В тази рубрика под формата на класическо (или нестандартно) интервю гостуват събеседници, които имат интересна гледна точка към дигиталното настояще. Технологични специалисти, учени, инфлуенсъри, писатели и други хора на изкуството. И дори… котарак.

„Информацията бе свобода. Сега е инструмент на робството“

„Информацията бе свобода. Сега е инструмент на робството“

Днешният ни гост никога няма да има за конкуренция изкуствения интелект. Защото е не само виртуоз на словото, но и толкова нестандартен ум, който няма как да бъде уподобен. Прочетете романа „Корабът на сирените“, изживейте някоя от многобройните му пиеси и ще се убедите.
Александър Секулов е драматург, поет, белетрист, превеждан и награждаван. Журналист с огромен опит и… създател на два музикални клуба в Пловдив. Автор извън всякакви клишета.
За словото като оръжие ще си поговорим. За „насилственото деформиране на обществените нагласи и негласната гражданска война, която продължаваме да водим“.
За революциите в дигиталните времена. За развитието на човека в технологичния свят и духовната леност. За интелигентния хумор и ръба на литературното благоприличие. За въглеродните и информационните емисии. Смислени думи по важни теми, които си заслужават да бъдат прочетени внимателно…

повече информация
„В тежка етична криза сме. Време е за рестарт!“

„В тежка етична криза сме. Време е за рестарт!“

Може ли религията да ни помогне с етичните норми, които да въплътим в изкуствения интелект? Защо във времената, когато вярата е все по-рядко обсъждана тема, за нея продължават да се водят войни?
На пръв поглед далечната връзка между вярата и технологиите според мен е много важна. След като на Дигитални истории вече е гостувал православен свещеник, дойде моментът и за един особено интересен представител на втората най-разпространена религия у нас.
Бирали Бирали е духовник със сериозно образование, до неотдавна беше заместник-главен мюфтия на България, бил е начело и на Националния съвет на религиозните общности.
Води собствена онлайн видео поредица, в която говори на религиозни, но и на общочовешки теми. Преподава методика на религиозното обучение и психология на религията. Начело е на център за духовно наставление и консултации към главното мюфтийство.
Може ли да вярва изкуственият интелект на бъдещето, или сам да се обяви за бог? Може ли с напредването на технологиите той да замени духовниците? Къде трябва да сложим предела на тези технологии, за да оцелеем като цивилизация? Какво ни липсва най-много в уж напредналото ни технологично общество, за да живеем по-добре? Отправяме се по пътя на актуалните, но и вечни въпроси…

повече информация
„ИИ е груб импулс, който ще събуди човечеството“

„ИИ е груб импулс, който ще събуди човечеството“

Как технологиите са на път да решат вечната битка между диктатурата и свободата? Защо може да се окаже, че голямата технологична заплаха за човечеството всъщност идва от изток? При това със сериозните аргументи на човек, познаващ отблизо Китай и неговите особености.
С мнения за технологичната промяна на Дигитални истории са гостували технологични специалисти, творци, учени, предприемачи, дори духовници. Ето че дойде моментът за прелюбопитната среща с един специален гост от света на дизайна.
Свилен Гамолов е световноизвестен продуктов и интериорен дизайнер, който повече от 23 години работи в България, Кипър и Китай. През 2018 г. попада в топ 100 на световната класация за дизайн на Design Intelligence Award, Ханджоу, Китай. През същата година в Комо, Италия, получава платинена награда за дизайн в състезание с 45 906 проекта от цял свят. Работи за превръщането на Варна в място на среща на дизайна в България и света чрез Дизайн Хъб Варна. Ръководи Gamolov Design Studio.
Как ще изглеждат домовете на бъдещето? Защо пазарът на недвижими имоти ще се промени из основи след броени години? Трябва ли човекът да се откаже от състезанието с машината, като се научи да дава алтернатива? Защо технологиите са тук, за да ни събудят от десетилетията на самодоволен застой?

повече информация
„Има ли страна от живота ни, която ИИ няма да промени?“

„Има ли страна от живота ни, която ИИ няма да промени?“

Защо сме толкова неподготвени за големите промени, които ни носят технологиите? Можем ли да наваксаме? Какви са най-важните новини, които да очакваме от новата 2024-а? Защо революцията във всяка област на живота ни е необратима и дори по-близка от очакваното, при това със силата на научните аргументи?
Защо е важно час по-скоро да се оттърсим от злободневното и, изправени пред огромни предизвикателства, да се обединим?
Доц. Мариана Тодорова е футуролог, работи в Института по философия и социология към БАН.
„Само в рамките на 5 години технологиите, базирани на изкуствения интелект, ще навлязат във всяка област. Те ще са край нас от раждането до смъртта ни“, каза тя в разговора ни през 2022 г. А в първите дни на 2024-а е дори по-категорична:
„Сега е 100% сигурно. Мисля, че остават 2-3 години и това зависи от степента на готовност, която имаме, а не от възможностите на самите технологии. Ако се сетите за някоя област, която няма да бъде силно засегната от изкуствения интелект, ме провокирайте, за да ви опровергая…“
Как да се подготвим за това бъдеще?

