Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!

Мария Кюри открива радиоактивността, получава цели две Нобелови награди и проправя пътя на бъдещето.

Тя отваря вратите на една нова технология, която се оказва неочаквано успешна… До момента, когато става ясно, че силно сме подценявали опасностите от нея. Това ще струва живота на хиляди хора, които просто са търсели препитание.

Дали познаваме достатъчно технологиите, на които се доверяваме? Може ли и прословутият изкуствен интелект или пък някое от другите днес модерни направления да се окаже по-опасно, отколкото изглежда на пръв поглед?

Най-важното е да се замисляме, да обмисляме, да обсъждаме. Да си разказваме.

Истории като тази на радиевите момичета си струва да се четат по-често. За това са историите – да ни карат да подлагаме на съмнение, да имаме едно наум. Уви, не всичко, което блести, е злато…

Изгори, за да светиш

„Моят красив радий“ го нарича Мария Кюри, до днес тя остава един от най-тачените и знаменити учени, довели на раменете си прогреса. Много време ще мине, преди човечеството да разбере целия ужас, на който е способно откритието ѝ – това ще стане с пълна сила чак след атомните бомби, пуснати над Хирошима и Нагасаки.

Но много по-рано, в началото на миналото столетие това нейно изобретение е навсякъде. Първите си експерименти семейство Кюри прави с полоний – при него започва ядрена реакция, която обаче спира след около ден. После идва ред на урания… докато е намерено идеалното ново вещество. Радият, и по-конкретно неговият изотоп 226, има период на полуразпад от 1600 години! Колко много приложения може да има това!

Само за две години е открита силата на неговото лъчение да лекува онкологични заболявания. Резултатите понякога са чудодейни на фона на познатите преди това и радият се превръща в суперзвезда. Появяват се бутилки с радиева вода, бонбони, подмладяващи кремове за лице…

Много бързо на мода идва и още едно, макар и битовото негово приложение – часовниците, светещи в тъмното се превръщат в любим аксесоар! Ако тогава имаше Instagram, можете да сте сигурни, че щяха да са основна част от фийда. По онова време звучи като магия… и си е магия, защото върху циферблатите се полага иновативна боя на основата на откритието на семейство Кюри.

Сместа свети благодарение на каскада от химични взаимодействия: радиевите соли се смесват с цинково съединение и в резултат частиците, излъчвани от радия, карат атомите на цинка да вибрират, което създава искрици трептяща светлина, почти неразличима през деня, но ясно видима нощем.

Светещите часовници „ъндарк“(„нетъмен“) стават особено популярни след избухването на Първата световна война. В окопите войниците имат нужда от сигурна информация за часа, без да има нужда от фенерче, което би привлякло мерниците на отсрещните снайперисти. Производството на светещи часовници се превръща в свръхпечеливша индустрия.

Просветление

Този прогрес си има конкретно лице – Американската радиева корпорация (U.S. Radium Corporation), която притежава мини в Колорадо и Юта, първа предусеща огромните възможности на тази технология. Именно тя създава боята „ъндарк“ и изгражда няколко специализирани фабрики, в които се произвеждат новите часовници. Най-голямата – в Ориндж, Ню Джърси, бързо се превръща в мотор за местната икономика.

Така започва историята на „радиевите момичета“. За да боядисват циферблатите за наети стотици млади жени. Работата е лесна, като за времето си, приятна, бързо се превръща в приключение. Нещо повече, момичетата от бедните местни семейства не само получават добри пари, но имат късмета да работят и с най-нашумялата и най-здравословна технология.

За да нанасят бързо и ефективно боята, разработват специална техника – след всяко оцветяване облизват четките, за да им придадат остра форма, така могат да оцветяват прецизно дребните цифри и линии на часовника.

От всяка работничка се очаква да боядиса по 250 циферблата дневно, работейки пет дни и половина седмично. Плаща им се по цент и половина на часовник, което прави седмична заплата от 20 долара – отлично възнаграждение за работа, която не изисква особено образование. Работничките получават 3 пъти повече, отколкото роднините им, трудещи се в съседни фабрики.

