„Днес можем да сме всичко, а избираме да сме еднакви“

юни 6, 2025 | Срещи

„Днес можем да сме всичко, а избираме да сме еднакви“

6 юни 2025 | Срещи

Можете ли да различите 15 детски рисунки от 15 изображения, генерирани от изкуствен интелект? Предизвикателството за деца и родители на Дигитални истории за броени дни провокира над 2500 души да проверят интуицията си! Резултатите от теста се очертават изключително интересни, ще поговорим за тях след края му – на 1 юли.

Експериментът е създаден заедно с днешната ни гостенка – Елица Станева-Бритън. Психолог, журналист, преподавател, в момента тя работи по докторската си дисертация в БАН, а темата е творчеството в ерата на изкуствения интелект. Дойде време да поговорим по всяка от тези теми.

Защо е толкова важно да разберем умеем ли да различаваме детските рисунки от генерирани изображения? Как изглежда бъдещето на творчеството, на изкуството, на човека във времената, когато алгоритмите се оказват неразличими и дори по-добри автори от нас самите? На какво има смисъл да учим децата днес?


 

– Как ти дойде идеята да предложиш този неочакван експеримент с детските рисунки?

– В последно време онлайн пространството се изпълни с множество (псевдо)експертни мнения на тема как да се разпознае ИИ съдържание от човешко такова. Повечето публикации са толково идентични, че да се чуди човек дали самите те не са написани от ИИ.

Наред с това, твоите онлайн социални експерименти, а и множество научни изследвания ясно сочат, че ИИ съдържанието – било то текст, музика или изображения, са неразличими от човешките. Тези два фактора ме накараха да се замисля кое е онова творческо съдържание, което от една страна не е проучвано във връзка с ИИ, а от друго е толкова искрено, че би било стряскащо, ако бихме го объркали с ИИ.

А именно/ детските рисунки:

тези, които ни радват от хладилниците, тези, чиито тебеширени линии ни водят по пътеките в парковете, тези, на които казваме: „Не!“, а после намираме по чиновете или понякога по стените. Тези, които усещаме изписани с пръстче по гърба ни рано сутрин!

 

Кой го нарисува – дете или ИИ? (тест)

 

– Защо е важно да направим експеримента?

– Защо ли? Преди време ме попитаха: „Е, какво пък, ако е написано от ИИ?“ С други думи, може би това дали текст или друго съдържание произлиза от ИИ, е без значение и подобни начинания не са важни за голяма част от хората. Което е разбираемо, тъй като светът е изправен пред множество предизвикателства, а човек – особено у нас – е някак изтерзан от ежедневните си задачи. Хората, които не са засегнати професионално от ИИ инструменти със свободен достъп, не се и вълнуват от това как се използват и не се тревожат, че музикални дизайнери и изпълнители вече биват заменени от ИИ.

В крайна сметка колко от нас се вълнуват, че автоматизацията е отнела множество работни места?

И може би именно в това се крие значението на тази идея: да ни накара да ни „пука“ повече, не на шега да се запитаме докъде е границата на ИИ, за какво точно го използваме, освен да наливаме средства в големите компании и да се радваме, че сме спестили време от четене на книги.

Ако следваме наратива, че ИИ освобождавал време за по-творчески занимания от това да се пишат имейли, да се правят презентации, да се отговаря на запитвания на клиенти на ръка – супер! Значи вече може да се радваме, че и децата ни ще могат да спестяват това „ценно“ време от „досадно“ рисуване на картички за празниците, които ние така или иначе няма да разпознаваме.

А кое е това по-творческо занимание, с което тези, използващи ИИ, се ангажират? Ето това ми е интересно да науча!

Чудя се дали човек, като спести час-два от задачите си благодарение на ИИ, ги използва за творчество – да прави например пана от миди, да се занимава със самоусъвършенстване, доброволчество? Или се заема с други задачи? Или просто изважда телефона от джоба си…?

 

– Именно! Всички тези големи въпроси, заради които ги има и този сайт, и експериментите на него. В каква посока очакваш да са изводите?

