В тази рубрика под формата на класическо (или нестандартно) интервю гостуват събеседници, които имат интересна гледна точка към дигиталното настояще. Технологични специалисти, учени, инфлуенсъри, писатели и други хора на изкуството. И дори… котарак.
За книги и фронтенд програмиране, за писането – на думи и компютърен код, ще си говорим с Александър Кондов. Ще минем покрай философията и изкуствения интелект.
Програмирането е изкуство, а не инженерна работа! – гласи веруюто на днешния ни гост.
Защо ли смята така?
Седнали сме тримата – с него и ChatGPT, в една дигитална кръчма, за да побъбрим на чаша дигитален чай за ония големи теми, които вълнуват всички ни…
Да намериш начин най-високотехнологичната индустрия да помага на хората, които имат най-голяма нужда и в същото време фирмите да печелят от това… направо звучи невероятно.
Ива Гумнишка завършва университет от бръшляновата лига в САЩ и се връща в България през 2013 г., амбицирана да изпълни мечтата си – да намери начин да помага на хората, като в същото време създаде дългосрочен и независим модел.
Така се ражда Humans in the loop – „Хората в кръговрата“, компания, която вече 6 години осигурява работа на бежанци, на крайно бедни, също и там, където има войни. Дава надежда именно на онези, които имат нужда от препитание и нов старт по цял свят – от Афганистан до Венецуела. Докато в същото време помагат в развитието на най-модерните технологии.
Днес новините за изкуствения интелект са навсякъде около нас. Едно от най-впечатляващите му приложения е „компютърното зрение“ – способността алгоритмите да обработват изображения – да преценяват какво е на кадъра, кой е на снимката. За да бъдат обучени, те разчитат на огромни обеми от данни – хиляди, милиони снимки. Именно тук се включват Ива и нейните „хора в кръговрата“ – те помагат с анотирането – благодарение на тях е описано какво се вижда на огромен обем изображения и алгоритъмът се учи да се справя със задачата си.
За начинанието си Ива получава многобройни награди, неотдавна участва на събитие на световноизвестните ИИ изследователи Андрю Енджи и Робърт Мънроу.
Какво е усещането да дадеш препитание на 1000 души, пръснати по света? Кои са най-интересните проекти, по които е работил екипът? Докога хората ще са нужни в цикъла на развитие на технологиите? Как бихме могли да превърнем онлайн света в едно по-справедливо и равноправно място?
Той е програмист, астрофизик с научни публикации и… барабанист на рок група. Ренесансова личност, само че от дигиталните времена.
Толкова много теми имаме да обсъдим с гл.ас. Орлин Станчев, програмист в Kin + Carta, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“, изследовател на далечни галактики и барабанист на група ALI. Нека не губим време!
Как се раждат нови звезди в небето, в науката, в музиката?
Ще се отправим към далечния Космос, за да научим как изкуственият интелект може да ни помогне да опознаем Вселената. Ще поговорим за това как новите технологии променят из основи парадигмата на науката. Ще потърсим общото между музиката, науката и програмирането.
Не на последно място, ще поразсъждаваме за извънземните и за генералния изкуствен интелект. Кое се задава първо? От кое си струва да се притесняваме повече?
Отлитаме! 10, 9, 8, 7….
LivePerson… „Жив човек“? Не, този не е жив, именно с това е интересен. Така се казва американска компания с прелюбопитен софтуерен проект, който разчита на сериозен екип в България.
Александър Райчев е изпълнителен директор на LivePerson и има опита на дългогодишен мениджър в айти сферата.
От тази му позиция е интересно да разберем къде според него сме днес, що се отнася до прословутия изкуствен интелект? Докога алгоритъмът ще бъде различим от „живия човек“? Извън големия шум, кои са оптимистичните и песимистичните сценарии за развитието на този тип технологии?
Кои са прабългарите, откъде идват предците ни? Какво имат да ни кажат новите технологии в търсенето на отговора? Наследници на траките ли сме, дали идваме от далечните степи, или пък сме сармати? Как генетиката се оказа поредната голяма научна стъпка, която ни даде много отговори за миналото и на практика остави валидна само една теория?
Какъв е произходът на българите? Защо този въпрос толкова сериозно ни вълнува и вкарва в ожесточени спорове хилядолетие и половина по-късно?
Тази тема се превърна в най-четената дигитална история, по същото време излезе книгата на историка доц. д-р Тодор Чобанов – „Произходът на българите – дебатът през XXI век“. Изданието на „Българска история“ дава най-важното от съвременния поглед. Ето защо има още толкова съществени отговори, които си струва да бъдат добавени.
Кога и как ще си разделим собствеността върху звездите? Обречени ли сме като цивилизация да бъдем водени от непрестанното желание да притежаваме? Защо изкуственият интелект е мощен инструмент, но същевременно и фантазия, която е обречена да не се претвори в реалност? Време ли е да включим алгоритмите във вечната битка на човека за справедливост?
Проф. дфн Стоян Ставру е способен да се вглъби в материя, която най-често смятаме за скучна, за да я изпълни със смисъл, да разкаже достъпно и атрактивно, да намери неочакван поглед към теми, важни за всички ни.
„Предизвикай правото!“, призовава юристът в тематичния си сайт. Завършил право и психология, той има специално отношение към технологиите и много неочаквани амплоа. Дипломиран планински водач, учител по японските бойни изкуства джодо и айкидо, водещ на подкаста Vox Nihili, в който се чуват „шепоти от бъдещето“ и главен редактор на експертна правна система „Лексебра“.
Една дълго подценявана технология, узряла в днешния ден, може да спаси животите на много хора.