повече информация
Малката капачка и лавината от добри дела

Малката капачка и лавината от добри дела

22 модерни кувьоза и 5 линейки, специално оборудвани, за да помагат на преждевременно родени деца. Ето толкова е огромен днешният ни гост. Благодарение на него в много региони на страната преждевременно родените деца имат значително по-голям шанс да оцелеят и да избегнат усложненията.
Той подготвя доброволци за ситуации, в които държавата не би могла да се справи сама. Провежда обучения как да оказват първа помощ и децата, и родителите им.
Не е Дядо Коледа, но също има брада и също е изморен, в такова настроение срещам Лазар Радков. Разговорът ни е за подкаста на DEV.bg, където имам късмета да водя някои от епизодите. А този път много от думите си струва да бъдат прочетени.
Чудесата могат да бъдат резултат от труда на всеки от нас. Всеки може да променя света и средата около себе си. А когато онези хора, събрани от желанието си да създават, намерят малко подкрепа и се събират заедно, те могат да променят и средата. Дали това е пътят, който ще ни поведе напред като нация, ще ни издърпа от ролята на най-бедните и нещастните?
Ако има човек, който да ни убеди, това е именно Лазар Радков.

повече информация
„Изобщо не си даваме сметка какво ще сътворим!“

„Изобщо не си даваме сметка какво ще сътворим!“

„Трябва да намалим арогантността. Технократите, технологичната общност, трябва да влезем в ролята на отговорни водещи на това, което се случва, а не на хора, възползващи се от кехлибарените си кулички. Иначе това няма да свърши добре“.
Доброслав Димитров е съосновател на „Империя онлайн“ и председател на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ). Когато напредъкът в изкуствения интелект привлече погледите, той се открои с позициите си.
Че нищо вече няма да е същото след идването на ChatGPT и събратята му;
Че няма да остане област от живота ни, която да не бъде разтърсена из основи;
Че това е и шансът ни като държава и технологичен сектор да постигнем огромен напредък.
Година по-късно гледната му точка остава същата, подкрепена и от опита. Ще поговорим за задаващите се обществени промени и ролята на технологичния сектор – у нас и в чужбина, за търсенето на програмисти. За постепенното и необратимо навлизане на изкуствения интелект. За технологичните разделения, които ни изправят пред екзистенциален риск, и останалите големи въпроси на днешния ден.

повече информация
Идва ли д-р Изкуствен интелект?

Идва ли д-р Изкуствен интелект?

В кои области на медицината ще навлезе скоро изкуственият интелект? А има ли технологии, базирани на него, които вече са част от практиката? В диагностика или в лечението се оказват по-перспективни? Кои са следващите големи стъпки на хоризонта?
С днешната ни гостенка ще надникнем в прелюбопитното близко бъдеще, в което медицината среща възможностите на изкуствения интелект.
Стефани Паунова е програмист с опит и „от двете страни“ на кода – разработва бекенд технологии с Java и фронтенд с React, част е от екипа на TINQIN. И въпреки че има тази търсена професия, вече 4 години тя води упражнения по бази данни в Пловдивския университет. В момента подготвя докторската си дисертация, свързана именно с навлизането на изкуствения интелект в медицината.
През последните месеци тя се е заровила в най-новите научни изследвания по темата, затова е повече от интересно да видим какво се задава…

повече информация
„Хората масово са налегнати от усещането за разпад“

„Хората масово са налегнати от усещането за разпад“

Алек Попов няма нужда от представяне за всеки, който поне малко се интересува от литература. „Мисия Лондон“, „Сестри Палавееви…“ и поне за мен любимият роман „Черната кутия“. Бих ви препоръчал и сборника „Нови и избрани разкази“.
Но нямаме време за литература точно сега, за живота ще си говорим. И за технологиите. За необходимата хигиена на потреблението и споделянето на съдържание.
За разломите на днешния ден и шансовете да започнем отново да си говорим нормално по важните теми. За секса с роботи. За деконструираните клишета и усещането за разпад, което ни отдалечава и от литературата.
„Живеем в цивилизация, която насърчава баналността във всичките ѝ форми. Социалните мрежи, ПР-ът, рекламата постоянно генерират клишета. Политическият език е изтъкан предимно от клишета, както и бюрократичният жаргон. Не е въпрос само да ежедневието – бързо или бавно – а по-скоро до една специфична „умствена леност“, която ни кара безкритично да повтаряме някакви готови формули за успех, за щастие, за любов.
Да изглеждаш щастлив сякаш стана по-важно, отколкото да си щастлив. Малцина са тези, които се сепват и си казват: ама, чакай, бе, какви са тия глупости!?“

