Първият учебен ден наближава и това е повод да потърсим отговори на големите въпроси, свързани с образованието. Как в българските училища да влязат повече млади и подготвени учители? Как да се преподават технологиите, след като в динамичния им свят всяка седмица се появяват големи новини? Как изкуственият интелект може да се превърне в приятел и помощник и на учителя, и на ученика?

Ангел Георгиев решава, че ще се занимава именно с образование преди 18 години. Създател на платформата Знам.бе, дълги години развива програмите на СофтУни. А отскоро с друга млада учителка – д-р Теодора Димитрова, създава приложната академия за образование „Синдео“. Целта ѝ е да подпомага, подготвя и вдъхновява настоящи и бъдещи учители да се справят с предизвикателствата и да бъдат по-ефективни в съвременната динамична среда. (Цялостната програма ще намерите тук.)

– Една от идеите на вашата академия е повече млади хора да влязат в образователната система. От какво зависи дали ще се получи?

– Идеята е да помогнем на хора, които имат желание да влязат в класните стаи, да разберат как да го направят.

Да преподаваш в училище, днес е по-достъпно от всякога.

Законът отдавна е променен, един човек, дори без педагогическо образование, може да влезе и да преподава. Учителите и директорите имат възможност да привлекат такъв тип хора и да им помогнат да се реализират успешно в образователната среда.

Нашата академия иска да помогне на хората да придобият всички знания и умения, които са им необходими, за да могат спокойно да преподават. Подготвяме различни обучения, които ще правим до края на годината, едно от тях е за грамотност. Учителката вече има богат опит, преподава и на студенти. И ми каза: „когато започвах, ми беше изключително трудно, защото не знаех толкова много неща – нормативна рамка, инструменти, как да си планирам една учебна година, един час, какво да направя за децата, как да подходя към всеки казус, който ми се случва“. Това е нещо, с което се сблъсква всеки млад учител и има нужда от повече подкрепа.

Това не означава, че в университета не се показва, даже имат задължителна практика, но по това, което виждам и усещам, няма достатъчно инструменти и практики, които да се дадат директно на учителите, за да могат да ги въведат в часовете си.

За да се запишат повече хора, трябва да се разбере, че това да си учител е нещо, което може да се случи за теб.

Ангел Георгиев и Теодора Димитрова от академия „Синдео“

– Какъв е най-краткият път? Ето, аз съм програмист, ако реша да преподавам, какво трябва да направя?

– Още утре мога да те препоръчам на едно училище и веднага ще те вземат на работа.

Това е най-краткият път – да намериш училище, в което има нуждата от такъв човек.

Вземането е лесно, следващата стъпка е доста по-важна, именно за нея става дума. Най-краткият път е да намериш училище, което е готово да инвестира в теб.

– Как изглеждаше твоят път?

– Когато отидох в училище за първи път, вече имах опит като човек, водил обучения на възрастни и извънкласни дейности на ученици. При мен не се случи по най-краткия път, защото имам опит от 7-8 години с обучения на търговски персонал; имам подготовка в преподаването.

Просто един приятел учител ми каза: „Ачо, трябва ни човек, който да преподава програмиране. Ти водиш извънкласни дейности, дай да пробваме“. Пробвахме и се оказа, че се получава. И е много

отблагодаряващото се, защото децата искрено се радват, когато виждат учител, който идва от практиката.

А ако нямаш опит в преподаването, според мен най-прекият път е нашата академия. За 9 месеца – от октомври до юни, ние ще дадем всички знания и умения на тези хора, които ще са готови да влязат в училище.

На 10-тина души вече съм помагал да влязат в часове в различни училища, в момента продължават да преподават двама-трима. Останалите или нямаха знанията, уменията, или пък разбраха, че не е точно за тях. Но го разбраха по трудния път.

Нашата подготовка ще помага на такъв човек да започне работа още следващия септември. Това, което ще направим допълнително скоро, е с университети партньори да запишем човека в педагогическа следдипломна квалификация, която много университети в България предлагат. С нея ставаш правоспособен учител по това, което си завършил като висше образование.

