„Занимаваш се с наука? Ще си тъп и беден!“

ное. 28, 2023 | Срещи

„Занимаваш се с наука? Ще си тъп и беден!“

28 ноември 2023 | Срещи

Не, няма! Технологиите, науката са пътят – и за всеки млад човек, който иска да постигне нещо, и за всички нас, като народ, дори като цивилизация.

29 милиона пъти са видени миналата година в социалните мрежи публикациите на сайта „Българска наука“. Достъпно, но и адекватно, издържано, в него се разказва за научните пробиви, за предизвикателствата, за големите успехи на българските учени.

Вече 17 години Петър Теодосиев влага в тази кауза душата си. Започва като хлапе, няма пари да си купи книги, от които да се научи да програмира. А после така се увлича в разказването на научни истории, че и до днес не губи вярата си.

Че можем да обърнем стереотипа. Че е важно да запалим искрата на любопитството, на любовта към книгите, пламъка на науката при следващите млади хора. Защото това е шансът ни като нация.

Но как да се случи?


 

– Как се роди идеята да създадеш „Българска наука“?

– Започнахме преди 17 години с моя брат близнак, бяхме само на по 14. Направихме сайт, в който да се говори за науката по начин, който ни липсваше в образователната система. Аз съм прекарвал повече време в библиотеката, отколкото в училище, особено от 8-и до 12-и клас.

В 8-и клас открих книгите, просто средата ми показа, че има и други, много важни неща, които не се разказват в часовете. Но откъде книги, когато нямаш пари? В библиотеката! Седях цял ден в читалнята, вечер продължавах вкъщи, връщам ги, вземам нови. За една година смених няколко картона, защото се запълниха.

Тогава си казах, че сигурно има много хора като мен, на които им е интересно да четат за наука и така с брат ми направихме сайта.

Научих се да програмирам!

Бяхме много бедни и трябваше дълги месеци да спестявам, за да си купя една книга за програмиране.

Беше 2004 – 2005 г. и още ги нямаше в библиотеката, защото бяха много специализирани и скъпи.

И се научих – буквално четеш кода, пишеш на листче, после отваряш Notepad и започваш, без да виждаш кое как работи и кое е грешно. Сега програмирането става по много различен начин…

 

Петър Теодосиев

снимки: личен архив

 

– По това време и сайтовете изглеждаха по много различен начин. Нямаше го дори WordPress

– Така е. Написах сайта на PHP, сами трябваше да пишем статиите и да ги публикуваме, точно както прави WordPress в момента. Базите данни MYSQL,

цялото нещо изградих сам и после… забравих програмирането.

С брат ми се заехме със съдържанието. Идеята беше да започнем със списание, времето беше такова, тепърва идваха световните списания. Всичко трябваше да правим сами, нямахме никакви пари. Хванахме една промоция за хостинг, вложихме, буквално, левчетата, които бяхме спестили от закуски.

Създадохме форум, преди фейсбук форумите бяха много активни. И при нас бързо се оживи. Влизаха учени, много хора се регистрираха и започнаха да публикуват, стигнахме до стотици постове на ден.

Електронното списание се завъртя, натрупа популярност и в средите на учените. Дори получихме първите дарения! Още бяхме ученици, да видиш как пристигат 10 лв… Еха, смятай колко яко! Неусетно започна да става по-сериозно, заехме се да правим по-сериозен сайт, да има повече информация…

 

– Като те слушам, историята много ми напомня тази на „Българска история“. И те започват като ученици, почти не шега. Докато не идва един момент, в който усещаш, че нещата са сериозни и изискват следващата, по-голяма стъпка. Как изглеждаше този момент при вас?

– Имаше такъв. Дойдохме в София, влязох в университет и започнахме да се занимаваме с проекти. Създадохме неправителствена организация. И макар че наистина има сходства, нашата насоченост не е точно както на „Българска история“. Това, което правим, е тип новинарско съдържание за новото в науката.

Уви, много по-малък интерес има и в глобален план към тези теми.

Най-силен е към астрономията, но все пак е далеч от този към българската история.

Но и при нас дойде моментът, в който се запитахме: „Добре, с това ли искаме да се занимаваме?“. Трябваше да продадем себе си и идеологията, с която тръгнахме, за да се занимаваме с други неща, които се търсят повече, но си казахме, че няма как да стане. Така преди 8 години аз поех изцяло „Българска наука“.

