Атанас Атанасов влезе задълго и незабравимо в домовете на хората, които следят „Последният печели“, играта, водена от Орлин Горанов по БНТ 1. Той изравни рекорда от 18 поредни победи и остави впечатляваща следа със знанията си в безброй области, с бързата си мисъл, но също и с дружелюбното си излъчване. След успеха създаде фейсбук страница, където всяка седмица отправя по 7 прелюбопитни авторски логически задачи към гостите си.

Днес интернет е машина за забрава. Заради гугъл не си правим труда да помним каквото и да било, а това, без преувеличение, ни променя и на ниво биологичен вид.

Ето защо се срещаме с Наско, за да поговорим за фактите, които си струва да знаем и предизвикателствата, които си струва да отправяме от време на време към мозъка си, за да го опазим в бомбардировката от информация на фона на дефицита на знание и обезценяването на общата култура.

Има ли безсмислени знания? С какво може да се окаже полезно да знаем коя е столицата на ЧАД? Може ли общата култура отново да е ценност? Ето какви са отговорите на шампиона.

И за финал: очаква ви въпрос с награда, който ще ви накара сериозно да помислите…

Атанас в „Последният печели“ с водещия Орлин Горанов. снимки: личен архив

– Какъв е смисълът днес да помним, при положение че гугъл знае всичко? Защо трябва да си „хабим мозъка“ с това?

– Според мен смисълът е чисто човешки – да не губим човешкото в себе си все пак. Ние сме създадени като мислещи хора, а не като роботи, които проверяват всичко. Трябва да използваме тези биологични дадености, капацитета на нашите мозъци.

– Но пък може би този капацитет, който се „освобождава“ от „безсмислени“ знания, може да отива за нещо друго?

– Има ли безсмислени знания? Според мен не.

Зад любимата му синя банка

– Честно казано и аз така смятам. Лично теб кое те мотивира да научаваш все повече факти?

– Интересно ми е. Моят мозък е устроен така, че успява да „вкара в себе си“ нещата, без да го искам аз. Случват се от само себе си, ама това е при мен. Хората трябва да виждат, че има нещо интересно, че познанието не е безсмислено, че всяко нещо е важно.

Все пак, ние сме част от този свят и трябва да го познаваме.

Ако живееш на една улица, ти познаваш нейните особености, къде има лента за престрояване, място за паркиране, гараж. А живеейки в един голям свят с многомилиардно население, може само да ни е от полза да го познаваме, да се интересуваме какво се случва в него, кое как е устроено.

Улеснява ти доста съществуването да знаеш къде може да спреш, къде да не спираш и къде има дупка. Също така ти улеснява съществуването в света, ако знаеш какво е остров, коя песен е била по-популярна от друга в даден момент, кой роман е написан вследствие на някакво душевно терзание, ей такива интересни неща…

– Моята теза е, че само натрупването на факти прави човека креативен. Можеш да си такъв, ако свързваш на пръв поглед ненужни знания от различни области, които нямат нищо общо.

– Да, съгласен съм, въпреки че креативността според мен до някаква степен е и вродена. Но да, прав си, колкото неща знаеш и таиш в себе си, толкова по-креативен би могъл да бъдеш.

– Имал ли си случай в живота си, когато някакво такова, на пръв поглед безполезно, знание, се е оказало от полза?

– Веднага се сещам за участието в „Последният печели“, но там хиляди безполезни неща ми бяха полезни. И това участие сега започва малко по малко да ми променя същността и всичко, което ще бъде оттук нататък за мен.

– По какъв начин?

– Между другото, когато беше твоето участие в предаването, на нас с жената и децата ти беше нашият любимец и не знам защо, когато отпадна, дори спряхме за малко да гледаме предаването.

Може би и сам си го усетил, когато участваше, трупа се някаква популярност, макар и сред по-специфичен кръг от хора. Станах разпознаваем в магазина, на улицата ме спираха, за да се снимат с мен, което беше нещо непознато, викаха ме за участие в сутрешния блок на БНТ, в новините.

