Лети, лети… Таня!

ное. 18, 2022 | Срещи

Лети, лети… Таня!

18 ноември 2022 | Срещи

Мислите си, че интернет не може да ви изстреля в Космоса? Може, но все пак зависи основно от вас.

Чували ли сте за Татяна Иванова, която мечтае (и, сигурен съм, ще успее) да стане първата българка космонавт?

Ако не сте, време е да срещнете това лъчезарно, харизматично момиче, устремено към звездите. А дори да я познавате, останете тук, за да поговорим за следващата важна стъпка по пътя на мечтата ѝ…

 

От рода на хвърчащите хора

Човек наистина е толкова голям, колкото мечтите си. Само че с още едно условие: ако ги възприема не като оправдания или фантазии, а е готов да се бори за тях. Независимо от това колко далечни изглеждат, колко са високи и уж непостижими. колко често му повтарят, че нещо не е възможно или няма смисъл.

 

Татяна Иванова космонавт

снимки: личен архив

 

Тогава целият свят се впряга да му помага. Дори българските групи в социалните мрежи, известни с подкрепата, позитивизма и оптимизма си.

2018-а, Татяна Иванова е на 15, на ученически лагер в Турция по програма на НАСА. Показват на младежите филм за Космоса, който започва с изречението „Представи си, че ти си този космонавт“.

И тя си го представя. Толкова живо си го представя, че днес, 4 години по-късно вече е изминала много големи крачки по пътя към тази мечта. Последната новина по темата е, че тя е приета да следва космическо инженерство във водещ американски университет. Таксите изглеждат непостижими високи като за момиче от обикновено българско семейство… но тя е последният човек, който ще се откаже толкова лесно.

 

През стръмнините към звездите

Кампанията за набиране на средства се развива изумително бързо. Неотдавна разказах историята на платформата Подкрепи.бг, впечатляващо доброволческо начинание, родило се като идея в група за програмисти. Именно нея избира Татяна, за да потърси помощ по пътя към мечтата си.

И резултатът е изумителен! Кампанията събра необходимити средства само за две седмици, много, много преди крайния срок!

 

 

Земя в илюминатора

Едно е сигурно, никак не е лесно да станеш космонавт. Тя го знае добре и има повече от трезв поглед към нещата. До момента извън Земята са политали около 630 души (броят е леко спорен, защото има различни дефиниции). От тях едва 70 са жени. И, както добре знаем, само двама са българи. Страната ни дори не е член на Европейската космическа агенция.

Същевременно, за да бъдеш избран за космонавт, трябва да покриеш изключително строги физически изисквания, да имаш много сериозно образование и редица сертификати в какви ли не области. Значително се увеличава шансът, ако си военен.

Всичко, казано дотук, може да бъде направо обезсърчаващо… но не и за това силно момиче, което е решено да направи всичко по силите си.

 

Татяна Иванова космонавт

 

Дотук тя е минала през два тренировъчни лагера по модел на НАСА, тази година завърши първия от поредицата основни курсове за астронавти. При него се проверява как тялото реагира на високо налягане и при нулева гравитация. Напредва и в курсовете по реакции на екстремни ситуации и дълбоководни гмуркания.

Срещата си с първия ни космонавт Георги Иванов описва като „все едно някой, който иска да е баскетболист, да се запознае с Майкъл Джордан“.

Казва, че е космически посланик. Опитва се да работи за това страната ни най-сетне да стане член на европейската агенция. Любопитна е историята как успява чрез сложна организация тя да е първият човек, с който се ръкува президентът Румен Радев, дошъл в родния ѝ град Добрич. Само с идеята да разкаже и на него за това колко важна тема е Космосът.

 

Летящи мисли

Кое ли ѝ е било най-трудно дотук? Не, нито физическите усилия, нито ученето в толкова много различни области. „Това да се изправя срещу хората, които ми казват, че няма как да се случи“, казва Таня. „Наистина ме боли, когато виждам, че давам всичко по силите си, за да дърпам напред и да работя върху целите си, а има хора, които ги омаловажават. Характерът ми е такъв, някак виждам доброто във всички хора и ми е много трудно да приема, че не всеки е добронамерен.“

Във времената, когато и над Европа летят ракети, само че военни, е прекрасно, когато някой продължава да мечтае за другите ракети, онези, които ни изпращат към други светове.

Не, не си представяйте, че тя е човек, вглъбен в ученето за сметка на живия живот. Преди да се насочи по пътя на тази мечта, голямата ѝ слабост е литературата, пише от 7-годишна. Има издадена стихосбирка, участва и в няколко съвместни. Пише поеми, есета, разкази, текстове на песни. Дълго време е барабанист в рокгрупа, 10 години танцува модерен балет.

