В рубриката „Истории“ са разказите за интересни и поучителни съдби, случили се заради, въпреки или на фона на дигиталното настояще. Разказваме за пионерите на компютърната ера, за най-различни хора с интересна съдба, свързана с дигиталното.
Какво се случва, когато 1000 доброволци, повечето от които от сферата на информационните технологии, запретнат ръкави, за да създадат нещо, което може да промени обществото ни?
Ще ви издам, резултатът от този опит е положителен и полага основите на една платформа, която буквално може да спасява животи.
Тази дигитална история е смислена и показателна за това, че събирането на силите на различни хора, подкрепени и с типичната българска упоритост, може да ражда истински чудеса.
2005-а, Стефан Иванов е само на 18, пълен със сили, републикански шампион по лека атлетика. Приключва тренировката си за деня, качва се да се повози зад приятел на мотора му… и се събужда 17 дни по-късно в реанимация.
Дните просто са изчезнали, нещо повече, оказва се, че тежката битка тепърва предстои. Една от онези битки, които никой не би предположил, че ще води и не би пожелал. В които трябва да се изправиш срещу себе си повече дори отколкото срещу болката. Да, хората сме слаби и имаме нужда от помощ, особено когато се окажем пред непознат враг, при това без да сме сигурни дори в себе си.
Понякога този помощник се оказва съзидателното, творчеството, изкуството…
Един забележителен майстор дълго търси своя начин да остави погледа си върху фотографската хартия и накрая го намира. Покрива с емулсия своите голи героини и ги „отпечатва“ директно върху фотохартията. Нестандартният му подход и фотографските му картини, които стават известни като „архетипи“, владеят своето време. А после уж изчезват, точно както е присъщо за архетипите.
Днес няма да намерите почти нищо за него в безкрайния интернет. Такор Кюрдян си отива преди четвърт век, само на 51. За да дойде днес времето да се преродят самобитните му произведения, изровени от паметта на времето от един млад историк.
Време е за една черно-бяла дигитална история, която събира съдбите на трима мъже в приятелство отвъд времето.
Страницата Squatting Slavs in Tracksuits е едно от най-приятно смешните неща, които може да си причините онлайн. Място, където всеки, свързан по някакъв начин с Балканите, с Източна Европа и славянския свят, няма как да не се усмихне. Защото с фино и приятно чувство за хумор мемовете улавят познати и дълбоко вкопани у всеки от нас чудеса на Изтока. Топло, добродушно, незлобливо и с приятна самоирония.
Може би и вие сте сред онези 1,2 милиона последователи на начинанието във фейсбук? Ако не, със сигурност си струва да надникнете.
Какви ли хора стоят зад тази страница? Какво според тях успява толкова успешно да разсмее гостите от иначе толкова различните държави на Източния блок? Защо мутрите от 90-те, грижовните „бабушки“, пиететът към „Адидас“ и шантавите нискобюджетни решения на злободневни проблеми могат да се превърнат във вирални мемета? Как да обясним всичко това на човек от Запада?
Strazha.bg е смислено начинание на млади хора, необременени от предразсъдъци. Само за година платформата привлече сериозен интерес и дава все повече възможности. Които да ни напомнят, че политиката не са само хората от телевизора, а сме всички ние.
Благодарение на проекта можем да видим какво е казал и как е гласувал във всеки момент човекът, когото сами сме изпратили (или смятаме да изпратим) в Народното събрание. Да проверим държи ли си на думата, заслужава ли доверие. Можем да търсим сред огромната база плащания, направени от всички държавни институции през последните 16 години.
„Демокрацията не е само лозунг!“, гласи мотото на това начинание. От всички нас зависи не само нейното съществуване, но и това колко ефективно функционира. И ето че имаме едно ценно оръжие, с което всеки може да я осъществява на практика.
Срещаме се със създателя на платформата Благослав Михайлов, за да поговорим за смисъла на демокрацията, за погледа на младите. Да потърсим какво ни е нужно, за да изградим смислена и компетентна политическа класа.