– Както и в други изследвания, не мисля, че участниците ще успеят на 100% да разпознаят коя рисунка е детска и коя – генерирана от ИИ. И, ако трябва да съм честна, може би ИИ рисунките ще се приемат за по-красиви, въпреки че това си остава доста субективно.

 

Елица Станева-Бритън

 

– Ако се окаже, че ги различаваме трудно, означава ли това, че ИИ е „по-креативен“ от човека?

– Според мен,

независимо от резултата, ИИ не може да е по-креативен от човек.

Все пак, става въпрос за инструмент и аз лично не мога да му предпиша качества на живи същества. Нещо като дали готварската книга е по-добър готвач от Гордън Рамзи!

Ето защо е наистина голямо социално предизвикателство, когато тази граница между личност и инструмент се заличи и не се обявява публично кое съдържание е генерирано от ИИ, а напротив – се опитват да се придават човешки качества на ИИ ботове в сферата на обслужването, консултациите, наемането на кадри, финансите. Не са малко случаите на хора, привързали се към ИИ агент, завършили злополучно. Затова въпросът е може би не дали ИИ е по-креативен, а защо въобще трябва да го правим такъв и имитиращ човешкото.

 

– И дали не е късно да спрем по този път… Трябва ли да се ядосват хората, които не успеят за разпознаят двата типа изображения? Според теб интуитивно или аналитично може да се реши по-успешно нашият тест?

– Достатъчно ядосани хора имаме по пътищата, кварталите, взаимоотношенията. Според мен не трябва да се ядосват или чувстват излъгани, а да насочат тази фрустрация към анализ на случилото се и да се запитат за връзката между технологиите и хората. Иначе за мен интуитивният подход при преживяването на изкуство е по-подходящ, особено при детското.

 

– Всяко дете рисува, а после повечето хора спираме да го правим. На какво е знак, за какво е символ детската рисунка?

– Спираме, определено. Особено

с тези устройства постоянно около нас, даже не оставяме мисълта си да се рее чрез онези така полезни драсканици с химикалка на салфетка по време на телефонен разговор или среща.

Детската рисунка е изключително полезна от психологическа гледна точка – тя се използва за множество терапевтични дейности, за комуникация с деца, които не се изразяват вербално. Рисунката е и бунтарство – графитите например са начин на социален израз. За мен тя е най-ценното, което едно дете може да даде – подарък, израз на любов, влагане на време и труд, понякога и посока за бъдещи професионални дейности.

 

Кой го нарисува – дете или ИИ? (тест)

 

– „ИИ днес е по-добър от нас по дивергентно мислене, оригиналност, бързина, следователно е такъв и в творческото. Ето защо самата дефиниция за творчество трябва да се промени“ – ти цитира в предложението си за експеримента тези думи на когнитивния психолог Марк Рунко. Как трябва да се промени тази дефиниция и защо е важно?

– Още съм в началото на разбирането на всеобхватната тема за творчеството, но

дефиницията за творческото е то да бъде оригинално и ефективно.

Разбира се, че ИИ, на базата на данните, които има и се учи, много по-бързо ще даде отговор на творчески проблем или нова идея. Именно затова и Марк Рунко казва, че за да се разграничи ИИ и човешко творчество, трябва да се добавят към изискванията за оригиналност и ефективност и тези за автентичност и целеустременост. А именно: да е истинно и произлизащо отвътре, а не е от промпт.

 

– Проблемът е, че вече не можем да различим едното от другото и разликата става недоказуема… А как ще изглежда според теб творчеството на бъдещето?

– Зависи червеното или синьото хапче избираме. И спирам с препратки от ерата на динозаврите, както някои хора вкъщи казват. Знам ли…

Наивно е от моя страна, но се надявам творчеството да помогне за разрешаването на различни социални проблеми, а не само на такива, които ние сами си създаваме.

Проблеми от рода на „гузен негонен бяга“ – например писане на текстове с ИИ и после проверката им с ИИ детектори. Макар че, като гледам колко се инвестира в ИИ компании, които спонсорират теоретични проекти за модели за разрешаване на световния глад, например, вместо да инвестират във вертикални ферми и училища, знам ли наистина какво ще е творчеството на бъдещето…

 

Елица Станева-Бритън

 

– И аз наивно продължавам да вярвам, че творчеството и изкуството са едни от малкото ни шансове за по-добро развитие… Но и това си струва да бъде подложено на съмнение. Защо ни е нужна изобщо креативността?

