Радио-тв-грамофон. 5 неочаквани БГ технологии

май 28, 2024 | Технологии

Радио-тв-грамофон. 5 неочаквани БГ технологии

28 май 2024 | Технологии

Знаете ли, че невинаги напрежението в мрежата у нас е било 220 волта? А че една прелюбопитна българска компютърна игра от началото на 80-те направо се превръща в… пророчество още със заглавието си? Как ли изглеждат първите български електрически скутери? А дали „хипстърите от 60-те“, които са ги ползвали, са имали как да си вземат и радио-тв-грамофон… достатъчно е било да са способни да носят 120 кг на рамо.

Отново се отправяме из пъстрата история на българската техника с най-точния и увлекателен гид. Вече 15 години Антон Оруш събира море от информация (и експонати), разказващи за миналото и настоящето ѝ. Невероятната му съдба, достойна за роман, бе една от първите дигитални истории.

Неотдавна излезе новата му книга „Произведено в България“, която можете да купите тук.

Ето, качваме се в машината на времето за 5 спирки назад в историята, 5 интересни истории, свързани с миналото на технологиите по нашите земи.

 

Антон Оруш

Снимка: Добрин Кашавелов

 

1. Гаси тока!

Започваме с… контакта. Знаете ли, че до не толкова отдавна напрежението в мрежата ни е било далеч от познаните днес стойности?

Преди началото на 60-те години в София то е 150 волта! Просто това е стандартът, въведен от белгийското „Електрическо дружество за София и България“, което през 1908 г. откупува правата от предишния концесионер на електрификацията и се заема да продължи започнатото. Затова електрическите уреди, произвеждани през 50-те, са предвидени да работят на това напрежение. А

ако искате да използвате печката или пералнята в 220-волтова мрежа, ще трябва да се снабдите с ето такъв понижаващ трансформатор:

 

Понижаващ трансформатор

 

Това е устройство, пуснато в производство от ТПК „Строител“ София и предназначено специално, за да осигури обратна съвместимост на по-старите електроуреди към новия стандарт. Много е просто! Включвате кабела на уреда в мрежата, а другото свободно гнездо с надпис „150“ е за кабела на любимото ви старо „нещо“ – например тостер (така де, тогава са го наричали „сухарник“). И това е! Може да захранва консуматори с мощност до 600 вата.

 

 

2. Радиограмофонотелевизор

След близкия ни контакт с тока е време за забавление!

Тази история започва в средата на 60-те години, в лабораторията „Мостри и експонати“ към Отдела на главния конструктор в Слаботоковия завод – София. Тук се създават най-разнообразни нови изделия, които предстои да влязат в производство.

Тогава България участва в десетки производствени панаири на няколко континента – в Лайпциг, Хановер, Солун, Алжир, Барселона, Куба, Измир, Хараре и къде ли още не. В „Мостри и експонати“ се правят всички прототипни телевизори, за да се види дали си струва да се пусне пробна серия от тях.

 

anton-orush-proizvedeno-v-bulgaria

 

През 1964 г. конструкторите решават нещо наистина голямо! За представяне на Пловдивския панаир е направен първият в българската история радиотелевизионен шкаф. Той съдържа не само радиоприемник „Симфония“ и автоматичен грамофон, но и широкоекранен телевизор „Кристал 59“! А

в грамофона могат да се заредят няколко плочи и той ги въпроизвежда една по една.

Радиотелевизионният шкаф с грамофон получава условно име „Балкан“. Тежи над 120 кг! Той е одобрен и се озовава на Пловдивския панаир през 1964 г., където е разположен на втория етаж в павилиона на „Електроимпекс“. „Пуснали са на грамофона симфония от Чайковски и се е получило страшно приятно, с фантастичен звук – леела се е из целия павилион“, разказва Антон.

На две от снимките се виждам шкафът. Радиото и грамофонът са един под друг в лявата част, а телевизорът е вдясно, между тях се движи плъзгаща се вратичка като на секция. Направени са само 5 – 6 такива апарата, един от които имаме късмета да ни показва нашият водач из миналото!

 

anton-orush-proizvedeno-v-bulgaria

 

3. Джойстик за ценители

БГ плейстейшън от 80-те? Еха!

Продължаваме с първия български игрови контролер за „Правец“ от 1982/3 г. Предназначен е за игри основно на 8-битовите компютри „Правец 8М, 8С, 8А и т.н“. По английскому този вид игрови устройства се наричат paddle.

Виждаме пластмасов корпус с потенциометър отгоре и бутонче отстрани, като играчът хваща джаджата между двете си ръце. Комплектът е от два броя, идеята е да има по един за всеки играч.

 

игрови контролер за Правец

 

Представяте ли си да играете игра, въртейки потенциометър – колелцето като за контрол на звука при магнетофони или на яркостта и контраста при телевизорите от онова време?