Реших, че ще дам няколко години от живота си, за да видя мога ли да постигна нещо по-голямо тук. И все още се колебая за всичко това, защото има много трудни месеци, които разклащат всичко.

Въпреки това всяка година стигаме до повече хора, увеличаваме, подобряваме съдържанието, правим все повече документални филми, интервюта, издаваме повече броеве.

Това си има цена, която не е финансова, а се изразява в живота, който даваш за каузата.

 

Петър Теодосиев

 

– Защо според теб има толкова голям интерес към историята, а не можем да провокираме такъв към Космоса?

– Виж политическата обстановка. Най-лесно се манипулира и се създават партии през историята и национализма. Става дума за използване на историята. Според мен най-слабо образованите можеш да ги манипулираш най-лесно по тези теми. Хората, които са си татуирали Ботев и Левски, знаят най-малко за нашата история. Точно те биха скочили на бой срещу истини, за които Ботев и Левски са се борили.

За мен това е проблемът – образованието ни е на много ниско ниво.

Мен това ме направи човека, който съм в момента. Борейки се срещу тази система, аз не ходех на училище, а на място, където четях всеки ден. Това промени вижданията ми за образованието и затова продължавам да го правя през целия си живот, от 8-и клас, а сега съм на 35.

През последните 5 години съм прочел над 150 книги за маркетинг и бизнес, за да мога да намеря как да „продам“ науката безплатно. Ако продавам дивани, е много по-ясно как, но

да „продаваш“ знание на хора, които не са се интересували от знание, е страшно трудно.

„Продавам“ тук е в кавички, целта не е да дадат пари, а да обърнат внимание. Да отделят 5 минути от живота си, за да гледат, да прочетат нещо, свързано с наука. И това е най-трудната част – да създадеш съдържанието, да е адекватно, разбираемо. Това е другата страна на монетата, защото, ако пишеш за история, може да кажеш: „Той отиде там, набиха го и се прибра“.

Обясни обаче какво са тъмната енергия и тъмната материя…!

 

– Много добре знам за какво говориш, имам късмета да не ми се налага да „продавам“ моите текстове за технологии, за да си издържам семейството. Вече имам почти 300 Дигитални истории, най-четената от които се казва „Откъде идват българите?“, а дори не дава отговор… Как можем да обърнем това?

– На никого не му пука в дългосрочен план и си личи. Над 30% от учениците са функционално неграмотни.

Процентът на отпаднали ученици формално намалява, но броят им никак не е малък. Истинските данни остават скрити за хората, които трябва да се борят с тях. Статистиката е все по-хубава, защото гледаме цифри, които ни устройват, вместо да се борим директно с проблема.

Има програма „Образование“ към Министерството на образованието и науката. Там се дават 1,3 милиарда лева само за решаване на такива проблеми! Огромни средства, давани за програми, които отчитат „успехите“ с данни, които обаче не са в полза на учениците и обществото.

 

Петър Теодосиев

 

– По същата статистика все повече млади хора завършват училище, а после цели випуски са с двойки на матура. Какво се е случвало в това училище, за да имат всички до един двойка по литература?

– И после част от тях ще отидат в университет, там ще си загубят времето, ще кажат „Имам тапия, мога това“. Но какво можеш и какво пише, са тотално различни неща.

Започнахме една кампания с филми за бизнес и наука, как

да мотивираме младите хора, че има смисъл да се учи, за да работиш в хубава фирма, да създаваш нещо, най-вече свързано с инженерни науки.

Миналата седмица интервюирахме една фирма, разказаха ни, че дълго време са си блъскали главите и накрая са решили да наемат 90 узбекистанци, които обучават и стават експерти, дори иженери. Отделно обучават хора от Индия и Непал. Защото са вдигнали ръце, решили са, че в България няма начин.

Ние си говорим как нямаме перспективи, нямаме производство, не е вярно! Имаме фабрики, те няма кого да наемат!

Повечето ученици днес няма да познаят Узбекистан на кой континент е, коя е столицата, с кои граничи. Какво правим тогава? Някакво образование, което е полезно… за кого? Не можем да захраним нашите фабрики, нашето производство тук, обаче не искаме да идват немците, американците, а ние да си ги правим. Кой да работи тогава и какво?