Сега стартирам някои неща, които бях подготвил, и те ще бъдат тласнати от тази популярност.

– Благодаря от сърце за хубавите думи! Страницата ти със загадки е изключително интересна, разбирам, че скоро ще издадеш и книга. А какво те насочи към този тип въпроси? Стана популярен с това, че знаеш много голям брой факти, а после започна да поставяш загадки, които някак си са от другата страна на познанието…

– Аз от доста години се занимавам с писането на въпроси за куизове по заведенията. Това ми е интересно, отдавна съм „писател на въпроси“, търся ги и ги измислям сам. Те са такива, които провокират логическо мислене, но не изискват да знаеш някаква сериозна фактология, нито да си член на МЕНСА и да имаш IQ 230. Да, свързани са с познанието от живота, но не ти дават толкова лесно да влезеш в гугъл и да ги решиш.

Карат те сам да помислиш, да тръгнеш да ровиш в своя мозък, да си задаваш въпроси.

Вече имам над 2000 такива, смятам ги за много интересни и реших да опитам, да видя има ли аудитория за тях. Използвам фейсбук, тъй като имам най-голям допир с тази социална мрежа. Направих ги под формата на седмична игра и хората, които се включват, вече никак не са малко, а мисля, че ще станат и повече, когато мине отпускарският сезон. Загадките набират популярност, а това ще допринесе и за бъдещата книга.

– Създаването на въпроси е трудна работа. От 20 години и аз ходя по куизове и е голямо удоволствие да попаднеш на добре направен въпрос, който да можеш да решиш, без да го знаеш.

– Точно тези ги обичам и аз. Които позволяват да помислиш и като видиш отговора, да се плеснеш по челото и да си кажеш: „Ах, как не се сетих!“. А ако се сетиш, чувството е суперяко, адреналин.

Човек трябва да преодолява мозъчни трудности.

Днес като потърсиш в гугъл нещо и не го намериш, си казваш: „Ей, това е супертрудно, няма да се занимавам с него“. А би трябвало да е точно обратното: „Я дай да видим сега как да го направим“.

– А ти как култивираш такъв интерес към познанието у своите деца?

– То си идва само, от ежедневието. Те виждат, че баща им сяда, пише въпроси, прави някакви умствени неща, с мама си говорят, задават си задачи. Заедно гледаме „Последният печели“, те са големи фенове, понеже често в предаването чуват „пас“ и така му казват: „Гледаме пас“. След това искат да им правя и на тях „детски пас“. Децата са подражатели на това, което виждат от родителите, те копират. Постоянно си играем на въпроси от детски филмчета, цветове, звуци. Това е. Ако детето вижда родител, който всеки ден пее за удоволствие, или играе шах или пък повишава тон и псува, когато е афектиран, и то ще се стреми да прави това.

Интересът към знанието се провокира в семейната среда. С нещата, които говориш, с примери.

– Но след това зависи и от обществото, а днес знанието и общата култура не са ценност.

– Според мен като че ли при децата все още са ценност. Те са любознателни. А после е от родителя, от него зависи дали ще останат ценност или всичко ще се обезличи.

– Даниела Симидчиева, известна като жената с най-висок коефициент на интелигентност на Земята, ми каза, че това винаги ѝ е пречело, защото е предизвиквало завист, а от друга страна ѝ е било твърде лесно да помни всичко и това е спирало развитието ѝ. Така ли беше и при теб?

– В училище бях същият, тогава учителите, след като изпитваха, разказваха новия урок. Запомнях го още в час, не ми се налагаше нищо да уча вкъщи и никой не ми вярваше, наричаха ме с разни епитети от тогавашните времена – „зубър“. Оценките ми бяха високи, ходих на екскурзия до Унгария за отличниците на обменни начала, получавах часовници за награда. Но другите хора ме възприемаха по-скоро като някакъв странен тип, отколкото като нещо за уважение. Сега повечето хора, с които общувам покрай куизовете, са интелигенти и ме уважават много, така че пак зависи от обкръжението.