– Какво те изненада, когато попадна в училище? Кое не беше очаквал?

– Може би най-много ме изненада, че

трябва да бъда не просто човекът, който предава знания, а и който слуша, разбира учениците и ги подкрепя, дори в техните ежедневни неволи.

Веднага ми изниква един ден в първата учебна година, влиза осми клас след някаква тежка класна работа. Всичките изглеждат уморени, отегчени, тъжни. Аз съм си планирал да им преподавам нещо сложно и да си казвам: „Окей, явно няма да го правим. Искате ли да играете?“. Всичките отварят очи. „Днес няма да правим нищо, ще ви оставя да играете. Само искам да сте по-тихи.“

Толкова много се зарадваха, следващия час, дойдоха с такова желание! Очакваха, че пак ще играем, казах им: „Не, този път ще правим нещо друго“. Обаче заради това, че ги слушах, видях и разбрах, че този момент не е най-добрият да преподавам ново знание, следващия път те бяха много по-мотивирани да учат.

Тогава реагирах първосигнално, инстинктивно, дори не се замислих. След това много съм анализирал тази ситуация, дали това наистина е било най-правилното решение в този момент. И осъзнавам, че е било. В момента се опитвам да бъда по-осъзнат, когато взимам такива решения, така че да са спрямо настоящия интерес на децата.

– Защо според теб стигнахме до ситуация, в която учителската професия е застаряваща?

– Според мен защото

учителската професия десетилетия наред не е била на най-висока почит.

Когато бях ученик, може би това идва и от семейството, моите родители винаги са се отнасяли с уважение към учителите. Много рядко съм си позволявал нещо неуважително и то обикновено е било, за да се покажа като готин в някаква група. Но винаги ми е било тъжно.

Но след 2000 г. мисля, че вече нямаше толкова голямо уважение към учителите. Заради по-ниските заплати, заради много неща, които са се случвали през годините.

Министерството на образованието през последните години направи няколко много полезни стъпки – вдигна минималната работна заплата на учителите, а това веднага вдигна и средната им заплата. Създадоха много инструменти, с които да стимулират ученето, развитието на тези учители, подпомагат директорите.

Да, не работи еднакво добре навсякъде, но определено направиха добри стъпки. Минималната работна заплата на един учител, по дефиниция вече е два пъти по-висока от общата. Което означава, че когато се вдига минималната работна заплата, веднага я следва и тази на учителите.

В момента чисто е около 1500 лева, един учител започва веднага с толкова , без никакъв въпрос. А в едно малко населено място това е доста добра заплата.

И това е нещо, което не се знае масово. Затова повечето млади хора нямат интерес и естествено се стига до застаряване. Хората в системата масово са претоварени, особено учителите по математика и природни науки, вземат повече от задължителните часове. Просто защото няма кадри. Именно затова направихме академията.

– Колко хора трябва да влязат в системата, за да е добре работеща, балансирана възрастово, да има достатъчно подготвени учители по всички предмети?

– В момента имаме около 80 000 учители. НСИ дава официална статистика от около 67 000, но само от общообразователните училища, в нея не влизат професионалните гимназии.

Тези около 80 000 учители покриват необходимостта, да кажем, на 90%. 90 000, в перфектния вариант 100 000 учители, биха покрили цялата нужда на страната. Това е регулирана професия, няма как да има много повече.

По-големият проблем е, че

15% от учителите вече са в пенсионна възраст.

Те не би трябвало да работят, ако има млади хора и не е въпрос дали го искат – по закон, ако човек, който не е пенсионер, може да заеме дадена позиция, училището е задължено да го вземе.

Тези 15% са огромната нужда на системата в момента. 10 000 – 12 000 души. А нагоре има още 20 000 – 25 000, които е добре да се включат.

В същото време всяка година от университетите излизат около 20 000 души с педагогическа правоспособност и далеч не всички стават учители. Защо е така? От една страна, според мен, това са филолози, които не са влезли, за да учат педагогика. Много голяма част от тях продължават в други посоки – стават преводачи, консултанти. Така или иначе, има сериозна липса, която не се покрива от университетите.