Въртенето наляво или надясно е равностойно на натискането на бутон със стрелка. Ако в играта двамата играчи са противници в тенис мач, ракетата се движи наляво или надясно, за да посрещне топката. При заглавието „Нептун“ космическият кораб се движи хоризонтално, а въртенето на потенциометъра го отклонява наляво или надясно.

„Бг джойстикът“ е служел и за игра на тетрис!

С този потенциометър обаче игрите, които може да се играят, са ограничени, защото играчът не може да придвижва героя или кораба по другата ос – нагоре-надолу.

 

игрови контролер за Правец

 

Отляво встрани виждате малко бутонче – с него се „стреля“, а при тетрис се пуска кубчето на избраното място.

 

4. Mr. Gorbachev…

„Разруши стената“… Да, това са думите на Рейгън малко преди „Стената“ да падне, но също е и почти пророческото име на българска 8-битова компютърна игра от 1982 г.

Дискетата с играта е била подарък към книга – ръководство за работа с компютър.

„Разруши стената“ може да се задейства от дискета или касета, като се изпише командата RUN. Когато направим това, на екрана се изписват следните многозначителни думи:

anton-orush-proizvedeno-v-bulgaria

Персонажът хваща ракета за тенис и разполагате с една топка. Задачата ви е да съборите с нея тухлена стена, ракетата управлявате с контролер, подобен на този отгоре.

Преди да започнете да играете, компютърът ще ви помоли да напишете името на персонажа си. Натискате RETURN и виждате върху екрана игралното поле и надпис:

ЗА ЗАПОЧВАНЕ НА ИГРАТА НАТИСНЕТЕ БУТОНА НА УСТРОЙСТВОТО ЗА ИГРА.

В долния край на екрана се появяват точките, които получавате, когато успеете с топката да нацелите и съборите тухла от стената. Колкото по-навътре стигате, толкова повече точки получавате на съборена тухла.

 

5. Скутер.бг

Днес електрическите скутери са безспорна мода… че даже тема на социални разслоения. Знаете ли обаче, че още преди половин век е имало и наши прототипи?

През 1972 г. в Научноизследователския институт по двигатели и автомобили (НИПКИДА) е конструирано първото БГ двуколесно едноместно превозно средство с електрическа тяга – „ЕлРо 72“ (от „електрически ролер“) за градски пътувания.

 

Първият български електрически скутер

 

Първата снимка ни показва външния вид на точно този прототип – тя е също от 1972 и двуколката в нея е наречена „електропед“. Това е първоначално изработеният макет. Приликите с велосипед са очевидни – пътникът достига спирачките чрез лостове на кормилните ръкохватки.

„ЕлРо 72“ се захранва от две 12-волтови оловни акумулаторни батерии с общ капацитет 150 Ah. Електродвигателят му има номинална мощност 0,6 kW и прави 4000 об/мин.

Скутерът тежи 52 кг, а с двете батерии и пътника – до 167 кг.

За да се движи скутерът с различна скорост при един и същ двигателен момент, електродвигателят трябва да прави различни обороти. Затова батериите са свързани успоредно и последователно чрез контактори. Така, при захранващо напрежение 24 волта двигателят черпи ток ~30 A.

 

Първият български електрически скутер

 

Потегляме! Нак първо поставим и завъртим секретния ключ зад кормилото. Сетне трябва да завъртим дясната кормилна ръкохватка, която действа като контролер. След като потеглим, може да сменяме скоростите с нея (като ръчката за газ при мотоциклетите)..

Максималната скорост на първия български електрически скутер е 30 км/ч, пробегът е около 70 км.

Разполагаме с фар! И звънец… „ЕлРо 72“ има гуми 3,5 х 8″, пневматични (помпат се). Задното окачване е твърдо, а предното – шарнирно. За да се олекоти скутерът, страничните плоскости са от стъклопласт. Това говори за стремежа конструкцията да е актуална за времето си.

Пътуването ви хареса? Струва си да го продължим! За най-голямата дискета, историята на българския електронен шах, „Копировално устройство“ – още шест забравени съкровища на българската техника, четете тук.

А за истински ценители е новата книга на нашия гид Антон Оруш – „Произведено в България“, ще я намерите тук.

 

anton-orush-proizvedeno-v-bulgaria

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Етика на прогреса. Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?

Етика на прогреса. Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?

Ние спориме               двама с ChatGPT                           на тема: „Човекът във новото време“. Чувал съм да го наричат Чатчо, други използват официалното ChatGPT, вече две години той се е...