Има програми, има пари в системата, но къде отиват?

 

– Съжалявал ли си някога, че се захвана с „Българска наука“?

– Не! Аз не знам алтернативата. Това, което правя, ми е дало много. Взело ми е, но и ми е дало много.

 

Петър Теодосиев

 

– От кои резултати си най-доволен за тези години?

– Успяхме да покажем много неща. В България хубавите коментари остават мълчаливи, вместо тях в социалните мрежи властва хейтът.

Има безброй истории. Много ученици получават награди, пишат, рисуват, правят видеа, свързани с наука. Мотивираме толкова много млади хора, които разбират за различни стипендии, участват, пътуват. Направихме проекти за обучения и обмени в Европа, закарали сме стотици хора в различни държави – да видят, да участват в различни програми.

Миналата година в социалните мрежи имаме 29 милиона четения на цялото съдържание. Привличаме вниманието на нови хора, развиваме и подкаст. Стигаме до хората и виждам, че те имат интерес, истински интерес! Купуват си канчета с химически формули, купуват си списанието, правят абонаменти, даряват на училища, самите училища също имат интерес да работят с нас.

Дори една детска градина иска да направим научен фестивал.

Точно така трябва да се развива любовта към науката. Тя е нещо живо, науката е всичко!

И четеното на дебелите книги, но и гледането през телескоп, микроскоп. Да видиш, да пипнеш, да промениш, да правиш с колбите разни неща. Едно дете не е нужно да създаде огромен реактор или ускорител, но с лего, с робот, с микроскоп или телескоп може да му се запали истински желанието да прави наука.

 

– Виждам го и по моите деца. Мисля, че се получава и твоят опит го доказва, има все повече платформи като Фестивала на науката, Ratio… Но доколко се случва онлайн? Защото в мрежата е много по-трудно да привлечеш вниманието.

– Да, това е най-трудното – във фийда да стигнеш до хората. При нас е доста особено, има дезинформация, интереси от политика, от икономическа гледна точка. Най-много време отнема създаването и промотирането на съдържанието.

 

– Как може представянето на тъмната материя да изглежда секси? И трябва ли да го правим секси?

– Според мен науката Е секси! Въпросът е да го обясним.

Как да направим така, че да не е секси да си мутра, бияч, тъп и прост?

Защото ценностите се обърнаха, чалгата стана луксозното. Преди беше в долните кръчми, а днес е в скъпите ресторанти и клубове. За да изглеждаш като чалга певица, трябва да имаш много пари, да отидеш на пластичен хирург. Виждам го в ежедневието.

Чалгата е луксозното, а науката е бедното. Не трябва да е така, но прекалено много години се говореше, че в науката няма пари, за да си учен, значи си беден. Щом се занимаваш с наука, си тъп, обречен. Защо не си избрал хубавото, да караш нов мерцедес, да имаш яка, руса мацка до теб? Нещо ти има, след като не го искаш. Не е така!

Да обясним и да покажем, че науката е секси, е, за съжаление, нужда, която преди не съществуваше. Аз познавам много учени, които взимат много големи заплати, създават стартъпи, правят проекти за милиони, но не ги чуваме, обществото не знае за тях, защото не е секси. А на тях не им пука дали ще говорят колко милиони имат или нямат.

 

Петър Теодосиев

 

– Секторът, където работя, е точен пример. Например институтът INSAIT, който вече създава стартъпи, успели хора и много добавена стойност за страната.

– Точно така, там идват и все повече учени от чужбина. Но има и много други сфери. Дори в енергетиката имаме добри примери, свързани с възобновяемите източници. В медицината, имаме резултати в епигенетиката, в разработките на ваксини. Но те помагат повече в чужбина.

Тук дори хората масово не вярват във ваксини. А не би трябвало да бъде въпрос на вяра, все едно дали вярвам, че имам очи. Ти вярваш ли? „Да, защото съм ги виждал в огледалото“.

Ние като вид най-често вярваме на неща, които можем да приемем със сетивата си, затова фалшивите новини се разпространяват толкова добре.

„Видя ли човека, стъпил на Луната?“ „Ами, не.“ „И аз не го видях, значи не е стъпил“.

По този начин се случва и в много други сектори, науката е по-плаха. Имаме нов телескоп в Рожен, сериозни успехи и в астрономията. Имаме развита наука и много добра среда за изследвания. Проблемът вече не са вече дори парите, а кадрите.