– Според теб как трябва да преподаваме технологиите? Всяка година, всеки месец в тази област се случва нещо голямо, напоследък е изкуственият интелект. Обаче образованието е консервативна система, която не може всяка година да сменя учебния план и да въвежда нови неща. Как трябва да подхождаме?

– В нашата цялостна програма първите 3 от 9 месеца – 1/3 от преподаването, са дигитални умения за учители. Три месеца, в които сме се фокусирали само върху това, защото вярваме, че е много важно, за да може тези учители да са успешни в настоящата реалност.

Според нас технологиите трябва да се преподават в другите предмети и през тях, а не като отделен предмет.

В момента имаме „Компютърно моделиране и информационни технологии“, което започва от трети клас. Там се преподава начинът, по който да използваш компютъра за конкретни задачи. Това за мен е много ценно и такъв тип предмет е важно да съществува до определена година.

След това се появяват предметите „Информатика“ и „Информационни технологии“, като се учи и програмиране. Според държавния стандарт във всяка точка на България трябва да се учи HTML и CSS, начинът, по който работят уеб сайтовете.

Това за мен е много ценно, точно колкото история, география, физика, химия. Все са предмети, които не те правят химик на световно ниво, но те правят човек, който разбира как работят градивните блокчета на тази наука.

След като завършиш училище, може да нямаш никакъв интерес към химията и никога да не я погледнеш, но е ценно да имаш базови знания.

Според мен обаче информационните технологии не трябва да се преподават като отделен предмет, а във всеки предмет учителите да ги използват, за да преподават. Тогава те, по подразбиране, ще очакват и от учениците да ги използват, за да научат по този предмет или да покажат знания. Затова според мен е много важно всеки учител да има дигитални умения, които да прилага в своите часове, за да може и учениците да го правят.

– Обаче това е трудно да се случи и заради системата, и заради застаряването, и защото има поколенческа бариера за технологиите.

– Направихме едно обучение за медийна грамотност и изкуствен интелект – два елемента от дигиталните компетенции. Как да разпознаеш фалшиви новини, да боравиш с информация по адекватен начин, да проверяваш източници и как да използваш най-новото нещо – изкуствения интелект. Много голяма част от учителите, които се записаха, бяха възрастни.

Те имаха много голям интерес да се развиват. Според мен не е възрастовата бариера това, което пречи. Защото базовото ниво на разбиране на тези технологии не е невъзможно за всеки. Не мисля, че един по-възрастен учител би имал по-голяма трудност да разбере базовите постановки и да използва търсене в Google по адекватен начин с параметри, да покаже на учениците как бързо и лесно да стигат до правилната информация.

Тези по-възрастни учители казват, че учениците им се интересуват от тези теми. Те не се борят със себе си, а с това да бъдат в крак с учениците, което е много адекватно и много ценно.

Бариерата е подобна на тази по математика. Много приятели ми казват, че не са добри в нея, идва сметката и отказват да сметнат колко дължат. Това е абсурдна постановка да не можеш да събереш 2-3 числа. Това е бягане от отговорност под една или друга форма.

Според мен така е в училище с дигиталните умения. Те са нещо, което може да бъде прието от всеки. Особено това базово ниво, абсолютно всеки учител може да го направи.

– Стига да има желание, сили да се развива. Спомена изкуствения интелект – свикнаха ли вече учителите, че това не е просто нещо, което ще пише домашните, а може да е и полезно?

– Начинът, по който сме построили нашето обучение, е, че първо разказваме за инструментите с изкуствен интелект, които са в помощ на ученика пред учителите. Казвам: „ИИ може да се използва от учениците така и така. И – изненада! – те дори вече го използват по този начин. Ако им давате такъв тип домашни, изкуственият интелект може да ги напише“.

Първо се опитвам дори да им засиля тази представа, че ИИ може да е нещо лошо, за да може в такава крайност да отиде, че да си кажат: „Добре, значи няма отърване от него, а какво да направим?“. Да стигнат до прозрението, че трябва да знаят каква е тази технология.

