Да изчезнеш за 60 секунди. Човекът и профилът

ное. 3, 2023 | Истории

Да изчезнеш за 60 секунди. Човекът и профилът

3 ноември 2023 | Истории

Колко e важен за вас профилът ви в любимата социална мрежа?

А какво ще стане, ако всичко, което той пази, изчезне за секунда, без да има шанс да бъде възстановено?

Днес все по-често държим файловете си в хранилища, разчитаме на платформите да пазят архивите ни, да ни информират какво се случва. Без да имаме време да се замислим какво всъщност им доверяваме по този начин.

Поне докато не усетим по болезнения начин колко са уязвими връзките, които са ни изградили технологиите.

 

Сигурност на профила

Изображенията са „дело“ на DALL·E 3, „помолен“ да поразсъждава за проблемите на човека, изгубил достъп до профила си

 

Днес си тук, утре те няма

„Когато ти откраднат профила, имаш усещането, че някой е нахлул в дома ти с взлом. Всичко е изчезнало“, прочетох неотдавна… във фийда си.

Ден по-рано бях приел поканата за „приятелство“ (социалните мрежи наистина са забавни в терминологията си) от колежка, която отдавна познавам. Разгледах, убеди ме, че става дума за нея, а не за фалшив профил и продължих нататък. Както често правим всички…

Оказа се, че наистина е тя, изгубила достъп до профила си.

Замисляли сте се скоро по някоя от тези теми? Къде и как опазваме важните си спомени? Онези файлове, които ни напомнят кое сме ние? Онези данни, които ще ни помогнат да оцелеем, ако утре светът, пази Боже, се пробуди без Facebook или Google?

Отговорът е толкова различен за всеки, колкото са и връзките, които си е изградил с най-ежедневните мрежи. С онези, които отваря и потребява всеки ден, които са се научили да се съобразяват с очакванията му.

Въпросът е… да си задаваме въпросите навреме.

 

Сигурност на профила

 

Носете си новите дрехи, момчета!

И така, днес платформите се грижат за нас, като помнят много добре всяко наше действие. Всяко търсене, всеки лайк, всеки злостен коментар. Нещата са много, много по-персонализирани от времената, когато се криехме зад псевдоними и креативни абревиатури.

Удобството е тук, голяма част от комуникацията в мрежите, които са пригодени за нея, се осъществява между хора, които стоят с имената си. Не е особено трудно да влезете в диспут дори с популярен политик или инфлуенсър, а когато два електронни образа от някоя от тези групи влязат в клинч, вадим пуканките и започваме да лайкваме и да пускаме усмивки.

Кога за последно гледахте снимките в семейния албум? Надали много скоро, но пък със сигурност любимата платформа ви е напомнила какво сте правили на този преди 7 години и сте се усмихнали умилително при вида на бебешката снимка на хлапето, което вече напредва в училищните класове.

Ние сме все по-малко самите нас и все повече – профилите си. Делегираме им все повече, отдаваме им все повече, доверяваме им ежедневието си… а ако нещо се счупи?

 

Сигурност на профила

 

Арменският бот

„Verba volant, scripta manent! ФБ и Зукърбърг опровергаха вечната сентенция, че писаното остава…“, написа също моята колежка, журналист с впечатляващ опит, днес специалист в сферата на пиара и маркетинга. Именно нейната история ни събира днес.

Преди десетилетие щеше да е лесно. Правиш си нов профил в която и да е платформа, започваш отначало. Обаче днес… може би Мъск не е най-точният пример, но замислете се, ако в някакъв момент всичките му туитове или ексове изчезнат, надали ще си спомня всичките покани за сбиване, които е отправял – към Зукърбърг или Путин, всичките си идеи и амбиции…

Него няма да го мислим, има си своя социална мрежа и ако все пак е малко по-внимателен с нея, може и да не я унищожи. Въпросът е за потребителя. За „обикновения човек“…

Освен че не помним телефони, не пазим снимки и спомени близо до себе си… в океана от онлайн данни през все повече медиуми уж имаме все повече канали за комуникация с другия, а в същото време… все не са в наши ръце. Помните ли наизуст телефона на най-добрия си приятел?

