Уордът на свободния интернет

окт. 18, 2024 | Истории

Уордът на свободния интернет

18 октомври 2024 | Истории

„Най-добрият начин да получиш правилен отговор не е да питаш. Много по-ефективно е да напишеш грешния отговор“. И всеки ще бърза да те поправи, да влезе в спор, нали така?

Именно това гласи „законът на Кънингам“, прелюбопитно правило за това как ни е променила комуникацията онлайн. Но кой е този Кънингам? Интересна и поучителна е неговата история. Един от пионерите на демократичния интернет, той проправя пътя на Уикипедия и системите за споделяне на мнения онлайн. А ако сте се чудили откъде идва името на свободната енциклопедия, измисля го именно той след неочаквана случка.

Огромен е приносът на днешния ни герой за начина, по който разработваме софтуер. Освен че е сред създателите на Аджайл манифеста, формулирал основите на днешната IT индустрия, Уорд Кънингам е автор на използвани навсякъде в наши дни концепции като технологичния дълг или екстремно програмиране.

Въпреки това днес за него ще намерите броени редове онлайн, които се повтарят. Ето защо е време да се заровим в историята на един от пионерите, прелюбопитните образи, застанали от светлата страна на технологичния свят. Онези, благодарение на които интернет все още е свободна платформа. В която въпреки неспиращата и задълбочаваща се доминация на гигантите, винаги има място за мнението на всеки…

 

Уики, уики уей

Началото на 90-те, Хауърд Кънингам и съпругата му са отишли на дългоочакваната екскурзия на Хавай. Двамата са сред пионерите на компютърните технологии, запознали са се в университета през 70-те години, на студентско парти след тежък изпит. По онова време компютърните технологии даже не са се изучавали като отделна дисциплина, двамата следвали електроинженерство в комбинация със софтуер. След като завършили, създали обща компания, с която помагали на пионерните фирми, решили да използват в ежедневната си работа дядовците на днешните компютри.

Работата обаче е останала у дома, двамата кацат на летището в столицата Хонолулу, където ги посреща небивала жега. Побързват да излязат и да потърсят бърз транспорт до хотела, а отпред ги чакат две автобусчета. С горди големи надписи… „Уики“ и „Уики-уики“. Какво ли ще рече това, зачудил се Уорд? Оказало се, че думата на местния език ще рече „бърз“, а двукратното ѝ повторение се превежда като „още по-бърз“. Това е първата хавайска дума, която Уорд чува (и май последната, която научава), но му се струва особено колоритна.

На познавачите на хавайския ще оставим да разкажат дали още повторения биха направили нещата още по-скоростни, но почивката на Хавай определено отминава бързо за семейство Кънингам.

Двамата се връщат у дома, а когато Уорд продължава работата си по страничния проект, който разработва в свободното си време, се сеща за бусчетата „уики“ и решава да го кръсти именно на тях: “WikiWikiWeb“. Само няколко години по-късно думата ще стане популярна като част от „уикипедия“, универсалното място, където често днес търсим независимия поглед. Един от символите на демократичния интернет, на опита за безпристрастност, на идеала за равноправие онлайн, който често влиза в решителна битка с идеите на големите играчи…

 

Уорд Кънингам

 

Хакуна матата!

И макар че нашият герой няма пряко отношение към създаването на самата свободна енциклопедия, той е не само неин кръстник (произходът на имената в технологичния свят понякога е безспорно любопитен), но и предтеча. Именно неговата система с двете „уики“-та поставя основата. Позволява хората едновременно да събират и допълват информацията си, да обсъждат проследимо, ясно и аргументирано. И всичко това… за да създаваме по-качествен софтуер.

Именно това е голямата мечта, която и днес, вече надхвърлил 70-те, продължава да преследва Уорд Кънингам. Както той разказва, през 70-те години компютърните науки вече се задават като голямо предизвикателство, а все още не са поставени истинските им основи. Разработването на хардуера напредва, въвеждат се инженерни практики, компютрите стават все по-бързи, докато създаването на програмите се случва хаотично, неорганизирано, оставяйки сериозни проблеми, които много по-трудно могат да бъдат решени впоследствие.

Уорд научава за създаването на мрежата, която ще се превърне в интернет, малко след като тя е разработена от екипа на сър Тим Бърнърс-Лий. И бързо се размечтава за това как ще имаме глобална платформа, чрез която ще можем да обменяме информация с невиждана скорост.

