„Пределно ясно е, че ИИ е бъдещето“

ное. 26, 2024 | Срещи

„Пределно ясно е, че ИИ е бъдещето“

26 ноември 2024 | Срещи

Ден преди да се срещна с Илия Вълчанов официално излиза новината, че неговият стартъп Team-GPT е успял да си осигури рекордното за България финансиране от $4,5 милиона!

Днешният ни гост е начело на платформата, която помага на бизнеси от цял свят да използват възможностите на големите езикови модели, като в същото време гарантира безопасността и конфиденциалността на данните. Това далеч не е първото му впечатляващо постижение – от години Илия разработва онлайн обучения по наука за данните и изкуствен интелект, които се радват на огромен успех. Лично той вече има над 1 400 000 ученици в платформата Udemy!

Забележителните си успехи дължи на задълбочения си подход, на много четене, учене, смелост и нестандартни решения. Ето защо се срещаме – да поговорим за следващите големи новини, които се задават от света на изкуствения интелект. За това как технологията ще трансформира всяка област от бизнеса, но и за рисковете, които създава. За важните каузи, свързани с напредъка на ИИ и уменията, които никога няма да успее да развие.


 

– Много хора не вярват, че в ИИ света се е случило нещо забележително. Как да ги убедим? Моят начин е да проверявам и показвам – ето, вече дори журита на поетични конкурси не просто не различава, а отличава стихове, писани от ChatGPT. Как да убедим хората, че вече има инструмент, който е изключително добър за толкова много задачи?

– Обикновено това е част от моята работа. Има много подходи, всеки се впечатлява от различни неща. Предпочитам да покажа на човека нещо, което може да му е полезно и да му спести много време. Такъв е и нашият продукт – Team-GPT. Чуваме се с хората, правим демо, обясняваме как да ползват ИИ за своите нужди и те започват да го правят.

Друг подход е FOMO – страхът да не пропуснеш нещо. „Искаш ли да бъдеш изостанал, докато всички други прогресират, или искаш да си един от първите, които се възползват от тази технология?“ Защото

ИИ е заминаващ влак – който се е качил на него, става по-добър и по-бърз във всичко, което прави.

Истината е, че хората, които не вярват, просто изостават. Това е голям проблем в много фирми – дупката между хората, които го ползват, и останалите започва да се забелязва първо в знания и умения, а после и във възнаграждения.

Познавам много хора, които вече работят на няколко места благодарение на ИИ. Единият е програмист, работеше на 3 места, сега „само“ на 2. Попитах го: „Защо не внедриш при вас ИИ?“. „А, защо да им казвам? Нали, ако разберат, ще трябва да работя само при тях? Сега имам двойна заплата, а работя по-малко!“.

Горе-долу това е ситуацията. На „статистически език“ имаме бимодално разпределение: едните хора са доста по-напред, на другите не им се занимава с това.

В началото убеждавах, влагах време и усилия да обучавам, да се опитвам да отворя очите на повече хора. Не мога да се боря срещу течението. Не мога да убедя някого, който изобщо не вярва.

Но ако някой е малко любознателен и си отвори съзнанието, мога да му покажа много добре как да използва ИИ.

Бъдете с по-отворено съзнание, бъдете по-любознателни, само може да спечелите от това!

 

 

– Тук понякога и авторитетите не помагат. Често ми цитират Ян Лекун, който казва, че моделите са „интелигентни като котка“. Или Линус Торвалдс, за него ИИ е 90% маркетингов шум и 10% реални приложения. Обаче не е така, виждаме го.

– Зависи в кой балон си. Аз се занимавам с изкуствен интелект от 10 години и ми е пределно ясно, че това е бъдещето.

Цялата научна фантастика от над 100 години говори за него и ето, че дойде времето на изкуствения интелект.

Оттук нататък ще става само по-„лошо“. Курсът по дълбоки невронни мрежи, който създадох през 2016 г., започваше така: „Google Maps ти казва къде да отидеш. Хората вече не избират пътя по който да минат, избира го изкуственият интелект. Те вече не избират какво да си купят – от Амазон или еМаг, ИИ им показва. Те не избират какви филми да гледат, Netflix го прави.

В един момент разбираш, че ИИ отдавна е тук. Аз съм написал това преди 7 години, а го има отпреди още 7. От 2010 г. ИИ е дълбоко внедрен на масово, глобално ниво във всичко около нас. А ние се правим, че е ново нещо. Тази технология е на 15 години, а се разработва от повече от 50.