повече информация
Мозъчен удар! 10 идеи от д-р Хансен как да оцелеем в дигиталното цунами

Мозъчен удар! 10 идеи от д-р Хансен как да оцелеем в дигиталното цунами

Мозъкът ни се развива с хода на еволюцията, постепенно свиква към различната среда… а после идват Facebook, Instragram, TikTok. Изведнъж се озоваваме в свят, за който най-важният ни орган се оказва...

повече информация
„Поезията остава едно тайно съкровище“. „Христиан Папазов“ в първото си интервю

„Поезията остава едно тайно съкровище“. „Христиан Папазов“ в първото си интервю

Човекът, който първи у нас класира стихове, генерирани от изкуствения интелект сред най-добрите на поетичен конкурс, дава първото си (и може би единствено) изобщо интервю за Дигитални истории!...

повече информация
„Трудно е да бъдеш Бог“. Какво четат българските ИТ лидери?

„Трудно е да бъдеш Бог“. Какво четат българските ИТ лидери?

Четат ли хората, които водят напред света на информационните технологии? Четат и пушек се вдига, предстои ви да се изненадате. Време е за един много важен и много книжен експеримент. Ще поканя 15...

повече информация
Защо четеш?

Защо четеш?

Как да се срещнат буквите и байтовете, книгите и технологиите? Това е голямата тема на поредица от дигитални истории. След като във вторник стана дума за някои от любимите книги на световните ИТ...

повече информация
Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Четат ли книги световните технологични лидери? Кои са любимите четива, препоръчвани от Илон Мъск, Сам Алтман, Марк Зукърбърг? Ще намерите ли някои сходства със собствения ви литературен вкус, или...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Етика на прогреса. Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?

Етика на прогреса. Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?

Може ли да има етика в прогреса?
Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?
Най-вероятно не.
Трябва ли да има етика в прогреса?
Трябва ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?
Определено да.
Но как така?

Ние спориме
              двама с ChatGPT
                          на тема: „Човекът във новото време“.

повече информация
Мозъчен удар! 10 идеи от д-р Хансен как да оцелеем в дигиталното цунами

Мозъчен удар! 10 идеи от д-р Хансен как да оцелеем в дигиталното цунами

Мозъкът ни се развива с хода на еволюцията, постепенно свиква към различната среда… а после идват Facebook, Instragram, TikTok. Изведнъж се озоваваме в свят, за който най-важният ни орган се оказва напълно неподготвен. И се справя… както може. Старае се да се адаптира, но това няма как да се случи безаварийно.
Не авария, а катастрофа. Която няма как да отразим, защото не можем да спрем, да помислим, да обсъдим. Твърде сме заети да продължим нататък. Да скролваме, да преглеждаме, да се препираме… Като хамстер във въртележка.
Андерш Хансен е шведски психиатър, който не се бои да отвори големите въпроси на днешния технологичен ден. Именно тези, заради които го има и сайтът, на който сте се озовали. Хансен е автор, четен по целия свят, за щастие – защото със сигурност, ако имате време да се замислите за посланията, които оставя, това ще ви помогне да обърнете внимание на наистина важни въпроси.
Важни за всеки от нас.

повече информация
Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Цели 1910 души се включиха в експеримента на Дигитални истории, който имаше за цел да провери колко добре познаваме българската история! Дали сме способни да различим безспорни исторически факти от учебниците от такива, измислени от изкуствения интелект, който има за цел да ни подведе.
30 твърдения – половината исторически верни, половината – измислици на алгоритмите. Можете ли да ги различите?
Резултатите, поне за мен, са впечатляващи и дават доста поводи за размисъл.
Успя ли изкуственият интелект да затрудни участниците? Познаваме ли добре българското минало, което е толкова важна днес тема?

повече информация

Най-новите:

Етика на прогреса. Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?

Етика на прогреса. Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?

Може ли да има етика в прогреса?
Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?
Най-вероятно не.
Трябва ли да има етика в прогреса?
Трябва ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?
Определено да.
Но как така?

Ние спориме
              двама с ChatGPT
                          на тема: „Човекът във новото време“.

повече информация
Мозъчен удар! 10 идеи от д-р Хансен как да оцелеем в дигиталното цунами

Мозъчен удар! 10 идеи от д-р Хансен как да оцелеем в дигиталното цунами

Мозъкът ни се развива с хода на еволюцията, постепенно свиква към различната среда… а после идват Facebook, Instragram, TikTok. Изведнъж се озоваваме в свят, за който най-важният ни орган се оказва напълно неподготвен. И се справя… както може. Старае се да се адаптира, но това няма как да се случи безаварийно.
Не авария, а катастрофа. Която няма как да отразим, защото не можем да спрем, да помислим, да обсъдим. Твърде сме заети да продължим нататък. Да скролваме, да преглеждаме, да се препираме… Като хамстер във въртележка.
Андерш Хансен е шведски психиатър, който не се бои да отвори големите въпроси на днешния технологичен ден. Именно тези, заради които го има и сайтът, на който сте се озовали. Хансен е автор, четен по целия свят, за щастие – защото със сигурност, ако имате време да се замислите за посланията, които оставя, това ще ви помогне да обърнете внимание на наистина важни въпроси.
Важни за всеки от нас.