 

Татяна Иванова космонавт

 

Хвърчащата класна стая

Но да се върнем на прагматичното. Оттук нататък идват още много курсове и, най-важното – бакалавърската степен от университета, в който е приета.

„Образованието със сигурност е приоритет, другото лято искам да изкарам всички нива като водолаз и да започна с уроците по пилотиране. В момента започвам да работя по специален проект с ЕСА за изследване на радиацията в Космоса. Много се вълнувам, защото попаднах в среда, която ме дърпа напред и постоянно изникват нови възможности“, разказва с нескрит ентусиазъм Татяна.

Според нея най-трудното по пътя към звездите няма да бъде физическата подготовка, а това да е много добър „мултитаскър“, тъй като космонавтиката е област, която включва в себе си много други направления. „Знам, че има още много хора като мен, които си градят резюмета и нещото, което откроява всеки кандидат, е това, което носи в себе си като енергия. Даже смятам, че психическата подготовка ще е много по-сложна от физическата“.

„Понякога наистина ми се иска да зарежа всичко, но не защото искам да се откажа, а просто има дни, в които искам да съм със семейството и приятелите си, да правя прости неща, да чета книги. Да готвя с мама и баба“, казва летящото момиче. „Но няма как да се откажа или да се предам“.

 

Татяна Иванова космонавт

 

Добруджанка в Космоса

Оттук нататък много зависи и от подкрепата, защото всяка от следващите стъпки е свързана с допълнителни разходи. Таня е благодарна от сърце от развитието на кампанията. Особено я трогват даренията от по няколко лева, които показват, че много хора, дори в трудно материално положение, се припознават в нейната мечта.

„Изключително много ме изненада това, че кампанията се разви толкова бързо. Наистина ме беше страх да поискам помощ от хората, защото това все пак е един университет. Много хора даряват, защото са имали някога същата мечта. Надявам се, че съм показала с всичко, което съм описала, че съм изключително сериозна и правя всичко, което зависи от мен. Знам, че трябва да се простирам според чергата си, но ето че много, много хора ме подкрепят!“

 

Татяна Иванова космонавт

Татяна е част от кампанията „Достойните българи“. Тук е с националния ни ансамбъл по художествена гимнастика.

 

Крилата фраза

„През 21-и век мнението на обществото има много голямо значение. Не всеки се осмелява да преследва мечтите си и да си поставя високи цели, защото не знае как ще бъде приет“, казва Татяна. „Хубаво е да сме благодарни, но в същото време осъзнавам как хората, когато преследват мечтите си, много често забравят за онези основни неща, които ни крепят като хора: например любовта, създаването на семейство, това да си добър човек. Но виждам и хора, които например нямат забележителна кариера, но пък са натрупали толкова житейски уроци, толкова умения, за които други само могат да мечтаят“.

Казва, че се бори толкова упорито най-вече за да мотивира повече млади хора. „Целите ми не приключват с обучението. Аз съм се посветила на по-голяма мисия – да вдъхновявам децата да преследват мечтите си, да бъдат любознателни и трудолюбиви“, пише Татяна в описанието на кампанията си.

Тя е убедена, че именно нейното поколение ще стъпи на Марс. „Мисля, че вече сме готови като технологии и познание, достатъчно експерименти са се правели. Да, може би няма да е скоро, но силно се надявам и вярвам, че ще бъде по време на моето съществуване“. Татяна вярва в извънземния живот, интересно ѝ как ще си комуникираме с другите цивилизации един ден, когато влезем в контакт с тях.

 

Татяна Иванова космонавт

 

На крилете на желанието

Само допреди няколко поколения повечето деца казваха, че искат да станат космонавти, днес далеч не е така. И само примерът на хора като нашата гостенка би могъл да върне интереса към подобни теми, важни за нас дори като вид.

„Според мен навремето Космосът е бил промотиран, имало е космонавти, които са ходели по училищата. Говорело се е много повече, даже на площадките за деца са слагали катерушки – глобуси и ракети, което подсъзнателно е било насочено към мислите на хората. Към посланието, че Космосът е развитието, че е единственият път напред и нагоре. При мен това желание се появи доста по-късно, когато бях на 15, достатъчно зряла, за да преценя колко сериозно е това начинание. Да седна насаме със себе си, за да помисля това ли искам. Днес вече го знам, искам точно това“.

Със сигурност това е само началото на един голям и славен полет. И колкото повече хора го оценят и подкрепят, толкова по-високо ще стигне той. На добър път към звездите!

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории дойде от 6-ото издание на журналистическия конкурс Web Report. През последните години надпреварата се утвърди като водещ и най-реномиран журналистически...