– Тя е онази сила, която ни тегли към нови открития, било в наука, бизнес, изкуство; тя води до себеразвитие и по-добро общуване между хората, а по този начин и до едно по-развито социално общество; тя носи наслада. Заложена е в нас – само погледни колко креативни са малките в това да правят къщи на хванатите буболечки, преди да ги пуснат отново.

 

Размишлявах в тази посока, мнооого преди да го има ChatGPT. Може би трябва да променим дефиницията си за изкуство… До момента в нея има елемента, че творецът трябва да е човек. Макар Ролан Барт да твърди, че смисълът на едно произведение не зависи от конкретния автор.

– Започвайки от гуаното за пещерните рисунки,

човек винаги е имал инструмент, чрез който да се изрази..Затова ИИ не може да бъде заклеймен в ролята си на помощник.

Но дори да не искаме да поставяме високомерно човека над всичко, нека погледнем просто към философския проблем за продукта, съсипващ създателя си. ИИ в голямата си част, колкото и да се спори по темата, вреди на работещите в творческия сектор, особено на тези, които упражняват свободна професия. В крайна сметка защо бизнесът да плаща за сайт, ако може да си го направи сам, безплатно, дори и с ниско качество? И тук аргументът, че само най-успешните остават в тези индустрии, също не е коректен, тъй като много талантливи хора невинаги имат възможността да получат признание от обществото.

А дали авторът е жив или не, ИИ все пак се учи на базата на известни фигури, наред с незнайни творци – човешкото наследство си остава.

 

– Но пък е друга ролята на наследство. Знам, че е невъзможно да се отговори, вече съм питал немалко гости от най-различни области, но ето че стигаме до може би есенциалния въпрос: може ли машината да твори?

– Не може да се отговори. Но пак се чудя: защо трябва да твори? Толкова ли ни е досадно, трудно, отнемащо време да създаваме, четем, мислим? Защо да предаваме на машината нещо, което е толкова истинско?

Може би да имаме повече време да скролваме в интернет? Ние, а и подрастващите, гледайки от нас, се научихме твърде бързо на твърде бързи решения – наред с бързите кредити на всеки ъгъл; на постоянно стимулиране – допаминов заряд от няколко секунди; на свръхразчитане на технологиите; на ИИ отговори, които, както и рийловете в социалните медии, не запомняме, а скролваме надолу и задаваме следващия промпт…

Може и да може да твори, но трябва ли?

 

Кой го нарисува – дете или ИИ? (тест)

 

– Защо не? Ако може да стигне до идеи, до които ние не бихме могли? А може ли машината да има въображение?

– Темата за въображение и чувства при ИИ е основна в много творчески продукти, израз на човешкото въображение. Понеже споменахме, че писането едва ли не си отива, нека погледнем към филмите и шедьоври като “Ex Machina“, „Двестагодишен човек“, „Изкуствен интелект“, които се занимават с подобни теми. Та, ако в търсене на отговора на този въпрос хората продължават да създават такива произведения – нека не спираме да си го задаваме и да подхранваме човешкото си въображение. Пък отговорът би бил без значение…

 

– Според теб какво е една генерирана илюстрация – съвместно творчество на човек и машина, само на машината, или…?

– И продукт на всички останали творци, чиито данни са били използвани за обучаването и развитието на ИИ.

 

– Може ли нещо, създадено от ИИ, да ни развълнува? Да ни просълзи? Да ни разсмее искрено? Честно казано, на мен вече ми се е случвало всяко от трите.

– Не си само ти. Всъщност, много ИИ произведения се оценяват като въздействащи, особено от хора, които не знаят, че пред тях е нещо генерирано. Интересното обаче е следното: изследвания сочат, че ИИ писмено произведение може да се оцени като по-атрактивно от човешко. Обаче множество ИИ произведения, взети заедно, след време се оценяват като еднакви от читателите – еднакво емоционални, еднакво скучни. Заради това

мнозина експерти изразяват страха си, че скоро всички писмени форми ще са идентични, с рециклирани идеи и подобна структура на текста.