 

Сигурност на профила

 

Бог високо, Цук далеко

„После си даваш сметка за мащаба, колко реално „онлайн“-ът е част от живота ти, личен и професионален. И накрая ти става смешно, като се усетиш, че „нямаш спомени“, написа още колежката.

А отдолу видях коментари: „Преживях го миналата година!“ „14-годишен профил… добре отглеждан във времето си замина безвъзвратно! Оттогава колегите ме наричат „жена без минало, но със светло бъдеще“.

И ако днес все пак нещата са обратими, един профил може да бъде възстановен, все пак държим и връзките си извън мрежата… дали ще е така и след още някоя следваща стъпка, когато оставим още и още от себе си онлайн? Технологиите напредват, данните се пазят все по-сигурно, но… ако ги доверим не на правилната социална мрежа? Ако изведнъж се окажем неудобни или несимпатични на този, на когото сме ги оставили? Това не е ли още една стъпка към раждащата се онлайн друга история, различна и не непременно вярна?

Но това, все още, е в бъдещето. Докато историята на моята колежка показва, че и днес рискуваме прекалено много, оставяйки всичко важно като част от профила си тук и там.

 

Сигурност на профила

 

Фигаро Цук, Фигаро там

В нейния случай се оказа, че става дума за хакерска атака. Тъй като управлява няколко страници, на една от тях получава съобщение, че е нарушила правилата на общността. Тя има доста голям опит, знае, че често подобни съобщения идват просто за да те накарат да кликнеш някакъв доста убедителен линк… но, както е ставало дума, дори на специалистите по киберсигурност се случва да се подведат.

Просто кликва на подвеждащата връзка, дори не въвежда никаква допълнителна информация… и забравя за случилото се.

Няколко часа по-късно мобилната апликация на Facebook ѝ иска парола, не приема въведената и ѝ казва, че е била сменена преди малко…

Е, на всички се случва, хакнат профил, нали? Facebook е най-популярната мрежа у нас, със сигурност ще има много механизми, така че да се свържете със специалистите от поддръжката, нещата бързо да си дойдат на мястото…

Очевидно и по начина, по който започна тази история, тук не се случва по този начин. Факт е, че първата и най-голяма социална мрежа, а и конкурентите ѝ, разчитат на бързото скалиране, на това по-малко екипи да отговарят за по-голям брой клиенти. А и защо да го правят? Да не би някой да ги задължава да се грижат за поредния профил в суматохата на ежедневието…

Ето че тази седмица подчинените на Зукърбърг обявиха, че вече ще има платена версия на платформата, без реклами и с директна връзка с „човешка“ поддръжка.

Още ли мислите, че социалните мрежи са ни приятели? Ами ако някой има и изгода ние да изчезнем онлайн, защото сме неудобни поради една или друга причина? Трябва ли да поглеждаме и към китайските „идеи“ в тази посока…?

 

Черното огледало

Тук за момента най-често на помощ идват алгоритмите, които се учат бързо и са все по-добри в работата си – да дадат съвет или да се справят с проблемите, изникнали пред потребителите. И все пак… си остават алгоритми.

Пример в тази посока е съдържанието – някога само с едно докладване на нарушаващ правилата пост той просто изчезваше. После границите доста се размиха. Днес постовете изчезват по-рядко, профилите по-рядко биват блокирани заради съдържание… просто защото алгоритъмът се оказа доста по-добър, за да избягва много подобни случаи. Което не значи, разбира се, че взетите решения са непременно точни.

Дали онлайн гигантите или алгоритмите им се грижат достатъчно добре за потребителите си обаче е въпрос, който става все по-голям и все по-важен. Най-вече защото и самите потребители имат все по-малко механизми да въздействат.

 

Сигурност на профила

 

Лице книга

Оказва се, че колежката ми просто няма как да влезе в профила си, сменени са телефоните за връзка, резервният имейл… Профила ѝ го няма, а с него е изчезнало и всичко, което той пази – снимки, разговори, връзки, спомени.

Разбира се, тя първо блокира банковата карта, свързана с профила – именно тя се е оказала целта, която е привлекла хакерите. За щастие, липсва сравнително малка сума. Преводите за все за Южна Корея, явно е кликнала на погрешното съобщение, дошло от тамошни хакери. Атакуващите са правили скромни транзакции, за да не привлекат вниманието, банката реагира бързо и постепенно почти всичко е възстановено.

