Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

юни 14, 2024 | Истории

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

14 юни 2024 | Истории

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!

Мария Кюри открива радиоактивността, получава цели две Нобелови награди и проправя пътя на бъдещето.

Тя отваря вратите на една нова технология, която се оказва неочаквано успешна… До момента, когато става ясно, че силно сме подценявали опасностите от нея. Това ще струва живота на хиляди хора, които просто са търсели препитание.

Дали познаваме достатъчно технологиите, на които се доверяваме? Може ли и прословутият изкуствен интелект или пък някое от другите днес модерни направления да се окаже по-опасно, отколкото изглежда на пръв поглед?

Най-важното е да се замисляме, да обмисляме, да обсъждаме. Да си разказваме.

Истории като тази на радиевите момичета си струва да се четат по-често. За това са историите – да ни карат да подлагаме на съмнение, да имаме едно наум. Уви, не всичко, което блести, е злато…

 

Радиевите момичета

 

Изгори, за да светиш

„Моят красив радий“ го нарича Мария Кюри, до днес тя остава един от най-тачените и знаменити учени, довели на раменете си прогреса. Много време ще мине, преди човечеството да разбере целия ужас, на който е способно откритието ѝ – това ще стане с пълна сила чак след атомните бомби, пуснати над Хирошима и Нагасаки.

Но много по-рано, в началото на миналото столетие това нейно изобретение е навсякъде. Първите си експерименти семейство Кюри прави с полоний – при него започва ядрена реакция, която обаче спира след около ден. После идва ред на урания… докато е намерено идеалното ново вещество. Радият, и по-конкретно неговият изотоп 226, има период на полуразпад от 1600 години! Колко много приложения може да има това!

Само за две години е открита силата на неговото лъчение да лекува онкологични заболявания. Резултатите понякога са чудодейни на фона на познатите преди това и радият се превръща в суперзвезда. Появяват се бутилки с радиева вода, бонбони, подмладяващи кремове за лице…

Много бързо на мода идва и още едно, макар и битовото негово приложение – часовниците, светещи в тъмното се превръщат в любим аксесоар! Ако тогава имаше Instagram, можете да сте сигурни, че щяха да са основна част от фийда. По онова време звучи като магия… и си е магия, защото върху циферблатите се полага иновативна боя на основата на откритието на семейство Кюри.

 

Радиевите момичета

 

Сместа свети благодарение на каскада от химични взаимодействия: радиевите соли се смесват с цинково съединение и в резултат частиците, излъчвани от радия, карат атомите на цинка да вибрират, което създава искрици трептяща светлина, почти неразличима през деня, но ясно видима нощем.

Светещите часовници „ъндарк“(„нетъмен“) стават особено популярни след избухването на Първата световна война. В окопите войниците имат нужда от сигурна информация за часа, без да има нужда от фенерче, което би привлякло мерниците на отсрещните снайперисти. Производството на светещи часовници се превръща в свръхпечеливша индустрия.

 

Радиевите момичета

 

Просветление

Този прогрес си има конкретно лице – Американската радиева корпорация (U.S. Radium Corporation), която притежава мини в Колорадо и Юта, първа предусеща огромните възможности на тази технология. Именно тя създава боята „ъндарк“ и изгражда няколко специализирани фабрики, в които се произвеждат новите часовници. Най-голямата – в Ориндж, Ню Джърси, бързо се превръща в мотор за местната икономика.

Така започва историята на „радиевите момичета“. За да боядисват циферблатите за наети стотици млади жени. Работата е лесна, като за времето си, приятна, бързо се превръща в приключение. Нещо повече, момичетата от бедните местни семейства не само получават добри пари, но имат късмета да работят и с най-нашумялата и най-здравословна технология.

За да нанасят бързо и ефективно боята, разработват специална техника – след всяко оцветяване облизват четките, за да им придадат остра форма, така могат да оцветяват прецизно дребните цифри и линии на часовника.

От всяка работничка се очаква да боядиса по 250 циферблата дневно, работейки пет дни и половина седмично. Плаща им се по цент и половина на часовник, което прави седмична заплата от 20 долара – отлично възнаграждение за работа, която не изисква особено образование. Работничките получават 3 пъти повече, отколкото роднините им, трудещи се в съседни фабрики.

Покрай всичко това забелязват още един страхотен страничен ефект – по този начин и самите те… започват да светят. Мажат от боята по лицата си (та нали това е най-здравословният крем!), докато скоро няколкостотин момичета могат да бъдат забелязвани и в най-тъмната нощ заради луминисциращите им тела…

Започват да ги наричат „призрачните момичета“, което пък им носи доста романтична слава и ги прави търсена и приятна компания за танци в събота вечер…

 

Радиевите момичета

Днес по историята се правят филми, постановки, даже мюзикъл.