 

– Скоро ще ми кажеш и че Земята не е плоска… А кои са научните пробиви, които мечтаеш да опишеш на сайта?

– Бих искал да видя как се прави наука в Международната космическа станция. Защо не и база на Луната, която да е стъпка към други планети? Въобще не е толкова далечно!

Ние не осъзнаваме това, което постигна Мъск – направи космоса достъпен, да се качват товари, да пътуват хора. Човечеството разчиташе на ракетите „Союз“, но технологията оттогава е различна, много по-сигурно се случва всичко. А като че ли тази информация не стигна до България.

 

– Темата за космоса и според мен е толкова подценявана през последните години. Едно време мечтата на всяко хлапе беше да стане космонавт.

– Това, което се случва в ускорителите, също е уникално. В ЦЕРН и други места по света, новата физика помага за разбирането на тъмната енергия, на тъмната материя, на черните дупки, на Космоса.

Уви, това изисква много повече разбиране. Много повече информация трябва да имаме като индивиди, за да можем да разбираме всеки следващ етап.

И тъй като материята е сложна, ние, като общество, не успяваме да я разберем, защото няма достатъчно информация.

Ето още един пример – тецовете, зелените технологии, енергийният преход… Какви са аргументите в едната и другата посока? Дори националната телевизия, която получава пари от нашите данъци, не създава полезно съдържание на тези теми! Дали ВЕИ е нещо лошо? Трябва ли да спрем с тецовете?

Ако има някакви интервюта,

ще са всички гледни точки, включително и бай Иван, който брои звездите или гадае по вътрешностите на жаба.

За мен е безумие – пускаш новините и те заливат нелепици. Няма я научната гледна точка, няма ги експертите. Да знаеш кой е авторитетът в дадена област.

 

Според мен стигнахме дотук, защото медиите се поведоха по фийда и днес нямат силата да променят.

– Имат, имат! Eurobarometer показва, че над 90% от българите гледат телевизия ежедневно.

 

Петър Теодосиев

 

– Facebook е факторът, поне в моя балон.

– Извън София нещата са различни, телевизията в България остава сериозна сила. Може би във Франция, Германия, Великобритания фийдът е по-основен.

В България според мен това е един от проблемите – държавата има властта да променя, но не го прави, така е и с образованието. Има 4 канала на БНТ! А ако единият поне е за култура и образование? Има ги и финансирането, и журналистите, и техниката, и историята, и културата. Това много ме човърка! Едната от тези телевизии да бъде за наука, образование и култура…

 

– Накъде продължава „Българска наука“?

– Към създаването на повече видеосъдържание. Инвестирахме в ново студио, искам да правим повече кратки документални филми, които да обясняват и разказват научни процеси и феномени.

Също и списанието. Нашите абонати са в отделна мрежа, имаме и мобилно приложение. Това е за нас фокусът –

да даваме повече на хората и да показваме, че има смисъл от науката.

Продължаваме да се опитваме да убеждаваме министерства и научни организации, че има смисъл от говоренето за наука.

Няма значение дали през нас, дали ще си направят фейсбук, ютуб канал, вече е много лесно. Големите университети си имат факултети по журналистика, медии, студия, по-добри от тези на големите телевизии… но не ги ползват!

Това за мен е целта, да започнат да го правят. Да се говори повече за наука!

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият...

повече информация
Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!...

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да...

повече информация
Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Виждали ли сте чипс с вкус на шкембе чорба или на ракия? А лего, в което се сглобяват катедралата „Александър Невски“ или стара жигула? Представяте ли си българските знаменитости като част от играта...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

Чували ли сте за… киберпсихология? Най-накрая се появява тази област на науката, която изучава как си взаимодействаме с технологиите. Променят ли ни те като вид? Кои са най-големите предизвикателства, пред които ни изправят? Дали бързото им развитие е нечовешко предизвикателство, или обратното – естествен ход в еволюцията? Все въпроси, чиито отговори търся в повече от 300 дигитални истории, а ето че дойде време за гледната точка на киберпсихологията.
Елена Цанкова е доктор по психология, завършва в Германия, в Бремен продължава и изследователската си работа като постдокторант. През 2020 г. се връща у нас и започва работа като изследовател в БАН с амбициозната идея да проправи пътя на това ново и толкова важно направление.
През последните години изучава процесите на опознаване в интернет средата, също и общуването между човека и изкуствения интелект (ИИ). Изследва човешкото поведение в контекста на развиващите се технологии и се определя като експериментален киберпсихолог.
Ще поговорим за бързането и осъзнаването. За „зловещата долина“, в която възприятието за технологията става все по-положително с нарастващото ѝ подобие на човек, докато в един момент става толкова близка до човека, че бива възприета като зловеща… И за спокойната, философска гледна точка, която ни помага да осмисляме и приемаме големите промени.