повече информация
„Занимаваш се с наука? Ще си тъп и беден!“

„Занимаваш се с наука? Ще си тъп и беден!“

Не, няма! Технологиите, науката са пътят – и за всеки млад човек, който иска да постигне нещо, и за всички нас, като народ, дори като цивилизация.
29 милиона пъти са видени миналата година в социалните мрежи публикациите на сайта „Българска наука“. Достъпно, но и адекватно, издържано, в него се разказва за научните пробиви, за предизвикателствата, за големите успехи на българските учени.
Вече 17 години Петър Теодосиев влага в тази кауза душата си. Започва като хлапе, няма пари да си купи книги, от които да се научи да програмира. А после така се увлича в разказването на научни истории, че и до днес не губи вярата си.
Че можем да обърнем стереотипа. Че е важно да запалим искрата на любопитството, на любовта към книгите, пламъка на науката при следващите млади хора. Защото това е шансът ни като нация.
Но как да се случи?

повече информация
„Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер?“

„Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер?“

„Представете си Одисей с джипиес сред гръцките острови напът към Итака. Превръщаме пътуването на човечеството през времето в круиз. А от лъжовната розова зона на комфорта до цифровия концлагер е само крачка. Така наречената цифровизация би била една много комична, дори забавна част от историята на човечеството, но, уви, не е така. Тя ни води директно в един безсмислен от хуманна гледна точка свят.“
С тези думи на Недялко Славов започваме разговора за най-новия му роман „Хабитат“. Огромна по значение и сила книга, пропита с много от тези големи днешни въпроси, чиито отговори не спирам да търся чрез Дигитални истории.
Недялко Славов е носител на редица национални награди за поезия и проза, автор на романите „Фаустино“, „432 херца“, „Камбаната“.
На границата на епоса е и новото му произведение, в което с безпощадната си писателска наблюдателност и неповторимия си стил той ни показва зловещо тиктакащите взривни устройства на днешния ден, за които все нямаме време.
Ще се научим ли да ценим данните си, най-ценното, което имаме днес онлайн? Какво може да ни спаси от шпионските агенции, в каквито са се превърнали социалните мрежи? Къде е днес битката за свободата и има ли все още шанс да не я загубим?
„Всичко е в това какво искаш да си утре. Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер на един безсмислен свят“.

повече информация
„Искам да чета нещо, написано от хора!“

„Искам да чета нещо, написано от хора!“

За книги и фронтенд програмиране, за писането – на думи и компютърен код, ще си говорим с Александър Кондов. Ще минем покрай философията и изкуствения интелект.
Програмирането е изкуство, а не инженерна работа! – гласи веруюто на днешния ни гост.
Защо ли смята така?
Седнали сме тримата – с него и ChatGPT, в една дигитална кръчма, за да побъбрим на чаша дигитален чай за ония големи теми, които вълнуват всички ни…

повече информация
Ива, която чрез ИИ дарява надежда

Ива, която чрез ИИ дарява надежда

Да намериш начин най-високотехнологичната индустрия да помага на хората, които имат най-голяма нужда и в същото време фирмите да печелят от това… направо звучи невероятно.
Ива Гумнишка завършва университет от бръшляновата лига в САЩ и се връща в България през 2013 г., амбицирана да изпълни мечтата си – да намери начин да помага на хората, като в същото време създаде дългосрочен и независим модел.
Така се ражда Humans in the loop – „Хората в кръговрата“, компания, която вече 6 години осигурява работа на бежанци, на крайно бедни, също и там, където има войни. Дава надежда именно на онези, които имат нужда от препитание и нов старт по цял свят – от Афганистан до Венецуела. Докато в същото време помагат в развитието на най-модерните технологии.
Днес новините за изкуствения интелект са навсякъде около нас. Едно от най-впечатляващите му приложения е „компютърното зрение“ – способността алгоритмите да обработват изображения – да преценяват какво е на кадъра, кой е на снимката. За да бъдат обучени, те разчитат на огромни обеми от данни – хиляди, милиони снимки. Именно тук се включват Ива и нейните „хора в кръговрата“ – те помагат с анотирането – благодарение на тях е описано какво се вижда на огромен обем изображения и алгоритъмът се учи да се справя със задачата си.
За начинанието си Ива получава многобройни награди, неотдавна участва на събитие на световноизвестните ИИ изследователи Андрю Енджи и Робърт Мънроу.
Какво е усещането да дадеш препитание на 1000 души, пръснати по света? Кои са най-интересните проекти, по които е работил екипът? Докога хората ще са нужни в цикъла на развитие на технологиите? Как бихме могли да превърнем онлайн света в едно по-справедливо и равноправно място?

повече информация