 

Раят зад другия ъгъл

Те не само работят с най-здравословното вещество, но и с най-скъпото по това време – един грам струва $2,2 млн. в днешни пари.

„Радият ще удължи човешкия живот до 100 години“, гласи заглавие на The New York Herald от 1921 г.

Вв едно от продълженията на „Вълшебникът от Оз“ Лиман Франк Баум включва героя Хорнърс, които добиват радий, така че хората да облицоват стените на домовете си с него, като им придават красива, мека светлина. „Той е и лекарство, никой никога не може да се разболее, ако живее близо до радий“, обяснява Форнърс.

Как момичетата да предполагат, че нещо не е наред? По това време не се казва и дума за възможна опасност. През 1921 г., на върха на славата си, Мария Кюри обикаля САЩ, за да събира пари за следващи изследвания. Посрещнат я огромни тълпи, пред които тя говори за ползите от радиоактивността. Кулминацията е вечер, когато тя вади от джоба на полата си флакона с радиоактивен изотоп и започва да пръска във въздуха, за да показва меката, ефирна, синьо-зелена светлина…

Днес, разбира се, ни е лесно да се учудваме на доверчивостта на радиевите момичета. Уви, не винаги опасностите се виждат навреме. Дори Опенхаймер, работейки по проекта за ядрена бомба, не знае точно какво ще получи в резултат. Да не говорим за поучителната история на Томас Миджли, който налага по света не едно, а цели две масово смъртоносни изобретения – оловния бензин и фреона, десетилетия преди да стане ясно колко опасни са всъщност.

Раят за радиевите момичета бързо се превръща в ад. Само след две години масово започват да развиват тежки болести, постепенно зачестяват смъртните случаи. „Нищо подобно!“ – уверяват работодателите им от Радиевата корпорация, това са съвпадения, починалите са били болни от сифилис…

 

Радиевите момичета

 

В края на тунела

Фабриката продължава да работи, четките да се потопяват в „ъндарк“ и да нанасят прогресивния си филм върху часовниците. Докато стрелките тиктакат с дните живот, които остават на повечето момичета. Почти всички на възраст между 18 и 22 г.

През 1924 г. 9 от момичетата са мъртви, останалите усещат все по-упорита слабост, дължаща се на напредващата анемия, зъбите им започват да падат.

Мениджърите на корпорацията решават, че е време да предприемат мерки и наемат екип учени от Харвард, който да проучат какъв е проблемът. В резултатите те описват, че цялата фабрика е покрита с радиев прах, че момичетата буквално светят в тъмното. Но и че се е появила някаква непозната, мистериозна болест, която води след себе си редица усложнения. Учените не отбелязват, че между двете явления може да има някаква връзка – все още радиоактивните технологии имат толкова безупречна репутация.

Въпреки това докладът не се харесва на корпорацията, която принуждава авторите да махнат цялата информация, свързана с радия, от финалния доклад.

Същата година се включва и втори екип учени, който прави много по-подробни и задълбочени изследвания, вдигайки сериозен шум около появилата се болест. Това привлича вниманието на местния здравен инспектор Харисън Мартланд и именно от неговото разследване се стига до неминуемата истина – използваната технология е смъртоносна, а всички радиеви момичета са обречени.

 

Радиевите момичета

 

Толкоз просто и логично

Радиация. Това е, което кара цифрите на часовниците да светят, то е и заради което неумолимо тиктакат часовниците с оставащите дни на стотици доверчиви момичета. Които се оказват значително по-засегнати от всички останали във фабриките именно заради практиката да близват четките. Така радиевото съединение попада в тялото им, постепенно се натрупва в костите, във всички вътрешни органи и започва разрушителното си дело.

Разбира се, не и според Радиевата корпорация, която обвинява здравния инспектор в тенденциозни данни, изфабрикувани, за да застрашат репутацията ѝ.

И макар всичко да е очевидно, ще минат години, преди истината да излезе наяве. А за това ще допринесе смелостта на 5 „радиеви момичета“, които решават да съдят корпорацията за смъртоносните си увреждания. Две години не се намира адвокат, който да защитава правата им – толкова са силни позициите на Радиевата корпорация. После още две години минават, докато бъде насрочено първото заседание по делото. През това време умират още 13 момичета.