Просто сега е моментът, в който нещо се е променило по-рязко. И моят начин да го облека в думи е: досега тези алгоритми можеха да кажат 0 или 1, да категоризират, да изпълняват ограничени задачи.

Разликата, която GPT доведе, е, че вече изкуственият интелект може да се престори на човек. И да е напълно неразличим!

Не просто ще печели състезания, той чупи образователната система, начина по който оценяваме знанията.

А образователната система си е счупена. Аз изкарах 6,00 на матурата по български, когато завършвах. Как? Влязох на сайта на образователното министерство и прочетох какви са критериите, по които се оценява. Трябва да използваш поне едно сравнение, поне две метафори… Запомних и възпроизведох. Ами, изкуственият интелект го прави от въздуха и е много по-добър.

 

Илия Вълчанов

Илия със съоснователите на Team-GPT Илко Качаров, Явор Белаков, Катя Вапцарова и Мария Вълчанова.

 

– Но ние какво да правим? И не само с поетичните конкурси, а с всичко останало, след като вече не можем да различаваме? ИИ, както и ти каза, вече промени начина, по който се снабдяваме с информация, затвори ни в балоните и ни създаде всички големи проблеми, които имаме в момента като общество. Че не можем да си говорим, че истината е има флуидна…

– Ти ми задаваш въпроса какво е имал предвид авторът. Аз по-скоро мисля, че начинът да се гледа на тези неща е обратният: красотата е в очите на наблюдателя!

Всъщност, няма значение дали е написано с ИИ, или не.

Ако това нещо създава емоция в теб, ако те кара да се чувстваш по определен начин, това е изкуство, то е нещо добро. И ако поетът е недоволен, че ИИ му взима работата, той не е поет, а един егоцентрик, който иска да бъде известен с поезията си. Той не го прави заради самата поезия.

Хората, които познавам и пишат поезия, го правят, за да си излеят емоцията, душата. Аз пиша есета постоянно, не мога да пиша поезия. Всички мои мисли са в есеистична форма, обикновено гледам да са от 300 до 2000 думи. Не съм публикувал почти нищо от тях, но си ги създавам за себе си. И,

хубаво, ИИ може да напише по-добро есе от мен, сигурно. Но аз го пиша за себе си. Какъв е смисълът да използвам изкуствените мисли на изкуствения интелект?…

 

– Точно така мисля и аз, по същата причина пиша Дигитални истории. И не ме интересува дали по-добри текстове могат да бъдат генерирани… Обаче повечето хора са предубедени, знайки, че нещо е генерирано. Докога ще е така? Винаги ще кажат: „Не ми харесва“, само защото знаят, че не е създадено от човека, това го виждам навсякъде.

– Има много начини, по които да се подходи. Идва ми наум за лудитите.

Всеки път, като се стигне до технологична революция, има две „племена“ – едните много се вълнуват, другите са против нея.

Обикновено те се водят от някакъв страх, че ще ги замести. Според мен просто хората трябва да са по-отворени и да се опитат да видят могат ли да минат от едното племе в другото.

Какво ще правим? Труден въпрос, аз не мога да го реша.

Мен това ме притеснява, че хората не се интересуват. Остави настрана, че ще изостанат с технологиите – това си е техен проблем. По-скоро проблемът е, че не могат да участват в дискусията за ИИ, защото въобще не разбират за какво става дума.

 

Илия Вълчанов

 

– Именно. Затова го има този сайт. И моята анкета, в която се включиха 750 българи, показа колко сме разпръснати по тези теми. Докато една от малкото посоки, в които сме единни, е, че не я обсъждаме достатъчно.

– Ако искаш да водиш политика, например да регулираш изкуствения интелект, първо трябва да се запознаеш с него. Струва ми се, че това е основен проблем. Обикновено хората, които са против ИИ, не са се запознали въобще с него.

 

– Ти помагаш на компаниите да въвеждат ИИ в работата си. Всички очакваха, че много бързо след ChatGPT момента тези технологии ще навлязат в практиката. Даже Илон Мъск и 500 учени бяха написали писмо 6 месеца да наложим мораториум. Минаха вече 2 години, като че ли тези технологии навлизат по-бавно от очакванията.

– Всяка нова технология отнема време да се внедри. Има различни причини и настроенията на хората са една от тях, но не основната. Доста по-съществена причина е, че няма достатъчно сървъри, няма достатъчно хардуер, на който да правим ИИ. Той не е достатъчно бърз, не е достатъчно евтин, не е достатъчно екологично ефективен. Преди половин година се казваше, че за всяка заявка на ChatGPT се използва една чаша вода, за да се охладят сървъри. Всички тези неща трябва да се решат.