Представи си например свят, в който пастроралният свят на Елин Пелин звучи неразличим от магическия реализъм на Маркес. Това би ме просълзило.

 

Елица Станева-Бритън

 

– Или обратното? Ето още нещо, което си струва да проверим с някой следващ експеримент.

Но ако знаеш, че ще отделиш десетки години, за да се учиш да пишеш или рисуваш, да си пълноценен творец, а днес алгоритмите го правят неразличимо от хората, по-бързо и в много случаи по-оригинално… какъв ще е смисълът да продължим да развиваме креативността?

– Смисълът е в това да развиваме с идеите си себе си и обществото – особено за тези след нас.

Лошото е, че наистина много хора, особено творци, се питат какъв е смисълът, след като ИИ изземва функциите им. Някои остават без работа, други започват да използват ИИ, за да смогнат на бизнес света с неговите крайни срокове и трикове за оптимизация на съдържанието. Трети – най-лошото, особено за хората, които в момента развиват уменията си – „зациклят“ и безкритично приемат даденото от ИИ, било в работа, в образование, в личен живот…

От инструмент, ИИ става патерица, а патериците могат и да препъват.

Самата индустрия може да се превърне в нежелана, както се случи с много социални професии. Работата на писатели и преводачи може да не е толкова търсена от младите. Има риск всеки да поеме по лесния път на бързите отговори.

 

– Като родител как решаваш този проблем, за лесния път?

– Трудно е да не поемеш по него, определено. Хвърляш замразена пица за вечеря, резервираш място за празник, а не каниш гости, предреждаш се „само да попиташ нещо“, включваш безжичната прахосмукачка, защото бързаш да свършиш задачите, а никой може би не те и гони.

Тъжното е, че децата ни копират и също тръгват по лесния път

И ние самите, някак с добро продължаваме да искаме да им е по-лесно за по-дълго, въпреки че в природата на всяко дете е да избира по-трудния път: сам да се убедиш, че котлонът пари, сам да пипнеш снега, независимо от калта по него, сам да видиш тази локва наистина ли стига над обувките…

 

– Кога мислиш да срещнеш детето си с изкуствения интелект?

– Не знам. Чувала съм, че съучениците ѝ използват ИИ, а аз дори не съм отваряла ChatGPT пред нея. Което е грешка, може би, защото по този начин тя може да изостане от технологиите. С много теми съм я запознавала, но точно с тази за лесното в образованието не искам още.

 

– В училището на бъдещето ще се учим ли да рисуваме?

– O, надявам се, че няма да спираме да рисуваме, пък ако ще това да се приема като нещо старомодно.

Да сме с черни пръсти от светлосенките, които не са ни се получили, да имаме петна по дрехите от боите, които сме размазали по листа, да се смеем на образите, за които не можем да разберем кон ли е, или кола.

 

– Преди няколко седмици всички се вманиачиха да си правят картинки в стила на японска анимация… и отново разговорът за изкуствения интелект се насочи към някакво симпатично приложение, а не към големите му възможности, както се опитвам да го водя на този сайт. Какъв е най-важният разговор за връзката на ИИ с човека и как можем да го „отприщим“?

– Според мен това би бил именно разговор за отговорността, която имаме към себе си, близките си, обществото и тези след нас. За жалост, в днешно време всеки иска да бъде чут и не много често чуваме този срещу нас, особено ако мнението му е различно от нашето. Поради това

често се случват не разговори, а еднопосочно изразяване на мнение.

И тук пак се намесва темата за лесния път: страхуваме се да не изпуснем нововъведенията, опасяваме се, че няма да бъдем забелязани и копираме. Както каза ти –

във време, което може да сме всичко, ние избираме да сме еднакви.

 

– Можем ли да измислим нови жанрове, нови изкуства, където да избягаме от конкуренцията на ИИ?

– О, чакам с нетърпение, ако това стане! Но за тази цел и самата индустрия трябва малко да подпомогне артистите.

В днешно време всичко сякаш е ремикс на нещо

– ремикси на хитове, копиране на сайтове, продължения и комбинации на минали филми… Затова ще е страхотно тези, които са се утвърдили вече в индустрията, да спрат по някакъв начин рециклирането на идеи и да проправят път за смелите изпълнители, които биха задали нови жанрове.