След това започвам да им показвам инструменти в помощ на учителя. Концепцията е, че ИИ е много умен съсед, с когото нямаш никакъв визуален контакт. Имаш една врата, под която пускаш листчета, после той ти връща други. Той е много умен, но няма никаква представа за теб, никога не те е виждал, но може да прави много добри неща. Трябва да му дадеш достатъчно контекст, да му кажеш каква е твоята цел, за да може да ти помогне. Ако му кажеш: „Реши ми задачата, която учителят по математика ми е дал“, ще я реши, без да те пита.

Докато, ако учителят постави задачата така, че ученикът да трябва да обясни решението – окей, имаш решение, но искам да ми го разкажеш. Написал си есе, разкажи ми защо стигнал до тези изводи?

Много бързо и лесно може да се хване дали този ученик има собствено разсъждение за това, или използва инструмент с изкуствен интелект.

Стигам дотам на края на това обучение, че изкуственият интелект помага, за да разширява дистанцията между учителите, които просто взимат даден материал и го предават на учениците си и тези, които наистина мислят, разбират, искат да направят нещо повече с този клас, с тези ученици.

Завършваме обучението с инструмента „Обърната класна стая“. Много учители ни казват, че се притесняват, че децата пишат домашните с ИИ. Не им ги давайте като домашна, дайте им го като подготовка за следващия час. Дайте им същите задачи, преди да сте предали материала. Те ще намерят отговорите, 50% от тях най-вероятно ще са грешни, обаче ще имаш поле да обсъждаш защо са грешни и да предадеш новото знание, след като те вече са използвали „суперготиния инструмент ИИ“. И ти много лесно можеш да го обориш, просто защото е решил задачата грешно, 2 и 2 не е равно на 5. Вярвам, че това може да се случи в почти всеки предмет.

– Не знам дали ти е попадал моят експеримент – съзтезавах се с ChatGPT кой ще изкара повече на матурата по български и литература. И двамата изкарахме доста добри оценки, но го победих с малко. Имаше допълнителната задача – проверителят да различи кой е моят отговор и той се справи заради литературно-интерпретативното съчинение.

– Дори да може да напише достатъчно добро съчинение, не мисля, че е лошо. Ако това се случи, би трябвало ние да започнем да мислим на системно ниво.

Окей, досега учителят е искал от ученика да напише съчинение, вече има инструмент, който го прави.

Тогава учителят може да поиска от ученика да изгради система от такъв тип съчинения и да намери приликите и разликите между тях, което ИИ също може да направи. Обаче този анализ, който се случва след това, е умение, което ти трябва много често в реалния живот. Виждаш супер много информация и правиш връзки, така работи мозъкът – опитва да извади смислена информация от тези данни.

Добре, ИИ може да прави една от задачите. Дай на детето 10 такива задачи! То да реши 10-те, да направи аналогии, да свърже тези идеи, да разбере защо или да използва 10 различни ИИ платформи и да види каква е приликата и разликата между тези модели, защо е така, на какви данни са тренирани. Така имаш следващите задачи, които могат да свършат същата работа като литературно-интерпретативното съчинение.

По моето разбиране целта му е учителят да разбере дали даден ученик е разбрал това, което интерпретира – дали го е прочел, дали е минало през него, дали го интерпретира по някакъв смислен, логически свързан начин.

– И дали може да се изрази пълноценно.

– Точно изразяването е нещото, което може би е най-трудно за него. Когато имаш инструмент, който може да ти пише изразните средства, ти губиш интерес да ги развиваш, което означава, че може да спреш да ги имаш. Може ми там трябва да се мисли как да се подобри подходът.

– Бил Гейтс, още когато се появи ChatGPT, каза, че това е революция точно заради образованието и здравеопазването. Просто защото огромна част от света, която никога не имала достъп, вече може да има учител или лекар. Според теб задават ли се големи промени в образованието заради ИИ?

– Според мен огромни, революционни промени няма да настъпят. Както не са настъпили след въвеждането на компютъра. Има еволюционни промени, много добри неща се случват, но те не са тотална промяна.