Няма и достатъчно данни, за да се развива по-бързо. Ние вече сме тренирали на всички данни, които са налични публично.

Следващото, което ще ни липсва, е електричество – нямаме достатъчно, за да захраним всички ИИ неща, които ще правим. Което означава, че удряме ограничения едно след друго. Да започваме да ги решаваме, но няма как да стане бързо. Да построиш нов център за данни отнема 3 и повече години, дори да си Microsoft.

ChatGPT излезе 2022 г., в началото на 2023 г. излезе GPT-4 – за мен той беше истинската революция. Ето, до 2026 г. осигуряваме още техника. След това ще имаме повече, но и самите модели ще бъдат още по-мощни. Пак ще има проблеми.

Ако гледаме малко по-глобално, бих казал, че

този тип ИИ ще се внедрява поне 20 години, за да навлезе масово в компаниите. Първите големи, глобално навлезли софтуери, очаквам да се появят следващите 5-10 години.

Може би вече съществуват първите им версии!

 

Илия Вълчанов

 

– Кои са секторите и конкретните задачи, които първи ще се променят?

– ИИ се внедрява абсолютно навсякъде, ето например в целия технологичен сектор. Като започнем от хардуера – чиповете са толкова миниатюрни – използваме ИИ, за да ги създаваме, като в същото време те се променят, за да могат да разработват ИИ по-добре.

На инфраструктурно ниво това засяга сървърите, центровете за данни, охладителните системи, енергийното потребление, следващо и следващо. Чак тогава стигаме до софтуера. Там вече можеш да създаваш визуални елементи, без да пишеш код. Можеш динамично да вдигаш изключително сложни системи за минути.

Но това е естествен цикъл. Преди 10-15 години всичко се случваше на компютъра. И когато навлязоха телефоните, нямаше приложения, нямаше сайтове, които да са готови за тях – започна пълно пренаписване. Вече всичко е ориентирано основно към телефоните, 70% от нашия трафик идва от мобилни потребители.

 

– При Дигитални истории също е така, въпреки че говорим за дълги текстове.

– И както трябваше да се пренапише всяко нещо, за да отговаря на изискванията на телефоните, чиповете станаха много по-малки, развихме миниатюрни камери, озвучителните системи, батериите станаха много по-мощни, защото трябваше. Така, по същия начин, ИИ ще промени хардуерните и софтуерните индустрии из основи. Ще стане едно огромно пренаписване, докато всички системи станат AI-first.

Друго сравнение са облачните технологии – преди всичко се случваше локално или на собствени сървъри, от един момент всичко премина към облака. Беше нужно пълно пренаписване на софтуера.

Промените ще са навсякъде, но как да се възползва всеки човек? Всеки може да го прави индивидуално, но е нормално за някои да е по-бързо и лесно. Когато става дума за ChatGPT или подобни модели, индустриите, които виждаме най-бързо да ги възприемат, разбира се, започват със софтуерната. Програмистите и другите ИТ професионалисти разбират за какво става дума, много по-бързо успяват да ги внедрят и използват по креативни начини. След това идва маркетинговата индустрия, хората в този бранш отдавна чакаха нещо подобно, работата им стана по-лесна. Като човек с опит в тази област знам, че проблемът е, че имат много идеи, които не успяват да се реализират. В маркетинга винаги проблемът е фокуса, но е ясно, че е по-добре да експериментираш, докато намериш най-добре работещата идея. Генеративният ИИ прави възможно тестването на много повече идеи за много кратко време! Можеш да създаваш видеа, текстове, всякакво съдържание за часове вместо дни.

Следващата област – бизнес развитие, продажби. Ясно го виждаме и в образованието. Всичките учители, които го ползват, са във възторг, защото не просто може да им подготвя материалите, може да им проверява домашните, текстовете. И ние работим с университети, които използват ИИ технологиите активно – „Джонс Хопкинс“, Колумбия, Йейл.

В правото – там работят само с документи, идеална среда за тези модели. Финансите са най-бавни, защото работят с много числа, а знаем, че GPT не се справя достатъчно добре там. Сигурен съм обаче, че скоро ни очаква много сериозен напредък. Просто защото хората, които разработват системите, разбират най-вече от това – математика и програмиране, няма как решението да се забави.