В съдебната зала ищците нямат сили дори да вдигнат ръка, за да се закълнат. Докато корпорацията отлага ли, отлага процеса под всякакъв претекст, явно очаквайки това да реши проблема ѝ по естествен път…

16-ата документирана жертва е д-р Сабин фон Сококи, изобретателят, който е разработил „нетъмната“ боя.

 

Радиевите момичета

 

Широко затворени очи

Разследването на Мартланд натежава с неопровержимите си изводи, които той публикува през 1925 г. в престижно научно списание. Делото приключва през 1928 г., след като е направена аутопсия на едно от момичетата – Амелия Маджия, отишла си само на 25 след 4 години работа във фабриката.

Малко преди смъртта си тя рязко започнала да губи тегло, силно я болели ставите, оплаквала се на лекаря си, че се движи трудно и се чувства като старица. После, вадейки ѝ зъб, зъболекарят ѝ с ужас видял, че в клещите му остава и огромно парче от челюстта. Следва тежка анемия, постоянни кръвоизливи. Страданието ѝ не е дълго, а в смъртния акт записано, че си е отишла от обострена стомашна язва.

Изровените ѝ кости обаче буквално… светят. Оставят за секунди бели петна и на фотографска лента, а с още малко допълнителни изследвания Мартланд доказва, че става дума за радиоактивност.

Самият Мартланд е шокиран от резултатите, няма как да допусне колко смъртоносна би могла да е толкова популярна за времето си технология. Става ясно, че в заводите е имало около 4000 работници, не се знае колко от тях са работили с четките, но 112 са официално документираните ранни смърти в резултат от радиацията.

Процесът приключва с присъдата Радиевата корпорация да изплати по 10 000$ на петте момичета, солидна сума за времето си, както и да покрие разходите им за лечение. Те, уви, не могат да се порадват на обезщетението, след проточилия се процес са на предела на силите си и си отиват една след друга в рамките на 3 години.

 

Радиевите момичета

 

Тема за размисъл

Радиоактивността ще отнеме живота и на самата Мария Кюри през 1834 г.

Няма хепиенд, понякога е така. И все пак, изследванията на Хартланд и шумът покрай процеса помагат за това да се сложи край на ужасяващия „ъндарк“ и останалите прибързани опити да се приписват свръхестествени качества на новооткритото явление. Данните от тях се използват и през следващите десетилетия, за да се установят практики за безопасност при проекта „Манхатън“, а и при всички следващи разработки, свързани с ядрените технологии. На „радиевите момичета“ са посветени книги, филми.

„Не ме е грижа за себе си“ – казва след процеса Грейс Флайър, една от жените, решили да не се предават. „Мисля за стотиците момичета, на които това може би ще послужи като пример“.

Според специалистите почти всичко, което знаем за радиацията в човешкото тяло, дължим на изследванията, които са правени през следващите години на страдащите жени.

 

Радиевите момичета

 

След процеса американското правителство е притиснато да създаде специална администрация, която да се грижи за приемливите условия на труд.

Защо си струва да не забравяме подобни ужасяващи истории? Хората сме единственият вид, който може два пъти да се опари на един и същи огън.

В суматохата на технологичния бум, усилен и от скоростта на ежедневието, често подценяваме рисковете от всяко нововъведение. Независимо дали е радият, социалните мрежи, изкуственият интелект. А всичко това се усилва от бруталната икономическа логика, в която онлайн гигантите са по-силни от държавите, а техните лидери трябва да вземат решения, от които зависи бъдещето на всички ни.

Дали не трябва да си говорим повече за това?

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Като го обиждам, не се сърди.“ Какво мисли Gen Z за ИИ?

„Като го обиждам, не се сърди.“ Какво мисли Gen Z за ИИ?

Какво мислят младите хора за изкуствения интелект? Гостували са ми какви ли не събеседници с интересни гледни точки към темата, обобщих и мислите по темата на цели 750 души, попълнили анкетата на...

повече информация
Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Живеем в силициевата ера, казва днешният ни гост. А следващите стъпки в развитието на начините, по които създаваме чипове, са свързани не само с напредъка ни в технологиите, но и с развитието ни...

повече информация
„Мислиш си, че знаеш. Докато нещо друго решава какво да ти показва“

„Мислиш си, че знаеш. Докато нещо друго решава какво да ти показва“

„Минималистичен стил, повторения, измамна простота, звук от свят, който се променя, индустриализира, тихите тонове могат да бъдат интерпретирани както като последните стонове на отдаващото се на...