Създава първия си сайт пред 1993 г., когато интернет е всичко друго, но не и бърз. Ще трябва да мине десетилетие, преди скоростта да стане достатъчна, за да разменяме спокойно файлове с другия край на света.

 

Го, уики, гоу!

Първият сайт на Уорд е именно тази платформа, в която кани съмишлениците да обсъждат проблемите и големите въпроси, свързани с разработването на софтуер. И когато, година по-късно, му идва идеята как технологично информацията да може да се допълва от всеки гост, се досеща за екскурзията и бързите автобусчета на Хонолулу. Така се появява WikiWikiWeb – сайт, в който програмистите обсъждат и допълват идеите си… бързо, поне според тогавашните скорости, на които е способна мрежата.

Постепенно, след първото „уики“ ще се появят хиляди други, свързани с различни общности. Уорд ще предостави платформата на всеки, който желае да я използва, както сам казва, защото не му хрумва, че може да става дума за начинание, което може да бъде патентовано. „Уики“ ще се превърне в синоним на колекция от информация по дадена тема, още преди следващото поколение компютърни ентусиасти да доразвие идеята и да я превърне в „Уикипедия“ като „енциклопедия за всичко“.

Какво е уики? „В най-простата си форма това е сайт, който уважава интелектуалното творчество на читателя“, казва Кънингам. „Според него този човек, който чете сайта, може да знае нещо, което аз не знам. И когато той го знае, ако е готов да го даде, ние сме готови да го приемем. Той казва: „Ние водим разговор“. Не е ли готино? На това е изградена нашата култура – на доверието помежду ни“.

Именно в първото уики Уорд предлага още една от идеите, с които остава в историята на компютърните науки. През последните години доста се говори за концепцията за „екстремно програмиране“, с чиято помощ се разработва софтуер най-вече тогава, когато трябва да се случва бързо, например в стартъпите.

 

Уорд Кънингам

 

Екстремистът с очилата

Но… какво ще да значи екстремно програмиране? Спускате се по ски-пистата, докато си пишете кода или пък вдигате стокилограмова щанга от лежанка? Би било интересно, но, както бихте могли да се досетите от снимките на Уорд, идеята не е точно това.

Всъщност става дума за доста обширна концепция, при която програмистите трябва да разработват продукта си на кратки цикли, с по-висока производителност, която обаче не е за сметка на качеството. Нито пък на напрежението, както може би бихме могли да се подведем от наименованието.

Още една идея от екстремното програмиране е писането на код по двойки (дали пък е случайно, че Уорд от 50 години работи заедно с жена си?). Сред идеалите влизат простотата на кода, честата комуникация в рамките на екипа. И ако се чудите къде във всичко това е екстремното… то идеята е, че именно най-полезните според Уорд и съмишлениците му практики в създаването на софтуер са доведени до екстремни нива.

И ако за екстремното програмиране може да не са чували дори хора от софтуерния свят, то със сигурност това дали познавате една думичка от опита на нашия герой ясно показва имали ли сте досег с тази индустрия. През последните години да сме „аджайл“ е мантра, която се повтаря под път и над път. На български бихме я превели като „гъвкаво“ разработване на софтуер, концепцията идва в началото на новото хилядолетие от един кратък, достатъчно ясен и същевременно общ манифест, написан от водещи светила в индустрията. „10-те божи заповеди“ за програмистите всъщност са… 12. Принципи като например, че „хората и комуникацията стоят над процесите и инструментите“, че „работещият софтуер е по-важен от подробната документация“.

Надали днес ще чуете, че някой софтуерен екип, поне по нашите ширини, не спазва постулатите, формулирани от 17 „мъдри глави“ през 2001 г. (официалния им български превод ще намерите тук). Може би най-известни сред подписалите са Робърт Мартин, познат и на гостите на Дигитални истории като Чичо Боб, Мартин Фаулър и, разбира се, днешният ни герой.

Макар че през дългата си кариера той така и не спира да работи за семейната фирма, успоредно с това се включва в много други начинания. И ако повечето са свързани с не толкова големи проекти, встрани от мейнстрийма, струва си да отбележим, че две години работи за Microsoft в групата за „Патенти и добри практики“. Колко добри практики успява да въведе можем, само да предположим, след като не успява да се задържи особено дълго в тази работа.