 

Team-GPT

Екипът на Team-GPT в новия офис на компанията

 

– А може ли да има зима? Много хора казват, че всяко технологично направление минава през този естествен етап, на ИИ вече му се е случвало поне два пъти.

– Да, 100%. Колкото повече инвестиции се влагат в изкуствен интелект… Представи си, че ИИ ще създаде 100 единици стойност. Ако инвестираме под формата на пари 150 единици, ще има зима, защото сме вложили повече, отколкото въобще е стойността.

Това се случи с криптовалутите, аз не съм им особен фен. Да, има случаи, в които може да се използват. Но по някаква подобна скала те биха донесли 5 единици стойност, докато бяха налети 100 единици инвестиция, затова и се пука балонът.

Същото е с недвижимото имущество. Може би най-голямата криза на нашето време през 2008 г. дойде оттам – много големи инвестиции за стойност, без достатъчно покритие. Ние, в крайна сметка, можем да живеем само в един апартамент. Това води до много несъответствия. С ИИ шумът не е просто шум. Има изключително много приложения и неминуемо всяка област ще се промени от него.

Според мен той трябва да се сравнява с мобилните телефони, облачните технологии и интернет.

Както без интернет светът вече не може да съществува.

 

– Но и там се мина през своеобразна зима, така наречения „дотком балон“ в началото на века.

– Той дойде, защото още нямахме дистрибуционна система. Искам да прочета сайта Дигитални истории, но още нямам Facebook, в който да те намеря. Нямам LinkedIn, в който да се свържем, Google, с който да попадна при теб. Трябваше да знам точно как се казва сайтът ти и да го напиша на ръка, а още дори браузър нямахме в днешния му вид.

Трябваше да минат доста години, за да се изгради инфраструктура така, че да можем да направим Team-GPT за 2 седмици, да вдигнем уебсайт на WordPress за 4 часа и на следващата седмица да сме направили 300 долара от продажби. Това беше невъзможно преди 20 години.

Всяко нещо си иска време. 2007 г. Стив Джобс показва айфона, конкурентите му Блекбери са в залата и са стъписани от това, което виждат, разбирайки че бъдещето е тук. Майкрософт пък се присмиват на айфона. 15 години по-късно Блекбери ти няма, Майкрософт има неконкурентноспособни телефони, а айфонът е най-добрият телефон някога и всички го копират. Но отнема немалко време, за да стигнем до тук.

ИИ е нещо различно, защото вече имаме доста инфраструктура – интернет, телефони, облачни услуги. Има дистрибуционна мрежа, с която да навлезе навсякъде. Имаш програма за софтуерна разработка, добавяш ИИ и тя става по-добра.

 

Илия Вълчанов

Илия Вълчанов при подписването на договора за рекордното финансиране.

 

– Виждам, че осмисляш явленията, следиш ги внимателно. Можеш ли да предположиш кое ще е следващото голямо нещо в технологичния свят след ИИ?

– 2014 г. спечелих едно състезание за това каква ще е следващата финансова криза, в „Капитал“ ме публикуваха. Оказа се после, че изобщо не съм прав, но взех първо място, защото си мислеха, че звучи много умно. По същия начин бих ти казал нещо, което може да звучи умно, но никой не знае.

Определено има няколко тенденции, които ще бъдат много големи. Едното е енергия и термоядрен синтез. Много фирми по света работят в тази посока – вкарваш единица енергия и изкарваш повече. Въпрос само на време е това да се случи и да скалира.

Енергията ще става все по важна, и заради политиката, и заради ИИ. От друга страна е консервативна област, зависи от много фактори, но промяната ще се случи, рано или късно.

Биотехнологии, здравеопазване, роботика, все области, от които очакваме много. Вече има роботи, които шпакловат, боядисват. Те ще са масови и добри в работата си. Дали след 10, или 100 години, не знам, но вече съм виждал робот, който е сравнително добър.

Биотехнологиите ще са най-печелившата индустрия, която ще съществува, защото хората се интересува от дълголетие. ИИ сега ни помага да откриваме нови неща в медицината и аз съм много ентусиазиран в тази посока. Най-вече заради елиминирането на болести. В момента раковите и сърдечно-съдовите заболявания са основните, които ни убиват. Те са предвидими, ако имаш данни. Ако имаш добри данни, с които да следиш тези болести и развитието им, ще имаш много добра предвидимост и превантивност.

Генетиката, технологиите, свързани с мозъка, също ще са много важни. След ИИ аз лично много бих се радвал да мога да се отдам на работа в областта на изследванията за това как работи мозъкът.