повече информация
Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

След дълго събиране на отговори в мащабната анкета на Дигитални истории дойде време да обобщим резултатите! Какво мислят българите за изкуствения интелект? Впечатлява ли ги напредъкът в тази област...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Да завършиш на 88. Уроците на д-р Шойлев

Да завършиш на 88. Уроците на д-р Шойлев

80-годишен, днешният ни герой отива да прави компания на позната, която ще се записва да следва журналистика. Спонтанно и той решава да се върне на студентската банка. Това се превръща в приключение, продължило 8 години, пълно със знания и упорито учене. Преди няколко месеца, вече навършил 88, Петър Шойлев получи дипломата си като доктор по журналистика!
Срещаме се, за да си поговорим за ученето и любовта към науката, за журналистиката и бъдещето на начина, по който се снабдяваме с информация. За това как третата възраст може да не е печално, тъжно, самотно занимание, а заслужената есен на житейския път. Как и у нас да имаме повече щастливи, усмихнати и наслаждаващи се на дните си възрастни хора. А какви ли са бъдещите планове на д-р Шойлев?
Все повтаряме, че днес човек трябва да учи през целия си живот… Но как е възможно някой да е толкова мотивиран, да има силите да следва в изцяло нова област на тази възраст, при това да завърши с пълно отличие докторат? Ето как!

повече информация
Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Живеем в силициевата ера, казва днешният ни гост. А следващите стъпки в развитието на начините, по които създаваме чипове, са свързани не само с напредъка ни в технологиите, но и с развитието ни като цивилизация.
Проф. Вихър Георгиев завършва докторантура в Оксфорд, а през последните години в Университета на Глазгоу преподава и води научни изследвания именно в тази област, от която зависи дали ще успеем да минем на следващото ниво. Дали ще намерим следващата парадигма, която ще ни позволи да запазим прословутото експоненциално развитие на изчислителната мощ на компютрите?
Професорът не само помага за създаването на следващото поколение чипове, но и за технологиите, които ще ни помогнат лабораторните изследвания да стигнат дотам, че с малък сензор да можем да научим толкова за жизнените си показатели и болестите в тялото ни, колкото днес не биха могли да ни кажат и най-модерните лаборатории.

повече информация
Намери ли си ChatGPT работа като програмист?

Намери ли си ChatGPT работа като програмист?

Дали ChatGPT ще успее… да си намери работа? Или поне да стигне до интервю, може би най-трудната стъпка, когато става дума за първото работно място?
Няма да се отдаваме на излишни разсъждения, а, както се раждат много Дигитални истории, ще проверим на практика. Ще помоля алгоритъма сам да създаде автобиографията на млад програмист, който си търси работа. Ще изпратя създаденото от него CV като отговор на 10 обяви за работа за начинаещи програмисти.
Какъв ли ще е резултатът? Дали специалистите по подбор на кадри ще го поканят на интервю? Дали ще се усъмнят в генерираното CV на младия, но много мотивиран ИТ кадър? Или просто ще го игнорират? Хайде да проверим заедно.
И още нещо важно: поне на мен резултатите ми дадоха доста добри идеи за това как може да ми помогне ChatGPT следващия път, когато ми се наложи да си търся нова работа. Определено посоките не са малко. Ето за какво става дума.

повече информация

Най-новите:

„Като го обиждам, не се сърди.“ Какво мисли Gen Z за ИИ?

„Като го обиждам, не се сърди.“ Какво мисли Gen Z за ИИ?

Какво мислят младите хора за изкуствения интелект? Гостували са ми какви ли не събеседници с интересни гледни точки към темата, обобщих и мислите по темата на цели 750 души, попълнили анкетата на Дигитални истории. Този път давам думата на цели 7 души около 20-те си години, които са се насочили към съвсем различна професия, но и са се задълбали в днешните възможности на алгоритмите. Gen Z, както наричат на запад родените в началото на новия век, определено имат какво да ни кажат.
Колко пъстри Дигитални истории има… Миналата даде думата на току-що завършилия докторантура 88-годишен Петър Шойлев, тази – на младите. 
„От ръкопис до алгоритъм“ се казва излязлата преди няколко месеца книга, която събира важни гледни точки за изкуствения интелект (сред които дори и тази на самия него). Тя беше създадена като студентски проект в майсторския клас на специалността „Книгоиздаване“ в Софийския университет. Начело с преподавателя си д-р Георги Александров днешните ми гости подготвиха завършено издание, минавайки по всички стъпки на създаването му. А книгата беше представена на събитие в журналистическия факултет, на което имах огромната чест да кажа няколко думи като гост, избран от самите студенти. С това започна разговорът ни по важните теми на днешния ден. А ето как продължава в един блиц разговор с много събеседници…
Защо младежите си представят, че скоро все повече хора ще четат книги? Какво е бъдещето, което те виждат във взаимодействието ни с технологиите? Защо е важно да се замислям, че то е в наши ръце и не изкуственият интелект, а ние сами можем да си създадем най-големите проблеми като цивилизация? Този разговор определено ми даде доста поводи за замисляне…