повече информация
Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Виждали ли сте чипс с вкус на шкембе чорба или на ракия? А лего, в което се сглобяват катедралата „Александър Невски“ или стара жигула? Представяте ли си българските знаменитости като част от играта Mortal Kombat – Сънчо срещу Дънов и хан Кубрат срещу Гала?
Е, няма нужда да отпускате въображението си, всички тези идеи оживяват благодарение на впечатляващото сътрудничество между днешния ни гост и алгоритмите.
Росен Дуков е графичен дизайнер със забележителен опит – създава плакатите на някои от най-популярните български филми през последните години, автор е на кориците на книги, които стоят във всяка уважаваща себе си библиотека. Той е неколкократен победител в международни състезания по Photoshop, не е пресилено да го наречем световен шампион. През последните години преподава тези умения в СофтУни – и в дизайна, и в обработката на снимки, и в изкуствения интелект.
Защо визуалният артист не се бои в съревнованието с изкуствения интелект? Защо според него е важно час по-скоро да опознаваме новите възможности, които ни дават алгоритмите? Кои са следващите оригинални идеи, с които ще ни покаже докъде са стигнали генеративните модели?

повече информация
„С днешния новговор се връщаме назад в еволюцията“

„С днешния новговор се връщаме назад в еволюцията“

„Правим езика си все по-беден. В мрежата общуваме с кратки, опростени изречения, използваме страшно много съкращения. Този новговор е някакъв начин да опростим начина си на мислене и да влезем в един калъп. Доброволно, неусетно, стъпка по стъпка, без да разбираме какво правим, ние драстично стесняваме мирогледа си…“
Днес използваме все по-опростена реч в ежедневието си, с лекота чуждиците заменят красиви български думи, а изкуственият интелект се справя с правописа на родния ни език по-добре от повечето хора в социалните мрежи. Вместо богатия български масово говорим и пишем на осакатен новговор, а обърнатата еволюция на езика ни си личи все повече по децата. Много от тях не са способни да разказват, да описват, не познават българския, дори в горните класове.
Как така днес езикът може да ни разделя, вместо да ни събира?
Празниците идват и за да засягаме важните теми, за да си говорим за големите проблеми, за които иначе не остава време в суматохата на злободневното. Именно това ще направим с днешната ни гостенка.
Доротея Николова преподава български език и литература. Има опит в журналистиката като политически репортер и в пиара. Участва в много съвместни инициативи с платформата за грамотност „Как се пише?“, сред които кампанията „Думи на годината“ и новото начинание – „Животът няма „аУтокорект“.

повече информация

Най-новите:

Евгений Замятин. Забравеният пророк

Евгений Замятин. Забравеният пророк

„Ние“ на Евгений Замятин е блестящ роман, защото в него наднича онова бъдеще, в което технологиите са победили човека. Вкарали са го в математическата си хватка, превърнали са го в цифра, в инструмент. Една от най-силните метафори на онова, което може би се задава и за което все повече си струва да си говорим. Технологиите определят правилата, а ние сме се превърнали в безсмислените части на един суров механизъм…
Често споменаваме Оруел и Олдъс Хъксли. И с пълно основание! Антиутопичните възможни светове, които си мислехме, че са останали в ХХ век, се завърнаха като тема, като заплаха.
Този писател е вдъхновител и на двамата, единственият му роман е антиутопия, не по-малко замисляща и осмисляща от тези на двамата класици. Защото се вглежда не толкова във възможния осъществен тоталитаризъм, а в една още по-актуална днес посока.