Събирането на група от деца с един или няколко възрастни, които да правят нещо заедно, според мен няма да се промени. Това ще остане като начин на затвърждаване или фокусиране върху даден конкретен елемент от знания, умения или нагласа.

По-скоро това, в което ще помогне ИИ, е, както казах, да обърне класните стаи. Първо, те да не бъдат: „Аз, учителят, сега ще ти кажа на теб, ученика, какво трябва да знаеш!“. И в момента добрите учители не го правят, но просто ще изчезне.

Ще се обърне тази схема, в която учителят е отпред, а децата гледат към него. „Лусио Архитекти“ са българско студио, правят дизайн на училища и имат много успешни примери за начин, по който се образува учебната среда. Тя да не е задължително децата да гледат гърбовете на другите и един учител отпред, а по-скоро е пространство, което може да се обърне. Малки групички да работят по някаква задача; голям кръг, в който да се дискутира, в единия ъгъл нещо се случва, в другия. Променящи се пространства, които да позволяват пак един или няколко възрастни с повече на брой деца да правят някакъв процес.

Това нещо няма да се промени. Физическата нужда тези хора да се събират заедно няма да изчезне, поне не с ИИ.

Може да стане с виртуалната, добавената реалност, но тази технология все още е по-слабо развита.

– Но и не бива да я подценяваме.

– Според мен всичко това вече ще помогне да излязат такъв тип революционни образователни системи. Имам идея за една такава. Не е задължително учебната година да бъде от септември до юни – 9 месеца, в които всеки ден отиваш на училище и правиш нещо конкретно, а после имаш 2-3 месеца ваканция.

Една такава революционна образователна система със сигурност няма да е масовият начин на обучение, но вярвам, че за някои ще е много ценна. Децата имат нужда от почивка, но не и 2-3 месеца, фокусирани в лятото. Аз си представям, че годината може да се разделя на три четиримесечни раздела от по три месеца обучение и месец почивка.

И това обучение не е задължително да се случва физически на едно място. Два месеца се подготвят задания, работи се с тези ученици дистанционно, като се дават твърдите неща, които трябва да разберат, да научат, да подготвят. Един месец има ударна работа в екип, физически се събират на едно място, за да могат да подготвят всичко това.

Това нещо с технологиите може да се направи много добре. Изисква драстична промяна в ежедневието на родителите, на учителите, на всички, но според мен ще помогне на учениците, които имат нужда от повече самостоятелно време и по пълноценна почивка. Без 3 месеца ваканция, след които да започват отначало.

– Биха помогнали доста нови явления – например дистанционната работа. И пак проблемът е, че става дума за много консервативна система. Интервюирал съм и учител, който никога не е стъпвал в училище. Докато има много какво да променяме и развиваме. Сегашната учебна година е измислена заради работата на полето – да могат децата да помагат до 15 септември. Трудно и бавно се променят нещата…

– Според мен ще се виждат такъв тип революции. И в някакъв момент, не задължително заради технологиите, ще има успешни примери, които се прилагат все повече и повече и в по-консервативната гледна точка на образованието.

А защо е консервативна? Мисля си в контекста на това защо има частни уроци. Родителите искат своето спокойствие, което да рефлектира в това: „Аз съм сигурен, че това дете може да се справи на даден изпит“. Може да е матура, класна работа. Има много конкретни моменти, в които се проверява знанието, детето трябва да даде 100% от себе си, и ако не успее, това може да рефлектира много лошо на дългосрочното му развитие.

Тази система е консервативна точно защото, ако нещо се промени, то може да е лошо за цяло едно поколение.

Въпреки че много ясно се видя с пандемията, че от днес за утре минахме в онлайн обучение, което е коренна промяна на цялостната образователна система! И се оказа, че става. Може би не на 100% от това, което би било иначе, но става. Ще виждаме все повече такива промени.

– Интересни промени се задават и заради технологиите, и изкуствения интелект… А използвам случай да те поканя – и теб и всички читатели, да се включите в една важна анкета за отношението ни към него – тук. Благодаря ти и дано в „Синдео“ се запишат много и талантливи бъдещи учители!