Мислите си, че интернет не може да ви изстреля в Космоса? Може, но все пак зависи основно от вас.

Чували ли сте за Татяна Иванова, която мечтае (и, сигурен съм, ще успее) да стане първата българка космонавт?

Ако не сте, време е да срещнете това лъчезарно, харизматично момиче, устремено към звездите. А дори да я познавате, останете тук, за да поговорим за следващата важна стъпка по пътя на мечтата ѝ…

 

От рода на хвърчащите хора

Човек наистина е толкова голям, колкото мечтите си. Само че с още едно условие: ако ги възприема не като оправдания или фантазии, а е готов да се бори за тях. Независимо от това колко далечни изглеждат, колко са високи и уж непостижими. колко често му повтарят, че нещо не е възможно или няма смисъл.

 

 

Тогава целият свят се впряга да му помага. Дори българските групи в социалните мрежи, известни с подкрепата, позитивизма и оптимизма си.

2018-а, Татяна Иванова е на 15, на ученически лагер в Турция по програма на НАСА. Показват на младежите филм за Космоса, който започва с изречението „Представи си, че ти си този космонавт“.

И тя си го представя. Толкова живо си го представя, че днес, 4 години по-късно вече е изминала много големи крачки по пътя към тази мечта. Последната новина по темата е, че тя е приета да следва космическо инженерство във водещ американски университет. Таксите изглеждат непостижими високи като за момиче от обикновено българско семейство… но тя е последният човек, който ще се откаже толкова лесно.

 

През стръмнините към звездите

Кампанията за набиране на средства се развива изумително бързо. Неотдавна разказах историята на платформата Подкрепи.бг, впечатляващо доброволческо начинание, родило се като идея в група за програмисти. Именно нея избира Татяна, за да потърси помощ по пътя към мечтата си.

И резултатът е изумителен! Кампанията събра необходимити средства само за две седмици, много, много преди крайния срок!

 

 

Земя в илюминатора

Едно е сигурно, никак не е лесно да станеш космонавт. Тя го знае добре и има повече от трезв поглед към нещата. До момента извън Земята са политали около 630 души (броят е леко спорен, защото има различни дефиниции). От тях едва 70 са жени. И, както добре знаем, само двама са българи. Страната ни дори не е член на Европейската космическа агенция.

Същевременно, за да бъдеш избран за космонавт, трябва да покриеш изключително строги физически изисквания, да имаш много сериозно образование и редица сертификати в какви ли не области. Значително се увеличава шансът, ако си военен.

Всичко, казано дотук, може да бъде направо обезсърчаващо… но не и за това силно момиче, което е решено да направи всичко по силите си.

 

 

Дотук тя е минала през два тренировъчни лагера по модел на НАСА, тази година завърши първия от поредицата основни курсове за астронавти. При него се проверява как тялото реагира на високо налягане и при нулева гравитация. Напредва и в курсовете по реакции на екстремни ситуации и дълбоководни гмуркания.

Срещата си с първия ни космонавт Георги Иванов описва като „все едно някой, който иска да е баскетболист, да се запознае с Майкъл Джордан“.

Казва, че е космически посланик. Опитва се да работи за това страната ни най-сетне да стане член на европейската агенция. Любопитна е историята как успява чрез сложна организация тя да е първият човек, с който се ръкува президентът Румен Радев, дошъл в родния ѝ град Добрич. Само с идеята да разкаже и на него за това колко важна тема е Космосът.

 

Летящи мисли

Кое ли ѝ е било най-трудно дотук? Не, нито физическите усилия, нито ученето в толкова много различни области. „Това да се изправя срещу хората, които ми казват, че няма как да се случи“, казва Таня. „Наистина ме боли, когато виждам, че давам всичко по силите си, за да дърпам напред и да работя върху целите си, а има хора, които ги омаловажават. Характерът ми е такъв, някак виждам доброто във всички хора и ми е много трудно да приема, че не всеки е добронамерен.“

Във времената, когато и над Европа летят ракети, само че военни, е прекрасно, когато някой продължава да мечтае за другите ракети, онези, които ни изпращат към други светове.

Не, не си представяйте, че тя е човек, вглъбен в ученето за сметка на живия живот. Преди да се насочи по пътя на тази мечта, голямата ѝ слабост е литературата, пише от 7-годишна. Има издадена стихосбирка, участва и в няколко съвместни. Пише поеми, есета, разкази, текстове на песни. Дълго време е барабанист в рокгрупа, 10 години танцува модерен балет.