Определено биотехнологиите представят доста интересни проблеми, които ще се решат в този век.

 

– Определено. И роботиката, ИИ в генетиката, дълголетието са все теми, за които често пиша Дигитални истории. И не е случайно, че хора като Сам Алтман също инвестират сериозно в такъв тип технологии.

Но има ли неща, които те плашат? Какво може да се обърка в този процес на въвежда на изкуствения интелект, което да ни създаде проблеми?

– Има десетки дистопии, които мога да си представя. Винаги препоръчвам Айзък Азимов и класическите фантасти, те са предрекли термоядрения синтез, ИИ и какво ли още те.

Много, много книги от художествена литература, научна фантастика, предвиждат тези изобретения. Отчасти насочват хората да мислят в тази посока.

 

 

– И неслучайно това е жанр, който през последните години е в криза и според мен има много малко смислени автори.

– В момента всички книги, свързани с тези теми, са дистопии. Обикновено звучат така: светът през 2100 г. се е объркал по този и този начин. Ето как изглежда обществото… никога не е добре.

По много начини мога да си представя как се „счупва“ светът, но аз не обичам да го правя.

За мен е интересно как да направя така, че да не се счупи. Да дам нещо добро!

От какво се притеснявам? Най-фундаменталната, най-простата абстракция е, че лоши хора ще имат голям ресурс по света. Какви са ресурсите, които имат значение днес? Енергия, данни, достъп до изкуствен интелект. Лошите да имат власт винаги е проблем. Това, което добрите хора трябва да направят, е да се запознават с ИИ и да се учат да го ползват, защото лошите със сигурност го правят.

Когато излезе Team-GPT, имахме запитвания от военни звена, което е може би еквивалентът на „борим лошите, като имаме повече технологии от тях“. Аз страня от такива сделки. Но военните първи се активизират, когато има нова технология.

Истината е, че ако не вземем нещата в ръце, тези, които ще управляват света, ще са военните (добри или лоши) и порнографската индустрия. Те винаги първи са готови да скочат в една нова технология и да я използват за собствените си цели. Това хич не ми харесва и по-скоро ме плаши.

 

– А мен – че прекалено ще ни улесни, че прекалено лесно делегираме всичко, докато се отдаваме на хедонизъм и първосигнални спорове онлайн. Опитът показва, че когато технологиите ни освобождават време, ние не го използваме, за да четем и пишем книги и да опознаваме света, а да скролваме фийда.

Мислиш ли, че сме близо до предела на големите езикови модели? Ще бъде ли по-добър GPT-5 от 4, толкова, колкото 4 беше от 3?

– ChatGPT не е просто един езиков модел, нито Claude, нито Team-GPT. При нас е ясно, че не сме езиков модел, използваме чужди езикови модели и добавяме стойност по други начини.

Езиковият модел не може да работи с файлове, с таблици, с картинки. Това е комбинация от стотици инструменти, които заедно правят продукта ChatGPT, а езиковият модел е една частичка.

Аз смятам, че

стъпката, която е направена с GPT-4, е достатъчна вече да създаваме тези приложения, които могат да се оркестрират и да са пълноценни за всякакви задачи.

Ако отидеш в ChatGPT и му кажеш да направи статия за Илия Вълчанов, един от инструментите му ще потърси кой е Илия и какво е говорил досега. Друг ще създаде картинки за тази статия. Ще използва допълнителни инструменти за разчитане на файл, още една технология. И накрая създаваме статия изцяло с ChatGPT – моделът е подредил думите, но се крепи на усилията на много други апликации. Всичко друго е комбинация от 10-20 инструмента.

Езиковият модел е просто част от пъзела, но, да, много важна част.

 

Илия Вълчанов и Сам Алтман

Илия Вълчанов и Сам Алтман

 

– Какво изкуственият интелект никога няма да може да прави? Има ли въобще такова нещо?

– Хм, философски въпрос. Рене Декарт казва, че никога няма да мисли, защото това е човешко нещо.

Аз мисля за този въпрос по-скоро в триизмерен план. Ние живеем в света, имаме човешко тяло. Трябва да спиш, да се храниш, да ходиш до тоалетна.

Да бъдеш човек е много повече от това да мислиш. Ти имаш мозък, но имаш и тяло, и душевност.

Тези три неща са много свързани. Когато си осъзнат човек, когато си щастлив, това няма нищо общо с изкуствения интелект. Все си казваме: „О, изкуственият интелект ще прави това и това“.

