си струва да проверим с някой следващ експеримент.
Но ако знаеш, че ще отделиш десетки години, за да се учиш да пишеш или рисуваш, да си пълноценен творец, а днес алгоритмите го правят неразличимо от хората, по-бързо и в много случаи по-оригинално… какъв ще е смисълът да продължим да развиваме креативността?
– Смисълът е в това да развиваме с идеите си себе си и обществото – особено за тези след нас.
Лошото е, че наистина много хора, особено творци, се питат какъв е смисълът, след като ИИ изземва функциите им. Някои остават без работа, други започват да използват ИИ, за да смогнат на бизнес света с неговите крайни срокове и трикове за оптимизация на съдържанието. Трети – най-лошото, особено за хората, които в момента развиват уменията си – „зациклят“ и безкритично приемат даденото от ИИ, било в работа, в образование, в личен живот…
От инструмент, ИИ става патерица, а патериците могат и да препъват.
Самата индустрия може да се превърне в нежелана, както се случи с много социални професии. Работата на писатели и преводачи може да не е толкова търсена от младите. Има риск всеки да поеме по лесния път на бързите отговори.
– Като родител как решаваш този проблем, за лесния път?
– Трудно е да не поемеш по него, определено. Хвърляш замразена пица за вечеря, резервираш място за празник, а не каниш гости, предреждаш се „само да попиташ нещо“, включваш безжичната прахосмукачка, защото бързаш да свършиш задачите, а никой може би не те и гони.
Тъжното е, че децата ни копират и също тръгват по лесния път
И ние самите, някак с добро продължаваме да искаме да им е по-лесно за по-дълго, въпреки че в природата на всяко дете е да избира по-трудния път: сам да се убедиш, че котлонът пари, сам да пипнеш снега, независимо от калта по него, сам да видиш тази локва наистина ли стига над обувките…
– Кога мислиш да срещнеш детето си с изкуствения интелект?
– Не знам. Чувала съм, че съучениците ѝ използват ИИ, а аз дори не съм отваряла ChatGPT пред нея. Което е грешка, може би, защото по този начин тя може да изостане от технологиите. С много теми съм я запознавала, но точно с тази за лесното в образованието не искам още.
– В училището на бъдещето ще се учим ли да рисуваме?
– O, надявам се, че няма да спираме да рисуваме, пък ако ще това да се приема като нещо старомодно.
Да сме с черни пръсти от светлосенките, които не са ни се получили, да имаме петна по дрехите от боите, които сме размазали по листа, да се смеем на образите, за които не можем да разберем кон ли е, или кола.
– Преди няколко седмици всички се вманиачиха да си правят картинки в стила на японска анимация… и отново разговорът за изкуствения интелект се насочи към някакво симпатично приложение, а не към големите му възможности, както се опитвам да го водя на този сайт. Какъв е най-важният разговор за връзката на ИИ с човека и как можем да го „отприщим“?
– Според мен това би бил именно разговор за отговорността, която имаме към себе си, близките си, обществото и тези след нас. За жалост, в днешно време всеки иска да бъде чут и не много често чуваме този срещу нас, особено ако мнението му е различно от нашето. Поради това
често се случват не разговори, а еднопосочно изразяване на мнение.
И тук пак се намесва темата за лесния път: страхуваме се да не изпуснем нововъведенията, опасяваме се, че няма да бъдем забелязани и копираме. Както каза ти –
във време, което може да сме всичко, ние избираме да сме еднакви.
– Можем ли да измислим нови жанрове, нови изкуства, където да избягаме от конкуренцията на ИИ?
– О, чакам с нетърпение, ако това стане! Но за тази цел и самата индустрия трябва малко да подпомогне артистите.
В днешно време всичко сякаш е ремикс на нещо
– ремикси на хитове, копиране на сайтове, продължения и комбинации на минали филми… Затова ще е страхотно тези, които са се утвърдили вече в индустрията, да спрат по някакъв начин рециклирането на идеи и да проправят път за смелите изпълнители, които биха задали нови жанрове.
Никога нищо не се знае – както с историята на музиканта Сиксто Родригес, едно изпълнение може да се превърне в цяло движение на другия край на света. А изпълнителят дори да не разбере…
– А можем ли да прекрачим онзи предел, при който човекът като творец, инфлуенсър, актьор, лице или спортист, просто няма да е нужен?
– Ако продължаваме да произвеждаме еднотипно съдържание, което дори никой не чете или гледа, може би няма и да има такава нужда. Но не мога и не искам да си представям света без творци!
– Колко далеч е това? Какво ще остане за хората, ако го постигнем?
– Ако това стане, според мен бихме загубили себе си.
Все си повтарям, че начинът, по който използваме ИИ, е като трагичната история в „Цветя за Алджърнън“. История за човек със забавено умствено развитие, който след медицински експеримент става гений, но след като лечението поема неочакван обрат, се връща болезнено и осъзнато към предишното си състояние.
Така и ние сега експериментираме с усмивки с ИИ, достигайки гениалния връх на технологиите, където машината се припознава за човек. Но какво ще стане, когато минем от другата страна на кривата, когато паднем от върха? Ще осъзнаем ли как ИИ ни е отнел разумната мисъл, ако децата ни не отварят книги, не кликват на сайтове, не проверяват мнения, които копират. Ще можем ли да приложим ново лечение?
– Очевидна е невъзможността да различаваме генирано от създадено съдържание, особено в социалните мрежи. Има ли рецепта да излезем от тази мрежа? От флуидната истина, от социалните балони, от липсата на критерии?
– Аз лично се притеснявам. За това как
човек бива затворен в тези социални балони, задушаван от алгоритми, които подават невярно и крайно съдържание,
деца, които създават нереалистична представа за външния си вид и се подават на опасни предизвикателства.
Забраната на технологиите обаче не е рецепта за успех. Според мен тя се крие в развиването на творческото и критично мислене.
– Каква би била най-смелата ти идея за следващ експеримент? Този въпрос го измисли ИИ, а на мен много ми хареса формулировката…
– Отговарям ти с ChatGPT 😊
„AI Градче“ — Миниобщество, координирано от ИИ
🧠 Идея: Създаване на малко, реално населено място (или симулирана среда с реални участници), където ежедневната организация се управлява съвместно от хора и централен ИИ асистент.
– Хайде да опитаме! Благодаря ти и за интересния разговор, и за идеята. А всякакви следващи идеи за важни теми винаги са добре дошли!