Никога нищо не се знае – както с историята на музиканта Сиксто Родригес, едно изпълнение може да се превърне в цяло движение на другия край на света. А изпълнителят дори да не разбере…

 

– А можем ли да прекрачим онзи предел, при който човекът като творец, инфлуенсър, актьор, лице или спортист, просто няма да е нужен?

– Ако продължаваме да произвеждаме еднотипно съдържание, което дори никой не чете или гледа, може би няма и да има такава нужда. Но не мога и не искам да си представям света без творци!

 

– Колко далеч е това? Какво ще остане за хората, ако го постигнем?

– Ако това стане, според мен бихме загубили себе си.

Все си повтарям, че начинът, по който използваме ИИ, е като трагичната история в „Цветя за Алджърнън“. История за човек със забавено умствено развитие, който след медицински експеримент става гений, но след като лечението поема неочакван обрат, се връща болезнено и осъзнато към предишното си състояние.

Така и ние сега експериментираме с усмивки с ИИ, достигайки гениалния връх на технологиите, където машината се припознава за човек. Но какво ще стане, когато минем от другата страна на кривата, когато паднем от върха? Ще осъзнаем ли как ИИ ни е отнел разумната мисъл, ако децата ни не отварят книги, не кликват на сайтове, не проверяват мнения, които копират. Ще можем ли да приложим ново лечение?

 

Елица Станева-Бритън

 

– Очевидна е невъзможността да различаваме генирано от създадено съдържание, особено в социалните мрежи. Има ли рецепта да излезем от тази мрежа? От флуидната истина, от социалните балони, от липсата на критерии?

– Аз лично се притеснявам. За това как

човек бива затворен в тези социални балони, задушаван от алгоритми, които подават невярно и крайно съдържание,

деца, които създават нереалистична представа за външния си вид и се подават на опасни предизвикателства.

Забраната на технологиите обаче не е рецепта за успех. Според мен тя се крие в развиването на творческото и критично мислене.

 

– Каква би била най-смелата ти идея за следващ експеримент? Този въпрос го измисли ИИ, а на мен много ми хареса формулировката…

– Отговарям ти с ChatGPT 😊

„AI Градче“ — Миниобщество, координирано от ИИ
🧠 Идея: Създаване на малко, реално населено място (или симулирана среда с реални участници), където ежедневната организация се управлява съвместно от хора и централен ИИ асистент.

– Хайде да опитаме! Благодаря ти и за интересния разговор, и за идеята. А всякакви следващи идеи за важни теми винаги са добре дошли!


Ще успеете ли да различите 15 детски рисунки от 15 изображения, генерирани от изкуствен интелект? Ако още не сте опитали предизвикателството за деца и родители на Дигитални истории, сега е моментът да го направите.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Ювал Харари. Пророкът на новото време

Ювал Харари. Пророкът на новото време

Да разкажеш цялата история на човечеството в няколкостотин страници… звучи като невъзможна задача. После да разкажеш бъдещето. И накрая – да успееш да привлечеш вниманието към големите въпроси на...

повече информация
„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

Днешният гост няма нужда от представяне, дори първото му име е достатъчно, за да привлече внимание. Китодар Тодоров е популярен артист, телевизионен водещ. Но също и герой от мемове, опитен геймър,...

повече информация
Останете любопитни!

Останете любопитни!

Кой е родният град на Яворов? Свищов. Изхалюцинирал го е изкуственият интелект, доста некадърно, ще предположите. Само че не беше той, казах го аз, участвайки в телевизионно предаване в праймтайма...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

Днешният гост няма нужда от представяне, дори първото му име е достатъчно, за да привлече внимание.
Китодар Тодоров е популярен артист, телевизионен водещ. Но също и герой от мемове, опитен геймър, който кани гости, за да играят онлайн, докато си говорят за живота…
Дали ще се получи забавен разговор? Или по-скоро ще ни даде поводи да се замислим…? За днешното ни място в света на технологиите, за компютърните игри като начин на живот. За трудния баланс и големите въпроси.
А как ли се раждат мемовете с Китодар, които забавляват всички ни и стават толкова популярни онлайн?
„Цялата ни съвременна цивилизация е построена на някакви машинки, от които сме зависими, и това е много тъпо. Един истински свободен човек не би трябвало да смята телефона за нещо изключително важно, нито компютъра. Това го губим с времето, защото усещането е, че ни дават всичко. Че технологиите ни дават свобода, а не е така. Напротив, те ни създават повече зависимости.“
Очаква ни неочакван разговор!