 

 

Хвърчащата класна стая

Но да се върнем на прагматичното. Оттук нататък идват още много курсове и, най-важното – бакалавърската степен от университета, в който е приета.

„Образованието със сигурност е приоритет, другото лято искам да изкарам всички нива като водолаз и да започна с уроците по пилотиране. В момента започвам да работя по специален проект с ЕСА за изследване на радиацията в Космоса. Много се вълнувам, защото попаднах в среда, която ме дърпа напред и постоянно изникват нови възможности“, разказва с нескрит ентусиазъм Татяна.

Според нея най-трудното по пътя към звездите няма да бъде физическата подготовка, а това да е много добър „мултитаскър“, тъй като космонавтиката е област, която включва в себе си много други направления. „Знам, че има още много хора като мен, които си градят резюмета и нещото, което откроява всеки кандидат, е това, което носи в себе си като енергия. Даже смятам, че психическата подготовка ще е много по-сложна от физическата“.

„Понякога наистина ми се иска да зарежа всичко, но не защото искам да се откажа, а просто има дни, в които искам да съм със семейството и приятелите си, да правя прости неща, да чета книги. Да готвя с мама и баба“, казва летящото момиче. „Но няма как да се откажа или да се предам“.

 

 

Добруджанка в Космоса

Оттук нататък много зависи и от подкрепата, защото всяка от следващите стъпки е свързана с допълнителни разходи. Таня е благодарна от сърце от развитието на кампанията. Особено я трогват даренията от по няколко лева, които показват, че много хора, дори в трудно материално положение, се припознават в нейната мечта.

„Изключително много ме изненада това, че кампанията се разви толкова бързо. Наистина ме беше страх да поискам помощ от хората, защото това все пак е един университет. Много хора даряват, защото са имали някога същата мечта. Надявам се, че съм показала с всичко, което съм описала, че съм изключително сериозна и правя всичко, което зависи от мен. Знам, че трябва да се простирам според чергата си, но ето че много, много хора ме подкрепят!“

 

 

Крилата фраза

„През 21-и век мнението на обществото има много голямо значение. Не всеки се осмелява да преследва мечтите си и да си поставя високи цели, защото не знае как ще бъде приет“, казва Татяна. „Хубаво е да сме благодарни, но в същото време осъзнавам как хората, когато преследват мечтите си, много често забравят за онези основни неща, които ни крепят като хора: например любовта, създаването на семейство, това да си добър човек. Но виждам и хора, които например нямат забележителна кариера, но пък са натрупали толкова житейски уроци, толкова умения, за които други само могат да мечтаят“.

Казва, че се бори толкова упорито най-вече за да мотивира повече млади хора. „Целите ми не приключват с обучението. Аз съм се посветила на по-голяма мисия – да вдъхновявам децата да преследват мечтите си, да бъдат любознателни и трудолюбиви“, пише Татяна в описанието на кампанията си.

Тя е убедена, че именно нейното поколение ще стъпи на Марс. „Мисля, че вече сме готови като технологии и познание, достатъчно експерименти са се правели. Да, може би няма да е скоро, но силно се надявам и вярвам, че ще бъде по време на моето съществуване“. Татяна вярва в извънземния живот, интересно ѝ как ще си комуникираме с другите цивилизации един ден, когато влезем в контакт с тях.

 

 

На крилете на желанието

Само допреди няколко поколения повечето деца казваха, че искат да станат космонавти, днес далеч не е така. И само примерът на хора като нашата гостенка би могъл да върне интереса към подобни теми, важни за нас дори като вид.

„Според мен навремето Космосът е бил промотиран, имало е космонавти, които са ходели по училищата. Говорело се е много повече, даже на площадките за деца са слагали катерушки – глобуси и ракети, което подсъзнателно е било насочено към мислите на хората. Към посланието, че Космосът е развитието, че е единственият път напред и нагоре. При мен това желание се появи доста по-късно, когато бях на 15, достатъчно зряла, за да преценя колко сериозно е това начинание. Да седна насаме със себе си, за да помисля това ли искам. Днес вече го знам, искам точно това“.

Със сигурност това е само началото на един голям и славен полет. И колкото повече хора го оценят и подкрепят, толкова по-високо ще стигне той. На добър път към звездите!