повече информация
„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Как се пише?“ е сайт, който си извоюва огромно значение за живота онлайн. Създателката му Павлина Върбанова на доброволни начала дава практични съвети за правописа, граматиката и пунктуацията с...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Май нихилизмът е заложен в генома ни?“

„Май нихилизмът е заложен в генома ни?“

Ивайло Кунев разказва вдъхновяващи истории от българското минало по магичен начин… Тогава как ли стигнахме до думите в заглавието?
Лидерите, хората, които умеят да променят света, да водят, да градят, да убеждават. Именно те са голямата тема на днешния ни гост, който повече от десетилетие разработва и води програми по лидерство.
Ивайло има впечатляващ мениджърски и предприемачески опит, минаващ през десетилетията. Като в същото време умее да разказва – историите му за силните личности привличат огромен брой почитатели. Автор е на книгата „Лидерите: забравените истории на България“.
Лидерството. Тази тема е толкова тежка по нашите ширини, а и като цяло във времената, в които живеем. Затова е време да потърсим трудните отговори.
Струва ли си да съберем историите на политиците, на предприемачите и на… хановете? Защо ни е трудно да формираме политически елит и да имаме автентични лидери като нация? Какво би написал Толкин, ако беше българин? Как българската история може да се превърне в лично приключение и да дава вдъхновяващи примери, които да ни помагат да сбъдваме мечтите си?

повече информация
Д-р Райчев, който даде Koprivshtitsa на Google

Д-р Райчев, който даде Koprivshtitsa на Google

„Хора като него трябва да са лицето на България. Точно хората, измислящи неща, които човек не може да си представи“ казва за днешния ни гост проф. Мартин Вечев.
Д-р Веселин Райчев е единственият българин, чиято докторска дисертация попада в световния топ 3 на годината за всички сфери на информатиката. При това с нея той създава цяло ново направление, което днес изживява бум – концепцията изкуственият интелект да пише компютърен код.
Той създава стартъпа DeepCode, използващ машинно самообучение, за да прави компютърните програми по-сигурни. Компанията е придобита от Snyk, а нашият гост остава начело на ИИ направлението в нея.
Кариерата му започва в Google, благодарение на него и днес Google Maps препоръчва пътя ни чрез алгоритми с български имена. През последните години е канен за професор в МИТ, Станфорд и други реномирани университети. Той обаче избира професионално да се свърже с българския проект ИНСАИТ, който има силата да промени цялата екосистема на нашата айти индустрия.
Какво ли мисли изследователят за последните големи новини от света на изкуствения интелект? Помага или пречи големият шум по темата и кои са важните решения, които е време да вземем? Защо дори отдалеч той не спира да се вълнува от случващото се у нас и какъв според него е пътят към по-доброто развитие на страната ни? Кое го кара да изостави впечатляващата кариера в Google, за да продължи в света на науката?

повече информация
„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Как се пише?“ е сайт, който си извоюва огромно значение за живота онлайн. Създателката му Павлина Върбанова на доброволни начала дава практични съвети за правописа, граматиката и пунктуацията с всичките им нюанси.
Разговорът с нея „Как се пише?“ „Незнам“ продължава да бъде най-четената дигитална история.
В навечерието на 24 май се срещаме, за да продължим. Ще поговорим за думите, които ни изграждат, и за отношението ни към тях.
За празника, за понякога фалшивата помпозност, която го съпровожда, и за честното ни отношение към езика. За това как думите са огледало на самите нас и на живота. За думите, които превръщаме в оръжия, и за технологиите, които им дават огромни сили да рушат.

повече информация

Най-новите:

„Май нихилизмът е заложен в генома ни?“

„Май нихилизмът е заложен в генома ни?“

Ивайло Кунев разказва вдъхновяващи истории от българското минало по магичен начин… Тогава как ли стигнахме до думите в заглавието?
Лидерите, хората, които умеят да променят света, да водят, да градят, да убеждават. Именно те са голямата тема на днешния ни гост, който повече от десетилетие разработва и води програми по лидерство.
Ивайло има впечатляващ мениджърски и предприемачески опит, минаващ през десетилетията. Като в същото време умее да разказва – историите му за силните личности привличат огромен брой почитатели. Автор е на книгата „Лидерите: забравените истории на България“.
Лидерството. Тази тема е толкова тежка по нашите ширини, а и като цяло във времената, в които живеем. Затова е време да потърсим трудните отговори.
Струва ли си да съберем историите на политиците, на предприемачите и на… хановете? Защо ни е трудно да формираме политически елит и да имаме автентични лидери като нация? Какво би написал Толкин, ако беше българин? Как българската история може да се превърне в лично приключение и да дава вдъхновяващи примери, които да ни помагат да сбъдваме мечтите си?

