Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

юни 14, 2024 | Истории

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

14 юни 2024 | Истории

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!

Мария Кюри открива радиоактивността, получава цели две Нобелови награди и проправя пътя на бъдещето.

Тя отваря вратите на една нова технология, която се оказва неочаквано успешна… До момента, когато става ясно, че силно сме подценявали опасностите от нея. Това ще струва живота на хиляди хора, които просто са търсели препитание.

Дали познаваме достатъчно технологиите, на които се доверяваме? Може ли и прословутият изкуствен интелект или пък някое от другите днес модерни направления да се окаже по-опасно, отколкото изглежда на пръв поглед?

Най-важното е да се замисляме, да обмисляме, да обсъждаме. Да си разказваме.

Истории като тази на радиевите момичета си струва да се четат по-често. За това са историите – да ни карат да подлагаме на съмнение, да имаме едно наум. Уви, не всичко, което блести, е злато…

 

Радиевите момичета

 

Изгори, за да светиш

„Моят красив радий“ го нарича Мария Кюри, до днес тя остава един от най-тачените и знаменити учени, довели на раменете си прогреса. Много време ще мине, преди човечеството да разбере целия ужас, на който е способно откритието ѝ – това ще стане с пълна сила чак след атомните бомби, пуснати над Хирошима и Нагасаки.

Но много по-рано, в началото на миналото столетие това нейно изобретение е навсякъде. Първите си експерименти семейство Кюри прави с полоний – при него започва ядрена реакция, която обаче спира след около ден. После идва ред на урания… докато е намерено идеалното ново вещество. Радият, и по-конкретно неговият изотоп 226, има период на полуразпад от 1600 години! Колко много приложения може да има това!

Само за две години е открита силата на неговото лъчение да лекува онкологични заболявания. Резултатите понякога са чудодейни на фона на познатите преди това и радият се превръща в суперзвезда. Появяват се бутилки с радиева вода, бонбони, подмладяващи кремове за лице…

Много бързо на мода идва и още едно, макар и битовото негово приложение – часовниците, светещи в тъмното се превръщат в любим аксесоар! Ако тогава имаше Instagram, можете да сте сигурни, че щяха да са основна част от фийда. По онова време звучи като магия… и си е магия, защото върху циферблатите се полага иновативна боя на основата на откритието на семейство Кюри.

 

Радиевите момичета

 

Сместа свети благодарение на каскада от химични взаимодействия: радиевите соли се смесват с цинково съединение и в резултат частиците, излъчвани от радия, карат атомите на цинка да вибрират, което създава искрици трептяща светлина, почти неразличима през деня, но ясно видима нощем.

Светещите часовници „ъндарк“(„нетъмен“) стават особено популярни след избухването на Първата световна война. В окопите войниците имат нужда от сигурна информация за часа, без да има нужда от фенерче, което би привлякло мерниците на отсрещните снайперисти. Производството на светещи часовници се превръща в свръхпечеливша индустрия.

 

Радиевите момичета

 

Просветление

Този прогрес си има конкретно лице – Американската радиева корпорация (U.S. Radium Corporation), която притежава мини в Колорадо и Юта, първа предусеща огромните възможности на тази технология. Именно тя създава боята „ъндарк“ и изгражда няколко специализирани фабрики, в които се произвеждат новите часовници. Най-голямата – в Ориндж, Ню Джърси, бързо се превръща в мотор за местната икономика.

Така започва историята на „радиевите момичета“. За да боядисват циферблатите за наети стотици млади жени. Работата е лесна, като за времето си, приятна, бързо се превръща в приключение. Нещо повече, момичетата от бедните местни семейства не само получават добри пари, но имат късмета да работят и с най-нашумялата и най-здравословна технология.

За да нанасят бързо и ефективно боята, разработват специална техника – след всяко оцветяване облизват четките, за да им придадат остра форма, така могат да оцветяват прецизно дребните цифри и линии на часовника.

От всяка работничка се очаква да боядиса по 250 циферблата дневно, работейки пет дни и половина седмично. Плаща им се по цент и половина на часовник, което прави седмична заплата от 20 долара – отлично възнаграждение за работа, която не изисква особено образование. Работничките получават 3 пъти повече, отколкото роднините им, трудещи се в съседни фабрики.

Покрай всичко това забелязват още един страхотен страничен ефект – по този начин и самите те… започват да светят. Мажат от боята по лицата си (та нали това е най-здравословният крем!), докато скоро няколкостотин момичета могат да бъдат забелязвани и в най-тъмната нощ заради луминисциращите им тела…

Започват да ги наричат „призрачните момичета“, което пък им носи доста романтична слава и ги прави търсена и приятна компания за танци в събота вечер…

 

Радиевите момичета

Днес по историята се правят филми, постановки, даже мюзикъл.