повече информация
„Поезията остава едно тайно съкровище“. „Христиан Папазов“ в първото си интервю

„Поезията остава едно тайно съкровище“. „Христиан Папазов“ в първото си интервю

Човекът, който първи у нас класира стихове, генерирани от изкуствения интелект сред най-добрите на поетичен конкурс, дава първото си (и може би единствено) изобщо интервю за Дигитални истории! Въпросите задава… вторият, затвърдил впечатляващия експеримент.
Всяко чудо за 3 дни? Не и в този случай, генеративните модели са тук, за да останат и да променят всичко. Само в рамките на 3 дни през ноември стана ясно, че човек, представил се като Христиан Папазов, е изпратил стихове, които са се класирали в топ 10 на реномирания конкурс „Веселин Ханчев“. Историята се повтори с изпратени от мен стихове в друга авторитетна надпревара – „Станка Пенчева“.
Темата е толкова голяма и съществена, според мен поставя жизненоважни въпроси. Ето защо, въпреки липсата на особени реакции от творческите среди, разговорът ще продължи с още много и важни Дигитални истории.
Някои медии съобщиха новината, колеги от телевизия дори отидоха да търсят „Христиан“ в селото, където бе описал, че живее. А той избра да остане встрани от дискусията. До този момент.
Кой ли стои зад името Христиан Папазов? Кои са любимите му поети? Защо и как е направил експеримента си? Какво мисли за бъдещето на поезията и защо се надява, че… скоро ние, хората, ще пишем значително по-добри, оригинални, смислени стихове, а не алгоритмите? Гостува ни един неочакван и неповторим събеседник…

повече информация
„Трудно е да бъдеш Бог“. Какво четат българските ИТ лидери?

„Трудно е да бъдеш Бог“. Какво четат българските ИТ лидери?

Четат ли хората, които водят напред света на информационните технологии? Четат и пушек се вдига, предстои ви да се изненадате. Време е за един много важен и много книжен експеримент. Ще поканя 15 водещи български личности от различни области на компютърния свят да ми кажат кои са любимите им 3 книги и защо биха ги препоръчали.
Дали ще се отзоват? Дали ще се окаже, че четат основно издания, свързани със софтуера, с бизнеса, с личностното развитие?
Отговорите им, поне за мен, се оказаха изненадващи.
Трудно ли е да бъдеш Бог? Въпрос за ценители. А защо е трудно?

повече информация
Защо четеш?

Защо четеш?

Как да се срещнат буквите и байтовете, книгите и технологиите? Това е голямата тема на поредица от дигитални истории. След като във вторник стана дума за някои от любимите книги на световните ИТ лидери, сега отново ще излезем от клишето с автора на най-големия български блог за книги. Следващия вторник пък ви очакват неочакваните литературни препоръки на някои от най-значимите личности в българската ИТ сфера.
Ти си това, което четеш. „Какво четеш…“ е въпрос, който трябва да си задаваме по-често, най-вече в общественото пространство. Точно така се казва най-голямата и активна българска книжна група във фейсбук, създадена от днешния ни гост. Вече 15 години той дава препоръките си в „Книголандия“, най-големия блог за книги в България. Зам.-главен редактор на издателство „Сиела“, неотдавна той сбъдна и мечтата си да види името си като автор на „100 книги, които трябва да прочетете“.
С Христо Блажев ще поговорим за четенето и бъдещето на литературата. За технологиите, които го променят, и книгите, които изграждат технологиите. Ще потърсим заедно важни и неочаквани препоръки. За да се убедим, че е важно буквите и байтовете да вървят ръка за ръка, иначе не ни очаква нищо добро, дори като вид. Приятно четене!

повече информация
Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Четат ли книги световните технологични лидери? Кои са любимите четива, препоръчвани от Илон Мъск, Сам Алтман, Марк Зукърбърг? Ще намерите ли някои сходства със собствения ви литературен вкус, или изобщо не съществува такава тема?
У нас не е модерно да разказваме какво четем в медийното пространство. За това ме накара да се замисля в гостуването си журналистът и преводач Даниел Пенев. Да, сигурно ще се сетите за прословутия „Винету“ като любимо четиво и.. толкова.
Не навсякъде е така. И на запад, и на изток личностите, които попадат в светлината на прожекторите, обичат да говорят за книгите, за любимите си автори, за литературата, която ни помага да продължим нататък.
Е, време е да започнем да го правим и тук!

повече информация
Share This