повече информация
Геният, който два пъти отрови света

Геният, който два пъти отрови света

Технологиите променят живота ни главоломно, а техните създатели – изобретателите, програмистите, са героите на днешния ден… Поне обикновено е така, докато не се окаже, че дадената иновация, която светът е посрещнал с невероятен ентусиазъм, е смъртоносно опасна.
И все пак, има един изобретател, който дълги години се носи на вълната на славата, тачен като гений, докато междувременно… създава не една, а две технологии, които впоследствие се оказва, че са стрували човешки животи. Щетите, които те са нанесли, засягат цялата планета и ще продължат да са тук дори за следващите поколения.
Историята на Томас Миджли-младши си струва да си припомняме всеки път, когато се зарадваме на поредния огромен пробив, свързан с изкуствения интелект или каквато и да било друга технология. Защото е показателна за това колко е важно да преценим рисковете, преди да полетим на крилете на ентусиазма. Колко е важно да мислим и обсъждаме големите въпроси, които ни поставят технологиите и за които все нямаме време…

повече информация
Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории дойде от 6-ото издание на журналистическия конкурс Web Report. През последните години надпреварата се утвърди като водещ и най-реномиран журналистически конкурс у нас.
Тази година Георги Караманев и Дигитални истории заслужиха наградата в категория „Изкуство и култура“ за  експеримента „Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?“. В 6-те категории на конкурса се включиха 185 журналисти. 
Наградата е особено признание и защото Дигитални истории е сред победителите за трета поредна година!

повече информация
Д-р Райчев, който даде Koprivshtitsa на Google

Д-р Райчев, който даде Koprivshtitsa на Google

„Хора като него трябва да са лицето на България. Точно хората, измислящи неща, които човек не може да си представи“ казва за днешния ни гост проф. Мартин Вечев.
Д-р Веселин Райчев е единственият българин, чиято докторска дисертация попада в световния топ 3 на годината за всички сфери на информатиката. При това с нея той създава цяло ново направление, което днес изживява бум – концепцията изкуственият интелект да пише компютърен код.
Той създава стартъпа DeepCode, използващ машинно самообучение, за да прави компютърните програми по-сигурни. Компанията е придобита от Snyk, а нашият гост остава начело на ИИ направлението в нея.
Кариерата му започва в Google, благодарение на него и днес Google Maps препоръчва пътя ни чрез алгоритми с български имена. През последните години е канен за професор в МИТ, Станфорд и други реномирани университети. Той обаче избира професионално да се свърже с българския проект ИНСАИТ, който има силата да промени цялата екосистема на нашата айти индустрия.
Какво ли мисли изследователят за последните големи новини от света на изкуствения интелект? Помага или пречи големият шум по темата и кои са важните решения, които е време да вземем? Защо дори отдалеч той не спира да се вълнува от случващото се у нас и какъв според него е пътят към по-доброто развитие на страната ни? Кое го кара да изостави впечатляващата кариера в Google, за да продължи в света на науката?

повече информация
Баща и син. Щафетата на живота

Баща и син. Щафетата на живота

Баща и порасналият му син, хванати за ръце. Зад тях е онова, което ги определя, а пред тях – обективът с безпощадната си прямота. Важните снимки нямат нужда от думи.
Тази Дигитална история е толкова голяма, колкото живота. Защото ни връща към най-естествения цикъл, дава ни проницателния си поглед към смисъла.
Фотографът Валерий Пощаров има двама синове – на 12 и 9 години. Една сутрин ги води към училище и се замисля как неусетно ще дойде моментът, когато те вече няма да искат да ги държи за ръка.
Така се ражда идеята да улавя в обектива си бащи и порасналите им синове, заобиколени от онази среда, която ги представя най-добре. Резултатът: снимки, които не просто разказват истории, а рисуват вселени…

повече информация
„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Как се пише?“ е сайт, който си извоюва огромно значение за живота онлайн. Създателката му Павлина Върбанова на доброволни начала дава практични съвети за правописа, граматиката и пунктуацията с всичките им нюанси.
Разговорът с нея „Как се пише?“ „Незнам“ продължава да бъде най-четената дигитална история.
В навечерието на 24 май се срещаме, за да продължим. Ще поговорим за думите, които ни изграждат, и за отношението ни към тях.
За празника, за понякога фалшивата помпозност, която го съпровожда, и за честното ни отношение към езика. За това как думите са огледало на самите нас и на живота. За думите, които превръщаме в оръжия, и за технологиите, които им дават огромни сили да рушат.

повече информация
Share This