 

Раят зад другия ъгъл

Те не само работят с най-здравословното вещество, но и с най-скъпото по това време – един грам струва $2,2 млн. в днешни пари.

„Радият ще удължи човешкия живот до 100 години“, гласи заглавие на The New York Herald от 1921 г.

Вв едно от продълженията на „Вълшебникът от Оз“ Лиман Франк Баум включва героя Хорнърс, които добиват радий, така че хората да облицоват стените на домовете си с него, като им придават красива, мека светлина. „Той е и лекарство, никой никога не може да се разболее, ако живее близо до радий“, обяснява Форнърс.

Как момичетата да предполагат, че нещо не е наред? По това време не се казва и дума за възможна опасност. През 1921 г., на върха на славата си, Мария Кюри обикаля САЩ, за да събира пари за следващи изследвания. Посрещнат я огромни тълпи, пред които тя говори за ползите от радиоактивността. Кулминацията е вечер, когато тя вади от джоба на полата си флакона с радиоактивен изотоп и започва да пръска във въздуха, за да показва меката, ефирна, синьо-зелена светлина…

Днес, разбира се, ни е лесно да се учудваме на доверчивостта на радиевите момичета. Уви, не винаги опасностите се виждат навреме. Дори Опенхаймер, работейки по проекта за ядрена бомба, не знае точно какво ще получи в резултат. Да не говорим за поучителната история на Томас Миджли, който налага по света не едно, а цели две масово смъртоносни изобретения – оловния бензин и фреона, десетилетия преди да стане ясно колко опасни са всъщност.

Раят за радиевите момичета бързо се превръща в ад. Само след две години масово започват да развиват тежки болести, постепенно зачестяват смъртните случаи. „Нищо подобно!“ – уверяват работодателите им от Радиевата корпорация, това са съвпадения, починалите са били болни от сифилис…

 

Радиевите момичета

 

В края на тунела

Фабриката продължава да работи, четките да се потопяват в „ъндарк“ и да нанасят прогресивния си филм върху часовниците. Докато стрелките тиктакат с дните живот, които остават на повечето момичета. Почти всички на възраст между 18 и 22 г.

През 1924 г. 9 от момичетата са мъртви, останалите усещат все по-упорита слабост, дължаща се на напредващата анемия, зъбите им започват да падат.

Мениджърите на корпорацията решават, че е време да предприемат мерки и наемат екип учени от Харвард, който да проучат какъв е проблемът. В резултатите те описват, че цялата фабрика е покрита с радиев прах, че момичетата буквално светят в тъмното. Но и че се е появила някаква непозната, мистериозна болест, която води след себе си редица усложнения. Учените не отбелязват, че между двете явления може да има някаква връзка – все още радиоактивните технологии имат толкова безупречна репутация.

Въпреки това докладът не се харесва на корпорацията, която принуждава авторите да махнат цялата информация, свързана с радия, от финалния доклад.

Същата година се включва и втори екип учени, който прави много по-подробни и задълбочени изследвания, вдигайки сериозен шум около появилата се болест. Това привлича вниманието на местния здравен инспектор Харисън Мартланд и именно от неговото разследване се стига до неминуемата истина – използваната технология е смъртоносна, а всички радиеви момичета са обречени.

 

Радиевите момичета

 

Толкоз просто и логично

Радиация. Това е, което кара цифрите на часовниците да светят, то е и заради което неумолимо тиктакат часовниците с оставащите дни на стотици доверчиви момичета. Които се оказват значително по-засегнати от всички останали във фабриките именно заради практиката да близват четките. Така радиевото съединение попада в тялото им, постепенно се натрупва в костите, във всички вътрешни органи и започва разрушителното си дело.

Разбира се, не и според Радиевата корпорация, която обвинява здравния инспектор в тенденциозни данни, изфабрикувани, за да застрашат репутацията ѝ.

И макар всичко да е очевидно, ще минат години, преди истината да излезе наяве. А за това ще допринесе смелостта на 5 „радиеви момичета“, които решават да съдят корпорацията за смъртоносните си увреждания. Две години не се намира адвокат, който да защитава правата им – толкова са силни позициите на Радиевата корпорация. После още две години минават, докато бъде насрочено първото заседание по делото. През това време умират още 13 момичета.

В съдебната зала ищците нямат сили дори да вдигнат ръка, за да се закълнат. Докато корпорацията отлага ли, отлага процеса под всякакъв претекст, явно очаквайки това да реши проблема ѝ по естествен път…

16-ата документирана жертва е д-р Сабин фон Сококи, изобретателят, който е разработил „нетъмната“ боя.