 

Дългът зове

Да дължиш пари на някого… за мнозина е кошмар, за други – ежедневие. Ето че стигаме до още една огромна и много важна концепция, формулирана и популяризирана от Уорд – т.нар. технологичен дълг (technical dept).

Нерядко в бързината и водени от нуждата да се въвеждат нови и нови възможности в софтуера, създателите му се примиряват с компромисни решения. Оставят редове код, които биха могли да бъдат написани по-ясно, правят преценки, които са далеч от оптималните. Така бавно, но сигурно се трупа този показател, за първи път популяризиран от нашия герой.

Днес всички сме свидетели на огромните тонове технологичен дълг, трупани от най-големите софтуерни фирми. Мащабни проекти с милиарди потребители често се провалят с дребни грешки, не работят според очакванията, стават уязвими за кибератаки. Това явление е предсказано от Уорд още по времената преди интернет да завладее света. И ясно формулирано – според него всеки софтуерен екип трябва да следи технологичния дълг, който трупа и периодично да взема мерки. Така че вече създаденият код да се подобрява, адаптира, обновява…. Обратното на онова, което изразява традиционната програмистка мисъл „щом работи, не го пипай“.

Е, с тези му размисли можем да предположим защо Уорд така и не се налага сред гигантите в Силициевата долина, които все бързат ли, бързат, в търсене на нови възможности на софтуера… и на милиарди.

 

Уорд Кънингам

 

Вересия – никому!

Ето че въпреки всички негови забележителни успехи и приноса му за начина, по който днес създаваме софтуер, много по-вероятно е да срещнете името му като част от „Закона на Кънингам“, с който започнахме. Но как програмистът става популярен с мисълта, че „Най-добрият начин да получиш правилен отговор не е да питаш. Много по-ефективно е да напишеш грешния отговор“? Вината не е негова.

Някои търсят корените на закона в древността. Например в Платоновия диалог „Менон“ Сократ се съгласява с погрешните заключения на своя приятел Менон, надявайки се, че по този начин разговорът ще продължи. Така или иначе, принципът продължава да работи безотказно във фейсбук, защото често хората обичат да изглеждат по-умни от другите. И онлайн имат възможност да го демонстрират с пълна сила (макар понякога резултатът да е обратният).

Макар да признава, че популярността на „закона“ го ласкае, програмистът смята, че правилото се самоотрича от това колко често се цитира онлайн. Всъщност, формулировката е предложена от Стивън Макгийди, дългогодишен лидер на производителя на микропроцесори Intel.

 

Уорд Кънингам

 

Узми си Уордо

Стивън си спомня как през 80-те Уорд му дава този съвет за общуването в предците на днешните форуми. После нашият герой казва, че е цитиран погрешно, но това не пречи законът да стане по-популярен от истинските му успехи. Докато той самият смята за най-голям принос платформата „Уики“ и вярва, че именно тя ще бъде увековечена на надгробния му паметник.

Защото помага да споделяме, да работим заедно, да се допълваме – нещо, което все по-трудно се получава днес, отбелязва той. „Понякога, когато работиш в екип, трябва да се довериш на хората повече, отколкото имаш основание да го направиш“, казва Кънингам. „И това работи, защото повечето хора са добри.“

Това ни го казва човек, цял живот воден напред от технологиите. Който още през 90-те живее в дом с няколко вътрешни мрежи, в който всеки обитател, дори котката има уебсайт. А компютрите са пръснати наоколо, както в повечето домове се разлистват списания, както сполучливо отбелязва журналист, оказал се на гости на програмиста.

„Уорд винаги е бил социален тип“, казва жена му Карън. „Той е особено заинтересован да се среща с хора, които предизвикват мисленето му или вдъхновяват интелектуалното му любопитство. От доста време истинският му фокус е върху общностите, върху начините за използване на технологиите, така че да се изграждат такива“.

 

Уорд Кънингам

 

Просто Уорд

„Наистина смятам, че програмирането е лесно и забавно занимание“, казва Уорд.

„Тези, които го смятат за трудно и скучно, трябва просто да натрупат още малко опит“.

И ако има още нещо от професионалната му биография, което си струва да споменем, преди да се разделим, то е, че Уорд е сред хората, които дълги години популяризират „малкия език“ за програмиране – SmallTalk. (Още за него – тук.) Начинанието, чийто синтаксис е толкова лаконичен, че може да се събере на пощенска картичка, всъщност се оказва изключително удобно за редица ситуации.