Покрай всичко това забелязват още един страхотен страничен ефект – по този начин и самите те… започват да светят. Мажат от боята по лицата си (та нали това е най-здравословният крем!), докато скоро няколкостотин момичета могат да бъдат забелязвани и в най-тъмната нощ заради луминисциращите им тела…

Започват да ги наричат „призрачните момичета“, което пък им носи доста романтична слава и ги прави търсена и приятна компания за танци в събота вечер…

Днес по историята се правят филми, постановки, даже мюзикъл.

Раят зад другия ъгъл

Те не само работят с най-здравословното вещество, но и с най-скъпото по това време – един грам струва $2,2 млн. в днешни пари.

„Радият ще удължи човешкия живот до 100 години“, гласи заглавие на The New York Herald от 1921 г.

Вв едно от продълженията на „Вълшебникът от Оз“ Лиман Франк Баум включва героя Хорнърс, които добиват радий, така че хората да облицоват стените на домовете си с него, като им придават красива, мека светлина. „Той е и лекарство, никой никога не може да се разболее, ако живее близо до радий“, обяснява Форнърс.

Как момичетата да предполагат, че нещо не е наред? По това време не се казва и дума за възможна опасност. През 1921 г., на върха на славата си, Мария Кюри обикаля САЩ, за да събира пари за следващи изследвания. Посрещнат я огромни тълпи, пред които тя говори за ползите от радиоактивността. Кулминацията е вечер, когато тя вади от джоба на полата си флакона с радиоактивен изотоп и започва да пръска във въздуха, за да показва меката, ефирна, синьо-зелена светлина…

Днес, разбира се, ни е лесно да се учудваме на доверчивостта на радиевите момичета. Уви, не винаги опасностите се виждат навреме. Дори Опенхаймер, работейки по проекта за ядрена бомба, не знае точно какво ще получи в резултат. Да не говорим за поучителната история на Томас Миджли, който налага по света не едно, а цели две масово смъртоносни изобретения – оловния бензин и фреона, десетилетия преди да стане ясно колко опасни са всъщност.

Раят за радиевите момичета бързо се превръща в ад. Само след две години масово започват да развиват тежки болести, постепенно зачестяват смъртните случаи. „Нищо подобно!“ – уверяват работодателите им от Радиевата корпорация, това са съвпадения, починалите са били болни от сифилис…

В края на тунела

Фабриката продължава да работи, четките да се потопяват в „ъндарк“ и да нанасят прогресивния си филм върху часовниците. Докато стрелките тиктакат с дните живот, които остават на повечето момичета. Почти всички на възраст между 18 и 22 г.

През 1924 г. 9 от момичетата са мъртви, останалите усещат все по-упорита слабост, дължаща се на напредващата анемия, зъбите им започват да падат.

Мениджърите на корпорацията решават, че е време да предприемат мерки и наемат екип учени от Харвард, който да проучат какъв е проблемът. В резултатите те описват, че цялата фабрика е покрита с радиев прах, че момичетата буквално светят в тъмното. Но и че се е появила някаква непозната, мистериозна болест, която води след себе си редица усложнения. Учените не отбелязват, че между двете явления може да има някаква връзка – все още радиоактивните технологии имат толкова безупречна репутация.

Въпреки това докладът не се харесва на корпорацията, която принуждава авторите да махнат цялата информация, свързана с радия, от финалния доклад.

Същата година се включва и втори екип учени, който прави много по-подробни и задълбочени изследвания, вдигайки сериозен шум около появилата се болест. Това привлича вниманието на местния здравен инспектор Харисън Мартланд и именно от неговото разследване се стига до неминуемата истина – използваната технология е смъртоносна, а всички радиеви момичета са обречени.

Толкоз просто и логично

Радиация. Това е, което кара цифрите на часовниците да светят, то е и заради което неумолимо тиктакат часовниците с оставащите дни на стотици доверчиви момичета. Които се оказват значително по-засегнати от всички останали във фабриките именно заради практиката да близват четките. Така радиевото съединение попада в тялото им, постепенно се натрупва в костите, във всички вътрешни органи и започва разрушителното си дело.