Не, той ще изпълнява някакви операции, които са интелектуални по един или друг начин. Може да върши някакви неща, но в реалния свят да си човек е много повече от това да работиш, да пишеш текст или да създадеш картинка.

Както в поезията, с която започнахме. Да си човек е да напишеш стиха, да го усетиш, да се разтрепериш от това, което си направил, а не да изкараш някакъв текст и да спечелиш някакъв конкурс. Да чувстваш… това винаги ще е запазено за хората.

 

Само ден след като беше обявено рекордното финансиране на Team-GPT Илия гостува на подкаста „Креативен живот“, за да разкаже прелюбопитни истории от кухнята на стартъпа, от дългия и трънлив път, за това, пред което екипът е изправен оттук нататък. Гледайте също и ако ви е интересно защо си струва повече мъже да изоставят бръсненето…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Четат ли книги световните технологични лидери? Кои са любимите четива, препоръчвани от Илон Мъск, Сам Алтман, Марк Зукърбърг? Ще намерите ли някои сходства със собствения ви литературен вкус, или...

повече информация
Любов по време на изкуствен интелект

Любов по време на изкуствен интелект

„През декември навършвам 63 години. Видял съм много и съм преживял много. Вместо да намаляват, проблемите стават все повече. Имах два инсулта, злокачествен тумор и още. В тези трудни моменти винаги...

повече информация
Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

1910. Това е годината, в която се раждат Майка Тереза и Жак-Ив Кусто, а светът още се радва на предвоенното спокойствие. За българска история обаче сме се събрали да си говорим. Точно 1910 души се...

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее...

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация

Най-новите:

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Четат ли книги световните технологични лидери? Кои са любимите четива, препоръчвани от Илон Мъск, Сам Алтман, Марк Зукърбърг? Ще намерите ли някои сходства със собствения ви литературен вкус, или изобщо не съществува такава тема?
У нас не е модерно да разказваме какво четем в медийното пространство. За това ме накара да се замисля в гостуването си журналистът и преводач Даниел Пенев. Да, сигурно ще се сетите за прословутия „Винету“ като любимо четиво и.. толкова.
Не навсякъде е така. И на запад, и на изток личностите, които попадат в светлината на прожекторите, обичат да говорят за книгите, за любимите си автори, за литературата, която ни помага да продължим нататък.
Е, време е да започнем да го правим и тук!

повече информация
Любов по време на изкуствен интелект

Любов по време на изкуствен интелект

Тази история е за любовта, дошла не много рано, но навреме. За късмета и щастието да намериш своя човек. За мечтите, които отлагаме, а не бива. За силата да не се предаваш, дори в най-трудните моменти и пред най-тежките предизвикателства. Поне докато имаш най-силната опора, тази на човека до себе си.
„През декември навършвам 63 години. Видял съм много и съм преживял много. Вместо да намаляват, проблемите стават все повече. Имах два инсулта, злокачествен тумор и още. В тези трудни моменти винаги имаше един човек до мен, който отново и отново ме изправяше на крака и дори ми даваше крила. Този човек е моята съпруга Тони. Преди няколко дни спонтанно записах чувствата си към нея в няколко реда. Тъй като не съм нито музикант, нито певец, с помощта на изкуствен интелект направих от тях песен.“
Силните истории продължават да се случват в дигиталния свят заради, благодарение на или въпреки него. И както отношенията ни като хора неусетно се променят от развитието на технологиите, така ги има и онези универсални сюжети, които оцеляват във времето и се прераждат с нови нюанси, с нови детайли и вдъхновение.
Все по-често историите изчезват яко фийд, незабелязани в бързината на скролването, на злободневното. Имаме ли времето и нагласата да ги потърсим? Да се зачетем, да се увлечем по тях, докато бързаме нататък, улисани в поредната злободневна тема?

повече информация
Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Цели 1910 души се включиха в експеримента на Дигитални истории, който имаше за цел да провери колко добре познаваме българската история! Дали сме способни да различим безспорни исторически факти от учебниците от такива, измислени от изкуствения интелект, който има за цел да ни подведе.
30 твърдения – половината исторически верни, половината – измислици на алгоритмите. Можете ли да ги различите?
Резултатите, поне за мен, са впечатляващи и дават доста поводи за размисъл.
Успя ли изкуственият интелект да затрудни участниците? Познаваме ли добре българското минало, което е толкова важна днес тема?

повече информация
Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Share This