Защото, както обича да повтаря нашият герой, основно правило в работата на хората, създаващи софтуер, трябва да е простотата. Простите решения са най-елегантни, разбираеми, лесни за поддръжка. А всяко усложнение, което може да бъде избегнато, си струва да бъде.

„Какво е простотата? Най-краткият път към дадено решение“, казва той. „Всъщност се наслаждавам на сложността, която дава възможност за действие. Ако тя ме предизвиква, е много приятна. Но понякога трябва да се справям със сложност, която не ми дава сили. Сложността, която презираме, е тази, която води до ненужни трудности.“

А като се замисли човек… за софтуерния свят това е безспорно. Но дали пък не е чудесно правило и за живота?


 

Материалът е подготвен със специалното съдействие на Ирина Марудина.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг....

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

Сред модерните новини на деня – изборите, Big Brother и внезапното нахлуване на есента, някак си в обществения дневен ред се вмъкна вестта, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин...

повече информация
„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

Защо си струва да познаваме по-добре миналото? Надали има кой да ни отговори по-обосновано от днешния гост. Освен че призванието му е да пали интереса към историята на младите хора, добрата памет...

повече информация
Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

15 общоприети твърдения за българската история и 15, измислени от изкуствения интелект. Ще успеете ли да ги различите? Кое е исторически факт и кое – безсмислица? Днес, както никога, спорим за...

повече информация
Какво ще правим, когато 1/3 от работните места изчезнат?

Какво ще правим, когато 1/3 от работните места изчезнат?

Развитието на изкуствения интелект ни изправя пред невиждана, всеобхватна социална трансформация. Докато неглижираме напредъка в тази сфера, големите компании инвестират в мултимилиардни проекти,...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

В литературните среди отекна новината, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин Ханчев“ сред избраните от журито финалисти е попаднал неочакван състезател – 21-годишният Христиан Папазов от силистренското село Ножарево е изпратил стихове, генерирани от изкуствен интелект. Христиан (или който и да стои зад това име) се отказа от участието си, пишейки, че единствената му цел е била да привлече вниманието към темата.
Не знам дали вярвате в съвпадения, аз – не. На 25 октомври, ден преди новината да излезе, бяха обявени 10-те избраници на журито в друг популярен поетичен конкурс. И ето че отново в селекцията попаднаха… генерирани стихове. Този път като част от експеримент на Дигитални истории.
Но как така само за два дни двама „автори“ със стихове, написани от ИИ, се озоваха сред най-добрите, тези, измежду които ще бъдат избрани победителите? И, по-важното: кои са големите въпроси и изводи от това? Вярваме или не в съвпадения, явно е, че е дошло време да поговорим по-адекватно и задълбочено за големите въпроси на днешния ден.
Денят на будителите според мен е точният, за да се събудим…

повече информация
Да завършиш на 88. Уроците на д-р Шойлев

Да завършиш на 88. Уроците на д-р Шойлев

80-годишен, днешният ни герой отива да прави компания на позната, която ще се записва да следва журналистика. Спонтанно и той решава да се върне на студентската банка. Това се превръща в приключение, продължило 8 години, пълно със знания и упорито учене. Преди няколко месеца, вече навършил 88, Петър Шойлев получи дипломата си като доктор по журналистика!
Срещаме се, за да си поговорим за ученето и любовта към науката, за журналистиката и бъдещето на начина, по който се снабдяваме с информация. За това как третата възраст може да не е печално, тъжно, самотно занимание, а заслужената есен на житейския път. Как и у нас да имаме повече щастливи, усмихнати и наслаждаващи се на дните си възрастни хора. А какви ли са бъдещите планове на д-р Шойлев?
Все повтаряме, че днес човек трябва да учи през целия си живот… Но как е възможно някой да е толкова мотивиран, да има силите да следва в изцяло нова област на тази възраст, при това да завърши с пълно отличие докторат? Ето как!