повече информация
Да завършиш на 88. Уроците на д-р Шойлев

Да завършиш на 88. Уроците на д-р Шойлев

80-годишен, днешният ни герой отива да прави компания на позната, която ще се записва да следва журналистика. Спонтанно и той решава да се върне на студентската банка. Това се превръща в приключение, продължило 8 години, пълно със знания и упорито учене. Преди няколко месеца, вече навършил 88, Петър Шойлев получи дипломата си като доктор по журналистика!
Срещаме се, за да си поговорим за ученето и любовта към науката, за журналистиката и бъдещето на начина, по който се снабдяваме с информация. За това как третата възраст може да не е печално, тъжно, самотно занимание, а заслужената есен на житейския път. Как и у нас да имаме повече щастливи, усмихнати и наслаждаващи се на дните си възрастни хора. А какви ли са бъдещите планове на д-р Шойлев?
Все повтаряме, че днес човек трябва да учи през целия си живот… Но как е възможно някой да е толкова мотивиран, да има силите да следва в изцяло нова област на тази възраст, при това да завърши с пълно отличие докторат? Ето как!

повече информация
Един каскадьор срещу хакерите

Един каскадьор срещу хакерите

Кое е по-трудно – да нокаутираш Антонио Бандерас, или да се справиш с кибератаките, насочени към голяма компания? Надали има повече от един човек на света, който да отговори от личен опит на този въпрос. Само днешният ни гост.
Веселин Троянов е участвал като каскадьор в безброй холивудски суперпродукции, снимал се е редом с Джейсън Момоа, Скарлет Йохансон, Гари Олдман, Раян Рейнолдс, Антонио Бандерас.
А днес е начело на българския екип на Check Point – глобална компания за киберсигурност с огромен опит. Докато разработва и своя платформа за инфлуенсъри.
Да, за сигурността ще си говорим и за инцидентите. За риска и предпазливостта. За каскадьорите и зрелищните катастрофи, които може да си осигури всеки, оказал се не достатъчно внимателен онлайн… А може ли изобщо да има безопасност в мрежата?

повече информация
Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Живеем в силициевата ера, казва днешният ни гост. А следващите стъпки в развитието на начините, по които създаваме чипове, са свързани не само с напредъка ни в технологиите, но и с развитието ни като цивилизация.
Проф. Вихър Георгиев завършва докторантура в Оксфорд, а през последните години в Университета на Глазгоу преподава и води научни изследвания именно в тази област, от която зависи дали ще успеем да минем на следващото ниво. Дали ще намерим следващата парадигма, която ще ни позволи да запазим прословутото експоненциално развитие на изчислителната мощ на компютрите?
Професорът не само помага за създаването на следващото поколение чипове, но и за технологиите, които ще ни помогнат лабораторните изследвания да стигнат дотам, че с малък сензор да можем да научим толкова за жизнените си показатели и болестите в тялото ни, колкото днес не биха могли да ни кажат и най-модерните лаборатории.

повече информация
„Мислиш си, че знаеш. Докато нещо друго решава какво да ти показва“

„Мислиш си, че знаеш. Докато нещо друго решава какво да ти показва“

„Минималистичен стил, повторения, измамна простота, звук от свят, който се променя, индустриализира, тихите тонове могат да бъдат интерпретирани както като последните стонове на отдаващото се на машините човечество, така и като първите плахи песни на новородените машини.“
Владимир Полеганов публикува романа си „Другият сън“ преди почти десетилетие. А в него някои щрихи отекват пророчески. За това как делегираме още и още на машините – и спомените, и знанията, и самите себе си.
Днешният ни гост е писател, преводач, сценарист, преподавател. И събеседник, с когото си струва да поговорим за книгите и бъдещето. За думите и машините. За това дали няма да закъснее литературата да ни припомни какво е да сме хора и какво никога не бива да делегираме на машините…

повече информация
Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

След дълго събиране на отговори в мащабната анкета на Дигитални истории дойде време да обобщим резултатите! Какво мислят българите за изкуствения интелект? Впечатлява ли ги напредъкът му и използват ли го ежедневно? Със страх или с ентусиазъм посрещат следващите големи стъпки в тази посока? Вярват ли, че е възможен генерален изкуствен интелект? Смятат ли, че през следващите години ни очакват мащабни промени? Дойде време да разберем на базата на безпристрастния поглед на данните!

повече информация
Share This