– Каква е личната ти рецепта за това как отсяваш информация? Защото всички сме бомбардирани от всякакви посоки…

– Като важна определям информацията, която чувам или виждам от няколко различни достоверни места. Опитвам се да не вярвам толкова на разни фейсбук публикации, сайтове с недоказан произход. Когато информацията се повтори от подходящи източници, тогава отсявам, че е важна. Например, по време на пандемията бълваха какви ли не теории, конспирации, но аз мисля, че успявах да се ориентирам.

– Пандемията обаче удари сериозно твоята професия – туризма. Мислиш ли, че скоро нещата там ще се върнат към нормалното?

– Когато започвах да уча туризъм, това беше супер престижен сектор, после работих като хотелиерски мениджър 20 години по разни хотели с 4 звезди. Сега стана точно обратното. Още преди пандемията да го срине, туризмът стана, от гледна точка на хората, които работят в него, супер непривлекателен, най-ниските доходи на хората са именно в този сектор. Обърнаха се работите за 25 години, а с настъпването на пандемията и другата привлекателност на отрасъла се срина, тъй като спряха чуждестранните посещения.

За мен има излизане, но трябва манталитетът на собствениците на туристически обекти и на тези, които управляват туризма като икономически сектор, да се промени в полза на крайните потребители, на туристите. Ако това стане, туризмът има потенциал, като е в Гърция и Турция, да ни дърпа напред.

– Съжалявал ли си някога, че си се насочил към тази професия?

– Да,

съжалявам съм, като виждам например успехите на айти специалистите.

Като дете участвах на олимпиадите по информатика. Тогава имахме компютри „Правец“ с 2-3 езика за програмиране, от които единият беше „Бейсик“. Програмирахме, тогава шестокласници, бях стигнал до националната олимпиада, беше ми много интересно и можех да се развивам в този сектор. Обаче тогава туризмът беше по-престижен и реших, че ще го избера. Имаше много моменти, в които съм съжалявал за това, но явно така е трябвало да бъде.

– Никога не е късно човек да смени посоката.

– Аз реших така, макар че можех да се пренасоча. Прецених, че вече на тази възраст, минах 45 години, по-скоро ще бъде мислоемко, ще ми отнеме много психологическа енергия, ще е натоварващо за очите и мозъка, ако тепърва се уча на програмиране. Затова залитнах към други поприща, които са свързани с познанието.

– За какво мечтаеш?

– Семейството ми да е щастливо и да нямаме грижи. Обаче това е много непостижимо на този етап. Ние обичаме да пътуваме, но това е свързано с финансови параметри, свободата да имаш времето си е свързана с финансовата свобода, така че тези мечти са постижими, но по-напред във времето.

– За финал, искаш ли да отправиш към читателите на „Дигитални истории“ две загадки, с които да пораздвижат умовете си?

– Разбира се, за мен ще е удоволствие!

1. Един опитен хакер разкрил в лекцията си как препоръчва на всеки начинаещ хакер списък с прочути литературни произведения, от които да „научи полезни тънкости“ в хакерския занаят. В кое произведение, според него, новаците в хакерството биха могли най-много да „научат“ за хакването на сайтове чрез чуждо потребителско име и парола?

2. На рекламен постер, специално разработен през 80-те години на ХХ век за една голяма компания, са изобразени едно око, една пчела и една буква. Коя е буквата?

Скъпи читатели, изпратете отговор на поне една от двете загадки на me@karamanev.me или до фейсбук профила на „Дигитални истории“ до 5 септември и имате шанса да получите подарък – фланелка на „Дигитални истории“!

Обновено: Жребият отреди наградата да получи Гергана Георгиева.