Но не и профилът.

 

12-те профила

„По-сериозният проблем според мен е поддръжката на Facebook, тя те върти в автоматизирани менюта. Когато изпълниш всички стъпки, пак е недостатъчно – профилът не се възстановява, не е и изтрит. Facebook ми казва, че профилът съществува, но е един вид невидим, защото е деактивиран.“

Основният ѝ съвет за хората, озовали се в подобна ситуация, е първо да блокират банковите карти, а после да потърсят помощ от специалист, който има актуален опит в конкретната социална мрежа.

Колежката ми прави всичко, което се иска от нея – снима документите си, те са валидирани, но седмици по-късно достъпът го няма. Създава си новите профили, просто защото ѝ трябват в ежедневието, най-вече професионално.

От сърце ѝ желая да се върне в старото си аз…

Но въпросът тук е много по-голям.

 

Сигурност на профила

 

Тука има, тука няма

„Facebook профилът, всички знаем, не е лично пространство“, казва тя. „Поради ред причини, под една или друга форма, той обаче вече е нещо твое, лично. Буквално усещането е, че някой е влязъл в дома и ти го е ограбил, вече нямаш нищо“.

Тя все пак има късмета да пази и на други места важните си снимки, контактите с хората. „Те се наваксват. Но ми стана хем смешно, хем малко тъжно – за мен една от най-добрите функционалности на Facebook е, че ти предлага т.нар. спомени – какво се е случило на същата дата преди няколко години. И като започнеш отначало, все едно нямаш спомени… Впечатлиха ме и коментарите под моя пост – хората явно се отнасят доста грижливо към своите профили, малко като едновремешните тамагочита, които си ги хранехме, приспивахме… Едно цветенце, храниш, поливаш и когато някой ти го отмъкне, се чувстваш буквално излъган и ограбен.“

„Това за мен беше още едно потвърждение, че социалната мрежа си остава една проста тръба, канал за споделяне на информация, но не бива да слагаш нищо лично вътре, защото буквално след 2 часа може да го няма“, допълва тя.

Наистина ли сме готови за следващите стъпки? За виртуалния свят, за метавселената? За времето, когато алгоритмите все по-умело могат да имитират поведението ни? За стъпките, когато от профила ни ще зависи все повече, и повече, и повече…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

1910. Това е годината, в която се раждат Майка Тереза и Жак-Ив Кусто, а светът още се радва на предвоенното спокойствие. За българска история обаче сме се събрали да си говорим. Точно 1910 души се...

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее...

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да...

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг....

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

В литературните среди отекна новината, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин Ханчев“ сред избраните от журито финалисти е попаднал неочакван състезател – 21-годишният Христиан Папазов от силистренското село Ножарево е изпратил стихове, генерирани от изкуствен интелект. Христиан (или който и да стои зад това име) се отказа от участието си, пишейки, че единствената му цел е била да привлече вниманието към темата.
Не знам дали вярвате в съвпадения, аз – не. На 25 октомври, ден преди новината да излезе, бяха обявени 10-те избраници на журито в друг популярен поетичен конкурс. И ето че отново в селекцията попаднаха… генерирани стихове. Този път като част от експеримент на Дигитални истории.
Но как така само за два дни двама „автори“ със стихове, написани от ИИ, се озоваха сред най-добрите, тези, измежду които ще бъдат избрани победителите? И, по-важното: кои са големите въпроси и изводи от това? Вярваме или не в съвпадения, явно е, че е дошло време да поговорим по-адекватно и задълбочено за големите въпроси на днешния ден.
Денят на будителите според мен е точният, за да се събудим…

повече информация

Най-новите:

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Цели 1910 души се включиха в експеримента на Дигитални истории, който имаше за цел да провери колко добре познаваме българската история! Дали сме способни да различим безспорни исторически факти от учебниците от такива, измислени от изкуствения интелект, който има за цел да ни подведе.
30 твърдения – половината исторически верни, половината – измислици на алгоритмите. Можете ли да ги различите?
Резултатите, поне за мен, са впечатляващи и дават доста поводи за размисъл.
Успя ли изкуственият интелект да затрудни участниците? Познаваме ли добре българското минало, което е толкова важна днес тема?

повече информация
Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация
Share This