Разбира се, не и според Радиевата корпорация, която обвинява здравния инспектор в тенденциозни данни, изфабрикувани, за да застрашат репутацията ѝ.

И макар всичко да е очевидно, ще минат години, преди истината да излезе наяве. А за това ще допринесе смелостта на 5 „радиеви момичета“, които решават да съдят корпорацията за смъртоносните си увреждания. Две години не се намира адвокат, който да защитава правата им – толкова са силни позициите на Радиевата корпорация. После още две години минават, докато бъде насрочено първото заседание по делото. През това време умират още 13 момичета.

В съдебната зала ищците нямат сили дори да вдигнат ръка, за да се закълнат. Докато корпорацията отлага ли, отлага процеса под всякакъв претекст, явно очаквайки това да реши проблема ѝ по естествен път…

16-ата документирана жертва е д-р Сабин фон Сококи, изобретателят, който е разработил „нетъмната“ боя.

Широко затворени очи

Разследването на Мартланд натежава с неопровержимите си изводи, които той публикува през 1925 г. в престижно научно списание. Делото приключва през 1928 г., след като е направена аутопсия на едно от момичетата – Амелия Маджия, отишла си само на 25 след 4 години работа във фабриката.

Малко преди смъртта си тя рязко започнала да губи тегло, силно я болели ставите, оплаквала се на лекаря си, че се движи трудно и се чувства като старица. После, вадейки ѝ зъб, зъболекарят ѝ с ужас видял, че в клещите му остава и огромно парче от челюстта. Следва тежка анемия, постоянни кръвоизливи. Страданието ѝ не е дълго, а в смъртния акт записано, че си е отишла от обострена стомашна язва.

Изровените ѝ кости обаче буквално… светят. Оставят за секунди бели петна и на фотографска лента, а с още малко допълнителни изследвания Мартланд доказва, че става дума за радиоактивност.

Самият Мартланд е шокиран от резултатите, няма как да допусне колко смъртоносна би могла да е толкова популярна за времето си технология. Става ясно, че в заводите е имало около 4000 работници, не се знае колко от тях са работили с четките, но 112 са официално документираните ранни смърти в резултат от радиацията.

Процесът приключва с присъдата Радиевата корпорация да изплати по 10 000$ на петте момичета, солидна сума за времето си, както и да покрие разходите им за лечение. Те, уви, не могат да се порадват на обезщетението, след проточилия се процес са на предела на силите си и си отиват една след друга в рамките на 3 години.

Тема за размисъл

Радиоактивността ще отнеме живота и на самата Мария Кюри през 1834 г.

Няма хепиенд, понякога е така. И все пак, изследванията на Хартланд и шумът покрай процеса помагат за това да се сложи край на ужасяващия „ъндарк“ и останалите прибързани опити да се приписват свръхестествени качества на новооткритото явление. Данните от тях се използват и през следващите десетилетия, за да се установят практики за безопасност при проекта „Манхатън“, а и при всички следващи разработки, свързани с ядрените технологии. На „радиевите момичета“ са посветени книги, филми.

„Не ме е грижа за себе си“ – казва след процеса Грейс Флайър, една от жените, решили да не се предават. „Мисля за стотиците момичета, на които това може би ще послужи като пример“.

Според специалистите почти всичко, което знаем за радиацията в човешкото тяло, дължим на изследванията, които са правени през следващите години на страдащите жени.

След процеса американското правителство е притиснато да създаде специална администрация, която да се грижи за приемливите условия на труд.

Защо си струва да не забравяме подобни ужасяващи истории? Хората сме единственият вид, който може два пъти да се опари на един и същи огън.

В суматохата на технологичния бум, усилен и от скоростта на ежедневието, често подценяваме рисковете от всяко нововъведение. Независимо дали е радият, социалните мрежи, изкуственият интелект. А всичко това се усилва от бруталната икономическа логика, в която онлайн гигантите са по-силни от държавите, а техните лидери трябва да вземат решения, от които зависи бъдещето на всички ни.

Дали не трябва да си говорим повече за това?