 

Радиевите момичета

 

Широко затворени очи

Разследването на Мартланд натежава с неопровержимите си изводи, които той публикува през 1925 г. в престижно научно списание. Делото приключва през 1928 г., след като е направена аутопсия на едно от момичетата – Амелия Маджия, отишла си само на 25 след 4 години работа във фабриката.

Малко преди смъртта си тя рязко започнала да губи тегло, силно я болели ставите, оплаквала се на лекаря си, че се движи трудно и се чувства като старица. После, вадейки ѝ зъб, зъболекарят ѝ с ужас видял, че в клещите му остава и огромно парче от челюстта. Следва тежка анемия, постоянни кръвоизливи. Страданието ѝ не е дълго, а в смъртния акт записано, че си е отишла от обострена стомашна язва.

Изровените ѝ кости обаче буквално… светят. Оставят за секунди бели петна и на фотографска лента, а с още малко допълнителни изследвания Мартланд доказва, че става дума за радиоактивност.

Самият Мартланд е шокиран от резултатите, няма как да допусне колко смъртоносна би могла да е толкова популярна за времето си технология. Става ясно, че в заводите е имало около 4000 работници, не се знае колко от тях са работили с четките, но 112 са официално документираните ранни смърти в резултат от радиацията.

Процесът приключва с присъдата Радиевата корпорация да изплати по 10 000$ на петте момичета, солидна сума за времето си, както и да покрие разходите им за лечение. Те, уви, не могат да се порадват на обезщетението, след проточилия се процес са на предела на силите си и си отиват една след друга в рамките на 3 години.

 

Радиевите момичета

 

Тема за размисъл

Радиоактивността ще отнеме живота и на самата Мария Кюри през 1834 г.

Няма хепиенд, понякога е така. И все пак, изследванията на Хартланд и шумът покрай процеса помагат за това да се сложи край на ужасяващия „ъндарк“ и останалите прибързани опити да се приписват свръхестествени качества на новооткритото явление. Данните от тях се използват и през следващите десетилетия, за да се установят практики за безопасност при проекта „Манхатън“, а и при всички следващи разработки, свързани с ядрените технологии. На „радиевите момичета“ са посветени книги, филми.

„Не ме е грижа за себе си“ – казва след процеса Грейс Флайър, една от жените, решили да не се предават. „Мисля за стотиците момичета, на които това може би ще послужи като пример“.

Според специалистите почти всичко, което знаем за радиацията в човешкото тяло, дължим на изследванията, които са правени през следващите години на страдащите жени.

 

Радиевите момичета

 

След процеса американското правителство е притиснато да създаде специална администрация, която да се грижи за приемливите условия на труд.

Защо си струва да не забравяме подобни ужасяващи истории? Хората сме единственият вид, който може два пъти да се опари на един и същи огън.

В суматохата на технологичния бум, усилен и от скоростта на ежедневието, често подценяваме рисковете от всяко нововъведение. Независимо дали е радият, социалните мрежи, изкуственият интелект. А всичко това се усилва от бруталната икономическа логика, в която онлайн гигантите са по-силни от държавите, а техните лидери трябва да вземат решения, от които зависи бъдещето на всички ни.

Дали не трябва да си говорим повече за това?

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

Какво ли ще стане, ако обърнем стереотипа за изкуствен интелект? Нямаме насреща си един модел, с който например да си чатим, а безброй отделни „индивиди“. Раздаваме им задачи, всеки от тях работи...

повече информация
„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

Николай Марков е сред специалистите, които проправят пътя към все по-масовото навлизане на изкуствения интелект във всяка област от живота ни. Макар повече от 2 десетилетия да е в света на...

повече информация
„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

Говорим си в Техническия университет в София, а… можем да сме навсякъде. Защото в лабораторията, в която се срещаме, се развиват следващите поколения средства за добавена и виртуална реалност. Те...

повече информация
Името на Apple-а. Историите зад големите марки онлайн

Името на Apple-а. Историите зад големите марки онлайн

Братовчеди ли са Java и JavaScript и ако нямат нищо общо… защо носят толкова подобни имена? Защо в название и символ на Apple се превръща толкова експлоатиран символ като ябълката? Какво ли е…...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

PC Mania, Gamers Workshop… Легендите се завръщат!

PC Mania, Gamers Workshop… Легендите се завръщат!