Ако срещнете извънземен, как ще му представите днешното човечество?
Историята на проекта „Вояджър“ е невероятна. Става дума за първия и последен мащабен опит нашата цивилизация да се представи сама. Да събере всичко най-важно, което я характеризира, за да го покаже във форма, която може да бъде разчетена от други видове. При това с технологии, които днес, почти половин век по-късно, ни се струват примитивни.
Всичко знаем за космическата песен на Валя Балканска, но какво друго сте чували за историята на „Вояджър“, космическия пътешественик, който се рее сред звездите и може да е последният свидетел за съществуването на човечеството? Как ли се очаква извънземните да разберат какво имаме да им съобщим? Излитаме!
18-годишната София Симеонова влиза с фотоапарата си в домовете на свои връстници, за да покаже най-личното място – собствената им стая. Единственото условие е тя да не е специално подредена за снимките, а да изглежда така, както всеки ден.
Почти всяко дете подсъзнателно възприема стаята си като най-безопасното място. Там то изразява най-чисто своите съкровени мисли и надежди“, казва София. С изложбата си „Стаята в теб“ тя буквално отваря вратата между поколенията.
Как ли изглежда най-личното пространство на младите хора днес?
„Лудитите“ е името на британско течение, което преди два века се изправя срещу машините. Работниците търсят правата си, които падат жертва на автоматизацията и предизвикват такъв хаос, че срещу тях се налага да се изправят повече британски войници, отколкото срещу Наполеоновата армия.
Напредъкът на технологиите често е плашещ. Днес „лудити“ в западния свят наричат хората, които се притесняват от бъдещето, което ни носят уж неограничените възможности, дошли с компютрите. В този смисъл, донякъде всички сме, или поне е добре да бъдем малко или повече лудити.
Как изглежда историята на битката на скептиците срещу технологиите и дали тя винаги е била обречена?
Какво се променя, ако я погледнем от гледната точка на днешното време и въпросите, които то поставя?
2003-а, 19-годишният Мат Муленвег се вижда принуден да повика неволята. Той ползва безплатна платформа за блогове и има нужда от малко помощ, но няма кой да му я окаже. В резултат съвсем не на шега на 1 април се ражда WordPress, платформата с отворен код, благодарение на която всеки може с минимум усилия да си направи симпатичен сайт.
Днес на плещите на WordPress се крепят… 1/3 от интернет страниците по света!
Но какво общо има тук джазът? Тази история отпреди две десетилетия е колкото смислена, толкова и пълна с пъстри детайли.
Идеята за дигиталното номадство не е нова, но никога не е била толкова достъпна, колкото днес. Доказва го тази вдъхновяваща история.
Анна е пътешественик, по дух и призвание. Впрегнала е усилията си в това да обиколи всички държави на планетата и вече е посетила повече от 1/3 от тях. Пътува не само заради смисъла, но и заради историите на предприемачи, които събира по пътя, така че да помогнат на някой друг.
Стюарт Бътърфилд е човекът, който има най-много да черпи за това как пандемията промени живота ни. Не сте чували за него? Определено си струва, таткото на Slack има поучителна история, която минава през различните епохи на интернет, за да ни припомни, че дори човек да живее добре… понякога идва изумителният успех, за който толкова дълго се е подготвял.
И знаете ли каква е тайната му? Крие се в изводите, които той си прави след провала, до който е стигнала една негова компютърна игра цели 30 години по-рано…
Невронни мрежи, изкуствен интелект… повтаряме тези определения всеки ден, без да се замисляме колко са свързани те с идеята софтуерът да наподоби човешкия мозък.
Това съвсем не е случайно, асоциацията е логична. Първи успява не просто да се сети за нея, а и да я приложи днешният ни герой, един от най-големите учени на нашето време. На Джефри Хинтън дължим огромна част от напредъка, който имаме днес в областта на така актуалния изкуствен интелект.