Понякога, в света на бурно развиващите се технологии, историите лъкатушат между голямата мечта и нереалното. Но много са аргументите, които показват, че тук се крие един огромен, неочакван пробив. Чрез малки промени в температурата на определени зони на тялото, уловени от термокамера и обработени с помощта на изкуствен интелект, могат да бъдат предсказани редица здравословни проблеми. Начинанието развива българският стартъп Kelvin Health.
Георги Къдрев е специалист по информационни технологии, отдавна се занимава и с предприемачество. Дълги години развива проекта Imagga, който неусетно се превръща в компания, технологичен лидер в разпознаването на изображения.
Пътят на Kelvin Health започва в първите дни на пандемията. Екипът е изправен пред предизвикателството да обработва изображения, показващи температурата на човешкото тяло в опит моментално да се разпознава ковид инфекция. Докато постепенно се оказва, че този метод, приеман едва ли не за алтернативен, може да се превърне в пробив за медицината. В технология, която да влезе във всеки дом и да спасява животи. Медицински директор на начинанието е известният сърдечносъдов специалист проф. Иво Петров.
Може ли термалната диагностика да се превърне в революция в медицината? Кои заболявания ще бъдат диагностицирани с новата технология? Може ли изкуственият интелект да удължи живота ни? Какво е за един стартъп да се превърне в еднорог, но не с пазарна оценка от милиард долара, а заради… милиард спасени човешки животи?
Елена Павлова пише, откакто се помни. Феновете на книгите-игри я познават с псевдонима Върджил Дриймънд, като автор на 25 от майсторските четива в този литературен феномен.
Следвала компютърни науки, пиар, отказвала се на няколко пъти от писането, през последните години тя се завръща с поредица от харесвани и награждавани издания за малки и големи.
Защо писателката няма търпение да стигнем до технологията, която ще чете мислите ни? Къде според нея изчезна днес фантастиката? Какви истории има да разкаже за времената на феномена „книги-игри“? Защо после бързо се стигна дотам писателите и преводачите у нас да нямат пари дори за хляб?
Видяла толкова много по житейския си и литературен път, срещаме се с Елена Павлова, за да чуем нейните дългоочаквани дигитални истории.
Иван Ванков – Gatakka има изключително богат и пъстър опит, дълги години е един от най-популярните блогъри, що се отнася до напредъка на технологиите. С поредиците си от безплатни уроци той помага на мнозина софтуерни специалисти да навлязат в професията. А с огромните си познания и мащабния си поглед към тенденциите той буквално рисува бъдещето.
Цели 4 пъти „IBM шампион“, натрупал опит в машинното самообучение, като програмист, шеф на екип, девопс специалист, блокчейн архитект, днес той е консултант на свободна практика на редица обещаващи начинания.
Какви ще са големите новини, които се задават след големия бум на изкуствения интелект? Как всеки от нас да намери мястото си в новата реалност?
Как напредъкът на машинното самообучение ще промени отношението ни към труда?
Как така ChatGPT се оказа изключително успешен психолог? В кои направления моделите скоро ще донесат впечатляващи резултати?
Магията е част от живота и лишим ли се от нея, ни остават сухи житейски алгоритми без смисъл.
Но как, погълнати от стрийма и залъгващата динамика, да не я прокудим?
Бюрхан Керим дава своя отговор с „Лавандуловото момче“. Дебютният му роман събира вечните теми и модерния поглед, типичните балкански сюжети и магическия реализъм. За да ни покаже колко истинска е магията. Раждаща се всеки ден като част от порастването, в срещата между хората, поколенията и етносите.
Днешният ни гост е актьор и режисьор, а с първия си роман допълва палитрата от призвания, които стават само по-ценни във времето на изкуствените изкуства. В следващите редове ще съберем технологиите с изкуството, ТикТок и Маркес, Библията и Сократ. И, разбира се, магията…
България е начело с най-много златни медали от международните олимпиади по лингвистика!
След 20 години история на този тип състезания отборът ни е първи. В класацията, публикувана в Уикипедия, тази година изпреварихме САЩ, зад страната ни са също отборите на Русия, Китай, Великобритания…
Новината отекна онлайн, след като я сподели Александър Велинов – учителят, който през тези две десетилетия неизменно е близо до отбора. А през останалото време преподава и работи в софтуерната индустрия.
Но как така отборът ни се озова на първото място?
Какво представляват международните олимпиади по лингвистика и кое отличава добрите състезатели?
Как така… шеметните купони се оказват един от големите фактори за невероятния успех?
Защо днешните успешни състезатели не слушат музика, за разлика от предишните? Как, според днешния ни гост, прословутата правописна тема за пълния член… има неочаквано обяснение?
Откъде идват българите? И защо се бием по темата 1500 г. по-късно?
Историята вече е друга история. Но какво мислят по темата историците?
Александър Мошев не се бои да провокира по темите от миналото, но придържайки се към правилата на науката.
Миналото ни скарва, както само още политиката и спортът успяват. Защо? Може ли това да се промени?
Днешният ни гост изследва както историята на българите, така и начина, по който днес се опитваме да я обясняваме и тълкуваме.
Какво знае днес науката за произхода ни като народ? Защо, толкова столетия по-късно, той се превръща в повод за „кървави“ сблъсъци онлайн? Дали се задава краят на историята и как ще я промени фактът, че днес всеки от нас оставя след себе си огромно количество данни?
Ще поговорим и за паралелната „история“, която се ражда в интернет. За забравените герои от миналото. За това как отминава световната слава и кога си струва да потърсим различния поглед.