Обичаш компютрите и за да можеш да ги ползваш… си купуваш списания!?
Ама не е ли странно? Та нали онлайн има всичко? Днес е така, но тази дигитална история се ражда в едновременно близкото и толкова далечно компютърно минало. Едно хлапе мечтае да получи непознато списание с лика на Джеймс Бонд, което е привлякло погледа му. Лишава се от джобните си, за да го купи, но само няколко часа по-късно му го вземат „батковците“. Така обаче се пробужда интересът му към култовите компютърни списания от края на миналия век, любими четива на цяло едно поколение.
Десетилетия по-късно момчето отново „среща“ същия Бонд, списанието отприщва историята нататък. Минават хиляди упорити часове, докато днес проект „Лазарус“ е завършен, всеки може да разгледа пълната колекция от легендарните компютърни списания от 90-те и първите години на 21-и век. Един своеобразен културен феномен, който трудно може да може да бъде обяснен на следващите млади…
Вие кое списание обичахте? PC Mania, Gamers Workshop или някое друго от дългия списък?

повече информация
Колко изкара ChatGPT на матурата по български?

Колко изкара ChatGPT на матурата по български?

По света може много да се говори за теста на Тюринг, но ние си имаме български еквивалент, който е не по-малко показателен – матурата по български език и литература.
След като всяко лято излязат оценките, медиите бързат да се впечатлят от ниските резултати. Как обаче би се справил ChatGPT? Колко ли ще изкара суперзвездата в света на изкуствения интелект? Ще му стигне ли балът, за да влезе в елитна университетска специалност?
Време е за един прелюбопитен експеримент. Ще задам на нашия герой без никакви допълнителни указания задачите от тазгодишния зрелостен изпит. За да има елемент на състезание, ще се включа и аз, също ще попълня матурата.
После идва ред на учителя г-н Светослав Стойчев, който е сред истинските оценители на матурите и се съгласи да се включи в експеримента. Той ще получи двете попълнени форми – от мен и ChatGPT, и ще ги оцени, точно както се случва в практиката. И като допълнение – ще проверим дали учителят ще успее да различи кое е попълнено от алгоритъма и кое – от попрестарял зрелостник.
Кой ли от двама ни ще се изложи повече? Вземайте пуканките.

повече информация
Евгений Замятин. Забравеният пророк

Евгений Замятин. Забравеният пророк

„Ние“ на Евгений Замятин е блестящ роман, защото в него наднича онова бъдеще, в което технологиите са победили човека. Вкарали са го в математическата си хватка, превърнали са го в цифра, в инструмент. Една от най-силните метафори на онова, което може би се задава и за което все повече си струва да си говорим. Технологиите определят правилата, а ние сме се превърнали в безсмислените части на един суров механизъм…
Често споменаваме Оруел и Олдъс Хъксли. И с пълно основание! Антиутопичните възможни светове, които си мислехме, че са останали в ХХ век, се завърнаха като тема, като заплаха.
Този писател е вдъхновител и на двамата, единственият му роман е антиутопия, не по-малко замисляща и осмисляща от тези на двамата класици. Защото се вглежда не толкова във възможния осъществен тоталитаризъм, а в една още по-актуална днес посока.

повече информация

Най-новите:

Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

Какво ли ще стане, ако обърнем стереотипа за изкуствен интелект? Нямаме насреща си един модел, с който например да си чатим, а безброй отделни „индивиди“. Раздаваме им задачи, всеки от тях работи автономно, специализира се в дадена работа, трупа знания по нея, контролира другите…
Целта например е да създават софтуер. Единият модел ще се научи да формулира изискванията, друг да пише програмния код, трети ще подготви визуалната страна, четвърти ще тества кое и как се е получило… и така ще се събере цяла софтуерна фирма, работеща милиони пъти по-бързо от обичайните, защото е изградена не от хора, а от алгоритми.
Колко далечно е днес това бъдеще?
Неотдавна Сам Алтман каза, че именно в тази посока се задават много сериозни пробиви. ИИ агентите са една от областите в компютърните науки, където очакваме големи новини. Следващите поколения изкуствен интелект, способни да решават значително по-сложни и комплексни задачи, допускащи много по-малко грешки. Мнозина от най-големите специалисти казват, че чрез този подход ще извървим следващата голяма стъпка в развитието на изкуствения интелект. Ето защо.

повече информация
„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

Николай Марков е сред специалистите, които проправят пътя към все по-масовото навлизане на изкуствения интелект във всяка област от живота ни. Макар повече от 2 десетилетия да е в света на информационните технологии, той е завършил инженерна физика и макроикономика. Опитът му минава от разработването на облачни решения през киберсигурността до изследването и внедряването на изкуствен интелект.
Днес е начело на екипа по ИИ, девопс и облачни практики на SoftServe. Заедно с това в TeamLandi разработва система, с чиято помощ малкият и среден бизнес ще получи достъп до пълния спектър възможности, които дава изкуственият интелект.
Защо тези технологии са тук, за да останат и да променят живота ни? Как така изкуственият интелект е първата технология, която може да навлезе в абсолютно всяка област? Как ще изглежда бъдещето?