повече информация

Най-новите:

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

В литературните среди отекна новината, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин Ханчев“ сред избраните от журито финалисти е попаднал неочакван състезател – 21-годишният Христиан Папазов от силистренското село Ножарево е изпратил стихове, генерирани от изкуствен интелект. Христиан (или който и да стои зад това име) се отказа от участието си, пишейки, че единствената му цел е била да привлече вниманието към темата.
Не знам дали вярвате в съвпадения, аз – не. На 25 октомври, ден преди новината да излезе, бяха обявени 10-те избраници на журито в друг популярен поетичен конкурс. И ето че отново в селекцията попаднаха… генерирани стихове. Този път като част от експеримент на Дигитални истории.
Но как така само за два дни двама „автори“ със стихове, написани от ИИ, се озоваха сред най-добрите, тези, измежду които ще бъдат избрани победителите? И, по-важното: кои са големите въпроси и изводи от това? Вярваме или не в съвпадения, явно е, че е дошло време да поговорим по-адекватно и задълбочено за големите въпроси на днешния ден.
Денят на будителите според мен е точният, за да се събудим…

повече информация
„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

Защо си струва да познаваме по-добре миналото? Надали има кой да ни отговори по-обосновано от днешния гост. Освен че призванието му е да пали интереса към историята на младите хора, добрата памет пък е тази, която го превърна в недостижим рекордьор в една забележителна област на познанието.
Борис Русев спечели невероятните 34 победи в куиз шоуто „Последният печели“, преди сам да се откаже да продължи нататък. И да се върне към истинското си призвание като гимназиален учител по история в столичното 31-во училище „Иван Вазов“, познато на всички като „Бастилията“.
Днес е толкова модерно да си говорим за история. Но… защо? И защо тя не спира по-скоро да ни дели, отколкото да ни събира? Как да пробудим интереса на младите хора към миналото и защо е важно да го познаваме? Дали любовта към него минава през личните истории, през съдбите на предците ни? Какво ще кажат бъдещите историци за днешните странни времена? Вярно ли е, че… хан Крум е наложил закона да се отсичат ръцете на крадците?
Не е вярно. А отговорите на другите въпроси ще потърсим заедно с шампиона, който постигна недостижим рекорд.
Междувременно… защо не проверите, вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, „измислени“ от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!

повече информация
Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

15 общоприети твърдения за българската история и 15, измислени от изкуствения интелект. Ще успеете ли да ги различите? Кое е исторически факт и кое – безсмислица?
Днес, както никога, спорим за миналото си. Намираме силните исторически моменти, които ни карат да се гордеем, но лесно залитаме и по измислената история.
Можем ли да различим историческите факти от измислиците? Хайде да проверим заедно. 15 твърдения, генерирани от ChatGPT за българската история (и проверени от историк) и 15, които алгоритъмът измисли, помолен да пофантазира. 15 от твърденията са верни, 15 – изцяло измислени от изкуствения интелект.
С този тест започва историческата поредица от Дигитални истории. Ще поговорим с историка Александър Мошев за големите клишета онлайн, ще съберем поуките от някои любопитни фалшификации в мрежата. Ще дадем думата на писателите Виктория Бешлийска и Захари Карабашлиев, на учителя по история и куиз рекордьор Борис Русев. А междувременно сте вие – ще успеете ли да различите фактите от измислиците?
Колко добре познаваме историята си? Нека проверим заедно, а накрая ще обобщим резултатите.

Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до символичния 10 ноември, а на 15-и очаквайте резултатите.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
Какво ще правим, когато 1/3 от работните места изчезнат?

Какво ще правим, когато 1/3 от работните места изчезнат?

Развитието на изкуствения интелект ни изправя пред невиждана, всеобхватна социална трансформация. Докато неглижираме напредъка в тази сфера, големите компании инвестират в мултимилиардни проекти, чрез които машините могат да заменят 1/3 от работните места на планетата в близкото бъдеще. При това без да се раждат нови професии, както е било винаги досега. Да, технологичният напредък в тази област понякога изглежда като научна фантастика, само че той вече е тук, както ще стане ясно от разговора с днешния ни дигитален гост.
Петър Петров се занимава професионално с въвеждането на изкуствения интелект в практиката. Той е начело на ИИ екипа в Eleven VC – фонда, обединяващ някои от най-обещаващите български стартъп компании, сред които е и първият български еднорог – Payhawk. Неотдавна излезе първата му книга – „Изкуствен интелект: душа и силиций“.
Как да счупим клишетата и да започнем важния диалог за бъдещето, именно разговора, заради който съществува и този сайт? Как да се подготвим за непосредственото бъдеще, в което изкуственият интелект променя толкова много области от живота и ни изправя пред немислими доскоро предизвикателства?

повече информация
Share This