Изкуственият интелект е една от огромните теми на днешния ден. От него очакваме какви ли не чудеса. Къде минава границата срещу невероятното бъдеще и спекулацията? В кои области да очакваме скоро огромни новини? Как ще изглежда животът ни, определян от изкуствения интелект?
Автономните коли през последните години са често повтаряна тема. Очакванията бяха днес вече да не се налага да шофираме, тази стъпка и сега изглежда близка… Но така ли е наистина? Защо тази иновация е толкова важна и толкова очаквана? Представяме ви кратък моментен поглед към темата и предизвикателствата, които се задават.
Той се казва „Танбих“, идва от Катар и обещава да ни спаси по елегантен начин от фалшивите новини и дезинформацията. Срещаме се с неговия създател – д-р Преслав Наков, специалист от световно ниво в областта на обработката на естествен език с помощта на изкуствен интелект.
Как алгоритъмът може да познае, че една новина е фалшива… още преди да е написана?!
„Писането не е кой знае какво. Просто сядаш пред пишещата машина и кървиш“, казва Хемингуей. Можем ли да научим изкуствения интелект да създава вълнуваща литература? Как ще се промени културният свят, ако това се случи? Представяме най-вълнуващите проекти и аргументите на двете крайни позиции. Че роботът като писател ще стане реалност или че алгоритмите никога няма да успеят да постигнат човешката емоционалност в текста.
„Изкуствен интелект“ стана толкова модерно словосъчетание, маркетингово клише, което често е напълно лишено от смисъл. Всички сме ентусиазирани от възможностите, които този тип технологии носят, но понякога… резултатите могат да бъдат комични и дори опасни.
Може ли в обозримо бъдеще изкуственият интелект да остави на улицата програмистите? Днес е особено перспективно да навлизаш в тази професия, но дали ще е така и след като алгоритмите се усъвършенстват в писането на код? По темата се заговори особено с представянето на приложението GitHub Copilot. Тя обаче е доста по-дълбока и интересна. Събрахме доста аргументи за и против, а отговора оставяме на вас.
„Няма за кого да гласувам“ – толкова често го казваме и чуваме. Очевидно западният модел на демокрацията, а и нашата кекава разновидност, са в криза… Дали не е дошъл моментът нещата да се променят благодарение на изкуствения интелект? Дали не е време да започваме революция с помощта на новата Българска роботническа партия?
Началото на пандемията. Специалистът по машинно самообучение Юянг Гу попада на крайно противоречащи си математически прогнози за това как ще се развие ситуацията. Решава да създаде свой алгоритъм и модел, използващ невронни мрежи, и бързо се превръща в звезда. Защото моделът му дава много по-точни прогнози от тези на специалистите от научни звена с мултимилиарден бюджет.
GPT-3. Зад тази суховата компютърна абревиатура се крие една многообещаваща технология, която прави доста решителна крачка напред, що се отнася до начина, по който възприемаме изкуствения интелект. Става дума за най-мощния езиков модел от ново поколение, появил се преди по-малко от година и показал, че невронните мрежи вече са способни да създават смислени, емоционални текстове, понякога звучащи направо като изкуство. И вече могат дори сами да пишат… компютърен код!
Повече маркетингов трик или наистина скоро изкуственият интелект ще рисува майсторски? Можем ли да научим компютърна програма да създава музика, литература? Дълго време безрезервно смятахме, че това е едно от нещата, които отличават хората от машините – липсата на въображение, на артистизъм, на способност да се изразяват чрез изкуство. Дали е така наистина?
Вече всеки ден четем статии, писани от робот. Днес най-ценният ресурс не е нефтът, не са и парите. Не е златото, не е даже и властта. В епицентъра на компютърната революция всичко е информация. Здравко иска да стане журналист, Желязко е изкуствен интелект. На кого принадлежи бъдещето?