повече информация
„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

Как технологиите промениха бременността и раждането? С какво облекчиха и как – парадоксално, в други посоки създадоха проблеми за начина, по който идваме на бял свят?
Евгения Маркова се свърза с мен заради поредицата „Дигитални деца“ с предложението да поговорим за този аспект от връзката на технологиите с родителството. Тя живее в Германия и макар че дълги години е работила в сферата на маркетинга и разработката на софтуер, днес основното ѝ занимание е на дула. Особено популярно на запад, това е попрището на жени, които не са медицински специалисти, но помагат с информация, съвети, практическа и емоционална подкрепа на бъдещите майки.
Кога предоверяването на технологиите може да се превърне в проблем при бременността и раждането? Защо си струва в някои посоки да се върнем към традициите и повече да слушаме тялото си, а не само медицинските показатели или чужди съвети? Време е за един важен разговор, който според мен би могъл да даде много полезни идеи за хората, които тепърва се готвят да станат родители.

повече информация
„Страх от технологии = изоставане на нацията“

„Страх от технологии = изоставане на нацията“

Елица Стоилова казва, че дигиталната грамотност би трябвало да се превърне в национална цел, ако искаме да вървим напред. „Липсата ѝ води до страх от технологиите = консерватизъм в тяхното въвеждане и използване = изоставане на нацията ни в множество посоки. Какво е бъдещето на неграмотните народи?“, написа ми тя.
Толкова е пъстър пътят на днешната ни гостенка! 11 години се занимава с журналистика. После се насочва към туризма, за да стане… управител на хотел на Марианските острови в Тихия океан. Докато накрая акостира в ИТ света. Разбира, че голяма част от задачите в туризма успешно могат да се изпълняват от алгоритми, тъй като са повторяеми. Така създава чатбот платформата UMNI, много преди друг един чатбот да привлече погледите на света към това колко е напреднал изкуственият интелект.
Но как така… тя е толкова оптимистично настроена за пътя напред? Гостенката ни смята, че ако правилно изиграем картите си, ИИ ни води към едно прекрасно бъдеще. От какво зависи дали ще изиграем картите си както трябва? И защо понякога си струва дори да изоставиш едно от най-райските кътчета на планетата, преследвайки мечтите? Търсим важни и неочаквани отговори в следващите редове.

повече информация

Най-новите:

Какъв ще станеш, когато пораснеш?

Какъв ще станеш, когато пораснеш?

Какви искат да бъдат, когато пораснат, днешните хлапета? Навръх техния празник, време е за резултатите от една любопитна анкета.
Поредицата на Дигитални истории за срещата на децата с технологиите събра важни гледни точки по много теми. От 350 души, включили се в анкетата на сайта, 289 избраха да отговорят:
Какви искат да станат децата, когато пораснат?
„Инфлуенсър“ или „лекар“ – кой според вас ще се окаже най-срещаният отговор?
Как се променят мечтите на хлапетата?
Какво говори това за нас, възрастните, за технологиите, за духа на времето?

повече информация
Тест: Кой го нарисува – дете или ИИ?

Тест: Кой го нарисува – дете или ИИ?

Време е за неочакван, но важен тест. За експеримент, който поставя важни въпроси за бъдещето на творчеството, на човешкото, на образованието.
Предизвикайте себе си и своята интуиция! 15 картини, нарисувани от деца между 3 и 10 г., и 15 – генерирани от изкуствения интелект. Ако успеете да ги различите, очакват ви награди!
Отговорите се събират до 1 юли, анкетата не би ви отнела повече от 10 минути. За всяко от 30-те изображения е достатъчно да предположите дали е нарисувано от дете, или генерирано от ИИ, а също и да оцените техниката и въображението, вложени в първите 10. Можете да отговорите и само на част от въпросите. Анкетата е отворена и за деца!