повече информация
PC Mania, Gamers Workshop… Легендите се завръщат!

PC Mania, Gamers Workshop… Легендите се завръщат!

Обичаш компютрите и за да можеш да ги ползваш… си купуваш списания!?
Ама не е ли странно? Та нали онлайн има всичко? Днес е така, но тази дигитална история се ражда в едновременно близкото и толкова далечно компютърно минало. Едно хлапе мечтае да получи непознато списание с лика на Джеймс Бонд, което е привлякло погледа му. Лишава се от джобните си, за да го купи, но само няколко часа по-късно му го вземат „батковците“. Така обаче се пробужда интересът му към култовите компютърни списания от края на миналия век, любими четива на цяло едно поколение.
Десетилетия по-късно момчето отново „среща“ същия Бонд, списанието отприщва историята нататък. Минават хиляди упорити часове, докато днес проект „Лазарус“ е завършен, всеки може да разгледа пълната колекция от легендарните компютърни списания от 90-те и първите години на 21-и век. Един своеобразен културен феномен, който трудно може да може да бъде обяснен на следващите млади…
Вие кое списание обичахте? PC Mania, Gamers Workshop или някое друго от дългия списък?

повече информация
„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

Говорим си в Техническия университет в София, а… можем да сме навсякъде. Защото в лабораторията, в която се срещаме, се развиват следващите поколения средства за добавена и виртуална реалност. Те все по-убедително ще ни водят към съвършената имитация на света около нас.
Доц. Агата Манолова е декан на Факултета по телекомуникации на ТУ, преподавател с огромен опит. Специалист в компютърното зрение и невронните мрежи, но също и в разработването на добавена и виртуална реалност, холографски комуникации.
Защо въпреки очакванията на Марк Зукърбърг все още не сме в метавселената, където щяхме да прекарваме цялото си време? Колко далеч е моментът, когато ще постигнем съвършената, неразличима виртуална реалност? Кои са най-важните стъпки по този път и възможно ли е да се окаже невъзможно? Защо българските специалисти в тази област са толкова търсени и уважавани по света?
Време е за един съвсем инженерен и реален разговор за виртуалното и големите въпроси, които се задават в тази посока.

повече информация
Името на Apple-а. Историите зад големите марки онлайн

Името на Apple-а. Историите зад големите марки онлайн

Братовчеди ли са Java и JavaScript и ако нямат нищо общо… защо носят толкова подобни имена? Защо в название и символ на Apple се превръща толкова експлоатиран символ като ябълката? Какво ли е… Adobe? А Google? Има ли Lenovo общо с Ленин?
„Туй, което зовем ний „роза“, ще ухае сладко под всяко друго име“, казва Жулиета, цитирана от Шекспир. А туй, което зовем Apple или Amazon, щеше ли да ухае сладко под друго име?
Можем само да гадаем. Но зад названията на най-големите в онлайн света понякога се крият забавни истории. В следващите редове ще минем набързо през някои от най-поучителните и неочакваните.

повече информация
Кога се срещат щастието и успехът?

Кога се срещат щастието и успехът?

Има ли рецепта за успех в живота? А какво изобщо е успехът? Среща ли се, или се сблъсква с щастието? Кое обединява хората, постигнали забележителни резултати? А щастливи ли са те?
Полина Маринова Помплиано се посвещава на мисията да търси тези важни отговори. Като в същото време дава много силен пример как би изглеждала журналистиката на бъдещето.
От дете живее в САЩ, където сбъдва голямата си мечта да е журналист – кариерата ѝ минава през CNN и Fortune, докато не решава, че е време за следваща стъпка. Така създава собствена медия – бюлетинът The Profile, в който разказва историите на най-успелите хора в света, вече има над 100 000 абонати. Събира есенцията в първата си книга „Скрита дарба“, преведена на 12 езика, сред които и българския, благодарение на Даниел Пенев.
За срещата на успеха и щастието, за парите и късмета ще си поговорим с авторката, която си е общувала с хора като Дуейн Джонсън – Скалата, Мелинда Гейтс и Ричард Брансън. За бъдещето на медиите и начина, по който се снабдяваме с информация. За несъвършенствата, които създават изкуството и вечната сила на историите, които продължават да ни правят хора…

повече информация
Share This