повече информация
„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

Ще облекчат ли живота ни технологиите, или ще създадат огромна криза, разтърсвайки пазара на труда? Ще се радваме на благата на развития изкуствен интелект, помогнал ни за драстично удължаване на човешкия живот, в опознаването на Космоса, в развитието на следващите технологии? Или ще се събудим в свят под тотален контрол, предсказан от антиутопиите?
Как ще изглежда животът през 2050 г.? Време е да надникнем в бъдещето и да обсъдим прелюбопитните прогнози на един автор, който има смелостта да прогнозира в толкова динамичен период от историята. При това вече го е правил веднъж със завиден успех.
Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият поглед, опитът за осмисляне е първата стъпка към това да се подготвим за него. Да избегнем някои опасности.

повече информация
Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!
Мария Кюри открива радиоактивността, получава цели две Нобелови награди и проправя пътя на бъдещето.
Тя отваря вратите на една нова технология, която се оказва неочаквано успешна… До момента, когато става ясно, че силно сме подценявали опасностите от нея. Това ще струва живота на хиляди хора, които просто са търсели препитание.
Дали познаваме достатъчно технологиите, на които се доверяваме? Може ли и прословутият изкуствен интелект или пък някое от другите днес модерни направления да се окаже по-опасно, отколкото изглежда на пръв поглед?
Най-важното е да се замисляме, да обмисляме, да обсъждаме. Да си разказваме.
Истории като тази на радиевите момичета си струва да се четат по-често. За това са историите – да ни карат да подлагаме на съмнение, да имаме едно наум. Уви, не всичко, което блести, е злато…

повече информация
„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

Чували ли сте за… киберпсихология? Най-накрая се появява тази област на науката, която изучава как си взаимодействаме с технологиите. Променят ли ни те като вид? Кои са най-големите предизвикателства, пред които ни изправят? Дали бързото им развитие е нечовешко предизвикателство, или обратното – естествен ход в еволюцията? Все въпроси, чиито отговори търся в повече от 300 дигитални истории, а ето че дойде време за гледната точка на киберпсихологията.
Елена Цанкова е доктор по психология, завършва в Германия, в Бремен продължава и изследователската си работа като постдокторант. През 2020 г. се връща у нас и започва работа като изследовател в БАН с амбициозната идея да проправи пътя на това ново и толкова важно направление.
През последните години изучава процесите на опознаване в интернет средата, също и общуването между човека и изкуствения интелект (ИИ). Изследва човешкото поведение в контекста на развиващите се технологии и се определя като експериментален киберпсихолог.
Ще поговорим за бързането и осъзнаването. За „зловещата долина“, в която възприятието за технологията става все по-положително с нарастващото ѝ подобие на човек, докато в един момент става толкова близка до човека, че бива възприета като зловеща… И за спокойната, философска гледна точка, която ни помага да осмисляме и приемаме големите промени.

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да следи интернет и да се намесва тук-там, първо лекичко, после по-смело…
Василискът на Роко е идея, според която ИИ ще се развие в нещо, способно да взема решения. После да се зарови в интернет и да потърси кой какво е казал за него… А след това да се погрижи да бъде представен в най-добра светлина. И тихомълком да започне да създава проблеми на хората, които по един или друг начин му пречат…
Сигурни ли сте, че не си струва да имаме предвид този мисловен експеримент?

повече информация
Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Виждали ли сте чипс с вкус на шкембе чорба или на ракия? А лего, в което се сглобяват катедралата „Александър Невски“ или стара жигула? Представяте ли си българските знаменитости като част от играта Mortal Kombat – Сънчо срещу Дънов и хан Кубрат срещу Гала?
Е, няма нужда да отпускате въображението си, всички тези идеи оживяват благодарение на впечатляващото сътрудничество между днешния ни гост и алгоритмите.
Росен Дуков е графичен дизайнер със забележителен опит – създава плакатите на някои от най-популярните български филми през последните години, автор е на кориците на книги, които стоят във всяка уважаваща себе си библиотека. Той е неколкократен победител в международни състезания по Photoshop, не е пресилено да го наречем световен шампион. През последните години преподава тези умения в СофтУни – и в дизайна, и в обработката на снимки, и в изкуствения интелект.
Защо визуалният артист не се бои в съревнованието с изкуствения интелект? Защо според него е важно час по-скоро да опознаваме новите възможности, които ни дават алгоритмите? Кои са следващите оригинални идеи, с които ще ни покаже докъде са стигнали генеративните модели?

повече информация
Share This