повече информация
Ювал Харари. Пророкът на новото време

Ювал Харари. Пророкът на новото време

Ювал Ноа Харари. Често ще чуете името на историка и футуролог в разговорите за бъдещето. През последните години той се утвърди като световният мислител, който не само успява задълбочено и компетентно да разплита нишките, от които е съшита историята на човечеството, но и поставя големите въпроси на утрешния ден.
Но как един професор по история се превърна в любим автор на хора като Бил Гейтс и Барак Обама, Марк Зукърбърг и Бил Клинтън, докато в същото време е популярен, превеждан, четен и обсъждан? Как успява да стигне с дългите си тестове до съзнанието на хората във времената, когато концентрацията и задълбоченият поглед се превърнаха в екзотични умения?
Шарен образ, отвъд стереотипите. Любима мишена на всеки, който иска да блесне. Веган и защитник на животните, със съпруга му са начело на фондация, която цели да провокира обществения дебат по важни теми. Израелецът е едновременно широко признат учен и авторитет. Най-важното според мен – ценен и силен глас, който ни предупреждава за непосредствените опасности пред нас като вид. Ето какво си струва да знаем за него и впечатляващите му прозрения.

повече информация
„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

Днешният гост няма нужда от представяне, дори първото му име е достатъчно, за да привлече внимание.
Китодар Тодоров е популярен артист, телевизионен водещ. Но също и герой от мемове, опитен геймър, който кани гости, за да играят онлайн, докато си говорят за живота…
Дали ще се получи забавен разговор? Или по-скоро ще ни даде поводи да се замислим…? За днешното ни място в света на технологиите, за компютърните игри като начин на живот. За трудния баланс и големите въпроси.
А как ли се раждат мемовете с Китодар, които забавляват всички ни и стават толкова популярни онлайн?
„Цялата ни съвременна цивилизация е построена на някакви машинки, от които сме зависими, и това е много тъпо. Един истински свободен човек не би трябвало да смята телефона за нещо изключително важно, нито компютъра. Това го губим с времето, защото усещането е, че ни дават всичко. Че технологиите ни дават свобода, а не е така. Напротив, те ни създават повече зависимости.“
Очаква ни неочакван разговор!

повече информация
Останете любопитни!

Останете любопитни!

Кой е родният град на Яворов? Свищов.
Изхалюцинирал го е изкуственият интелект, доста некадърно, ще предположите. Само че не беше той, казах го аз, участвайки в телевизионно предаване в праймтайма на най-старата българска телевизия. Бих предположил, че е по-вероятно да не позная собственото си име, а не родното място на един от хората, чиято история ме вълнува цял живот. Обаче го сбърках и скоро няма да ходя в Чирпан.
Знанието не е даденост. Любопитството не идва само, а иска усилие.
Има ли обаче смисъл да помним къде е роден Яворов във времената, когато можем да го проверим за части от секундата?
Щеше ли да пише различни стихове, ако беше от Свищов?
Ще знаят ли следващите поколения къде е роден, как е писал? От какво се е вълнувал, къде и как е срещнал любовта?
Ако решите, питайте ChatGPT. Или Конституционния съд.
А моят личен отговор гласи: днес е по-важно отвсякога да останем любопитни!

повече информация
Дженсън Хуанг. Магьосникът на NVIDIA

Дженсън Хуанг. Магьосникът на NVIDIA

Той е една от големите звезди на днешния ден. С 30-годишна упоритост гради компанията, която се превърна в най-скъпо оценената за всички времена. Когато дойде време да представи поредния иновативен чип, той се превръща в маркетингова икона.
Дженсън Хуанг грабва коженото яке, излиза пред уютната за него светлина на прожекторите и шоуто започва.
Мъдростта на изтока среща лустрото на запада. Един от най-богатите американци, единствен в списъка, който е роден в Китай (…в известен смисъл). Историята му идва, за да покаже, че и днес силните личности имат значение. Струва си да извървим заедно прелюбопитния му път, а и да чуем вижданията му за бъдещето, в което всички ние ще живеем.

повече информация
Share This